Решение от 11.02.2026 по дело T-0689/2024 на СЕС

Относно правото на приспадане на ДДС при издадена фактура в следващ данъчен период

Кратко резюме на спора

- Преюдициалното запитване е отправено от полски съд във връзка със спор между I.S.A. и Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej относно...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (преюдициален състав)

11 февруари 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на ДДС — Право на приспадане на ДДС, платен за получени доставки — Член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО — Издаване на фактура с начислен ДДС през данъчния период, следващ този, за който е упражнено правото на приспадане — Данъчна неутралност и пропорционалност “

По дело T‑689/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) с акт от 2 октомври 2024 г., постъпил в Съда на 10 декември 2024 г., в рамките на производство по дело

I. S.A.

срещу

Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej,

ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав),

състоящ се при разискванията от: S. Papasavvas, председател, N. Półtorak, M. Sampol Pucurull, G. Steinfatt (докладчик) и D. Petrlík, съдии,

генерален адвокат: J. Martín y Pérez de Nanclares,

секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,

предвид това, че на 8 януари 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,

предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква б) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 28 октомври 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за I., от T. Michalik и J. Warnieło, doradcy podatkowi,

–за Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, от M. Kowalewska и T. Tratkiewicz,

–за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–за Европейската комисия, от P. Carlin и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на принципите на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС), на ефективност и на пропорционалност.

2Запитването е отправено в рамките на спор между I.S.A. и Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (директор на дирекция „Национална финансова информация“, Полша, наричан по-нататък „данъчният орган“) по повод на данъчно становище относно приспадането на ДДС за доставките на газ и електроенергия на I., посочен във фактури, получени от последното през данъчния период, следващ този, през който е извършена покупката.

Правна уредба

Правото на Съюза

3Член 63 от Директивата за ДДС предвижда:

„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени“.

4Дял X от Директивата за ДДС, отнасящ се до приспаданията, включва глава 1, която е озаглавена „Възникване и обхват на правото на приспадане“ и се състои от членове 167—172. Член 167 от посочената директива гласи:

„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

5Член 168 от Директивата за ДДС гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

a)дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6Глава 4 от дял X от Директивата за ДДС е озаглавена „Правила, регулиращи правото на приспадане“ и съдържа членове 178—183. Съгласно член 178 от тази директива:

„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

a)за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6;

[…]“.

7Член 179, първа алинея от Директивата за ДДС предвижда:

„Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178“.

8Дял XI от посочената директива е озаглавен „Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица“ и съдържа глава 5, озаглавена „Данъчни декларации“, която се състои от членове 250—261. Член 250, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки“.

9Член 273, първа алинея от Директивата за ДДС гласи:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите“.

Полското право

10Член 86, параграф 1 от Ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Закон от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите, Dz. U., 2024 г., позиция 2174), изменен (наричан по-нататък „Законът за ДДС“), предвижда:

„Доколкото използват стоките и услугите за извършването на облагаеми доставки, данъчнозадължените лица по член 15 имат право да приспаднат начисления по получените от тях доставки данък от сумата на дължимия от тях данък, освен в случаите по член 114, член 119, параграф 4, член 120, параграфи 17 и 19 и член 124“.

11Съгласно член 86, параграф 10 от Закона за ДДС:

„Правото на приспадане на начисления по получените доставки данък от сумата на дължимия данък възниква при отчитането за периода, в който е възникнало задължението за плащане на данъка по отношение на придобитите или внесените от данъчнозадълженото лице стоки и услуги“.

12Член 86, параграф 10b от Закона за ДДС гласи:

„Правото на приспадане на начисления по получените доставки данък от сумата на дължимия данък в случаите по:

1)параграф 2, точка 1 и точка 2, буква а) — възниква не по-рано от момента на отчитането за периода, в който данъчнозадълженото лице е получило фактурата или митническия документ;

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

13I. е дружество, регистрирано за целите на ДДС в Полша, което управлява клирингова и сетълмент къща за сделките, извършвани от неговите членове, по-специално по отношение на газ и електроенергия. В рамките на дейността си то се счита за купувач и продавач на търгувани на борсата стоки и е посочено като такъв във фактурите. Ето защо то е длъжно да плати ДДС по получени и по извършени доставки.

14I. сезира данъчния орган с искане за издаване на тълкувателно данъчно становище в областта на ДДС, за да установи дали има право на приспадане на данъка по получени доставки, посочен в надлежно издадените фактури за закупуване на газ и електроенергия съгласно член 86, параграфи 1 и 10 от Закона за ДДС, въпреки че e получило фактурите, удостоверяващи покупката през съответния данъчен период, през следващия данъчен период, но не по-късно от датата, на която е подало данъчната си декларация.

15В данъчно становище от 12 ноември 2019 г. данъчният орган приема, че както съгласно полското право, така и съгласно правото на Европейския съюз упражняването на правото на приспадане зависи от спазването на формални изисквания, по-специално получаването на фактура. Според данъчния орган тези условия обаче нямат за последица лишаването на данъчнозадълженото лице от правото на приспадане на ДДС по получени доставки и следователно до нарушаване на принципа на неутралност на ДДС.

16Сезиран от I. с жалба срещу това данъчно становище, Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава, Полша) я отхвърля с решение от 9 октомври 2020 г., като приема по-специално, че правото на приспадане на данъка по получени доставки по принцип е свързано с момента, в който ДДС става изискуем, а именно момента, в който възниква данъчното задължение. Посоченият съд обаче счита, че за да може данъчнозадълженото лице да упражни правото си на приспадане, трябва да са изпълнени две условия, отнасящи се до факта, че сделката трябва да е извършена и данъчнозадълженото лице трябва да разполага с фактура, удостоверяваща тази сделка. Според Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава) така на практика моментът, в който възниква предвиденото в член 167 от Директивата за ДДС право на приспадане на платения по получени доставки данък, е изменен с формалното изискване по член 178, буква а) от тази директива да се притежава съответната фактура. Според този съд от това следва, че правото на приспадане на данъка по получени доставки възниква към момента на получаването на посочената фактура, при условие че са изпълнени останалите условия.

17I. подава касационна жалба срещу решението от 9 октомври 2020 г. пред запитващата юрисдикция — Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша), като твърди по-специално, че член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС са тълкувани неправилно.

18Запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС са евентуално неправилно транспонирани във вътрешния правен ред. Според нея член 86, параграф 10б, точка 1 от Закона за ДДС предвижда допълнително условие за възникване на правото на приспадане на ДДС в сравнение с Директивата за ДДС, а именно притежаването на фактура или митнически документ към датата на отчитане.

19Според запитващата юрисдикция прилагането на член 86, параграф 10b, точка 1 от Закона за ДДС по настоящото дело води до забавяне на правото на приспадане. Всъщност според посочената юрисдикция в ситуация, в която продавачът вече е внесъл в бюджета дължимия ДДС по извършена от него сделка, купувачът трябва да изчака, докато получи съответната фактура за ДДС, за да възникне правото му на приспадане.

20Запитващата юрисдикция счита, че съгласно правото на Съюза приспадането на данъка по получени доставки за даден данъчен период трябва да е възможно, когато правото на приспадане е възникнало през този данъчен период и когато данъчнозадълженото лице разполага с фактура или митнически документ към момента, в който упражнява това право. Тя счита, че такова тълкуване позволява на съответното данъчнозадължено лице да упражни без прекомерно забавяне правото си на приспадане на данъка по получени доставки, без при това да се създава опасност от злоупотреби. Уточнява, че отлагането на приспадането на ДДС може да има пряко отражение върху нарушаването на принципа на неутралност и не намира пряка опора в текста на Директивата за ДДС.

21При това положение Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 167, член 168, [буква] а) и член 178, [буква] а) от [Директивата за ДДС], както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 86, параграф 10b, точка 1 от [Закона за ДДС], съгласно която данъчнозадълженото лице не може да упражни правото си на приспадане на ДДС по получени доставки в справка-декларация, подадена за периода, през който е изпълнил материалноправните условия за упражняването на това право, ако през този период все още не е получило фактура, въпреки че я е получило, преди да подаде тази справка-декларация?“.

По преюдициалния въпрос

22С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС, както и принципите на неутралност на ДДС, на ефективност и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която данъчнозадълженото лице не може да упражни правото си на приспадане на платения по получени доставки ДДС в справка-декларация, подадена за периода, през който е изпълнило материалноправните условия за упражняването на това право, ако през този период не е получило съответната фактура, въпреки че я е получило, преди да подаде тази справка-декларация.

23Съгласно постоянната практика правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС (вж. решение от 12 септември 2024 г., НАРЕ-БГ, C‑429/23, EU:C:2024:742, т. 45 и цитираната съдебна практика).

24Всъщност режимът на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралност от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (вж. решения от 15 септември 2016 г., 2016, Senatex, C‑518/14, EU:C:2016:691, т. 27 и цитираната съдебна практика, и от 12 септември 2024 г., НАРЕ-БГ, C‑429/23, EU:C:2024:742, т. 46 и цитираната съдебна практика). Основният принцип на системата на ДДС е, че ДДС следва да е в тежест само на крайния потребител и да е напълно неутрален за данъчнозадължените лица, които участват в процеса на производство и разпространение преди етапа, на който окончателно се начислява данъкът, независимо от броя на извършените сделки (вж. решение от 12 септември 2024 г., Novo Nordisk (ДДС — Вноски, произтичащи от законово задължение), C‑248/23, EU:C:2024:735, т. 32 и цитираната съдебна практика).

25Предвиденото в член 167 и сл. от Директивата за ДДС право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица. В частност това право поначало се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (вж. решения от 25 май 2023 г., Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Warszawie (ДДС — Привидна продажба), C‑114/22, EU:C:2023:430, т. 27 и цитираната съдебна практика, и от 12 септември 2024 г., НАРЕ-БГ, C‑429/23, EU:C:2024:742, т. 47 и цитираната съдебна практика).

26Съгласно член 167 от Директивата за ДДС правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно член 63 от тази директива този данък става изискуем, когато стоките или услугите са доставени (решение от 25 май 2023 г., Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Warszawie (ДДС — Привидна продажба), C‑114/22, EU:C:2023:430, т. 31).

27Както бе посочено в точка 25 по-горе, правото на приспадане зависи от спазването както на материалноправни, така и на формални изисквания или условия, предвидени в Директивата за ДДС.

28В това отношение Съдът приема, че материалноправните условия за правото на приспадане са тези, които уреждат самото основание и обхвата на това право, каквито са предвидените в дял X, глава 1 от Директивата за ДДС, озаглавена „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Така съгласно член 168, буква а) от Директивата за ДДС стоките, за които данъчнозадълженото лице иска да упражни правото си на приспадане, трябва да са били придобити от него в това му качество към момента на придобиването. Освен това тези стоки впоследствие трябва да бъдат използвани от данъчнозадълженото лице за нуждите на собствените му облагаеми сделки и трябва да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (решение от 15 септември 2016 г., Senatex, C‑518/14, EU:C:2016:691, т. 28; вж. също решение от 14 октомври 2021 г., Finanzamt N и Finanzamt G (Съобщаване на включване в имущество), C‑45/20 и C‑46/20, EU:C:2021:852, т. 34 и цитираната съдебна практика).

29Формалните изисквания за правото на приспадане уреждат условията и контрола за неговото упражняване, както и правилното функциониране на системата на ДДС, каквито са например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране (вж. решение от 14 октомври 2021 г., Finanzamt N и Finanzamt G (Съобщаване на включване в имущество), C‑45/20 и C‑46/20, EU:C:2021:852, т. 35 и цитираната съдебна практика). По-специално от член 178, буква а) от Директивата за ДДС следва, че упражняването на правото на приспадане зависи от притежаването на фактура, изготвена в съответствие с разпоредбите на дял XI, глава 3, раздели 3—6 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Senatex, C‑518/14, EU:C:2016:691, т. 29 и цитираната съдебна практика).

30Това разграничение между материалноправните и формалните условия, уреждащи правото на приспадане, е важно, тъй като съгласно постоянната съдебна практика основните принципи на неутралитет на ДДС и на пропорционалност изискват приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2021 г., Finanzamt N и Finanzamt G (Съобщаване на включване в имущество), C‑45/20 и C‑46/20, EU:C:2021:852, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 16 февруари 2023 г., DGRFP Cluj, C‑519/21, EU:C:2023:106, т. 98 и цитираната съдебна практика). Съдът също така е уточнил, че неизпълнението на формалните условия, което може да бъде коригирано, не е от естество да постави под въпрос правилното функциониране на системата на ДДС (решение от 26 април 2018 г., Zabrus Siret, C‑81/17, EU:C:2018:283, т. 46).

31От съдебната практика, цитирана в точки 28—30 по-горе, следва, че възникването на правото на приспадане може да зависи само от материалноправните условия, предвидени в Директивата за ДДС (решение от 18 март 2021 г., A. (Упражняване на правото на приспадане), C‑895/19, EU:C:2021:216, т. 45).

32Следователно правото на приспадане възниква независимо от притежаването на фактура, която представлява само формално изискване за неговото упражняване (вж. т. 28—31 по-горе). За сметка на това съгласно член 178 от Директивата за ДДС упражняването на това право по принцип е възможно единствено от момента, в който данъчнозадълженото лице притежава фактура (решение от 21 март 2018 г., Volkswagen, C‑533/16, EU:C:2018:204, т. 43).

33Съгласно националната правна уредба, разглеждана в делото по главното производство, обаче правото на приспадане на сумата на ДДС по получени доставки от размера на дължимия ДДС възниква най-рано при отчитането за периода, през който данъчнозадълженото лице е получило съответната фактура. Така съгласно тази правна уредба, ако посочената фактура е получена през данъчния период, следващ този, през който е извършена облагаемата сделка, правото на приспадане възниква през този последващ период. Както констатира и запитващата юрисдикция, по този начин посочената правна уредба въвежда допълнително условие за възникването на правото на приспадане, а именно притежаването на фактура или митнически документ към датата на отчитане за периода, за който се упражнява посоченото право, дори ако към тази дата са били изпълнени материалноправните условия, включително извършването на облагаемата сделка.

34Съгласно постоянната съдебна практика правото на приспадане по принцип се упражнява по време на същия данъчен период, през който това право е възникнало, а именно съгласно член 167 от Директивата за ДДС, когато данъкът стане изискуем (решения от 21 април 2018 г., Volkswagen, C‑533/16, EU:C:2018:204, т. 44, от 26 април 2018 г., Zabrus Siret, C‑81/17, EU:C:2018:283, т. 36, и от 21 октомври 2021 г., Wilo Salmson France, C‑80/20, EU:C:2021:870, т. 84).

35Противно на поддържаното от полското правителство, от решение от 29 април 2004 г., Terra Baubedarf-Handel (C‑152/02, EU:C:2004:268), не може да се направи извод, обратен на посочения в точка 34 по-горе. Фактът, че в точки 34 и 38 от посоченото решение Съдът е постановил, че правото на приспадане по принцип трябва да бъде упражнено за периода, през който, от една страна, това право е възникнало, и от друга страна, данъчнозадълженото лице е притежавало фактура или заместващ я документ, се дължи на обстоятелството, че по делото, по което е постановено посоченото решение, жалбоподателят в главното производство не е разполагал с фактура или такъв документ към момента, в който е упражнил правото си на приспадане на ДДС (решение от 15 септември 2016 г., Senatex, C‑518/14, EU:C:2016:691, т. 39).

36За разлика обаче от жалбоподателя в главното производство по делото, по което е постановено решение от 29 април 2004 г., Terra Baubedarf-Handel (C‑152/02, EU:C:2004:268), и подобно на жалбоподателя в главното производство по делото, по което е постановено решение от 15 септември 2016 г., Senatex (C‑518/14, EU:C:2016:691), заинтересованото данъчнозадължено лице е разполагало с фактури към момента на упражняване на правото си на приспадане на ДДС.

37Освен това целта на незабавния характер на приспадането, припомнен в точка 35 от решение Terra Baubedarf-Handel (C‑152/02, EU:C:2004:268), е по-специално да се осигури неутралността на общата система на ДДС и да не се създава никакъв финансов риск за данъчнозадължените лица от пълното или частичното понасяне на тежестта на този данък. Поради тази причина в съответствие с член 179 от Директивата за ДДС периодът, през който доставената стока или услуга е обложена с ДДС, като по този начин е възникнало право на приспадане, трябва да съвпада с периода, през който е упражнено правото на приспадане.

38Ето защо, когато данъчнозадължено лице не може да приспадне платения ДДС за сделките, извършени през периода, през който е възникнало правото на приспадане, въпреки че съответните фактури са били налице към момента на подаване на справка-декларацията за ДДС за посочения период, то временно понася тежестта на ДДС, поради което то не е напълно освободено от тежестта на посочения данък в нарушение на принципите на неутралност на ДДС и на пропорционалност, както и на незабавния характер на приспадането на платения по получени доставки ДДС (вж. по аналогия решение от 18 март 2021 г., A. (Упражняване на правото на приспадане), C‑895/19, EU:C:2021:216, т. 46—49).

39Този извод се потвърждава от съдебната практика относно действието във времето на коригирането на фактура.

40Всъщност от съдебната практика следва, че разпоредбите на Директивата за ДДС не допускат национална правна уредба, съгласно която коригирането на фактура не поражда обратно действие, така че правото на приспадане на ДДС, упражнено във връзка с коригираната фактура, се отнася не за годината, в която тази фактура е била първоначално съставена, а за годината, в която тя е била коригирана (решение от 15 септември 2016 г., Senatex, C‑518/14, EU:C:2016:691, т. 43).

41Следователно, ако след коригиране на съответната фактура данъчнозадължено лице може да упражни правото си на приспадане за данъчния период, през който тя е била първоначално съставена, въпреки липсата на редовна фактура към момента на подаване на първоначалната данъчна декларация, тези съображения важат на още по-силно основание за данъчнозадължено лице, което представя редовна фактура при подаването на тази декларация.

42Следователно член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС, както и принципите на неутралност на ДДС и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в делото главното производство, съгласно която данъчнозадълженото лице не може да упражни правото си на приспадане на платения по получени доставки данък в справка-декларация, подадена за периода, през който е изпълнило материалноправните условия за упражняването на това право, ако през този период не е получило съответната фактура, въпреки че я е получило, преди да подаде тази справка-декларация.

43Този извод не се поставя под съмнение от доводите на полското правителство и на данъчния орган, изведени от член 273 от Директивата за ДДС.

44По силата на член 273 от Директивата за ДДС държавите членки могат да наложат други задължения, които считат за необходими за правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на измамите. Борбата с измамите, избягването на данъчното облагане и възможните злоупотреби в действителност е цел, призната и насърчавана от посочената директива. Съгласно принципа на пропорционалност обаче мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директивата за ДДС, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели (решения от 12 юли 2012 г., ЕМС-България транспорт, C‑284/11, EU:C:2012:458, т. 47, и от 12 април 2018 г., Biosafe — Indústria de Reciclagens, C‑8/17, EU:C:2018:249, т. 38).

45В съдебното заседание данъчният орган поддържа по-специално, че разглежданата национална разпоредба е от естество да предотврати в отделни случаи приспадането на ДДС, преди той да бъде деклариран по получени доставки, за да се избегнат проблеми, свързани с проверката на плащането на фактурите. Тази опасност обаче не е налице в положение като това, което е в основата на спора в главното производство, в което данъчнозадълженото лице действително е разполагало с отговаряща на изискванията фактура към момента на подаване на декларацията си, което дава възможност на данъчния орган да извърши необходимите проверки. Държава членка обаче не може да преследва целта да осигури правилното събиране на ДДС и да предотврати измамите чрез обща мярка, която не предвижда отчитането на всички релевантни обстоятелства и която по-специално може систематично да възпрепятства правото на приспадане за всички данъчнозадължени лица (вж. по аналогия решение от 18 март 2021 г., A. (Упражняване на правото на приспадане), C‑895/19, EU:C:2021:216, т. 54).

46С оглед на изложените по-горе съображения не е необходимо да се разглежда въпросът дали принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че той също не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство.

47Ето защо на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС, както и принципите на неутралност на ДДС и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която данъчнозадълженото лице не може да упражни правото си на приспадане на платения по получени доставки данък в справка-декларация, подадена за периода, през който е изпълнило материалноправните условия за упражняването на това право, ако през този период не е получило съответната фактура, въпреки че я е получило, преди да подаде тази справка-декларация.

По съдебните разноски

48С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав)

реши:

Член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципите на неутралност на данъка върху добавената стойност, както принципите на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС) и на пропорционалност

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат национална правна уредба, съгласно която данъчнозадълженото лице не може да упражни правото си на приспадане на платения по получени доставки данък в справка-декларация, подадена за периода, през който е изпълнило материалноправните условия за упражняването на това право, ако през този период не е получило съответната фактура, въпреки че я е получило, преди да подаде тази справка-декларация.

Papasavvas

Półtorak

Sampol Pucurull

Steinfatt

Petrlík

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 февруари 2026 година.

Подписи

*Език на производството: полски.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...