РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

30 април 2025 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Правова държава — Независимост на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — Орган на съдебната система, компетентен да предложи образуването на дисциплинарни производства срещу магистрати с цел да бъдат наложени дисциплинарни наказания — Запазване на функциите на членовете на органа на съдебната система след края на мандата им — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Сигурност на данните — Достъп на орган на съдебната система до данните за банковите сметки на магистратите и членовете на техните семейства — Съдебно разрешение за целите на разкриването на банковата тайна — Юрисдикция, която дава разрешение за разкриване на банковата тайна — Член 4, точка 7 — Понятие за администратор — Член 51 — Понятие за надзорен орган“

По съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23

с предмет три преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с актове от 22 май 2023 г. (C‑313/23 и C‑332/23) и от 23 май 2023 г. (C‑316/23), постъпили в Съда на 22 май 2023 г. (C‑313/23), на 23 май 2023 г. (C‑316/23) и на 25 май 2023 г. (C‑332/23), в рамките на производства, образувани по искания на

Инспекторат към Висшия съдебен съвет,

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

състоящ се от: K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на първи състав, T. von Danwitz (докладчик), заместник-председател на Съда, A. Kumin, I. Ziemele и O. Spineanu-Matei, съдии,

генерален адвокат: P. Pikamäe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

– за Инспектората към Висшия съдебен съвет, от T. Точкова, в качеството на представител,

– за българското правителство, от Цв. Митова, С. Русева и Р. Стоянов, в качеството на представители,

– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

– за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, Цв. Георгиева, H. Kranenborg и P. Van Nuffel, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 октомври 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 2, параграф 2, буква а), член 4, точка 7, член 32, параграф 1, буква б), член 33, параграф 3, буква г), член 51, член 57, параграф 1, буква б) и член 79, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 127, 2018 г., стр. 2, наричан по-нататък „ОРЗД“), разгледани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитванията са отправени в рамките на производства, образувани по искания на Инспектората към Висшия съдебен съвет (България) (наричан по-нататък „Инспекторатът“) да бъде постановено разкриване пред Инспектората на данни за банковите сметки на няколко магистрати и на членовете на техните семейства.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Съображения 16 и 20 от ОРЗД гласят:

„(16)

Настоящият регламент не се прилага за въпросите на защитата на основните права и свободи или на свободното движение на лични данни, свързани с дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност. […]

[…] (20)

Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните ѝ задължения, включително вземането на решения. Следва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по обработване на данни“.

4 Съгласно член 2 („Материален обхват“), параграфи 1 и 2 от този регламент:

„1.Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.

2.Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:

а) в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза;

[…]“.

5 Член 4 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…] 2) „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;

[…] 7) „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;

[…]“.

6 Съгласно член 12 („Прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни“), параграф 1 от ОРЗД:

„Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език […]. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. […]“.

7 Член 14 („Информация, предоставяна, когато личните данни не са получени от субекта на данните“), параграфи 1 и 2 от този регламент гласи:

„1.Когато личните данни не са получени от субекта на данните, администраторът предоставя на субекта на данните следната информация:

а) данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора;

б) координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;

в) целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването;

г) съответните категории лични данни;

д) получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива;

е) когато е приложимо, намерението на администратора да предаде данните на трета държава или на международна организация […].

2.Освен информацията, посочена в параграф 1, администраторът предоставя на субекта на данните следната информация, необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на субекта на данните:

а) срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок;

б) когато обработването се извършва въз основа на член 6, параграф 1, буква е), законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна;

в) съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни, свързани със субекта на данните, или ограничаване на обработването, и правото да се направи възражение срещу обработването, както и правото на преносимост на данните;

г) когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено;

д) правото на жалба до надзорен орган;

е) източника на личните данни и, ако е приложимо, дали данните са от публично достъпен източник;

ж) съществуването на автоматизирано вземане на решения […]“.

8 Член 21 („Право на възражение“), параграф 1 от ОРЗД предвижда:

„Субектът на данните има право, по всяко време и на основания, свързани с неговата конкретна ситуация, на възражение срещу обработване на лични данни, отнасящи се до него, което се основава на член 6, параграф 1, буква д) или буква е), включително профилиране, основаващо се на посочените разпоредби. Администраторът прекратява обработването на личните данни, освен ако не докаже, че съществуват убедителни законови основания за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на субекта на данни, или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции“.

9 Съгласно член 32 („Сигурност на обработването“), параграф 1 от този регламент:

„Като се имат предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекстът и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът и обработващият лични данни прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност, включително, inter alia, когато е целесъобразно:

[…] б) способност за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване;

[…]“.

10 Член 33 от посочения регламент, озаглавен „Уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на личните данни“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.В случай на нарушение на сигурността на личните данни администраторът, без ненужно забавяне и когато това е осъществимо — не по-късно от 72 часа след като е разбрал за него, уведомява за нарушението на сигурността на личните данни надзорния орган, компетентен в съответствие с член 55, освен ако не съществува вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи риск за правата и свободите на физическите лица. Уведомлението до надзорния орган съдържа причините за забавянето, когато не е подадено в срок от 72 часа.

[…] 3.В уведомлението, посочено в параграф 1, се съдържа най-малко следното:

[…] г) описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици“.

11 Глава VI („Независими надзорни органи“) от ОРЗД включва членове 51—59.

12 Член 51 („Надзорен орган“) от този регламент има следния текст:

„1.Всяка държава членка осигурява един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението на прилагането на настоящия регламент, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното движение на личните данни в рамките на Съюза („надзорен орган“).

[…] 3.Когато в дадена държава членка е създаден повече от един надзорен орган, тази държава членка определя надзорния орган, който представлява тези органи в [Европейския комитет по защита на данните], и определя механизма за осигуряване на спазването от другите органи на правилата, отнасящи се до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

4.Всяка държава членка уведомява Комисията за разпоредбите в своето законодателство, които приема по силата на настоящата глава, най-късно до 25 май 2018 г. и я уведомява без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга“.

13 Член 55 от посочения регламент е озаглавен „Компетентност“ и предвижда:

„1.Всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с настоящия регламент, на територията на своята собствена държава членка.

2.Когато обработването се извършва от публични органи или частни организации на основание член 6, параграф 1, буква в) или д), компетентен е надзорният орган на съответната държава членка. В тези случаи член 56 не се прилага.

3.Надзорните органи не са компетентни да осъществяват надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“.

14 Член 57 („Задачи“), параграф 1 от ОРЗД гласи:

„Без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган:

а) наблюдава и осигурява прилагането на настоящия регламент;

[…] з) извършва проучвания относно прилагането на настоящия регламент, включително въз основа на информация, получена от друг надзорен или публичен орган;

[…]“.

15 Член 58 („Правомощия“) от този регламент изброява в параграф 1 правомощията за разследване, с които разполага всеки надзорен орган, а в параграф 2 — корективните му правомощия.

16 Глава VIII („Средства за правна защита, отговорност за причинени вреди и санкции“) от ОРЗД включва членове 77—84.

17 Член 77 („Право на подаване на жалба до надзорен орган“) от този регламент предвижда в параграф 1:

„Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент“.

18 Член 78 („Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган“), параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган“.

19 Член 79 („Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни“), параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент“.

Българското право

Конституция на Република България

20 Съгласно член 117, алинея 2 от Конституцията на Република България, в редакцията ѝ, приложима към фактите по главните производства (наричана по-нататък „Конституцията“):

„Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“.

21 Съгласно член 132а от Конституцията в редакцията му, приложима към датата на отправяне на разглежданите понастоящем преюдициални запитвания:

„(1)Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.

(2)Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.

(3)Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.

(4)Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.

[…] (6)Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.

(7)Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

[…] (10)Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон“.

ЗСВ 22 Член 46 от Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г.) в редакцията му, приложима към фактите по главните производства (наричан по-нататък „ЗСВ“), гласи:

„Народното събрание избира главния инспектор и всеки от инспекторите поотделно с мнозинство две трети от народните представители“.

23 Съгласно член 54, алинеи 1 и 2 от този закон:

„(1)Инспекторатът:

[…] 2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

[…] 6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;

7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;

8. извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;

[…] 15. осъществява надзор върху обработването на лични данни в случаите по чл. 17, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

(2)При осъществяване на надзора по ал. 1, т. 15 Инспекторатът изпълнява задачите и упражнява правомощията по Закона за защита на личните данни“.

24 Член 175а, алинея 1 от посочения закон гласи:

„Съдиите, прокурорите и следователите подават пред [Инспектората] следните декларации:

1. декларация от две части за имущество и интереси;

2. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1 в частта за интересите по чл. 175б, ал. 1, т. 11—13 и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити“.

25 Член 175б, алинея 4 от ЗСВ има следния текст:

„Съдиите, прокурорите и следователите декларират имуществото и доходите на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца“.

26 Член 175г от този закон предвижда:

„(1)[Инспекторатът] води и поддържа електронни публични регистри:

1. на декларациите по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2;

2. на влезлите в сила наказателни постановления.

(2)[Инспекторатът] въвежда декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларираните обстоятелства в публичния регистър по ал. 1, т. 1. Въвеждането се осъществява само от оправомощени от главния инспектор служители.

[…] (4)Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър.

(5)Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на [Инспектората] при спазване на изискванията за защита на личните данни“.

27 Член 175д, алинеи 1 и 6 от посочения закон гласи:

„(1)В 6‑месечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията [Инспекторатът] извършва проверка за достоверността на декларираните факти. […]

[…] (6)[Инспекторатът] може да получава информация от информационните системи по чл. 56 и 56а от Закона за кредитните институции. Главният инспектор и инспекторите от [Инспектората] могат да искат разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето, с изключение на случаите, когато е дадено съгласие по чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. Съгласието се дава пред [Инспектората] в писмена форма без нотариална заверка на подписа по образец, утвърден от главния инспектор“.

28 Съгласно член 307, алинея 2 от ЗСВ:

„Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт“.

29 Член 311 от този закон има следния текст:

„Дисциплинарно наказание се налага от:

1. административния ръководител — за наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1;

2. съответната колегия на Висшия съдебен съвет — на съдиите, прокурорите и следователите за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6;

[…] 4. пленума на Висшия съдебен съвет — за наказанията по чл. 308, ал. 2 на изборен член на Висшия съдебен съвет“.

30 Член 312, алинея 1 от посочения закон предвижда:

„Предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от:

[…] 3. [Инспектората];

[…]“.

31 Член 323, алинея 1 от същия закон гласи:

„Решението на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, а от вносителя на предложението — когато не е наложено дисциплинарно наказание или наложеното е по-леко от предложеното, пред Върховния административен съд в 14‑дневен срок от съобщаването или от връчването на заповедта“.

ЗКИ 32 Съгласно член 62 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006 г.) в редакцията му, приложима към фактите по главните производства (наричан по-нататък „ЗКИ“):

„(1)Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в [Българската народна банка (БНБ)], служителите и членовете на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ликвидаторите, временните синдици и синдиците, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, както и да ползват за лично или за членовете на семействата си облагодетелстване информация, представляваща банкова тайна.

(2)Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.

[…] (5)Освен на БНБ и за целите и при условията на чл. 56 банката може да дава сведения по ал. 2 за отделни клиенти само:

1. с тяхно съгласие;

2. по решение на съда, взето по реда на ал. 6 и 7;

3. с определение на съда, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглеждано от него дело,

4. в случаите по ал. 12 при банка в производство по несъстоятелност или

5. при образувано международно арбитражно дело, по което Република България е страна.

(6)Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 и по искане на:

[…] 12. главния инспектор или инспектор от [Инспектората].

(7)Районният съдия се произнася по искането по ал. 6 с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя периода, за който се отнасят сведенията по ал. 1. Решението на съда не подлежи на обжалване.

[…]“.

ЗЗЛД

33 Съгласно член 6, алинея 1 от Закона за защита на личните данни (ДВ, бр. 1 от 4 януари 2002 г.) в редакцията му, приложима към фактите по главните производства (наричан по-нататък „ЗЗЛД“):

„Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък „[КЗЛД]“, е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на [ОРЗД] и на този закон“.

34 Член 17, алинеи 1 и 2 от този закон предвижда:

„(1)[Инспекторатът] осъществява надзор и осигурява спазването на [ОРЗД], на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от:

1. съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, и

2. прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.

(2)Редът за осъществяване на дейността по ал. 1, включително за извършване на проверки и за разглеждане на производствата пред инспектората, се определя с правилника по чл. 55, ал. 8 от [ЗСВ]“.

35 Член 17а, алинея 1 от ЗЗЛД гласи:

„При осъществяване на надзора при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, освен при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 инспекторатът:

1. изпълнява задачите по чл. 57, параграф 1, букви „а“—„и“, „л“, „ф“ и „х“ и параграфи 2 и 3 от [ОРЗД];

2. упражнява правомощията по чл. 58, параграф 1, букви „а“, „б“, „г“, „д“, „е“, параграф 2, букви „а“—„ж“, „и“ и „й“ и параграф 3, букви „а“, „б“ и „в“ от [ОРЗД];

3. прилага съответно списъка, изготвен от [КЗЛД] съгласно чл. 35, параграф 4 от [ОРЗД] във връзка с изискването за оценка на въздействието върху защитата на данните;

4. сезира съда за нарушаване на [ОРЗД]“.

36 Съгласно член 39 от ЗЗЛД:

„(1)При нарушаване на правата му по [ОРЗД] и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

[…] (4)Субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред [КЗЛД] за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда [КЗЛД] удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор.

(5)Алинея 4 се прилага и при висящо производство пред инспектората“.

Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси

37 След изтичане на срока за подаване на годишните имуществени декларации на магистратите и на техните семейства за 2022 г., което подаване е предвидено в членове 175а и 175б от ЗСВ, на 15 май 2023 г. Инспекторатът сезира Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, с искане за разкриване на банковата тайна за банковите сметки на няколко магистрати и членовете на техните семейства на основание член 62, алинея 6, точка 12 от ЗКИ.

38 Запитващата юрисдикция посочва, че на първо място, трябва да провери компетентността на Инспектората да я сезира с такова искане. В това отношение тя уточнява, че този орган, който е създаден с изменение от 2007 г. на Конституцията, е натоварен да разследва упражняването на нерегламентирано влияние върху магистратите, да проверява декларациите им за имущество и да следи за евентуални конфликти на интереси и накърняване на независимостта на съдебната власт.

39 Запитващата юрисдикция отбелязва, че Инспекторатът се състои от главен инспектор и десет инспектори, избрани от Народното събрание за срок от съответно пет и четири години. Мандатите обаче на всички членове на Инспектората са изтекли през 2020 г., без Народното събрание да е избрало нови членове.

40 Действително с решение от 27 септември 2022 г. Конституционният съд на Република България е постановил, че Конституцията трябва да се тълкува в смисъл, че главният инспектор и инспекторите, чийто мандат е изтекъл, продължават да изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на нови членове на Инспектората, приемайки, че запазването на функциите на Инспектората е по-важно от рисковете от злоупотреба на членовете му с изтекъл мандат. Запитващата юрисдикция обаче посочва, че във въпросното решение не е разгледан въпросът дали членовете на Инспектората, които продължават да изпълняват функциите си след изтичане на мандата, биха могли да имат прекомерно влияние върху съдебната власт или да бъдат подложени на натиск от народни представители.

41 Ето защо посочената юрисдикция задава въпроса дали правото на Съюза поставя по-строги изисквания от установените в Конституцията, както е тълкувана от Конституционния съд. По-конкретно, като се има предвид практиката на Съда, изведена в решение от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară (C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 50 и 51), тя иска да се установи дали продължаване на мандата на членовете на Инспектората може да застраши гаранциите за независимостта на този орган като орган, който може да иска дисциплинарно наказване на магистратите, и при утвърдителен отговор — какви са критериите, позволяващи да се прецени дали подобно продължаване е допустимо и докога.

42 На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установят ролята и задълженията на националните съдилища, когато трябва да разрешават достъп на Инспектората до личните данни на магистратите.

43 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че през 2019 г. вниманието на българските медии е привлечено от сериозен проблем със сигурността на данните, с които разполага Инспекторатът. Всъщност КЗЛД е установила, че личните данни на 20 съдии и прокурори, с които е разполагал Инспекторатът, са били неправомерно публикувани изцяло на уебсайта на Инспектората, което е довело до налагане на глоба на последния от страна на КЗЛД. Запитващата юрисдикция посочва, че не разполага с никаква информация, позволяваща ѝ да установи дали след този инцидент са взети мерки за защита на сигурността на данните.

44 Тя поставя въпроса дали дейността ѝ, свързана с това да разреши на Инспектората достъп до личните данни, представляващи банкова тайна, попада в приложното поле на ОРЗД, и при утвърдителен отговор, какви биха били последиците от това за контрола, който тя трябва да упражни. В това отношение тя подчертава, че ОРЗД налага задължения на лицата, които обработват лични данни, на администраторите и на надзорните органи.

45 За сметка на това според нея задълженията на съда, който разрешава на даден орган достъп до такива данни, не са пряко уредени в ОРЗД. Ето защо следва да се установи дали трябва да се счита, че такъв съд има качеството на „администратор“ по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД или на „надзорен орган“ по смисъла на член 51 от този регламент, доколкото той дава на Инспектората разрешение, без което достъпът до съответните данни не би могъл да се осъществи. Инспекторатът събира и проверява данни за имуществото на магистратите за целите, посочени в членове 175а и 175г от ЗСВ, докато съдилищата контролират тази дейност, като предоставят или отказват достъп до разглежданите данни.

46 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че според преобладаващото в България тълкуване на националното право контролът ѝ би трябвало да бъде чисто формален и да се свежда до проверка дали лицата, за които се иска разкриване на банковата тайна, имат качеството на субекти на деклариране по смисъла на ЗСВ, тоест дали са магистрати или лица в семейни или други предвидени от това право отношения с магистрати. По принцип, когато тези условия са изпълнени, съдилищата би трябвало винаги да разрешават разкриване на банковата тайна. Според запитващата юрисдикция обаче не така би стоял въпросът, ако извършващите предварителен контрол съдилища можеха да се приемат за администратори на личните данни, до които предоставят достъп, като при това положение те би трябвало да гарантират сигурността на данните съгласно членове 32—34 от ОРЗД.

47 Макар тези съдилища да нямат пряк достъп до личните данни, представляващи банкова тайна, според запитващата юрисдикция те до известна степен определят целите на обработка, като допускат или забраняват достъпа до тези данни. Освен това тази юрисдикция изтъква, че приложимите в главните производства национални разпоредби не уточняват, когато целите на обработването на лични данни са посочени в закона, кой орган има правата и задълженията на администратор на лични данни.

48 В допълнение, запитващата юрисдикция иска да се установи дали, преди да разреши достъпа до данните, може да провери дали Инспекторатът е взел мерки, за да гарантира законосъобразното обработване на данните, така че тази юрисдикция да не функционира само като „гумен печат“.

49 Накрая, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали, дори да няма качеството администратор или надзорен орган, съдът, на който са предоставени правомощия да разрешава достъп на Инспектората до лични данни, представляващи банкова тайна, трябва да извършва подобни проверки, за да гарантира ефективната съдебна защита, предвидена в член 79 от ОРЗД. Действително тази разпоредба урежда случаите, в които субектът на данните сезира съда с оглед на защитата на правата си. Когато обаче производството по разкриване на данните протича без участието на субекта на данните и националното право предвижда предварителен съдебен контрол, според запитващата юрисдикция подобно задължение би следвало да се прилага служебно. Според нея това би могло да се изведе и от гарантираното в член 47 от Хартата право на ефективни правни средства за защита пред съд. При липса на такова задължение съдът ще се ограничава винаги до формална проверка и потвърждаване на действията на администрацията, което би могло да противоречи на целите на член 79 от ОРЗД.

50 При тези обстоятелства Софийски районен съд решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани по еднакъв начин по дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23:

„1) Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол? Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?

2) Следва ли чл. 2, пар. 2, б. „а“ от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че дейност по разкриване на банкова тайна с цел проверка на имуществото на магистрати, което се разкрива в последствие публично, представлява дейност извън приложното поле на правото на Европейския съюз? Променя ли се отговорът, когато тази дейност включва и разкриване на данни за членовете на семейството на магистрати, които нямат това качество?

3) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?

4) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и отрицателен отговор на третия въпрос — следва ли чл. 51 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е отговорен за наблюдението на [ОРЗД] и поради това има качеството на „надзорен орган“ по отношение на тези данни?

5) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и при положителен отговор на един от въпроси трети или четвърти — следва ли чл. 32, пap. 1, б. „б“ от [ОРЗД], съответно чл. 57, пap. 1, б. „а“ от същия регламент, да се тълкуват в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е длъжен при наличие на данни за предходно нарушение на сигурността на личните данни, допуснато от органа, на който ще бъде разрешен достъп, да поиска информация за предприетите мерки за защита на данните и да прецени при вземане на решението си дали да предостави достъп адекватността на тези мерки?

6) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?“.

Производството пред Съда

По съединяването на делата

51 С акт на председателя на Съда от 30 юни 2023 г. дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

По искането за възобновяване на устната фаза на производството

52 С искане, подадено в секретариата на Съда на 30 октомври 2024 г., Инспекторатът моли да бъде постановено възобновяване на писмената фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда. Тъй като посоченият член 83 урежда възобновяването на устната фаза на производството и в случая тази фаза е приключила след представянето на заключението на генералния адвокат, това искане трябва да се разбира като искане за възобновяване на устната фаза.

53 В подкрепа на искането си Инспекторатът изтъква две причини, свързани с първия преюдициален въпрос. На първо място, според Инспектората е налице нов факт, а именно изменението през декември 2023 г. на член 132а, алинея 4 от Конституцията в смисъл, че членовете на Инспектората вече могат да бъдат избирани за два последователни мандата. На второ място, в заключението си генералният адвокат направил неточна преценка на положението, разглеждано в главните производства, като се позовал на национална правна уредба и на становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (т.нар. „Венецианска комисия“), които били неотносими към случая.

54 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от Статута да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат. От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно посочения статут се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 19 декември 2024 г., Ford Italia, C‑157/23, EU:C:2024:1045, т. 26 и цитираната съдебна практика).

55 Действително съгласно член 83 от Процедурния правилник Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти.

56 В случая обаче Съдът разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по преюдициалните запитвания, и не се налага настоящите дела да се решават въз основа на доводи, които не са били обсъдени от заинтересованите субекти. Освен това в искането за възобновяване на устната фаза на производството не е посочен никакъв нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да приеме по тези дела.

57 При това положение след изслушване на генералния адвокат Съдът приема, че не следва да постанови възобновяване на устната фаза на производството.

По допустимостта на преюдициалните запитвания

58 Българското правителство изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалните запитвания, тъй като според него в рамките на главните производства запитващият орган не притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС. Всъщност, от една страна, производствата пред този орган били едностранни, тъй като се провеждали без участието на субектите на данните. От друга страна, тези производства нямали за предмет разрешаването на правен спор, тъй като целта им била единствено да се провери дали са изпълнени условията за разкриване на банковата тайна.

59 Съгласно постоянната практика на Съда, за да прецени дали съответният запитващ орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно в частност дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали той прилага правни норми и дали е независим (вж. в този смисъл решения от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 66, и от 7 май 2024 г., NADA и др., C‑115/22, EU:C:2024:384, т. 35 и цитираната съдебна практика).

60 От постоянната съдебна практика следва също, че макар член 267 ДФЕС да не обуславя сезирането на Съда от състезателния характер на производството, в рамките на което националният съд отправя преюдициалния въпрос, националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт. Следователно възможността на определен орган да сезира Съда следва да се прецени въз основа на критерии, свързани както с неговото устройство, така и с неговите функции. Национален орган може да се определи като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС при изпълнение на правораздавателни функции, но да не бъде „юрисдикция“ при упражняване на други функции, по-специално с административен характер (вж. в този смисъл решение от 3 май 2022 г., CityRail, C‑453/20, EU:C:2022:341, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика).

61 Безспорно е, че Софийски районен съд като такъв отговаря на припомнените в точка 59 от настоящото решение изисквания, що се отнася до неговата законоустановеност, обстоятелството, че е постоянно действащ, прилагането на правни норми и неговата независимост, като в преписката, с която разполага Съдът, няма данни, които да пораждат съмнения в това отношение. В случая българското правителство повдига въпроса дали този съд се произнася в производство, което приключва с правораздавателен акт. В това отношение следва да се отбележи, че този съд е сезиран с искане на Инспектората за разкриване на банкова тайна на основание член 62, алинея 6, точка 12 от ЗКИ. Макар българското правителство да твърди, че проверката, която запитващата юрисдикция трябва да извърши, е чисто формална, все пак тази юрисдикция трябва да провери дали са изпълнени законовите изисквания за разкриване на банковата тайна, да се произнесе с мотивирано решение и да определи периода, за който се разкрива банковата тайна.

62 По-специално, както следва от член 62, алинея 5 от ЗКИ, разрешението, което запитващата юрисдикция би могла да даде, е предназначено да замести съгласието на субектите на данните. Това разрешение е противопоставимо на банките, в които тези субекти имат банкови сметки, и има за последица да позволи на Инспектората да получи достъп до личните данни, свързани с тези сметки. Освен това такъв достъп е свързан с намеса в основните права на посочените субекти, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., État luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област), C‑245/19 и C‑246/19, EU:C:2020:795, т. 74).

63 При това положение дейността на запитващата юрисдикция по член 62, алинея 6, точка 12 от ЗКИ не се състои в приемането на актове с административен характер, подлежащи на обжалване по съдебен ред, а трябва да се определи като правораздавателна, като тази юрисдикция всъщност се произнася независимо с цел да се гарантира законосъобразността на разкриването на банковата тайна (вж. по аналогия определение от 15 януари 2004 г., Saetti и Frediani, C‑235/02, EU:C:2004:26, т. 23).

64 Следователно преюдициалните запитвания са допустими.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

65 Като начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 30 януари 2024 г., Директор на Главна дирекция Национална полиция при МВР-София, C‑118/22, EU:C:2024:97, т. 31 и цитираната съдебна практика).

66 В случая, макар първият въпрос да се отнася до орган на съдебната система, „който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им“, както от преюдициалните запитвания, така и от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че този орган проверява дейността на магистратите при осъществяване на техните функции и извършва проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, като разполага в това отношение с правомощието да събира свързани с тях лични данни. По-специално посоченият орган има правомощието след такива проверки да предлага на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания по отношение на магистратите.

67 Както обаче следва от преюдициалните запитвания, според запитващата юрисдикция обстоятелството, че членовете на Инспектората, които се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители, продължават да изпълняват функциите си въпреки изтеклия си мандат, е от естество да повдигне въпроси във връзка с изискването за независимост на съдебната власт. Всъщност тази юрисдикция поставя въпроса дали членовете на този орган биха могли в този контекст да имат прекомерно влияние върху магистратите или да продължат дейността си при наличие на натиск от народни представители.

68 Така първият преюдициален въпрос се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата единствено с оглед на продължаването на изтеклите мандати на членовете на Инспектората, без този въпрос да засяга самия обхват на правомощията на този орган.

69 При тези обстоятелства следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали и евентуално при какви условия член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат, докато Народното събрание не избере нови членове.

Относно компетентността на Съда

70 Полското правителство поддържа, че Съдът не е компетентен да отговори на първия въпрос, тъй като Съюзът няма никаква компетентност в областта на организацията на правораздаването в държавите членки.

71 В това отношение, макар организацията на правораздаването в държавите членки да е от тяхна компетентност, те все пак остават длъжни при упражняването на тази компетентност да изпълняват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (вж. в този смисъл решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 57 и цитираната съдебна практика).

72 Това важи за националните правила, които уреждат дисциплинарната отговорност на съдиите (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 133, и от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 44 и цитираната съдебна практика), включително отнасящите се до организацията и функционирането на орган на съдебната система, който подобно на Инспектората е компетентен да проверява дейността на съдиите при осъществяване на техните функции, да извършва проверки за почтеност и евентуално наличие на конфликт на интереси при съдиите и да предлага на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на съдиите.

73 При това положение и след като първият преюдициален въпрос се отнася до тълкуването на правото на Съюза, Съдът е компетентен да му даде отговор.

По допустимостта

74 Българското правителство и Инспекторатът оспорват допустимостта на първия въпрос с мотива, че Инспекторатът не разполага с правомощието да налага дисциплинарни наказания, поради което според тях този първи въпрос няма никаква връзка с предмета на главните производства.

75 Освен това Инспекторатът твърди, че първият въпрос е хипотетичен. Всъщност, от една страна, главните производства нямали никаква връзка с дисциплинарни производства. От друга страна и при положение че установяването на нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисква структурно нарушение на изискванията за независимост, запитващата юрисдикция не уточнявала защо твърдяното в главните производства нарушение е структурно.

76 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 16 февруари 2023 г., Rzecznik Praw Dziecka и др. (Спиране на изпълнението на решението за връщане), C‑638/22 PPU, EU:C:2023:103, т. 47, и от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 61).

77 Поради това въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правило на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решения от 16 февруари 2023 г., Rzecznik Praw Dziecka и др. (Спиране на изпълнението на решението за връщане), C‑638/22 PPU, EU:C:2023:103, т. 48, и от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 62).

78 В случая запитващата юрисдикция поставя въпроса как следва да се произнесе по исканията на Инспектората за получаване на разрешение за достъп до данни за банковите сметки на няколко магистрати и членовете на техните семейства. По-конкретно тази юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза се противопоставя на това такъв орган да може да я сезира с искания от подобно естество, при положение че мандатите на всички негови членове са изтекли от няколко години. Ето защо е видно, че посочената юрисдикция трябва да се произнесе in limine litis инцидентно по този въпрос, преди да може да вземе решение по подадените пред нея искания. От това следва, че исканото тълкуване на правото на Съюза отговаря на обективна необходимост за решението, което запитващата юрисдикция трябва да вземе (вж. в този смисъл решение от 18 май 2021 г., Asociaţia Forumul Judecătorilor din România и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 118 и 119).

79 Що се отнася до доводите на Инспектората, изложени в точка 75 от настоящото решение и отнасящи се в частност до правомощията му в контекста на главните производства и до липсата на структурно нарушение на произтичащите от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисквания, те всъщност засягат разглеждането на първия въпрос по същество и следователно не могат да доведат до приемането му за недопустим.

80 От изложеното следва, че първият преюдициален въпрос е допустим.

По същество

81 По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на това право и съответно са част от системата ѝ от правни средства за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита, сред които в частност и изискването за независимост (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 47 и цитираната съдебна практика).

82 Самото наличие на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на правото на Съюза, е неделимо свързано с правовата държава. Във връзка с това и съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки следва да предвидят система от правни средства и производства, които да гарантират на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, прогласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 219 и цитираната съдебна практика).

83 За целта запазването на независимостта на органите, които могат да бъдат призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на правото на Съюза, е от първостепенно значение, както се потвърждава от член 47, втора алинея от Хартата, който споменава достъпа до „независим“ съд сред изискванията, свързани с основното право на ефективно правно средство за защита (решение от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 194 и цитираната съдебна практика).

84 Това изискване за независимост на съдилищата, присъщо на правосъдната дейност, спада към същественото съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, като последното има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава. В съответствие с принципа на разделение на властите, характерен за функционирането на всяка правова държава, трябва да се гарантира независимостта на съдилищата по-специално спрямо законодателната и изпълнителната власт (решение от 18 май 2021 г., „AsociațiaForumul Judecătorilor Din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 195 и цитираната съдебна практика).

85 Съгласно постоянната съдебна практика изискваните по силата на правото на Съюза гаранции за независимост и безпристрастност налагат наличието на правила, които позволяват да се отстрани всяко легитимно съмнение у правните субекти в неподатливостта на разглеждания орган на влияние на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решения от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 53 и цитираната съдебна практика, и от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 196).

86 Що се отнася по-специално до правилата относно дисциплинарния режим на съдиите, изискването за независимост на съдилищата, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага този режим да съдържа необходимите гаранции за пълно избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол на съдържанието на съдебните актове. В това отношение въвеждането на правила, които определят по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на процедура, гарантираща изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решения от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 198 и цитираната съдебна практика, и от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 48 и цитираната съдебна практика).

87 Тъй като перспективата за образуване на дисциплинарно разследване сама по себе си може да окаже натиск върху лицата, чиято функция е да правораздават, Съдът вече е постановил, че е от съществено значение компетентният да провежда разследвания и да търси дисциплинарна отговорност орган да извършва своята дейност обективно и безпристрастно, като за тази цел бъде защитен от всякакво външно влияние (решения от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 199, и от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 49). Това важи по-специално за орган на съдебната система, който, подобно на Инспектората, разполага с широки правомощия да проверява дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършва проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и след такива проверки да предлага на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите.

88 Ето защо е важно всички правила, регламентиращи организацията и функционирането на такъв орган, включително уреждащите процедурата за назначаване на неговите членове, да бъдат създадени по такъв начин, че да не пораждат оправдани съмнения у правните субекти за използване на правомощията и функциите на посочения орган като инструмент за натиск върху правосъдната дейност или за политически контрол върху тази дейност (вж. в този смисъл решение от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика).

89 Всъщност тези правила могат поначало да засегнат пряко практиката на посочения орган и следователно да предотвратят или, напротив, да благоприятстват търсенето на дисциплинарна отговорност, което има за цел или резултат упражняване на натиск в частност върху тези, които имат за задача да правораздават, или осигуряване на политически контрол върху тяхната дейност (вж. в този смисъл решение от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 52).

90 Запитващата юрисдикция е тази, която ще трябва в крайна сметка да се произнесе относно неподатливостта на външно влияние на разглеждания в главните производства орган, както и относно обективността и безпристрастността му във връзка с упражняването на неговите функции, след като е извършила необходимите за тази цел преценки. Всъщност е важно да се припомни, че член 267 ДФЕС оправомощава Съда не да прилага нормите на правото на Съюза към конкретен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите на Съюза. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика Съдът може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото, да предостави на националната юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби (вж. в този смисъл решение от 11 май 2023 г., Inspecţia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 58).

91 В настоящия случай Инспекторатът се състои от главен инспектор и десет инспектори, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от съответно пет и четири години. Съгласно националната правна уредба, приложима към датата на отправяне на разглежданите понастоящем преюдициални запитвания, членовете на Инспектората не могат да бъдат преизбирани за втори последователен мандат.

92 Що се отнася до разглежданото в главните производства положение, при което мандатите на членовете на Инспектората са изтекли, без Народното събрание да е избрало нови членове, националната правна уредба не изглежда да съдържа правило за възможно продължаване на осъществяването на функциите на членовете на Инспектората с изтекъл мандат. Действително, както посочва запитващата юрисдикция, при такова положение в съответствие с практиката на Конституционния съд членовете на Инспектората продължават да изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на нови членове. При все това, освен че българското право не съдържа правила, които да регламентират така продълженото изпълнение на тези функции, то не съдържа и никакъв правен режим, позволяващ да се сложи край на евентуално блокиране в процеса на избор на новите членове на Инспектората, поради което се оказва, че продължаването на мандатите на предишните му членове на практика би могло да няма ограничение във времето.

93 От една страна, въпреки че единствено държавите членки могат да решат дали разрешават (или не) изпълнението на функциите на членовете на орган на съдебната система, който има правомощия да проверява дейността на магистратите и да предлага образуването на дисциплинарни производства по отношение на тях, да продължи след края на законоустановения мандат на тези членове с цел да се осигури непрекъснатост на функционирането на този орган, държавите членки все пак са длъжни — когато избират да разрешат такова продължаване на мандата — да гарантират, че изпълнението на функциите след изтичане на мандата почива на изрично правно основание във вътрешното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират въпросното изпълнение на функции.

94 Освен това държавите членки трябва да гарантират, че редът и условията за такова изпълнение на функции са предвидени по такъв начин, че да позволят на съответните членове на подобен орган на съдебната система да извършват своята дейност обективно и безпристрастно, като за тази цел бъдат защитени от всякакво външно влияние, както изисква съдебната практика, цитирана в точки 87 и 88 от настоящото решение.

95 От друга страна, както посочва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, макар при определени обстоятелства продължаването на мандатите да може да се окаже необходимо с оглед на важността на функциите, изпълнявани от съответния орган на съдебната система, това не променя факта, че след края на законоустановения мандат посоченият орган действа извън всяко изрично правно основание във вътрешното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции. Следователно посоченото продължаване би било възможно само по изключение и при условие че се регламентира от ясни и точни правила, изключващи на практика възможността продължаването да бъде неограничено във времето.

96 Въпреки горното, когато държава членка пристъпва към такова регламентиране, тя не може да измени законодателството си, нито конституцията си така, че да се стигне до намаляване на защитата на правовата държава като ценност, конкретизирана по-специално с член 19 ДЕС, по-специално що се отнася до гаранциите за независимост на съдиите спрямо законодателната и изпълнителната власт (вж. в този смисъл решение от 20 април 2021 г., Repubblika, C‑896/19, EU:C:2021:311, т. 63 и 65).

97 По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.

По втория въпрос

98 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че разкриването пред орган на съдебната система на лични данни, които представляват банкова тайна и се отнасят до магистрати и членовете на техните семейства, с цел да се проверят декларациите на тези магистрати за тяхното имущество и за имуществото на членовете на семействата им, като тези декларации се публикуват, представлява обработване на лични данни, попадащо в материалния обхват на този регламент.

99 Съгласно постоянната съдебна практика член 2, параграф 1 от ОРЗД определя много широко материалния обхват на този регламент. Освен в случаите, посочени в член 2, параграфи 2 и 3 от него, ОРЗД се прилага към обработване, извършвано както от частноправни субекти, така и от публични органи, включително — както се посочва в съображение 20 от него — съдебните органи (вж. в този смисъл решения от 24 март 2022 г., Autoriteit Persoonsgegevens, C‑245/20, EU:C:2022:216, т. 25, и от 16 януари 2024 г., Österreichische Datenschutzbehörde, C‑33/22, EU:C:2024:46, т. 33 и 36).

100 Освен това Съдът вече е постановил, че нито фактът, че информация, предмет на национални разпоредби, се отнася до съдии, нито обстоятелството, че тази информация евентуално може да има определена връзка с упражняването на техните функции, сами по себе си не могат да изключат тези национални разпоредби от приложното поле на ОРЗД (решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 315).

101 Всъщност член 2 от ОРЗД изчерпателно изброява в параграфи 2 и 3 изключенията от правилото, което определя материалния обхват на този регламент и е прогласено в параграф 1 от него, като тези изключения, и по-специално предвидените в параграф 2, трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решения от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 62, от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 316, и от 16 януари 2024 г., Österreichische Datenschutzbehörde, C‑33/22, EU:C:2024:46, т. 37).

102 В член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД, който конкретно е посочен във втория преюдициален въпрос, се предвижда, че този регламент не се прилага за обработването на лични данни „в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза“.

103 Съгласно постоянната съдебна практика тази разпоредба, разгледана в светлината на съображение 16 от ОРЗД, цели единствено да изключи от приложното поле на този регламент обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност, или на дейност, която може да бъде причислена към същата категория, като се уточнява, че дейностите, които имат за цел защита на националната сигурност, обхващат по-специално дейностите, които имат за предмет защитата на съществените функции на държавата и на основните интереси на обществото. Така сам по себе си фактът, че дадена дейност е присъща на държавата или на публичен орган, не е достатъчен, за да може това изключение да се прилага автоматично към подобна дейност (вж. в този смисъл решения от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 66 и 67, от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на лични данни — Разследване на престъпление), C‑180/21, EU:C:2022:967, т. 79, и от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 317 и 318).

104 Макар осигуряването на добро правораздаване в държавите членки, и по-специално приемането на правила, приложими към статута на магистратите, в частност на съдиите, и към упражняването на техните функции, да е от компетентността на тези държави (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 319), това не променя факта, че обработване на данни като разглежданото в главните производства, което има за цел да се провери почтеността на магистратите и евентуалното наличие на конфликт на интереси при тях, не е част нито от дейност, насочена към запазване на националната сигурност, нито от дейност, която може да бъде причислена към същата категория.

105 В допълнение, следва да се отбележи, че разкриването пред орган на съдебната система на лични данни, които представляват банкова тайна и се отнасят до магистрати и членовете на техните семейства, с цел да се проверят декларациите за тяхното имущество и за имуществото на членовете на семействата им, като тези декларации се публикуват, представлява „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД. Всъщност такова разкриване е начин, по който тези лични данни стават достъпни за посочения орган.

106 Ето защо на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 2 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че разкриването пред орган на съдебната система на лични данни, които представляват банкова тайна и се отнасят до магистрати и членовете на техните семейства, с цел да се проверят декларациите на тези магистрати за тяхното имущество и за имуществото на членовете на семействата им, като тези декларации се публикуват, представлява обработване на лични данни, попадащо в материалния обхват на този регламент.

По третия въпрос

107 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4, точка 7 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава по искане на друг орган на съдебната система разкриването от банка пред последния орган на данни за банковите сметки на магистратите и членовете на техните семейства, може да се определи като „администратор“ по смисъла на тази разпоредба.

108 Съгласно член 4, точка 7 от ОРЗД понятието „администратор“ обхваща физически или юридически лица, публични органи, агенции или други структури, които сами или съвместно с други определят целите и средствата за обработването. Тази разпоредба предвижда още, че когато целите и средствата за това обработване се определят в частност от правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в това право.

109 Според постоянната практика на Съда посредством широко определение на понятието „администратор“ посочената разпоредба цели да се осигури — в съответствие с целта на ОРЗД — ефективна и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност да се гарантира високо равнище на защита на правото на всяко лице на защита на свързаните с него лични данни (вж. в този смисъл решения от 5 декември 2023 г., Nacionalinis visuomenės sveikatos centras, C‑683/21, EU:C:2023:949, т. 28 и 29, и от 7 март 2024 г., IAB Europe, C‑604/22, EU:C:2024:214, т. 53—55 и цитираната съдебна практика).

110 Следователно, за да се определи дали дадено лице или субект трябва да се квалифицира като „администратор“ по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД, следва да се провери дали това лице или субект, самостоятелно или съвместно с други, определя целите и средствата за обработването, или същите са определени от националното право. Когато те са определени от националното право, следва да се провери дали това право определя администратора или специалните критерии за неговото определяне (решение от 27 февруари 2025 г., Amt der Tiroler Landesregierung, C‑638/23, EU:C:2025:127, т. 27).

111 Важно е също така да се уточни, че предвид широкото определение на понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД определянето на целите и средствата на обработването и евентуално определянето на този администратор в националното право могат да бъдат извършени не само изрично, но и имплицитно. В последния случай обаче е необходимо това определяне на целите и средствата на обработването да произтича по достатъчно сигурен начин от ролята, задачите и правомощията, предоставени на съответното лице или съответния субект (решение от 27 февруари 2025 г., Amt der Tiroler Landesregierung, C‑638/23, EU:C:2025:127, т. 28).

112 Всъщност защитата на субектите на данните би била намалена, ако член 4, точка 7 от ОРЗД се тълкува ограничително, за да обхване само случаите, в които целите и средствата на обработването на данни, извършвано от лице, публичен орган, агенция или друга структура, са изрично определени от националното право, въпреки че тези цели и средства по същество произтичат от правните разпоредби, уреждащи дейността на съответния субект (решение от 11 януари 2024 г., État belge (Данни, обработени от държавен вестник), C‑231/22, EU:C:2024:7, т. 30).

113 В настоящия случай запитващата юрисдикция поставя въпроса дали тя трябва да се счита за администратор във връзка с разглежданото в главните производства обработване, а именно разкриването пред Инспектората на лични данни, представляващи банкова тайна, поради това че тя има законови правомощия да разрешава такова разкриване.

114 В това отношение по силата на националната правна уредба, приложима в главните производства, Инспекторатът има правомощия да извършва в частност проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и проверки на имуществените им декларации. За целта тази правна уредба предоставя на Инспектората възможност да поиска достъп до данните за банковите сметки на магистратите и членовете на техните семейства. В случай че субектите на данните не са дали съгласие за такъв достъп, съгласно посочената правна уредба този орган на съдебната система може да поиска предварително съдебно разрешение за целите на достъпа до посочените данни.

115 Поради това се оказва, че именно приложимата в главните производства национална правна уредба определя кръга от субекти и данните, които биха могли да бъдат обработени, както и целите на това обработване и органа, а именно Инспектората, компетентен с оглед на постигането на тези цели. Юрисдикцията, сезирана с искане за разрешаване на разкриването, действа единствено по искане на Инспектората за целите на упражняването на предоставените му от националното право правомощия и само проверява дали са изпълнени установените от това право условия за законосъобразност. Също така не тази юрисдикция, а Инспекторатът определя в зависимост от приложимите национални правила лицата, до чиито данни иска достъп за целите на това упражняване на правомощия и за които отправя искане за разрешение до посочената юрисдикция.

116 Така, въпреки че тази юрисдикция трябва да прецени дали и доколко условията за законосъобразност на обработването са изпълнени в даден случай, тя не определя сама нито целта на обработването, нито субектите на данните, нито съответните данни. При това положение не посочената юрисдикция е администратор по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД, а органът, компетентен за постигането на преследваните цели.

117 По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 7 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава по искане на друг орган на съдебната система разкриването от банка пред последния орган на данни за банковите сметки на магистратите и членовете на техните семейства, не може да се определи като администратор по смисъла на тази разпоредба.

По четвъртия въпрос

118 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 51 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, е надзорен орган по смисъла на този член.

119 Член 51, параграф 1 от ОРЗД налага на държавите членки да осигурят един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението на прилагането на този регламент. Учредяването на такива органи, което е предвидено и в първичното право на Съюза, и по-точно в член 8, параграф 3 от Хартата и член 16, параграф 2 ДФЕС, е съществен елемент от осигуряването на защита на лицата при обработването на лични данни (вж. в този смисъл решение от 8 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑288/12, EU:C:2014:237, т. 48, и становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада), 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 229).

120 По силата на член 51, параграфи 1 и 2 и на член 57, параграф 1, букви а) и ж) от ОРЗД основната задача на посочените органи е да наблюдават и осигуряват прилагането на този регламент, като същевременно допринасят за неговото съгласувано прилагане в Съюза, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и да се улесни свободното движение на тези данни в рамките на Съюза. За целта те разполагат с различните правомощия, предоставени им съгласно член 58 от ОРЗД (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2023 г., Meta Platforms и др. (Общи условия за използване на социална мрежа), C‑252/21, EU:C:2023:537, т. 45).

121 Съгласно член 51, параграф 4 от ОРЗД държавите членки са длъжни да уведомят Комисията за разпоредбите в своето законодателство и последващите изменения, които приемат по силата на глава VI от този регламент, и по-специално за отнасящите се до надзорния орган или надзорните органи, които са натоварили със задачата за наблюдение на прилагането на посочения регламент.

122 В настоящия случай в преписката, с която разполага Съдът, няма данни запитващата юрисдикция да е натоварена от българското право със задачата за наблюдение на прилагането на ОРЗД, и по-специално тя да има правомощията, с които трябва да разполага един надзорен орган по силата на член 58 от този регламент.

123 Следователно на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 51 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, не е надзорен орган по смисъла на този член, когато тази юрисдикция не е натоварена от съответната държава членка с наблюдението на прилагането на този регламент с цел да се защитят по-специално основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни.

По петия въпрос

124 Петият въпрос се поставя само в случай че Съдът отговори утвърдително на третия или четвъртия въпрос. Както обаче бе прието в точки 117 и 123 от настоящото решение, на третия и четвъртия въпрос следва да се даде отрицателен отговор.

125 Поради това не следва да се отговаря на петия преюдициален въпрос.

По шестия въпрос

126 С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 79, параграф 1 от ОРЗД във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, е длъжна, без да бъде сезирана в съответствие с тази разпоредба, служебно да осигури защита на лицата, чиито данни са засегнати, що се отнася до спазването на разпоредбите от този регламент относно сигурността на личните данни, когато е известно, че в миналото този орган е допуснал нарушение на последните разпоредби.

127 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че този въпрос се поставя, доколкото производството пред нея се провежда без участието на лицата, чиито лични данни са засегнати, и доколкото съдебното разрешение за разкриване на тези данни пред Инспектората е предназначено да замести съгласието на тези лица, като няма възможност за обжалване. Тази юрисдикция счита, че ако се ограничи до чисто формална проверка на отправеното от Инспектората искане за разрешение, без да се увери, че този орган гарантира сигурността на съответните лични данни, предвидената в член 79 от ОРЗД съдебна защита на посочените лица би била лишена от полезно действие. При тези обстоятелства тя поставя въпроса дали е длъжна служебно да осигури спазването от Инспектората на правилата в областта на сигурността на данните, като изиска от последния да предостави информация за предприетите по член 33, параграф 3, буква г) от този регламент мерки за сигурност.

128 В това отношение следва да се припомни, че ОРЗД създава набор от материалноправни и процесуални правила относно сигурността на данните, които трябва да се спазват от администратора, и същевременно предвижда в глава VIII средствата за правна защита, които са насочени към защита на правата на лицата, чиито лични данни са били обработени по начин, за който се твърди, че противоречи на разпоредбите на посочения регламент, като тези средства за правна защита могат да се използват успоредно и независимо (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, C‑132/21, EU:C:2023:2, т. 35).

129 Щом като нивото на защита, към което се стреми ОРЗД, зависи от мерките за сигурност, приети от администраторите на лични данни, те трябва да бъдат насърчавани, доколкото носят тежестта да докажат, че тези мерки са подходящи, да направят всичко възможно, за да предотвратят извършването на операции по обработване, които не са в съответствие с този регламент (решение от 14 декември 2023 г., Национална агенция за приходите, C‑340/21, EU:C:2023:986, т. 55).

130 Предвиденият в ОРЗД контрол за спазването на изискванията за сигурност трябва да се извършва, от една страна, от надзорните органи и от друга страна, от националните юрисдикции, сезирани чрез средство за защита по член 78, параграф 1 или член 79, параграф 1 от ОРЗД.

131 Що се отнася до надзорните органи, както бе припомнено в точка 120 от настоящото решение, те имат за основна задача да наблюдават и осигуряват прилагането на ОРЗД. По-конкретно по силата на член 33 от този регламент те трябва да бъдат уведомявани от администраторите за нарушенията на сигурността на личните данни.

132 Освен това член 58, параграфи 1 и 2 от ОРЗД предвижда значими правомощия за разследване и корективни правомощия на посочените органи. В това отношение е важно да се уточни, че те са длъжни да предприемат действия, когато с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай приемането на една или повече от корективните мерки, предвидени в член 58, параграф 2 от този регламент, е подходящо, необходимо и пропорционално за отстраняване на констатирания недостатък и за гарантиране на пълното спазване на посочения регламент (решение от 26 септември 2024 г., Land Hessen (Задължение за предприемане на действия на органа за защита на данните), C‑768/21, EU:C:2024:785, т. 42).

133 В допълнение, особено е важно надзорните органи да разполагат с ефективни правомощия, за да противодействат успешно на нарушенията на ОРЗД, и по-специално да ги прекратяват, включително когато субектите на данните не са уведомени за обработването на техните лични данни, не са узнали за това или при всяко положение не са подали жалба по член 77, параграф 1 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 14 март 2024 г., Újpesti Polgármesteri Hivatal, C‑46/23, EU:C:2024:239, т. 41).

134 Подобно на националните юрисдикции, сезирани на основание член 78, параграф 1 или член 79, параграф 1 от ОРЗД, тези органи трябва да се уверят, че приложените от администратора технически и организационни мерки са подходящи за осигуряване на съобразено с риска ниво на сигурност, както изисква член 32, параграф 1 от този регламент, като същевременно разгледат тези мерки конкретно по същество с оглед на всички споменати в посочения член критерии, както и на обстоятелствата в конкретния случай и на доказателствата, с които тези органи или юрисдикции разполагат по въпроса (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2023 г., Национална агенция за приходите, C‑340/21, EU:C:2023:986, т. 43 и 45, и от 28 ноември 2024 г., Másdi, C‑169/23, EU:C:2024:988, т. 71).

135 За сметка на това при липсата на правила, които изрично да им предоставят контролни правомощия, националните юрисдикции, които не са сезирани в съответствие с член 78, параграф 1 или член 79, параграф 1 от ОРЗД, не са длъжни да следят за спазването на материалноправните разпоредби на този регламент с цел да се гарантира полезното им действие.

136 Тъй като запитващата юрисдикция поставя въпроса за ефективността на съдебната защита, предвидена в член 79, параграф 1 от ОРЗД, за да ѝ се даде полезен отговор, следва още да се подчертае, че държавите членки трябва да се уверят, че конкретните условия и ред за използване на средствата за правна защита, предвидени в член 77, параграф 1, член 78, параграф 1 и член 79, параграф 1 от този регламент, действително отговарят на изискванията, произтичащи от правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, C‑132/21, EU:C:2023:2, т. 51).

137 За целта е важно администраторът, а именно компетентният орган на съдебната система, на който е предоставен достъп до личните данни, да предостави на лицата, чиито данни са засегнати, информацията, посочена в член 14, параграфи 1 и 2 от ОРЗД, по реда и при условията, предвидени в член 12, параграф 1 и член 14, параграф 3 от този регламент, като тази информация е необходима, за да могат въпросните лица евентуално да упражнят предоставените им от посочения регламент права, и по-специално правото на възражение срещу обработване на личните им данни, предвидено в член 21 от ОРЗД, както и правото на иск в случай на претърпени вреди, предвидено в членове 79 и 82 от този регламент (вж. по аналогия решение от 22 юни 2023 г., Pankki S, C‑579/21, EU:C:2023:501, т. 58 и цитираната съдебна практика).

138 По изложените съображения на шестия въпрос следва да се отговори, че член 79, параграф 1 от ОРЗД във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, не е длъжна, когато не е сезирана в съответствие с тази разпоредба, служебно да осигури защита на лицата, чиито данни са засегнати, що се отнася до спазването на разпоредбите от този регламент относно сигурността на личните данни, включително когато е известно, че в миналото този орган е допуснал нарушение на последните разпоредби.

По съдебните разноски

139 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1) Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че

принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.

2) Член 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че

разкриването пред орган на съдебната система на лични данни, които представляват банкова тайна и се отнасят до магистрати и членовете на техните семейства, с цел да се проверят декларациите на тези магистрати за тяхното имущество и за имуществото на членовете на семействата им, като тези декларации се публикуват, представлява обработване на лични данни, попадащо в материалния обхват на този регламент.

3) Член 4, точка 7 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

юрисдикция, компетентна да разрешава по искане на друг орган на съдебната система разкриването от банка пред последния орган на данни за банковите сметки на магистратите и членовете на техните семейства, не може да се определи като администратор по смисъла на тази разпоредба.

4) Член 51 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, не е надзорен орган по смисъла на този член, когато тази юрисдикция не е натоварена от съответната държава членка с наблюдението на прилагането на този регламент с цел да се защитят по-специално основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни.

5) Член 79, параграф 1 от Регламент 2016/679 във връзка с член 47 от Хартата на основните права

трябва да се тълкува в смисъл, че

юрисдикция, компетентна да разрешава разкриването на лични данни пред друг орган на съдебната система, не е длъжна, когато не е сезирана в съответствие с тази разпоредба, служебно да осигури защита на лицата, чиито данни са засегнати, що се отнася до спазването на разпоредбите от този регламент относно сигурността на личните данни, включително когато е известно, че в миналото този орган е допуснал нарушение на последните разпоредби.

Lenaerts

von Danwitz

Kumin

Ziemele

Spineanu-Matei

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 април 2025 година.

Секретар

A. Calot Escobar

Председател

K. Lenaerts

( *1 ) Език на производството: български.