Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
10 февруари 2026 година(*)
„ Обжалване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) № 2016/679 — Член 63 — Механизъм за съгласуваност — Член 65 — Разрешаване на спорове от Европейския комитет по защита на данните — Решение със задължителен характер — Жалба за отмяна — Член 263, първа алинея ДФЕС — Обжалваем акт — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Условие жалбоподателят да е пряко засегнат от обжалваната от него мярка “
По дело C‑97/23 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 17 февруари 2023 г.,
WhatsApp Ireland Ltd, установено в Дъблин (Ирландия), представлявано от E. Egan McGrath, SC, C. Geoghegan, SC, M. D. McGrath, SC, M. P. Sreenan, SC, B. Johnston, C. Monaghan и P. Nolan, solicitors, H.‑G. Kamann, Rechtsanwalt, F. Louis и A. Vallery, avocats,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейски комитет по защита на данните, представляван от C. Foglia, M. Gufflet, G. Le Grand и I. Vereecken, подпомагани от G. Haumont, E. de Lophem, P. Vernet, avocats и от G. Ryelandt, advocaat,
ответник в първоинстанционното производство,
подпомаган от:
Федерална република Германия, представлявана първоначално от J. Möller и P.‑L. Krüger, а впоследствие от J. Möller,
встъпила страна в производството по обжалване,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz (докладчик), заместник-председател, K. Jürimäe, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, I. Ziemele, O. Spineanu-Matei и M. Condinanzi, председатели на състави, S. Rodin, E. Regan, N. Piçarra, A. Kumin, N. Jääskinen, B. Smulders, и N. Fenger, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 ноември 2024 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 март 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1С жалбата си WhatsApp Ireland Ltd (наричано по-нататък „WhatsApp“) иска отмяна на определението на Общия съд на Европейския съюз от 7 декември 2022 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните (T‑709/21, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2022:783), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата му за отмяна на решение със задължителен характер 1/2021 на Европейския комитет по защита на данните (наричан по-нататък „Комитетът“) от 28 юли 2021 г. по спора между засегнатите надзорни органи, породен от проекта за решение относно WhatsApp, изготвен от Data Protection Commission (DPC) (орган за защита на данните, Ирландия) (наричан по-нататък „ирландският надзорен орган“) (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2Съображения 10 и 143 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1 и поправка в OB L 127, 2018 г., стр. 2) (наричан по-нататък „ОРЗД“) гласят:
„(10)За да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, както и за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в [Европейския съюз], нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни следва да бъде равностойно във всички държави членки. Следва да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. […]
[…] (143)Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 [ДФЕС]. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 [ДФЕС]. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 [ДФЕС]. Без да се засяга това право по член 263 [ДФЕС], всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.
Когато дадена жалба е била отхвърлена или оставена без разглеждане от надзорен орган, жалбоподателят може да заведе дело в съдилищата на същата държава членка. По отношение на средствата за правна защита, свързани с прилагането на настоящия регламент, националните съдилища, които счетат, че е необходимо решение по въпроса, за да им даде възможност да се произнесат с решение, могат или — в случая, предвиден в член 267 [ДФЕС] — трябва да поискат от Съда преюдициално заключение относно тълкуването на правото на Съюза, включително на настоящия регламент. Освен това в случай на оспорване пред национален съд на решение на надзорен орган, изпълняващ решение на Комитета, и ако валидността на това решение е под въпрос, този национален съд няма правомощието да обявява решението на Комитета за невалидно, а трябва да отнесе въпроса за валидността до Съда в съответствие с член 267 [ДФЕС], съгласно тълкуванието на Съда, когато счете решението за невалидно. Национален съд обаче не може да отнесе въпрос за валидността на решението на Комитета по искане на физическо или юридическо лице, което е имало възможността да внесе иск за отмяна на това решение, по-специално ако е било пряко и лично засегнато от това решение, но не го е направило в срока, определен в член 263 [ДФЕС]“.
3Член 5 от ОРЗД, озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“, предвижда в параграф 1, буква а), че личните данни трябва да бъдат обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните. Член 5, параграф 1, буква в) от него предвижда, че тези данни трябва да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват.
4Член 6 от ОРЗД, озаглавен „Законосъобразност на обработването“, определя условията за законосъобразност на обработването на лични данни. Параграф 1 от този член 6 предвижда:
„Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
a)субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;
б)обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;
в)обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г)обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
д)обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
е)обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи“.
5От своя страна член 12 от ОРЗД съдържа разпоредби относно прозрачната информация и комуникация, както и относно условията за упражняване на правата на субекта на данни. Параграф 1 от този член 12 предвижда:
„Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“.
6Член 13 от ОРЗД, озаглавен „Информация, предоставяна при събиране на лични данни от субекта на данните“, предвижда:
„1.Когато лични данни, свързани с даден субект на данни, се събират от субекта на данните, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните цялата посочена по-долу информация:
a)данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора;
б)координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;
в)целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването;
г)когато обработването се извършва въз основа на член 6, параграф 1, буква е), законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна;
д)получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива;
е)когато е приложимо, намерението на администратора да предаде личните данни на трета държава или на международна организация, както и наличието или отсъствието на решение на [Европейската комисия] относно адекватното ниво на защита или в случай на предаване на данни съгласно посоченото в членове 46 или 47, или член 49, параграф 1, втора алинея позоваване на подходящите или приложимите гаранции и средствата за получаване на копие от тях или на информация къде са налични.
2.Освен информацията, посочена в параграф 1, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните следната допълнителна информация, която е необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване:
a)срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок;
б)съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или право да се направи възражение срещу обработването, както и правото на преносимост на данните;
в)когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено;
г)правото на жалба до надзорен орган;
д)дали предоставянето на лични данни е задължително или договорно изискване, или изискване, необходимо за сключването на договор, както и дали субектът на данните е длъжен да предостави личните данни и евентуалните последствия, ако тези данни не бъдат предоставени;
е)съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.
[…]“.
7Член 14 от ОРЗД се отнася до информацията, предоставяна когато личните данни не са получени от субекта на данните.
8Съгласно член 55, параграф 1 от ОРЗД всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с ОРЗД, на територията на своята собствена държава членка.
9Член 56 от ОРЗД, озаглавен „Компетентност на водещия надзорен орган“, предвижда:
„1.Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.
2.Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.
3.В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.
4.Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави […] проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.
5.Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.
6.За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган“.
10Член 57 от ОРЗД, озаглавен „Задачи“, предвижда в параграф 1, буква з), че на територията на своята държава членка всеки надзорен орган има за задача да извършва проучвания относно прилагането на ОРЗД.
11Правомощията за разследване на този орган са изброени в параграф 1 от член 58 от ОРЗД, озаглавен „Правомощия“. В параграф 2 от този член се изброяват корективните правомощия на посочения орган, сред които посочените в букви б), г) и и) от него, състоящи се съответно в това да да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на ОРЗД, да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на ОРЗД и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок, и да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83 от ОРЗД.
12Член 60 от ОРЗД, озаглавен „Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи“, предвижда:
„1.Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.
2.Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.
3.Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.
4.Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.
5.Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.
6.Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.
7.Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.
8.Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора.
9.Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.
10.След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.
11.Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.
12.Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат“.
13Съгласно член 63 от ОРЗД, озаглавен „Механизъм за съгласуваност“:
„С цел да допринесат за съгласуваното прилагане на настоящия регламент в целия Съюз, надзорните органи си сътрудничат помежду си и, ако е целесъобразно, с [Комитета] чрез механизъм за съгласуваност […]“.
14Член 65 от ОРЗД, озаглавен „Разрешаване на спорове от Комитета“, гласи:
„1.С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:
a)когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган и водещият орган не е приел възражението или е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;
б)когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;
в)когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член […]64. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.
2.Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.
3.Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.
4.Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.
5.Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията да него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.
6.Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член“.
15Член 68 от ОРЗД, озаглавен „[Комитет]“, предвижда в параграф 1, че Комитетът се създава като орган на Съюза и притежава правосубектност.
16Член 70 от ОРЗД, озаглавен „Задачи на Комитета“, предвижда в параграф 1, буква а), че Комитетът осигурява съгласуваното прилагане на ОРЗД. За тази цел Комитетът по своя собствена инициатива или, ако е целесъобразно, по искане на Комисията, по-специално наблюдава и гарантира правилното прилагане на ОРЗД в случаите, предвидени в членове 64 и 65 от него, без да се засягат задачите на националните надзорни органи.
17Член 78 от ОРЗД, озаглавен „Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган“, предвижда:
„1.Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган.
2.Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея.
3.Производствата срещу надзорен орган се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган.
4.Когато се образува производство срещу решението на надзорен орган, което е било предхождано от становище или решение на Комитета в съответствие с механизма за съгласуваност, надзорният орган предава това становище или решение на съда“.
18Член 83 от ОРЗД определя общите условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“.
Обстоятелствата по спора и спорното решение
19Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—12 от обжалваното определение и за нуждите на настоящото производство могат да бъдат обобщени, както следва.
20След влизането в сила на ОРЗД ирландският надзорен орган получава от ползватели и от лица, които не ползват услугата за съобщения „WhatsApp“, жалби относно обработването на лични данни от страна на WhatsApp. Bundesbeauftragte für den Datenschutz und die Informationsfreiheit (BfDI) (федерален комисар за защита на данните и за свободата на информация, Германия) освен това е поискал съдействие от ирландския надзорен орган във връзка със спазването от WhatsApp на задълженията за прозрачност, които администраторите на лични данни носят, що се отнася до евентуално споделяне на такива данни с други образувания от групата Facebook (преименувана през септември 2021 г. на Meta).
21През декември 2018 г. ирландският надзорен орган започва по свой почин общо разследване за спазването от WhatsApp на задълженията за прозрачност и информиране по отношение на частноправните субекти, посочени в членове 12 — 14 от ОРЗД, без да се засягат действията, които би могъл да предприеме вследствие на индивидуалните жалби, с които е сезиран. В това отношение ирландският надзорен орган действа като водещ надзорен орган съгласно член 56, параграф 1 от ОРЗД, тъй като в Ирландия се намира основното място на установяване на WhatsApp като администратор на лични данни, извършващ трансграничното им обработване за целите на услугата за съобщения „WhatsApp“ в Европа.
22След приключване на фазата на разследване през септември 2019 г. с представянето на окончателен доклад от разследващия орган, ирландският надзорен орган — след приключването на междинни фази на процедурата, в хода на които WhatsApp е изразило становище — представя през декември 2020 г. на всички други засегнати от случая надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище, в съответствие с предвиденото в член 60, параграф 3 от ОРЗД.
23През януари 2021 г. осем от тези други надзорни органи изразяват възражения срещу някои аспекти от този проект за решение. Ирландският надзорен орган отговаря групирано на тези възражения, като предлага компромисни решения. Въпреки че след този отговор един от тези осем надзорни органа е оттеглил едно от своите възражения, ирландският надзорен орган констатира, че няма консенсус относно други аспекти, които са били предмет на възражения. Той решава да отхвърли всички получени възражения и да сезира Комитета с цел той да уреди спора между засегнатите надзорни органи по аспектите, обхванати от тези възражения, в съответствие с разпоредбите на член 60, параграф 4 и член 65, параграф 1, буква а) от ОРЗД.
24През май 2021 г. ирландският надзорен орган получава писмено становището на WhatsApp по обсъдените от засегнатите надзорни органи въпроси, след като му е изпратил всички разменени в това отношение документи, и самият той препраща на Комитета посоченото становище, за да се запознае с него в рамките на процедурата за разрешаване на спорове, която е образувана от него през юни 2021 г.
25На 28 юли 2021 г. Комитетът приема спорното решение на основание член 65, параграф 2 от ОРЗД.
26След като ирландският надзорен орган получава спорното решение и становището на WhatsApp относно имуществените санкции, които в крайна сметка се предвижда да му бъдат наложени вследствие на това решение, посоченият орган приема на 20 август 2021 г. окончателно решение по отношение на WhatsApp (наричано по-нататък „окончателното решение“) в съответствие с член 65, параграф 6 от ОРЗД.
27В окончателното решение ирландският надзорен орган констатира, че WhatsApp е нарушило принципа и задълженията за прозрачност, посочени в член 5, параграф 1, буква а), член 12, параграф 1, член 13, параграф 1, букви в) — е), член 13, параграф 2, букви а), в) и д) и член 14 от ОРЗД. За сметка на това този орган посочва, че WhatsApp изпълнява задълженията, предвидени в член 13, параграф 1, букви a) и б) и член 13, параграф 2, букви б) и г) от ОРЗД. В изпълнение на корективните си правомощия съгласно член 58, параграф 2, букви б), г) и и) от ОРЗД, надзорният орган отправя официално предупреждение до WhatsApp и налага въвеждането на определен брой действия, изброени в приложение, целящи в тримесечен срок да се приведе в съответствие с разпоредбите на ОРЗД, които са били нарушени, както и четири административни наказания „имуществена санкция“ за констатираните нарушения на член 5, параграф 1, буква a) и членове 12 — 14 от ОРЗД, в общ размер 225 милиона евро.
28Освен това в окончателното решение ирландският надзорен орган, откроява аспектите, за които спорното решение изисква от него да преразгледа преценката, изложена в неговия проект за решение. Той избира по тези аспекти да възпроизведе дословно, в защриховани карета, мотивите, възприети от Комитета в спорното решение, и просто да изведе последиците от всеки от тях в отделни заключителни точки.
29В съответствие с член 65, параграф 6 от ОРЗД спорното решение е приложено към окончателното решение.
30В спорното решение Комитетът е изразил становище по въпросите, които са били предмет на относими и обосновани възражения, по смисъла на член 65, параграф 1, буква а) от ОРЗД, а именно:
–по наличието на неизпълнение от страна на WhatsApp на задълженията за предоставяне на информация, посочени в член 13, параграф 1, буква г) от ОРЗД, във връзка с определена информация, която трябва да се предостави на субектите на данни, когато личните данни са събрани от тях. В своя проект за решение ирландският надзорен орган не е откроил такова нарушение. Обратно, Комитетът приема, че WhatsApp не е спазило посочената разпоредба,
–по квалифицирането като лични данни на данните, получени вследствие на процедура на компресиране със загуба, обикновено наричана „lossy hashing“ и прилагана към данните за контактите, които не са ползватели на WhatsApp, фигуриращи в бележника за адреси на терминалите на ползвателите на WhatsApp. В своя проект за решение ирландският надзорен орган не е квалифицирал тези данни като лични данни. Обратно, Комитетът приема, че те все още представляват лични данни. Според Комитета този аспект е имал възможно въздействие върху евентуалното установяване на нарушение от WhatsApp на член 5, параграф 1, буква в) и на член 6, параграф 1 от ОРЗД и въздействие върху обхвата на нарушението от WhatsApp на член 14 от ОРЗД, както и върху размера на имуществената санкция, предвидена на тези основания,
–по наличието на нарушение от WhatsApp на принципа на прозрачност, прогласен в член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД, което ирландският надзорен орган не е посочил в своя проект за решение. Обратно, Комитетът преценява, че този принцип е нарушен от WhatsApp,
–по установяването на нарушение от страна на WhatsApp на член 13, параграф 2, буква д) от ОРЗД, който се отнася до информацията, която трябва да се предостави на субектите на данни, когато личните данни са събрани от тях, ирландският надзорен орган е приел, че не е в състояние да направи това, защото разследващото лице не е изразило становище по въпроса по време на разследването, поради което е счел, че може да издаде само препоръка. Обратно, Комитетът приема, че разследването обхваща всички разпоредби на член 13 от ОРЗД и че трябва да се установи нарушение на гореспоменатата разпоредба,
–по наличието на нарушение от WhatsApp на член 6, параграф 1 от ОРЗД, свързан с условията за законосъобразност на обработването на лични данни, по което ирландският надзорен орган не се е произнесъл. Комитетът приема, че по процесуални съображения всъщност не е възможно да се произнесе и да установи такова нарушение,
–относно разширяването на мотивите за неспазване от WhatsApp на задълженията за предоставяне на информация по член 14 от ОРЗД, отнасящ се до информацията, която трябва да се предостави, когато личните данни не са получени от субекта на данните, предвид анализа, направен във второ тире от настоящата точка. Комитетът потвърждава въздействието, което това разширяване трябва да има върху корективните мерки и санкцията, наложена на WhatsApp,
–по наличието на нарушение от WhatsApp на принципа, прогласен в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, за събиране само на онези данни, които са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото с оглед на целите, за които се обработват, по което нарушение ирландският надзорен орган не се е произнесъл. Комитетът приема, че такова нарушение не е доказано въз основа на преписката, в частност предвид обхвата на разследването, който е възприет в процедурата по отношение на WhatsApp,
–относно срока, определен от ирландския надзорен орган на шест месеца, в който съгласно наложените корективни мерки WhatsApp трябва да се съобрази с изискванията на ОРЗД, които е нарушило. Комитетът намалява този срок на три месеца,
–относно начина, по който субектите, които не са ползватели на WhatsApp, получават информация за обработването на личните им данни от WhatsApp, в рамките на наложените корективни мерки Комитетът потвърждава преценката, формулирана от ирландския надзорен орган по този въпрос в неговия проект за решение,
–в рамките на наложените корективни мерки, относно споменаването на допълнителните мотиви за неспазването от WhatsApp на задълженията по член 14 от ОРЗД, във връзка с което Комитетът посочва, че споменаването е необходимо, за да се гарантира, че WhatsApp ще предприеме подходящи корективни мерки в това отношение,
–с оглед на член 83 от ОРЗД, регламентиращ „общите условия за налагане на административни наказания „глоба“ и „имуществена санкция“, по критериите за определяне на размера на санкциите, които следва да се наложат на WhatsApp. Комитетът приема, че ирландският надзорен орган неправилно е изтълкувал критерия, свързан с годишния световен оборот на засегнатото предприятие; че правилно е изтълкувал понятието „предходна финансова година“; че неправилно е тълкувал правилото, че когато в рамките на едно и също действие или при свързани действия по обработване на лични данни са нарушени няколко разпоредби от ОРЗД, общият размер на административното наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ не може да надвишава размера, определен за най-тежкото нарушение; че правилно е изтълкувал някои критерии за определяне на размера на административното наказание, споменати в член 83, параграфи 1 и 2 от ОРЗД (дали нарушението е извършено умишлено, или при небрежност, тежест на нарушението), но е изтълкувал неправилно други от критериите (вземане предвид на оборота при определяне на размера на санкцията, независимо от изчисляването на нейния максимален размер, и по-общо необходимостта санкцията да бъде ефективна, пропорционална и възпираща),
–по размера на административните наказания „глоба“ и „имуществена санкция“, като Комитетът преценява, че предвид грешките при тълкуването на някои критерии за определяне на размера на наказанието, допуснати от ирландския надзорен орган, и допълнителните нарушения на WhatsApp, които трябва да се констатират, размерът на административните наказания, предвиден от този орган на общо равнище между 30 и 50 милиона евро, трябва да бъде увеличен.
31WhatsApp обжалва окончателното решение пред ирландски съд.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
32На 1 ноември 2021 г. WhatsApp подава в секретариата на Общия съд жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на спорното решение.
33С обжалваното определение, постановено на основание член 129 от Процедурния правилник, Общият съд отхвърля жалбата като недопустима.
34Като отбелязва в точки 36, 37 и 40 от обжалваното определение, че спорното решение представлява акт на орган на Съюза, предназначен да произведе правно действие по отношение на трети страни, и че WhatsApp е лично засегнато от това решение, в точка 42 от обжалваното определение Общият съд все пак приема, че посоченото решение е подготвителен или междинен акт в рамките на процедура, която трябва да приключи с приемането от националния надзорен орган на окончателно решение. В точки 43 и 44 от обжалваното определение обаче Общият съд приема, че такъв акт представлява „обжалваем акт“ само ако поражда самостоятелни правни последици, по отношение на които не би могла да бъде осигурена в достатъчна степен съдебна защита посредством възможността за обжалване на акта, с който се слага край на разглежданото производство.
35В това отношение в точка 45 от обжалваното определение Общият съд приема, че в случая ефективната съдебна защита по отношение на спорното решение е гарантирана посредством възможността за обжалване пред националния съд на окончателното решение, с която разполага WhatsApp, като по силата на член 267 ДФЕС този национален съд е оправомощен да сезира Съда с преюдициално запитване за преценка на валидността на спорното решение. В точка 46 от обжалваното определение Общият съд уточнява също, че спорното решение няма самостоятелно правно действие по отношение на WhatsApp, различно от действието на окончателното решение, прието от ирландския надзорен орган.
36Освен това в точка 49 от обжалваното определение Общият съд приема, че фактът, че в такъв междинен акт е изразено окончателно становище на орган, което трябва да бъде възпроизведено в окончателното решение, с което приключва разглежданата процедура, не означава непременно, че самият този акт изменя съществено правното положение на жалбоподателя.
37Освен това в точка 50 от обжалваното определение Общият съд отбелязва, че WhatsApp не е пряко засегнато от спорното решение. В точка 52 от това определение Общият съд посочва, че това решение няма противопоставимост, която да му позволи без допълнителен етап от производството да бъде източник на задължения за WhatsApp или евентуално на права за други частноправни субекти, така че то не поражда пряко правни последици в правната сфера на WhatsApp. В точка 53 от посоченото определение Общият съд посочва също, че макар спорното решение да обвързва ирландския надзорен орган по отношение на аспектите, до които се отнася, то все пак му оставя свобода на преценка относно съдържанието на окончателното решение.
38Така в точки 61 и 62 от същото определение Общият съд е постановил, че нито едно от необходимите условия, за да се приеме, че WhatsApp е пряко засегнато от обжалваната от него мярка, не е изпълнено и че следователно тази жалба е недопустима.
39Накрая, в точки 66—70 от обжалваното определение Общият съд е постановил, че резултатът от неговия анализ се вписва в логиката на установената с Договорите система от способи за съдебна защита. Общият съд по-специално е приел, че признаването на жалбата на WhatsApp срещу спорното решение за допустима би създало опасност от паралелни съдебни производства пред съда на Съюза и националния съд, като последният освен това е оправомощен да сезира Съда с преюдициално запитване за преценка на валидността на това решение.
Исканията на страните
40С жалбата си WhatsApp моли Съда:
–да отмени обжалваното определение,
–да обяви жалбата в първоинстанционното производство за допустима,
–да върне делото на Общия съд за постановяване на решение и
–да осъди ответника да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване.
41Комитетът, подкрепян от Федерална република Германия, иска от Съда:
–да отхвърли жалбата,
–да осъди WhatsApp да заплати съдебните разноски и
–при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
По жалбата
По твърдението, че жалбата в първоинстанционното производство е просрочена
Доводи на страните
42Комитетът твърди, че първоинстанционната жалба е просрочена. В това отношение той поддържа, че WhatsApp се е запознало с релевантните части от спорното решение на дата, предшестваща публикуването на това решение на уебсайта му, и по-точно на 13 август 2021 г. Следователно, независимо от датата на публикуване на спорното решение на уебсайта на Комитета, която впрочем не може да се приравни на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, срокът за обжалване започнал да тече от 13 август 2021 г. и изтекъл на 25 октомври същата година. Тъй като WhatsApp е подало жалбата си за отмяна на 1 ноември 2021 г., тя била просрочена.
43WhatsApp поддържа, че твърдението на Комитета, че жалбата му е просрочена, е погрешно. Всъщност, когато жалбоподателят не е адресат на даден акт, датата на публикуване на този акт определяла началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване. Датата на узнаването за него представлявала само субсидиарен критерий в това отношение. От своя страна начинът на публикуване на посочения акт бил ирелевантен. В случая при всички положения спорното решение било публикувано на уебсайта на Комитета на 2 септември 2021 г., а жалбата била подадена на 1 ноември 2021 г. при спазване на срока, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС.
Съображения на Съда
44Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбите, предвидени в този член, трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или, при липса на такова, от деня, в който той е узнал за него.
45От текста на тази разпоредба, и по-специално от изразите „в зависимост от случая“ и „при липса на уведомяване“, ясно личи, че началният момент на срока за обжалване се определя според конкретното положение и че първите два критерия, които могат да дадат начало на този срок, са йерархично подредени по отношение на третия. Така срокът за подаване на жалба за отмяна по принцип започва да тече от публикуването на акта или от съобщаването му на жалбоподателя. В систематиката на тази разпоредба тези два главни критерия са равнопоставени, в смисъл че нито един от тях не е субсидиарен спрямо другия. За сметка на това критерият за датата на узнаване за обжалвания акт като начален момент, от който започва да тече срокът за подаване на жалба, има субсидиарен характер спрямо критерия, свързан с публикуването или съобщаването на този акт (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2024 г., WEPA Hygieneprodukte и др./Комисия, C‑795/21 P и C‑796/21 P, EU:C:2024:807, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).
46В случая е безспорно, че WhatsApp не е уведомено за спорното решение, тъй като съгласно член 65, параграф 5, първо изречение от ОРЗД Комитетът е длъжен да уведоми за такова решение само засегнатите надзорни органи. Следователно трябва да се установи дали това решение е било обект на „публикуване“ по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС.
47В това отношение следва да се уточни, че понятието „публикуване“ не се отнася изключително до публикуване в Официален вестник на Европейския съюз, а напротив, трябва да се тълкува в широк смисъл. В обхвата на това понятие попада по-специално публикуването на уебсайта на институция, орган, служба или агенция на Съюза, когато това е предвидено във вторичното право (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2024 г., WEPA Hygieneprodukte и др./Комисия, C‑795/21 P и C‑796/21 P, EU:C:2024:807, т. 70 и цитираната съдебна практика).
48В случая, тъй като публикуването на спорното решение е предвидено в член 65, параграф 5, трето изречение от ОРЗД, следва да се вземе предвид датата, на която това решение е публикувано на уебсайта на Комитета, а именно 2 септември 2021 г. Това тълкуване се потвърждава от съображение 143, трето изречение от ОРЗД, от което следва, че срокът за обжалване трябва да се изчислява, считано от публикуването на съответното решение на Комитета на неговия уебсайт.
49Тъй като жалбата е подадена на 1 ноември 2021 г., предвиденият в член 263, шеста алинея ДФЕС срок не е бил нарушен, поради което следва да се провери дали изтъкнатите в рамките на настоящото производство по обжалване основания могат да поставят под въпрос преценката на Общия съд в обжалваното определение.
По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на понятието за обжалваем акт и на условието жалбоподателят да е пряко засегнат от обжалваната от него мярка
По първата част от първото основание
–Доводи на страните
50WhatsApp твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение не е обжалваем акт.
51WhatsApp оспорва по-специално релевантността на критерия, възприет от Общия съд в точка 41 от обжалваното определение, за да се определи дали даден акт е обжалваем или не. Така Общият съд неправилно приел, че е необходимо да се докаже, че спорното решение поражда правни последици, които съществено изменят правното положение на WhatsApp, и че то го засяга пряко. Достатъчно било обаче да се заключи, че това решение е предназначено да произведе правно действие по отношение на една или няколко трети страни, за да се установи, че то представлява обжалваем акт поради окончателния си характер. Във всеки случай посоченото решение не било просто междинна мярка, а изразявало окончателната позиция на Комитета.
52Според WhatsApp Общият съд е приложил неправилно съдебната практика относно правните последици на междинните актове, като е приложил процесуален критерий, съгласно който такъв акт би бил обжалваем само ако жалбата срещу окончателния акт не би осигурила достатъчна съдебна защита, и като е приел, че спорното решение не поражда правни последици.
53В този контекст WhatsApp се позовава на решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия (60/81, EU:C:1981:264, т. 10 и 11), от което по-специално следвало, че междинен акт е обжалваем, когато има окончателен характер и е независим от приетото впоследствие окончателно решение. Ето защо трябвало да се разгледа същността на този акт и неговите последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на същия акт, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и за правомощията на издалата го институция. В това отношение WhatsApp цитира по-специално решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 63).
54По-специално такъв акт не подлежал на жалба за отмяна само когато, от една страна, имал временен характер по същество, така че авторът му можел да промени позицията си на етапа на приетото впоследствие окончателно решение, и от друга страна, това окончателно решение било прието от една и съща институция или един и същ орган на Съюза. Следователно понятието за междинна мярка не следвало да се прилага към решение, прието от институция или орган на Съюза и адресирано до национален орган, на който е възложено изпълнението на това решение по отношение на трети лица.
55В случая според WhatsApp Общият съд се е ограничил да провери дали от процесуална гледна точка му е осигурена ефективна съдебна защита чрез обжалването пред националния съд. Така в точки 48 и 49 от обжалваното определение той неправилно приел, че доводът на WhatsApp, че спорното решение изразява окончателната позиция на неговия автор, е ирелевантен. Следователно по този начин Общият съд неправилно приел, че спорното решение не поражда правни последици и че то не е независимо от окончателното решение, при това без да прецени съдържанието и контекста на спорното решение, нито обхвата на самостоятелните му правни последици.
56Що се отнася до съдържанието на спорното решение, безспорно било, че в качеството му на решение със задължителен характер, прието на основание член 65 от ОРЗД, то е предназначено да произведе правно действие по отношение на трети страни и че представлява окончателната позиция на Комитета по въпросите, които са му били представени. Тази позиция можела да измени съществено правното положение на WhatsApp, по-специално поради констатацията, че подложените на компресиране със загуба данни са лични данни — констатация, която обвързвала ирландския надзорен орган.
57Що се отнася до контекста на спорното решение, от текста на член 65 от ОРЗД следвало, че то представлява решение със задължителен характер. В съображение 143 от ОРЗД се посочвало, че взетите от Комитета решения могат да засягат пряко и лично по-специално администратора, което предполагало, че тези решения могат да породят външни правни последици извън националните надзорни органи, които са техни адресати. Това се потвърждавало както от основанието за съществуване на обвързващото действие на решенията на Комитета, а именно да се осигури правилното и последователно прилагане на ОРЗД, така и от систематиката на производството по член 65, параграф 1 от ОРЗД.
58Що се отнася до самостоятелните правни последици на спорното решение, надхвърлящи породените по отношение на адресатите му, WhatsApp отбелязва, че това решение поражда такива последици по отношение на него, като засяга по-специално начина, по който то възнамерявало да се съобрази с ОРЗД, що се отнася до подложените на компресиране със загуба данни, тъй като те са квалифицирани от Комитета като лични данни. Спорното решение пораждало и правни последици по отношение на националните юрисдикции, които не били оправомощени да го изменят или да го обявяват за невалидно.
59Комитетът оспорва тези доводи. Той изтъква, че по принцип жалбата за отмяна може да бъде подадена само срещу мярка, с която институция, орган, служба или агенция на Съюза определя окончателно своята позиция след провеждане на административна процедура. За сметка на това като „обжалваеми актове“ не могат да се квалифицират междинните актове, чиято цел е да подготвят окончателно решение, доколкото такива актове не целят да произведат самостоятелни задължителни правни последици спрямо акта на Съюза, който по този начин се подготвя, потвърждава или изпълнява. Освен това според Комитета междинен акт не подлежи на обжалване, ако незаконосъобразността, от която е засегнат такъв акт, може да послужи като основание за жалба срещу окончателното решение, по отношение на което този акт се явявал подготвителен.
60В случая според тази страна спорното решение представлява междинен акт, който е част от неделима процедура по вземане на решения, проведена от ирландския надзорен орган и завършила с окончателно решение, прието от този орган. В този контекст, макар преценките на Комитета да са задължителни, те все пак не били пряко противопоставими на WhatsApp и в сравнение с окончателното решение нямали никакви самостоятелни правни последици спрямо него. Така обстоятелството, че спорното решение съдържало окончателна позиция на Комитета по някои аспекти, които трябвало да фигурират в окончателното решение, не означавало, че спорното решение само по себе си водело до отделно изменение на правното положение на WhatsApp. Всъщност спорното решение и окончателното решение били приети в рамките на единно административно производство, състоящо се от взаимозависими етапи на национално и европейско равнище с един и същ предмет, а не в резултат на две независими производства, които се отнасяли до различни въпроси.
61Във връзка с това Комитетът уточнява, че процедурата за разрешаване на спорове има за цел да гарантира последователното прилагане на ОРЗД от страна на националните органи. В случая спорното решение не създавало нови правни задължения за WhatsApp. Задълженията на последното били определени в самия ОРЗД, а не в спорното решение, и се прилагали от ирландския надзорен орган, а не от Комитета. Освен това посочените задължения били приложими за WhatsApp, преди да бъдат установени разглежданите нарушения.
62Що се отнася до твърдените външни правни последици на спорното решение, Комитетът твърди, че неговите тълкувания имат обвързващо действие само между страните, тоест между засегнатите надзорни органи. Освен че нямало преки правни последици по отношение на WhatsApp, спорното решение се отнасяло до ограничени аспекти от прилагането на ОРЗД, които следвало да бъдат включени и развити в окончателното решение. Въпреки че възприетите от Комитета тълкувания на ОРЗД могат да имат известен авторитет в последващи дела, които се отнасят до сходни правни въпроси, те все пак не обвързвали националните съдилища, които в случай на съмнение трябвало да отправят преюдициално запитване до Съда.
63Федерална република Германия, която встъпва в подкрепа на Комитета, твърди, че предвиденият в ОРЗД механизъм за съгласуваност, включително процедурата за разрешаване на спорове, е чисто вътрешен и има за единствена цел да се стигне до уреждане на спора в случай на различия в становища на надзорните органи. По-специално от член 65, параграф 2, трето изречение от ОРЗД следвало, че мярка, приета от Комитета в този контекст, пораждала правно обвързващо действие единствено по отношение на националните надзорни органи. Единствено окончателното решение било обвързващо за съответния администратор или обработващ лични данни.
–Съображения на Съда
64Първата част от първото основание за обжалване се отнася до въпроса дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 41—49 от обжалваното определение е приел, че спорното решение не представлява обжалваем акт съгласно член 263, първа алинея ДФЕС.
65В съответствие с тази разпоредба Съдът контролира по-специално „законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“.
66Съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, предвидена в член 263 ДФЕС, може да бъде подадена срещу всички приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 62 и цитираната съдебна практика).
67За да се определи дали даден акт поражда такива последици и следователно подлежи на обжалване по реда на член 263 ДФЕС, следва да се съобрази същността на акта и посочените последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на същия акт, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата/издалия го институция, орган, служба или агенция (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 63 и цитираната съдебна практика).
68В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точки 79 и 121 от заключението си, в светлината на член 263, първа алинея ДФЕС третата страна, по отношение на която съответният акт поражда правни последици, не трябва непременно да бъде жалбоподателят. Всъщност всяко физическо или юридическо лице, различно от автора на този акт, има качеството на трета страна. При това положение, за да се установи дали посоченият акт поражда такива последици, не е необходимо да се проверява дали те могат да засегнат правното положение на жалбоподателя, тъй като тази проверка е релевантна само в рамките на проверката дали са спазени условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС, съгласно които всяко лице, което е пряко и лично засегнато от даден акт, може да подаде жалба за неговата отмяна, когато се прилага последната разпоредба (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2025 г., Swissgrid/Комисия, C‑121/23 P, EU:C:2025:83, т. 46). Следователно обжалваемостта на даден акт трябва да се преценява обективно в зависимост от неговата същност, а не в зависимост от жалбоподателя.
69При това положение следва да се припомни, че при наличие на актове, които се изготвят на няколко процесуални етапа, обжалваем акт по принцип е само мярката, с която се определя окончателно позицията на компетентната институция, орган, служба или агенция на Съюза, но не и междинните мерки, чиято цел е да подготвят тази окончателна мярка и които не произвеждат самостоятелни правни последици по отношение на трети лица. Такива междинни мерки са по-специално мерките, които изразяват неокончателно становище на тази институция, орган, служба или агенция на Съюза (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10, от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 103, и от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 92).
70Според съдебната практика срещу междинна мярка в частност не може да се подава жалба за отмяна, ако е установено, че незаконосъобразността, от която е засегната тя, би могла да послужи като основание за жалба срещу окончателното решение, по отношение на което тази мярка се явява подготвителен акт. При тези условия жалбата, подадена срещу решението, с което се слага край на производството, ще гарантира в достатъчна степен съдебна защита (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 12, и от 15 март 2017 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑414/15 P, EU:C:2017:215, т. 46 и цитираната съдебна практика).
71В случая, що се отнася до съдържанието на съответния акт и до правомощията на разглеждания орган, от самия текст на член 65, параграф 1, буква а) и параграф 2 от ОРЗД и на член 68, параграф 1 от ОРЗД следва, че спорното решение е акт, който е издаден от орган на Съюза и има задължителен характер по отношение на трети лица. Всъщност този акт обвързва водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи, които са негови адресати и са трети страни по отношение на Комитета. Съгласно член 65, параграф 6 от ОРЗД водещият надзорен орган трябва да приеме окончателното си решение въз основа на решението на Комитета. Това окончателно решение следва също така да се позовава на решението на Комитета, което трябва да бъде приложено към него.
72Освен това, що се отнася до контекста на приемане на спорното решение, безспорно е, че то е изготвено в рамките на процес, включващ няколко етапа, по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 69 от настоящото решение, доколкото предхожда приемането на друг акт от ирландския надзорен орган. Това решение обаче определя окончателно по смисъла на същата съдебна практика позицията на компетентния орган на Съюза, а именно Комитета, и изчерпва всички въпроси, по които този орган трябва да се произнесе. Всъщност следва да се констатира, че такова решение, прието на основание член 65, параграф 1, буква а) от ОРЗД, се отнася до всички въпроси, които са предмет на относимо и обосновано възражение от страна на засегнатите надзорни органи, по смисъла на член 60, параграф 4 от ОРЗД, по-специално до въпроса дали е налице нарушение на ОРЗД.
73От гореизложеното следва, че макар да не е последният етап от процедурата за съгласуваност, предвидена в членове 58, 60 и 65 от ОРЗД, спорното решение не може да се квалифицира като междинна мярка, която не подлежи на обжалване, по смисъла на цитираната в точка 69 от настоящото решение съдебна практика, противно на постановеното от Общия съд в точка 42 от обжалваното определение. Следователно припомнената в точка 70 от настоящото решение съдебна практика е без значение в настоящия случай.
74В този контекст, тъй като решението на Комитета поражда задължителни правни последици по отношение на трети страни, обстоятелството, че обхватът на окончателното решение на националния надзорен орган включва въпроси, с които Комитетът не е бил сезиран или които не попадат в неговата компетентност, е без значение.
75По същите причини обстоятелството, посочено от Общия съд в точка 42 от обжалваното определение, че за разлика от окончателното решение на ирландския надзорен орган, спорното решение не е противопоставимо на субекти, различни от неговите адресати, също е ирелевантно за квалифицирането на това решение като обжалваем акт съгласно член 263, първа алинея ДФЕС. Това обстоятелство, свързано с правното положение на жалбоподателя по отношение на спорното решение, не се отнася нито до същността на спорното решение, нито до неговите задължителни правни последици с оглед на обективни критерии.
76От всички тези съображения следва, че спорното решение представлява акт на орган на Съюза, който е предназначен да произведе правно действие по отношение на трети страни и в който е изразена окончателната позиция на този орган по въпросите, по които той трябва да се произнесе, както впрочем самият Общ съд е констатирал в точки 36, 37 и 49 от обжалваното определение. Така с оглед на текста на член 263, първа алинея ДФЕС и на цитираната в точки 66—69 от настоящото решение съдебна практика това решение представлява обжалваем акт, без на този етап да е необходимо да се преценява дали посоченото решение е довело до съществено изменение на правното положение на WhatsApp.
77В това отношение следва да се констатира, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, в точка 38 от обжалваното определение, като е смесил изискванията, произтичащи съответно от първа и четвърта алинея от член 263 ДФЕС, и от друга страна, в точка 42 от обжалваното определение, като е формулирал погрешен критерий, свързан с липсата на пряка противопоставимост на разглеждания акт по отношение на WhatsApp, и като е квалифицирал спорното решение като междинна мярка, лишена от самостоятелни правни последици.
78Следователно първата част от първото основание за обжалване трябва да бъде уважена.
По втората част от първото основание
–Доводи на страните
79WhatsApp поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че то не е пряко засегнато от спорното решение и че поради това жалбата му е недопустима.
80От една страна, що се отнася до условието актът да поражда пряко последици в правната сфера на жалбоподателя, в точка 52 от обжалваното определение Общият съд неправилно заключил, че WhatsApp не е пряко засегнато от спорното решение, тъй като това решение не може да му бъде противопоставено и не представлява последният етап от предвидената в членове 58, 60 и 65 от ОРЗД процедура.
81От друга страна, що се отнася до условието актът да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението му, WhatsApp счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 53—60 от обжалваното определение е приел, че спорното решение е оставило на ирландския надзорен орган свобода на преценка по отношение на съдържанието на окончателното му решение, като същевременно е приел, че спорното решение обвързва този надзорен орган по отношение на аспектите, до които се отнася.
82Що се отнася до точки 54—56 от обжалваното определение, в които Общият съд приел, че съдържанието на спорното решение е частично спрямо окончателното решение, WhatsApp поддържа, че следвало да се разгледа липсата на право на преценка, като се съобрази самата същност на спорното решение, без да се прави позоваване на допълнителното съдържание на окончателното решение. Всъщност Комитетът анализирал само някои аспекти на конкретен случай, а именно въпросите, които са били предмет на относими и обосновани възражения от страна на засегнатите надзорни органи. Следователно спорното решение не можело да се отнася до цялото дело и да обхваща аспекти, с които Комитетът не е бил сезиран или които не попадат в неговата компетентност.
83Освен това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 57—59 от обжалваното определение приел, че ирландският надзорен орган е упражнил правото си на преценка, за да направи изводи от спорното решение. На първо място, що се отнася до квалификацията като лични данни на компресираните със загуба данни, WhatsApp поддържа, че тази направена от Комитета квалификация поражда допълнителни задължения за него съгласно ОРЗД, при това независимо от факта, че водещият надзорен орган е упражнил право на преценка по същество, надхвърлящо такава квалификация, като е проверил дали WhatsApp е действало като администратор или обработващ лични данни. На второ място, що се отнася до увеличението на глобите, които следва да се наложат на WhatsApp, това решение не оставяло свобода на преценка на ирландския надзорен орган, тъй като последният бил длъжен да наложи глоба, по-висока от първоначално предвидената. Фактът, че този орган запазва право на преценка при определянето на точния размер на глобата, бил ирелевантен, тъй като тази задача била от компетентността на посочения орган.
84Комитетът оспорва тези доводи и изтъква, че два кумулативни критерия трябва да бъдат изпълнени, за да може физическо или юридическо лице, което не е адресат на индивидуален акт, да бъде пряко засегнато от акт на Съюза. От една страна, този акт трябвало да има пряко отражение върху правното положение на това лице, и от друга страна, той не трябвало да оставя никакво право на преценка на адресата, на който е възложено изпълнението му, тъй като това изпълнение е напълно автоматично, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
85Що се отнася до първия критерий, тази страна отбелязва, че обвързващото действие на даден акт трябва да се разглежда в зависимост от отражението му върху специфичното положение на жалбоподателя. В случая спорното решение не можело да бъде противопоставено на WhatsApp по начин, който би му позволил без други процесуални етапи да представлява източник на задължения. Това решение не представлявало последния етап от производството, посочено в членове 58, 60 и 65 от ОРЗД, и по-специално не определяло окончателния размер на глобата, нито определяло нов набор от правила за дейностите на WhatsApp. Така само окончателното решение засягало пряко WhatsApp, тъй като съгласно член 56, параграф 6 от ОРЗД в качеството си на администратор това предприятие комуникирало единствено с ирландския надзорен орган.
86Що се отнася до втория критерий, Комитетът поддържа, че ирландският надзорен орган запазил истинско право на преценка по отношение на изводите, които следва да се направят в окончателното му решение, което имало по-широк обхват от спорното решение и съдържало констатации, по които Комитетът не е бил поканен да се произнесе, тъй като сезирането на последния било ограничено до въпросите, които са били предмет на относими и обосновани възражения. Във всеки случай съществувала взаимозависимост между спорното и окончателното решение. Не било възможно да се отделят частите от последното решение, които съответствали на указанията на Комитета, което се потвърждавало от факта, че последният е оставил известна свобода на преценка на ирландския надзорен орган по няколко аспекта.
87При такива обстоятелства националният съд бил в по-добра позиция да преразгледа това окончателно решение, като евентуално отправи преюдициално запитване до Съда относно разпоредбите на ОРЗД, прилагани както служебно, така и въз основа на указанията на Комитета.
88Според Комитета ирландският надзорен орган също така запазил известна свобода на преценка по въпросите, разгледани в спорното решение, и по-специално по въпросите, свързани, от една страна, с правните последици, които следва да се изведат от квалифицирането на подлежащите на компресиране със загуба данни като лични данни, и от друга страна, с определянето на размера на имуществените санкции, които следва да се наложат на WhatsApp. Що се отнася до първия аспект, този орган запазил право на преценка и извършил самостоятелна проверка, по-специално що се отнася до спазването на член 14 от ОРЗД. В това отношение било погрешно да се поддържа, че Комитетът извършил „пълна“ оценка, тъй като компетентността му била ограничена до съдържанието на относимите и обосновани възражения и не обхващала цялото производство за установяване на нарушение. Що се отнася до втория аспект, а именно определянето на имуществените санкции, макар спорното решение да съдържа общи указания относно имуществените санкции, то не разглеждало прилагането на тези указания, нито изчисляването на тези санкции.
89Федерална република Германия счита, че след като е комуникирало единствено с водещия надзорен орган, WhatsApp не може да се счита за пряко засегнато от спорното решение. Такова решение не било предназначено да се прилага самостоятелно, а трябвало винаги да бъде последвано от окончателно решение на този орган. Всъщност законодателят на Съюза съзнателно избрал децентрализиран контрол на ОРЗД, а не създаването на европейски и централен орган за защита на данните.
–Съображения на Съда
90Втората част от първото основание за обжалване се отнася до това дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 50—60 от обжалваното определение е приел, че спорното решение не засяга пряко WhatsApp по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС и че следователно подадената от последното жалба е недопустима.
91Съгласно тази разпоредба всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в член 263 ДФЕС, първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.
92Така условие за допустимостта на жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, е актът да засяга лицето пряко и лично (решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 64 и цитираната съдебна практика).
93В случая, както констатира Общият съд в точка 40 от обжалваното определение, е установено, че WhatsApp е лично засегнато от спорното решение, тъй като то засяга някои аспекти на проекта за окончателно решение, които се отнасят конкретно до положението на това предприятие. В точки 52 и 53 от това определение обаче Общият съд приема, че WhatsApp не е пряко засегнато от спорното решение, тъй като, от една страна, то не може да бъде противопоставено на WhatsApp, което би позволило без допълнителен етап в производството то да бъде източник на задължения за него или евентуално на права за други частноправни субекти, и от друга страна, макар спорното решение да обвързва ирландския надзорен орган по отношение на аспектите, до които се отнася, то му е оставило свобода на преценка по отношение на съдържанието на окончателното решение.
94В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика условието физическото или юридическото лице да е пряко засегнато от обжалваното от него решение изисква кумулативното изпълнение на две условия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на това лице и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е чисто автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решение от 4 октомври 2024 г., Комисия и Съвет/Front Polisario, C‑779/21 P и C‑799/21 P, EU:C:2024:835, т. 87 и цитираната съдебна практика).
95Преди да се разгледа спазването на тези две условия в конкретния случай, следва да се уточни, че липсата на пряка противопоставимост на обжалвания акт по отношение на жалбоподателя, както и обстоятелството, че този акт не представлява последният етап от съставена от няколко етапа процедура, не са пречка жалбоподателят да бъде пряко засегнат от посочения акт, когато адресатът на същия акт не разполага с никакво право на преценка (вж. в този смисъл решения от 4 юни 1992 г., Infortec/Комисия, C‑157/90, EU:C:1992:243, т. 13 и 17, решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 65 и 67, и от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Parlement и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 74).
96Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точки 139 и 144 от заключението си, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 52 от обжалваното определение е приел, че WhatsApp не може да бъде пряко засегнато от спорното решение, тъй като последното не може да се противопостави на WhatsApp и не е последният етап от процедурата, предвидена в членове 58, 60 и 65 от ОРЗД.
97Що се отнася до спазването на първото от припомнените в точка 94 от настоящото решение условия, следва да се прецени дали обжалваният акт е източникът на съществено изменение на правното положение на съответното физическо или юридическо лице, като се съобрази същността на акта, а неговите последици се преценят с оглед на обективни критерии, например съдържанието на този акт, като евентуално се държи сметка за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция, орган, служба или агенция (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 65 и цитираната съдебна практика).
98В случая, както е посочено в точка 30 от настоящото съдебно решение, в спорното решение Комитетът е постановил по-специално, че WhatsApp не е изпълнило задълженията си за предоставяне на информация по член 13, параграф 1, буква г) от ОРЗД и е нарушило член 13, параграф 2, буква д) от същия регламент. Следователно това решение променя правното положение на WhatsApp, което поради намесата на Комитета по-специално е принудено да промени договорните си отношения с ползвателите на услугата за съобщения, предоставяна от WhatsApp. От това следва, че съществува пряка връзка между посоченото решение и неговите последици за положението на WhatsApp по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 94 и 95 от настоящото решение.
99Противно на поддържаното от Комитета, обстоятелството, че съгласно член 56, параграф 6 от ОРЗД в качеството си на администратор WhatsApp комуникира единствено с ирландския надзорен орган, не се отразява на тази констатация. Всъщност тази разпоредба има за цел единствено да организира отношенията между администратора или обработващия лични данни, водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи, така че тя не се отнася до наличните средства за правна защита срещу решенията на Комитета.
100Що се отнася до спазването на второто от припомнените в точка 94 от настоящото решение условия, за да се прецени дали даден акт оставя на адресатите си свобода на преценка с оглед на прилагането му, следва да се разгледат правните последици, породени от разпоредбите на този акт, за които се отнася жалбата, за положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно втората част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 98 и цитираната съдебна практика).
101Наличието на такава свобода на преценка трябва по-специално да се отхвърли, ако се установи, че разпоредбите на акта, за които се отнася жалбата, са имали за пряка последица обвързването на това лице със задължения, чийто резултат не може да бъде променян от образуванието, на което е възложено последващото изпълнение на този акт (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 114).
102В случая, както следва от точки 71 и 72 от настоящото решение, следва да се припомни, че спорното решение обвързва водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи. Те не могат да се отклонят от позицията, възприета от Комитета в това решение и припомнена в точка 30 от настоящото решение. Всъщност посоченото решение разрешава правните въпроси, с които е сезиран Комитетът, и обвързва безусловно тези органи, що се отнася по-специално до констатацията за нарушение на някои разпоредби на ОРЗД, до квалифицирането като лични данни на подложените на компресиране със загуба данни, както и до задължението за увеличаване на размера на предвидените имуществени санкции. Посочените органи нямат възможност да променят резултата от преценките, направени от Комитета по отношение на тези въпроси, по смисъла на цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика.
103В това отношение съгласно член 70, параграф 1, буква а) от ОРЗД Комитетът има за задача да осигури съгласуваното прилагане на ОРЗД, като наблюдава и гарантира, както следва от съображение 10 от него, последователно и еднородно прилагане в целия Съюз на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни в случаите, предвидени по-специално в член 65 от ОРЗД, без да се засягат задачите на националните надзорни органи.
104В този контекст е без значение, че обхватът на окончателното решение се разпростира върху въпроси, с които Комитетът не е бил сезиран, а именно аспекти, които не са били предмет на относими и обосновани възражения по смисъла на член 65, параграф 1, буква а) от ОРЗД, или въпроси, които не са от компетентността на този орган, като например определянето на точния размер на имуществената санкция, която трябва да се наложи на администратора или обработващия лични данни, което определяне е задача на надзорния орган, сезиран съгласно член 58, параграф 2, буква и) и член 83 от ОРЗД.
105Освен това, макар несъмнено да съществува връзка на взаимозависимост между спорното решение и окончателното решение, това не променя факта, че те представляват отделни актове и че обхватът на спорното решение е ясно очертан, както е видно от изброяването, възпроизведено в точка 30 от настоящото решение. При тези условия посоченото отношение на взаимозависимост не може да попречи на констатацията, че WhatsApp е пряко засегнато от спорното решение.
106По-специално, макар едновременното подаване на жалба за отмяна до съда на Съюза на основание член 263 ДФЕС по отношение на решението със задължителен характер на Комитета и до националния съд на основание член 78 от ОРЗД по отношение на окончателното решение, прието от националния надзорен орган въз основа на това решение със задължителен характер, действително да води до две паралелни производства, от това положение не следва, че в случая последиците от решението на Комитета трябва да се считат за непреки спрямо WhatsApp.
107Всъщност, от една страна, според практиката на Съда когато разрешаването на висящия пред националната юрисдикция спор зависи от валидността на решението на орган на Съюза, съгласно задължението за лоялно сътрудничество и за да избегне постановяването на решение, несъвместимо с посоченото решение на този орган, националната юрисдикция трябва да спре производството до постановяване на окончателно решение от юрисдикциите на Съюза по жалбата за отмяна, освен ако не приеме, че предвид обстоятелствата в конкретния случай има основание да постави преюдициален въпрос на Съда относно валидността на решението на посочения орган (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2000 г., Masterfoods и HB, C‑344/98, EU:C:2000:689, т. 57, и от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др., C‑135/16, EU:C:2018:582, т. 24).
108От друга страна, следва също да се посочи, че принципът на добро правораздаване може да бъде основание за това в случай на едновременно сезиране на Общия съд с жалба за отмяна и на Съда с преюдициално запитване, ако счете за нужно, Съдът да приложи член 54, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз с оглед на спиране на висящото пред него производство в полза на това, което се провежда пред Общия съд (решение от 25 юли 2018 г., Georgsmarienhütte и др., C‑135/16, EU:C:2018:582, т. 25).
109Следователно, тъй като двете условия, посочени в точка 94 от настоящото решение, са изпълнени, WhatsApp е пряко засегнато от спорното решение.
110С оглед на изложените по-горе съображения втората част от първото основание за обжалване следва да се уважи, а оттам обжалваното определение да се отмени.
По третата част от първото основание
111В третата част от първото си основание WhatsApp твърди, че констатацията на Общия съд в точки 66—70 от обжалваното определение, че недопустимостта на жалбата му се вписва в логиката на установената в Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС система от способи за съдебна защита, е опорочена от грешка при прилагане на правото.
112С оглед на извода, направен в точка 110 от настоящото решение, не е необходимо произнасяне по третата част от първото основание.
По второто основание, изведено от грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на член 65 от ОРЗД и на принципа на последователно прилагане на правото на Съюза
113Като се позовава на доводите, развити в рамките на първото основание, WhatsApp поддържа, че Общият съд е нарушил член 65, параграф 1 от ОРЗД и принципа на последователно прилагане на правото на Съюза, като в точки 41—60 от обжалваното определение е постановил, че спорното решение не поражда правни последици, различни от задължителните му последици по отношение на засегнатите надзорни органи.
114Тъй като WhatsApp само препраща към доводите, развити в подкрепа на първото си основание, и с оглед на извода, направен в точка 110 от настоящото решение, Съдът не следва да се произнася по това второ основание, тъй като то не може да доведе до отмяна на обжалваното определение в по-голям обхват.
По връщането на делото на Общия съд
115Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
116В случая това условие е изпълнено, доколкото делото се отнася само до допустимостта на подадената пред Общия съд жалба.
117В това отношение, първо, както следва от точка 76 от настоящото съдебно решение, спорното решение представлява обжалваем акт по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС. Второ, както бе констатирано в точка 109 от настоящото решение, WhatsApp е пряко засегнато от спорното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Трето, последното решение засяга WhatsApp лично, както самият Общ съд е установил в точка 40 от обжалваното определение.
118Следователно, тъй като условията, предвидени в първа и четвърта алинея от член 263 ДФЕС, са изпълнени и при липсата на каквото и да било друго основание за недопустимост, жалбата за отмяна се обявява за допустима.
119При все това, предвид факта, че Общият съд не е разгледал по същество подадената до него жалба, която изисква подробна фактическа и правна преценка, фазата на производството не позволява произнасяне по същество по жалбата.
120Поради това делото следва да се върне на Общия съд.
По съдебните разноски
121Тъй като делото е върнато на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по разноските, свързани с производството по обжалване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1)Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 7 декември 2022 г., WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните (T‑709/21, EU:T:2022:783).
2)Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.
3)Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи
*Език на производството: английски.