Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

26 февруари 2026 година(*)

„ Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на въздушния превоз на товари — Решение на Европейската комисия, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Координиране на елементи от цената на услугите за въздушен превоз на товари (допълнителна такса за гориво, допълнителна такса за сигурност и отказ да се плащат комисиони върху допълнителните такси) — Входящи услуги по превоз на товари — Териториална компетентност на Комисията — Квалифицирани последици — Единно продължено нарушение, разгледано цялостно — Замяна на мотиви — Ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ — Проверка на икономическия и правен контекст — Обхват — Критерии за квалифициране като единно продължено нарушение — Отговорност за всички деяния от състава на това нарушение — Условия — Продължителност на участието в такова нарушение — Липса на доказателства за участие в една от съставните части на нарушението през значителни периоди — Равно третиране “

По дело C‑401/22 P,

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 юни 2022 г.,

Cargolux Airlines International SA, установено в Сандвайлер (Люксембург), представлявано от E. Aliende Rodríguez, abogada,

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Европейска комисия, представлявана първоначално от A. Dawes, N. Khan и I. Söderlund, а впоследствие от A. Dawes и I. Söderlund,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis (докладчик), председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, E. Regan и D. Gratsias, съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 април 2024 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 септември 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си Cargolux Airlines International SA (наричано по-нататък „Cargolux“) иска отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 март 2022 г., Cargolux Airlines/Комисия (T‑334/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:178), с което Общият съд отхвърля жалбата му с главно искане за отмяна на решение C(2017) 1742 final на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Товарен въздушен транспорт) (наричано по-нататък „спорното решение“), в частта, която се отнася до него, и при условията на евентуалност, за отмяна на наложената му с това решение глоба или за намаляване на нейния размер.

Правна уредба

Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт

2 Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г. и одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията относно Споразумение за научно и технологично сътрудничество от 4 април 2002 година за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25 и поправка ОВ L 210, 2015 г., стр. 38)(наричано по-нататък „Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт“), влиза в сила на 1 юни 2002 г. Разпоредбите на членове 8 и 9 от това споразумение съответстват mutatis mutandis на тези на членове 101 и 102 ДФЕС.

3 Съгласно член 11 от посоченото споразумение:

„1.Разпоредбите на членове 8 и 9 се прилагат […] от институциите на Общността в съответствие със законодателството на Общността, както е описано в приложението към споразумението, като се взема под внимание необходимостта от близко сътрудничество между институциите на Общността и швейцарските власти.

2.Швейцарските власти определят в съответствие с разпоредбите на членове 8 и 9 приемливостта на всички споразумения, решения и съгласувани практики […] по отношение на маршрути между Швейцария и трети държави“.

ДФЕС

4 Член 101, параграф 1 ДФЕС гласи:

„Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:

а)пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията;

б)ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите;

в)осъществяват подялба на пазари или на доставчици;

[…]“.

Споразумението за ЕИП

5 Член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (OB L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) съответства mutatis mutandis на член 101 ДФЕС.

Обстоятелствата по спора и спорното решение

6 За нуждите на настоящото производство обстоятелствата по спора и спорното решение, описани в точки 1—60 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

7 Cargolux е компания за въздушен транспорт, която извършва дейност на пазара на услугите по въздушен превоз на товари.

8 В сектора на превоза на товари авиокомпании осигуряват транспортирането на стоки по въздушен път (наричани по-нататък „превозвачите“). Превозвачите обикновено предоставят услуги по превоз на товари на спедиторите, които организират придвижването на стоките от името на изпращачите. За това спедиторите заплащат на превозвачите цена, формирана, от една страна, от тарифи, които се изчисляват на килограм, и от друга страна, от различни допълнителни такси.

Административното производство

9 На 7 декември 2005 г. въз основа на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3) Европейската комисия получава заявление за освобождаване от глоби, подадено от Deutsche Lufthansa AG и две от неговите дъщерни дружества, Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG. Според заявлението между редица превозвачи съществуват антиконкурентни контакти относно съставни елементи от цената на услугите, предоставяни на пазара на въздушния превоз на товари, а именно относно въвеждането на допълнителни такси, наречени „допълнителна такса за гориво“ и „допълнителна такса за сигурност“, както и относно отказа на тези превозвачи да плащат на спедиторите комисиони върху допълнителните такси (наричан по-нататък „отказът да се плащат комисиони“).

10 На 14 и 15 февруари 2006 г. Комисията извършва внезапни проверки в помещенията на редица превозвачи.

11 След проверките редица превозвачи, включително Cargolux, подават заявление за освобождаване от глоби въз основа на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели, посочено в точка 9 от настоящото.

12 На 19 декември 2007 г., след като Комисията адресира изложение на възраженията до 27 превозвачи, сред които е Cargolux, те представят писмени становища. От 30 юни до 4 юли 2008 г. се провежда изслушване.

Първоначалното решение

13 На 9 ноември 2010 г. Комисията приема Решение C(2010) 7694 final относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „първоначалното решение“). Адресати на това решение са 21 превозвачи, сред които е Cargolux.

14 В мотивите на посоченото решение се описва, че уличените превозвачи са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари, като са се споразумели относно допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони, и по този начин са участвали в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, обхващащо територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария.

Съдебните решения от 16 декември 2015 г.

15 С решение от 16 декември 2015 г., Cargolux Airlines/Комисия (T‑39/11, EU:T:2015:991), Общият съд отменя първоначалното решение в частта относно Cargolux. Също така с още дванадесет съдебни решения, постановени на същия ден, Общият съд отменя изцяло или отчасти това решение по отношение на други дванадесет превозвачи или групи от превозвачи.

16 Според Общия съд в мотивите на посоченото решение е допуснат порок.

Спорното решение

17 На 20 май 2016 г. Комисията изпраща писмо до превозвачите, уличени с първоначалното решение и обжалвали същото пред Общия съд, с което ги уведомява, че възнамерява да приеме ново решение, в което се заключава, че те са участвали в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при всички посочени в първоначалното решение маршрути. Предоставен им е едномесечен срок, в който да представят становищата си. Всички се възползват от тази възможност.

18 На 17 март 2017 г. Комисията приема спорното решение, чиито адресати са 19 превозвачи, сред които е Cargolux.

19 В спорното решение се описва, че уличените превозвачи са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят посредством допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони (наричан по-нататък „спорният картел“), като по този начин са извършили единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

20 В раздел 4 от решението, озаглавен „Описание на фактите“, Комисията по-специално посочва, че разследването е разкрило картел в световен мащаб, основан на мрежа от двустранни и многостранни контакти, поддържани през дълъг период между конкурентите, относно поведението, което те са решили, предвиждали или възнамерявали да възприемат за различните елементи от цената на услугите по превоз на товари, посочени в предходната точка. Тя подчертава, че общата цел на тази мрежа от контакти е била да се координира поведението на конкурентите при таксуването или да се намали несигурността при тяхната ценова политика. По-нататък Комисията описва контактите, свързани съответно с допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони, и извършва преценка на доказателствата за фактите, от една страна, по отношение на спорния картел в неговата цялост, и от друга страна, по отношение на всеки от адресатите на посоченото решение.

21 В раздел 5 от спорното решение, озаглавен „Прилагане на релевантните правила за конкуренция“, Комисията прилага член 101 ДФЕС към фактите в разглеждания случай, уточнявайки същевременно, че позоваването на тази разпоредба трябва да се разбира и като позоваване на член 53 от Споразумението за ЕИП и на член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, тъй като тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis, освен ако не е посочено друго.

22 Във връзка с това, що се отнася до въпроса за компетентността ѝ, Комисията разглежда границите на своята времева и териториална компетентност да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция в разглеждания случай.

23 От една страна, в съображения 822—832, от които се състои подраздел 5.2 от спорното решение, озаглавен „Компетентност на Комисията“, тя по същество приема, че няма да прилага, най-напред, член 101 ДФЕС за споразуменията и практиките преди 1 май 2004 г., засягащи маршрутите между летища в Европейския съюз и летища, намиращи се извън ЕИП (наричани по-нататък „маршрутите „ЕС-трета страна“), след това, член 53 от Споразумението за ЕИП за споразуменията и практиките преди 19 май 2005 г., засягащи маршрутите „ЕС-трета страна“ и маршрутите между летища, намиращи в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП и не са членки на Европейския съюз, и летища, намиращи се в трети страни (наричани по-нататък „маршрутите „ЕИП (без ЕС)-трета страна“, а заедно с маршрутите „ЕС-трета страна“ — „маршрутите „ЕИП-трета страна“), и, накрая, член 8 от Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт за споразуменията и практиките преди 1 юни 2002 г., засягащи маршрутите между летища в Съюза и швейцарски летища (наричани по-нататък „маршрутите „ЕС-Швейцария“). В съображение 832 от посоченото решение тя уточнява, че с него „изобщо не се цели установяване на каквото и да било нарушение на член 8 от Споразумението [ЕО-Швейцария за въздушния транспорт] при услугите по превоз на товари [между] Швейцария [и] трети страни]“.

24 От друга страна, в съображения 1036—1046, от които се състои подраздел 5.3.8 от спорното решение, озаглавен „[Приложимост] на член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП за входящите маршрути“, Комисията описва причините, поради които отхвърля твърденията на редица уличени превозвачи, че е надхвърлила границите на своята териториална компетентност с оглед на правилата от международното публично право, констатирайки и санкционирайки нарушение на тези две разпоредби при маршрутите от трети страни към ЕИП (наричани по-нататък „входящите маршрути“, а предлаганите услуги по превоз на товари по тези маршрути — „входящите услуги по превоз на товари“).

25 По-конкретно, в съображение 1045 от посоченото решение Комисията отбелязва, че антиконкурентните практики, що се отнася до входящите услуги по превоз на товари „могат да имат непосредствени, съществени и предвидими последици вътре в Съюза и [в] ЕИП, тъй като повишените разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради самото си естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП“. Тя добавя, че в разглеждания случай тези практики могат да имат такива последици и за доставката на услуги по превоз на товари от други превозвачи вътре в ЕИП между транспортните възли („hubs“) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна.

26 Освен това в съображение 1046 от същото решение Комисията отбелязва, че спорният картел е „прилаган по целия свят“, че уговорките в него относно входящите маршрути са съставна част на единното продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, както и че еднаквото прилагане на допълнителните такси в световен мащаб е ключов елемент на картела.

27 Подраздел 5.3 от спорното решение, който се отнася до прилагането към разглеждания случай на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, се състои от съображения 833—1052. Първо, в съображение 846 от решението Комисията приема, че уличените превозвачи са координирали своето поведение или са повлияли на таксуването, „а това в крайна сметка е равносилно на фиксиране на цени във връзка с“ допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и плащането на спедиторите на комисиони върху допълнителните такси. В съображение 861 от посоченото решение, тя приема, че „общата система за координиране на поведението при таксуване на услуги по превоз на товари“, чието съществуване е разкрито с нейното разследване, свидетелства за наличието на „сложно нарушение, състоящо се от различни действия, които [могат] да се квалифицират било като споразумение, било като съгласувана практика, в рамките на които конкурентите съзнателно са заменили рисковете от конкуренцията с практическо сътрудничество между тях“.

28 Второ, в съображение 869 от спорното решение Комисията приема, че „разглежданото поведение съставлява единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС“, като в съображения 870—902 от него уточнява, че разглежданите уговорки преследват единна антиконкурентна цел, а именно да се възпрепятства конкуренцията в сектора на превоза на товари в ЕИП, засягат доставката на услуги по превоз на товари и таксуването им, засягат едни и същи предприятия, имат единно естество и се отнасят за три съставни части, а именно допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони. В този контекст Комисията посочва в съображение 881 от решението, че Cargolux е участвало в трите съставни части.

29 Трето, в съображение 903 от решението Комисията посочва, че целта на разглежданото антиконкурентно поведение е била ограничаване на конкуренцията поне в Съюза, ЕИП и Швейцария. В съображение 917 от посоченото решение тя добавя по същество, че поради това не е необходимо да се отчитат конкретните последици от това поведение.

30 Четвърто, в съображения 972—1021 от спорното решение Комисията разглежда правната уредба на седем трети страни, за която редица уличени превозвачи твърдят, че им е налагала съгласуване между тях по допълнителните такси, възпрепятствайки по този начин прилагането на релевантните правила за конкуренция. Според Комисията тези превозвачи не са доказали, че са действали под принудата на въпросните трети страни.

31 Пето, в съображения 1024—1035 от решението Комисията приема, че единното продължено нарушение е можело чувствително да засегне търговията между държави членки, между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и между договарящите се страни по Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

32 Раздел 7 от спорното решение, озаглавен „Продължителност на нарушението“, се състои от съображения 1146—1169. Както е видно от съображение 1146 от решението Комисията приема, че началото на спорния картел е поставено на 7 декември 1999 г. и той е съществувал до 14 февруари 2006 г. В това съображение 1146 тя уточнява, че с картела са били нарушени:

–член 101 ДФЕС: от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт между летища в Съюза,

–член 101 ДФЕС: от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт по маршрутите „ЕС—трета страна“,

–член 53 от Споразумението за ЕИП: от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт между летища в ЕИП,

–член 53 от Споразумението за ЕИП: от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт по маршрутите „ЕИП (без ЕС) —трета страна“,

–член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт: от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г. при въздушния транспорт по маршрутите „ЕС—Швейцария“.

33 В съображение 1169 от същото решение Комисията посочва, че по отношение на Cargolux продължителността на нарушението обхваща периода от 22 януари 2001 г. до 14 февруари 2006 г.

34 В раздел 8 от спорното решение Комисията обсъжда поправителните мерки, които трябва да се вземат, и глобите, които трябва да се наложат, като в това отношение се позовава на Насоките от 2006 г. Въз основа на точка 37 от тях Комисията по-специално прилага намаляване с 50 % на основния размер на глобите, поради факта, че част от услугите, свързани с входящите маршрути и с маршрутите от ЕИП към трети страни, с изключение на маршрутите „ЕС-Швейцария“, е предоставяна извън територията, обхваната от Споразумението за ЕИП, поради което е възможно част от вредата да е настъпила извън тази територия. Освен това въз основа на точка 29 от Насоките от 2006 г. Комисията предоставя на уличените превозвачи допълнително намаляване на основния размер на глобата с 15 % (наричано по-нататък „общо намаляване, предоставено въз основа на смекчаващи обстоятелства“), тъй като някои регулаторни режими са насърчавали спорния картел.

35 Членове 1, 3 и 4 от диспозитива на спорното решение гласят следното:

„Член 1

Координирайки поведението си при таксуването на доставката на услуги по [превоз на товари] по целия свят, що се отнася до допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и плащането на комисиона върху допълнителните такси, следните предприятия са извършили следното единно продължено нарушение на член 101 [ДФЕС], член 53 от [Споразумението за ЕИП] и член 8 от [Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт] при следните маршрути и през следните периоди.

1)Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между летища, намиращи се вътре в ЕИП, през следните периоди:

[…] е)[Cargolux], от 22 януари 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…] 2)Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС при маршрутите [„ЕС—трета страна“] през следните периоди:

[…] е)[Cargolux], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…] 3)Следните предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите [„ЕИП (без ЕС)—трета страна“] през следните периоди:

[…] е)[Cargolux], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.

[…] 4)Следните предприятия са нарушили член 8 от Споразумението [ЕО-Швейцария] по въпроси на въздушния транспорт при маршрутите [„ЕС-Швейцария“] през следните периоди:

[…] е)[Cargolux], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…] Член 3

Следните глоби се налагат за единното продължено нарушение, посочено в член 1 от настоящото решение […]:

[…] е)[Cargolux] : 79 900 000 [евро] ;

[…] Член 4

Упоменатите в член 1 предприятия трябва да преустановят незабавно посоченото в този член единно продължено нарушение, ако все още не са го направили.

Те трябва да се въздържат и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат“.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

36 На 31 май 2017 г. Cargolux подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна изцяло или частично на член 1 от спорното решение в частта, която се отнася до него, и за отмяна на наложената му с член 3, буква е) от това решение глоба, или при условията на евентуалност, за намаляване на нейния размер и за „постано[вяване на] необходимото във връзка с член 4 [от посоченото решение]“ в частта относно него.

37 В подкрепа на жалбата Cargolux изтъква седем основания за отмяна и девет довода за отмяна на наложената му глоба или за намаляване на нейния размер.

38 Третото от тези основания е свързано с грешка при прилагането на правото и с явна грешка в преценката при прилагането на член 101 TFUE във връзка с констатацията за наличието на нарушение с оглед на целта. Четвъртото основание е свързано с явна грешка в преценката и със съществено процесуално нарушение на задължението за мотивиране и на правото на изслушване при определянето на обхвата и критериите на единното продължено нарушение. С петото си основание Cargolux твърди фактически грешки и явни грешки в преценката при изграждането на констатацията за нарушение на правилата за конкуренция и неговото участие в него. С шестото си основание Cargolux твърди липса на компетентност на Комисията да прилага член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на входящите услуги по превоз на товари. Седмото основание е свързано с грешки при определяне на размера на глобата.

39 Освен това Общият съд изтъква по служебен ред основание за липса на компетентност на Комисията от гледна точка на Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт да констатира и санкционира нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между летища, намиращи в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП и не са членки на Европейския съюз, и летища, намиращи се в Швейцария.

40 Осем от доводите на Cargolux в подкрепа на искането за намаляване на размера на наложената му глоба съвпадат с изтъкнатите от него доводи в подкрепа на седмото основание за отмяна. От Cargolux е изтъкнат и девети довод в отговор на процесуално-организационни действия, разпоредени от Общия съд, свързани с изтъкнатото от него по служебен ред основание, който се отнася до продажбите, реализирани по последно посочените маршрути.

41 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички основания за отмяна, в това число и основанието, което е изтъкнал служебно. По-конкретно Общият съд приема по същество в точка 401 от това решение, че обхватът на контактите, включващи участието на Cargolux и посочени в точки 250 и 350 от спорното решение, трябва да бъде коригиран, а в точка 445 от обжалваното съдебно решение, че Комисията неправилно е приела в съображения 750 и 880 от спорното решение, че Cargolux е участвало в срещата, посочена в съображение 387 от спорното решение. Общият съд обаче приема по същество в точка 447 от обжалваното съдебно решение, че това не e основание на Cargolux да се предоставя допълнително намаляване на глобата въз основа на смекчаващи обстоятелства. Упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, в точка 647 от обжалваното съдебно решение Общият съд определя окончателния размер на глобата, която да се наложи на Cargolux, на 79 900 000 евро. Тъй като този размер е идентичен с размера на глобата, наложена на Cargolux със спорното решение, Общият съд отхвърля искането на предприятието за изменение на размера на глобата.

Исканията на страните в производството по обжалване

42 С жалбата си Cargolux иска от Съда:

–да отмени обжалваното съдебно решение,

–да отмени член 1, параграфи 1, 2, 3 и 4 от спорното решение в частта, която се отнася до него,

–при условията на евентуалност, да отмени частично посочените разпоредби в частта, в която се отнасят до него и до действията, свързани с плащането на комисиони и/или допълнителни такси за сигурност, и/или да отмени член 1, параграфи 2 и 3 от това решение в частта, в която се отнасят до него и до входящите маршрути, и съответно да намали, и в двата случая, размера на глобата, наложена му с член 3, буква е) от посоченото решение,

–да отмени наложената му с член 3, буква е) от спорното решение или, при условията на евентуалност — да я намали съществено,

–при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че не може да постанови окончателно решение, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производствата пред Съда и пред Общия съд, и

–да разпореди всяка друга подходяща мярка предвид обстоятелствата по делото.

43 Комисията моли Съда:

–да отхвърли жалбата и да осъди Cargolux да заплати съдебните разноски,

–при условията на евентуалност, ако Съдът уважи жалбата, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, без да се произнася по съдебните разноски.

По жалбата пред Съда

44 В подкрепа на жалбата си пред Съда Cargolux изтъква четири основания. С първото си основание Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото, като е потвърдил, че Комисията разполага с компетентност да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на входящите маршрути. С второто си основание Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и е нарушил правото му на защита, като е потвърдил констатацията на Комисията, че поведението, в което е участвало Cargolux представлява нарушение с оглед на целта. С третото основание Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил и приложил неправилно правния критерий за установяване на единно продължено нарушение и е потвърдил спорното решение в частта, в която се санкционира Cargolux за такова нарушение. С четвъртото основание, което е изтъкнато при условията на евентуалност Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Cargolux носи отговорност за всички аспекти на единното продължено нарушение — макар всъщност участието му да е било ограничено.

По първото основание, свързано компетентността на Комисията да прилага член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на входящите услуги по превоз на товари

45 Първото основание на Cargolux се състои от шест части. С първата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, прилагайки неправилен правен критерий, за да потвърди компетентността Комисията да санкционира поведение във връзка с входящите маршрути. С втората част от основанието Cargolux твърди, че при всички положения Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че Комисията е изпълнила задължението си да обоснове, че критерият въз основа на квалифицираните последици на антиконкурентните практики в Съюза (наричан по-нататък „критерият за квалифицираните последици“) е изпълнен в разглеждания случай. С третата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че Комисията може да обоснове своята компетентност във връзка с входящите услуги по превоз на товари въз основа на единното продължено нарушение, разгледано цялостно. С четвъртата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд неправомерно е обърнал тежестта на доказване, като е потвърдил компетентността на Комисията. С петата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд неправомерно е заместил със свои мотивите относно компетентността на Комисията, съдържащи се в спорното решение. Шестата част от основанието е свързана с грешка при прилагането на правото и нарушение на правото на защита, които Общия съд е допуснал при извършване на преценката за законосъобразност на спорното решение въз основа на доводи и анализ, представени за пръв път в хода на производството пред него.

46 Първата, втората, четвъртата, петата, шестата и третата част от основанието следва да се разгледат последователно.

По първата част от основанието, свързана с критерия, който може да обоснове компетентността на Комисията по отношение на входящите услуги по превоз на товари

–Доводи на страните

47 Позовавайки се на точки 103 и 115 от обжалваното съдебно решение, Cargolux твърди, че международното публично право не е правилното правно основание за обосноваване на компетентност на Комисията за установяване на поведение, осъществено извън Съюза или ЕИП. Това е норма, установена от правото на Съюза в съответствие с текста на член 101, параграф 1 ДФЕС, която трябвало да се спазва. Следователно Комисията била длъжна да докаже, че разглежданите споразумения и съгласувани практики имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията „в рамките на вътрешния пазар“.

48 Такъв бил случаят, когато е изпълнен критерият, основан на мястото на прилагане на антиконкурентните практики (наричан по-нататък „критерият на задействането“), изведен в Решение от 27 септември 1988 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, EU:C:1988:447, т. 12). За тази цел било необходимо продажбите да са извършвани директно на купувачи в Съюза или да е прилагано увеличаване на цените в рамките на вътрешния пазар, и да има поръчки от клиенти, установени в ЕИП. Ако тези условия не са налице, трябвало да се докаже, че разглежданото поведение има за последица ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар в съответствие с точки 22 и 28 от решение от 28 април 1998 г., Javico (C‑306/96, EU:C:1998:173). Доказването на тези обстоятелства надхвърляло простото установяване, че критерият за квалифицираните последици, произтичащ от международното право, е изпълнен.

49 Решението от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), не освобождавало Комисията от задължението ѝ да спазва изискванията на член 101 ДФЕС. Всъщност в това решение Съдът не е посочвал, че критерият за квалифицираните последици е достатъчен, за да се обоснове компетентността на Комисията въз основа на правото на Съюза. Посоченият критерий служел само за да се определи дали прилагането на член 101 ДФЕС е в съответствие с международното публично право.

50 Следователно заключението в точка 183 от обжалваното решение било неправилно, тъй като съображения 1042—1046 от спорното решение не отговаряли на приложимия правен критерий за обосноваване на компетентността на Комисията да разглежда на основание член 101, параграф 1 ДФЕС деяния, които са извършени извън Съюза. Всъщност, както е посочено в точка 131 от обжалваното съдебно решение почти всички продажби на входящи услуги по превоз на товари са извършени извън ЕИП. Следователно не били представени доказателства, че разглежданото поведение е имало за цел ограничаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

51 Точка 121 от обжалваното съдебно решение също била неправилна, доколкото в нея Общият съд освобождавал Комисията от извършването на анализ на антиконкурентните последици на вътрешния пазар в нарушение на изискванията, произтичащи от точка 15 от решение от 28 април 1998 г., Javico (C‑306/96, EU:C:1998:173), от която според Cargolux следва, че поведение, засягащо конкуренцията, може да бъде санкционирано съгласно член 101 ДФЕС само ако би могло да засегне търговията между държавите членки, включително и когато става въпрос за нарушение с оглед на целта. Точки 20 и 21 от това решение също установявали, че споразуменията, които са предназначени да се прилагат единствено на територия извън Съюза, нямат за своя цел ограничаване на конкуренцията вътре в Съюза, дори да могат да бъдат квалифицирани като нарушение с оглед на целта, ако бяха прилагани във вътрешността на Съюза.

52 Комисията оспорва тези доводи.

–Съображения на Съда

53 На първо място, следва да се припомни, че в решението си от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), Съдът, който е бил сезиран с твърдение за нарушение от страна на Общия съд, затова че е постановил, че компетентността на Комисията да констатира и санкционира по член 102 ДФЕС поведение, възприето извън Съюза, въз основа на правилата на международното публично право, може да бъде обоснована или с оглед на критерия за задействането, или с оглед на критерия за квалифицираните последици, приема в точка 46 от това решение, че критерият за квалифицираните последици сам по себе си може да послужи за обосноваване на компетентността на Комисията.

54 Съдът достига до това заключения след като в точки 42 и 45 от решението припомня, от една страна, че правилата на Съюза в областта на конкуренцията, закрепени в членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, целят преустановяване на колективното и едностранното поведение на предприятията, което води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и от друга страна, че критерият за задействането и критерият за квалифицираните последици имат една и съща цел, а именно да се преустанови поведението, което наистина не е осъществено на територията на Съюза, но има антиконкурентни последици, които биха могли да се усетят на пазара в Съюза.

55 Следователно критерият за задействането и критерият за квалифицираните последици са алтернативни и един от тях сам по себе си е достатъчен, за да обоснове въз основа на правилата на международното публично право компетентността на Комисията да приложи правото на Съюза в областта на конкуренцията по отношение на поведение, което е възприето извън Съюза.

56 Поради това Cargolux няма основание да твърди, че компетентността на Комисията с оглед на правото на Съюза да преследва поведение, възприето извън Съюза или EEE, може да се обоснове само ако е доказано, че разглежданите споразумения или съгласувани практики имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, което може да бъде установено само въз основа на критерия за задействането.

57 В това отношение Cargolux неоснователно изтъква точки 20—22 и 28 от решение от 28 април 1998 г., Javico (C‑306/96, EU:C:1998:173). Всъщност тези точки се отнасят не до компетентността на Комисията да прилага член 101 или 102 ДФЕС по отношение на поведение, възприето извън Съюза или ЕИП, а до съществения критерий, уреждащ прилагането на тези разпоредби към определено поведение. Ето защо те се отнасят до въпрос, който се различава от въпроса за антиконкурентния характер на разглежданите по това дело споразумения, и по-конкретно от въпроса дали поведението по това дело е имало за цел или резултат чувствително ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и е можело да засегне търговията между държавите членки, както и елементите, които следва да се вземат предвид при тази преценка.

58 Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като по същество е приел в точки 115 и 183 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е имала право да се позове на критерия за квалифицираните последици, за да обоснове своята компетентност да разследва спорния картел, що се отнася до входящите услуги по превоз на товари.

59 На второ място, доколкото с критиката срещу точка 121 от обжалваното съдебно решение Cargolux твърди, от една страна, че Общият съд неправилно е освободил Комисията от извършване на анализ на антиконкурентните последици на вътрешния пазар, тази критика, в частта, в която се основава на точка 15 от решение от 28 април 1998 г., Javico (C‑306/96, EU:C:1998:173), трябва да се отхвърли по същите съображения като вече изложените в точка 57 от настоящото решение. Всъщност в посочената точка 15 Съдът само припомня по същество, че действията, които представляват ограничаване на конкуренцията, могат да бъдат санкционирани съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС само ако биха могли да засегнат и търговията между държавите членки.

60 От друга страна, действително в точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че при наличие на поведение, което е считано от Комисията, както в разглеждания случай, за толкова вредно за конкуренцията на вътрешния пазар или в ЕИП, че може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, прилагането на критерия за квалифицираните последици не може да изисква доказване на конкретните последици, каквото предполага квалифицирането на дадено поведение като ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на тези разпоредби.

61 От съвместното тълкуване на точки 117—135 от обжалваното съдебно решение следва обаче, че точка 121 е включена в анализа на Общия съд, с който той само отхвърля представените пред него доводи на Cargolux, обобщени в точки 105—108 от това решение. Така в точки 117—135, Общият съд излага причините, поради които Cargolux няма основание да твърди, че поради използването на понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“, Комисията изобщо не е анализирала последиците на разглежданото поведение. По-конкретно, Общият съд отхвърля доводите на Cargolux, че посочвайки в съображение 917 от спорното решение, че не е необходимо да се доказват действителни антиконкурентни последици, поради антиконкурентната цел на спорното поведение Комисията не е извършила преценка дали това поведение е произвело квалифицирани последици, които да позволят да се обоснове нейната компетентност да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари.

62 Общият съд обаче не е допуснал грешка при прилагането на правото, отговаряйки по същество, че критерият за квалифицираните последици, който служи за обосноваване на извънтериториалната компетентност на Комисията, се разграничава от въпроса дали спорният картел може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП. Както отбелязва и генералният адвокат в точка 42 от заключението си, критерият за квалифицираните последици, с който може да се обоснове компетентност за извънтериториалното прилагане на правилата за конкуренция на Съюза и на ЕИП от Комисията с оглед на международното право, не съвпада със съществения критерий за ограничаването на конкуренцията с оглед на целта или с оглед на резултата в рамките на вътрешния пазар на Съюза или на ЕИП, с който е обвързана компетентността на Комисията да констатира и санкционира нарушение на правилата за конкуренция на основание на правото на Съюза.

63 Освен това анализът на Общия съд, който е насочен към определяне дали Комисията правилно е приела, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай, е изложен в точки 136—171 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, и в точки 172—182 от решението, що се отнася до единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

64 При това положение Cargolux неправилно твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е освободил Комисията от извършването на какъвто и да било анализ на последиците от спорното поведение за целите на прилагане на критерия за квалифицираните последици.

65 Поради това първата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.

По втората част от основанието, свързана с критерия за квалифицираните последици

–Доводи на страните

66 Cargolux твърди, че при всички положения Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е констатирал, че Комисията е изпълнила задължението си да докаже, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай.

67 Първо, Общият съд се позовал на решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), за да приеме, че разглежданото поведение има достатъчно вероятни последици в ЕИП, без да отчете конкретните обстоятелства по делото, по което е постановено това решение, които били твърде различни от обстоятелствата по настоящото дело. Следователно Общият съд неправилно заключил, че Комисията надлежно е доказала компетентността си въз основата на редица фактори, изложени в точки 131—134 от обжалваното съдебно решение, голяма част от които са несигурни и твърде различни от фактите, разглеждани по това друго дело.

68 Второ, въпреки че в точка 130 от обжалваното съдебно решение Общият съд признал, че прилагането на критерия за квалифицираните последици трябва да се извършва предвид икономическия и правен контекст, в който се вписва съответното поведение, той не анализирал този контекст. Следователно заключението на Общия съд, основано на точки 142, 148 и 150 от обжалваното съдебно решение, че условието за предвидимост е изпълнено, било неправилно от правна гледна точка.

69 Трето, съдебната практика, на която Общият съд се позовал в точка 152 от обжалваното съдебно решение, за да потвърди съществения характер на анализираната от него последица, се отнасяла до обстоятелства, които са несъпоставими с положението на Cargolux. Първото цитирано решение се отнасяло до поведение, което е продължило десет години и е включвало участници, които представляват почти целия пазар, докато второто цитирано решение се отнасяло до поведение, което е продължило девет години и половина и е включвало фиксиране на цените и съгласувано ограничаване на продукцията. За сметка на това, поведението, в което се упреква Cargolux е продължило само 21 месеца при маршрутите „ЕС—трета страна“ и 8 месеца при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“, а участниците в картела имат 34 % пазарен дял.

70 Четвърто, Общият съд нямал основание да приеме, че поведението във връзка с входящите маршрути изпълнява условията за непосредственост. В това отношение Общият съд неправилно приел в точка 170 от обжалваното съдебно решение, че решение от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия (T‑91/11, EU:T:2014:92), не е от значение. В обжалваното съдебно решение не било цитирано нито едно доказателство за това, че входящите услуги по превоз на товари, продавани на спедиторите, са били предназначени именно за продажба в ЕИП, доколкото в точка 132 от решението се посочвало само, че „най-малкото е вероятно“ изпращачите да са установени в ЕИП. Следователно продажбата от Cargolux на входящи услуги по превоз на товари на спедитори извън ЕИП била приравнена на продажба на обхванати от картела продукти на трети лица извън ЕИП, както по делото, по което е постановено решение InnoLux/Комисия. Следователно връзката между разглежданото поведение и твърдяната последица в ЕИП била недостатъчна, за да се приеме, че условието за непосредственост е изпълнено, освен ако не се позволи на Комисията да обосновава своя компетентност по отношение на всяко неправомерно поведение, осъществявано извън ЕИП.

71 Комисията твърди, че тази част е отчасти неоснователна и отчасти недопустима.

–Съображения на Съда

72 На първо място, следва да се отбележи, че точки 131—134 от обжалваното съдебно решение са включени в направения от Общия съд анализ в точки 117—135 от това решение, свързан с преценката за релевантност на първия от трите мотива, на които се основава Комисията в съображения 1045 и 1046 от спорното решение, за да обоснове извода си, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай.Този мотив се изразява в това, че „нарасналите разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради своето естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП“ (наричани по-нататък „последицата върху цената на внасяните стоки“), а Общият съд се позовава на нея като „разглежданата последица“, за която Cargolux твърди, както е видно от точка 116 от обжалваното съдебно решение, че не е сред породените от спорното поведение последици, които Комисията има основание да отчете за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.

73 Вярно е, че в този контекст Общият съд посочва по-специално в точка 119 от обжалваното съдебно решение, че прилагането на критерия за квалифицираните последици не изисква да се доказва, че спорното поведение действително е породило последици на вътрешния пазар или в ЕИП. Напротив, Общият съд подчертава, позовавайки се на точка 51 от решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), че е достатъчно да се вземе предвид вероятната последица от това поведение за конкуренцията.

74 От една страна обаче Общият съд само припомня съдебната практика относно критерия за квалифицираните последици, без да допуска грешка при прилагането на правото. Всъщност съгласно тази съдебна практика критерият за квалифицираните последици позволява да се обоснове прилагането на правото на Съюза или на ЕИП в областта на конкуренцията от гледна точка на международното публично право, когато може да се предвиди, че съответното поведение би имало непосредствени и съществени последици в Съюза или в ЕИП. В това отношение, за да е изпълнено изискването за предвидимост, е достатъчно да се вземат предвид вероятните последици на дадено поведение за конкуренцията. Освен това, за да е изпълнено изискването за непосредственост, е достатъчно съответното поведение да „би могло“ да има непосредствени последици в Съюза и в ЕИП (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 49, 51 и 52).

75 Противно обаче на твърденията на Cargolux, поради общата си формулировка, изводите в точки 49, 51 и 52 от решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), припомнени в предходната точка от настоящото решение, са приложими не само към конкретните обстоятелства по делото, по което е постановено решение Intel/Комисия, но и винаги, когато трябва да се извършва преценка дали Комисията разполага с компетентност да прилага по-специално член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на поведение, възприето извън ЕИП.

76 От друга страна, действително в точка 131 от обжалваното съдебно решение, Общият съд посочва, че както е видно от съображения 14, 17 и 70 от спорното решение и от отговорите на процесуално-организационните действия, разпоредени от него, превозвачите изцяло или почти изцяло продават своите услуги по превоз на товари на спедитори. Общият съд допълва, че що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, почти всички от тези продажби се извършват в отправната точка на съответните маршрути извън ЕИП, където са установени спедиторите, като във връзка с това отбелязва, че от жалбата пред Общия съд следва, че между 1 май 2004 г. и 14 февруари 2006 г., Cargolux е реализирало само пренебрежим дял от своите продажби на входящи услуги по превоз на товари към клиенти, базирани в ЕИП.

77 Общият съд отбелязва обаче в точка 132 от обжалваното съдебно решение, че спедиторите купуват тези услуги в качеството на посредници, за да ги обединят в пакет услуги, чиято цел по дефиниция е да се организира интегриран транспорт на стоки към територията на ЕИП от името на изпращачи, които, както следва от съображение 70 от спорното решение, по-специално могат да бъдат купувачите или собствениците на превозваните стоки, поради което най-малкото е вероятно те да са установени в ЕИП.

78 От това Общият съд заключава в точка 133 от обжалваното съдебно решение, че стига спедиторите да отразяват в цената на своите пакети с услуги евентуалния допълнителен разход, дължащ се на спорния картел, единното продължено нарушение при входящите маршрути може да има отражение именно върху конкуренцията, извършвана между спедиторите за привличане на тези изпращачи като клиенти. По-нататък в същата точка Общият съд посочва, че последицата върху цената на внасяните стоки съответно може да се материализира именно на вътрешния пазар или в ЕИП.

79 Общият съд стига до заключение в точка 134 от обжалваното съдебно решение, че допълнителният разход, който е възможно изпращачите да е трябвало да платят, и поскъпването на внасяните стоки в ЕИП, което е възможно да е произтекло от това, са сред породените последици от спорното поведение, на които Комисията има основание да се позове за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.

80 След това в точка 135 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че въпросът е дали тази последица е предвидима, съществена и непосредствена, както се изисква, и разглежда този въпрос в точки 136—171 от обжалваното съдебно решение.

81 От гореизложеното следва, че не с оглед на обстоятелствата по делото, по което е постановено решението от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), а с оглед на общите критерии, установени в това решение, и конкретните обстоятелства в разглеждания случай, Общият съд е приел, че последицата върху цената на внасяните стоки е последица на спорния картел, която Комисията е имала основание да вземе предвид за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.

82 Поради това доводите, изложени в точка 67 от настоящото решение, следва да се отхвърлят като неоснователни.

83 На второ място, що се отнася до условието за предвидимост, следва да се отбележи, че в точки 142, 148 и 150 от обжалваното съдебно решение, които са включени в анализа на Общия съд за предвидимия характер на последицата върху цената на внасяните стоки, Общият съд подчертава най-напред, че страните по спорния картел разумно са можели да предвидят, че единното продължено нарушение би имало за последица, що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, увеличаване на цената на услугите по превоз на товари при входящите маршрути. По-нататък Общият съд приема, че предвид констатираното от него в точки 143—147 от обжалваното съдебно решение, уличените превозвачи са можели да предвидят, че единното продължено нарушение, що се отнася до входящите маршрути, би довело до увеличаване на цената на внасяните стоки. Накрая, подчертавайки, че последицата върху цената на внасяните стоки е била част от нормалния ход на събитията и икономически рационална, Общият съд добавя, че изобщо не е било необходимо Cargolux да е напълно наясно с функционирането на пазара, за да може да предвиди тази последица.

84 В точка 144 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира обаче, че съгласно съображения 14 и 70 от спорното решение за спедиторите цената на услугите по превоз на товари представлява „вложена съставка“, като това е променлив разход, чието нарастване по принцип води до увеличаване на пределния разход, спрямо който спедиторите определят собствените си цени. Общият съд добавя в точка 145 от обжалваното съдебно решение, че Cargolux не представя нищо, което да доказва, че обстоятелствата в случая е нямало до доведат до начисляване надолу по веригата на допълнителния разход, дължащ се на единното продължено нарушение при входящите маршрути, на изпращачите. От това Общият съд заключава в точка 146 от обжалваното съдебно решение, че при това положение уличените превозвачи разумно са можели да предвидят, че спедиторите биха начислили такъв допълнителен разход на изпращачите посредством увеличаване на цената на транзитните услуги. Общият съд отбелязва също в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че както следва от съображения 70 и 1031 от спорното решение, в стойността на стоките, на които спедиторите обикновено организират интегрирания транспорт от името на изпращачите, е включена цената на транзитните услуги, и по-специално тази на услугите по превоз на товари, които са съставна част от тях.

85 Освен това в точки 138—142 от обжалваното съдебно решение, Общият съд излага причините, поради които с оглед на посочените в спорното решение елементи, които се отнасят по-конкретно до естеството на разглежданото поведение и начина, по който се формира цената на услугите по превоз на товари, страните по спорния картел са можели разумно да предвидят, че единното продължено нарушение има за последица, що се отнася до входящите услуги по превоз на товари, увеличаване на цената на услугите по превоз на товари при входящите маршрути, поради което следва да се прецени само, както посочва Общият съд в точка 143 от обжалваното съдебно решение, дали уличените превозвачи са можели да предвидят, че спедиторите ще начислят такъв допълнителен разход на собствените си клиенти, а именно на изпращачите.

86 Следователно с оглед на тези елементи, трябва да се констатира, че след като се позовава по-специално на естеството на разглежданото поведение, на функционирането на пазара, на начина, по който се формират съответните цени и на съществуващите взаимоотношения между различните оператори на пазара, при анализа си, довел до заключението за предвидимостта на последицата върху цената на внасяните стоки, Общият съд е отчел икономическия и правен контекст, в който се вписва разглежданото поведение.

87 Поради това доводите, изложени в точка 68 от настоящото решение, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

88 На трето място, що се отнася до условието за „същественост“, е важно да се отбележи, че преценката на Общия съд по въпроса дали Комисията надлежно е доказала, че последицата върху цената на внасяните стоки е съществена, както се изисква от съдебната практика, припомнена в точка 74 от настоящото решение, посочена и от Общият съд в точка 115 от обжалваното съдебно решение, фигурира като основен мотив в точки 152—157 от обжалваното съдебно решение, докато точки 158—161 от обжалваното съдебно решение съдържат мотиви, които Общият съд е квалифицирал като съображения за изчерпателност.

89 В това отношение в точка 152 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно посочва, че преценката дали породените от спорното поведение последици са съществени трябва да се извърши предвид всички релевантни обстоятелства в случая, сред които по-специално са продължителността, естеството и обхвата на нарушението. Общият съд допълва, че други обстоятелства, като например големината на участвалите в деянието предприятия, също могат да се окажат релевантни.

90 Нищо в тези точки обаче не сочи, че тези обстоятелства са релевантни само за поведение с определена продължителност или за поведение, в което участва определен дял от операторите на пазара. Ето защо доводите, изложени в точка 69 от настоящото решение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

91 На четвърто място, що се отнася до условието за непосредственост, следва да се отбележи, от една страна, че в точка 170 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че Cargolux няма основание да се позовава на точка 87 от решение от 27 февруари 2014 г., InnoLux/Комисия (T‑91/11, EU:T:2014:92), с мотива, че фактите по делото, по което е постановено това решение съществено се различават от тези по настоящото дело, нещо, което след това подробно развива в посочената точка 170 от обжалваното съдебно решение. Както обаче следва от точка 169 от обжалваното съдебно решение, в посочената точка 170 Общият съд само отхвърля доводите на Cargolux, с които се цели да се обори заключението, до което е достигнал Общия съд в точка 168 от обжалваното съдебно решение, че последицата върху цената на внасяните стоки е непосредствена, както се изисква, доколкото това заключение вече в достатъчна степен почива на точки 163—167 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени от Cargolux. Поради това точка 170 от обжалваното съдебно решение трябва да се разглежда като изложена за изчерпателност.

92 По нататък, доводите, насочени срещу точка 170 от обжалваното съдебно решение, следва да се отхвърлят като неотносими в съответствие с постоянната съдебната практика, съгласно която оплаквания, насочени срещу мотиви от акт на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са неотносими (решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 537, и от 4 октомври 2024 г., thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 263 и цитираната съдебна практика).

93 От друга страна, доколкото с доводите си, изложени в точка 70 от настоящото решение, Cargolux оспорва общо преценката за непосредствеността на последицата върху цената на внасяните стоки, направена от Общия съд с оглед по-специално на елементите, които той е изтъкнал в точка 132 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че в посочената точка 132 Общият съд отбелязва, че макар спедиторите да купуват входящи услуги по превоз на товари, те правят това, за да ги обединят в пакет услуги, чиято цел е именно да се организира интегриран транспорт на стоки към територията на ЕИП от името на изпращачи.

94 Следва да се констатира, че с тези доводи Cargolux цели да обори преценката на Общия съд по фактите, направена в точка 132, без обаче да твърди тяхното изопачаване.

95 Съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обаче обжалването e ограничено само до правни въпроси.

96 Следователно Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Всъщност, щом като тези доказателства са редовно събрани и са спазени общите принципи на правото, както и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата, само Общият съд може да преценява какво значение да придаде на представените пред него доказателства. Ето защо, освен в случай на изопачаването им, преценката на фактите и доказателствата не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда в рамките на производство по обжалване (решения от 28 май 1998 г., Deere/Комисия, C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 22, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 50 и цитираната съдебна практика).

97 Поради това тези доводи следва да се отхвърлят като недопустими.

98 С оглед на гореизложеното втората част от първото основание следва да се отхвърли отчасти като недопустима, отчасти по същество и отчасти като неотносима.

По четвъртата част от основанието, свързана с неправомерно обръщане на тежестта на доказване

–Доводи на страните

99 Cargolux твърди, че в точки 145 и 167 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправомерно е обърнал тежестта на доказване. От една страна, при извършения анализ на предвидимостта на последицата върху цената на внасяните стоки Общият съд упрекнал Cargolux, че не представя нищо, което доказва, че начисляването надолу по веригата на допълнителния разход е малко вероятно. От друга страна, при анализа на условието за непосредственост на тази последица Общият съд упрекнал Cargolux, че не доказва, нито дори твърди, че предвидимото начисляване на допълнителния разход на базираните в ЕИП изпращачи е неоправдано или необичайно за нормалното функциониране на пазара. Cargolux обаче нямал задължение да доказва компетентността на Комисията.

100 Комисията твърди, че тази част от основанието следва да се отхвърли.

–Съображения на Съда

101 Трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията следва да посочи доказателствата, които могат надлежно да установят наличието на съставомерните признаци на нарушение на правото в областта на конкуренцията. За сметка на това предприятието, което изтъква основание за защита срещу констатирането на такова нарушение, трябва да докаже, че това основание за защита трябва да бъде уважено. Въпреки това, макар доказателствената тежест според тези принципи да се носи или от Комисията, или от съответното предприятие, фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да са такива, че да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, като в противен случай е позволено да се заключи, че правилата относно доказателствената тежест са спазени (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 120 и цитираната съдебна практика).

102 Тази съдебна практика, в основата на която са общите правила за събиране на доказателствата, може да се приложи към положение, при което Комисията трябва да обоснове своята териториална компетентност по отношение на действия с произход извън територията на Съюза или на ЕИП.

103 В разглеждания случай, що се отнася, от една страна до твърдението за нарушение, насочено срещу 145 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че в тази точка Общият съд посочва, че Cargolux не представя нищо, което да доказва, че обстоятелствата в случая е нямало до доведат до начисляване надолу по веригата на допълнителния разход, дължащ се на единното продължено нарушение при входящите маршрути, на изпращачите. Общият съд предварително констатира най-напред в точки 138—142 от обжалваното съдебно решение, че от различни елементи, съдържащи се в спорното решение следва, че участниците в спорния картел разумно са можели да предвидят, че единното продължено нарушение при входящите услуги по превоз на товари ще доведе до увеличаване на цената на услугите по превоз на товари по входящите маршрути.

104 След това Общият съд отбелязва в точка 143 от обжалваното съдебно решение, че въпросът съответно е дали уличените превозвачи са можели да предвидят, че спедиторите ще начислят такъв допълнителен разход на собствените си клиенти, а именно изпращачите. В това отношение Общият съд констатира в точка 144 от обжалваното съдебно решение, че съгласно съображения 14 и 70 от спорното решение за спедиторите цената на услугите по превоз на товари представлява „вложена съставка“, а това е променлив разход, чието нарастване по принцип води до увеличаване на пределния разход, спрямо който спедиторите определят собствените си цени.

105 Следователно, като се има предвид, че Общият съд предварително е констатирал, че Комисията е доказала обстоятелствата, посочени от Общия съд в точки 138—144 от обжалваното съдебно решение, не може да се приеме, че с констатацията, направена в точка 145 от обжалваното съдебно решение, Общия съд неправомерно е обърнал тежестта на доказване. Следователно твърдението за нарушение, което се отнася до точка 145 трябва да се отхвърли като неоснователно.

106 Що се отнася, от друга страна, до твърдението за нарушение, насочено срещу 167 от обжалваното съдебно решение, следва да се посочи, че в тази точка Общият съд констатира, че Cargolux не доказва, нито дори твърди, че предвидимото начисляване на допълнителния разход на базираните в ЕИП изпращачи е неоправдано или необичайно за нормалното функциониране на пазара.

107 Общият съд обаче е направил тази констатация, след като е посочил в точки 163— 166 от обжалваното съдебно решение, по-конкретно в точка 165 от него, че в разглеждания случай намесата на спедиторите, за които е било предвидимо, че напълно самостоятелно ще начислят подлежащия на заплащане от тях допълнителен разход на изпращачите, наистина може да е допринесла за настъпването на последицата върху цената на внасяните стоки, но че тази намеса обаче сама по себе си не може да прекъсне причинно-следствената верига между спорното поведение и последицата, като съответно ѝ отнеме непосредствеността.

108 При това положение с оглед на тези елементи, които не са оспорени при обжалването, и предвид припомненото в точка 101 от настоящото решение, не може да се приеме, че в посочената точка 167 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправомерно е обърнал тежестта на доказване. Следователно твърдението за нарушение, което се отнася до посочената точка 167 също е неоснователно.

109 Поради това четвъртата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.

По петата част от първото основание, свързана със замяна на мотиви

–Доводи на страните

110 Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като при проверката относно прилагането от страна на Комисията на критерия за квалифицираните последици е заменил със свои собствени мотивите на Комисията. Общият съд изложил собствени мотиви, основавайки се на фактори, които не били отчетени от Комисията и на съображения извън тези, на които Комисията се основала в спорното решение. В спорното решение по-конкретно не били разгледани съставните елементи на този критерий. Така, макар само две съображения от спорното решение да се отнасят до посочения критерий, Общият съд му посветил 69 точки от обжалваното съдебно решение. Cargolux се позовава по-конкретно на точка 165 от обжалваното съдебно решение, която се отнасяла до начисляването на допълнителния разход на изпращачите в ЕИП, макар в съображение 1045 от спорното решение да били посочени само потребителите в ЕИП. Освен това в точки 155—161 от обжалваното съдебно решение било направено позоваване на части от спорното решение, които не се отнасят до прилагането на същия критерий. След като била доказана липсата в спорното решение на анализ относно съставните елементи на критерия за квалифицираните последици, обстоятелството, че Общият съд е отговорил на доводите на Cargolux, било без значение.

111 Комисията твърди, че тази част от основанието следва да се отхвърли по същество.

–Съображения на Съда

112 Наистина от съдебната практика следва, че обхватът на контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, обхваща всички елементи от решенията на Комисията относно производства по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, по отношение на които Общият съд осигурява задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателя основания и предвид всички представени от него доказателства. В рамките на този контрол обаче юрисдикциите на Съюза не могат по никакъв повод да заменят мотивите на автора на съответния акт със собствените си мотиви (решение от 4 юли 2024 г., Westfälische Drahtindustrie и Pampus Industriebeteiligungen/Комисия, C‑70/23 P, EU:C:2024:580, т. 38 и цитираната съдебна практика).

113 Следователно Общият съд не може да попълни празнина в мотивите на обжалвания акт със свои собствени мотиви, така че проверката, която извършва, да не е свързана с нито една преценка, съдържаща се в този акт (решение от 18 юли 2013 г., UEFA/Комисия, C‑201/11 P, EU:C:2013:519, т. 65 и цитираната съдебна практика).

114 Когато обаче Общият съд само отговаря на доводите, изтъкнати пред него, като просто излага мотивите на обжалвания акт, не може да се приеме, че замества със свои мотивите на издателя на акта (вж. в този смисъл решения от 12 юни 2014 г., Deltafina/Комисия, C‑578/11 P, EU:C:2014:1742, т. 56, и от 23 ноември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑209/21 P, EU:C:2023:905, т. 49).

115 Вярно е, че в разглеждания случай Общият съд не е основал констатацията в точка 165 от обжалваното съдебно решение на дадено съображение от спорното решение. Както е видно обаче от съвместното тълкуване на мотивите в обжалваното съдебно решение, които се отнасят до преценката на критерия за квалифицираните последици, и по-конкретно точки 111 и 127 от обжалваното съдебно решение, в първото изречение от съображение 1045 от спорното решение, макар и синтезирано, се съдържат елементите, които са позволили на Общия съд да извърши проверка дали Комисията е обосновала извънтериториалната си компетентност с оглед на критерия за квалифицираните последици. Всъщност именно тези елементи, разгледани във връзка с останалите релевантни съображения от решението, изтъкнати в точки 131, 132, 138—141, 144, 147, 155—157, 160 и 161 от обжалваното съдебно решение, са дали възможност на Общия съд да провери дали Комисията действително е доказала наличието на такива последици. Освен това от точки 116—171 от обжалваното съдебно решение е видно, че в тях Общият съд само е отговорил на доводите, изтъкнати пред него от Cargolux, и е изяснил мотивите на спорното решение, по-специално извличайки някои характеристики на съдържащи се в решението елементи.

116 Обстоятелството, че елементите, посочени в тези точки, и по-специално в точки 155—161 от обжалваното съдебно решение, не са изрично изтъкнати от Комисията в частта от спорното решение, посветена на обосноваването на нейната териториална компетентност, не може да докаже наличието на неправомерна замяна на мотиви. Всъщност припомнената в точка 113 от настоящото решение съдебна практика изисква само проверката, която извършва Общият съд, да е свързана с преценките, съдържащи в проверявания от него акт. Освен това, както това вече бе констатирано в предходната точка, в първото изречение на съображение 1045 от спорното решение се съдържат елементите, които са позволили на Общия съд да извърши проверка дали Комисията действително е обосновала извънтериториалната си компетентност с оглед на критерия за квалифицираните последици.

117 Следователно не е налице твърдяната замяна на мотиви. Поради това петата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.

По шестата част от основанието, свързана с грешка при прилагането на правото и с нарушение на правото на защита

–Доводи на страните

118 Cargolux твърди, че Общият съд е нарушил правото му на защита, като е извършил преценка на законосъобразността на спорното решение въз основа на аргументи и анализ, представени за първи път пред него. В това отношение осъществената от Общия съд замяна на мотиви във връзка с преценката на критерия за квалифицираните последици лишила Cargolux от правото да изрази становище по прилагането на този критерий в хода на административното производство, в разрез със съдебната практика, съгласно която съответното предприятие трябва да има възможност да изложи своето становище относно достоверността и значимостта на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, ползвани от Комисията в подкрепа на нейните твърдения. Макар действително разгледаната в обжалваното съдебно решение проблематика да била известна на Cargolux по време на административното производство пред Комисията, това не променяло факта, че Общият съд се основал на нов анализ и аргументи, свързани с критерия за квалифицираните последици, които не се съдържали в административното дело на Комисията.

119 Комисията възразява, че тази част от основанието следва да се отхвърли по същество.

–Съображения на Съда

120 Настоящата част от основанието почива на отправната точка, че при преценката дали Комисията е доказала надлежно, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай, Общият съд неправомерно е заменил със собствени мотивите, съдържащи се в спорното решение. От анализа на петата част от настоящото основание следва обаче, че тази отправна точка е неоснователна.

121 Поради това шестата част от първото основание следва да се отхвърли по същество.

По третата част от основанието, свързана с обосноваването на извънтериториалната компетентност на Комисията въз основа на единното продължено нарушение, разгледано цялостно

–Доводи на страните

122 Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точки 174, 176 и 177 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е имала основание да обоснове компетентността си да прилага член 101 ДФЕС по отношение на входящите маршрути, позовавайки се на естеството на единното продължено нарушени, разгледано цялостно.

123 Общият съд не направил разлика между понятието „единно продължено нарушение“, от една страна, и обосноваването на компетентността на Комисията, от друга страна. Това понятие, чиято цел е да облекчи тежестта на доказване, която тежи върху Комисията, не можело да разширява нейната компетентност да прилага 101 ДФЕС, освен ако не ѝ се признае неограничена компетентност да разследва всяко поведение, осъществено извън ЕИП, за което се твърди, че е част от единно продължено нарушение, само някои от елементите на което имат последици в ЕИП.

124 Второ, понятието „единно продължено нарушение“ предполагало, че всеки съществен аспект от нарушението сам по себе си представлява нарушение. Поради това Комисията не можело да се позовава на това понятие с цел да разшири компетентността си до поведение при входящите маршрути, което няма за цел, нито за резултат, ограничаването на конкуренцията в рамките на ЕИП.

125 Трето, Общият съд пренебрегнал факта, че делото, по което е постановено решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632), се отнася до фактически обстоятелства които нямат връзка с тези в разглеждания случай.

126 Четвърто, точка 177 от обжалваното съдебно решение била неправилна, доколкото в нея Общият съд приел, че в съображение 1046 от спорното решение Комисията е извършила проверка на последиците от нарушението, разгледано цялостно, въпреки че в това съображение не се съдържала подобна проверка.

127 Противно на твърденията на Комисията, Cargolux действително оспорил съображение 1046 от спорното решение в жалбата си в първоинстанционното производство, както това било видно от жалбата му пред Общия съд. Съображение 1046 също било посочено в раздел № 5.3.2 от жалбата. Освен това Общият съд приел, че съображение 1046 е един от мотивите, поради които Комисията е счела, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, не въз основа на спорното решение, а на отговорите на Комисията на въпросите на Общия съд.

128 Комисията твърди, че тази част от основанието е недопустима, тъй като Cargolux не е оспорило пред Общия съд съображение 1046 от спорното решение. При всички положения според Комисията тази част от основанието следвало да се отхвърли по същество.

–Съображения на Съда

129 Достатъчно е да се отбележи, че с шестото си основание за отмяна пред Общия съд, Cargolux оспорва единствено компетентността на Комисията да прилага член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към спорното поведение, що се отнася до входящите услуги по превоз на товари. В това отношение Общият съд заключава в точка 171 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е имала основание да приеме, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, що се отнася до координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, така че компетентността на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към спорното поведение в оспорената част, е обоснована. Следователно по съображения за изчерпателност в точки 172—182 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал въпроса дали за да обоснове компетентността си за прилагане на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на спорното поведение, Комисията е имала основание също така да приеме в съображение 1046 от спорното решение, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен с оглед на последиците на единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

130 Освен това, както е видно от анализа на първата, втората, четвъртата, петата и шестата част от настоящото основание, Общият съд се е произнесъл в този смисъл в точка 171 от обжалваното съдебно решение, без да допусне твърдените грешки при прилагането на правото или замяна на мотиви.

131 При това положение следва да се констатира, че третата част от настоящото основание се отнася до мотиви на обжалваното съдебно решение, които са изложени по съображения за изчерпателност.

132 Поради това при всички положения третата част от първото основание следва да се отхвърли като неотносима съгласно припомнената в точка 92 от настоящото решение.

133 От изложеното следва, че първото основание следва да се отхвърли отчасти като недопустимо, отчасти като неотносимо и отчасти по същество.

По второто основание, свързано с квалифицирането на разглежданото поведение като нарушение с оглед на целта

134 Второто основание на Cargolux се състои от две части. С първата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и е нарушил правото му на защита, като е заключил, че Комисията е анализирала в достатъчна степен икономическия и правен контекст, в който се вписва спорния картел. С втората част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и е нарушил правото му на защита, като е заключил, че направената от Комисията преценка на икономическия и правен контекста, която се ограничава до строго необходимото, е достатъчна разглежданото поведение да бъде квалифицирано като нарушение с оглед на целта.

По първата част от основанието, свързана с обхвата на анализа на икономическия и правен контекст, който Комисията трябва да извърши

–Доводи на страните

135 Cargolux твърди, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел в точки 303—305 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е имала право да се задоволи с проверка на икономическия и правен контекст, която е ограничена „до строго необходимото“, тъй като е счела, че разглежданото поведение е равносилно на хоризонтално ценообразуване, а и е спазила този стандарт на проверка. Едва три страници от спорното решение били посветени на квалифицирането на спорния картел като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Освен това в тях не се съдържал никакъв анализ на икономическия и правен контекст, както това вече било посочено в жалбата пред Общия съд.

136 Освен това Общият съд неправилно приел в точка 305 от обжалваното съдебно решение, че посоченият стандарт на проверка е спазен с оглед единствено на обясненията на Комисията, че цената е основното средство за конкуренция, че целта на спорните практики е била да се премахне несигурността при ценообразуването на пазара и да се гарантира, че е запазена дисциплината на пазара и че повишаването, произтичащо от показателите за горивото, се прилага изцяло. За разлика от това в по-ранната практика на Комисията нейният анализ бил подробно развит, макар отново да ставало въпрос за проверка, която е ограничена до строго необходимото.

137 Противно на посоченото от Общия съд в точка 309 от обжалваното съдебно решение, Cargolux изтъкнал по-ранната практика на Комисията по вземане на решения, не за да докаже, че Комисията трябва да отговаря на по-стриктни изисквания, а че разликата в предприетите от нея подходи при извършване на „проверката, която е ограничена до строго необходимото“, е толкова голяма, че Комисията дори не я е ползвала за насока. Комисията неправомерно изключила голям брой фактори, които били релевантни за твърдяната проверка на икономическия и правен контекст на фактическите положения в разглеждания случай, сред които естеството на услугите по въздушен превоз на товари и действителните условия на функционирането и на структурата на пазара за въздушен превоз на товари, неговата комплексност и мощта на спедиторите. По този начин Общият съд не отчел и факта, че понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ трябва да се тълкува ограничително.

138 От друга страна, като констатирал наличието на нарушение с оглед на целта без надлежно да вземе предвид доводите, които Cargolux е представило в жалбата си в първоинстанционното производство за преценката на икономическия и правен контекст в разглеждания случай, Общият съд нарушил правото му на защита, като го лишил от задълбочен дебат, проведен при условията на състезателност, относно икономическия и правен контекст, в който се вписва неговото поведение.

139 Комисията възразява, че тази част от основанието следва да се отхвърли по същество.

–Съображения на Съда

140 На първо място, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени дали определено споразумение между предприятия или решение на сдружения на предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, преследваните от него цели, както и икономическият и правният контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва да се вземе предвид и естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари (решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 165 и 166).

141 Съдът вече е постановил обаче, че за тайни споразумения и съгласувани практики, които представляват изключително тежки нарушения на конкуренцията, анализът на икономическия и правен контекст, в който се вписва практиката, може да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение на конкуренцията с оглед на целта (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика, и от 26 октомври 2023 г., EDP — Energias de Portugal и др., C‑331/21, EU:C:2023:812, т. 100—102).

142 Сред видовете тайни споразумения или съгласувани практики са споразуменията за хоризонтално ценообразуване (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 82, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 163), като картелите, които предвиждат хоризонтално ценообразуване впрочем са от категорията споразуменията, които са изрично забранени с член 101, параграф 1, буква a) ДФЕС.

143 Изложената в точки 140—142 от настоящото решение съдебна практика е припомнена по същество от Общия съд в точки 300 и 302 от обжалваното съдебно решение. Освен това в точка 303 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че в съображения 908, 909, 1199 и 1208 от спорното решение, Комисията приема, че спорното поведение е равносилно на хоризонтално фиксиране на цени, макар да не се отнася до пълната крайна цена на разглежданите услуги. От това Общият заключава в точка 304 от обжалваното съдебно решение, че Комисията с основание твърди в писмената си защита, че за квалифицирането на спорните споразумения и практики като ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ е имала право да се задоволи с проверка на икономическия и правен контекст, която е ограничена до строго необходимото.

144 Следователно в съответствие със съдебната практика Общият съд е приел, че тъй като Комисията е счела, че разглежданото поведение е равносилно на картел за хоризонтално ценообразуване, нейният анализ на икономическия и правен контекст, в който се вписва това поведение, може да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение на конкуренцията с оглед на целта.

145 На второ място, що се отнася конкретно до доводите на Cargolux, насочени срещу точка 305 от обжалваното съдебно решение, действително в тази точка Общият съд постановява, че извършената от Комисията в спорното решение преценка на релевантния икономически и правен контекст, отговаря на това изискване. В това отношение Общият съд отбелязва, че в съображения 909 и 916 от спорното решение Комисията е обяснила, че цената е основното средство за конкуренция, че целта на спорните споразумения и практики е била да се премахне несигурността при ценообразуването на пазара за превоз на товари и по този начин да се гарантира, че е запазена дисциплината на пазара и че повишаването, произтичащо от показателите за горивото, се прилага изцяло и координирано.

146 В точка 305 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд констатира също, че този анализ се основава по-специално на раздел 4 от спорното решение, в който са описани в частност общите принципи и структурата на спорния картел, както и че посоченият анализ следва да се разглежда и с оглед на описанието на сектора по превоз на товари и на приложимите правила за таксуване, за което самото Cargolux признава, че е направено в раздел 2.1 от спорното решение.

147 Следователно в точка 305 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се е задоволил само с констатацията, изложена от Cargolux в точка 136 от настоящото решение. Всъщност Общият съд я е допълнил, като се е позовал и на други релевантни елементи, изложени от Комисията в спорното решение, а именно, както това е видно от точка 305, основните принципи и структурата на спорния картел, както и описанието на сектора по превоз на товари и на приложимите в този сектор правила за таксуване, които впрочем, с оглед на припомнената в точка 140 от настоящото решение съдебна практика са релевантни елементи, за да се прецени дали дадено поведение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

148 Следователно критиката на Cargolux срещу посочената точка 305 се дължи на непълен прочит на обжалваното съдебно решение.

149 В това отношение, Cargolux не може да черпи полезен довод от по-ранната практика на Комисията по вземане на решения, дори и когато, както твърди при настоящото обжалване, се позовава на нея само за да докаже, че Общият съд неправилно е пропуснал да санкционира Комисията за това, че неправомерно е изключила от анализа, който е била длъжна да направи, редица релевантни фактори. Всъщност, както Общият съд правилно посочва в точка 309 от обжалваното съдебно решение, предходната практика на Комисията по вземане на решения може да има само насочващ характер (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., C„Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 164 и цитираната съдебна практика).

150 На трето място, що се отнася до доводите, изложени в точка 138 от настоящото решение, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика основанието, изведено от липса на отговор от страна на Общия съд на доводи, на които е направено позоваване в първоинстанционното производство, означава по същество да се твърди нарушение на задължението за излагане на мотиви, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложимо за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (решение от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 185 и цитираната съдебна практика). При това положение, доколкото Cargolux твърди, че Общият съд не е отчел надлежно доводите, които Cargolux му е представило с оглед на преценката на икономическия и правен контекст в разглеждания случай, всъщност под претекста на твърдение за нарушение на правото на защита Cargolux упреква Общия съд, че е нарушил задължението си за мотивиране.

151 Следва обаче да се припомни, че задължението за мотивиране, което има Общият съд по силата на член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, означава, че Общият съд трябва да изложи съображенията си по ясен и недвусмислен начин, така че заинтересованите лица да могат да се запознаят с основанията за взетото решение, а Съдът—да упражни своя съдебен контрол (решения от 11 април 2013 г., Mindo/Комисия, C‑652/11 P, EU:C:2013:229, т. 29, и от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P et C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 113 и цитираната съдебна практика).

152 Това задължение обаче не означава, че Общият съд трябва да излага изчерпателно и едно по едно всички представени от страните по спора съображения. Следователно обосновката може да бъде и имплицитна, при условие че дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава Общият съд, а на Съда—да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 372, и от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 114 и цитираната съдебна практика).

153 Следва да се припомни също така, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите на посоченото решение, тъй като от нея зависи материалната законосъобразност на спорния акт (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67, и от 4 октомври 2024 г., UPL Europe и Indofil Industries (Нидерландия)/Комисия, C‑262/23 P, EU:C:2024:862, т. 134 и цитираната съдебна практика).

154 В разглеждания случай в точки 293—304 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изложил фактическите и правни съображения, поради които е заключил, че Комисията правилно е счела, че може да сведе проверката на икономическия и правен контекст до строго необходимото за квалифицирането на спорните споразумения и практики като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Освен това в точки 305—310 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е изложил мотивите, поради които е счел, че противно на твърдяното пред него от Cargolux, извършената от Комисията в спорното решение преценка на релевантния икономически и правен контекст, отговаря на изискванията. В точка 306 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил и довода на Cargolux, свързан с евентуален ефект на скачените съдове, а в точка 309 от обжалваното съдебно решение и довода, свързан с предходната практика на Комисията за вземане на решения. Накрая, в точка 310 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил довода на Cargolux, с който се оспорва квалифицирането на спорното поведение като „типичен картел“.

155 Следователно предвид припомнената в точки 151 и 152 от настоящото решение съдебна практика, не може да се приеме, че по този начин Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране на обжалваното съдебно решение като е отхвърлил доводите на Cargolux, целящи да докажат, че Комисията е допуснала грешка при квалифицирането на разглежданото поведение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, без преди това да е извършила преценка на релевантния икономически и правен контекст.

156 Следователно доводите, изложени в точка 138 от настоящото решение, следва да се отхвърлят в тази им част като неоснователни.

157 Освен това, доколкото с тях Cargolux твърди, че Общият съд неправилно е заключил, че Комисията основателно е квалифицирала разглежданото поведение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, съгласно припомнената в точка 153 от настоящото решение съдебна практика тези доводи не могат да доведат до установяване на нарушение от страна на Общия съд на задължението му за мотивиране, а се отнасят до обосноваността на направения от Общия съд анализ. Cargolux обаче оспорва обосноваността на този анализ с втората част от настоящото основание, поради което съответно доводите в тази им част ще бъдат разгледани с втората част от основанието.

158 С оглед на гореизложеното, първата част от второто основание следва да се отхвърли по същество.

По втората част от основанието, свързана с анализа, позволяващ на Комисията да квалифицира разглежданото поведение като нарушение с оглед на целта

–Доводи на страните

159 Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и е нарушил правото му на защита, като е заключил, че извършената от Комисията преценка на икономическия и правен контекст, която се изразява до строго необходимото, е достатъчна, за да се квалифицира разглежданото поведение като нарушение с оглед на целта, без да държи сметка за елементите, характеризиращи този контекст, и без дори да анализира доказателствата за тези елементи.

160 От една страна, разглежданото поведение нямало как надлежно да се квалифицира като нарушение с оглед на целта, тъй като то не можело да ограничи конкуренцията на пазара за въздушен превоз на товари нито пряко, нито косвено. Както било изложено в жалбата пред Общия съд, клиентите вземали решенията си за покупка въз основа на общата цена, която трябва да им бъде фактурирана. Освен това увеличаването на допълнителните такси можело да бъде неутрализирано с конкуренцията при основните тарифи, доколкото поведението при допълнителните такси не се изразявало във фиксиране на продажните цени спрямо клиентите, нито в намаляване или премахване на конкуренцията посредством цените. Поради това точки 298 и 299 от обжалваното съдебно решение били неправилни, тъй като в тях Общият съд неправилно пренебрегнал фактори, които имат съществена роля в икономическия и правен контекст по цитираните в тази точка дела и които били отчетени от Комисията при установяване по тези дела на нарушение с оглед на целта, но не били налице в настоящия случай.

161 Освен това разглежданото поведение не можело да ограничи и косвено конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, тъй като цените на пазара на въздушния превоз на товари до голяма степен били непрозрачни, а през 2005 г. съответните участници в картела държали само 34 % от световния пазар за въздушен превоз на товари, който освен това бил силно фрагментиран. Поради това, дори тяхното координиране да било доказано, било малко вероятно то да може съществено да засегне конкуренцията.

162 От друга страна, отказът да се плащат комисиони също не можел надлежно да бъде квалифициран като нарушение с оглед на целта. Както било изложено и в жалбата пред Общия съд, Комисията не отчела надлежно специфичния правен контекст, в който участниците са обсъждали комисионите върху допълнителните такси. Ставало въпрос за легитимна реакция на практиките на спедиторите, което изключвало възможността отказът да се плащат комисиони надлежно да се квалифицира като нарушение с оглед на целта. В точка 485 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд се позовал на съображения 675— 702 от спорното решение, без да вземе предвид съдебния спор със спедиторите и заплахите, които били в основата на обсъжданията между превозвачите и спедиторите.

163 Освен това в точки 487—490 от обжалваното съдебно решение Общият съд разтълкувал неправилно доводите на Cargolux. Всъщност Cargolux не твърдяло, че е имало право да поддържа контакти с останалите превозвачи по повод на отказа да се плащат комисиони поради незаконосъобразното поведение на спедиторите, а твърдяло, че Комисията не е приложила правилния правен критерий, за да установи наличието на нарушение с оглед на целта, и не е зачела правото му на защита, тъй като не е разгледала неговите доводи относно правния и икономически контекст, в който се вписва този отказ.

164 Комисията твърди, че втората част от основанието е частично недопустима и частично неоснователна.

–Съображения на Съда

165 Съгласно член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването e ограничено само до правни въпроси.

166 Ето защо, когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху изведените от тях правни последици (вж. в този смисъл решения от 28 май 1998 г., Deere/Комисия, C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 21, и от 11 януари 2024 г., Planistat Europe и Charlot/Комисия, C‑363/22 P, EU:C:2024:20, т. 50 и цитираната съдебна практика).

167 За сметка на това, както вече бе припомнено в точка 96 от настоящото решение, Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Ето защо, освен в случай на изопачаването им, преценката на фактите и доказателствата не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда в рамките на производство по обжалване.

168 В разглеждания случай, на първо място следва да се констатира, че квалифицирането на спорния картел като нарушение с оглед на целта, представлява правна квалификация на фактите. От една страна обаче, както е видно от доводите, посочени в точки 160 и 163 от настоящото решение, под претекста на твърдение за грешка в правната квалификация на фактите, Cargolux всъщност цели Съдът да извърши нова преценка на фактическите обстоятелства и на вече представените пред Общия съд доказателства, без да твърди тяхното изопачаване от страна на Общия съд. Всъщност Cargolux излага собственото си мнение за функционирането на пазара на услуги по въздушен превоз на товари и ограничената последица, която това поведение е имало върху цената на тези услуги. Следователно в това отношение посочените доводи следва да се отхвърлят като недопустими съгласно припомнената в точка 96 от настоящото решение съдебна практика.

169 От друга страна, доколкото с тези доводи Cargolux твърди, че в точки 298 и 299 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като въз основа на неотносима съдебна практика е приел, че поведение, изразяващо се във фиксирането само на част от цената на съответната стока или услуга, може да се квалифицира като картел за хоризонтално ценообразуване, следва да се отбележи, че тези доводи почиват на отправната точка, че споразумение между конкурентни, изразяващо се във фиксиране само на част от съответната цена или услуга, не попада в обхвата на понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

170 В това отношение действително Съдът е постановил, че понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ трябва да се тълкува стриктно и може да се прилага единствено по отношение на някои видове съгласуване между предприятия, които увреждат в достатъчна степен конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях. В основата на тази съдебна практика е обстоятелството, че определени форми на съгласуване между предприятия могат по самото си естество да се разглеждат като увреждане на доброто функциониране на нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2024 г., Комисия/KRKA, C‑151/19 P, EU:C:2024:546, т. 63 и цитираната съдебна практика).

171 В това отношение е прието, че за някои тайни действия, като тези, които водят до хоризонтално ценообразуване от картелите, може да се счита, че е вероятно по естеството си да имат негативни последици по-специално за цената, количеството или качеството на стоките и услугите, така че за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС може да се приеме, че не е необходимо да се доказват конкретните последици от тях за пазара (решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 115 и цитираната съдебна практика). Всъщност подобни действия водят до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 163).

172 Следователно в основата на този съществен правен критерий за определяне дали дадено споразумение включва ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е констатацията дали такова споразумение или практика е сред формите, които които увреждат в достатъчна степен конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 162), като тази констатация трябва да се направи с оглед на припомнените в точка 140 от настоящото решение елементи.

173 Следователно единствено с обстоятелството, че разглежданото тайно споразумение се отнася само до част от цената на съответната стока или услуга, няма как да се докаже, че посоченото поведение не разкрива форма на съгласуване, която по собственото ѝ естество трябва да се разглежда като увреждаща функционирането на нормалната конкуренция. Напротив по самото си естество подобно поведение води до увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите.

174 Поради това доводите срещу точки 298 и 299 от обжалваното съдебно решение почиват на погрешна отправна точка, така че следва да се отхвърлят като неоснователни.

175 На второ място, що се отнася до квалифицирането на отказа да се плащат комисиони като нарушение с оглед на целта, следва да се отбележи, че с доводите, изложени в точки 162 и 163 от настоящото решение, Cargolux оспорва преценката на Общия съд за антиконкурентния характер на контактите, в които е участвало по повод на отказа да се плащат комисиони, съдържаща се в точки 483—491 от обжалваното съдебно решение.

176 В точка 485 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд само е изложил това, което следва от съображения 675—702 от спорното решение, като Cargolux не твърди, че Общият съд ги е изопачил. Следователно критиката, насочена срещу точка 485 от обжалваното съдебно решение трябва да се отхвърли като недопустима на основание на припомнената в точка 96 от настоящото решение съдебна практика.

177 Що се отнася до точки 487—490 от обжалваното съдебно решение, в тях Общият съд посочва по същество, че според Cargolux отказът да се плащат комисиони е легитимен отговор на твърдяно незаконосъобразно поведение на спедиторите, но че както следва от цитираната в точки 487 и 488 от обжалваното съдебно решение съдебна практика, Cargolux не може с твърдения за антиконкурентно поведение на спедиторите да отрича антиконкурентния характер на контактите относно отказа да се плащат комисиони, в които е участвало.

178 Общият съд обаче правилно е припомнил в посочената точка 488 от обжалваното съдебно решение, че публичните органи, а не частните предприятия трябва да гарантират спазването на правните разпоредби, като това напомняне е в съответствие със съдебната практика (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 126 и цитираната съдебна практика).

179 Поради това Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като по същество е приел, че обстоятелството от контекста, в който се вписва спорното поведение, дори да се приеме за доказано, при всички положения не може да легитимира нарушение на член 101 ДФЕС, а още по-малко тайна практика, за която Общият съд е установил, както е видно от точки 293—311 от обжалваното съдебно решение, че е достатъчно вредна за конкуренцията, за да бъде квалифицирана като „ограничаване с оглед на целта“.

180 Следователно доводите, изложени в точка 163 от настоящото решение са неоснователни.

181 Поради това втората част от второто основание следва да се отхвърли отчасти като недопустима и отчасти по същество. Следователно трябва да се отхвърли второто основание.

По третото основание, свързано с наличието на единно продължено нарушение и с участието на Cargolux в него

182 Третото основание на Cargolux се състои от две части. С първата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е изложил неправилно правния критерий, който позволява да се обоснове наличието на единно продължено нарушение. С втората част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд неправилно е потвърдил констатацията на Комисията, с която му се вменява отговорност за единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

По първата част от основанието, свързана с релевантния правен критерий за установяване наличието на единно продължено нарушение

–Доводи на страните

183 Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е изложил неправилно правния критерий, позволяващ да се обоснове наличието на единно продължено нарушение. В точки 322—324 и точка 335 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърдил, че установяването на такова нарушение изисква наличие на цялостен план, преследващ обща цел, умишлен принос на участник към този план и негово доказано или презумирано знание за неправомерните деяния на другите участници, в които той не е участвал пряко. По-нататък в точка 325 от обжалваното съдебно решение Общият съд въвел понятието „взаимно допълване“. В точки 325—327 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд приел, че макар взаимното допълване да представлява обективна улика, подкрепяща наличието на общ план, който има за цел постигането на единна антиконкурентна цел, за да се установи наличието на единно продължено нарушение, не е необходимо да се извършва проверка дали различните деяния разкриват връзки на взаимно допълване. Подобно твърдение било в разрез с изобилната съдебна практика на Общия съд, потвърдена имплицитно от Съда в решение от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия (C‑440/19 P, EU:C:2021:214). От практиката на Комисията за вземане на решения също следвало, че тя ще прилага този критерий, който впрочем бил приложен в съображение 879 от спорното решение.

184 В този контекст Cargolux отбелязва, че точки 107 и 108 от решение от 16 юни 2022 г., Toshiba Samsung Storage Technology и Toshiba Samsung Storage Technology Korea/Комисия (C‑700/19 P, EU:C:2022:484), придавали твърде широк обхват на понятието „единно продължено нарушение“ по отношение на деяния, които нямат връзка помежду си, като същевременно значително намалявали тежестта на доказване за Комисията. Подобен риск обаче следвало да бъде избягван.

185 Комисията възразява, че тачи част от основанието следва да се отхвърли по същество.

–Съображения на Съда

186 Съгласно постоянната съдебна практика нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или пък с продължавано поведение, дори когато един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли сами по себе си и взети поотделно, да съставляват нарушение на тази разпоредба. Така, когато различните действия се вписват в „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 240).

187 Следователно предприятието, участвало в такова единно продължено нарушение със свои собствени деяния, които попадат в обхвата на понятието „споразумение“ или „съгласувана практика“ с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за деянията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 241).

188 В това отношение, трябва да се припомни, че за да бъдат квалифицирани различни деяния като единно продължено нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и дали посредством взаимодействие допринасят за настъпването на всички търсени от извършителите им антиконкурентни последици в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. За сметка на това условието относно понятието „единна цел“ предполага да се провери дали съществуват елементи, които характеризират различните деяния, съставляващи нарушението, и които могат да указват, че фактически извършените деяния от други участващи предприятия нямат същата цел или същия антиконкурентен резултат и съответно не се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар (решения от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑644/13 P, EU:C:2017:59, т. 50 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 242).

189 Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото като е приел по същество в точки 325 и 326 от обжалваното съдебно решение, че за квалифицирането на отделните деяния като единно продължено нарушение не е необходимо да се извършва проверка дали между тях има връзка на взаимно допълване по смисъла на припомнената в предходната точка съдебна практика, и от това е заключил в точка 327 от обжалваното съдебно решение, че дори да се приеме за доказано твърдението, че Комисията не е установила такава връзка на взаимно допълване между споразуменията и спорните практики, това само по себе си не може да опорочи от грешка квалифицирането им като единно продължено нарушение.

190 В това отношение Cargolux неоснователно се позовава, най-напред, на твърдения за съдебна практика на Общия съд в обратен смисъл, която била потвърдена от Съда в решение от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия (C‑440/19 P, EU:C:2021:214). Всъщност по делото, по което е постановено това решение, Съдът не е бил сезиран с въпрос дали с оглед на установяване на наличието на единно продължено нарушение е необходимо да се проверява дали между съответните различни деяния има връзка на взаимно допълване по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 188 от настоящото решение. Поради това липсата на произнасяне на Съда по този въпрос не може да се тълкува като оборващо припомнената в точка 188 постоянна съдебна практика.

191 По-нататък, доколкото тази съдебна практика наскоро отново е препотвърдена от Съда по-специално в точка 242 от решение на Съда от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия (C‑201/19 P, EU:C:2024:552), твърдението на Cargolux, изложено в точка 183 от настоящото решение, че посочената съдебна практика не е трайна и непротиворечива, не може да се приеме.

192 Накрая, не може също така да се приеме, че изтъкнатата от Cargolux съдебна практика, която е изложена в точка 188 от настоящото решение и припомнена по същество в точки 107 и 108 от решение от 16 юни 2022 г., Toshiba Samsung Storage Technology и Toshiba Samsung Storage Technology Korea/Комисия (C‑700/19 P, EU:C:2022:484), придава твърде широк обхват на понятието „единно продължено нарушение“, така че в обхвата на това понятие да попаднат деяния, които нямат връзка помежду си. Всъщност това не променя факта, че съгласно тази постоянна съдебна практика, посоченото понятие предполага наличието на „общ план“, в който се вписват различните деяния, от които то се състои, както и че тези деяния преследват еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар.

193 От гореизложеното следва, че първата част от третото основание следва да се отхвърли по същество.

По втората част от основанието, свързана с участието на Cargolux в единното продължено нарушение

–Доводи на страните

194 Cargolux твърди, че Общият съд неправилно е потвърдил констатацията на Комисията, че от него може да търси отговорност за единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

195 От една страна, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че Комисията надлежно е доказала взаимно допълващия се и непрекъснат характер на нарушението. Точка 509 от обжалваното съдебно решение била неправилна, доколкото в нея Общият съд приел, че поведението при отказа да се плащат комисиони, започнало почти пет години преди началото на нарушението, в което е упрекнато Cargolux, не намалява приноса му посредством взаимодействието с останалите съставни части на нарушението за осъществяването на преследваната единна цел. Всъщност според Cargolux, напротив, едно толкова голямо отклонение във времето позволявало да се допусне, че деянието по отношение на отказа да се плащат комисиони е било напълно отделно от тайното споразумение за допълнителните такси. Доказателствата в обратен смисъл, посочени в съображение 880 от спорното решение, не били релевантни.

196 Освен това Общият съд не взел предвид обстоятелството, изложено в жалбата в първоинстанционното производство, че контактите по отношение на допълнителната такса за гориво се изразявали в контакти от световен мащаб, провеждани на равнище централно управление на съответните предприятия, докато тези по отношение на допълнителната такса за сигурност по принцип били осъществявани на местно равнище. Точка 466 от обжалваното решение, с която тези доводи били отхвърлени, била неправилна, тъй като обстоятелството, че контактите относно допълнителната такса за сигурност разкриват комуникация с централното управление, не променяло факта, че многостранните контакти, свързани с всяко от тези две съставни части на нарушението, били водени на местно равнище. Предвид това точка 473 от обжалваното съдебно решение също била неправилна, доколкото Общият съд приел, че Cargolux не е успял да обори включването на съставните части относно допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност в едно и също нарушение, преследващо единна цел, въпреки че Комисията нямала основание да се позовава на контакти, които са твърде отдалечени във времето, за да констатира едно-единствено продължено нарушение.

197 От друга страна, в обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал противоречие в мотивите, като в точка 326 от обжалваното съдебно решение приел, че не е необходимо доказването на връзки на взаимно допълване, за да може Комисията да установи единно продължено нарушение, а впоследствие в констатациите си срещу Cargolux в точки 497 и 523 от обжалваното съдебно решение, се позовал на такива връзки, за да обоснове, че поведението по отношение на отказа да се плащат комисиони е част от единното продължено нарушение, установено в спорното решение.

198 Комисията възразява, че тази част от основанието следва да се отхвърли.

–Съображения на Съда

199 На първо място следва да се припомни, че от анализа на първата част от настоящото основание следва, че Общият съд правилно е постановил в точка 326 от обжалваното съдебно решение, че за да бъдат квалифицирани различни деяния като единно продължено нарушение, не е необходимо да се проверява дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и дали посредством взаимодействие допринасят за настъпването на всички търсени от извършителите им антиконкурентни последици.

200 Ето защо в точка 508 от обжалваното съдебно решение Общият съд, позовавайки се на тази точка 326 от обжалваното съдебно решение, констатира, че за да бъдат квалифицирани различни деяния като единно продължено нарушение, Комисията не е длъжна да проверява дали между тях има връзка на взаимно допълване. От това Общият съд заключава, че дори да се приеме, че е налице, все пак недоказването на такива връзки между съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, и съставните части на нарушението, засягащи допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност, не може само по себе си да доведе до незаконосъобразност на спорното решение.

201 Следователно именно по съображение за изчерпателност в точка 509 от обжалваното съдебно решение, въведено впрочем с израза „при всички положения“, Общият съд разглежда довода на Cargolux за относително късния начален момент на съставната част, засягаща отказа да се плащат комисиони, спрямо останалите съставни части. Следователно твърдението на Cargolux за нарушение в тази точка от обжалваното съдебно решение, изложено в точка 195 от настоящото решение, следва да се отхвърли като неотносимо съгласно припомнената в точка 92 от настоящото решение съдебна практика.

202 На второ място, следва да се отбележи, че в точка 466 от обжалваното съдебно решение Общият съд само посочва, че трите контакта, на които се позовава Cargolux, за да оспори участието си в съставната част на нарушението, засягаща допълнителната такса за сигурност, по скоро разкриват, отколкото оборват описаната от Комисията в спорното решение организация на няколко равнища, като по отношение на обстоятелството, че тези контакти разкриват указания или комуникации с централното управление на съответните предприятия Общият съд дава пример с електронните съобщения, описани в съображения 594 и 595 от спорното решение.

203 Що се отнася до точка 473 от обжалваното съдебно решение, в нея Общият съд посочва, че Cargolux не оспорва надлежно участието си в съставната част на нарушението, засягаща допълнителната такса за гориво, не успява да обори включването на съставните части, засягащи допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност, в едно-единствено нарушение, преследващо единна цел, и че е безспорно, че участието му в съставната част на нарушението, засягаща допълнителната такса за сигурност, се е запазило до 14 февруари 2006 г., като съществуват „надеждни доказателства“ най-малкото след 10 юни 2005 г., а преди тази дата участието се потвърждава от значителен обем доказателства и улики за антиконкурентни контакти.

204 Трябва следователно да се констатира, че точки 466 и 473 не съдържат фактически констатации. Поради това с доводите си, изложени в точка 196 от настоящото решение Cargolux всъщност иска от Съда да извърши нова преценка на фактите и на доказателствата, каквато Общият съд вече самостоятелно е направил в посочените точки, без обаче да твърди, че Общият съд е изопачил тези факти и доказателствата. Поради това тези доводи са недопусими съгласно припомнената в точка 96 от настоящото решение съдебна практика.

205 На трето място, що се отнася до твърдението за противоречие в мотивите, действително в точка 497 от обжалваното съдебно решение Общият съд по-специално посочва, че поради „взаимното допълване“ между, от една страна, съставните части на нарушението, засягащи допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност, и от друга страна, съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, от доказателствата, посочени в тази точка 497 може с основание да се заключи, че контактите по повод на отказа да е плащат комисиони, в които Cargolux е участвало, са със същия или близък географски обхват с контактите по повод на допълнителните такси. В това отношение Общият съд посочва, че това взаимно допълване не е надлежно оспорено от Cargolux, като се позовава на точки 329 и 509 от обжалваното съдебно решение.

206 Освен това в точка 523 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че тъй като допълнителните такси са били общоприложими за всички маршрути на световно равнище, това вероятно се е отнасяло и за отказа да се плащат комисиони, като посочва, че Комисията е приела, че отказът да се плащат комисиони и другите две съставни части на единното продължено нарушение са били допълващи се, тъй като той е „позволявал конкуренцията при допълнителните такси да се отстрани при договарянето на комисиони (на практика отстъпки върху допълнителните такси) с клиентите“.

207 От една страна, от точка 496 от обжалваното съдебно решение обаче следва, че мотивът, съдържащ се в точка 497 от обжалваното съдебно решение, е изложен от Общия съд само по съображения за изчерпателност, а това се отнася и до мотивите в точки 329 и 520 от обжалваното съдебно решение, поради което твърдението за противоречие в мотивите, което Cargolux извежда въз основа на тях, е неотносимо съгласно посочената в точка 92 от настоящото решение съдебна практика.

208 От друга страна, посочената точка 523 се отнася не до понятието „единно продължено нарушение“, а както сочи точка 511 от обжалваното съдебно решение, до доводите на Cargolux, представени пред Общия съд в подкрепа на четвъртата част от петото му основание, с които се оплаква, че Комисията не е представила необходимите доказателства, за да докаже „световния“ мащаб на единното продължено нарушение. При това положение твърдяното противоречие в мотивите не е налице.

209 Следователно втората част от третото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустима, отчасти по същество и отчасти като неотносима. Поради това следва да се отхвърли третото основание.

По четвъртото основание, свързано със степента на участието на Cargolux в единното продължено нарушение

210 С четвъртото си основание, което се състои от три части, Cargolux твърди, че Общият съд при всички положения е допуснал грешки при прилагането на правото, като е приел, че то носи отговорност за всички аспекти на единното продължено нарушение. С първата и втората част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд, от една страна, е допуснал грешка при прилагането на правото и е изопачил доказателствата, а от друга страна, че е нарушил принципа на равно третиране, като му е вменил отговорност за участие в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони. С третата част от основанието Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото при преценката на неговата отговорност за съставната част на нарушението, засягаща допълнителната такса да сигурност.

По първата част от основанието, свързана с участието на Cargolux в отказа да се плащат комисиони

–Доводи на страните

211 Cargolux твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото и е изопачил доказателствата, като е приел, че Cargolux е отговорно за участие в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони.

212 От една страна, в точка 486 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовал на съображение 688 от спорното решение, за да твърди, че редица превозвачи са обменяли информация на двустранно равнище, за да се уверят взаимно, че непрестанно се придържат към отказа да се плащат комисиони. Това съображение обаче се отнасяло до двустранен контакт между Deutsche Lufthansa и Société Air France, който не включва Cargolux, поради което не можел да обоснове участието на Cargolux в тази съставна част на нарушението.

213 От друга страна, в разрез със задължението за съдебен контрол, което има, Общият съд не извършил задълбочена проверка на спорното решение с оглед на изтъкнатите от Cargolux основания. Всъщност в приложение към жалбата му пред Общия съд Cargolux оспорил поотделно всички доказателства, които Комисията изтъкнала по отношение на участието му в съставната част от нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони. Общият съд обаче не посочил това в обжалваното съдебно решение, поради което това съдебно решение не позволило на Cargolux да разбере причините, поради които доказателствата, посочени в приложението „са използвани срещу него“.

214 Комисията твърди, че тази част от основанието следва да се отхвърли по същество.

–Съображения на Съда

215 На първо място, доколкото със съдържащото се в нея първо твърдение за нарушение настоящата част от основанието е насочена срещу точка 486 от обжалваното съдебно решение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна или явно противоречаща на текста им. Това изопачаване обаче трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Когато обаче твърди изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд, жалбоподателят трябва да посочи точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд, и да докаже грешките при анализа, които според него са го довели до това изопачаване (вж. в този смисъл решения от 26 септември 2024 г., JCDecaux Street Furniture Belgium/Комисия, C‑710/22 P, EU:C:2024:787, т. 63, и от 22 май 2025 г., Luossavaara-Kiirunavaara/Комисия, C‑621/23 P, EU:C:2025:368, т. 108 и цитираната съдебна практика).

216 В посочената точка 486 Общият съд констатира, че от спорното решение следва, че редица превозвачи са обменяли информация на двустранно равнище за да се уверят взаимно, че непрестанно се придържат към отказа да се плащат комисиони, както са се договорили по-рано. В това отношение като пример Общият съд посочва съдържанието на съображение 688 от спорното решение, в което се описва телефонен разговор между двама превозвачи, нито един от които не е Cargolux.

217 От спорното решение обаче следва, че Общият съд правилно е отразил изложеното в съображение 688. Съответно твърдяното изопачаване не е налице.

218 Освен това, доколкото с това твърдение за нарушение, насочено срещу точка 486 от обжалваното съдебно решение, Cargolux оспорва релевантността на възприетото от Общия съд в тази точка 486 за доказване на участието му в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, то следва да се отхвърли като недопустимо в съответствие с припомнената в точка 96 от настоящото решение съдебна практика, тъй като с него Съдът се приканва да извърши нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата, каквато вече е направена от Общия съд както в тази точка, така и в точка 485 от обжалваното съдебно решение.

219 На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение, изложено в точка 213 от настоящото решение, следва най-напред да се припомни, че когато е сезиран на основание член 263 ДФЕС с жалба за отмяна на решение, прието на основание на член 101, параграф 1 ДФЕС, Общият съд по принцип трябва да упражни пълен контрол относно наличието на условията за прилагане на тази разпоредба, като се основе на фактите и доказателствата, посочени от жалбоподателя в подкрепа на изложените основания. Общият съд трябва също да провери дали Комисията е мотивирала своето решение. Освен това при упражняването на този контрол Общият съд не може да се основе на свободата на преценка, с която Комисията разполага по силата на ролята ѝ в областта на конкуренцията, определена с Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, и да откаже да упражни задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна (решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 44 и 45 и цитираната съдебна практика).

220 В разглеждания случай от преписката, представена пред Съда, и по-специално от писмените изявления пред Общия съд, е видно, че представените от Cargolux пред Общия съд доказателства с приложението, посочено в точка 213 от настоящото решение, са в подкрепа на довода му, че Комисията не е взела предвид специфичния правен контекст, в който са провеждани контактите на Cargolux с останалите превозвачи по повод на отказа да се плащат комисиони. Според това, което Cargolux твърди пред Общия съд, съобразно този контекст целта на водените по повод на отказа да се плащат комисиони обсъждания била легитимна реакция на превозвачите спрямо съгласувани практики, съдебен спор и заплахи за бойкот от страна на спедиторите. Според Cargolux тези доказателства установяват, че превозвачите са концентрирали обсъжданията помежду си по въпроса дали от правна гледна точка допълнителните такси по принцип могат да доведат до събирането на комисиони съгласно релевантните разпоредби от приложимата правна уредба. По-конкретно Cargolux изтъква тези доказателства, за да докаже, че като не е отчела посочения контекст, Комисията не е доказала надлежно естеството на ограничаване с оглед на целта на поведението на превозвачите.

221 Именно на този довод, представен синтезирано в точка 479 от обжалваното решение, Общият съд отговаря в точки 482—491 от обжалваното съдебно решение. В това отношение Общият съд констатира в точки 484—486 от обжалваното съдебно решение, че Cargolux изхожда от погрешна отправна точка от фактическа страна, а в точки 487—490, че Cargolux изхожда от погрешна отправна точка и от правна страна. Така Общият съд констатира по-специално, че Cargolux греши като твърди, че превозвачите са концентрирали обсъжданията помежду си по въпроса дали допълнителните такси по принцип могат да доведат до събирането на комисиони, като в това отношение анализира съображения 675—702 от спорното решение и доказателствата, на които се е основала Комисията, които впрочем да посочени и от Cargolux в писмените му изявления пред Общия съд.

222 Следователно трябва да се констатира, че под претекста на твърдение за неупражнен пълен съдебен контрол за законосъобразност, какъвто Общият съд трябвало да извърши, Cargolux иска да постигне нова преценка на фактическите положения и на доказателствата от страна на Съда, без да твърди, че Общият съд е изопачил тези фактически положения и доказателства. Поради това, доколкото с твърдението за нарушение, описано в точка 213 от настоящото решение, Cargolux упреква Общия съд за това, че е приел, че доводите му, с които се опитва да обори антиконкурентния характер на спорните контакти, трябва да се отхвърлят, въпреки че Cargolux е оспорило поотделно всички доказателства, изтъкнати от Комисията, това оплакване следва да се отхвърли като недопустимо съгласно посочената в точка 96 от настоящото решение съдебна практика.

223 По-нататък, доколкото с посоченото оплакване Cargolux твърди, че обжалваното съдебно решение не му позволява да разбере причините, поради които доказателствата, посочени в това приложение „са използвани срещу него“, следва да се отбележи,че от точка 485 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд се позовава на доказателствата, съдържащи се в съображения 675—702 от спорното решение само за да докаже, че уличените превозвачи не са се ограничили с формирането на обща позиция по въпроса за плащането на комисиони, за да я защитават координирано пред компетентните правораздавателни органи или да я популяризират колективно по-специално пред публичните органи, а са се споразумели договаряйки се — на многостранно равнище — да отказват да преговарят за плащане на комисиони със спедиторите и да им предоставят отстъпки върху допълнителните такси. Следователно Общият съд не използва пряко тези доказателства срещу Cargolux, а ги изтъква, за да отхвърли наведените от Cargolux доводи, че превозвачите са концентрирали обсъжданията помежду си по въпроса дали допълнителните такси по принцип могат да доведат до събирането на комисиони. Поради това, доколкото това оплакване почива на погрешно тълкуване на обжалваното съдебно решение, то се явява неоснователно.

224 Накрая, предвид припомнената в точки 151 и 152 от настоящото решение съдебна практика, не може да се приеме, че като изрично не е споменал в обжалваното съдебно решение приложението, посочено в точка 213 от настоящото решение, както и всеки друг елемент, който Cargolux е оспорил в него, Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране на обжалваното съдебно решение. Поради това, доколкото с оплакването, описано в точка 213 от настоящото решение, Cargolux твърди допуснато от Общия съд нарушение на задължението му за мотивиране, това оплакване също следва да се отхвърли като неоснователно.

225 С оглед на гореизложеното първата част от четвъртото основание следва да се отхвърли частично като недопустима и частично по същество.

По втората част от основанието, свързана с нарушение на принципа на равно третиране

–Доводи на страните

226 Cargolux твърди, че като го е подвел под отговорност за съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, Общият съд е нарушил принципа наравно третиране.

227 От една страна, Общият съд нарушил този принцип, като третирал Cargolux по различен начин в сравнение с British Airways plc, въпреки че тези предприятия се намирали в сходно положение. В точка 493 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовал на съображения от спорното решение, които доказвали участието на Cargolux в отказа да се плащат комисиони. Посочените съображения установявали, че Cargolux се намира в сходно положение с този друг превозвач, що се отнася до доказателствата за това деяние. Всъщност сравнение между констатациите по отношение на British Airways, съдържащи се в съображения 685, 686, 692, 694 и 696 и изложени накратко в съображение 743 от спорното решение, и тези по отношение на Cargolux, припомнени в точка 493, показвали сходството в съответното им положение. От това било видно, че в период от десет месеца този друг превозвач е участвал в седем контакта, свързани с отказа да се плащат комисиони, докато Cargolux е участвало в девет контакта в период от десет месеца. В три от тези девет контакта, посоченият друг превозвач също е взел участие.

228 Тези три контакта обаче, които Общият е изложил в точки 493, 497 и 499 от обжалваното съдебно решение в подкрепа на констатацията на Комисията за участието на Cargolux в отказа да се плащат комисиони, посочен в съображения 503, 560 и 695 от спорното решение, не били възприети по отношение на British Airways, както това е видно от точка 386 от решение от 30 март 2022 г., British Airways/Комисия (T‑341/17, EU:T:2022:182), въпреки че съображения 503 и 560 се позовавали на многостранни срещи, в които взели участие както Cargolux, така и British Airways.

229 Така Общият съд отменил единствената констатация за участието на този превозвач в съставната част на нарушението и намалил неговата глоба с оглед на ограниченото му участие, но запазил констатацията за нарушение срещу Cargolux. Общият съд обаче не дал никакво обяснение за това неравно третиране.

230 От друга страна, Общият нарушил този принцип като третирал различно Cargolux в сравнение със SAS Cargo Group A/S, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden и SAS AB (наричани по-нататък заедно „SAS Cargo Group и др.“). В точка 958 от решение от 30 март 2022 г., SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑324/17, EU:T:2022:175), Общият съд намалил с 21 % глобата, наложена на жалбоподателите по това дело предвид ограничената продължителност на тяхното участие в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, спрямо продължителността на нарушението като цяло, съгласно посоченото в точка 958 от това съдебно решение. Във връзка с това Cargolux твърди, че общата продължителност на нарушението, вменено в отговорност на SAS Cargo Group и др. е била шест години и два месеца, докато доказателствата за поведението на Cargolux относно отказа да се плащат комисиони били за период от седем месеца. Cargolux се позовава в това отношение на съображения 1169, 680 и 686 от спорното решение. Както обаче било посочено в съображения 1169, 695 и 698 от спорното решение, общата продължителност на вмененото в отговорност на Cargolux нарушение е пет години, като доказателствата за поведението му относно отказа да се плащат комисиони е за продължителност от пет месеца. Общият съд обаче не направил това сравнение и не дал никаква обосновка или обяснение за различното третиране. Следователно Общият съд неправилно не приложил същия коефициент за намаляване по отношение на размера на наложената на Cargolux глоба.

231 Комисията оспорва тези доводи.

–Съображения на Съда

232 Принципът за равно третиране представлява общ принцип на правото на Съюза, предвиден в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Mосоченият принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 54 и 55, и от 27 юни 2024 г., Lupin/Комисия, C‑144/19 P, EU:C:2024:545, т. 137 и цитираната съдебна практика).

233 Спазването на този принцип е задължително за Общия съд, включително и при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол. Всъщност упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол при определяне на размера на налаганите им глоби не би трябвало да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в нарушение на правилата в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 16 ноември 2000 г., Sarrió/Комисия, C‑291/98 P, EU:C:2000:631, т. 97, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 138).

234 В разглеждания случай, що се отнася, на първо място, до твърдението за нарушение на принципа на равно третиране на Cargolux в сравнение с British Airways при констатацията за участието на всеки един от тези превозвачи в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, следва да се отбележи, че в точка 493 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Комисията е приела, че Cargolux е участвало в тази съставна част на нарушението с оглед на доказателствата, изложени в съображение 754 от спорното решение, което Общият съд цитира в тази точка.

235 Противно на твърденията на Cargolux обаче, от сравнението между контактите, съдържащи се в съображение 754, и тези, съдържащи се в съображение 743 от спорното решение, в което са изброени контактите, изтъкнати от Комисията срещу другия превозвач, не следва, че тези двама превозвачи са се намирали в сходно положение от гледна точка на доказателствата, които са възприети срещу тях, за да се докаже участието им в посочената съставна част на нарушението. Поради това те не са се намирали в сходно положение и пред Общия съд.

236 Достатъчно е да се отбележи, че отправната точка, на която Cargolux основава доводите си, изложени в точки 227—229 от настоящото решение, при всички положения е погрешна. Поради това тези доводи следва да се отхвърлят като неоснователни.

237 На второ място, що се отнася до твърдението в точка 230 от настоящото решение за нарушение на принципа на равно третиране в сравнение със SAS Cargo Group и др., достатъчно е да се отбележи, че това твърдение се дължи на неправилно тълкуване на решение от 30 март 2022 г., SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑324/17, EU:T:2022:175). Действително текстът на точка 958 от това решение, на който се позовава Cargolux, може да изглежда двусмислен, доколкото в него Общият съд се позовава на „ограничената продължителност на периода, през който уличените превозвачи са се координирали по отказа да се плащат комисиони, спрямо продължителността на единното продължено нарушение като цяло“. От това решение обаче явно следва, по-специално от точки 698—712, 901 и 957 от него, че тъй като Комисията неправилно е счела жалбоподателите по това дело за отговорни за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони, и поради това е надценила степента на тяхното участие в единното продължено нарушение, Общият съд е счел, че е неподходящо да им се предостави намаляване от едва 10 % от основния размер на глобата поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение, а че трябва да им се предостави намаляване от 21 % поради ограниченото им участие в нарушението.

238 В разглеждания случай обаче е безспорно, че Общият съд не констатира, че Комисията неправилно е подвела Cargolux под отговорност за съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони. Както е видно от анализа на първата част от четвъртото основание, освен това Cargolux не успява да докаже, че в това отношение обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагането на правото или от изопачаване на фактическите положения или на доказателствата. При това положение не може да се приеме, че Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, като е предоставил на SAS Cargo Group и др. допълнително намаляване на основния размер на неговата глоба въз основа на ограниченото му участие в единното продължено нарушение предвид отмяната на констатацията за негово участие в тази съставна част, въпреки че не е предоставил такова намаляване на Cargolux, по отношение на което констатацията за участие в посочената съставна част не е отменена.

239 Следователно доводите, изложени в точка 230 от настоящото решение, са неоснователни.

240 Поради това втората част от четвъртото основание следва да се отхвърли по същество.

По третата част от основанието, свързана с грешки при прилагането на правото при преценката за отговорността на Cargolux в съставната част на нарушението, засягаща допълнителната такса за сигурност

–Доводи на страните

241 Cargolux твърди, че заключението на Общия съд в точка 477 от обжалваното съдебно решение, че Комисията основателно е заключила въз основа на доказателствата, с които е разполагала, че Cargolux е продължило да участва в съставната част на нарушението, свързана с допълнителната такса за сигурност, през дълги периоди, в които не съществуват никакви доказателства срещу него, е опорочена от редица грешки при прилагането на правото.

242 В това отношение Cargolux се позовава на точки 467 и 468 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд констатирал наличието на празнота в документите, удостоверяващи участието на Cargolux в нарушението между 26 ноември 2002 г. и 14 януари 2004 г., както и между 28 септември 2004 г. и 14 февруари 2006 г., което съответства на датата, на която нарушението е било прекратено. Както обаче посочил Общият съд в точка 471 от обжалваното съдебно решение, съгласно съдебната практика при такива обстоятелства липсата на разграничаване на съответното предприятие не е достатъчна, за да се обоснове извод за непрекъснато участие на предприятието в нарушението, когато през значителен период от време са били осъществени редица тайни срещи без участието на негови представители. В подобна хипотеза Комисията следвало да представи други доказателства. В разглеждания случай Общият съд неправилно приел, че преценката на тези други доказателства, извършена в точки 473—476 от обжалваното съдебно решение, позволява да се приеме, че участието на Cargolux в съставната част на нарушението, свързана с допълнителната такса за сигурност, е продължило през тези периоди.

243 Първо, тъй като Комисията не доказала надлежно, че допълнителната такса за сигурност и допълнителната такса за гориво са част от единното продължено нарушение, доколкото тези съставни части не са достатъчно допълващи се, а и не са част от общ план, точка 473 от обжалваното съдебно решение била неправилна. Всъщност от това следвало, че Общият съд не можел да се основава на контакти за съставната част от нарушението, свързана с допълнителната такса за гориво, за да удължи участието на Cargolux в съставната част на нарушението, свързана с допълнителната такса за сигурност, и по този начин да удължи крайната дата на неговото участие в нарушението като цяло. Цитираната в точка 229 от обжалваното съдебно решение съдебна практика също не позволявала да се обоснове подобен подход, доколкото тази съдебна практика не се отнасяла до възможността за удължаване на участието на дадено предприятие в нарушение при наличието на периоди, в които не е доказано наличието на контакти, включващи пряко това предприятие (наричани по-нататък „периодите, за които липсват доказателсва“).

244 Второ, точка 474 от обжалваното съдебно решение била неправилна, тъй като нито в тази точка, нито в обжалваното съдебно решение или дори в спорното решение било обяснено по какъв начин спорадичният характер на контактите, свързани с допълнителната такса за сигурност, позволява да се приеме за доказано, че периодите, за които липсват доказателства, са били нормални периоди между тези контакти или че Cargolux е продължило да участва в тази съставна част на нарушението през посочените периоди, и то при положение че контактите между другите превозвачи относно тази съставна част са продължили и през тези периоди. Сравнението на честотата на контактите, между, от една страна, допълнителната такса за гориво, и от друга страна, допълнителната такса за сигурност, било без значение, тъй като единственото обстоятелство от значение било дали контактите между останалите превозвачи относно допълнителната такса за сигурност са продължили в отсъствието на Cargolux. Ако това е така, това доказвало, че естеството на поведението относно допълнителната такса за сигурност е налагало такива контакти. Освен това Общият съд не можел да приеме, че Комисията основателно е заключила, че Cargolux е продължило да участва в тази съставна част на нарушението през посочените периоди, в които то не е поддържало контакт с останалите превозвачи. Освен това по същата причина не било достатъчно да се посочи, че допълнителната такса за сигурност е изисквала само отделни контакти, за да се заключи, че Cargolux е продължило да участва в тази съставна част през посочените периоди, при положение че контактите относно допълнителната такса за сигурност между останалите превозвачи са продължили и през същите тези периоди. Следователно анализът на Общия съд бил неправилен, доколкото бил пренебрегнат факта, че контактите между дружите превозвачи по отношение на допълнителната такса за сигурност са продължили и са били осъществявани многократно през всичките периоди, в които Cargolux не е участвало.

245 Трето, точка 475 от обжалваното съдебно решение била неправилна, доколкото в нея Общият съд твърди, че Cargolux не оспорва, че координирането при допълнителната такса за сигурност е продължило през периода, за който липсват доказателства за контакти.

246 Най-напред, Cargolux твърди, че Комисията и Общият съд не са описали дори в най-общи линии последиците, за които се твърди, че са продължили. Този подход бил в противоречие със съдебната практика, съгласно която Комисията трябва да се основава на доказателства за факти, които са достатъчно близки във времето, за да може надлежно да се приеме, че нарушението е продължило без прекъсване между две конкретни дати В това отношение доказването на продължителността на нарушението било в тежест на Комисията и всяко съмнение у нея трябвало да е в полза на предприятието. В този контекст Cargolux се позова също по-специално на точка 30 от решение от 14 януари 2021 г., Kilpailu- ja kuluttajavirasto (C‑450/19, EU:C:2021:10), която при липса на достатъчно доказателства ограничавала възможността на Комисията да приема, че нарушението е продължило след датата на последните контакти на участниците в картела.

247 По-нататък, Общият съд не отчел факта, че в спорното решение не е установено, че споразуменията, сключени по време на последните контакти, в които Cargolux е участвало, посочени в съображения 618 и 640 от спорното решение, е трябвало да продължат да проявяват своите последици до по-късна дата, както впрочем това се изисква от точки 125 и 128 от решение 16 юни 2011 г., Caffaro/Комисия (T‑192/06, EU:T:2011:278). Следователно било ясно, че участието на Cargolux в поведението при допълнителната такса за сигурност е било прекратено от момента, в който Cargolux е преустановило контактите си с останалите превозвачи, т.е. след контактите от 26 ноември 2002 г. и от 28 септември 2004 г. посочени в тези съображения.

248 Накрая, точка 475 от обжалваното съдебно решение била опорочена от неправомерно обръщане на тежестта на доказване, тъй като не съответното предприятие трябвало да оборва, че последиците от координирането са продължили, нито дори да твърди, че не е знаело, че останалите превозвачи са продължили координирането помежду си. За сметка на това именно Комисията трябвало да докаже, че тези последици за продължили през твърдяната продължителност на периода на нарушението, както и че предприятието е знаело за неправомерното поведение или е можело разумно да го предвиди. Комисията обаче не обяснила по какъв начин Cargolux е можело да предвиди въпросното неправомерно поведение и да бъде готово да поеме риска.

249 Четвърто, точка 476 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд посочил, че Cargolux не доказва, че публично се е разграничил от координирането на допълнителната такса за сигурност през периодите, за които липсват доказателства, или че през тези периоди е възприел лоялно и независимо конкурентно поведение, също била неправилна. Освен това Общият съд сам признал в точка 471 от обжалваното съдебно решение, че при липсата на доказателство за участие разграничаването е само един от елементите, които следва да се вземат предвид при определяне дали дадено предприятие е продължило участието си в нарушение през периоди, за които липсват доказателства.

250 Ако, противно на това което твърди Cargolux, Съдът приеме, че въз основа на четвъртото основание обжалваното съдебно решение и спорното решение не следва да се отменят в частта, в която се отнасят до него, при условията на евентуалност Cargolux иска при упражняване на правомощието си за пълен съден контрол Съдът да отмени частично обжалваното съдебно решение и да намали глобата по съображенията, изложени с предявените от него основания или въз основа на всеки друг мотив, изтъкнат по служебен ред от Съда.

251 Комисията счита, че настоящата част е отчасти недопустима и отчасти при всички положения неоснователна.

–Съображения на Съда

252 Съгласно постоянната съдебна практика в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция (решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 57, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 110 и цитираната съдебна практика).

253 Такива улики и съвпадения, когато се преценяват в тяхната съвкупност, позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правилата на конкуренция (решения от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 95, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 111 и цитираната съдебна практика).

254 По отношение на липсата на доказателство, че през определени периоди е налице споразумение или поне че през даден период определено предприятие прилага това споразумение, фактът, че това не е доказано за определени периоди от време, не е пречка да се приеме, че нарушението е налице в продължение на общ период, който надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики. В случая на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от единно продължено нарушение (решения от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, EU:C:2006:593, т. 169, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 112 и цитираната съдебна практика).

255 Що се отнася по-специално до нарушение, продължаващо няколко години, фактът, че не е представено пряко доказателство за участието на дружеството в това нарушение за определен период от време, не е пречка да се приеме, че участието е налице и по отношение на този период, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики (решение от 17 септември 2015 г., Total Marketing Services/Комисия, C‑634/13 P, EU:C:2015:614, т. 27 и цитираната съдебна практика).

256 Ето защо Комисията може да приеме, че нарушението — или участието — на дадено предприятие в нарушението не е прекъснато, дори да не притежава доказателства за нарушението за определени периоди, когато различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел, част са от единно продължено нарушение и съответното предприятие не е посочило улики или доказателства, които да установят, че напротив, нарушението или участието му в него през тези периоди не са продължили (решение от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 114).

257 В този контекст липсата на публично разграничаване представлява фактическо положение, на което Комисията може да се позовава, за да докаже продължаването на поведение с антиконкурентна цел от дадено дружество. Въпреки това, когато през значителен период от време са организирани редица тайни срещи без участието на представители на съответното дружество, Комисията не може да се ограничи до това да констатира липса на публично разграничаване, а трябва да основе преценката си и на други доказателства (вж. в този смисъл решения от 17 септември 2015 г., Total Marketing Services/Комисия, C‑634/13 P, EU:C:2015:614, т. 28, и от 28 ноември 2019 г., LS Cable & System/Комисия, C‑596/18 P, EU:C:2019:1025, т. 33).

258 В разглеждания случай, следва да се отбележи, че като твърди Cargolux, в точка 467 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че в спорното решение е налице „празнина“ в документите, предназначени да удостоверят участието на Cargolux в съставната част на нарушението, свързана с допълнителната такса за сигурност, между 26 ноември 2002 г. и 14 януари 2004 г., както и от 28 септември 2004 г. до края на единното продължено нарушение—14 февруари 2006 г. Съответно Общият съд посочва в точка 468 от обжалваното съдебно решение, че при обстоятелствата в конкретния случай такава продължителност е достатъчна, за да се наложи да се провери дали участието на Cargolux в съставната част на нарушението, свързана с допълнителната такса за сигурност, е било прекъснато между 26 ноември 2002 г. и 14 януари 2004 г., и дали е приключило по-скоро на 28 септември 2004 г., отколкото на 14 февруари 2006 г. В това отношение след това в точки 469 —471 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня по същество съдебната практика, изложена в точки 254—257 от настоящото решение.

259 Освен това в точка 472 от обжалваното съдебно решение, която Cargolux не оспорва, Общият съд посочва, че сред доказателствата, с които може да се докаже продължаването на антиконкурентното поведение на дадено предприятие в периоди, в които то не участва в един или няколко тайни контакта, са по-специално естеството на съответното нарушение, функционирането на съответния картел, поведението на засегнатото предприятие на съответния пазар, вписването на съответното поведение в рамките на едно-единствено продължаващо нарушение, включващо няколко компонента, или пък с последиците, настъпили в резултат от това поведение.

260 Според Cargolux, именно при прилагането на критериите, изведени с тази съдебна практика, в точки 473—476 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал твърдените от него грешки при прилагането на правото.

261 В това отношение още в самото начало следва да се припомни, че от припомнената в точки 252—257 от настоящото решение съдебна практика следва, че без да допусне грешка при прилагането на правото Общият съд може да обоснове своята преценка за наличието и продължителността на дадена практика или антиконкурентно споразумение с цялостна оценка на съвкупността от релевантни доказателства и улики. Следователно елементите, изложени в точки 473 —476 от обжалваното съдебно решение, не могат да бъдат преценявани изолирано. Въпросът обаче каква доказателствена сила Общият съд придава на всеки елемент от представените от Комисията доказателства и улики е въпрос на фактическа преценка, който като такъв не подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване. (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 96).

262 В този контекст, що се отнася, на първо място, до твърдението за нарушение на Cargolux, насочено срещу точка 473 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че това оплакване почива на отправната точка че Общият съд не е имал основание да констатира, че Комисията надлежно е доказала, че допълнителната такса за сигурност и допълнителната такса за гориво са части на едно и също продължено нарушение. От анализа на втората част от третото основание следва обаче, че тази отправна точка е погрешна. Поради това посоченото оплакване следва да се отхвърли като неоснователно.

263 На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение, насочено срещу точка 474 от обжалваното съдебно решение, следва да се посочи, че в тази точка Общият съд отбелязва, че прилагането на допълнителната такса за сигурност изисква значително по-малко чести контакти отколкото прилагането на допълнителната такса за гориво, тъй като допълнителната такса за гориво не се основава на показател, чието развитие налага редовни корекции. Общият съд констатира, че това обяснява защо веднъж въведена, за нея се състоят само отделни контакти между превозвачи, свързани с нейното изпълнение.

264 Поради това следва да се отбележи, че в посочената точка 474 от обжалваното съдебно решение Общият съд само констатира, че фактът, че става въпрос за поведение, свързано с допълнителна такса, чийто размер поради естеството си не налага редовни корекции, е улика, която обосновава преследването на антиконкурентно поведение на Cargolux, въпреки липсата на доказателства за неговото пряко участие в тайните контакти по отношение на допълнителната такса за сигурност в периодите, за които липсват доказателства. Тази преценка на фактическите обстоятелства, която не може да бъде поставена под въпрос от Съда в производството по обжалване, тъй като не се твърди изопачаването, по същество се отнася до естеството на нарушението, а съгласно съдебната практика, посочена в точка 472 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена в настоящото производство по обжалване, естеството на разглежданото нарушение може на практика да се вземе предвид като доказателство, даващо възможност да се обоснове преследването на дадено антиконкурентно поведение на предприятие, въпреки липсата на негово пряко участие в него през определени периоди.

265 Освен това, доколкото Cargolux по същество твърди, че Общият съд неправилно е приел, че естеството на поведението по отношение на допълнителната такса за сигурност не изисква редовни контакти, Cargolux поставя под въпрос извършената от Общия съд преценка на фактите, което е извън компетентността на Съда в рамките на производство по обжалване съгласно припомнената в точки 96 и 261 от настоящото решение съдебна практика.

266 Следователно това твърдение за нарушение следва да се отхвърли отчасти като недопустимо, отчасти като неоснователно.

267 На трето място, що се отнася до твърдението за нарушение, насочено срещу точка 475 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че в тази точка Общият съд посочва, че Cargolux не оспорва, че последиците от координирането по отношение на допълнителната такса за сигурност са продължили през периода, за който липсват доказателства за контакти. Освен това Общият съд добавя, че Cargolux не твърди, че не е знаело, че през посочения период останалите уличени превозвачи са продължили да се координират по отношение на допълнителната такса за сигурност.

268 В това отношение, доколкото Cargolux по същество упреква Общия съд, че не е мотивирал обжалваното съдебно решение, тъй като не е посочил за какви последици става въпрос, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че от тази точка очевидно следва, че Общият съд се позовава на антиконкурентните последици от поведението, свързано с допълнителната такса за сигурност, а именно увеличаването на цената на услугите по въздушен превоз на товари в ущърб в крайна сметка на потребителите на ЕИП. В приложение обаче на съдебната практика, изложена в точка 472 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена при настоящото обжалване, породените от съответното антиконкурентно поведение последици могат на практика да бъдат взети предвид като доказателство, даващо възможност да се обоснове преследването на дадено антиконкурентно поведение на предприятие, въпреки липсата на негово пряко участие в него през определени периоди.

269 При това положение доводът на Cargolux, че Общият съд неправомерно е обърнал тежестта на доказване, като е изискал от него да обори наличието на антиконкурентни последици, каквито преди това Комисията не идентифицирала, нито доказала, както и да докаже, че не знае за факта, че останалите превозвачи са продължили да се координират помежду си, също следва да се отхвърли.

270 Освен това, доколкото Cargolux упреква Комисията, че не е обяснила как то е можело да предвиди разглежданите неправомерни деяния, тази критика е насочена не срещу обжалваното съдебно решение, а срещу спорното решение. Поради това в тази ѝ част тя следва да се отхвърли като недопустима (вж. по аналогия решение от 29 юни 2023 г., TUIfly/Комисия, C‑763/21 P, EU:C:2023:528, т. 53 и цитираната съдебна практика).

271 Що се отнася до изтъкнатите от Cargolux съдебни решения, те също не доказват, че точка 475 от обжалваното съдебно решение е неправилна, тъй като се отнасят до обстоятелства, които се различават от разглежданите в случая. От една страна, точка 30 от решение от 14 януари 2021 г., Kilpailu- ja kuluttajavirasto (C‑450/19, EU:C:2021:10) се отнася до картели, които са преустановили действието си. Няма спор обаче, че в спорното решение Комисията е констатирала, че единното продължено нарушение е било прекратено на 14 февруари 2006 г. и че тази дата съвпада с първия ден от проверките на Комисията. Следователно в разглеждания случай не става въпрос за нарушение, чиято продължителност е преценена в зависимост от периода, през който уличените предприятия са привели в изпълнение поведение, което е забранено от член 101 TFUE, въпреки че картелът вече формално е преустановил действието си.

272 От друга страна, точки 125 и 128 от решение на Общия съд от 16 юни 2011 г., Caffaro/Комисия (T‑192/06, EU:T:2011:278), се отнасят до обстоятелства, при които се твърди, че съответното антиконкурентно споразумение не е прилагано, което не е така в разглеждания случай.

273 От гореизложеното следва, че доводите, изложени в точки 245—248 от настоящото решение, са отчасти недопустими и отчасти неоснователни.

274 На четвърто място, що се отнася за твърдението за нарушение, насочено срещу точка 476 от обжалваното съдебно решение, следва да се констатира, че в тази точка Общият съд отбелязва, че Cargolux не доказва, нито дори твърди, че се е разграничило публично от координирането по отношение на допълнителната каса за сигурност през периодите, за които липсват доказателства за контакти, а и не доказва, че през тези периоди е възприело лоялно и независимо конкурентно поведение на разглеждания пазар.

275 Липсата на публично разграничение обаче не е единственият елемент, на който Общият съд основава заключението си в точка 477 от обжалваното съдебно решение, че Комисията основателно отбелязва въз основа на доказателствата, с които разполага, че участието на Cargolux в засягащата допълнителната такса за сигурност съставна част на единното продължено нарушение е продължило между 26 ноември 2002 г. и 14 януари 2004 г., и от 28 септември 2004 г. до края на нарушението, както това е видно от израза „при това положение“, който предхожда заключението, и както следва от направения преди това анализ във връзка с третата част от четвъртото основание. Поради това не може да се приеме, че с направената в точка 476 от обжалваното съдебно решение констатация Общият съд е действал в противоречие с припомнената в точка 257 от настоящото решение съдебна практика, изложена и в точка 471 от обжалваното съдебно решение, съгласно която, когато през значителен период от време са организирани редица тайни срещи без участието на представители на съответното дружество, Комисията не може да се ограничи до това да констатира липса на публично разграничаване, а трябва да основе преценката си и на други доказателства.

276 От това следва, че твърдението за нарушение, насочено срещу точка 476 от обжалваното съдебно решение, е неоснователно.

277 Поради това третата част от четвъртото основание следва да се отхвърли отчасти като недопустима и отчасти по същество, както и съответно четвъртото основание.

278 След като нито едно от основанията, изтъкнати от Cargolux в подкрепа на неговата жалба, не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

По съдебните разноски

279 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

280 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

281 Тъй като Комисията е направила искане Cargolux да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и последното е загубило делото, то следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)Отхвърля жалбата.

2)Осъжда Cargolux Airlines International SA да заплати съдебните разноски.

Подписи

*Език на производството: английски.