РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

12 февруари 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест, издадена за целите на наказателното преследване — Изпълнение на европейската заповед за арест — Член 4, точка 7, буква a) — Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано — Престъпления, които са извършени изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка — Риск от безнаказаност “

По дело C‑712/25 PPU [Растошев](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Апелативен съд София (България) с акт от 11 ноември 2025 г., постъпил в Съда на 11 ноември 2025 г., в рамките на наказателно производство срещу

XM, при участието на:

Софийска апелативна прокуратура,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Condinanzi (докладчик), N. Jääskinen, R. Frendo и Ал. Корнезов, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 януари 2026 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за XM, от Н. Х. Байдаков и П. К. Пеневилова, адвокати,

–за френското правителство, от B. Dourthe и M. Guiresse, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от H. Leupold, J. Vondung и И. Залогин, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 февруари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3, и поправка в OB L 205, 2019 г., стр. 34), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).

2Запитването е отправено в рамките на производство за изпълнението в България на издадена от френските съдебни органи европейска заповед за арест на българския гражданин XM и за предаването на последния с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.

Правна уредба

Правото на Съюза

3Съображение 6 от Рамково решение 2002/584 гласи:

„Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество“.

4Член 1 от това рамково решение е озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“ и предвижда:

„1.Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

[…]“.

5Член 3 от посоченото рамково решение е озаглавен „Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест“, и гласи:

„Съдебният орган на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение (по-долу „изпълняващ съдебен орган“) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:

[…]“.

6Член 4 от Рамково решение 2002/584 е озаглавен „Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“, и гласи:

„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:

[…] 7.когато европейската заповед за арест се свързва с престъпления, които:

а)съгласно правото на изпълняващата държава членка са извършени изцяло или частично на нейна територия или на място, считано за такова; или

[…]“.

Българското право

7Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест от 3 юни 2005 г. (ДВ, бр. 46 от 2005 г.), в приложимата си в главното производство редакция (наричан по-нататък „ЗЕЕЗА“), транспонира Рамково решение 2002/584 в българското право.

8Член 40 от ЗЕЕЗА е озаглавен „Основания, при които може да се откаже изпълнение на Европейска заповед за арест“, а алинея 1, точка 5 от него предвижда:

„(1)Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:

[…] 5.престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България […]“.

9Член 44, алинеи 7 и 12 от ЗЕЕЗА гласи:

„(7)Съдът постановява незабавно решение за предаване на исканото лице или за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест. Във всички случаи, когато допуска изпълнение на Европейска заповед за арест, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.

[…] (12)Решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

10На 18 септември 2025 г. ръководещият следствения отдел заместник-председател на Tribunal judiciaire de Marseille (Първоинстанционен съд Марсилия, Франция) издава европейска заповед за арест спрямо XM с цел провеждане на наказателно преследване срещу него и осигуряване на предаването му по обвинение в извършването на шест престъпления, а именно измама, извършена в организирана престъпна група, активна корупция, изразяваща се в предложение за облага на участник в спортно състезание, свързано със залагане, с цел изменяне на нормалното и справедливо протичане на събитието, присвояване в организирана престъпна група на имущество, придобито от престъпление, утежнено пране на пари, изразяващо се в съдействие в организирана престъпна група за лъжливо оправдаване на произхода на имущество или доходи на извършителя на престъпление, утежнено пране на пари, изразяващо се в участие в организирана престъпна група при извършване на операция по влагане, прикриване или преобразуване на облага от престъпление, и последно, участие в организирана престъпна група с цел подготвянето на престъпление.

11Престъпленията били извършени между 2018 г. и 2024 г. като част от схема за уреждане на тенис мачове на територията на няколко държави, включително Френската република и Република България.

12С решение от 20 октомври 2025 г. Софийски градски съд (България), като първа инстанция, постановява изпълнение на европейската заповед за арест и взема спрямо XM мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото му предаване на френските органи.

13XM обжалва това решение пред Апелативен съд София (България), запитващата юрисдикция, като твърди, че изпълнението на тази европейска заповед за арест трябва да бъде отказано поради това, че твърдените престъпления са били извършени частично на българска територия. Съответно наказателното преследване спрямо XM трябвало да се проведе съгласно българския Наказателен кодекс, който се прилагал за всички престъпления, извършени на територията на страната, и за извършените от български граждани престъпления в чужбина.

14Жалбата няма суспензивен ефект по отношение на взетата спрямо XM мярка за отклонение и той остава задържан. Освен това, видно от преписката по делото пред Съда, към датата на преюдициалното запитване още няма образувано от българските съдебни органи наказателно производство срещу XM за тези престъпления.

15Запитващата юрисдикция отбелязва, че в България има по същество две разнопосочни линии в съдебната практика по въпроса дали обстоятелството, че визираното в европейската заповед за арест престъпление е извършено изцяло или частично на територията на Република България, е само по себе си основание да се откаже изпълнението на тази европейска заповед за арест.

16Според първата линия в съдебната практика това обстоятелство не би могло само по себе си да обоснове отказ за изпълнение. Ето защо запитващата юрисдикция имала задачата да извърши цялостна преценка, като вземе предвид в частност трансграничния характер на съответното престъпление, липсата на образувано наказателно производство в изпълняващата държава членка, мястото на довършване на съответното престъпление и мястото на настъпване на вредата за пострадалите лица, както и целта да се осигури ефективността на наказателното разследване и да се предотврати рискът от безнаказаност.

17За сметка на това според втората линия в съдебната практика обстоятелството, че престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест, е извършено изцяло или частично на територията на Република България, би трябвало да се разглежда като достатъчно основание за отказ на изпълнение, тъй като българският Наказателен кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на тази държава членка, без да се предвижда никакво изключение, дори в случай на международноправен акт или договор, ратифициран от Република България.

18Запитващата юрисдикция посочва, че това разногласие в националната съдебна практика по тълкуването на разпоредбите, които транспонират Рамково решение 2002/584, не може да се отстрани от Върховния касационен съд (България), тъй като съгласно член 44, алинея 12 от ЗЕЕЗА решенията на апелативните съдилища по този въпрос са окончателни.

19Ето защо запитващата юрисдикция смята, че произнасянето на Съда с преюдициално решение ще даде възможност да се преодолее посоченото разногласие в съдебната практика, което пряко засяга ефективното и правилно прилагане на правото на Съюза.

20При тези условия Апелативен съд София решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съответства ли на разпоредбата на чл. 4, пар. 7, буква „а“ от Рамково решение [2002/584] съдебната практика на изпълняваща държава, съгласно която фактът на извършване на престъпната дейност, за която е издадена ЕЗА, изцяло или частично на територията на Република България, като изпълняваща държава, е достатъчно и самостоятелно основание за постановяване на отказ за изпълнение на ЕЗА, предвид териториалната юрисдикция на Република България да образува наказателно производство за същото престъпление?“.

По искането за прилагане на спешното преюдициално производство

21Запитващата юрисдикция отправя искане делото да се разгледа по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

22От тези разпоредби следва, че прилагането на този ред зависи от две кумулативни условия. От една страна, преюдициалното запитване трябва да повдига тълкувателни въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, предмет на част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС. От друга страна, обстоятелствата по делото в главното производство, както са описани от запитващата юрисдикция, трябва да се характеризират с наличието на спешност.

23Що се отнася до първото условие, следва да се отбележи, че разглежданото тук преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което попада в областите по част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно запитването би могло да бъде разглеждано по реда на спешното преюдициално производство.

24Що се отнася до второто условие, то е налице в частност когато заинтересованото лице по делото в главното производство понастоящем не е на свобода и продължаването на задържането му зависи от изхода на делото в главното производство, като се има предвид, че положението на това лице следва да се преценява според обстоятелствата, които го характеризират към момента на разглеждането на искането за прилагане на спешното преюдициално производство (решение от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 34 и цитираната съдебна практика).

25В настоящия случай, първо, от акта за преюдициално запитване следва, че с решението си от 20 октомври 2025 г., с което допуска изпълнението на издадената от френските органи европейска заповед за арест, Софийски градски съд определя на XM мярка за неотклонение „задържане под стража“ с оглед на предаването му на френските органи. Запитващата юрисдикция пояснява, че подадената срещу това решение въззивна жалба няма суспензивен ефект и съответно XM не е на свобода към датата на преюдициалното запитване.

26Второ, поставеният от запитващата юрисдикция въпрос предполага да се установи дали член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство тя би била длъжна да откаже да изпълни европейската заповед за арест на единственото основание, че престъплението е извършено изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка. В този смисъл продължаването на задържането на XM ще зависи от изхода на делото в главното производство.

27При тези условия на 24 ноември 2025 г. четвърти състав на Съда, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, решава да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на това преюдициално запитване по реда на спешното преюдициално производство.

По преюдициалния въпрос

28С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика на държава членка, съгласно която фактът, че престъплението, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, е извършено изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка, е достатъчен за постановяването на отказ за изпълнение на тази заповед.

29В самото начало следва да се припомни, че съгласно посочената разпоредба изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейската заповед за арест, когато тя се свързва с престъпления, които съгласно правото на изпълняващата държава членка са извършени изцяло или частично на нейна територия или на място, считано за такова.

30Следва също така да се припомни, че целта на Рамково решение 2002/584 е чрез въвеждането на опростена и ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Европейския съюз да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 21 декември 2023 г., GN (Основание за отказ, основано на висшия интерес на детето), C‑261/22, EU:C:2023:1017, т. 35 и цитираната съдебна практика).

31В областта, която се урежда от Рамково решение 2002/584, принципът на взаимно признаване, който представлява, както става ясно по-конкретно от съображение 6, „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество по наказателни дела, намира израз в член 1, параграф 2 от това рамково решение, който закрепва правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на посоченото рамково решение (вж. по-специално решения от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 38 и цитираната съдебна практика, и от 21 декември 2023 г., GN (Основание за отказ, основано на висшия интерес на детето), C‑261/22, EU:C:2023:1017, т. 36).

32От това следва, от една страна, че изпълняващите съдебни органи могат да отказват да изпълнят европейска заповед за арест само в случаите, предвидени в Рамково решение 2002/584, както е тълкувано от Съда. От друга страна, докато изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, то отказът същата да бъде изпълнена, е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно (решение от 21 декември 2023 г., GN (Основание за отказ, основано на висшия интерес на детето), C‑261/22, EU:C:2023:1017, т. 37 и цитираната съдебна практика).

33В това отношение в член 3 от Рамково решение 2002/584 са посочени изрично случаите, при които не се допуска изпълнение на европейската заповед за арест, а в членове 4 и 4а — случаите, при които може да се откаже изпълнение на такава заповед (решение от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 40 и цитираната съдебна практика).

34Що се отнася до изброените в член 4 от Рамково решение 2002/584 случаи, при които изпълнението може да бъде отказано, от практиката на Съда следва, че при транспонирането на Рамковото решение държавите членки разполагат с право на преценка. Следователно те са свободни да транспонират или не тези основания във вътрешното си право. Те могат и да решат да ограничат случаите, при които изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, улеснявайки по този начин предаването на издирваните лица, в съответствие със закрепения в член 1, параграф 2 от Рамковото решение принцип на взаимното признаване (решение от 29 април 2021 г., Х (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 41 и цитираната съдебна практика).

35Също така следва да се отбележи, че съгласно текста на член 4 от Рамково решение 2002/584 изпълняващият съдебен орган „може да откаже“ да изпълни европейска заповед за арест в случаите, изброени в член 4, точки 1—7, сред които е и случаят, когато заповедта се свързва с престъпления, които съгласно правото на изпълняващата държава членка са извършени изцяло или частично на нейна територия или на място, считано за такова.

36Така от текста на член 4 от Рамково решение 2002/584, и по-специално от използването на глагола „мога“ заедно с глагола „отказвам“, чийто подлог е „изпълняващият съдебен орган“, следва, че самият този орган трябва да има право на преценка по въпроса дали следва да откаже или не изпълнението на европейската заповед за арест в случаите, посочени в този член 4 (решение от 29 април 2021 г., Х (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 43 и цитираната съдебна практика).

37Ето защо, когато изберат да транспонират едно или няколко от посочените в член 4 от Рамково решение 2002/584 факултативни основания за отказ на изпълнение, държавите членки не биха могли да предвидят, че съдебните органи са длъжни да отказват да изпълняват всяка европейска заповед за арест, която формално попада в обхвата на посочените основания, без да имат възможност да вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай (решение от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 44 и цитираната съдебна практика).

38Това тълкуване на член 4 от Рамково решение 2002/584 се потвърждава от контекста, в който се вписва член 4.

39Всъщност, от една страна, съгласно съдебната практика, посочена в точка 32 от настоящото решение, основанията да се откаже изпълнение на европейската заповед за арест, трябва да се тълкуват стриктно. Всяка национална разпоредба или съдебна практика обаче, която създава пречка за изпълняващия съдебен орган да упражнява предоставената му с член 4 от Рамково решение 2002/584 възможност да преценява въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай дали са изпълнени условията за отказ на предаване, би преобразувала тази възможност в задължение да се отказва предаване, а по този начин би превърнала отказа за предаване от изключение в принципно правило (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Х (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 46 и 47).

40От друга страна, Съдът вече е постановил, че сравнението на текста на член 4 от Рамково решение 2002/584, който гласи, че изпълняващият съдебен орган „може да откаже“, с текста на член 3 от него, който, видно от заглавието му, се отнася до случаи, „при които не се допуска изпълнение“ и при които изпълняващият съдебен орган „отказва“ изпълнението на европейската заповед за арест, показва, че изпълняващият съдебен орган не разполага с никакво право на преценка по член 3 от Рамковото решение (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Х (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 48).

41Посоченото тълкуване на член 4 е в съответствие и с целта на член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584, която изпълняващият съдебен орган трябва да взема предвид при преценката си (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 44) и която е част от по-общите цели на това рамково решение.

42Всъщност, като е признал правото на държавите членки да преследват наказателно извършителите на престъпленията, които са осъществени на тяхна територия, но същевременно е предвидил, че това основание за отказ на изпълнение е факултативно, законодателят на Съюза е искал да даде възможност в случаите, когато и издаващият, и изпълняващият съдебен орган биха могли да проведат наказателно преследване спрямо лицето, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, то да бъде проведено от онзи съдебен орган, който се намира в най-подходящата позиция за това от гледна точка на правилното осъществяване на наказателното правосъдие.

43За да се постигне тази цел обаче, изпълняващият съдебен орган трябва да разполага със свобода на преценка, която да му позволява въз основа на конкретните обстоятелства в отделния случай да определи дали са налице обективни данни, годни да установят, че той се намира в такава позиция, и съответно да обосноват постановяването на отказ по член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584 за изпълнението на издадената за целите на наказателното преследване европейска заповед за арест и за предаването на съответното лице.

44Освен това специфичната цел на Рамковото решение — която в съответствие с член 1, параграф 1 е да даде възможност за задържането и предаването на издирваното лице, така че извършеното престъпление да не остане ненаказано и това лице да бъде наказателно преследвано (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2018 г., IK (Изпълнение на допълващо наказание), C‑551/18 PPU, EU:C:2018:991, т. 39) — е част от по-общата цел по член 3, параграф 2 ДЕС за предотвратяване и борба с престъпността в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, която Рамково решение 2002/584 следва да осъществи чрез отстраняване на риска от безнаказаност за извършителите на престъпления. Тези цели биха били застрашени, ако изпълняващият съдебен орган е длъжен независимо от конкретните обстоятелства в отделния случай да отказва изпълнението на издадената за целите на наказателното преследване европейска заповед за арест и предаването на издирваното лице само защото престъплението, до което се отнася европейската заповед за арест, е извършено изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка (вж. в този смисъл решения от 17 март 2021 г., JR (Заповед за арест — Осъждане в трета държава, член на ЕИП), C‑488/19, EU:C:2021:206, т. 72, и от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 59).

45Оттук следва, че прилагането на това основание за отказ на изпълнение трябва да се остави на преценката на изпълняващия съдебен орган, който за целта трябва да разполага с право на преценка, което да му позволява да разглежда съвкупността от релевантните обстоятелства по конкретния случай, за да определи въз основа на обективни данни кой съдебен орган — издаващият или изпълняващият — се намира в най-подходящата позиция да осигури правилното осъществяване на наказателното правосъдие и съответно да опази легитимния интерес на всички държави членки от предотвратяване на престъпността в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Х (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 60).

46Това на още по-голямо основание е така, когато престъпленията, за които е издадена европейската заповед за арест, са осъществени в рамките на сложна международна престъпна организация, така че е могло да бъдат извършени частично и да породят последици на територията на няколко държави членки, а по-конкретно и на територията на издаващата държава членка, в която е могло да започне наказателно преследване срещу съответното лице.

47Затова при преценката си изпълняващият съдебен орган трябва да взема предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като вида и характеристиките на разглежданото престъпление, и в частност, ако случаят е такъв, международното му измерение или факта на извършването му в рамките на международна престъпна организация, мястото на настъпване на причинените с престъплението вреди, местонахождението на пострадалите лица, достъпността и близостта на доказателствата и свидетелите, както и етапа, до който е достигнало наказателното производство в издаващата държава членка, а в съответните случаи — и в изпълняващата държава членка.

48Следователно предвидената в българското наказателно право международна териториална компетентност по наказателни дела, която се посочва в някои от актовете на българските апелативни съдилища, споменати от запитващата юрисдикция в преюдициалното ѝ запитване, не би могла сама по себе си да е достатъчно основание да не се допусне изпълнение на европейска заповед за арест, издадена за целите на наказателното преследване, още повече че от преписката по делото пред Съда и от проведеното пред него съдебно заседание става ясно, че българските съдебни органи не са образували наказателно производство срещу въпросното лице за същите престъпления.

49Накрая, следва да се припомни, че като последица от задължителната сила на Рамково решение 2002/584 националните органи имат задължение да тълкуват вътрешното право в съответствие с това рамково решение от момента на изтичането на срока за транспонирането му (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Специализирана прокуратура (Информация относно национален акт за задържане), C‑105/21, EU:C:2022:511, т. 82 и цитираната съдебна практика).

50В този контекст е необходимо да се уточни, че задължението за съответстващо тълкуване включва в себе си и това, че националните съдилища, в това число произнасящите се като последна инстанция, са длъжни при необходимост да изменят установената съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на дадено рамково решение (решение от 8 ноември 2016 г., Огнянов, C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 67).

51В настоящия случай от акта за преюдициално запитване личи, че съществува национална съдебна практика, която дава възможност така да се тълкува българското право, че да се стигне до резултат, който съответства на търсения с Рамково решение 2002/584.

52По изложените съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика на държава членка, съгласно която фактът, че престъплението, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, е извършено изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка, е достатъчен за постановяването на отказ за изпълнение на тази заповед.

По съдебните разноски

53С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 4, точка 7, буква а) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска съдебна практика на държава членка, съгласно която фактът, че престъплението, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, е извършено изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка, е достатъчен за постановяването на отказ за изпълнение на тази заповед.

Подписи

*Език на производството: български.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.