Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (преюдициален състав)

25 февруари 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на ДДС — Приложно поле — Облагане с ДДС — Публичноправен субект — Членове 2, 9 и 13 от Директива 2006/112/ЕО — Междуобщинско сътрудничество — Прехвърляне на управлението — Сдружение за изпълнение на определени задачи — Доставки на телематични услуги в полза на членовете на сдружението “

По дело T‑575/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия) с акт от 11 октомври 2024 г., постъпил в Съда на 22 октомври 2024 г., в рамките на производство по дело

Belgische Staat/Federale Overheidsdienst Financiën

срещу

Digipolis Antwerpen AG

District09 AG,

ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав),

състоящ се при разискванията от S. Papasavvas, председател, N. Półtorak, M. Sampol Pucurull, G. Steinfatt (докладчик) и W. Valasidis, съдии,

генерален адвокат: J. Martín y Pérez de Nanclares,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид това, че на 8 ноември 2024 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,

предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 септември 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за белгийското правителство, от D. Carmen и F. Lambotte, в качеството на представители,

–за Digipolis Antwerpen AG и District09 AG, от F. Soetaert, advocaat,

–за Европейската комисия, от M. Herold и W. Roels, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 октомври 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2, 9 и 13 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) и на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност (ДДС).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Belgische Staat/Federale Overheidsdienst Financiën (Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“), от една страна, и Digipolis Antwerpen AG и District09 AG, правоприемниците на Digipolis, публичноправно сдружение, от друга страна, във връзка с необлагането с ДДС на доставки на услуги, предоставяни от последното на някои от неговите членове.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Член 2 от Директивата за ДДС предвижда:

„1.Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

a)възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…] в)доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

4 Член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“.

5 Член 11 от Директивата за ДДС предвижда:

„След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност […], всяка държава членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.

[…]“.

6 Член 13, параграф 1 от Директивата за ДДС има следния текст:

„Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, [ако] третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни“.

7 В приложение I към Директивата за ДДС се съдържа списък на дейностите, посочени в член 13, параграф 1, трета алинея. В точка 1 от това приложение се споменават „далекосъобщителни[те] услуги“.

Белгийско право

Кодексът за ДДС

8 В преюдициалното запитване се прави позоваване на Wetboek van de belasting over de toegevoegde waarde (Кодекс за данъка върху добавената стойност, наричан по-нататък „Кодексът за ДДС“), без да се посочва редакцията, приложима към фактите по спора в главното производство, и без да се възпроизвеждат посочените разпоредби.

9 От акта за преюдициално запитване обаче може да се разбере, че членове 4, 6 и 44 от Кодекса за ДДС имат за цел да транспонират съответно членове 9, 13 и 132 от Директивата за ДДС. Така член 4 от този кодекс определя понятието „данъчнозадължено лице“, член 6 от посочения кодекс урежда третирането на някои публичноправни субекти като данъчно незадължени лица, а член 44 от същия кодекс съдържа случаи на освобождаване за някои дейности от обществен интерес.

Декрет за междуобщинското сътрудничество

10 Член 10 от Decreet houdende de Intergemeentelijke samenwerking (Декрет за междуобщинското сътрудничество) от 6 юли 2001 г. (Belgisch Staatsblad, 31 октомври 2001 г., стр. 37836) предвижда:

„Две или повече общини могат да създават структури за сътрудничество с юридическа правосубектност, за да постигнат цели, спадащи към свързани една с друга области. Без да се засягат други разпоредби в обратен смисъл от този декрет, в тези структури, освен общините и провинциите, могат да участват само самостоятелни общински предприятия, обществени центрове за социално подпомагане и техните сдружения, доколкото те са съставени единствено от публичноправни юридически лица, както и другите структури за сътрудничество, учредени в съответствие с разпоредбите на този декрет.

[…]“.

11 Член 12 от Декрета за междуобщинското сътрудничество предвижда:

„§ 1 Общините вземат решение за прехвърляне на управлението в съответствие с устава на структурата за сътрудничество.

„Прехвърляне на управлението“ е възлагането от участващите общини на структурата за сътрудничество да изпълнява решенията, взети от тях в рамките на нейните цели, в смисъл че участващите общини се отказват от правото да осъществяват същата задача самостоятелно или съвместно с трети лица.

§ 2. Съществуват три вида структури за сътрудничество с юридическа правосубектност:

[…] 3°сдружение за изпълнение на определени задачи: структура за сътрудничество, действаща при условията на прехвърляне на управлението, на която участващите общини възлагат упражняването на едно или повече от своите правомощия в една или повече свързани области на дейност“.

Теория за „еманацията“

12 Както от акта за преюдициално запитване, така и от отговора на Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ на въпрос, поставен в съдебното заседание, е видно, че теорията за „еманацията“ е основанието за „административна търпимост“, тоест данъчна практика, произтичаща от Aanschrijving nr. 148/1971 (Циркулярно писмо № 148/1971) от 5 октомври 1971 г. и Aanschrijving nr. 6/1975 (Циркулярно писмо № 6/1975) от 27 февруари 1975 г.

13 Що се отнася до обхвата на тази практика, запитващата юрисдикция възпроизвежда отговора на Minister van Financiën (министър на финансите, Белгия) от 25 май 2018 г. на парламентарно запитване № 2188 от 19 април 2018 г., който гласи следното:

„Всъщност за целите на ДДС сдруженията за изпълнение на определени задачи се третират по същия начин като междуобщинските сдружения, при което участващите общини са се отказали от своите права за регулиране и управление. […] Когато членовете са се отказали от [тези права], се прилага т.нар. „теория за еманацията“.

Според теорията за [„еманацията“] не се отчита фактът, че дейността се извършва от сдружението за изпълнение на определени задачи. От гледна точка на ДДС се счита, че дейността се извършва от самите членове на сдружението за изпълнение на определени задачи.

Това означава, че дейностите, извършвани от сдружението за изпълнение на определени задачи в полза на трети лица (с прехвърляне на управлението), не подлежат на облагане с ДДС, ако тези дейности, ако се извършваха от самите членове, също не биха подлежали на облагане с ДДС.

Ако сдружението за изпълнение на определени задачи извършва за трети лица дейности, които не попадат в обхвата на ДДС или които биха били освободени от ДДС, ако се извършваха от самите членове, тези дейности също не се облагат с ДДС, респ. са освободени от ДДС по отношение на сдружението за изпълнение на определени задачи.

За разлика от това, дейностите, които сдружението за изпълнение на определени задачи извършва за трети лица, се облагат с ДДС, [когато] те биха се облагали с ДДС и ако се извършваха от самите членове. Ето защо в този случай статусът на съответния член от гледна точка на ДДС е от значение, тъй като при прилагането на членове 4, 6 и/или 44 от Кодекса за ДДС е необходимо да се провери дали самият член трябва да начислява ДДС или не.

Фактът, че съгласно теорията за [„еманацията“] не се отчита обстоятелството, че дейността се извършва от сдружението и че за целите на ДДС се счита за извършена от самите членове, има последици и за услугите, предоставяни от сдружението за изпълнение на определени задачи в полза на членовете. Счита се, че когато предоставя услуги на своите членове, сдружението за изпълнение на определени задачи предоставя услуги на самото себе си.

В контекста на прехвърляне на управлението сдружението за изпълнение на определени задачи действа „вместо“, а не „за сметка“ на своите членове. По принцип услугите, предоставяни от сдружението на самото себе си, не попадат в приложното поле на ДДС, така че в отношенията между сдружението за изпълнение на определени задачи и неговите членове по принцип няма и подлежащи на облагане с ДДС услуги.

В този случай статусът на членовете от гледна точка на ДДС е ирелевантен, тъй като вътрешните сделки не попадат в приложното поле на ДДС, при това независимо дали членовете са квалифицирани като публичноправни субекти по смисъла на член 6 от Кодекса за ДДС, или като обикновени данъчнозадължени лица по смисъла на член 4 от Кодекса за ДДС“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

14 През 2003 г. Stad Gent (град Гент, Белгия), Openbaar centrum voor maatschappelijk welzijn Gent (Обществен център за социални дейности Гент, Белгия), Stad Antwerpen (град Антверпен, Белгия) и Openbaar centrum voor maatschappelijk welzijn Antwerpen (Обществен център за социални дейности Антверпен, Белгия) (наричани по-нататък заедно „членовете учредители“) учредяват Digipolis, публичноправно юридическо лице, под формата на сдружение за изпълнение на определени задачи с юридическа правосубектност, на което са прехвърлени управленски правомощия.

15 Член 2 от устава на Digipolis предвижда, че спрямо него се прилагат разпоредбите на Декрета за междуобщинското сътрудничество.

16 Съгласно член 4 от устава на Digipolis предметът на дейност на това сдружение е управлението, експлоатацията, развитието и насърчаването на телематиката и нейните приложения. Digipolis е трябвало да действа постоянно като стратегически инструмент за всеки от членовете си. За тази цел то е трябвало да съобразява своята политика, стратегия и функциониране с тези на своите членове. В този контекст последните е трябвало да си поставят за цел да установят възможностите за синергии между тях, да осъществяват общи проекти и да организират общи телематични услуги по по-оптимален начин във функционално и микроикономическо отношение, отколкото ако бяха организирали отделно тези услуги.

17 Член 7 от устава на Digipolis в първоначалната му редакция предвижда, че учредителите на Digipolis са градовете Гент и Антверпен, както и техните обществени центрове за социални дейности.

18 След изменение на член 7 през 2010 г. външни самостоятелни агенции на членовете учредители са могли да се присъединят към сдружението, което са направили Autonoom Gemeentebedrijf Stedelijk Onderwijs Antwerpen (автономно общинско предприятие в областта на образованието на град Антверпен, Белгия), Autonoom Gemeentebedrijf Kinderopvang Antwerpen (автономно общинско предприятие в областта на детските градини на град Антверпен, Белгия), Autonoom Gemeentebedrijf voor Stadsontwikkeling Antwerpen (автономно общинско предприятие в областта на градоустройството на град Антверпен, Белгия), Zorgbedrijf Antwerpen (общинско предприятие в областта на медико-социалната помощ на град Антверпен, Белгия) и Autonoom Gemeentebedrijf Stadsontwikkeling Gent (автономно общинско предприятие в областта на градоустройството на град Гент, Белгия) (наричани по-нататък заедно „присъединилите се членове“).

19 Digipolis предоставя телематични услуги и свързани с това доставки на компютърно оборудване на своите членове и на трети лица.

20 След данъчна ревизия за периода 2014—2016 г. Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ приема, че възнагражденията и вноските, фактурирани на присъединилите се членове, тоест на членовете, които не са публични органи, попадащи в приложното поле на член 6 от Кодекса за ДДС, трябва да бъдат обложени с ДДС. Според Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ присъединилите се членове, в качеството си на самостоятелни външни агенции, всъщност трябва да се считат за данъчнозадължени лица по смисъла на член 4 от Кодекса за ДДС.

21 На 15 декември 2017 г. и на 9 януари 2018 г. са съставени съответно протокол и допълнителен протокол с коригирани суми, с които Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ иска от Digipolis да плати дължимия за периода 2014—2016 г. неплатен ДДС, заедно с глоба и лихви.

22 Предвид становището на данъчната администрация за периода 2014—2016 г., за периода 2017—2020 г. Digipolis плаща ДДС върху възнагражденията, фактурирани на присъединилите се членове, и упражнява съответното право на приспадане. В справки-декларациите за ДДС за ноември и декември 2020 г. Digipolis обаче иска възстановяване на платения ДДС. С решение от 24 февруари 2021 г. Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ отхвърля това искане.

23 На 7 октомври 2020 г. (за периода 2014—2016 г.) и на 19 март 2021 г. (за периода 2017—2020 г.) Digipolis подава жалба до Rechtbank van eerste aanleg Antwerpen, afdeling Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, отделение Антверпен, Белгия), с което иска по същество възстановяване на платените за тези години суми.

24 През 2020 г. Digipolis прехвърля дейността си на Digipolis Antwerpen, от една страна, и на District09, от друга. На 1 януари 2021 г. Digipolis е прекратено и спрямо него е образувано производство по ликвидация. Производството по ликвидация приключва на 30 юни 2021 г.

25 С решение от 7 октомври 2022 г. Rechtbank van eerste aanleg Antwerpen, afdeling Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, отделение Антверпен) обявява за неоснователно вземането за ДДС за периода 2014—2016 г. и осъжда Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ да възстанови спорните суми заедно с лихвите за забава. Що се отнася до периода 2017—2020 г., той приема, че сделките, извършени от Digipolis в полза на неговите членове, не попадат в приложното поле на ДДС.

26 Rechtbank van eerste aanleg Antwerpen, afdeling Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, отделение Антверпен) отбелязва неоспорения от страните в главното производство факт, че Digipolis следва да бъде квалифицирано като сдружение за изпълнение на определени задачи и че теорията за „еманацията“ се прилага за членовете учредители, които попадат в приложното поле на член 6 от Кодекса за ДДС, така че това сдружение действа вместо тези публични институции. Той констатира, че Белгийската държава/Федерална публична служба „Финанси“ признава, че членовете учредители са се отказали от правата си за регулиране и управление, що се отнася до предоставянето на телематични услуги и свързаните с тях приложения. Освен това Rechtbank van eerste aanleg Antwerpen, afdeling Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, отделение Антверпен) посочва, че от член 10 от Декрета за междуобщинското сътрудничество следва, че освен общините и провинциите към сдружение за изпълнение на определени задачи могат да се присъединяват и структури за сътрудничество като самостоятелните общински предприятия. Въз основа на това посочената юрисдикция приема, че с присъединяването си към Digipolis всички членове на това сдружение съзнателно са се отказали от правата си за регулиране и управление, що се отнася до предоставянето на телематични услуги и свързаните с тях приложения. Следователно според тази юрисдикция Digipolis е действало като продължение на членовете си и извършваните от него сделки не са облагаеми, поради което не следва да се прави разграничение между тези членове в зависимост от това дали подлежат на облагане с ДДС или не.

27 Белгийската държава/Федералната публична служба „Финанси“ обжалва решението от 7 октомври 2022 г. пред Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия), който е запитващата юрисдикция.

28 Според Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен) страните в главното производство не спорят, че теорията за „еманацията“ се прилага за членовете учредители. Така, като се има предвид, че последните са се отказали от правата си за регулиране и управление в областта на предоставянето на телематични услуги, Digipolis e действало вместо членовете учредители и поради това трябвало да се счита за тяхно продължение. Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен) отбелязва също, че страните в главното производство не спорят, че поради това сумите, платени от членовете учредители на Digipolis, не представляват цената за доставка на услуга, а финансова вноска за разходите за управление, поради което тези суми не подлежат на облагане с ДДС.

29 За сметка на това спорът между страните в главното производство се отнася до въпроса дали доставките на услуги, извършвани от Digipolis на присъединилите се членове, трябва да се считат за доставки на услуги за самия себе си, вследствие на което върху тях не се дължи никакъв ДДС, или в това отношение следва да се направи разграничение между членовете на Digipolis, които попадат в приложното поле на член 6 от Кодекса за ДДС, и тези, които са данъчнозадължени лица по смисъла на член 4 от този кодекс, така че доставките на услуги за присъединилите се членове да подлежат на облагане с ДДС.

30 При тези условия Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Нарушени ли са членове 2, 9 и 13 от [Директивата за ДДС] и принципът на неутралитет, ако тези разпоредби се тълкуват в смисъл, че вследствие от присъединяването си към сдружение за изпълнение на определени задачи, на което са прехвърлили управлението, членовете на това сдружение не дължат ДДС за предоставените им от това сдружение услуги, тъй като в контекста на прехвърляне на управлението то следва да действа вместо своите членове и следователно услугите, които предоставя в полза на своите членове, се считат за услуги, които то предоставя на самото себе си, така че няма участие в търговския оборот [или] в облагаеми сделки?

2)С оглед на посочените разпоредби трябва ли в това отношение да се прави разграничение между членовете на сдружението за изпълнение на определени задачи по смисъла на член 13 от [Директивата за ДДС] и членовете по смисъла на членове 9 и 132 от тази директива?“.

По преюдициалните въпроси

31 С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 2, 9 и 13 от Директивата за ДДС, както и принципът на неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправно юридическо лице, организирано под формата на сдружение за изпълнение на определени задачи, чиято дейност се състои в доставка на телематични услуги и свързаната с това доставка на компютърно оборудване на своите членове при условията на прехвърляне на управление, да се счита — с оглед на белгийската данъчна практика, съгласно която тези услуги се считат за предоставени на самия себе си — за данъчно незадължено за ДДС лице, що се отнася до услугите, които то предоставя на своите членове, и дали в това отношение следва да се направи разграничение между членовете на посоченото сдружение в зависимост от статуса им от гледна точка на ДДС.

32 Ето защо, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се анализира въпросът дали сдружение като Digipolis трябва да се счита за данъчнозадължено лице за ДДС и дали прилагането на разглежданата белгийска данъчна практика може да има последици за тази квалификация.

33 Директивата за ДДС установява обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 49).

34 От една страна, за да се провери дали дейностите, извършвани от сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis за своите членове, попадат в приложното поле на Директивата за ДДС, следва да се провери, първо, дали тези дейности представляват доставки на стоки или услуги, извършвани възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1, букви а) и в) от тази директива, и второ, дали те са извършени в рамките на независима икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от посочената директива, така че посоченото сдружение да е действало в качеството на данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл решение от 30 март 2023 г., Gmina O., C‑612/21, EU:C:2023:279, т. 24). От друга страна, следва евентуално да се провери дали като изключение от общото правило за облагане с ДДС, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, член 13, параграф 1 от същата директива изключва качеството на данъчнозадължено лице за сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis, що се отнася до въпросните сделки, тъй като прилагането на последната разпоредба изисква предварително да се установи икономическият характер на въпросната дейност (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 66).

По наличието на доставки на стоки или услуги, извършени възмездно

35 Съгласно постоянната съдебна практика, за да бъде сделката „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС и „извършена възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от тази директива, трябва да съществува пряка връзка между доставката на стоки или услуги, от една страна, и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация, от друга страна. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика на стоките или услугите, от една страна, и техния получател, от друга страна, съществува правоотношение, в рамките на което се разменят насрещни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на доставената стока или услуга, предоставена на получателя (решения от 30 март 2023 г., Gmina O., C‑612/21, EU:C:2023:279, т. 25, и от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 33). Освен това критерият за наличие на правоотношение, в рамките на което се извършват въпросните сделки и се получава насрещна престация, трябва да се тълкуват, като се вземат предвид всички обстоятелства във всеки отделен случай, така че да не се нарушава принципът на данъчна неутралност, поради което на този критерий трябва да се придава широко значение (решение от 27 април 2023 г., Fluvius Antwerpen, C‑677/21, EU:C:2023:348, т. 31).

36 За да може да се счита за действителна равностойност на предоставената услуга, възнаграждението трябва да е в разумно съотношение спрямо предоставената услуга, тъй като не трябва да заплаща само частично възнаграждение за услугите, които са или трябва да бъдат извършени, до степен да прекъсне пряката връзка между тези услуги и насрещната престация. При това положение обстоятелството, че дадена икономическа сделка е извършена на цена, по-висока или по-ниска от себестойността, и следователно на цена, по-висока или по-ниска от нормалната пазарна цена, е без значение за квалифицирането на тази сделка като „възмездна сделка“. Всъщност това обстоятелство не може да засегне пряката връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и насрещната престация, която е получена или следва да бъде получена, чиято стойност е определена предварително и съгласно ясно установени критерии (вж. решение от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 34 и цитираната съдебна практика).

37 Пряката връзка между услугата и насрещната престация се прекъсва, когато възнаграждението се плаща напълно доброволно и случайно, което на практика прави невъзможно определянето на размера му, или когато този размер е трудно установим или несигурен с оглед на свързаните с определянето му обстоятелства (вж. решение от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 36 и цитираната съдебна практика).

38 За сметка на това обстоятелството, че компенсацията е определена не в зависимост от отделните престации, а глобално и предварително на годишна основа, само по себе си не засяга прекия характер на връзката, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация (вж. решение от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 38 и цитираната съдебна практика).

39 В случая от акта за преюдициално запитване и от представените пред Общия съд становища е видно, че Digipolis е получавало от членовете си плащания като насрещна престация за предоставяне на телематични услуги и свързани с това доставки на компютърно оборудване, които са му позволявали да покрива разходите си. Правоотношението между Digipolis и неговите членове произтича от устава му, който от своя страна е трябвало да бъде в съответствие с Декрета за междуобщинското сътрудничество.

40 Както следва от съдебната практика, цитирана в точки 36—38 по-горе, нито фактът, че плащанията, направени в полза на сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis, служат само за покриване на оперативните разходи на това сдружение и не му позволяват да реализира печалба, нито обстоятелството, че вноските на членовете са установени предварително съгласно различни коефициенти на разпределение и като фиксирана сума, не са пречка сделките, извършени от посоченото сдружение в полза на неговите членове, да се считат за възмездни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС или за извършени възмездно по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от същата директива.

По облагането с ДДС на сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis

41 Директивата за ДДС очертава много широко приложно поле на ДДС. Всъщност използваните в член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС термини, и по-специално терминът „всяко лице“, дават на понятието „данъчнозадължено лице“ широко определение, изградено около независимото упражняване на икономическа дейност в смисъл, че всички физически и юридически лица както на публичното, така и на частното право, а също и неперсонифицираните образувания, които обективно отговарят на критериите, съдържащи се в тази разпоредба, трябва да се считат за данъчнозадължени за ДДС лица и в смисъл, че самото понятие „икономическа дейност“ е дефинирано широко като обхващащо всички дейности на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, и експлоатацията на материална или нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа. Именно наличието на такава дейност, извършвана независимо, обосновава определянето на едно лице като данъчнозадължено (вж. в този смисъл решение от 3 април 2025 г., Grzera, C‑213/24, EU:C:2025:238, т. 18 и 28 и цитираната съдебна практика).

По извършването на доставка на стоки или услуги в рамките на икономическа дейност

42 Понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС има обективен характер, в смисъл че дейността се разглежда сама за себе си, независимо от нейните цели или резултати (вж. решения от 17 декември 2020 г., WEG Tevesstraße, C‑449/19, EU:C:2020:1038, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 4 юли 2024 г., Latvijas Informācijas un komunikācijas tehnolo-ijas asociācija, C‑87/23, EU:C:2024:570, т. 42 и цитираната съдебна практика).

43 Така дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение, което означава, че самото възнаграждение трябва да има постоянен характер (вж. решения от 27 април 2023 г., Fluvius Antwerpen, C‑677/21, EU:C:2023:348, т. 42 и цитираната съдебна практика, и от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 42 и цитираната съдебна практика).

–По критерия за постоянен характер

44 Въпросът дали дадена дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (вж. решение от 2 юни 2016 г., Lajvér, C‑263/15, EU:C:2016:392, т. 29 и цитираната съдебна практика).

45 Фактът, че дадена дейност се извършва през предварително определен период от няколко години, не е пречка тя да се счита за имаща постоянен характер (вж. в този смисъл решения от 2 юни 2016 г., Lajvér, C‑263/15, EU:C:2016:392, т. 30, 33 и 37, и от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 45 и цитираната съдебна практика).

46 В случая основаването на Digipolis за срок от 18 години в съответствие с неговия устав и с Декрета за междуобщинското сътрудничество, за да извършва дейности в областта на телематиката, за които през целия този период то е получавало плащания от своите членове, свидетелства за постоянния характер на извършването на дейността му по смисъла на цитираната в точка 43 по-горе съдебна практика.

–Относно критерия, свързан с извършването на дейността „срещу възнаграждение“

47 За да се определи дали дадена доставка на услуги е извършена възмездно, така че тази дейност да трябва да се квалифицира като икономическа дейност, следва да се анализират всички условия на извършването ѝ (решения от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C‑520/14, EU:C:2016:334, т. 29, и от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 43).

48 Така съпоставянето на условията, при които заинтересованото лице извършва въпросната доставка на услуги, с тези, при които обичайно се извършват доставките на услуги от този вид, а именно в случая от частен доставчик в областта на телематиката, може да е един от методите, позволяващи да се прецени дали съответната дейност е икономическа (вж. в този смисъл решения от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C‑520/14, EU:C:2016:334, т. 30, и от 30 март 2023 г., Gmina L., C‑616/21, EU:C:2023:280, т. 43).

49 В този контекст може да е уместно да се вземе предвид дали при извършването на въпросната дейност лицето, чието облагане с ДДС се разглежда, участва на съответния пазар (вж. в този смисъл решение от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C‑520/14, EU:C:2016:334, т. 35).

50 При тази преценка, наред с други фактори, могат да бъдат отчетени също и обстоятелства, като по-специално броят на клиентите и размерът на приходите, особено ако той позволява да се покрият оперативните разходи на оператора (решения от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C‑520/14, EU:C:2016:334, т. 31, и от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 44).

51 В случая, първо, от обективния характер на понятието „икономическа дейност“ следва, че дейността се разглежда „сама за себе си“, независимо от нейните цели и резултати (вж. т. 42 по-горе). От това следва, че както фактът, че разглежданите в главното производство услуги са извършвани в контекста на прехвърляне на управлението в областта на телематиката на членовете на Digipolis, така и фактът, че Digipolis е следвало да извършва тази дейност вместо своите членове, за да могат последните да реализират икономии от мащаба и да се оптимизират телематичните дейности в персонален и функционален план, са ирелевантни.

52 Всъщност няма пречка дейностите в областта на телематиката да се извършват от частните оператори на пазара.

53 Второ, макар дейностите на Digipolis в областта на телематиката да са били насочени главно към неговите членове и качеството на лицата, които могат да бъдат членове на сдружение за изпълнение на определени задачи, да е строго ограничено от Декрета за регулиране на междуобщинското сътрудничество, изглежда, че Digipolis понякога е предоставяло услугите си и на други клиенти. Всъщност запитващата юрисдикция уточнява, че Digipolis е предоставяло услуги и на трети лица.

54 Трето, въпреки че финансовите вноски, определяни предварително ежегодно и плащани от членовете на Digipolis на последното, не са били предназначени да му позволят да реализира печалба, те все пак са били предназначени да покриват разходите му (вж. т. 39 по-горе).

55 Следователно плащаните на Digipolis вноски не могат да се приравнят на такси, чийто размер съответства само на малка част от направените разходи, което не би допуснало разглежданата в главното производство дейност да се счита за дейност, извършвана „срещу възнаграждение“ (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 2009 г., Комисия/Финландия, C‑246/08, EU:C:2009:671, т. 37, 38, 50 и 51, и от 30 март 2023 г., Gmina L., C‑616/21, EU:C:2023:280, т. 46 и цитираната съдебна практика).

56 Четвърто, що се отнася до изтъкнатото от ответниците в главното производство обстоятелство, че Digipolis не е извършвало активно търсене на клиенти на пазара, за да предоставя услугите си на трети лица, нито е правило реклама, е постановено, че от съдебната практика не може да се направи извод, че предприемането на активни действия за търговия с недвижими имоти е необходимо условие, за да може дейност, свързана с управлението на недвижимо имущество, да се смята за извършвана с цел получаване на доход от нея на постоянна основа и съответно да може да се квалифицира като „икономическа“ (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 74 и цитираната съдебна практика). Подобна съдебна практика може да се приложи mutatis mutandis в областта на телематиката.

57 Следователно, макар условията, при които Digipolis е извършвало дейността си по предоставянето на телематични услуги и свързаната с това доставка на компютърно оборудване да не са във всяко отношение идентични с тези, при които такава дейност би била извършвана от частен оператор, те изглеждат достатъчно близки, за да бъде тази дейност квалифицирана като извършвана срещу възнаграждение.

По извършването на независима икономическа дейност

58 Както припомня генералният адвокат в точка 54 от заключението си, подобно на понятието „данъчнозадължено лице“, критерият за независимост трябва да се тълкува разширително.

59 Същите критерии за преценка на условието за независимост при извършването на икономическа дейност, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, могат да се прилагат и за публичноправните, и за частноправните субекти (решение от 29 септември 2015 г., Gmina Wrocław, C‑276/14, EU:C:2015:635, т. 35).

60 За да се установи дали сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis извършва независима икономическа дейност, следва да се провери дали при нейното извършване то се намира в отношения на субординация спрямо своите членове (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2015 г., Gmina Wrocław, C‑276/14, EU:C:2015:635, т. 33).

61 В това отношение, за да се прецени наличието на отношения на субординация, следва да се провери дали съответното лице извършва дейностите от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването им (решения от 29 септември 2015 г., Gmina Wrocław, C‑276/14, EU:C:2015:635, т. 34, и от 21 декември 2023 г., Administration de l’enregistrement, des domaines et de la TVA (ДДС — Член на управителен съвет), C‑288/22, EU:C:2023:1024, т. 52).

62 За да се установи независимостта на дейностите, извършвани от оператори, които не са част от публичната администрация, в съдебната практика се взема предвид отсъствието на всякаква йерархична зависимост по отношение на публичната власт от страна на тези оператори, както и обстоятелството, че те извършват дейността си за своя сметка и на своя отговорност, че организират свободно начините за изпълнение на работата си и че сами получават възнагражденията, които съставляват доходите им (вж. решение от 29 септември 2015 г., Gmina Wrocław, C‑276/14, EU:C:2015:635, т. 34 и цитираната съдебна практика). От съдебната практика следва също, че сходни икономически интереси между сдружение и съставляващите го лица не са достатъчни, за да се констатира, че това сдружение не извършва дейността си „независимо“ (решение от 17 декември 2020 г., WEG Tevesstraße, C‑449/19, EU:C:2020:1038, т. 32).

63 От съдебната практика следва също, че обстоятелството, че съответното лице не действа от свое име и за своя сметка (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2023 г., DGRFP Cluj, C‑519/21, EU:C:2023:106, т. 74—77) или не поема отговорността и икономическия риск за въпросната сделка (решения от 18 октомври 2007 г., Van der Steen, C‑355/06, EU:C:2007:615, т. 23—26, и от 13 юни 2019 г., IO (ДДС — Дейност като член на надзорен съвет), C‑420/18, EU:C:2019:490, т. 42 и 43), позволява да се изключи, че тази сделка е извършена независимо.

64 Действително съгласно постоянната съдебна практика, с оглед на целта на Директивата за ДДС, която е да се определи по еднакъв начин и съгласно правилата на Европейския съюз данъчната основа за ДДС, качеството „данъчнозадължено лице“ трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки и да се преценява изключително въз основа на критериите, посочени в член 9, параграф 1 от споменатата директива (вж. решение от 3 април 2025 г., Grzera, C‑213/24, EU:C:2025:238, т. 31 и цитираната съдебна практика).

65 Въпреки това отчитането на разпоредбите на националното право може да бъде полезно, за да се определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство са изпълнени критериите, позволяващи да се приеме, че дадена икономическа дейност е извършена независимо (решение от 3 април 2025 г., Grzera, C‑213/24, EU:C:2025:238, т. 32). Макар в крайна сметка националният съд, който единствен е компетентен да прецени фактите и да тълкува националното право, да трябва да определи дали разглежданата дейност е била извършена независимо, Общият съд, който трябва да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, е компетентен — въз основа на преписката по делото в главното производство, както и въз основа на становищата, които са му били представени — да даде насоки, които да позволят на националния съд да се произнесе по конкретния спор, с който е сезиран (вж. в този смисъл решения от 12 май 2016 г., Gemeente Borsele и Staatssecretaris van Financiën, C‑520/14, EU:C:2016:334, т. 32, и от 3 април 2025 г., Grzera, C‑213/24, EU:C:2025:238, т. 33).

66 В случая, макар Digipolis да е извършвало дейността си въз основа на прехвърляне на правомощия, прието от членовете му, които са притежавали целия му капитал, и макар управителните му органи да са били съставени от представители на членовете му, което фактически е ограничавало самостоятелността му, то е било публичноправно юридическо лице, което е независимо от членовете си и разполага със собствен устав, седалище, органи, капитал, имущество, бюджет и служители. Така от тези обстоятелства изглежда, че то не е било вътрешна структура на своите членове и не е било част от тях, а е разполагало с достатъчна организационна свобода по отношение на човешките и материалните ресурси при извършването на дейността си.

67 Също така Digipolis, а не неговите членове, е участвало в производството пред данъчната администрация и е подало жалба, за да защити правата си (вж. т. 20—24 по-горе).

68 Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали Digipolis е действало от свое име и за своя сметка, както, изглежда, следва от обстоятелствата, припомнени в точки 66 и 67 по-горе.

69 Освен това, като се имат предвид неговата правосубектност, имущество и капитал, изглежда също, че Digipolis е осъществявало дейността си на своя отговорност и че е носело икономическия риск, свързан с извършването тази дейност, което обаче запитващата юрисдикция следва също да провери.

70 При тези обстоятелства Digipolis, изглежда, е извършвало дейността си независимо, така че е отговаряло на условията, за да бъде квалифицирано като данъчнозадължено лице.

По липсата на облагане с ДДС в резултат на извършването на сделки от публичноправен субект в качеството му на държавен орган

71 Съгласно член 13, параграф 1, първа и втора алинея от Директивата за ДДС държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, освен ако третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

72 Като изключение от общото правило за облагане с ДДС на всяка дейност от икономическо естество тази разпоредба следва да се тълкува стриктно (решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 77).

73 От самия текст на член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС следва, че за да се приложи правилото за третиране като данъчно незадължено лице, трябва да са изпълнени кумулативно две условия: съответните дейности да се упражняват от публичноправен субект и той да действа в качеството си на държавен орган (решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 78).

74 На първо място, що се отнася до първото от условията, посочени в точка 73 по-горе, от член 10 от Декрета за междуобщинското сътрудничество следва, че две или повече общини могат да създадат структура за сътрудничество с юридическа правосубектност, за да постигнат цели, спадащи към свързани една с друга области. Освен това от акта за преюдициално запитване и от извлечението от регистрацията на Digipolis в Belgisch Staatsblad е видно, че Digipolis е било публичноправно юридическо лице под формата на сдружение за изпълнение на определени задачи. Така организация като Digipolis, изглежда, отговаря на определението за публичноправен субект по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, което запитващата юрисдикция следва да провери.

75 Освен това вече е постановено, че сдружение за изпълнение на определени задачи по белгийското право като Digipolis, изглежда, отговаря на определението за публичноправен субект по смисъла на член 13, параграф 1 от Директивата за ДДС (решение от 27 април 2023 г., Fluvius Antwerpen, C‑677/21, EU:C:2023:348, т. 18 и 50).

76 Следва обаче да се провери дали е изпълнено второто условие по член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС. Всъщност освободени от ДДС са само дейностите, извършвани от публичноправен субект, действащ в качеството си на държавен орган.

77 Що се отнася до второто условие, посочено в точка 76 по-горе, начинът на упражняване на разглежданата дейност позволява да бъде определен обхватът на третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица. В този смисъл дейностите, извършвани в качеството им на държавни органи по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, са извършваните от публичноправните субекти дейности в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 78 и цитираната съдебна практика).

78 Съдът е постановил също така, че в това отношение предметът или целта на разглежданата дейност е без значение и че фактът, че упражняването на тази дейност включва използването на властнически правомощия, позволява да се установи, че тази дейност е подчинена на публичноправен режим (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C‑604/19, EU:C:2021:132, т. 79 и цитираната съдебна практика).

79 В случая обаче нищо в преписката не подсказва, че в рамките на въпросната дейност по отношение на своите членове Digipolis е упражнявало властнически правомощия. Напротив, Digipolis, изглежда, е извършвало дейността си при същите условия като частните икономически оператори, което запитващата юрисдикция следва да провери.

80 На второ място, тъй като доставките на телематични услуги могат да бъдат извършвани от частни оператори, третирането като данъчно незадължени лица на извършващите такива доставки сдружения за изпълнение на определени задачи, каквото е сдружението в главното производство, би могло да доведе до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, което запитващата юрисдикция следва да провери. В такъв случай тези сдружения би трябвало да се считат за данъчнозадължени лица съгласно член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС.

81 На трето място, както правилно поддържа генералният адвокат в точка 68 от заключението си, съгласно член 13, параграф 1, трета алинея от Директивата за ДДС публичноправните субекти се определят като данъчнозадължени лица, когато извършват в степен, която не е незначителна, дейностите, изброени в приложение I към тази директива. Те включват далекосъобщителните услуги. Общоприето е обаче, че телематиката съчетава средствата на информационните технологии с тези на телекомуникациите. Освен това в становищата си пред Общия съд правоприемниците на Digipolis твърдят, че понятието „телематика“ обозначава дейности, свързани с телекомуникации и информационни технологии. В настоящия случай, като се има предвид, че тези услуги са били предоставяни за продължителен период от време на членовете на Digipolis или на трети лица и че са представлявали основната дейност на Digipolis, те не могат да се считат за незначителни.

82 Поради това изглежда, че член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС не може да се приложи за дейностите, извършвани от Digipolis по отношение на неговите членове.

83 Освен това следва да се отбележи, че в преюдициалния въпрос се споменава член 13 от Директивата за ДДС в неговата цялост, който включва и параграф 2, съгласно който държавите членки могат да считат дейностите, които са освободени съгласно някои изброени в този параграф разпоредби от тази директива, извършвани от органи, регулирани от публичното право, за дейности, в които тези органи участват като публични органи. От параграф 1, втора и трета алинея от същия член обаче може да следва, че сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis трябва да се квалифицира като данъчнозадължено лице, независимо от обстоятелството, че дейностите му могат да бъдат квалифицирани като дейности на държавен орган по смисъла на параграф 1, първа алинея от посочения член 13 (вж. т. 80 и 81 по-горе).

По въпроса дали статусът на членове на сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis оказва влияние в областта на ДДС

84 Първо, както правилно поддържа Digipolis, съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС на облагане с ДДС подлежат само доставките на стоки и услуги на територията на държава членка „от“ данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Както констатира генералният адвокат в точки 75 и 76 от заключението си, качеството и дейността на този, който извършва въпросните сделки, а не качеството и дейността на получателите на неговите доставки на стоки или услуги, са определящи за преценката дали тези сделки подлежат на облагане с ДДС.

85 Второ, от цитираната в точка 77 по-горе съдебна практика следва, че начинът на упражняване на разглежданата дейност позволява да бъде определен обхватът на третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица.

86 Следователно в случая именно с оглед на доставките на телематични услуги и свързаните с това доставки на компютърно оборудване трябва да се прецени дали Digipolis отговаря на второто условие, предвидено в член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС.

87 От една страна обаче, както бе посочено в точка 79 по-горе и без да се засяга преценката, която трябва да извърши запитващата юрисдикция, нищо не позволява да се предположи, че дейности по предоставяне на телематични услуги и доставяне на компютърно оборудване от публичноправен субект включват използването на властнически правомощия. От друга страна, не само че третирането на Digipolis като данъчно незадължено за ДДС лице може да доведе до значителни нарушения на правилата на конкуренцията, но и тези дейности сами по себе си, изглежда, изключват третирането като данъчно незадължено лице на публичноправния субект, който ги извършва (вж. т. 80 и 81 по-горе).

По тълкуването на принципа на неутралитет на ДДС

88 Принципът на данъчен неутралитет е предвиден от законодателя на Съюза като отражение в областта на ДДС на общия принцип на равно третиране. Той не допуска по-специално икономически оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събирането на ДДС (решение от 16 февруари 2023 г., DGRFP Cluj, C‑519/21, EU:C:2023:106, т. 88).

89 С оглед на току-що представения анализ не е необходимо да се отговаря на въпроса за облагането на Digipolis с ДДС от гледна точка на принципа на неутралитет на ДДС.

По евентуалните последици от теорията за „еманацията“ за облагането с ДДС на сдружение за изпълнение на определени задачи като Digipolis

90 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 57—61 от заключението си — доколкото въвежда правна фикция, по силата на която доставка на услуги от сдружение за изпълнение на определени задачи в полза на неговите членове се счита за доставка на услуги за самия себе си от последните, и следователно не подлежи на облагане с ДДС — теорията за „еманацията“ в белгийското право би довела до въвеждането на случай на третиране като данъчно незадължено лице, който не е предвиден в Директивата за ДДС, и по-специално в членове 11 и 13 от нея.

91 В това отношение, след като от материалите по делото е видно — което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — че Digipolis предоставя услуги възмездно и извършва независима икономическа дейност, то трябва по принцип да се счита за данъчнозадължено лице за ДДС по смисъла на Директивата за ДДС. Прилагането на теорията за „еманацията“ не може да постави под въпрос това качество, произтичащо от Директивата за ДДС, нито да доведе до изключване на посочените доставки от облагане.

92 С оглед на гореизложеното на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че членове 2, 9 и 13 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–публичноправно юридическо лице, организирано под формата на сдружение за изпълнение на определени задачи, чиято дейност се състои в извършване на доставки на телематични услуги и на свързани с това доставки на компютърно оборудване на своите членове при условията на прехвърляне на управлението, трябва да се счита за данъчнозадължено лице за ДДС, без да е необходимо в това отношение да се прави разграничение между членовете му в зависимост от статуса им от гледна точка на ДДС, при условие че тези доставки на услуги се извършват възмездно и това сдружение извършва независима икономическа дейност,

–национална данъчна практика, в резултат на която посочените доставки на услуги се анализират като доставки на услуги за самия себе си, извършвани от членовете на сдружението за изпълнение на определени задачи, не може да постави под въпрос облагането на това сдружение с ДДС.

По съдебните разноски

93 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав)

реши:

Членове 2, 9 и 13 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–публичноправно юридическо лице, организирано под формата на сдружение за изпълнение на определени задачи, чиято дейност се състои в извършване на доставки на телематични услуги и на свързани с това доставки на компютърно оборудване на своите членове при условията на прехвърляне на управлението, трябва да се счита за данъчнозадължено лице за данъка върху добавената стойност (ДДС), без да е необходимо в това отношение да се прави разграничение между членовете му в зависимост от статуса им от гледна точка на ДДС, при условие че тези доставки на услуги се извършват възмездно и това сдружение извършва независима икономическа дейност,

–национална данъчна практика, в резултат на която посочените доставки на услуги се анализират като доставки на услуги за самия себе си, извършвани от членовете на сдружението за изпълнение на определени задачи, не може да постави под въпрос облагането на това сдружение с ДДС.

Papasavvas

Półtorak

Sampol Pucurull

Steinfatt

Valasidis

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 февруари 2026 година.

Подписи

*Език на производството: нидерландски.