Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
29 януари 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Взаимно признаване на решения за конфискация — Рамково решение 2006/783/ПВР — Член 8, параграф 2, буква г) — Основание за непризнаване или непривеждане в изпълнение — Права на заинтересованите страни — Добросъвестни трети лица — Ипотекарен кредитор — Недвижим имот, който представлява облага от престъплението — Производство за признаване и изпълнение на решение за конфискация — Съдебна ипотека, вписана преди приемането на това решение “
По дело C‑562/24 [Munik](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okrožno sodišče v Kopru (Окръжен съд Копер, Словения) с акт от 5 юни 2024 г., постъпил в Съда на 20 август 2024 г., в рамките на производство по дело, образувано по инициатива на
S. H. d.o.o.,
M. A. d.o.o.
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan (докладчик), D. Gratsias и B. Smulders, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за словенското правителство, от J. Morela, в качеството на представител,
–за Европейската комисия, от U. Babovič и И. Залогин, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация (ОВ L 328, 2006 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 44) и на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2Запитването е отправено в рамките на производство за признаване и изпълнение в Словения на решение за конфискация, постановено от италиански съд по отношение на S. H. d.o.o. във връзка с недвижими имоти, собственост на това дружество.
Правна уредба
Правото на Съюза
Рамково решение 2006/783
3Съображения 1, 8 и 9 от Рамково решение 2006/783 гласят:
„(1)Европейският съвет по време на срещата си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. подчерта, че принципът на взаимното признаване следва да стане крайъгълен камък на съдебното сътрудничество както по граждански, така и по наказателни дела в Съюза.
[…] (8)Целта на настоящото рамково решение е улесняване на сътрудничеството между държавите членки по отношение на взаимното признаване и изпълнението на решения за конфискация на собственост, както и задължаване на държавите членки да признават и изпълняват на своята територия решения за конфискация, издадени от съд, компетентен по наказателни дела, в друга държава членка. Настоящото рамково решение е свързано с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления [ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147]. Целта на настоящото рамково решение е да се гарантира, че всички държави членки ще имат ефективни норми, регулиращи конфискацията на облаги от престъпление, inter alia, във връзка с тежестта на доказване по отношение на произхода на имуществото на лице, осъдено за престъпление, свързано с организираната престъпност.
(9)Сътрудничеството между държавите членки, основано на принципа на взаимното признаване и незабавно изпълнение на съдебните решения, предполага убеденост, че решенията, които трябва да бъдат признати и изпълнени, ще бъдат вземани винаги в съответствие с принципа на законността, субсидиарността и пропорционалността. То също така предполага, че правата, предоставени на страните или на добросъвестните заинтересувани страни, ще бъдат зачитани. В този контекст, следва да се обърне нужното внимание на предотвратяването на успешни недобросъвестни искове на юридически и физически лица“.
4Член 1 от Рамково решение 2006/783 е озаглавен „Цел“ и предвижда:
„1.Целта на настоящото рамково решение е въвеждане на правила, при които държава членка признава и изпълнява на своята територия решение за конфискация, издадено от съд, компетентен по наказателни дела, на друга държава членка.
2.Настоящото рамково решение не води до изменение на задълженията за спазване на основните права и основните правни принципи, въплътени в член 6 [ДЕС], и не засяга задълженията, възложени на съдебните органи“.
5Съгласно член 2 от това рамково решение, озаглавен „Определения“:
„За целите на настоящото рамково решение:
а)„издаваща държава“ означава държавата членка, в която се намира съдът, който е издал решение за конфискация в рамките на наказателно производство;
б)„изпълняваща държава“ означава държавата членка, до която е изпратено решение за конфискация с цел изпълнението му;
в)„решение за конфискация“ означава финансова санкция или мярка, наложена от съд по наказателно дело във връзка с престъпление или престъпления, които са довели до окончателно отнемане на имущество;
г)„имущество“ означава имущество от всеки вид, независимо дали материално или нематериално, движимо или недвижимо, и правните документи и инструменти, доказващи правото или интереса от такова имущество, за което съдът в издаващата държава е решил, че:
i)представлява облага от престъпление или е равностойно на пълната стойност или на част от стойността на такава облага,
или ii)представлява средство на такова престъпление,
[…] д)„облага“ означава всяка икономическа изгода, която е придобита чрез престъпление. Тази облага може да произтича от имущество от всякакъв вид;
е)„средства на престъплението“ означава всяко имущество, което по някакъв начин е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления;
[…]“.
6Член 7, параграф 1 от посоченото рамково решение е озаглавен „Признаване и изпълнение“ и гласи:
„Компетентните органи в изпълняващата държава признават без допълнителни формалности решение за конфискация, което им е било изпратено в съответствие с членове 4 и 5 и незабавно предприемат необходимите мерки за неговото изпълнение, освен ако компетентните органи не решат да се позоват на някое от основанията за непризнаване или непривеждане в изпълнение, предвидени в член 8, или на някое от основанията за отлагане на изпълнението, предвидени в член 10“.
7Член 8 от същото рамково решение е озаглавен „Основания за непризнаване или непривеждане в изпълнение“ и предвижда в параграфи 2 и 4:
„2.Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава съгласно определеното в законодателството на същата държава може също така да откаже да признае и изпълни решение за конфискация, ако е установено, че:
[…] г)правата на всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети [лица], по законодателството на изпълняващата държава не позволяват изпълнение на решението за конфискация, включително когато това е последица от прилагането на средствата за правна защита в съответствие с член 9;
[…] 4.Компетентните органи на изпълняващата държава обръщат особено внимание на консултирането по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземат решение да не признаят и да не изпълнят решение за конфискация по силата на параграф 2[…] Консултирането е задължително, когато има вероятност решението да е основано на:
[…] –параграф 2, буква г) и информацията не е била предоставена по член 9, параграф 3, или
[…]“.
8Член 9 от Рамково решение 2006/783 е озаглавен „Средства за правна защита в изпълняващата държава срещу признаване и изпълнение“ и предвижда:
„1.Всяка държава членка въвежда необходимата уредба за гарантиране на това всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети [лица], да разполагат със средства за правна защита срещу признаване и изпълнение на решение за конфискация по силата на член 7 с цел опазване на нейните права. Искът се завежда пред съд в изпълняващата държава в съответствие със законодателството на същата държава. Искът може да спира изпълнението по законодателството на изпълняващата държава.
[…] 3.Ако искът е заведен пред съд в изпълняващата държава, компетентният орган на издаващата държава следва да бъде уведомен за това“.
9Член 10 от това рамково решение се отнася, както е видно от заглавието му, до отлагането на изпълнението.
Правна уредба относно общите минимални правила за решенията за конфискация
–Рамково решение 2005/212
10Съображение 3 от Рамково решение 2005/212 гласи:
„Съгласно параграф 50, буква б) от [Плана] за действие [на Съвета и на Комисията относно оптималните условия и ред за прилагане на разпоредбите на Договора от Амстердам за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (ОВ C 19, 1999 г., стр. 1)], най-късно пет години след влизане в сила на Договора от Амстердам трябва да се развият и сближат, когато е необходимо, националните разпоредби за запориране и конфискация на облагите от престъпленията при зачитане правата на добросъвестни трети лица“.
11Член 1 от това рамково решение е озаглавен „Определения“ и предвижда:
„По смисъла на настоящото рамково решение:
–„облага“ означава всяка икономическа изгода, която е придобита чрез престъпление. Тази облага може да произтича от имущество от всякакъв вид, както е определено в следващото тире;
–„имущество“ включва имущество от всякакъв вид, материално и нематериално, движимо или недвижимо, както и правно релевантни документи или актове, които доказват права на собственост или други права върху тях;
–„средства на престъплението“ означава всички предмети, които по някакъв начин изцяло или частично са използвани или следва да бъдат използвани за извършване на едно или няколко престъпления;
[…]“.
–Директива 2014/42/ЕС
12Съгласно съображения 24 и 33 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 2014 г., стр. 39):
„(24)Обща и все по-разпространена е практиката заподозряно лице или обвиняем да прехвърля имущество на трето лице с негово знание, за да избегне конфискация. Сегашната правна рамка на Съюза не съдържа правно обвързващи правила за конфискацията на имущество, прехвърлено на трети лица. Затова е все по-наложително да се предвиди конфискация на имущество, прехвърлено на трети лица или придобито от тях. Придобиване от трето лице е налице в ситуации, когато например третото лице придобива пряко или косвено, например чрез посредник, имущество от заподозряно лице или обвиняем, включително когато престъплението е извършено от тяхно име или в тяхна полза и когато обвиняемият не притежава имущество, което може да бъде конфискувано. Такава конфискация следва да бъде възможна най-малко в случаите, когато третите лица са знаели или е следвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е да се избегне конфискация, въз основа на конкретни факти и обстоятелства, включително че прехвърлянето е извършено безплатно или срещу сума, която е значително по-ниска от пазарната стойност. Правилата за конфискация по отношение на трети лица се отнасят както за физическите, така и за юридическите лица. При всички случаи не следва да се засягат правата на добросъвестните трети лица.
[…] (33)Настоящата директива засяга в значителна степен правата на лицата, не само на заподозрените лица или обвиняемите, но и на трети лица, които не са обект на наказателно преследване. Следователно е необходимо да бъдат предвидени специални гаранции и правни средства за защита, за да се гарантира спазването на техните основни права при прилагането на настоящата директива. Това включва правото на трети лица, които твърдят, че са собственици на въпросното имущество или че притежават други вещни права („ius in re“) като право на плодоползване, да бъдат изслушани. Решението за обезпечаване на имущество се съобщава на засегнатото лице по най-бързия начин след неговото изпълнение. Независимо от това компетентните органи могат да отложат съобщаването на такива решения на засегнатото лице поради съображения, свързани с разследването“.
13Член 6 от тази директива и озаглавен „Конфискация по отношение на трети лица“ и предвижда:
„1.Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията на облаги или на друго имущество, чиято стойност съответства на облагите, прехвърлени пряко или косвено от заподозряното лице или обвиняемия на трети лица, или които трети лица са придобили от заподозряно лице или обвиняем, най-малко в случаите когато тези лица са знаели или е трябвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е да се избегне конфискация, въз основа на конкретни факти и обстоятелства, включително че прехвърлянето или придобиването е извършено безплатно или срещу сума, която е значително по-ниска от пазарната стойност.
2.Параграф 1 се тълкува така, че да не се засягат правата на добросъвестни трети лица“.
Словенското право
14Член 210 от Zakon o sodelovanju v kazenskih zadevah z državami članicami Evropske unije (Закон за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с държавите — членки на Европейския съюз) (наричан по-нататък „Законът за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“) е озаглавен „Основания за непризнаване или непривеждане в изпълнение“ и гласи в параграф 1:
„Съдебният орган не изпълнява решение за конфискация на средства или на облаги от престъпна дейност на компетентния съдебен орган на друга държава членка, ако е установено, че:
[…] 8.изпълнението нарушава правата на добросъвестните трети лица;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
15Учреденото по хърватското право дружество S. H. и две физически лица, италиански граждани, са осъдени с влязла в сила присъда в Италия за престъпления, свързани с участие в престъпна организация, измама при утежняващи вината обстоятелства и пране на пари, тъй като са измамили лица, като са им обещали, че парите им ще бъдат инвестирани в платформата Forex, но в действителност парите са били използвани за лични цели, по-специално за закупуване на недвижими имоти в Италия, Словения и Хърватия.
16На 15 октомври 2018 г. е открито производство по несъстоятелност срещу дружество S. H. пред Trgovački sud v Pazinu (Търговски съд Пазин, Хърватия).
17На 18 октомври 2018 г. и 12 февруари 2019 г. M. A. вписва в рамките на провеждано в Република Словения изпълнително производство срещу S. H. две съдебни ипотеки върху притежаван от последното недвижим имот, намиращ се в Плаве (Словения) за обезпечаване на две вземания съответно в размер на 42 861,00 евро и на 5 335,12 евро, заедно със съответните лихви и разноски, съгласно заповеди за изпълнение на Okrajno sodišče v Ljubljani (Районен съд Любляна, Словения), приети съответно на 4 юни и 24 септември 2018 г.
18С решение от 9 март 2019 г. (наричано по-нататък „решението за конфискация“), влязло в сила на 18 април 2019 г., giudice per le indagini preliminari del Tribunale di Pordenone (съдия по предварителните разследвания към съда в Порденоне) постановява конфискация на недвижимото имущество, представляващо облага от престъпленията, за които е осъдено S. H, а именно недвижим имот в Копер и друг в Плаве, чрез вписване на правото на собственост върху посочените недвижими имоти в полза на Република Словения, а ако това не е възможно — конфискация на всяко имущество, пари или други облаги от престъпна дейност, притежавани от осъдените лица, до размера на стойността на облагите от престъпна дейност. С това решение се разпорежда и налагане на обезпечителен запор и възбрана върху имуществото, намиращо се в Словения.
19Решението за конфискация е изпратено на компетентните словенски органи за неговото признаване и изпълнение. В съответствие с това решение в хода на висящото в Италия наказателно производство, в имотния регистър на Република Словения е вписано решение в полза на тази държава членка за замразяване на имуществото чрез забрана за неговото отчуждаване и за вписване на нови тежести върху него.
20С разпореждане от 5 април 2019 г. в Република Словения е открито производство по несъстоятелност пред Okrožno sodišče v Kopru (Окръжен съд Копер, Словения) по искане на M. A. спрямо S. H., за да се формира масата на несъстоятелността, като M. A. счита, че тъй като недвижимите имоти са вписани в имотния регистър като собственост на S. H., те трябва да бъдат включени в тази маса на несъстоятелността. В рамките на това производство M. A. предявява своето право на предпочтително удовлетворение. Република Словения обаче не предявява вземането си. В рамките на това производство посочената юрисдикция разрешава продажбата на недвижимите имоти, но процедурата за продажба на двата имота е прекратена.
21С решение от 3 юли 2019 г. на giudice per le indagini preliminari del Tribunale di Pordenone (съдия по предварителните разследвания към съда в Порденоне) това имущество е конфискувано.
22На 9 декември 2020 г. производството по несъстоятелност, образувано срещу дружество S H. пред Trgovački sud v Pazinu (Търговски съд Пазин), е приключено окончателно. На 8 февруари 2021 г. то е заличено от хърватския търговски регистър.
23С разпореждане от 30 ноември 2022 г. съдия-следователят в Копер разпорежда признаването и изпълнението на решението за конфискация, в резултат на което собствеността върху недвижимите имоти, намиращи се в Копер и Плаве, е вписана в имотния регистър в полза на Република Словения.
24Както ликвидаторът на S. H., така и M. A. обжалват това разпореждане пред Okrožno sodišče v Kopru (Окръжен съд Копер). Този ликвидатор изтъква, че посоченото определение нарушава правото на собственост и другите вещни права, както и правата на трети лица, тъй като Република Словения е трябвало да предяви вземането си или правото си на предпочтително удовлетворение в рамките на производството по несъстоятелност. M. A. твърди, че е добросъвестно трето лице, тъй като е вписало ипотеки върху един от разглежданите недвижими имоти, поради което спрямо решението за конфискация е приложимо основанието за отказ за признаване и изпълнение, посочено в член 210, параграф 1, точка 8 от Закона за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
25С разпореждане от 31 януари 2023 г. Okrožno sodišče v Kopru (Окръжен съд Копер) отхвърля жалбите. Тази юрисдикция приема по-специално, че обстоятелството, че M. A. е вписало в имотния регистър на Република Словения съдебни ипотеки върху недвижимия имот в Плаве, чийто собственик е S. H., преди вписването в имотния регистър на забраната за отчуждаване и за налагане на тежести в полза на Република Словения, не засяга законосъобразността на решението за признаване и изпълнение на решението за конфискация. Доколкото това решение не накърнява правата на трети лица, основанието за отказ за признаване и изпълнение, предвидено в член 210, параграф 1, точка 8 от Закона за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, не било приложимо.
26M. A. подава конституционна жалба срещу посоченото разпореждане пред Ustavno sodišče (Конституционен съд, Словения). С решение от 19 октомври 2023 г. този съд отменя същото разпореждане и връща делото на запитващата юрисдикция Okrožno sodišče v Kopru (Окръжен съд Копер) за ново разглеждане.
27В това отношение от акта за преюдициално запитване следва също, че според Ustavno sodišče (Конституционен съд) запитващата юрисдикция неправилно е приела, че ипотекарните кредитори не са „добросъвестни трети [лица]“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783, без да е отправила до Съда преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС.
28Според Ustavno sodišče (Конституционен съд) Съдът все още не се е произнесъл по въпроса при какви обстоятелства ипотекарните кредитори могат да се считат за „добросъвестни трети [лица]“ по смисъла на тази разпоредба. Тълкуването на понятието „добросъвестно трето лице“ зависело от целите, преследвани от това рамково решение, като например подобряването на изпълнението на мерките за конфискация, по-специално с цел възстановяване в полза на пострадалото от престъпление лице на положението, съществувало преди извършването на това престъпление. В положение като разглежданото в главното производство обаче, за да се защитят интересите на ипотекарния кредитор, било достатъчно да му се даде възможност да получи преференциално плащане по обезпеченото вземане върху конфискуваното имущество, така че не било необходимо да се отказва изцяло изпълнението на решението за конфискация.
29При тези обстоятелства Okrožno sodišče v Kopru (Окръжен съд Копер) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение [2006/783] и член 17, параграф 1 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че ипотекарните кредитори по съдебни ипотеки, вписани преди признаването на решение на съд на друга държава членка или преди замразяването на имущество за целите на принудителното изпълнение, също се считат за трети лица, чиито права трябва да се вземат предвид в производството по изпълнение на решението за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност?“.
По преюдициалния въпрос
30С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният съдебен орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае или да изпълни решение за конфискация, издадено в друга държава членка по отношение на недвижим имот, който представлява „облага“ от престъпление, както е определена в член 2, буква д) от това рамково решение, с мотива, че правата на ипотекарния кредитор правят невъзможно, поради качеството му на „добросъвестно трето лице“ по смисъла на този член 8, параграф 2, буква г), изпълнението на това решение за конфискация, когато този кредитор е вписал в изпълняващата държава членка съдебна ипотека върху този недвижим имот, преди да бъде образувано производството за признаване и изпълнение на посоченото решение в същата държава членка.
31За да се отговори на този въпрос, следва да се определи обхватът на понятието „добросъвестно трето лице“ по член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783.
32В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и цели, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 19 юни 2025 г., Lietuvos bankas, C‑671/23, EU:C:2025:457, т. 27 и цитираната съдебна практика).
33Що се отнася, на първо място, до текста на член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783, следва да се припомни, че съгласно изложеното в тази разпоредба компетентният съдебен орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае или изпълни решение за конфискация, ако „правата на всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети [лица]“, не позволяват изпълнение на решението за конфискация по силата на законодателството на изпълняващата държава, „включително когато това е последица от прилагането на средствата за правна защита в съответствие с член 9“ от посоченото рамково решение.
34Съгласно текста на този член 9, параграф 1 държавите членки трябва да въведат необходимата уредба, за да гарантират, че „всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети [лица]“, разполагат със средства за правна защита срещу признаване и изпълнение на решение за конфискация „с цел опазване на [техните] права“.
35По този начин от текста на член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 във връзка с текста на член 9, параграф 1 от това рамково решение е видно, че макар в тези разпоредби да не се уточнява нито понятието „заинтересована страна“, нито понятието „добросъвестно трето лице“ като част от него, лицата, чиито права могат да възпрепятстват признаването и изпълнението на решение за конфискация по смисъла на първата от посочените разпоредби, съответстват, както изтъква Европейската комисия в писменото си становище, на лицата, които трябва да разполагат с ефективни правни средства за защита, за да оспорят такова решение в съответствие с втората от тези разпоредби.
36От практиката на Съда обаче следва, че сред тези лица, наред с лицата, признати за виновни за извършването на престъпление, са и третите лица, чието имущество е засегнато от решение за конфискация (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19, EU:C:2021:8, т. 61, от 21 октомври 2021 г., Окръжна прокуратура Варна, C‑845/19 и C‑863/19, EU:C:2021:864, т. 76, и от 12 май 2022 г., RR и JG (Обезпечаване на имуществото на трети лица), C‑505/20, EU:C:2022:376, т. 34).
37Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783, следва да се отбележи, че както е видно от съображение 8 от него, това рамково решение е тясно свързано с общите минимални правила за решенията за конфискация, съдържащи се в Рамково решение 2005/212 и в Директива 2014/42, която частично го заменя. Всъщност, като гарантират, че всички държави членки разполагат с ефективна правна уредба в областта на конфискацията на облаги от престъпна дейност, тези общи правила укрепват взаимното доверие, необходимо за признаването и изпълнението на решенията за конфискация.
38Следва обаче да се отбележи, че параграф 1 от член 6 от Директива 2014/42, отнасящ се до конфискацията по отношение на трети лица, изисква от държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията на „облаги“ или „имущество“, както са определени в член 2, точки 1 и 2 от тази директива, чиято стойност съответства на облагите, прехвърлени пряко или косвено от заподозряното лице или от обвиняемия на трети лица, или които трети лица са придобили от заподозряно лице или обвиняем, „най-малко в случаите[,] когато тези лица са знаели или е трябвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е да се избегне конфискация“, като съгласно параграф 2 от този член 6, посоченият параграф 1 от същия член не може да засегне „правата на добросъвестни трети лица“.
39Всъщност, както се подчертава в съображение 24 от посочената директива, често извършителите на престъпления се стремят да използват трето лице, за да възпрепятстват конфискацията на тяхното имущество. Както обаче се посочва в съображение 33 от същата директива, притежаването на вещни права, част от които са ипотечните права, може да се използва за тази цел.
40Така от тези разпоредби на Директива 2014/42 е видно, че конфискацията на облага от престъпление, която е била прехвърлена на трето лице или придобита от такова трето лице, може да бъде възпрепятствана само ако се установи, че това трето лице не е знаело, че целта на това прехвърляне или придобиване е била заподозряното лице или обвиняемият да избегне конфискацията (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2021 г., Окръжна прокуратура Варна, C‑845/19 и C‑863/19, EU:C:2021:864, т. 69).
41От изложеното по-горе следва, че ипотекарен кредитор може да се счита за „заинтересована страна“, която има качеството на „добросъвестно трето лице“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783, чиито права могат да бъдат засегнати от решение за конфискация на недвижим имот, който представлява „облага“ от престъпление, когато кредиторът е вписал съдебна ипотека върху този имот преди приемането на същото решение, и следователно преди образуването на производството за признаването му, стига да се докаже, че това трето лице не е знаело или не е могло да знае, че целта на посочената ипотека е била заподозряното или обвиняемото лице да избегне конфискацията чрез прехвърляне на вещно право върху този имот на третото лице.
42Това тълкуване напълно съответства на целите, преследвани с посоченото рамково решение.
43В това отношение следва да се припомни, че както следва от член 1, параграф 1 във връзка със съображения 1 и 8 от посоченото рамково решение, то има за цел, в съответствие с принципа на взаимно признаване, който е крайъгълният камък на съдебното сътрудничество между държавите членки по наказателноправни дела, и за да се улесни това сътрудничество, да въведе правила, при които държава членка признава и изпълнява на своята територия решение за конфискация, издадено от съд на друга държава членка, компетентен по наказателни дела (вж. в този смисъл решения от 10 януари 2019 г., ET, C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 16, и от 19 март 2020 г., „Agro In 2001“, C‑234/18, EU:C:2020:221, т. 55).
44От практиката на Съда следва, че както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване, който самият се опира на реципрочното доверие между последните, имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници (решение от 10 януари 2019 г., ET, C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 17 и цитираната съдебна практика).
45При това положение съгласно член 7 от Рамково решение 2006/783 компетентните съдебни органи на изпълняващата държава членка са длъжни да признаят без допълнителни формалности решението за конфискация, което им е било изпратено в съответствие с разпоредбите на това рамково решение, и незабавно да предприемат необходимите мерки за неговото изпълнение (решение от 10 януари 2019 г., ET, C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 18).
46Следователно само основанията, изрично предвидени от това рамково решение, сред които е посоченото в член 8, параграф 2, буква г) от него, оправомощават в случай на необходимост тези органи да откажат да признаят или да изпълнят решението за конфискация (вж. в този смисъл от 10 януари 2019 г., ET, C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 19).
47Всъщност, както е видно от член 1, параграф 2 от същото рамково решение, принципът на взаимно признаване трябва да бъде съвместен със зачитането на основните права, както са закрепени по-специално в Хартата.
48Както обаче следва от практиката на Съда, конфискацията на имущество води до значително засягане на правата на лицата, а именно до окончателно отнемане на правото на собственост върху него, основно право, закрепено в член 17, параграф 1 от Хартата, който предвижда по-специално че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19, EU:C:2021:8, т. 52 и 55).
49Така, за да се установи справедлив баланс между принципа на взаимно признаване и зачитането на това основно право, целта на член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 е да гарантира защитата на правата на добросъвестните заинтересовани трети лица, както впрочем следва от съображение 3 от Рамково решение 2005/212 и от съображение 33 от Директива 2014/42, подобно на останалите общи минимални правила за решенията за конфискация, предвидени в тези актове на Съюза (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2021 г., Окръжна прокуратура Варна, C‑845/19 и C‑863/19, EU:C:2021:864, т. 77).
50От това следва, че компетентният съдебен орган на изпълняващата държава членка може да откаже на основание член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 да признае или да изпълни решение за конфискация, издадено в друга държава членка, по отношение на недвижим имот, който представлява „облага“ от престъпление, когато това изпълнение засяга правата на ипотекарен кредитор, който е вписал съдебна ипотека върху този имот преди да бъде образувано производството за признаване на това решение в същата държава членка, доколкото кредиторът има качеството на трето лице и може да се счита за „добросъвестен“ по смисъла на посочената разпоредба.
51В случая запитващата юрисдикция следва да се произнесе в крайна сметка по последния въпрос, като провери обстоятелствата, свързани с издаването в държавата членка по изпълнение на изпълнителните основания, на които почива ипотечното вземане на M. A., произтичащи от две съдебни решения, посочени в точка 17 от настоящото решение.
52Всъщност е необходимо да се припомни, че Съдът е оправомощен не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването им. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика Съдът може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото да предостави на националната юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика).
53В това отношение следва да се отбележи, че фактът, че разглежданите в главното производство съдебни ипотеки са вписани от M. A. не само преди да бъде образувано производството за признаване на решението за конфискация в изпълняващата държава членка, но и преди да бъде прието това решение в издаващата държава членка, би могъл да представлява доказателство за липсата на измамни действия и следователно за добросъвестността на посочения кредитор.
54При това положение запитващата юрисдикция следва евентуално да се консултира в съответствие с член 8, параграф 4 от Рамково решение 2006/783 с компетентните органи на издаващата държава членка, да разгледа всички обстоятелства по случая, и по-специално факта, че тези съдебни ипотеки са били вписани в изпълняващата държава членка след образуването на производството по несъстоятелност на длъжника в държавата членка, в която той е установен, и въпреки че не е изключено производството, довело до приемането на посоченото решение за конфискация, вече да е било висящо в издаващата държава членка. Всъщност такива данни биха могли да докажат наличието на измамни действия и следователно липсата на добросъвестност на кредитора.
55С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният съдебен орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае или да изпълни решение за конфискация, издадено в друга държава членка по отношение на недвижим имот, който представлява „облага“ от престъпление, както е определена в член 2, буква д) от това рамково решение, с мотива, че правата на ипотекарния кредитор правят невъзможно, поради качеството му на „добросъвестно трето лице“ по смисъла на този член 8, параграф 2, буква г), изпълнението на това решение за конфискация, когато този кредитор е вписал в изпълняващата държава членка съдебна ипотека върху този недвижим имот, преди да бъде образувано производството за признаване и изпълнение на посоченото решение в същата държава членка, като запитващата юрисдикция следва да прецени дали посоченият кредитор може да се счита за „добросъвестен“ по смисъла на тази разпоредба, като вземе предвид всички обстоятелства, свързани с издаването в изпълняващата държава членка на изпълнителното основание, на което почива ипотечното вземане.
По съдебните разноски
56С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че
компетентният съдебен орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае или да изпълни решение за конфискация, издадено в друга държава членка по отношение на недвижим имот, който представлява „облага“ от престъпление, както е определена в член 2, буква д) от това рамково решение, с мотива, че правата на ипотекарния кредитор правят невъзможно, поради качеството му на „добросъвестно трето лице“ по смисъла на този член 8, параграф 2, буква г), изпълнението на това решение за конфискация, когато този кредитор е вписал в изпълняващата държава членка съдебна ипотека върху този недвижим имот, преди да бъде образувано производството за признаване и изпълнение на посоченото решение в същата държава членка, като запитващата юрисдикция следва да прецени дали посоченият кредитор може да се счита за „добросъвестен“ по смисъла на тази разпоредба, като вземе предвид всички обстоятелства, свързани с издаването в изпълняващата държава членка на изпълнителното основание, на което почива ипотечното вземане.
Подписи
*Език на производството: словенски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.