РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

27 февруари 2025 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Лекарствени продукти за хуманна употреба — Директива 2001/83/ЕО — Член 86, параграф 1 — Понятие „реклама на лекарствени продукти“ — Член 87, параграф 3 — Реклама на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание — Реклама на цялата гама от лекарствени продукти на аптека — Ваучери, съответстващи на определена парична сума или на процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти — Отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие — Свободно движение на стоки — Член 34 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Електронна търговия — Директива 2000/31/ЕО — Член 3, параграф 2 и параграф 4, буква а) — Ограничаване — Обосноваване — Защита на потребителите“

По дело C‑517/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 13 юли 2023 г., постъпил в Съда на 10 август 2023 г., в рамките на производство по дело

Apothekerkammer Nordrhein

срещу

DocMorris NV

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: K. Lenaerts (докладчик), председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на пети състав, I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, D. Gratsias, E. Regan и Z. Csehi, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: N. Mundhenke, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 юни 2024 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Apothekerkammer Nordrhein, от M. Douglas, Rechtsanwalt, и A. Bongers-Gehlert, Rechtsanwältin,

– за DocMorris NV, от M. Plesser, Rechtsanwalt, A. Robert, avocate, и K. Wodarz, Rechtsanwältin,

– за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

– за Европейската комисия, от E. Mathieu, M. Noll-Ehlers и A. Spina, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 октомври 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 86, параграф 1 и член 87, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), изменена с Директива 2011/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. (ОВ L 174, 2011 г., стр. 74) (наричана по-нататък „Директива 2001/83“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Apothekerkammer Nordrhein (камара на фармацевтите в Северен Рейн, Германия) и DocMorris NV — дружество, учредено по нидерландското право, което управлява установена в Нидерландия аптека за поръчки по пощата, по повод на иск за обезщетение за вреди, предявен от това дружество и основан на факта, че германска юрисдикция постановила в полза на камарата на фармацевтите в Северен Рейн временни мерки за преустановяване на рекламни кампании, които мерки били изначално неоснователни.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2001/83

3 Според съображения 2, 45 и 50 от Директива 2001/83:

„(2)

Съществената цел на всички правила за производството, разпространението и употребата на лекарствените продукти трябва да е защитата на общественото здраве.

[…] (45)

Рекламата сред населението на лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, може да окаже влияние върху общественото здраве, ако е прекалена и необмислена. Когато е разрешена, тя следва да отговаря на някои основни критерии, които следва да бъдат формулирани.

[…] (50)

Лицата, притежаващи правоспособност да предписват лекарствени продукти, трябва да бъдат в състояние да изпълняват тези функции при пълна обективност, без да се влияят от преки или непреки финансови подбуди“.

4 Член 85в, параграф 1 от тази директива гласи следното:

„Без да се засяга националното законодателство, забраняващо предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез услугите на информационното общество, държавите членки гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество по смисъла на Директива 98/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 [година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207)] при следните условия:

[…]“.

5 Член 86, параграф 1 от посочената директива гласи:

„По смисъла на настоящия дял „реклама на лекарствени продукти“ включва всяка форма на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти; в частност се включват:

– реклама на лекарствени продукти сред населението,

– […]“.

6 Член 87, параграф 3 от същата директива предвижда:

„Рекламирането на лекарствен продукт:

– насърчава рационалната употреба на лекарствения продукт, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества,

– не е заблуждаващ[о]“.

7 Според член 88, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/83:

„1.Държавите членки забраняват рекламирането на лекарствени продукти сред населението, ако:

a) те се отпускат само с лекарско предписание съгласно изискванията на дял VI,

[…] 2.Сред населението могат да бъдат рекламирани само лекарствени продукти, които по своя състав и цел на приложение са предвидени и разработени да не изискват намесата на практикуващ лекар за употребата им с цел диагностика, предписване или проследяване на лечението, при необходимост могат да се ползват съветите на фармацевт“.

Директива 2000/31/ЕО

8 Член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) гласи следното:

„1.Настоящата директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.

2.Настоящата директива сближава, до степен, необходима за постигането на целта, посочена в параграф 1, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки“.

9 Член 2 от тази директива предвижда в буква з):

„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:

[…] з) „координирана област“: изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях:

i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:

– достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,

– извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги;

ii) координираната област не обхваща изисквания като:

– изисквания[,] приложими към стоките като такива,

– изисквания[,] приложими към доставката на стоки,

– изисквания[,] приложими към услугите, които не са предоставени по електронен път“.

10 Член 3, параграфи 2 и 4 от посочената директива предвижда:

„2.Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.

[…] 4.Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:

a) мерките трябва да бъдат:

i) необходими поради една от следните причини:

– обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,

– опазване на общественото здраве,

– обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана,

– защита на потребителите, включително инвеститорите;

ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i) или които представляват сериозен риск за накърняването на тези цели;

iii)

пропорционални на тези цели;

б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е:

– помолила държавата членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,

– нотифицирала [Европейската комисия] и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението ѝ да предприеме такива мерки“.

Германското право

11 Член 7, параграф 1, първо изречение от Gesetz über die Werbung auf dem Gebiete des Heilwesens (Heilmittelwerbegesetz) (Закон за рекламата в здравния сектор) в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък „HWG“), предвижда:

„Здравните специалисти нямат право да предлагат, обявяват или предоставят парични облаги или други рекламни подаръци (стоки или услуги) или да приемат такива, освен ако:

1.тези парични облаги или рекламни подаръци представляват дребни предмети с незначителна стойност. Забраняват се парични облаги и други рекламни подаръци по отношение на лекарствени продукти, ако се предоставят в нарушение на разпоредбите за ценообразуване, приложими на основание [Arzneimittelgesetz (Закон за лекарствените продукти)].

2.тези парични облаги и рекламни подаръци

a) се предоставят като конкретна парична сума или като парична сума, която следва да се калкулира по определен начин […].

[…] Забраняват се паричните облаги и рекламните подаръци по отношение на лекарствените продукти, посочени в подточка а), ако се предоставят в нарушение на разпоредбите за ценообразуване, приложими на основание Закона за лекарствените продукти. […]

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12 DocMorris управлява установена в Нидерландия аптека за поръчки по пощата, която доставя лекарствени продукти, опускани по лекарско предписание или без такова, на клиенти в Германия.

13 От 2012 г. това дружество провежда различни рекламни кампании за закупуване на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, и които са част от цялата му продуктова гама.

14 Тъй като смята, че тези рекламни кампании нарушават системата на задължителни цени, която се прилага за лекарствените продукти, за които се изисква лекарско предписание, по силата на германското законодателство относно лекарствените продукти, в периода 2013—2015 г. в полза на камарата на фармацевтите в Северен Рейн са постановени временни мерки за преустановяване на посочените рекламни кампании, приети с определения на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия).

15 На първо място, на 8 май 2013 г. Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) приема определение, с което постановява временни мерки срещу рекламна кампания, с която, като изпращат лекарското си предписание и участват в контрол върху лекарствените продукти, на клиентите на DocMorris се предлага допълнително възнаграждение в размер между 2,50 и 20 евро за лекарско предписание.

16 На второ място, на 26 септември 2013 г. тази юрисдикция приема определение, с което постановява временни мерки срещу рекламна кампания, която предвижда система за спонсориране. Когато приятел на клиент на DocMorris изпрати лекарско предписание, клиентът получава ваучер на стойност от около 150 евро, който е валиден за престой в хотел или за предложение за членство в Allgemeiner Deutscher Automobil-Club (германски автомобилен клуб) на по-ниска цена. Приятелят получава също ваучер от 5 евро за поръчка на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, както и на продукти за здраве и козметика.

17 На трето място, на 5 ноември 2013 г. посочената юрисдикция приема определение, с което налага временни мерки срещу рекламна кампания, която предвижда непосредствено намаление от 10 евро при изпращането на лекарско предписание.

18 На четвърто място, на 4 ноември 2014 г. същата юрисдикция приема определение, с което постановява временни мерки срещу рекламна кампания, с която след изпращането на лекарско предписание на клиентите на DocMorris се предлагат ваучери в размер на 10 евро за последващата покупка на лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание, както и продукти за здраве и козметика.

19 На пето и последно място, на 29 септември 2015 г. Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) приема определение, с което постановява временни мерки срещу рекламна кампания, в която, след като клиент изпрати лекарско предписание, му се предлага намаление на стойност от 5 евро, което се приспада пряко от стойността на фактурата за предписаните лекарствени продукти.

20 След постановяването на решение на Съда от 19 октомври 2016 г., Deutsche Parkinson Vereinigung (C‑148/15, EU:C:2016:776), с решения от 21 и 22 март 2017 г. Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) отменя четири от тези пет определения, като приетото на 26 септември 2013 г. определение относно системата за спонсориране остава валидно.

21 След отмяната на тези четири определения DocMorris предявява иск за обезщетение за вреди срещу камарата на фармацевтите в Северен Рейн с мотива, че временните мерки, в рамките на които са му наложени високи глоби, са били изначално необосновани.

22 Първоинстанционният съд, а именно Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия), отхвърля този иск.

23 Сезираният с въззивна жалба Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) обаче изменя решението на Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) с частично решение по същество, уважава иска за обезщетение за вреди, предявен от DocMorris и възлизащ на около 18,5 милиона евро, както и по същество искането му да се установят допълнителни вреди, произтичащи от изпълнението на временните мерки, а също така разрешава да се подаде ревизионна жалба срещу собственото му решение.

24 Така камарата на фармацевтите в Северен Рейн подава ревизионна жалба до Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който е запитващата юрисдикция, в която поддържа претенцията си да се отхвърли искът за обезщетение за вреди в неговата цялост.

25 Запитващата юрисдикция отбелязва, че само две от рекламните кампании, разглеждани в спора, с който е сезирана, а именно тези, които са предмет на определенията от 5 ноември 2013 г. и 29 септември 2015 г., попадат в приложното поле на член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG, и поради това са законосъобразни, тъй като се отнасят до парични облаги или рекламни подаръци под формата на конкретна парична сума или на парична сума, която следва да се изчисли по определен начин. За разлика от това тази юрисдикция приема, че рекламните кампании, които са предмет на определенията от 8 май 2013 г., 26 септември 2013 г. и 4 ноември 2014 г., не попадат в приложното поле на тази разпоредба от HWG и следователно са незаконосъобразни.

26 За да осигури тълкуването на релевантните разпоредби на HWG в съответствие с Директива 2001/83, запитващата юрисдикция иска да се установи дали рекламните кампании, разглеждани в спора, с който е сезирана, които се отнасят до покупката на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, и които са част от цялата гама от продукти на аптека, попадат в приложното поле на тази директива. Като се позовава по-специално на решения на Съда от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764), от 15 юли 2021 г., DocMorris (C‑190/20, EU:C:2021:609), и от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA (C‑530/20, EU:C:2022:1014), тя иска да се установи дали тези кампании попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от посочената директива, или, напротив, целят единствено да повлияят на избора на аптеката, от която клиентът купува лекарствен продукт, за който се изисква такова предписание, като този избор не попада в приложното поле на същата директива.

27 В случай че Директива 2001/83 е приложима, запитващата юрисдикция иска да се установи и дали тази директива допуска тълкуване на релевантните разпоредби на HWG, според което са забранени рекламни кампании за закупуване на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за последваща покупка на други продукти, при положение че рекламните кампании чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие са разрешени.

28 Според запитващата юрисдикция рекламните подаръци под формата на ваучери създават риск от неправомерно влияние върху клиента на съответната аптека, доколкото подобни рекламни кампании целят да насърчат последващото закупуване на други продукти. Тази риск накърнявал защитаваната цел, преследвана с релевантните разпоредби на HWG, а именно да се противодейства на безкритичното самолечение, прекомерната и неправилната употреба на терапевтичните продукти, които могат да бъдат опасни за здравето.

29 За разлика от това, както става ясно от точка 25 от настоящото решение, рекламните кампании чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие били разрешени от съответните разпоредби на HWG. Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали разрешението за такива рекламни кампании е в съответствие с Директива 2001/83.

30 При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Попада ли рекламата за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама продукти на дадена аптека в приложното поле на правната уредба относно рекламата на лекарствени продукти в Директива 2001/83 (дялове VIII и VIIIа, членове 86—100)?

2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,

налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от [HWG] се тълкува в смисъл, че забранява рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за парична сума или процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти?

3) На следващо място, ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,

налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че разрешава рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

По понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83

31 С първия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 трябва да се тълкува в смисъл, че рекламните кампании за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама от продукти на дадена аптека попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази разпоредба.

32 Член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 определя понятието „реклама на лекарствени продукти“ много широко, като обхващащо „всяка форма на информация по домовете, агитационна активност или стимулиране, предназначени да пропагандират предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти“, включително в частност „рекламата на лекарствени продукти сред населението“, която не е изрично изключена съгласно член 86, параграф 2 от Директива 2001/83 (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 32).

33 Тъй като тази разпоредба не препраща към националните правни системи, това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на територията на същия, като се вземе предвид не само текстът на посочената разпоредба, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която е част (решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 31).

34 В това отношение Съдът вече е приел, че от езиковото, систематичното и телеологичното тълкуване на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 следва, че понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази разпоредба обхваща всяка форма на информация, посочена в точка 32 от настоящото решение, както за определен лекарствен продукт, така и за неопределени лекарствени продукти (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 47).

35 От друга страна, от текста на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 следва, че целта на съобщението представлява основна характеристика на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази разпоредба и решаващо обстоятелство за разграничение на рекламата от обикновената информация. След като съобщението има за цел да пропагандира предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти, е налице реклама по смисъла на Директива 2001/83 (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 52).

36 За разлика от това не попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 рекламна кампания, която цели да повлияе на клиента не при избора му на даден лекарствен продукт, а при последващия негов избор на аптеката, от която да го купи (вж. в този смисъл решения от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 21 и 22, и от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 50).

37 Следователно, за да се определи дали рекламна кампания за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама от продукти на дадена аптека попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83, следва да се установи дали тази кампания има за цел да пропагандира предписването, доставката, продажбата или употребата на лекарствени продукти, дори неопределени, или дали цели да повлияе при избора на аптеката, от която клиентът ще закупи лекарствените продукти, за които се изисква лекарско предписание.

38 По-специално, що се отнася до рекламни кампании като разглежданите в главното производство, с оглед на изложеното по-горе те следва да се разграничат в зависимост от това дали рекламното съобщение е ограничено до лекарствените продукти, за които се изисква лекарско предписание, или съобщението се отнася и до лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание.

39 От една страна, рекламна кампания като посочената в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г., според която, изпращайки лекарското си предписание и участвайки в контрол върху лекарствените продукти, на клиентите на DocMorris се предлага допълнително възнаграждение в размер между 2,50 и 20 евро за лекарско предписание, по същество трябва да се приеме, че води до плащане. Същото се отнася и за рекламните кампании като визираните с определенията на тази юрисдикция от 5 ноември 2013 г. и от 29 септември 2015 г., които водят до отстъпка от цената и плащане с непосредствено действие.

40 От това следва, че съобщението на тези рекламни кампании се отнася до неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, без да визира други видове лекарствени продукти.

41 Не може обаче да се приеме, че съобщението на посочените кампании насърчава предписването или употребата на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, тъй като решението за предписване на такива лекарствени продукти е отговорност единствено на лекаря. Всъщност, както следва от съображение 50 от Директива 2001/83, предписващият лекар трябва да изпълнява функциите си при пълна обективност и е длъжен от гледна точка на професионалната етика да не предписва лекарствен продукт, ако той не е подходящ за терапевтичното лечение на пациента (вж. в този смисъл решение от 22 април 2010 г., Association of the British Pharmaceutical Industry, C‑62/09, EU:C:2010:219, т. 40). Както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, когато пациентът получава лекарско предписание, единственият избор, който остава да направи по отношение на лекарствения продукт, за който се изисква лекарско предписание, е този на аптеката, от която ще закупи лекарствения продукт.

42 От това следва, че рекламните кампании, посочени в точка 39 от настоящото решене, се отнасят до избора на аптека, от която пациент закупува лекарствен продукт, за който се изисква лекарско предписание, така че тези кампании не попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 21 и 22).

43 От друга страна, рекламна кампания като визираната в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 26 септември 2013 г. не се отнася само до лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, а се отнася и до други продукти, по-специално лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание. Всъщност тази кампания предвижда система за спонсориране, според която, когато приятел на клиент на DocMorris изпрати лекарско предписание, последният получава ваучер за престой в хотел или предложение за членство в германски автомобилен клуб на по-ниска цена, докато приятелят му получава ваучер, за да поръчва лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, както и продукти за здраве и козметика. Същото се отнася и за рекламна кампания като визираната в определението на тази юрисдикция от 4 ноември 2014 г., която също предвижда, че след изпращането на лекарско предписание на клиентите на DocMorris се предлагат ваучери за последваща покупка на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, както и продукти за здраве и козметика.

44 Така, за разлика от рекламните кампании, посочени в точка 39 от настоящото решение, посочените в предходната точка насърчават закупуването на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание. При липсата на задължение да се обърне към предписващ лекар получателят на ваучерите, привлечен от икономическото предимство, предлагано от тези ваучери, може да ги използва, за да си набави лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, на по-ниска цена.

45 Налага се констатацията, че като насърчават употребата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, тези рекламни кампании попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83.

46 Подобна констатация не може да бъде поставена под въпрос от факта, че ваучерите, предоставени в рамките на рекламните кампании, посочени в точка 43 от настоящото решение, могат да бъдат използвани за закупуването на продукти, различни от лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, каквито са продуктите за здраве и козметика, тъй като така последните могат да се приемат също за визирани от рекламните кампании.

47 На първо място, Съдът вече е постановил, че рекламни кампании, които насърчават закупуването на лекарствени продукти, посочвайки, че лекарственият продукт се продава в пакет с други продукти, продавани от аптека, попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 53 и 54).

48 На второ място, от съображение 2 от Директива 2001/83 следва, че нейната съществена цел е защитата на общественото здраве. В това отношение Съдът вече е постановил, че рекламата на лекарствени продукти може да навреди на общественото здраве с оглед на опасностите, които могат да се свържат с прекалена или необмислена употреба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 40).

49 Всъщност следва да се подчертае твърде особеният характер на лекарствените продукти, чието терапевтично действие ги разграничава съществено от останалите стоки. Наличието на терапевтично действие означава, че ако се употребяват без необходимост или неправилно, лекарствените продукти могат да увредят сериозно здравето, без пациентът да е в състояние да осъзнае това при приемането им (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 41).

50 Съществената цел да се защити общественото здраве обаче би била сериозно застрашена, ако член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 се тълкува в смисъл, че рекламна кампания, която цели да се насърчи закупуването на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, не попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази разпоредба и следователно не попада в обхвата на забраните, условията и ограниченията, предвидени в тази директива в областта на рекламата, когато съобщението на тази рекламна кампания се отнася и до продукти, различни от лекарствени такива.

51 На трето място, като се има предвид, че в член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 понятието „реклама на лекарствени продукти“ е определено много широко, това понятие обхваща рекламните кампании, насочени към клиент на аптека, които чрез система за спонсориране имат за цел да пропагандират употребата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, от приятел на този клиент. Всъщност, тъй като според текста на тази разпоредба „рекламата на лекарствени продукти сред населението“ е форма на „реклама на лекарствени продукти“, последното понятие обхваща рекламните кампании, които целят да препредават съобщението, което пренасят сред членовете на населението.

52 На четвърто място, следва да се направи разграничение между рекламната кампания, с която се установява система за спонсориране, визирана в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 26 септември 2013 г., и разглежданата по делото, по което е постановено решение от 15 юли 2021 г., DocMorris (C‑190/20, EU:C:2021:609). Това дело се отнася до рекламна кампания, провеждана от аптека под формата на игра с награди, която позволява на участниците да спечелят предмети от ежедневието, различни от лекарствени продукти, като участието в тази игра зависи от изпращането на поръчка за лекарствен продукт, за който се изисква лекарско предписание. Така съобщението на рекламната кампания, разглеждана в посоченото дело, изобщо не се отнася до лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание.

53 От друга страна, според запитващата юрисдикция рекламната кампания, посочена в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г., е незаконосъобразна по силата на член 7, параграф 1, първо изречение от HWG, тъй като подобна рекламна кампания предлага на клиентите на аптека, които изпратят лекарското си предписание и участват в контрол върху лекарствените продукти, допълнително възнаграждение в размер между 2,50 и 20 евро, без да е възможно да се установи точният размер на това допълнително възнаграждение.

54 От точка 42 от настоящото решение обаче става ясно, че подобна рекламна кампания не попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на член 86, параграф 1 от Директива 2001/83.

55 При тези условия следва също да се провери дали национална правна уредба като предвидената в член 7, параграф 1, първо изречение от HWG, който забранява въпросната рекламна кампания, не е все пак несъвместим с други разпоредби от правото на Съюза.

56 Всъщност в съответствие с постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции, последният трябва да бъде полезен с отговора си на националния съд, за да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Следователно, въпреки че запитващата юрисдикция формално е ограничила въпроса си до тълкуването на определена разпоредба от правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на това право, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в споменатите въпроси. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора по главното производство (решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 23).

57 В това отношение от преписката, с която разполага Съдът, не става ясно дали рекламната кампания, посочена в точка 53 от настоящото решение, е осъществена единствено посредством физически носители (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 26) или, напротив, се извършва многообразно както чрез уебсайта на съответната аптека, така и чрез физически носители (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 48).

58 В първата хипотеза, след като крайната цел на тази рекламна кампания е да се насърчи продажбата на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, следва да се вземат предвид разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 31 и 32).

59 Във втората хипотеза, посочена в точка 57 от настоящото решение, тъй като рекламната кампания е осъществена и по електронен път, тя попада в обхвата на понятието „координирана област“ по смисъла на член 2, буква з) от Регламент 2000/31, понеже тази кампания като цяло и независимо от начина, по който се осъществява конкретно, цели да привлече към уебсайта на съответната аптека потенциални потребители и да популяризира онлайн продажбата на нейните продукти (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 55).

60 При това положение следва да се провери дали член 34 ДФЕС и релевантните разпоредби на Директива 2000/31 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, за да защити потребителите, забранява рекламна кампания, чрез която, като изпращат лекарското си предписание и участват в контрол върху лекарствените продукти, на клиентите на установена в друга държава членка аптека се предлага допълнително възнаграждение в размер между 2,50 и 20 евро, без да е възможно да се установи точният размер на това допълнително възнаграждение.

По член 34 ДФЕС

61 Според постоянната практика на Съда установената в член 34 ДФЕС забрана на мерките с равностоен на количествени ограничения ефект се отнася до всички мерки на държавите членки, които могат пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятстват вноса между държавите членки (вж. по-специално решения от 11 юли 1974 г., Dassonville, 8/74, EU:C:1974:82, т. 5, от 19 октомври 2016 г., Deutsche Parkinson Vereinigung, C‑148/15, EU:C:2016:776, т. 22, и от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 34).

62 В това отношение Съдът вече е постановил, че национална разпоредба като член 7, параграф 1, първо изречение от HWG, на която се основава забраната на рекламната кампания, визирана в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г., и която има за цел да регламентира предлагането на бонуси и други рекламни подаръци с парична стойност в областта на продажбата на лекарствени продукти, трябва да се счита за „уреждаща условия за продажба“ по смисъла на практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 37).

63 Както следва от решение от 24 ноември 1993 г., Keck и Mithouard (C‑267/91 и C‑268/91, EU:C:1993:905), такова условие за продажба обаче може да остане извън приложното поле на член 34 ДФЕС само ако отговаря на две условия: от една страна, да се прилага към всички заинтересовани оператори, които извършват своята дейност на националната територия, и от друга страна, да засяга по един и същ начин от правна и фактическа гледна точка продажбата на националните продукти и тази на продуктите с произход от други държави членки (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 35 и 38).

64 Що се отнася до първата от тези предпоставки, необходимо е да се отбележи, че в случая HWG се прилага без разлика към всички аптеки, които продават лекарствени продукти на германска територия, независимо дали са установени на територията на Федерална република Германия или в друга държава членка (решение от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 39).

65 Що се отнася до втората предпоставка, следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че ценовата конкуренция може да представлява по-съществен конкурентен параметър за аптеките за поръчка по пощата в сравнение с традиционните аптеки, тъй като този параметър обуславя възможността им за пряк достъп до германския пазар и за запазване на конкурентоспособността им на него (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2016 г., Deutsche Parkinson Vereinigung, C‑148/15, EU:C:2016:776, т. 24).

66 В случая рекламна кампания, чрез която, като изпращат лекарското си предписание и участват в контрол върху лекарствените продукти, на клиентите на аптека за поръчка по пощата се предлага допълнително възнаграждение в размер между 2,50 и 20 евро за лекарско предписание, цели да установи ценова конкуренция с традиционните аптеки.

67 С оглед на изложеното по-горе следва да се констатира, че забраната на тази рекламна кампания, както е предвидена в германската правна уредба, засяга в по-голяма степен аптеките, установени в държава членка, различна от Федерална република Германия, отколкото аптеките, чието седалище е на германска територия, което би могло да затрудни достъпа до пазара на стоки с произход от други държави членки, отколкото достъпа на националните стоки, така че подобна забрана представлява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект.

68 Подобна пречка обаче може да бъде надлежно обоснована само ако е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане (решение от 19 октомври 2016 г., Deutsche Parkinson Vereinigung, C‑148/15, EU:C:2016:776, т. 34).

69 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че целта за защита, преследвана с член 7, параграф 1 от HWG, е при покупката на лекарствени продукти да се предотврати рискът, макар и само абстрактен, адресатите на дадена реклама да бъдат неправомерно повлияни. Рекламната кампания, визирана в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г., накърнявала тази цел, тъй като поради посочването на диапазон адресатите на рекламното съобщение можели да надценят размера на допълнителното възнаграждение, предоставено във всеки отделен случай.

70 От това следва, че забраната на тази рекламна кампания, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго след проверка, попада в обхвата на защитата на потребителите, която представлява императивно съображение от общ интерес, което от своя страна може да обоснове пречка пред свободното движение на стоки (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2014 г., Vilniaus energija, C‑423/13, EU:C:2014:2186, т. 50).

71 От една страна, що се отнася до годността на разглежданата в главното производство национална правна уредба да постигне целта за защита на потребителите, следва да се констатира, че тя позволява да се избегне възможността потребителите да надценят размера на допълнителното възнаграждение. Всъщност рискът от надценяване на това допълнително възнаграждение може да бъде значителен за потребителите, които купуват лекарствени продукти с висока цена, или които, страдайки от хронично заболяване, трябва редовно да ги купуват.

72 От друга страна, тази правна уредба не надхвърля необходимото за защита на тази цел, доколкото забранява рекламната кампания, визирана в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г., с която се установява диапазон на нивата на допълнително възнаграждение, без на потребителите да се съобщава приложеният от съответната аптека метод за изчисляване на допълнителното възнаграждение. Така дори среден потребител, който е относително осведомен и е в разумни граници наблюдателен и съобразителен (решения от 13 януари 2000 г., Estée Lauder, C‑220/98, EU:C:2000:8, т. 27, и от 16 януари 2014 г., Juvelta, C‑481/12, EU:C:2014:11, т. 23), няма да може да изчисли точния размер на допълнителното възнаграждение.

73 От това следва, че член 34 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която забранява рекламна кампания, чрез която на клиентите на аптека за поръчки по пощата се предлага допълнително възнаграждение в размер от 2,50 до 20 евро за лекарско предписание, без да е възможно да се установи точният размер на това допълнително възнаграждение.

По Директива 2000/31

74 Следва да се отбележи, че член 85в, параграф 1 от Директива 2001/83 гласи, че държавите членки трябва да гарантират, че лекарствените продукти се предлагат за продажба на потребителите от разстояние чрез услугите на информационното общество в съответствие с редица условия, посочени в този член. Това задължение обаче не засяга националните законодателства, забраняващи предлагането за продажба на потребителите от разстояние на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез тези услуги.

75 От това следва, че когато държавата членка по местоназначение разреши такова предлагане, какъвто, изглежда, е настоящият случай, по принцип тази държава членка не може, що се отнася до тези услуги, да ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 60).

76 В случая наложената от държава членка забрана на рекламна кампания като визираната в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г. може да ограничи възможността установена в друга държава членка аптека да запознае със своята дейност потенциалните си клиенти в първата държава членка и да популяризира услугата за онлайн продажба на своите продукти, която предлага на последните (решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 61).

77 Ето защо трябва да се приеме, че подобна забрана съдържа ограничаване на свободното предоставяне на услуги на информационното общество.

78 При това положение, по силата на член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31 държавите членки могат, по отношение на дадена услуга на информационното общество, да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 от този член 3, при условие, най-напред, че тези мерки са необходими за гарантиране на обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите, на следващо място, че те са предприети срещу услуга на информационното общество, която действително е в ущърб на тези цели или която представлява сериозен риск за накърняването на последните, и накрая, че са пропорционални на посочените цели (решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 63).

79 Що се отнася до условията за необходимост и за пропорционалност, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31, следва да се има предвид съдебната практика относно членове 34 и 56 ДФЕС, за да се прецени съответствието с правото на Съюза на разглежданата национална правна уредба, доколкото тези условия до голяма степен съвпадат с условията, на чието спазване е подчинена всяка пречка пред гарантираните в тези членове от Договора за функционирането на ЕС основни свободи (решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн), C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 64).

80 Така поради същите причини като вече изложените в точки 70—72 от настоящото решение следва да се отбележи, че член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която забранява рекламна кампания като визираната в определението на Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) от 8 май 2013 г.

81 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 86, параграф 1 от Директива 2001/83 трябва да се тълкува в смисъл, че:

– рекламни кампании за закупуване на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, под формата на отстъпки от цената и плащания, не попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази разпоредба,

– рекламни кампании за закупуване на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за последваща покупка на лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание, попадат в обхвата на това понятие.

Член 34 ДФЕС и член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която, за да защити потребителите, забранява рекламна кампания, чрез която, като изпращат лекарското си предписание и участват в контрол върху лекарствените продукти, на клиентите на установена в друга държава членка аптека се предлага допълнително парично възнаграждение, без да е възможно да се установи точният размер на това допълнително възнаграждение.

По втория въпрос

82 Предвид отговора на първия въпрос следва да се приеме, че с втория си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 87, параграф 3 от Директива 2001/83 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява рекламни кампании за покупката на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез рекламни подаръци под формата на ваучери, съответстващи на определена парична сума или на процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти, като например лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание.

83 Както беше посочено в точки 48 и 49 от настоящото решение, след като рекламата на лекарствени продукти може да навреди на общественото здраве, включително когато се отнася до лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, то за такава реклама се прилагат забраните, условията и ограниченията, предвидени в Директива 2001/83 (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 59).

84 Освен това с тази директива се извършва пълна хармонизация в областта на рекламата на лекарствени продукти. Следователно, доколкото на държавите членки не е предоставена изрично възможността да предвиждат разпоредби с различно съдържание, единствените изисквания, на които те могат да подчиняват рекламата на лекарствените продукти, са тези, определени в посочената директива (решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 60).

85 Както беше отбелязано в точка 45 от настоящото решение, рекламните кампании, които са предмет на настоящия преюдициален въпрос, макар да се провеждат за закупуването на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, насърчават само употребата на лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание. От това следва, че след като тяхната цел е да насърчат употребата на последния вид лекарствени продукти, член 88, параграф 1, буква а) от Директива 2001/83 не е приложим спрямо тях.

86 Що се отнася до рекламните кампании сред населението, които насърчават употребата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, като посочените в разглежданата в главното производство национална разпоредба, сред условията и ограниченията относно принципното разрешение на тази реклама съгласно член 88, параграф 2 от Директива 2001/83 присъстват условията и ограниченията по член 87 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 61).

87 Така, макар от член 88, параграф 2 от Директива 2001/83 да следва, че рекламата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, е разрешена, все пак, за да предотврати настъпването на рискове за общественото здраве в съответствие със съществената цел за неговата защита съгласно съображения 2 и 45 от тази директива, държавите членки трябва да забранят в рекламата сред населението на тези лекарствени продукти да бъдат включени елементи, които могат да насърчат неразумната им употреба (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 63).

88 В това отношение член 87, параграф 3 от Директива 2001/83 изисква рекламирането да насърчава рационалната употреба на лекарствения продукт, като го представя обективно и без да преувеличава неговите качества, както и да не е заблуждаващо. Тази разпоредба повтаря изразената в съображение 45 от тази директива необходимост да се предотврати каквато и да било прекалена или необмислена реклама, която може да окаже влияние върху общественото здраве (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2007 г., Gintec, C‑374/05, EU:C:2007:654, т. 55).

89 Що се отнася до лекарствените продукти, за които не се изисква лекарско предписание, Съдът вече е постановил, че крайният потребител оценява сам и без помощта на лекар полезността или необходимостта от закупуване на такива лекарствени продукти. Този потребител обаче не разполага непременно със специфични и обективни познания, които да му позволят да прецени терапевтичната им стойност. При това положение рекламата може да окаже особено съществено влияние върху оценката и избора на посочения потребител както по отношение на качеството на лекарствения продукт, така и по отношение на количеството, което следва да се закупи (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 65).

90 Така реклама, която отклонява потребителя от обективната оценка на необходимостта да приема даден лекарствен продукт, насърчава неразумната и прекалена употреба на този лекарствен продукт (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 67 и цитираната съдебна практика).

91 В случая, като използва разглежданите в главното производство ваучери, потребителят може да получи на по-ниска цена продукти от цялата гама от продукти на съответната аптека, с изключение на лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание. Например потребителят може да избира между закупуването на лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание, и закупуването на други потребителски стоки, като например продукти за здраве и козметика. По този начин рекламни кампании като посочените в настоящия преюдициален въпрос приравняват лекарствените продукти, за които не се изисква лекарско предписание, на други потребителски стоки, предлагани от дадена аптека.

92 Подобно приравняване обаче може да доведе до неразумна и прекалена употреба на лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 68), тъй като прикрива твърде особения характер на тези лекарствени продукти, чието терапевтично действие ги разграничава съществено от останалите стоки. Това приравняване отклонява потребителя от обективната оценка на необходимостта от приемане на посочените лекарствени продукти.

93 При тези условия следва да се приеме, че доколкото пречат на разпространението на рекламни елементи, които насърчават неразумната и прекалена употреба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, забрана като предвидената в разглежданата в главното производство правна уредба отговаря на съществената цел за защита на общественото здраве (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., EUROAPTIEKA, C‑530/20, EU:C:2022:1014, т. 69).

94 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 87, параграф 3 от Директива 2001/83 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която забранява рекламни кампании за закупуване на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез рекламни подаръци под формата на ваучери, съответстващи на определена парична сума или на процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти, като лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание.

По третия въпрос

95 Предвид отговора на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на третия въпрос.

По съдебните разноски

96 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1) Член 86, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2011/62/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

– рекламни кампании за закупуване на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, под формата на отстъпки от цената и плащания, не попадат в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на тази разпоредба,

– рекламни кампании за закупуване на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за последваща покупка на лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание, попадат в обхвата на това понятие.

Член 34 ДФЕС и член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия),

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национална правна уредба, която, за да защити потребителите, забранява рекламна кампания, чрез която, като изпращат лекарското си предписание и участват в контрол върху лекарствените продукти, на клиентите на установена в друга държава членка аптека се предлага допълнително парично възнаграждение, без да е възможно да се установи точният размер на това допълнително възнаграждение.

2) Член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, изменена с Директива 2011/62,

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба, която забранява рекламни кампании за закупуване на неопределени лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание, чрез рекламни подаръци под формата на ваучери, съответстващи на определена парична сума или на процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти, като лекарствени продукти, за които не се изисква такова предписание.

Подписи

( *1 ) Език на производството: немски.