30.1.2017
BG Официален вестник на Европейския съюз
C 30/40
Жалба, подадена на 28 ноември 2016 г. от Merck KGaA срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 8 септември 2016 г. по дело T-470/13, Merck KGaA/Европейска комисия
(Дело C-614/16 P)
(2017/C 030/44)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Merck KGaA (представители: B. Bär-Bouyssière, Rechtsanwalt, S. Smith, Solicitor, R. Kreisberger, Barrister, D. Mackersie, Advocate)
Други страни в производството: Европейска комисия, Generics (UK) Ltd
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
— да отмени точка 1 от диспозитива на съдебното решение,
— да отмени член 1, параграф 1, член 2, параграф 1 от решението на Комисията и членове 3 и 4, доколкото се отнасят до Merck,
— при условията на евентуалност, да отмени или намали размера на наложената на Merck глоба,
— да отмени точка 2 от диспозитива на съдебното решение и да осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези, направени от Merck във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.
Основания и основни доводи
1. По първото основание за обжалване жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че споразуменията за доброволно уреждане на спорове (наричани по-нататък „споразуменията“), сключени между Generics (UK) (наричано по-нататък „GUK“) и Lundbeck, са ограничения с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС:
i) Първо твърдение: Общият съд допуснал грешка, що се отнася до приложимия правен критерий и правилния подход за определяне дали споразуменията могат да бъдат квалифицирани като ограничения с оглед на целта, по-конкретно с оглед на правните принципи, установени в решение Groupement des cartes bancaires (CB)/Европейска комисия, C-67/13 P.
ii) Второ твърдение: Общият съд допуснал грешка, като не проверил дали текстът на споразуменията разкрива достатъчна степен на вредност.
iii)
Трето твърдение: Общият съд неправилно приел, че споразуменията разкривали достатъчна степен на вредност, тъй като били еквивалентни на споразумения за изключване от пазара.
iv) Четвърто твърдение: Общият съд неправилно приел, че споразуменията разкривали достатъчна степен на вредност, като предотвратявали спорове с несигурен изход.
v) Пето твърдение: Общият съд неправилно приел, че предвиденото в споразуменията плащане в полза на GUK било един от основните признаци на ограничение с оглед на целта.
vi) Шесто твърдение: Общият съд неправилно се основал на фактически обстоятелства, които не били свързани с текста на споразуменията, за да заключи, че е налице ограничение с оглед на целта.
vii)
Седмо твърдение: Общият съд неправилно приел, че споразумението относно ЕИП надхвърляло обхвата на патентите на Lundbeck.
2. По второто основание за обжалване жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че GUK и Lundbeck са били потенциални конкуренти към момента на сключване на споразуменията:
viii)
По осмото твърдение: Общият съд неправилно пропуснал да провери дали посочените от Комисията осем начина за навлизане на пазара са икономически рентабилни или постижими на практика за GUK в рамките на достатъчно кратък срок.
ix) Девето твърдение: Общият съд неправилно обърнал тежестта на доказване, що се отнася до наличието на потенциална конкуренция.
x) Десето твърдение: Общият съд неправилно заключил, че сключването на споразуменията от страните било релевантно за преценката за наличие на потенциална конкуренция.
xi) Единадесето твърдение: Общият съд допуснал грешка, като не признал, че в рамките на преценката за наличие на ограничение „с оглед на целта“ не било подходящо да се разглежда наличието на потенциална конкуренция.
3. По третото основание за обжалване жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил глобата, наложена на жалбоподателя от Комисията:
xii)
Дванадесето твърдение: Общият съд неправилно приел, че Комисията имала правомощие да наложи глоба на жалбоподателя или при условията на евентуалност, да наложи глоба в размер, който е повече от символичен.