Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

26 февруари 2026 година(*)

„ Обжалване — Конкуренция — Картели — Пазар на въздушния превоз на товари — Решение на Европейската комисия за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Координиране на елементи от цената на услугите по въздушен превоз на товари (допълнителна такса за гориво, допълнителна такса за сигурност и отказ да се плащат комисиони върху допълнителните такси) — Право на защита — Право на достъп до преписката — Уличаващи и оневиняващи доказателства — Входящи услуги по превоз на товари — Териториална компетентност на Комисията — Квалифицирани последици — Изложение на възраженията — Право на изслушване — Единно продължено нарушение — Географски обхват на картела — Защитен довод, почиващ на държавната принуда — Условия за прилагане — Доказване на участието в единно продължено нарушение — Изчисляване на глобата — Правомощие на Общия съд на Европейския съюз за пълен съдебен контрол — Изопачаване “

По дело C‑403/22 P

с предмет жалба по член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 17 юни 2022 г.,

SAS Cargo Group A/S, установено в Каструп (Дания),

Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, установено в Стокхолм (Швеция),

SAS AB, установено в Стокхолм,

представлявани от B. Creve и M. Kofmann, advokater, както и от G. Forwood и J. Killick, адвокати,

жалбоподатели,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, представлявана от A. Dawes и C. Zois, в качеството на представители, подпомагани от B. Doherty, BL,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis (докладчик), председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, E. Regan и D. Gratsias, съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 април 2024 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 септември 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си до Съда SAS Cargo Group A/S (наричано по-нататък „SAS Cargo“), Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden (наричано по-нататък „SAS Consortium“) и SAS AB (наричани по-нататък заедно „SAS Cargo и др.“) искат да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 март 2022 г., SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑324/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:175), с което Общият съд отхвърля частично жалбата им до него, главно, за отмяна изцяло или частично на Решение C(2017) 1742 final на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „оспорваното решение на Комисията“) в засягащата ги част и, при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената им с него глоба.

Правна уредба

Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт

2 Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г. и одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета, a относно Споразумението за научно и технологично сътрудничество — и на Комисията, от 4 април 2002 година за сключване на седем споразумения с Конфедерация Швейцария (ОВ L 114, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25, и поправка ОВ L 210, 2015 г., стр. 38) (наричано по-нататък „Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт“), влиза в сила на 1 юни 2002 г. Членове 8 и 9 от това споразумение отговарят, mutatis mutandis, съответно на членове 101 и 102 ДФЕС.

3 Съгласно член 11 от посоченото споразумение:

„1.Разпоредбите на членове 8 и 9 се прилагат […] от институциите на Общността в съответствие със законодателството на Общността, както е описано в приложението към споразумението, като се взема под внимание необходимостта от близко сътрудничество между институциите на Общността и швейцарските власти.

2.Швейцарските власти определят в съответствие с разпоредбите на членове 8 и 9 приемливостта на всички споразумения, решения и съгласувани практики […] по отношение на маршрути между Швейцария и трети държави“.

4 Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) става приложим в рамките на същото споразумение, считано от 5 декември 2007 г., с Решение № 1/2007 на Съвместния комитет за въздушен транспорт на Общността и Швейцария, създаден със Споразумението между Европейската общност и Швейцарската конфедерация за въздушния транспорт[,] от 5 декември 2007 година за замяна на приложението към споразумението между Европейската [о]бщност и Швейцарската конфедерация за въздушния транспорт (ОВ L 34, 2008 г., стр. 19). На тази дата той заменя Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от 14 декември 1987 година за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятията в областта на въздушния транспорт (ОВ L 374, 1987 г., стр. 1), който се е съдържал в приложението към Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт от влизането на последното в сила.

Договорът за функционирането на ЕС

5 Член 101, параграф 1 ДФЕС гласи:

„Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:

а)пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията,

б)ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите,

в)осъществяват подялба на пазари или на доставчици,

[…]“.

Споразумението за ЕИП

6 Член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) съответства, mutatis mutandis, на член 101 ДФЕС.

7 Регламент № 1/2003, изменен с Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета от 26 февруари 2004 г. (ОВ L 68, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 225), е включен в Споразумението за ЕИП, от една страна, с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 130/2004 от 24 септември 2004 година за изменение на приложение XIV (Конкуренция), Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) и Протокол 23 (относно сътрудничеството между надзорните органи […] към Споразумението за ЕИП (ОВ L 64, 2005 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 65, стр. 161), влязло в сила на 19 май 2005 г., и от друга страна, с Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 40/2005 от 11 март 2005 година за изменение на приложение XIII (Транспорт) и Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) към Споразумението за ЕИП (ОВ L 198, 2005 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 66, стр. 95), влязло в сила същия ден.

Насоките от 2006 г.

8 В точки 13, 25, 28, 29 и 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“) се посочва следното:

„13.При определяне на основния размер за налаганите глоби [Европейската комисия] ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)]. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната [финансова] година на неговото участие в нарушението […]

[…] 25.Освен това, независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията ще включи в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите[…], с цел да възпира предприятията дори да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията. Комисията може да приложи също така допълнителен размер в случай на други нарушения. За целите на вземане на решение относно дела [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, Комисията ще отчита редица фактори […]

[…] 28.Основният размер може да бъде увеличен, ако Комисията установи, че са налице утежняващи обстоятелства, като например:

–когато предприятие [продължи да извършва или извърши повторно] същото или подобно нарушение, след като Комисията [е установила] или национален орган в областта на конкуренцията е установил, че предприятието е нарушило член [101] или [член 102 ДФЕС]: основният размер ще се увеличава с до 100 % за всяко установено нарушение;

[…] 29.Основният размер може да бъде намален, ако Комисията установи наличието на смекчаващи обстоятелства, като например:

[…] –когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството.

[…] 37.Въпреки че настоящите насоки представляват обща методология за определяне на глобите, особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай може да обоснове отклонение от тази методология или от границите, посочени в точка 21“.

Обстоятелствата по спора и оспорваното решение на Комисията

9 За нуждите на настоящото производство обстоятелствата по спора и оспорваното решение на Комисията, описани в точки 1—63 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени както следва.

10 SAS Cargo и др. извършват дейност на пазара на въздушния превоз на товари. SAS Cargo, което предлага услуги по превоз на товари, е дъщерно дружество на SAS и е притежавано изцяло непряко от него. До 1 юни 2001 г. SAS Cargo не е отделен правен субект, а е търговско звено на SAS Consortium. SAS Consortium принадлежи на SAS.

11 В сектора на превоза на товари авиокомпании осигуряват транспортирането на стоки по въздушен път (наричани по-нататък „превозвачите“). Превозвачите обикновено предоставят услуги по превоз на товари на спедиторите, които организират придвижването на стоките от името на изпращачите. За това спедиторите заплащат на превозвачите цена, формирана, от една страна, от тарифи, които се изчисляват на килограм, и от друга страна, от различни допълнителни такси.

Административното производство

12 На 7 декември 2005 г. въз основа на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3) Комисията получава искане за освобождаване от глоба, подадено от Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „Lufthansa“) и две от неговите дъщерни дружества, Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG. В искането се посочва, че между редица превозвачи съществуват антиконкурентни контакти, по-специално относно елементи, формиращи цената на услугите, предоставяни на пазара на въздушния превоз на товари, а именно по въвеждането на т. нар. допълнителни такси „гориво“ и „сигурност“, както и по отказа на тези превозвачи да плащат на спедиторите комисиона върху допълнителните такси (наричан по-нататък „отказът да се плащат комисиони“).

13 На 14 и 15 февруари 2006 г. Комисията извършва внезапни проверки в помещенията на редица превозвачи.

14 Вследствие на проверките редица превозвачи, включително SAS Cargo и SAS Consortium, подават искане за освобождаване от глоба въз основа на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели, посочено в точка 12 от настоящото решение.

15 На 19 декември 2007 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на 27 превозвачи, включително SAS Cargo и др., които след това представят писмени становища. На 30 юни и 4 юли 2008 г. се провежда изслушване.

Първоначалното решение на Комисията

16 На 9 ноември 2010 г. Комисията приема Решение C(2010) 7694 окончателен относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „първоначалното решение на Комисията“). Адресати на това решение са 21 превозвачи, сред които са SAS Cargo и др.

17 В мотивите на посоченото решение се посочва, че уличените превозвачи са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари, като са се договаряли по допълнителната такса за гориво, по допълнителната такса за сигурност и по отказа да се плащат комисиони, и по този начин са участвали в обхващащо територията на ЕИП и Швейцария единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

Съдебните решения от 16 декември 2015 г.

18 С решение от 16 декември 2015 г. SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑56/11, EU:T:2015:990), Общият съд отменя първоначалното решение на Комисията в частта, засягаща SAS Cargo и др. С дванадесет други решения от същия ден Общият съд отменя също, изцяло или частично, това решение на Комисията в частите, засягащи дванадесет други превозвачи или групи от превозвачи.

19 Според Общия съд в мотивите на това решение на Комисията е допуснат порок.

Оспорваното решение на Комисията

20 На 20 май 2016 г. Комисията изпраща до превозвачите, за които се отнася първоначалното ѝ решение и които са го обжалвали пред Общия съд, писмо, уведомяващо ги за намерението ѝ отново да приеме решение, в което се установява, че са участвали в единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт при всички маршрути, посочени в първоначалното ѝ решение. Даден им е едномесечен срок, за да представят своите становища. Всички се възползват от тази възможност.

21 На 17 март 2017 г. Комисията приема оспорваното си решение, чиито адресати са 19 превозвачи, включително SAS Cargo и др.

22 В оспорваното решение на Комисията се посочва, че уличените превозвачи са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят, посредством допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони (наричан по-нататък „спорният картел“), извършвайки по този начин единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

23 В раздел 4 от това решение, озаглавен „Описание на фактите“, Комисията по-специално посочва, че разследването е разкрило картел в световен мащаб, основан на мрежа от двустранни и многостранни контакти, поддържани през дълъг период между конкурентите относно поведението, което те са решили, предвиждали или възнамерявали да възприемат за различни посочени в предходната точка елементи от цената на услугите по превоз на товари. Тя подчертава, че общата цел на тази мрежа от контакти е била да се координира поведението на конкурентите при таксуването или да се намали несигурността при тяхната ценова политика. По нататък Комисията описва контактите, свързани съответно с допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони, и преценява фактическите доказателства, от една страна, за спорния картел като цяло и от друга страна, за всеки от адресатите на посоченото нейно решение.

24 В раздел 5 от оспорваното ѝ решение, озаглавен „Прилагане на релевантните правила за конкуренция“, Комисията прилага член 101 ДФЕС към фактите по случая, уточнявайки същевременно, че позоваванията на този член трябва да се разбират и като позовавания на член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, тъй като тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis, освен ако е предвидено друго.

25 В това отношение, що се отнася до нейната компетентност, Комисията разглежда границите на своята времева и териториална компетентност да установи и санкционира нарушение на правилата за конкуренция в разглеждания случай.

26 От една страна, в съображения 822—832 от оспорваното ѝ решение, формиращи подраздел 5.2 от него, озаглавен „Компетентност на Комисията“, тя посочва по същество, че няма да прилага, най-напред, член 101 ДФЕС за споразуменията и практиките преди 1 май 2004 г., засягащи маршрутите между летища в Европейския съюз и летища, намиращи се извън ЕИП (наричани по-нататък „маршрутите „ЕС—трета страна“), след това, член 53 от Споразумението за ЕИП за споразуменията и практиките преди 19 май 2005 г., засягащи маршрутите „ЕС—трета страна“ и маршрутите между летища, намиращи в страни, които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП и не са членки на Европейския съюз, и летища, намиращи се в трети страни (наричани по-нататък „маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“), и накрая, член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт за споразуменията и практиките преди 1 юни 2002 г., засягащи маршрутите между летища, намиращи се в Съюза, и летища, намиращи се в Швейцария (наричани по-нататък „маршрутите „ЕС—Швейцария“). В съображение 832 от същото решение тя уточнява, че с това решение „изобщо не се цели установяване на каквото и да било нарушение на член 8 от Споразумението [ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] при услугите по превоз на товари [между] Швейцария [и] трети страни]“.

27 От друга страна, в съображения 1036—1046 от оспорваното решение на Комисията, формиращи подраздел 5.3.8 от него, озаглавен „Приложимост[…] на член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП за входящите маршрути“, Комисията излага причините, поради които отхвърля твърденията на редица уличени превозвачи, че надхвърля границите на своята териториална компетентност предвид правилата от международното публично право, установявайки и санкционирайки нарушение на тези две разпоредби при маршрутите от трети страни към ЕИП (наричани по-нататък „входящите маршрути“, а предлаганите услуги по превоз на товари по тези маршрути — „входящите услуги по превоз на товари“).

28 По-конкретно, в съображение 1045 от посоченото решение Комисията отбелязва, че антиконкурентните практики при входящите услуги по превоз на товари „могат да имат непосредствени, съществени и предвидими последици вътре в Съюза и ЕИП, тъй като повишените разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради самото си естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП“. Тя добавя, че в разглеждания случай тези практики могат да имат такива последици и за доставката на услуги по превоз на товари от други превозвачи вътре в ЕИП между транспортните възли („hubs“) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна.

29 Освен това в съображение 1046 от същото решение Комисията посочва, че спорният картел е бил „приведен в изпълнение в световен мащаб“, че уговорките за входящите маршрути са били неразделна част от единното продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, както и че еднаквото прилагане на допълнителните такси в световен мащаб е ключов елемент на този картел.

30 Подраздел 5.3 от оспорваното решение на Комисията, който се отнася за прилагането в разглеждания случай на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, включва съображения 833—1052. Първо, в съображение 846 от това решение Комисията констатира, че уличените превозвачи са координирали своето поведение или са повлияли на таксуването, „а това в крайна сметка [било] равносилно на фиксиране на цени във връзка с“ допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и плащането на спедиторите на комисиона върху допълнителните такси. В съображение 861 от посоченото решение тя приема, че „общата система за координиране на поведението при таксуване на услуги по превоз на товари“, разкрита с нейното разследване, потвърждава наличието на „сложно нарушение, състоящо се от различни действия, които [могат] да се квалифицират било като споразумение, било като съгласувана практика, в рамките на които конкурентите съзнателно са заменили рисковете от конкуренцията с практическо сътрудничество между тях“.

31 Второ, в съображение 869 от оспорваното си решение Комисията приема, че „разглежданото поведение съставлява единно продължено нарушение на член 101 [ДФЕС]“, уточнявайки в съображения 870—902 от него, че с разглежданите уговорки е преследвана единна антиконкурентна цел, а именно да се възпрепятства конкуренцията в сектора на превоза на товари в ЕИП, че те се отнасят за доставката на услуги по превоз на товари и таксуването им, че те засягат едни и същи предприятия, че са с единно и продължено естество, както и че се отнасят за три съставни части, а именно допълнителната такса за гориво, допълнителната такса за сигурност и отказа да се плащат комисиони. В този контекст Комисията посочва по-специално в съображение 882 от това решение, че SAS Cargo и др. са участвали в две от трите съставни части на единното нарушение, а именно в частта на допълнителната такса за сигурност и тази на допълнителната такса за гориво, но че „предвид участието им в другите елементи на нарушението, те разумно са можели да предвидят наличието на обсъждания между страните по такава свързана тематика като плащането на комисиона върху допълнителните такси и са били готови да поемат съответния риск“.

32 Трето, в съображение 903 от посоченото решение Комисията отбелязва, че целта на разглежданото антиконкурентно поведение е била ограничаване на конкуренцията поне в Съюза, ЕИП и Швейцария. В съображение 917 от него тя по същество добавя, че поради това не е необходимо да се отчитат конкретните последици от това поведение.

33 В съображения 922—971 от същото решение Комисията анализира обединението WOW, което към момента на настъпване на разглежданите факти е включвало Lufthansa, SAS Cargo, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd и Japan Airlines International Co. Ltd (наричано по-нататък „Japan Airlines“). В съображение 971 тя посочва, че „предвид обхвата на споразумението за обединение WOW и задействането му, според Комисията координирането на допълнителните такси между членовете на [обединението] WOW е протекло извън законосъобразната рамка на обединението, която не го обосновава. Членовете в действителност са знаели, че такова координиране е незаконосъобразно. Те освен това са били в течение, че координирането на допълнителните такси засяга редица [превозвачи], които не участват в [обединението] WOW. Ето защо според Комисията с доказателствата за контактите между членовете на [обединение] WOW […] се доказва тяхното участие в нарушението на [член 101 ДФЕС], описано в настоящото решение“.

34 Четвърто, в съображения 972—1021 от оспорваното си решение Комисията разглежда правната уредба на седем трети страни, за която редица уличени превозвачи твърдят, че им е налагала съгласуване между тях по допълнителните такси, възпрепятствайки по този начин прилагането на релевантните правила за конкуренция. Според Комисията тези превозвачи не са доказали, че са действали под принудата на въпросните трети страни.

35 Пето, в съображения 1024—1035 от това решение Комисията приема, че единното продължено нарушение е можело чувствително да засегне търговията между държавите членки, между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и между договарящите се страни по Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт.

36 Раздел 7 от оспорваното решение на Комисията, озаглавен „Продължителност на нарушението“, включва съображения 1146—1169. От съображение 1146 е видно, че според Комисията началото на спорния картел е поставено на 7 декември 1999 г. и той е съществувал до 14 февруари 2006 г. В същото съображение 1146 тя уточнява, че с картела са нарушавани:

–член 101 ДФЕС, от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г., при въздушния транспорт между летища в Съюза,

–член 101 ДФЕС, от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г., при въздушния транспорт по маршрутите „ЕС—трета страна“,

–член 53 от Споразумението за ЕИП, от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г., при въздушния транспорт между летища в ЕИП,

–член 53 от Споразумението за ЕИП, от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г., при въздушния транспорт по маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“,

–член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт, от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г., при въздушния транспорт по маршрутите „ЕС—Швейцария“.

37 В съображение 1169 от същото решение Комисията посочва, че при SAS Cargo и др. нарушението продължава от 13 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г.

38 В раздел 8 от оспорваното си решение Комисията обсъжда поправителните мерки, които трябва да се вземат, и глобите, които трябва да се наложат, позовавайки се на Насоките от 2006 г. На основание точка 37 от тях тя по-специално прилага намаляване с 50 % на основните размери на глобите, тъй като част от услугите, свързани с входящите маршрути и с маршрутите от ЕИП към трети страни, с изключение на маршрутите „ЕС—Швейцария“, е предоставяна извън територията, обхваната от Споразумението за ЕИП, поради което е възможно част от вредата да е настъпила извън тази територия. Освен това въз основа на точка 29 от тези насоки тя предоставя на уличените превозвачи допълнително намаляване с 15 % на основните размери, тъй като някои регулаторни режими насърчавали спорния картел.

39 Комисията съща така приема в съображения 1221, 1223 и 1227—1229 от оспорваното си решение, че допълнителният размер от 16 % от стойността на продажбите по точка 25 от Насоките от 2006 г. трябва да се разпредели между SAS и др., за да отрази продължителността на участие на всеки от тези субекти в единното продължено нарушение; увеличава въз основа на точка 28 от същите насоки с 50 % основния размер на глобата, наложена на SAS Cargo и SAS Consortium, поради повторност на нарушението, а въз основа на точка 29 от посочените насоки намалява с 10 % основния размер на глобата на SAS Cargo и др. поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение. Комисията освен това намалява глобата им с 15 %, за да отчете техния принос в рамките на искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Така размерът на глобите, наложени на SAS, SAS Cargo и SAS Consortium, е определен съответно на 38 250 000 евро, 64 812 500 евро и 14 875 000 евро.

40 Членове 1, 3 и 4 от диспозитива на оспорваното решение на Комисията са формулирани така:

„Член 1

Координирайки поведението си при таксуването на доставката на услуги по въздушен превоз на товари по целия свят, що се отнася до допълнителната такса за гориво, [допълнителна такса за сигурност] и плащането на комисиона върху допълнителните такси, следните предприятия са извършили следното единно продължено нарушение на член 101 [ДФЕС], член 53 от [Споразумението за ЕИП] и член 8 от [Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] при следните маршрути и през следните периоди.

1)Следните предприятия са нарушили член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между летища, намиращи се вътре в ЕИП през следните периоди:

[…] о)[SAS] от 17 август 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;

п)[SAS Cargo] от 1 юни 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;

р)[SAS Consortium] от 13 декември 1999 г. до 28 декември 2003 г.;

[…] 2)Следните предприятия са нарушили член 101 [ДФЕС] при [маршрутите „ЕС-трета страна“] през следните периоди:

[…] о)[SAS] от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;

п)[SAS Cargo] от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…] 3)Следните предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП при [маршрутите „ЕИП (без ЕС)-трета страна“] през следните периоди:

[…] о)[SAS] от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;

п)[SAS Cargo] от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;

[…] 4)Следните предприятия са нарушили член 8 от [Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт] при [маршрутите „ЕС—Швейцария“] през следните периоди:

[…] о)[SAS] от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;

п)[SAS Cargo] от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;

р)[SAS Consortium] от 1 юни 2002 г. до 28 декември 2003 г.;

[…] Член 3

Следните глоби се налагат за единното продължено нарушение, посочено в член 1 от настоящото решение […]:

[…] н)[SAS Consortium]: 5 355 000 [евро];

о)[SAS Cargo и SAS Consortium] поотделно и солидарно: 4 254 250 [евро];

п)[SAS Cargo и др.] поотделно и солидарно: 5 265 750 [евро];

р)[SAS Cargo и SAS] поотделно и солидарно: 32 984 250 [евро];

с)[SAS Cargo]: 22 308 250 [евро];

[…] Член 4

Упоменатите в член 1 предприятия трябва да преустановят незабавно посоченото в този член единно продължено нарушение, ако все още не са го направили.

Те трябва да се въздържат и от всяко действие или поведение, имащо същата или подобна цел или резултат“.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

41 На 29 май 2017 г. SAS Cargo и др. подават в секретариата на Общия съд жалба, с която искат от него да разпореди процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, така че Комисията да им предостави достъп да цялата си преписка по случая, или всякакви други действия, които Общият съд счита за необходими, да отмени изцяло или частично оспорваното ѝ решение, доколкото ги засяга, и, при условията на евентуалност, да намали размера на глобата, която им е наложена с това решение.

42 В подкрепа на жалбата си SAS Cargo и др. изтъкват пет основания за отмяна. Първото е изведено от нарушение на правото им на защита, както и на принципа на равни процесуални възможности, поради отказан достъп до уличаващи и оневиняващи доказателства. Второто е изведено от нарушение на правото на изслушване и от липса на компетентност на Комисията, от една страна, да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари и от друга страна, да приложи член 53 от Споразумението за ЕИП към услугите по превоз на товари, предоставяни по маршрутите между Швейцария и трите страни членки на ЕИП, които не са част от Съюза (наричани по-нататък „маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“). Чрез третото си основание те твърдят, че е допусната грешка в преценката на деянията, в които са участвали, и на възможността с тях да се докаже, че са участвали в единното продължено нарушение или са знаели за него. Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 266 ДФЕС, член 296, втора алинея ДФЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като оспорваното решение на Комисията било опорочено поради вътрешни несъответствия. Петото основание е изведено от грешки при определянето на размера на наложената им глоба.

43 В подкрепа на искането си за изменение на размера на глобата те изтъкват всички доводи, изложени в подкрепа на петото им основание за отмяна.

44 С определение от 7 януари 2021 г. Общият съд възобновява устната фаза на производството, тъй като счита, че страните трябва да бъдат приканени да представят становищата си по необсъден от тях довод. В този контекст на 12 януари, 2 март и 12 април 2021 г. Общият съд поставя писмени въпроси на Комисията. Тя отговаря на последния въпрос на 22 април 2021 г. (наричан по-нататък „отговорът от 22 април 2021 г.“). На 14 май 2021 г. SAS Cargo и др. представят своето становище по отговорите на Комисията на всички въпроси. На 26 юли 2021 г. Общият съд отново приключва устната фаза на производството.

45 С обжалваното съдебно решение Общият съд:

–отменя член 1, параграф 1, букви о), п) и р), параграф 2, букви о) и п), параграф 3, букви о) и п), и параграф 4, букви о), п) и р) от оспорваното решение на Комисията в частта, в която се приема, че SAS Cargo и др. са участвали в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони върху допълнителните такси;

–отменя:

–от една страна, член 1, параграф 2, букви о) и п) от това решение в частта, в която се приема, че е извършено нарушение на член 101 ДФЕС при маршрутите от Тайланд към Съюза между 20 юли 2005 г. и 14 февруари 2006 г., що се отнася до съставната част, засягаща допълнителната такса за гориво, и

–от друга страна, член 1, параграф 3, букви о) и п) от посоченото решение в частта, в която се приема, че е извършено нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите от Тайланд към ЕИП между 20 юли 2005 г. и 14 февруари 2006 г., що се отнася до съставната част, засягаща допълнителната такса за гориво;

–отменя член 3, букви н)—с) от същото решение;

–определя размера на наложената глоба:

–на SAS Consortium на 7 030 618 евро;

–на SAS Cargo и SAS Consortium поотделно и солидарно на 5 937 909 евро;

–на SAS Cargo и др. поотделно и солидарно на 6 314 572 евро;

–на SAS Cargo и SAS поотделно и солидарно на 29 045 427 евро, и

–на SAS Cargo на 21 687 090 евро;

–отхвърля жалбата до него в останалата ѝ част, и

–осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и три четвърти от съдебните разноски на SAS Cargo и др., които понасят една четвърт от направените от тях съдебни разноски.

46 Общият съд по-специално уважава частично първото основание. В това отношение той приема, че Комисията е допуснала грешка, отказвайки да предостави на SAS Cargo и др. достъп до някои пасажи от отговорите на изложението на възраженията, които пасажи са отбелязани в оспорваното решение на Комисията. Според Общия съд обаче това няма отражение върху констатацията на Комисията по приложимостта на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към извършените в Хонконг и Япония деяния, за които се търси отговорност.

47 Що се отнася до второто основание, според Общия съд в член 1, параграф 3 от оспорваното си решение Комисията не е счела SAS Cargo и др. за отговорни за нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“. Той обаче констатира, че Комисията е признала пропуска си да изключи от стойността на продажбите сума в размер на 262 084 евро от продажби на услуги по превоз на товари, които SAS Cargo и др. са реализирали през 2005 г. при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“. Той обаче отхвърля второто основание, тъй като според него това обстоятелство засяга единствено постъпленията, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на основния размер на глобата.

48 При разглеждането на третото основание, което частично уважава, Общият съд по-специално приема, че необходимостта някои доказателства, използвани срещу SAS Cargo и др. в оспорваното решение на Комисията, да бъдат изключени, както твърдят последните, не позволява да се поставят под въпрос приведените от Комисията съвкупности от доказателства, за да докаже тяхното участие в съставната част на единното продължено нарушение, засягаща допълнителната такса за гориво, нито в частта, засягаща допълнителната такса за сигурност. По отношение на приложимата в Тайланд правна уредба той обаче констатира, че SAS Cargo и др. са успели да докажат, че считано от 20 юли 2005 г. властите в тази страна са създали правна рамка, отстраняваща всякаква възможност за следване на конкурентно поведение между превозвачите при определянето на размера на допълнителната такса за гориво, приложима за тръгващите от посочената страна полети. Общият съд констатира също, че Комисията е допуснала грешка, тъй като ги е счела за отговорни за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони.

49 При разглеждането на петото основание Общият съд по-специално констатира, че тъй като Комисията погрешно е счела SAS Cargo и др. за отговорни за съставната част на единното продължено нарушение, засягаща отказа да се плащат комисиони, тази институция е надценила степента на тяхното участие в единното продължено нарушение. Поради това той приема, че Комисията е допуснала незаконосъобразност в оспорваното си решение, тъй като не е намалила основния размер на глобата на SAS Cargo и др. с над 10 % поради ограниченото им участие в единното продължено нарушение.

50 Въз основа на тези констатации Общият съд отменя частично оспорваното решение на Комисията в рамките, посочени в точка 45 от настоящото решение, и отхвърля искането за отмяна в останалата му част.

51 Що се отнася до искането за изменение на размера на глобата, Общият съд изважда от стойността на продажбите постъпленията, реализирани при маршрутите „ЕИП (без ЕС)—Швейцария“, тъй като тези маршрути не попадат в обхвата на единното продължено нарушение.

52 Предвид отговора на Комисията на един от писмените му въпроси и за да осигури равното третиране на уличените превозвачи, обжалвали оспорваното ѝ решение, той обаче счита за важно в стойността на продажбите, която трябва да се отчете за SAS Cargo и др., да се върне реализираният от тях оборот при маршрутите, обслужвани изключително вътре, съответно, в Дания, Швеция и Норвегия (наричани по-нататък „вътрешните маршрути“), възлизащ на 7 991 282 евро.

53 Освен това, предвид частичното уважаване от Общия съд на някои основания за отмяна, той намалява коефициента за тежест на нарушението спрямо определения в оспорваното решение на Комисията, фиксира допълнителен размер, който е малко под определения от Комисията, и прилага ставка на намаляване за ограниченото участие на жалбоподателите в единното продължено нарушение, която е по-висока от определената от нея. Според него обаче изключването на някои доказателства не обосновава допълнително намаляване за ограничено участие в единното продължено нарушение.

54 Изчислявайки глобата въз основа на тези обстоятелства, Общият съд постановява, че наложените на жалбоподателите глоби трябва да се определят в размерите, посочени в точка 45 от настоящото решение.

55 Общият съд отхвърля жалбата до него в останалата ѝ част.

Исканията на страните в производството по обжалване пред Съда

56 SAS Cargo и др. искат от Съда:

–да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която се отхвърля жалбата им за отмяна до Общия съд,

–да отмени изцяло или частично оспорваното решение на Комисията в засягащата ги част,

–да отмени или намали значително наложената им глоба,

–при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд и

–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени както в производството по обжалване пред Съда, така и в производството пред Общия съд.

57 Комисията иска от Съда:

–да отхвърли подадената до него жалба и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски,

–при условията на евентуалност, ако жалбата до Съда бъде уважена, да върне делото на Общия съд и да не се произнася по съдебните разноски.

По жалбата до Съда

58 В подкрепа на жалбата си до Съда SAS Cargo и др. изтъкват пет основания. Първото им основание е изведено от допуснати от Общия съд грешки при прилагане на правото, когато преценява нарушаването на тяхното право на защита, както и на правото им на достъп до преписката. Второто им основание е изведено от грешки при прилагане на правото, засягащи правото им да бъдат изслушани по прилагането на критерия, почиващ на квалифицираните последици от антиконкурентните практики в Съюза (наричан по-нататък „критерият за квалифицираните последици“), и входящите маршрути. В рамките на своето трето основание те твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, а именно при прилагането на посочения критерий. Четвъртото им основание е изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати при преценката дали е налице единно продължено нарушение. В рамките на своето пето основание те сочат грешки при прилагане на правото при упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол.

По първото основание: правото на защита и правото на достъп до преписката

59 Първото основание на SAS Cargo и др. съдържа две части. С първата част те твърдят, че Общият съд е нарушил правото им на защита и правото им на достъп до административната преписка на Комисията, тъй като не е санкционирал отказа ѝ да им предостави достъп до уличаващи доказателства. С втората част те изтъкват същите нарушения по отношение на достъпа до оневиняващи доказателства.

По първата част: уличаващите доказателства

–Доводи на страните

60 SAS Cargo и др. посочват, че съгласно твърденията им пред Общия съд тяхното право на защита е било нарушено, тъй като оспорваното решение на Комисията почива на описания на регулаторни уредби и административни практики на трети страни, взети по-специално от отговорите на други превозвачи на изложението на възраженията и от документи, препращащи към тези отговори. Тези документи обаче не им били предоставени, въпреки че ставало въпрос за уличаващо доказателство. Макар, както следвало от точки 104—109, 115 и 124 от обжалваното съдебно решение, Общият съд действително да уважил техните доводи по някои отговори на изложението на възраженията, той неправилно отказал да им предостави достъп до други категории уличаващи документи.

61 На първо място, в точка 110 от обжалваното съдебно решение, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като счел, че Комисията не се е позовала на неоповестени документи, свързани с допълнителната такса за сигурност в Япония. От съображения 1008 и 1012 от оспорваното решение на Комисията всъщност следвало, от една страна, че според някои страни координиране е необходимо при допълнителната такса за гориво, а не при допълнителната такса за сигурност, и от друга страна, че доказателства, макар и незадоволителни, са ѝ предоставени от други превозвачи. SAS Cargo и др., които самите те представили становище по допълнителната такса за сигурност, показващо неправилността на съображение 1008, съответно трябвало да получат достъп до отговорите на изложението на възраженията, дадени от тези други превозвачи, за да проверят констатациите на Комисията в това отношение.

62 На второ място, в точки 112—114 от това решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като счел за ненужно SAS Cargo и др. да имат достъп до документи, използвани от Комисията, за да прецени регулаторните режими в Япония и други трети страни, с довода, че оспорваното решение на Комисията само описва приложимите разпоредби и че информацията за законодателната рамка на разглежданите трети страни по принцип е публична и достъпна.

63 Първо, съдържанието на националното право било въпрос на факти и трябвало да се установи с доказателства. Поради това заключенията на Комисията по регулаторните уредби на тези трети страни непременно трябвало да се основават на съдържащи се в преписката документи, които обаче не били оповестени. Освен това ставало въпрос за уличаващи доказателства, тъй като те били използвани срещу SAS Cargo и др. Второ, решение на Общия съд от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия (T‑43/02, EU:T:2006:270), което се цитира в посочената точка 114, засягало не националното право, а практиката на съдилищата на Съюза, поради което не било релевантно. Трето, от нищо в преписката не следвало, че разглежданите правни уредби било публично достъпни. Четвърто, както следвало от точки 558—661 от обжалваното съдебно решение, в оспорваното решение на Комисията се посочват също административните изисквания, приложими в другите трети страни, чиито регулаторни режими се засягат в това решение. Тези изисквания обаче не били публично достъпни.

64 На трето място, Общият съд не отговорил на твърдението на SAS Cargo и др., че Комисията е трябвало да им предостави достъп до засягащите японската правна уредба отговори на другите адресати на изложението на възраженията. Общият съд съответно не отговорил по-специално на довода им относно съображение 1011 от оспорваното решение на Комисията, който при това отчел в точка 103 от обжалваното съдебно решение. Той трябвало поне да посочи причините, поради които не взема предвид доводите на SAS Cargo и др. относно уличаващите доказателства, които можели да доведат до частична или пълна отмяна на оспорваното решение на Комисията.

65 Предвид гореизложеното изводите, направени от Общия съд в точки 115 и 124 от обжалваното съдебно решение, също били погрешни.

66 В отговор Комисията посочва, че тази част е неоснователна.

–Съображения на Съда

67 Явявайки се следствие от принципа на спазване на правото на защита, правото на достъп до преписката предполага Комисията да предостави възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да се окажат релевантни за неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите материали, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 22 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, EU:C:2020:385, т. 262).

68 Съгласно постоянната практика на Съда несъобщаването на документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за съществуването на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ако съществуват други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административното производство, конкретно подкрепящи изводите на Комисията, изключването като доказателствено средство на несъобщен уличаващ документ не би опровергало основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното нейно решение. Ето защо засегнатото предприятие трябва да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако като доказателствено средство се изключи несъобщен документ, на който Комисията се е основала, за да уличи това предприятие (решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 13 и цитираната съдебна практика).

69 В разглеждания случай, що се отнася, на първо място, до оплакването срещу точка 110 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи, от една страна, че съгласно посоченото от Общия съд в нея от цитирания пасаж от съображение 1012 от оспорваното решение на Комисията — а именно, „не се твърди, че страните са били длъжни да извършват съгласуване помежду си по [допълнителна такса за сигурност] или по [отказа да се плащат комисиони]“ — не следва, че тя се е позовала на неоповестени уличаващи доказателства. В това отношение той посочва, че чрез тази констатация Комисията само отбелязва непредставянето на каквото и да било доказателство, удостоверяващо такова задължение, в отговор на изложението на възраженията.

70 Изтъквайки обаче по същество, че Комисията се е позовала на претендирана липса на твърдения, отнасящи се за задължението за съгласуване по допълнителната такса за сигурност, като само по себе си уличаващо доказателство, SAS Cargo и др. в действителност само оспорват тълкуването на същото съображение 1012, извършено от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

71 Съгласно обаче член 256, параграф 1 втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда е ограничено до правните въпроси.

72 Следователно само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и да преценява доказателствата. Всъщност, щом като тези доказателства са редовно събрани и са спазени общите принципи на правото, както и приложимите процесуални правила относно тежестта за доказване и събирането на доказателства, само Общият съд трябва да преценява каква стойност да се придаде на представените му доказателства. Ето защо, освен ако са изопачени, преценката на фактите и доказателствата не се явява правен въпрос, подлежащ като такъв на контрол от страна на Съда при обжалване пред него (решения от 28 май 1998 г., Deere/Комисия, C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 22, и от 18 март 2021 г., Pometon/Комисия, C‑440/19 P, EU:C:2021:214, т. 50 и цитираната съдебна практика).

73 Поради това посоченото оплакване се оказва недопустимо, тъй като SAS Cargo и др. не твърдят, че в точка 110 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил оспорваното решение на Комисията.

74 От друга страна, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че съображение 1008 от оспорваното решение на Комисията е неправилно, достатъчно е да се констатира, че тези доводи са насочени не срещу обжалваното съдебно решение, в чийто оспорвани пасажи това съображение дори не се споменава конкретно, а срещу оспорваното решение на Комисията. Поради това те трябва се отхвърлят като недопустими (вж. по аналогия решение от 29 юни 2023 г., TUIfly/Комисия, C‑763/21 P, EU:C:2023:528, т. 53 и цитираната съдебна практика).

75 На второ място, трябва да се отбележи, както се посочва в точка 111 от обжалваното съдебно решение, че в точки 112—114 от него Общият съд се стреми да отговори да доводите на SAS Cargo и др. относно неоповестени документи, на които Комисията се позовала, без тези документи да произтичат непременно от други превозвачи, адресати на изложението на възраженията. В това отношение те сочат документите, които послужили да се анализират японското законодателство и споразумения за въздушни услуги (наричани по-нататък „СВУ“), приложими в трети страни, различни от Хонконг и Япония, както са посочени в съображения 998—1001, 1009, 1010 и 1013—1019 от оспорваното решение на Комисията.

76 В точка 112 от това съдебно решение Общият съд констатира, че посочените съображения 998—1001, 1009, 1010 и 1013—1019 не препращат към никакъв материал от преписката по разследването и че там Комисията само описва приложимите разпоредби от японското законодателство и от СВУ, по които са страни третите засегнати страни, и констатира, че не е доказано те да изискват от превозвачите да извършват тарифно координиране. Той посочва също, че въпросните разпоредби са тези, на които се позовават някои от превозвачите, адресати на изложението на възраженията, в техните доводи в отговор на последното, както това следва от съображения 1002, 1003 и 1013 от оспорваното решение на Комисията.

77 В точка 113 от посоченото съдебно решение той посочва, че SAS Cargo и др. не обясняват защо въпросните пасажи от оспорваното решение на Комисията да разкриват наличието на един или няколко неоповестени уличаващи документа, на които Комисията се е основала.

78 В точка 114 от същото съдебно решение той добавя, че дори да се допусне, че SAS Cargo и др. възнамеряват да упрекнат Комисията, че не им е предоставила достъп до текста на въпросните правни разпоредби, приложимата правна уредба в Япония и в другите засегнати трети страни относно допълнителните такси сама по себе си не може да бъде уличаващо доказателство и че при всички положения тази информация по принцип е публична и достъпна. Той добавя също, че освен това изложението на възраженията им е позволило в хода на административното производство надлежно да изложат виждането си по въпросните правни разпоредби.

79 От тези обстоятелства следва, най-напред, че в посочените точки 112 и 113 Общият съд констатира не липсата на необходимост SAS Cargo и др. да имат достъп до документите, които Комисията е използвала, за да прецени регулаторните режими на Япония и други трети страни, както те твърдят с настоящото оплакване, а че пасажите от оспорваното решение на Комисията, на които те се позоват, не разкриват наличието на неоповестени уличаващи документи, на които Комисията да се позовала в това свое решение. Следователно доколкото почива на този неправилен прочит на обжалваното съдебно решение критиката срещу посочените точки 112 и 113 трябва да се отхвърли като неоснователна.

80 По-нататък, доколкото SAS Cargo и др. сочат точка 114 от обжалваното съдебно решение, твърдейки че действително става въпрос за уличаващи документи, че цитираната съдебна практика в същата точка 114 не е релевантна и че публичният характер на разглежданите правни уредби не е доказан, достатъчно е да се отбележи, че тези доводи се отнасят за съображения на Общия съд, които са изложени за изчерпателност, както следва от точки 75—78 от настоящото решение. Посочените доводи съответно трябва да се отхвърлят като неотносими в съответствие с постоянната практика на Съда, съгласно която оплаквания, насочени срещу мотиви от акт на Общия съд, които са изложени за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са неотносими (решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 537, и от 4 октомври 2024 г., thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 263 и цитираната съдебна практика).

81 Накрая, доколкото SAS Cargo и др. оспорват точки 558—561 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че в тези точки Общият съд се позовава на указание на Агенцията по гражданско въздухоплаване на Тайланд, съдържащо се в писмо, представено от SAS Cargo и др. както в хода на административното производство, така и пред Общия съд. SAS Cargo и др. обаче не излагат никакъв правен довод, с който да се обясни защо тази констатация да разкрива грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при преценката на изложените пред него доводи от SAS Cargo и др. по повод на твърдени уличаващи доказателства, извършена в точки 103—115 от обжалваното съдебно решение.

82 Съгласно обаче член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда в жалбата до последния трябва точно да се посочат критикувани елементи от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които се подкрепя конкретно това искане, тъй като в противен случай жалбата до Съда или съответното основание ще се окажат недопустими. Следователно елементите от жалбата до Съда, които не съдържат никакви доводи, насочени конкретно към установяване на грешката при прилагане на правото, за която се твърди, че опорочава обжалваното съдебно решение, не отговарят на това изискване и трябва да бъдат отхвърлени като недопустими (решение от 4 октомври 2024 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑31/23 P, EU:C:2024:851, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

83 Следователно оплакването, отнасящо се за въпросните точки 558—561, е недопустимо.

84 На трето място, следва да се припомни, че задължението за мотивиране, което Общият съд носи по силата на член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, означава, че Общият съд трябва да изложи следваните от него разсъждения по ясен и недвусмислен начин, така че заинтересованите лица да могат да се запознаят с основанията за взетото решение, а Съдът — да упражни своя съдебен контрол (решения от 11 април 2013 г., Mindo/Комисия, C‑652/11 P, EU:C:2013:229, т. 29, и от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 113 и цитираната съдебна практика).

85 Това задължение обаче не означава, че Общият съд трябва да представи изложение, следващо изчерпателно и поединично всички развити от страните по спора разсъждения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол при обжалване пред него (решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 372, и от 26 септември 2024 г., Covestro Deutschland и Германия/Комисия, C‑790/21 P и C‑791/21 P, EU:C:2024:792, т. 114 и цитираната съдебна практика).

86 От точки 103—109 от обжалваното съдебно решение впрочем следва, че Общият съд е отговорил на довода на SAS Cargo и др. относно необходимостта Комисията да им даде достъп до отговорите на другите адресати на изложението на възраженията, които отговори са били отбелязани и се отнасят за японската правна уредба. Както се посочва в тази точка 103 този довод засяга по-специално съображение 1011 от оспорваното решение на Комисията, отнасящо се именно за отговорите, дадени на изложението на възраженията от Japan Airlines и други превозвачи по повод на допълнителната такса за гориво за полетите, тръгващи от Япония. Предвид съдебната практика, припомнена в точки 84 и 85 от настоящото решение, твърдяното неизпълнение от Общия съд на задължението му за мотивиране се оказва недоказано.

87 От гореизложеното следва, че първата част от първото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

По втората част: оневиняващите доказателства

–Доводи на страните

88 SAS Cargo и др. отбелязват, че пред Общия съд са изтъкнали наличието на нарушаване на правото им на защита, тъй като Комисията не им предоставила потенциално оневиняващи документи, получени от нея след изложението на възраженията, по-специално отговори на него от други превозвачи и становищата на други адресати на изложението на възраженията, представени пред Общия съд при обжалването от тях на първоначалното решение на Комисията. Отхвърляйки тези доводи, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото.

89 На първо място, в точка 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд счел, че принципът, произтичащ от негово решение от 29 юни 1995 г., Solvay/Комисия (T‑30/91, EU:T:1995:115), според който Комисията не трябва сама да решава дали даден документ е полезен за защитата, не се прилага за доказателствата, които се явяват последващи спрямо изложението на възраженията. В цитираното от него съдебно решение в това отношение, а именно решение на Общия съд от 16 юни 2011 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия (T‑240/07, EU:T:2011:284), обаче не се изключвала възможността достъпът да се предостави, когато това е необходимо, за да се спази принципът на равни процесуални възможности. Правото на добра администрация и правото на справедлив процес, залегнали в членове 41 и 47 от Хартата, изисквали преследващите органи да предоставят всички доказателства, намиращи се на тяхно разположение. За да определи дали достъпът до доказателствата трябва да се предостави, същественият въпрос бил не кога са били включени в преписката на Комисията, а само дали са можели да бъдат полезни за защитата. В това отношение жалбоподателите се позовават на необходимостта на предоставените с Хартата права да се признае същият обхват като на равностойните права, гарантирани с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. В практиката на Европейския съд по правата на човека обаче се изисквало преследващите органи да предоставят всички релевантни доказателства, с които разполагат, както уличаващи, така и оневиняващи, дори да не ги считат за релевантни.

90 На второ място, препратката към решение на Общия съд от 12 юли 2011 г., Hitachi и др./Комисия (T‑112/07, EU:T:2011:342), извършена в точка 117 от обжалваното съдебно решение, не била релевантна, тъй като в това съдебно решение се разглеждат „доводите“, изложени от други адресати на изложението на възраженията, докато SAS Cargo и др. поискали достъп до „данните“ на други превозвачи. Оневиняващите доказателства за даден превозвач много вероятно оневинявали и други превозвачи, както признала Комисията, оповестявайки някои доказателства, явяващи се последващи спрямо това изложение.

91 На трето място, в точки 118—122 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачил доказателствата и не отговорил на техните доводи, считайки че не са представили никакво начално доказателство за ползата от исканите документи за производството. Такива начални доказателства обаче били посочени в жалбата и писмената реплика пред Общия съд, що се отнася до поведението на обединението WOW, практиките в третите страни, вътрешните спекулации на другите превозвачи за SAS Cargo и др. и несвързаните местни практики, както и вертикалните споразумения за доставка на капацитет и свързаните с това електронни съобщения, наречени „Скъпи партньори“. Много голяма част от тези обстоятелства не били обсъдени от Общия съд.

92 Що се отнася по-конкретно до тези електронни съобщения, в точки 476—487 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърлил правдоподобното обяснение на SAS Cargo и др. — а именно че съобщенията са били изпратени без да са искани и без реципрочност от Lufthansa до авиокомпаниите, които са били нейни клиенти — поради което разгледал тези електронни съобщения като уличаващи доказателства. По свързаното дело, по което е постановено решение на Общия съд от 30 март 2022 г., Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (T‑344/17, EU:T:2022:185), а именно в точка 512 от него Общият съд обаче разгледал същите електронни съобщения като оневиняващи доказателства. Така той нарушил принципа, че съответното съдебно решение, включително мотивите му, трябва да бъде приложимо erga omnes. Еднакви доказателства трябвало да бъдат преценявани по един и същ начин, независимо от делото.

93 На четвърто място, що се отнася до доказателствата, предоставени от неуличени превозвачи, в точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото или, при условията на евентуалност, не мотивирал решението, приемайки че доводите на SAS Cargo и др. почиват на „изключително общи догадки“. В действителност те представили конкретни доказателства, тъй като отговорите на Air Canada и на друг превозвач съдържали по отношение на тях оневиняващи доказателства или, с други думи, начални доказателства, че тези документи били полезни за защитата им. Следователно Общият съд нарушил принципа на равни процесуални възможности и правото на защита. SAS Cargo и др. препращат по-специално към точки 477 и 478 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд се позовал на електронни съобщения, разменени между Lufthansa и друг превозвач, като уличаващи доказателства срещу SAS Cargo и др. Lufthansa обаче не било уличено. Освен това SAS Cargo и др. не успели да получат достъп до защитните доводи и доказателствата, представени от Lufthansa, което със сигурност означавало отказ да се предостави достъп до оневиняващите доказателства. Общият съд не обяснил причините, поради които това начално доказателство се оказва недостатъчно, и не се произнесъл по всички изложени начални доказателства.

94 На пето място, в точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки че достъпът до потенциално оневиняващи доказателства, които се явяват последващи спрямо изложението на възраженията, щял да даде възможност на SAS Cargo и др. да се възползват от евентуално отделените по-големи усилия и ресурси от други превозвачи. Ресурсите на съответното лице не трябвало да се отразяват върху неговото право на защита. В съдебната практика се приемало само, че доводите, съдържащи се в другите отговори на изложението на възраженията, не могат да се презумират за оневиняващи.

95 Комисията твърди, че разглежданата част е частично недопустима и частично неоснователна.

–Съображения на Съда

96 Що се отнася до непредоставянето на документ, за който се твърди, че е оневиняващ, съгласно постоянната съдебна практика, за да докаже, че правото му на защита е било нарушено, засегнатото предприятие трябва единствено да докаже, че неоповестяването на този документ е могло да повлияе в негов ущърб върху протичането на производството и съдържанието на решението на Комисията. Ето защо е достатъчно предприятието да докаже, че е щяло да може да използва посочените оневиняващи документи в своя защита, в смисъл че ако е можело да се ползва от тях по време на административното производство е щяло да има възможност да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с направените от Комисията на този етап изводи, и следователно да повлияе по какъвто и да било начин върху преценките на последната в евентуалното решение, поне що се отнася до тежестта и продължителността на деянието, за което се упреква, и съответно върху равнището на глобата. Следователно засегнатото предприятие трябва да докаже, от една страна, че не е имало достъп до някои оневиняващи доказателства и от друга страна, че е щяло да може да ги използва в своя защита (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 23 и 24, и от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, EU:C:2020:385, т. 265 и цитираната съдебна практика).

97 В разглеждания случай, на първо място, трябва да се отбележи, както твърдят SAS Cargo и др., че в точка 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че те напразно се позовават на решение на Общия съд от 29 юни 1995 г., Solvay/Комисия (T‑30/91, EU:T:1995:115), тъй като в точка 254 от свое решение от 16 юни 2011 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия (T‑240/07, EU:T:2011:284), той вече постановил, че виждането, според което Комисия не трябва сама да определя полезните документи за защита на засегнатото предприятие, се отнася за документите от преписката на Комисията и не може да се прилага за отговори, давани от други засегнати страни на изложените от последната твърдения за нарушения.

98 Твърдейки обаче, че Общият съд неправилно приема, че Комисията има право да извърши начална преценка на потенциално оневиняващите доказателства, съдържащи се в отговорите на другите участници в картела на изложението на възраженията, SAS Cargo и др. по същество претендират за пълно и автоматично право на достъп до тези отговори. Както Съдът обаче вече констатира, такова право не съществува. Всъщност, тъй като предприятието, твърдящо че е нарушено правото му на защита, трябва да представи начална насока за ползата за защитата му от такива документи, които не са му били предоставени от Комисията, не може да се приеме, че само поради недаването от нейна страна на пълен и автоматичен достъп до отговорите на другите участници в картел на изложението на възраженията Комисията е нарушила правото на защита на дадено предприятие (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2019 г., Brugg Kabel и Kabelwerke Brugg/Комисия, C‑591/18 P, EU:C:2019:1026, т. 40, и от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, EU:C:2020:385, т. 259, 260 и 265).

99 В това отношение, трябва да се отбележи, че в практиката на Европейския съд по правата на човека, която SAS Cargo и др. изтъкват, не се установява пълно и автоматично право на достъп до преписката в хода на административно производство. При всички положения SAS Cargo и др. не обясняват по какъв начин с тази съдебна практика може да се постави под въпрос прилаганият от Комисията подход, който, що се отнася до получените от нея документи след изложението на възраженията, се изразява именно в даване на достъп до тези документи, когато те могат съставляват нови доказателства, независимо дали уличаващи или оневиняващи (вж. по аналогия решение от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, EU:C:2020:385, т. 268 и 269).

100 Следователно първото оплакване от настоящата част не е основателно.

101 На второ място, що се отнася оплакването, отнасящо се за точка 117 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи направената там констатация от Общият съд, че SAS Cargo и др. до голяма степен само се позовават на факта, че някои уличени превозвачи или адресати на изложението на възраженията изтъкват същите доводи като техните в своите отговори на изложението на възраженията или в своите становища пред Общия съд. Той посочва, че с такива съображения не може да се установи наличието на оневиняващи доказателства, препращайки в това отношение към точки 43 и 44 от свое решение от 12 юли 2011 г., Hitachi и др./Комисия (T‑112/07, EU:T:2011:342).

102 Същевременно, съгласно съдебната практика, припомнена в точка 96 от настоящото решение, когато става въпрос за непредоставяне на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва да докаже, че неоповестяването му е могло да повлияе в негов ущърб на протичането на производството и съдържанието на решението на Комисията. Ето защо не може да се приеме, че с общите твърдения, формулирани от SAS Cargo и др. пред Общия съд, както са припомнени в точка 117 от обжалваното съдебно решение, SAS Cargo и др. са изпълнили това си задължение.

103 Следователно оплакването, насочено срещу точка 117 от обжалваното съдебно решение, е неоснователно.

104 На трето място, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че в точки 118—122 от обжалваното съдебно решение Общият съд изопачава доказателствата и не отговаря на техните доводи, трябва да се отбележи, че SAS Cargo и др. критикуват не правния критерий, обявен в същата точка 118, която бе припомнена по същество в предходната точка от настоящото решение, а прилагането му от Общия съд.

105 В това отношение, в точка 119 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава документите, на които почива изявлението на Комисията за обединението WOW в нейното решение от 4 юли 2005 г. по преписка COMP/M.3770 — Lufthansa/Swiss (ОВ C 204, 2005 г., стр. 3), и посочва по същество, че Комисията не се основава на тях в производството, довело до оспорваното ѝ решение. В точка 120 от обжалваното съдебно решение той също така разглежда доказателствата, които би трябвало да удостоверят наличието на споразумения за капацитет между Lufthansa и адресатите на редица електронни съобщения, изпратени от него по повод на адаптиране на равнището му на допълнителната такса за гориво. В този контекст той посочва, че в своя отговор на изложението на възраженията SAS Cargo и др. вече са изложили довод в това отношение, че посредством доказателства, съдържащи се в преписката по разследването, те вече са разполагали със списък на превозвачите, страни по споразумение за покупка на капацитет с Lufthansa, и че Комисията вече е отхвърлила техния довод в съображение 797 от оспорваното ѝ решение. От това той заключава, че SAS Cargo и др. не са доказали, че предоставянето на тези доказателства е щяло да бъде полезно за тяхната защита.

106 В точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда също твърдението на SAS Cargo и др. относно доказателствата, които са били представени от неуличените превозвачи, а именно че било възможно те да се представят за тяхното оневиняване, тъй като неуличените превозвачи имали отношение към спорни контакти, противопоставени на SAS Cargo и др. в оспорваното решение на Комисията. В този контекст той приема, че SAS Cargo и др. използват „изключително общи догадки“ и че с общия си характер хипотезата, формулирана от тях, не може да бъде достатъчно точна индикация за наличието на оневиняващи доказателства в отговорите на посочените превозвачи. В точка 122 от това решение той добавя, че същото се отнася за твърдението им, че тъй като техните служители са участвали само в „минимална част“ от разглежданите деяния, съответните доказателства за повечето от тези деяния се намират у другите уличени превозвачи.

107 Налага се съответно констатацията, че със своята критика срещу точки 119—122 от обжалваното съдебно решение SAS Cargo и др. в действителност се стремят да поставят под въпрос преценките на фактите и доказателствата, извършени от Общия съд в тези точки. Всъщност евентуалната релевантност и доказателствената стойност на твърдените оневиняващи доказателства са явно от фактическо естество, поради което като такива не подлежат на контрол от Съда (решение от 19 декември 2012 г., Heineken Nederland и Heineken/Комисия, C‑452/11 P, EU:C:2012:829, т. 28 и цитираната съдебна практика). Следователно тази критика е недопустима.

108 В това отношение не може да се приеме и другото твърдение на SAS Cargo и др., че в тези точки 119—122 Общият съд изопачава доказателствата и не отговаря на техните доводи. От една страна, изопачаване има, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна или явно противоречаща на съдържанието им. Това изопачаване обаче трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата. Освен това, когато жалбоподател твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, той трябва да посочи точно изопачените според него доказателства от последния и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до изопачаването (вж. в този смисъл решения от 26 септември 2024 г., JCDecaux Street Furniture Belgium/Комисия, C‑710/22 P, EU:C:2024:787, т. 63, и от 22 май 2025 г., Luossavaara-Kiirunavaara/Комисия, C‑621/23 P, EU:C:2025:368, т. 108 и цитираната съдебна практика).

109 Предвид тези изисквания доводите, представени в точка 91 от настоящото решение, обаче са недостатъчни, за да се докажат твърдените изопачавания, тъй като SAS Cargo и др. по-специално не посочват защо преценката, извършена от Общия съд в обжалваното съдебно решение, да е явно погрешна.

110 От друга страна, предвид вече припомнената съдебна практика в точки 84 и 85 от настоящото решение, не може да се приеме, че поради отхвърлянето от негова страна в точки 119—122 от обжалваното съдебно решение на доводите, които SAS Cargo и др. излагат пред него, Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране.

111 На четвърто място, достатъчно е да се отбележи, че с доводите, представени в точка 93 от настоящото решение, SAS Cargo и др. отново оспорват точка 121 от обжалваното съдебно решение, излагайки аргументи, които са аналогични на вече отхвърлените в точки 104—110 от настоящото решение. Тези доводи съответно също трябва да се отхвърлят като частично недопустими и частично неоснователни.

112 На пето място, тъй като доводите, представени в точка 94 от настоящото решение, се отнасят само за второто изречение в точка 118 от обжалваното съдебно решение, което изречение видно от израза „освен това“ представлява изложено за изчерпателност съображение, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 80 от настоящото решение, тези доводи се оказват неотносими.

113 От гореизложеното следва, че втората част от първото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима, частично неотносима и частично неоснователна, а вследствие на това трябва да се отхвърли и цялото първо основание.

По второто основание: правото на изслушване по критерия за квалифицираните последици

114 Второто основание на SAS Cargo и др. съдържа три части. С първата част те твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, приемайки че позоваването от Комисията на критерия за квалифицираните последици в оспорваното ѝ решение, без този критерий да е посочван в изложението на възраженията, не водело до нарушаване на тяхното право да бъдат изслушани. С втората част те твърдят, че Общият съд погрешно счита приведените в последното решение доказателства, за да се обоснове прилагането на посочения критерий, за представени в достатъчна степен в изложението на възраженията. С третото част те твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, констатирайки че отговорът им на изложението на възраженията показва, че тяхното право на защита е било спазено.

По първата част: необходимостта критерият за квалифицираните последици да бъде представен в изложението на възраженията

–Доводи на страните

115 SAS Cargo и др. твърдят, че в точка 140 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато констатира, че като се позовава на критерия за квалифицираните последици, за да установи своята компетентност, Комисията не е изложила нови възражения, нито е изменила съдържанието на възраженията, поместени в изложението на възраженията. Съдебната практика изисквала съответното изложение на възраженията да съдържа както деянията, за които се упреква адресатът му, но и тяхната квалификация. След като в същата точка 140 Общият съд признал, че в изложението на възраженията не се отбелязва критерият за квалифицираните последици, той не можел да заключи, без да допусне грешка, че липсата на изрично обсъждане на критерия за квалифицираните последици в хода на административното производство е без значение и не води до нарушаване на правото им на защита. Комисията трябвало поне да приеме допълнително изложение на възраженията към това от 2007 г. и да организира ново изслушване, след като извършила значителни промени в анализа си.

116 Противно на твърденията на Комисията, в точка 34 от жалбата си до Общия съд SAS Cargo и др. изложили твърдение за грешка в извършената „квалификация на фактите“, а именно че в изложението на възраженията не се посочва намерението на Комисията да се позове на фактите, за да докаже „непосредствени, съществени или предвидими последици“, или да приложи критерия за квалифицираните последици. SAS Cargo и др. твърдят също, че не са длъжни да съставят жалбата си до Съда със същите формулировки като жалбата до Общия съд.

117 В отговор Комисията посочва, че настоящата част е недопустима на основание член 170 от Процедурния правилник на Съда. Всъщност пред Общия съд SAS Cargo и др. твърдели не че в изложението на възраженията Комисията трябвало да им представи критерия за квалифицираните последици „посредством квалификация на факти“, а само че анализът на Комисията почива на фактически констатации, които не са им били съобщени, че в изложението на възраженията не се споменава намерението на Комисията да се позове на факти, конкретизирани впоследствие в съображение 1045 от оспорваното ѝ решение, и че не са имали възможност да отговорят на тези твърдения. При всички положения тази част не била основателна.

–Съображения на Съда

118 Съгласно член 170, параграф 1, второ изречение от Процедурния правилник на Съда с жалбата до него не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. Компетентността на Съда при разглеждането на жалба до него всъщност съответно се свежда до преценка на правното разрешение, възприето по разискваните пред първата инстанция основания. Следователно страна не може да изтъкне за първи път пред Съда основание, което не е изтъкнала пред Общия съд, тъй като това би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиято компетентност при обжалване е ограничена, с по-широк спор от този, който Общият съд е трябвало да разгледа (решения от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 34, и от 2 февруари 2023 г., Испания и др./Комисия, C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2023:60, т. 29 и цитираната съдебна практика).

119 Допустимо е обаче съответният жалбоподател да подаде жалба до Съда, като изтъкне пред него основания и доводи, произтичащи от самото оспорвано съдебно решение и насочени към оспорване от правна страна на неговата обоснованост (решения от 29 ноември 2007 г., Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, EU:C:2007:730, т. 17, и от 2 февруари 2023 г., Испания и др./Комисия, C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2023:60, т. 30 и цитираната съдебна практика).

120 В разглеждания случай от обжалваното съдебно решение, по-конкретно от точка 133 от него, действително не следва, че SAS Cargo и др. са се оплакали пред Общия съд, че в изложението на възраженията липсва правна квалификация на критерия за квалифицираните последици. Те освен това не твърдят, че в това решение Общият съд е изопачил доводите, които са изложили пред него.

121 Както обаче те твърдят в рамките на настоящата част, от точка 34 от тяхната първоинстанционна жалба е видно, че пред Общия съд са твърдели, че в изложението на възраженията не се отбелязва намерението на Комисията да се позове на съдържащите се там фактически констатации — които те освен това оспорват — за да „установи „непосредствени, съществени или предвидими последици“ или „да приложи критерия за последиците“.

122 Вярно е, че действайки така те не са твърдели изрично, че Комисията не е квалифицирала правно основата за своята международна компетентност. Общият съд обаче констатира в точка 140 от обжалваното съдебно решение липсата на спор между страните, че за разлика от оспорваното решение на Комисията в изложението на възраженията не се отбелязва критерият за квалифицираните последици, а в точка 145 от същото съдебно решение, че липсата на изрично обсъждане на критерия за квалифицираните последици в хода на административното производство е без значение при преценката дали е спазено правото им на защита, предвид посочените от него обстоятелства в точки 140 — 144 от последното решение.

123 При това положение и предвид съдебната практика, припомнена в точка 119 от настоящото решение, направеното от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли и настоящата част трябва да се разгледа по същество.

124 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да доведе до санкции, и по-конкретно до глоби или до периодични имуществени санкции, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде стриктно спазван (вж. в този смисъл решения от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, EU:C:1979:36, т. 9, и от 16 юни 2022 г., Quanta Storage/Комисия, C‑699/19 P, EU:C:2022:483, т. 61 и цитираната съдебна практика).

125 В това отношение в Регламент № 1/2003 се предвижда, че на страните се изпраща изложение на възраженията, в което трябва ясно да са посочени всички съществени обстоятелства, на които Комисията се основава на този етап от производството. Такова изложение на възраженията съставлява процесуалната гаранция, чрез която се прилага основополагащият в правото на Съюза принцип, изискващ правото на защита да се зачита във всяко производство, което може да доведе до налагането на санкция. Този принцип изисква по-специално изложението на възраженията, адресирано от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата за конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на предприятието — като например деянията, за които се упреква, дадената им квалификация, тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение, както и доказателствата, на които се основава Комисията — за да има предприятието възможност да изложи надлежно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (вж. в този смисъл решения от 29 юни 2006 г., Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, EU:C:2006:431, т. 69, и от 16 юни 2022 г., Quanta Storage/Комисия, C‑699/19 P, EU:C:2022:483, т. 62 и цитираната съдебна практика).

126 В разглеждания случай в точка 141 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че в изложението на възраженията Комисията вече е отбелязала намерението си да установи нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути. В това отношение той посочва, че в точка 129 от изложението на възраженията Комисията съответно отбелязва, че „нарушението е обхващало услугите по превоз на товари […] в [Съюза]/ЕИП и в Швейцария, както и по маршрутите между летищата на [Съюза]/ЕИП и третите страни по целия свят, в двете посоки“. Той освен това посочва, че в точка 1430 от изложението на възраженията Комисията отбелязва, че „всички антиконкурентни дейности с участието на всеки от участниците се вписват в цялостна цел, а именно да се споразумеят по цената или поне да отстранят несигурността при цените на пазара на ЕИП на превоз на товари, включително при маршрутите между летищата на ЕИП и третите страни“.

127 В точка 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че Комисията също така е обосновала своята компетентност да установи нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути още на етапа на изложението на възраженията. В това отношение той констатира, че в точка 1390 от това изложение Комисията съответно посочва, че е „компетентна да приложи член [101 ДФЕС] към уговорките за въздушния транспорт между летищата на [Съюза] и третите страни, които е възможно да са засегнали търговията между държави членки“. Той освен това отбелязва, че в точка 1394 от посоченото изложение Комисията добавя, че също така е „компетентна да приложи член 53 от Споразумението за ЕИП […] към уговорките за въздушния транспорт между летищата на [ЕИП] и третите страни, които е възможно да се засегнали търговията между държавите членки и договарящи се страни по Споразумението за ЕИП или между договарящи се страни по Споразумението за ЕИП“.

128 В точка 147 от това съдебно решение Общият съд освен това констатира, че всички фактически обстоятелства, на които се основават съображения 1045 и 1046 от оспорваното решение на Комисията, се съдържат в изложението на възраженията.

129 Следователно, като констатира в оспорваното си решение, че спорният картел е обхващал деяния, свързани с продажби в страни, които не са част нито от Съюза, нито от ЕИП, Комисията не основава това решение на възражения, по които SAS Cargo и др. не са могли да изложат доводите си, в неизпълнение на задължението, припомнено в точка 125 от настоящото решение. Всъщност, предвид обстоятелствата, посочени от Комисията в изложението на възраженията — които Общият съд излага в точки 141, 142 и 147 от обжалваното съдебно решение, а SAS Cargo и др. не твърдят, че в тях това изложение се изопачава — SAS Cargo и др. не са можели да не са наясно, че Комисията ги упреква в нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП във връзка с тези деяния.

130 Освен това квалификацията на конкретния правен критерий, на който Комисията счита, че може да основе своята международна компетентност, за да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към антиконкурентни деяния, извършени извън тези територии, няма отражение върху съдържанието на съществените обстоятелства, на които тя смята, че може да основе тази компетентност и които възнамерява да използва срещу предприятие, което планира да санкционира за нарушение на тези разпоредби.

131 Ето защо не може да се счете, че Комисията нарушава правото на защита на предприятията, адресати на изложение на възраженията, и по-конкретно на правото им на изслушване по международната компетентност на Комисията да санкционира антиконкурентни деяния, извършени извън територията на Съюза или ЕИП, само защото не посочва изрично в това изложение, че възнамерява да основе своята компетентност да санкционира такива деяния на „критерия за задействането“ или пък на „критерия за квалифицираните последици“, и дори на друг правен критерий, който би могла да счете според обстоятелствата за годен да обоснове такава компетентност, след като отбелязва, както в разглеждания случай, в посоченото изложение, че възнамерява да санкционира предприятията, които са негови адресати, за нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП поради такива деяния, и след като излага съществените обстоятелства, които възнамерява да използва за тази цел.

132 От гореизложеното следва, че без да допуска грешка при прилагане на правото в точки 140—142 и 146 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че като прибягва в оспорваното си решение до критерия за квалифицираните последици, за да обоснове своята компетентност да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути, Комисията не повдига срещу SAS Cargo и др. нови възражения, нито пък изменя съдържанието на временно направените такива от нея в изложението на възраженията. В изложението на възраженията Комисията всъщност вече, от една страна, е посочила, че възнамерява да ги санкционира за такова нарушение при тези маршрути, и от друга страна, е изложила съществените обстоятелства, обосноваващи нейната компетентност да го направи.

133 От гореизложеното следва, че първата част от второто основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като неоснователна.

По второто част: съдържанието на изложението на възраженията

–Доводи на страните

134 SAS Cargo и др. твърдят, че в точки 141 и 142 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно приема, че изложението на възраженията им е дало достатъчно информация за критерия за квалифицираните последици и че поради това правото им на защита е било спазено. Пасажите от това изложение, които са посочени в точки 141 и 142 от същото решение, били просто твърдения, неподкрепени с доказателства. В раздел 5.2 от посоченото изложение, посветен на компетентността на Комисията, не се посочвал нито този критерий, нито съставните му елементи, нито доказателствата, с които се установява, че е изпълнен в разглеждания случай.

135 Освен това в точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключил погрешно, че приведените в оспорваното решение на Комисията доказателства, за да се приложи критерият за квалифицираните последици, били представени в достатъчна степен в изложението на възраженията, без друго уточнение. Следователно подходът на Общия съд изисквал от SAS Cargo и др. да отгатнат използвания от Комисията правен критерий и да издирят в цялото изложение дали то съдържа обстоятелства, позволяващи този критерий да бъде обоснован. Пасажите от изложението на възраженията, цитирани в същата точка 147, дори не съдържали релевантните факти.

136 Комисията твърди, че тази част не е основателна.

–Съображения на Съда

137 На първо място, доколкото SAS Cargo и др. твърдят по същество, че Общият съд погрешно счита изложението на възраженията за съдържащо достатъчно данни, за да могат те да разберат, че Комисията възнамерява да установи нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути, а правото им на защита съответно за спазено, достатъчно е да се констатира, че по съществото си тези доводи не се различават от изтъкнатите от SAS Cargo и др. в подкрепа на първата част от настоящото основание. Поради това те трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни със същите мотиви като изложените в точки 124—133 от настоящото решение.

138 На второ място, що се отнася оплакването, което SAS Cargo и др. правят срещу точка 147 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи констатацията в тази точка на Общият съд, че те нямат причина да твърдят, че прилагането на критерия за квалифицираните последици в съображения 1045 и 1046 от оспорваното решение на Комисията се основава на факти, които тя не е посочила в изложението на възраженията.

139 В това отношение той посочва, че всички фактически обстоятелства, на които се основават въпросните съображения 1045 и 1046, се съдържат в изложението на възраженията. Той съответно уточнява, че изложеният в посоченото съображение 1045 мотив, свързан с последицата от спорното поведение за потребителите от ЕИП, почива на вижданията за структурата на цените на услугите по превоз на товари, за посредническата роля на спедиторите между превозвачите и изпращачите и за естеството на единното продължено нарушение, които вече са се съдържали в точки 7, 104, 1396—1411 и 1434—1438 от изложението на възраженията. Той посочва също, че мотивът, свързан с последиците за конкуренцията от интерлайн услугите и възпроизведен в същото съображение 1045, почива на вижданията за функционирането на сектора на превоза на товари, посочени в точки 7, 9, 102 и 105 от това изложение. Що се отнася до географския обхват на спорния картел и включването на входящите услуги по превоз на товари в единното продължено нарушение, които обхват и включване се обсъждат в съображение 1046 от оспорваното решение на Комисията, той констатира, че те се засягат в точки 3, 125, 129, 1045, 1390, 1394 и 1430 от посоченото изложение.

140 Следователно, твърдейки че Общият съд погрешно е счел приведените в оспорваното решение на Комисията доказателства, за да се установи изпълнението на критерия за квалифицираните последици, за представени в достатъчна степен в изложението на възраженията и че визираните пасажи от последното не съдържат релевантните факти, SAS Cargo и др. се стремят Съдът да извърши нова преценка на съдържанието на изложението на възраженията, както е представено в Общия съд в обжалваното съдебно решение, без дори да твърдят, че има изопачаване. Такава нова преценка на фактите обаче е извън компетентността на Съда при обжалване пред него, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

141 От гореизложеното следва, че втората част от второто основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

По третата част: отговорите на SAS Cargo и др. на изложението на възраженията

–Доводи на страните

142 SAS Cargo и др. твърдят, че в точка 143 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно посочва, че спазването на правото им на защита се удостоверява от отговорите на изложението на възраженията. Тези отговори всъщност не можели да запълнят празнините в това изложение относно критерия за квалифицираните последици. Точка 144 от това съдебно решение съответно също била неправилна, доколкото в нея Общият съд констатира, че със съображения 1042—1046 от оспорваното решение на Комисията само се дава отговор на доводите на SAS Cargo и др., тъй като те никога не са засягали последния критерий. Макар действително да било възможно доводите, развити в изложение на възраженията, да бъдат преработени или допълнени, недопустимо било да се променят съществените елементи на твърдяното нарушение. Поради това точка 145 от посоченото съдебно решение, в която Общият съд приел, че необсъждането на критерия за квалифицираните последици е без значение, и точка 146 от същото, в която приел, че правото на защита на SAS Cargo и др. съответно не е нарушено, също били неправилни.

143 В отговор Комисията посочва, че тази част е неоснователна.

–Съображения на Съда

144 Достатъчно е да се отбележи, че разглежданата част почива на отправното виждане, според което изложението на възраженията е непълно, тъй като в него Комисията не посочила изрично намерението си да обоснове своята компетентност да установи и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите маршрути с критерия за квалифицираните последици. От анализа на първата част от настоящото основание обаче следва, че това отправно виждане е погрешно.

145 Следователно третата част от второто основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като неоснователна, а второто основание за обжалване пред Съда съответно трябва да се отхвърли частично като недопустимо и частично по същество.

По третото основание: прилагането на критерия за квалифицираните последици

146 Третото основание на SAS Cargo и др. съдържа пет части. С първата част те твърдят, че в обжалваното съдебно решение са допуснати несъответствия и погрешно е прилаган критерият за квалифицираните последици. С втората част те твърдят, че Общият съд незаконосъобразно заменя разсъжденията, изложени от Комисията в оспорваното ѝ решение, със свои собствени. С третата част те твърдят, че тежестта за доказване е била незаконосъобразно разместена. С четвъртата част те твърдят, че Общият съд е приложил погрешен критерий, що се отнася до непосредствеността на последицата, която преценява. С петата част те твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, заключавайки че компетентността на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП за входящите маршрути може да се установи въз основа на единното продължено нарушение.

По първата част: несъответствия и грешки при прилагането на критерия за квалифицираните последици

–Доводи на страните

147 SAS Cargo и др. твърдят, че в точки 167—171, 179—181, 197, 198, 203, 221, 222 и 226 от обжалваното съдебно решение са допуснати несъответствия и погрешно е прилаган критерият за квалифицираните последици. Както посочил Общият съд в точки 161 и 165 от това решение, прилагането на въпросния критерий изисква Комисията да установи вероятни, предвидими, непосредствени и съществени последици. Позоваванията от Общия съд на нарушенията с оглед на целта и на доказването на конкретните последици, които той направил в точки 167, 170 и 171 от посоченото решение, обаче не засягали въпроса дали Комисията е установила, че тези четири условия са изпълнени. Понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ нямало връзка с международната компетентност на Комисията, освен ако се приеме, че изобщо не е необходимо да се доказват антиконкурентни последици, за да се установи такава компетентност.

148 Що се отнася до установените от Общият съд последици за потребителите — а именно, от една страна, увеличаване на цената на услугите, купувани от установени в ЕИП изпращачи (наричана по-нататък „последицата за изпращачите“), посочено в точки 179 и 181 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, увеличаване на цената на купуваните стоки от крайните потребители в ЕИП (наричано по-нататък „последицата за стоките“), посочено в точки 181 и 226 от това решение — той трябвало да провери дали всяка от тези последици е вероятна, предвидима, съществена и непосредствена, тъй като вероятността и предвидимостта били отделни критерии, както се посочвало в точка 51 от решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632). Общият съд нямал основание да променя в хода на своя анализ описанието на разглежданата от него последица с цел критерият за квалифицираните последици да бъде изпълнен по-лесно.

149 Именно по този начин обаче постъпил Общият съд. Той дори не споменал думата „вероятен“ в точки 166—237 от обжалваното съдебно решение, с изключение на точки 188 и 189 от това решение, в които възложил на SAS Cargo и др. носенето на тежестта за доказване. Освен това Общият съд не установил, че последицата за изпращачите и последицата за стоките отговарят съответно на трите други условия на критерия за квалифицираните последици, а изменчиво се позовавал на една или друга от тези последици и на едно или друго от тези условия. SAS Cargo и др. препращат в това отношение към точки 179, 198, 203, 221 и 222 от посоченото решение. Този подход значително облекчил носената от Комисията тежест за доказване, както го илюстрирала точка 180 от същото решение.

150 Същата точка 179 освен това била опорочена, тъй като не били разглеждани всички релевантни факти, или, при условията на евентуалност, в нея липсвали мотиви, а това довело до погрешно прилагане на критерия за квалифицираните последици и до нарушение на презумпцията за невиновност. Общият съд не взел предвид нито доказателствата за противното на SAS Cargo и др. относно последицата за установените в ЕИП изпращачи, каквито имало рядко при входящите маршрути, нито минималния допълнителен разход, какъвто бил размерът на допълнителните такси за базираните в ЕИП купувачи, при положение че тези обстоятелства изключвали съществеността на последицата за изпращачите. Точка 226 от обжалваното съдебно решение освен това била неправилна, тъй като Общият съд се позовал на фактическо твърдение относно последица за стоките, което било чисто хипотетично и съответно негодно да докаже наличието на съществена и непосредствена последица за изпращачите. Тъй като Общият съд изходил от обикновено предположение за съществеността на последицата за изпращачите, за SAS Cargo и др. било достатъчно да представят обяснение, осветяващо различно приведените от Комисията факти.

151 Комисията твърди, че тази част е частично недопустима и частично неоснователна.

–Съображения на Съда

152 В самото начало трябва да се отбележи констатацията на Общия съд в точка 156 от обжалваното съдебно решение, че в оспорваното си решение Комисията по същество се позовава на три самостоятелни мотива, за да приеме, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай. В точка 157 от това решение той посочва, че първите два мотива се съдържат в съображение 1045 от оспорваното решение на Комисията и че и двата се отнасят за последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно. В същата точка 157 той съответно констатира, че съгласно първия мотив „нарасналите разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради своето естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП“ (наричани по-нататък „последицата за цените на внасяните стоки“) и че вторият мотив се отнася за последиците от координирането при входящите услуги по превоз на товари „също за доставката на услуги по [превоз на товари] от други превозвачи в ЕИП между транспортните възли („hubs“) в ЕИП, използвани от превозвачите от трети страни, и летищата на пристигане на тези пратки в ЕИП, които не се обслужват от превозвача от третата страна“. В точка 158 от посоченото решение той посочва, че третият мотив се съдържа в съображение 1046 от оспорваното решение на Комисията и се отнася за последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно. В точка 159 от същото съдебно решение той посочва, че според него трябва да се разгледат първият и третият от тези мотиви, което прави съответно в точки 160—227 и 228—236 от обжалваното съдебно решение.

153 Противно на твърденията на SAS Cargo и др., от гореизложеното следва, че в посочените от тях точки от обжалваното съдебно решение Общият съд не се съсредоточава върху извършването на проверка дали условията, характеризиращи наличието на квалифицирани последици, са изпълнени по отношение както на твърдяна „последицата за изпращачите“, така и на твърдяна „последица за стоките“. Той всъщност извършва тази проверка само за последицата за цените на внасяните стоки, за която, както следва от точка 162 от обжалваното съдебно решение, SAS Cargo и др. са твърдели, че не е сред породените последици от спорното поведение, които Комисията има основание да вземе предвид за целите на прилагането на критерия за квалифицираните последици.

154 Поради това веднага трябва да се отхвърли твърдението на SAS Cargo и др., че в обжалваното съдебно решение имало несъответствия, тъй като последицата, за която Общият съд проверява дали позволява международната компетентност на Комисията да се обоснове предвид критерия за квалифицираните последици, се променяла в хода на неговия анализ, както и твърдението, почиващо на отправното виждане, че Общият съд идентифицирал две последици в обжалваното съдебно решение, които анализирал променливо, допускайки съответно грешки при прилагане на правото, незаконосъобразни размествания на тежестта за доказване и неизпълнения на задължението си за мотивиране, тъй като тези твърдения почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

155 Освен това, доколкото с тази част SAS Cargo и др. твърдят също, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, защото се позовал на понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ в точки 167, 170 и 171 от обжалваното съдебно решение, при положение че това понятие нямало отношение към международната компетентност на Комисията, и съответно защото не проверил дали условията, позволяващи да се приложи критерият за квалифицираните последици, са изпълнени в разглеждания случай, трябва да се отбележи, че тези точки се вписват в анализа на Общия съд, съдържащ се в точки 163—185 от това решение и посветен на преценката на релевантността на последицата за цените на внасяните стоки, а именно, както вече бе посочено в точка 152 от настоящото решение, първия от трите мотива, на които Комисията се позовава в съображения 1045 и 1046 от оспорваното си решение, за да обоснове констатацията си, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в разглеждания случай.

156 В това отношение в този контекст Общият съд действително посочва в точка 167 от обжалваното съдебно решение, че при наличие на поведение, считано, както в разглеждания случай, от Комисията за толкова вредно за конкуренцията на вътрешния пазар или в ЕИП, че може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, прилагането на критерия за квалифицираните последици не може да изисква доказване на конкретните последици, каквото предполага квалифицирането на дадено поведение като ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на тези разпоредби.

157 Аналогично, в точка 170 от обжалваното съдебно решение той отбелязва, че както посочва Комисията в съображение 917 от оспорваното си решение, отчитането на конкретните последици от спорното поведение е излишно, щом като антиконкурентната му цел е установена.

158 От това в точка 171 от обжалваното съдебно решение той заключава, че тълкуване на критерия за квалифицираните последици в смисъл, че изисква да се докажат конкретните последици от спорното поведение дори да е налице ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“, би означавало компетентността на Комисията да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП да се постави в зависимост от условие, за което няма основание в текста на тези разпоредби.

159 От въпросните точки 167, 170 и 171 обаче не може да се заключи, че според Общия съд квалификацията на разглежданото нарушение като нарушение „с оглед на целта“ прави излишна всякаква оценка на евентуалното настъпване на последици в ЕИП, позволяващо да се установи компетентността на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП за деяния, извършени извън ЕИП.

160 Всъщност, видно от съвместния прочит на точки 163—181 от обжалваното съдебно решение, в оспорваните точки от същото Общият съд само обяснява, че посочването от Комисията в съображение 917 от оспорваното ѝ решение, че не извършва никаква преценка на антиконкурентните последици от въпросните антиконкурентни практики, не означава, че поради естеството на тези практики Комисията не преценява дали те са породили за конкуренцията в Съюза или ЕИП последица, позволяваща да се обоснове компетентността на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към входящите услуги по превоз на товари предвид критерия за квалифицираните последици.

161 Освен това, като твърдят SAS Cargo и др. и както Общият съд припомня по същество в точки 161 и 165 от обжалваното съдебно решение, от съдебната практика следва, че критерият за квалифицираните последици може да обоснове прилагането на конкурентното право на Съюза или на ЕИП предвид международното публично право, когато е предвидимо, че разглежданото поведение може да породи непосредствена и съществена последица в Съюза или в ЕИП. В това отношение, за да бъде изпълнено условието относно изискването за предвидимост, е достатъчно да се вземат предвид вероятните последици от дадено поведение за конкуренцията. Освен това, за да бъде изпълнено изискването за непосредственост, е достатъчно разглежданото поведение да „може“ да има непосредствена последица в Съюза или в ЕИП (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 49, 51 и 52).

162 Както обаче Общият съд отбелязва в точка 182 от обжалваното съдебно решение, той проверява дали последицата за цените на внасяните стоки изпълнява тези условия в точки 183—227 от обжалваното съдебно решение, точки 183—200 от това решение относно предвидимостта на тази последица, точки 201—216 от посоченото решение относно нейната същественост и точки 217—226 от същото решение относно нейната непосредственост.

163 От тези обстоятелства следва, че SAS Cargo и др. неоснователно се оплакват по същество от Общия съд, от една страна, че е изтъкнал понятието за ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“, за да констатира изпълнението на критерия за квалифицираните последици в разглеждания случай, и от друга страна, че не е проверил дали е установено, че последицата за цените на внасяните стоки отговаря на условията, позволяващи този критерий да се счете за изпълнен. Поради това изложеното в този смисъл твърдение в точка 147 от настоящото решение е неоснователно.

164 На второ място, доколкото SAS Cargo и др. упрекват Общия съд, че не е проверил „вероятния“ характер на последицата за цените на внасяните стоки, трябва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, припомнена в точка 161 от настоящото решение, за да бъде изпълнено условието относно изискването за предвидимост, е достатъчно да се вземат предвид вероятните последици от дадено поведение за конкуренцията. Следователно изискването за вероятност не се отличава от това за предвидимост. Както обаче вече бе констатирано в точка 162 от настоящото решение, в обжалваното съдебно решение Общият съд действително проверява предвидимостта на последицата за цените на внасяните стоки. Следователно това твърдение почива на неправилен прочит на съдебната практика от тяхна страна.

165 На трето място, доколкото SAS Cargo и др. критикуват точка 179 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи коментарът на Общия в нея, че макар спедиторите да купуват входящи услуги по превоз на товари, те правят това именно в качеството на посредници, за да ги обединят в пакет услуги, чиято цел по дефиниция е да се организира интегриран транспорт на стоки към територията на ЕИП от името на изпращачи. Той добавя, както следвало от съображение 70 от оспорваното решение на Комисията, че последните по-специално могат да бъдат купувачите или собствениците на превозваните стоки и че поради това най-малкото е вероятно те да са установени в ЕИП.

166 Налага се констатацията, че тази точка 179 съдържа само преценки от фактическо естество, които при липса на твърдение за изопачаване са извън контрола на Съда при обжалване пред него, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение. Поради това доводите на SAS Cargo и др., с които те се стремят да докажат погрешността на въпросната точка 179, са недопустими.

167 Освен това, доколкото те твърдят също, че посочената точка 179 разкрива неизпълнение от страна на Общия съд на задължението му за мотивиране, трябва да се отбележи, че в точка 178 от обжалваното съдебно решение Общият съд по-специално констатира, че видно от съображения 14, 17 и 70 от оспорваното решение на Комисията, както и от отговорите на страните на разпредените от него процесуално-организационни действия, превозвачите изцяло или почти изцяло продават своите услуги по превоз на товари на спедитори и че при входящите услуги по превоз на товари почти всички от тези продажби се извършват в отправната точка на съответните маршрути извън ЕИП, където са установени спедиторите. В това отношение той констатира, че видно от жалбата на SAS Cargo и др. до него, между 1 май 2004 г. и 14 февруари 2006 г. те са реализирали само пренебрежим дял от своите продажби на входящи услуги по превоз на товари към клиенти, базирани в ЕИП. Предвид тези обстоятелства, както и предвид вече припомнената съдебната практика в точки 84 и 85 от настоящото решение, не може да се приеме твърдението на SAS Cargo и др., че Общият съд не е взел предвид представените от тях доказателства пред него и не е изпълнил своето задължение да мотивира обжалваното съдебно решение.

168 Освен това, доколкото чрез същото оплакване те оспорват извършената от Общия съд преценка на тези доказателства, следва да се припомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, отнасящ се за материалноправната законосъобразност на спорния акт (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67, и от 4 октомври 2024 г., UPL Europe и Indofil Industries (Netherlands)/Комисия, C‑262/23 P, EU:C:2024:862, т. 134 и цитираната съдебна практика). Следователно така те отново и по недопустим начин оспорват преценките от фактическо естество, извършени от Общия съд в точка 179 от обжалваното съдебно решение, без ни най-малко да го упрекват в изопачаване.

169 Същото се отнася за твърдението за нарушение на презумпцията за невиновност. Всъщност, под прикритието на упрек към Общия съд в пренебрегване на този принцип, SAS Cargo и др. в действителност се стремят да се извърши нова преценка на фактите и на доказателствата относно съществеността на последицата за цената на внасяните стоки, без да твърдят, че са били изопачени. Ето защо това твърдение също се оказва недопустимо, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

170 На четвърто място, от съвместния прочит на точки 217—226 от обжалваното съдебно решение следва, че в посочената точка 226 Общия съд само излага причините, поради които счита за погрешна втората отправна точка, на която SAS Cargo и др. основават довода си в хода на съдебното заседание, за да докажат, че последицата за цените на внасяните стоки няма изискваната непосредственост, и според който, за да засегне „потребителите в ЕИП“, допълнителният разход трябва да премине през „дълга верига от посредници“, включително изпращачите, спедиторите и вносителите. В същата точка 226 той съответно посочва, че втората отправна точка е, че дори отбелязването на „потребителите в ЕИП“ в съображение 1045 от оспорваното решение на Комисията да обхваща само крайните потребители, последните биха могли да придобият внасяните стоки само след намесата на „дълга верига от посредници“. В това отношение според него крайните потребители също могат да придобиват стоки пряко от изпращача.

171 От тези обстоятелства следва, че под прикритието на твърдение за допуснати грешки при прилагане на правото SAS Cargo и др. в действителност се стремят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, а това е извън неговия контрол при обжалване пред него, както следва от вече припомнената съдебна практика в точка 72 от настоящото решение.

172 От всичко гореизложено следва, че първата част от третото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

По втората част: замяна на мотиви

–Доводи на страните

173 SAS Cargo и др. твърдят, че в точки 173, 179—181, 185—188, 191, 193, 195, 198, 199, 204, 205, 208—210, 220, 224—226 и 233 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, заменяйки разсъжденията на Комисията със свои собствени. Според практиката на съдилищата на Съюза той не можел нито да запълни празнота в мотивите на решение на Комисията, нито да изопачи съдържанието от това решение, нито да вземе предвид или да привежда нови факти спрямо съдържащите се в това решение.

174 Същевременно, първо, последицата за изпращачите не била видна в оспорваното решение на Комисията, което съответно било изопачено в точки 173, 179—181, 225 и 226 от обжалваното съдебно решение отчасти чрез привнасянето на нови факти. По-конкретно в точка 173 съображение 1045 от оспорваното решение на Комисията се представяло като отнасящо се изключително за последицата за изпращачите, докато то ясно се отнасяло за последицата за стоките. Освен това, за да се запълнят празнотите в това решение на Комисията, посочената точка 173 съдържала нов факт, а именно че най-малкото е вероятно изпращачите да са установени в ЕИП. Този нов факт позволил на Общия съд да пропусне един етап във веригата на посредниците между допълнителните такси и потребителите в ЕИП, а това му позволило да констатира в точки 180 и 181 от това съдебно решение, че спедиторите начисляват пряко допълнителните разходи на съответния субект, установен в ЕИП. Въпросният нов факт освен това бил използван в точки 198 и 225 от посоченото съдебно решение, за да се установи, че условията за предвидимост и непосредственост са изпълнени.

175 Второ, в точка 226 от обжалваното съдебно решение Общият съд въвел нов факт, засягащ последицата за стоките, а именно че крайните потребители според него също могат да придобиват стоките пряко от изпращача. Това била единствената причина, позволила му да отхвърли твърдението на SAS. Cargo и др., че последицата за стоките не е непосредствена, макар Общият съд освен това изобщо да не заключил, че Комисията е доказала тази непосредственост. Дефиницията на последицата за стоките в обжалваното съдебно решение впрочем било различна от възприетата в оспорваното решение на Комисията, а това се явявало нова замяна на мотиви.

176 Трето, в точки 185—187, 193, 196, 204, 205, 209 и 210 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно запълнил празнотите в разсъжденията на Комисията, комбинирайки доказателства, изведени от съображения, които са външни за раздела от оспорваното решение на Комисията, посветен на квалифицираните последици, за да развие нови разсъждения. Той освен това дори не извършил критическа проверка на тези доказателства, което се онагледявало с точка 209 от това съдебно решение, където се цитирало съображение 1031 от оспорваното решение на Комисията, при положение че съдържащата се там констатация почивала на ирелевантно доказателство.

177 Четвърто, в точка 208 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовал на доказателства относно съществеността на анализираната от него последица, които не присъствали в оспорваното решение на Комисията. Общият съд обаче не можел да се позове на мотив, който не присъства в оспорваното решение на Комисията, дори подкрепящите го доказателства да се намират в първоинстанционната жалба или приложенията към нея.

178 Комисията твърди, че тази част е частично недопустима и частично неоснователна.

–Съображения на Съда

179 От съдебната практика действително следва, че обхватът на контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, обхваща всички елементи от решенията на Комисията, отнасящи се за производствата по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, по отношение на които Общият съд осигурява задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателя основания и предвид всички представени от него доказателства. В рамките на този контрол юрисдикциите на Съюза в никакъв случай обаче не могат да заменят мотивите на автора на съответния акт със свои собствени мотиви (решение от 4 юли 2024 г., Westfälische Drahtindustrie и Pampus Industriebeteiligungen/Комисия, C‑70/23 P, EU:C:2024:580, т. 38 и цитираната съдебна практика).

180 Следователно Общият съд не може да запълни със свои собствени мотиви празнина в мотивите на обжалвания акт, така че проверката му да не се отнася за никоя преценка, съдържаща се в него (решение от 18 юли 2013 г., UEFA/Комисия, C‑201/11 P, EU:C:2013:519, т. 65 и цитираната съдебна практика).

181 Когато обаче Общият съд само отговаря на изтъкнати пред него доводи и съответно изяснява мотивите на обжалвания акт, не може да се счете, че той заменя мотивите на автора на акта със свои собствени мотиви (вж. в този смисъл решения от 12 юни 2014 г., Deltafina/Комисия, C‑578/11 P, EU:C:2014:1742, т. 56, и от 23 ноември 2023 г., Ryanair/Комисия, C‑209/21 P, EU:C:2023:905, т. 49).

182 В разглеждания случай, на първо място, трябва да се отбележи, че доводите, представени в точка 174 от настоящото решение, поне частично почиват на отправното виждане, че в обжалваното съдебно решение Общият съд идентифицира две отделни последици, за да провери дали в оспорваното си решение Комисията е установила надлежно, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, включително твърдяна „последица за изпращачите“, която не била видна в оспорваното решение на Комисията. От мотивите, изложени в точки 152 и 153 от настоящото решение, обаче следва, че това отправно виждане е погрешно. Следователно, доколкото въпросните доводи почиват на този неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, те не са основателни.

183 Що се отнася до останалите аспекти, трябва да се отбележи коментарът на Общия съд в точка 173 от обжалваното съдебно решение, съгласно който в съображение 1045 от оспорваното си решение Комисията по същество приема, че единното продължено нарушение при входящите маршрути е можело да увеличи размера на допълнителните такси, а съответно и общата цена на входящите услуги по превоз на товари, и че спедиторите са начислявали този допълнителен разход на базираните в ЕИП изпращачи, които е трябвало да заплащат за купените от тях стоки по-висока цена от онази, която е щяла да им бъде фактурирана, ако нарушението не бе извършено.

184 В посоченото съображение 1045 Комисията обаче действително посочва, че антиконкурентните практики в трети страни, що се отнася до въздушния превоз на товари към Съюза и ЕИП, могат да имат непосредствени, съществени и предвидими последици вътре в Съюза и ЕИП, тъй като повишените разходи за въздушния транспорт към ЕИП и съответно по-високите цени на внасяните стоки поради самото си естество могат да имат последици за потребителите в ЕИП. Освен това от точки 178 — 180 и 196 от това съдебно решение, които по-специално препращат към съображения 14, 17, 70 и 1031 от оспорваното решение на Комисията, е видно, че именно въз основа на доказателства, намиращи се в това решение на Комисията, Общият съд проверява ролята на изпращачите при фиксирането на крайната цена на стоките в ЕИП, посочена в съображение 1045 от оспорваното решение на Комисията.

185 На второ място, що се отнася до твърдението за замяна на мотиви, отнасящо се за точка 226 от обжалваното съдебно решение, то почива на твърдяна „последица за стоките“, която била отчетена от Общия съд. От точки 152 и 153 от настоящото решение обаче следва, че аналогично на твърдяната „последица за изпращачите“ това отправно виждане не намира опора в обжалваното съдебно решение.

186 На трето място, доколкото SAS Cargo и др. упрекват Общия съд, че в точки 185—187, 193, 196, 204, 205, 209 и 210 от обжалваното съдебно решение комбинира сведения, извлечени от съображения, явяващи се външни за раздела от оспорваното решение на Комисията, посветен на международната ѝ компетентност, трябва да се отбележи, че с липсата на изрично посочване от Комисията на сведенията, отбелязани в тези точки, в частта от нейното решение, посветена на установяването на териториалната ѝ компетентност, не може да се докаже наличието на незаконосъобразна замяна на мотиви, от една страна, предвид съдебната практика, припомнена в точка 180 от настоящото решение, която изисква единствено проверката на Общия съд да се отнася за преценките, съдържащи се в подложения на неговия контрол акт, и от друга страна, тъй като, както следва от посочените точки от обжалваното съдебно решение, първото изречение от съображение 1045 от оспорваното решение на Комисията макар и сбито съдържа сведения, позволили на Общия съд да се увери, че Комисията е обосновала своята извънтериториална компетентност предвид критерия за квалифицираните последици. Всъщност именно тези сведения, разглеждани заедно с другите съображения от това решение на Комисията, посочени в същите точки от обжалваното съдебно решение, позволяват на Общия съд да се увери, че Комисията е установила наличието на такива последици.

187 Освен това, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд не е извършил критична проверка на тези доказателства, те се стремят Съдът да ги прецени отново, без да изтъкват ни най-малко изопачаване. Поради това посочените доводи са недопустими, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

188 На четвърто място, що се отнася до критиката срещу точка 208 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, както се посочва в точка 207 от това решение, че точка 208, която впрочем съдържа само фактически констатации, е формулирана за изчерпателност. Поради това оплакването срещу посочената точка 208 при всички положения трябва да се отхвърли като неотносимо, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 80 от настоящото решение.

189 От гореизложеното следва, че втората част от третото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима, частично неотносима и частично неоснователна.

По третата част: незаконосъобразно разместване на тежестта за доказване

–Доводи на страните

190 SAS Cargo и др. твърдят, че в точки 180, 181, 188—190, 194—199 и 221 от обжалваното съдебно решение Общият съд незаконосъобразно размества тежестта за доказване, изисквайки от SAS Cargo и др. да опровергаят наличието на квалифицирани последици, без да се опита най-напред да провери дали Комисията е доказала такива последици в оспорваното си решение. Критерият за квалифицираните последици се прилагал само за последици, които са вероятни. Съображение 1045 от оспорваното решение на Комисията обаче не предоставяло никакво доказателство за наличието на последици и почивало на неподкрепени твърдения. Така Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, най-напред, в точки 180 и 181 от това съдебно решение, удовлетворявайки се с тези хипотези, по-нататък, в точки 188—191 от посоченото решение, упреквайки SAS Cargo и др., че не са опровергали дадена последица, при положение че не проверил дали Комисията е представила достатъчно значими доказателства за нея, и, накрая, в точки 180, 196, 197, 199 и 219 от същото решение, признавайки че Комисията само предполага наличието на начисляване на допълнителните такси, изисквайки същевременно в точки 194 и 221 от него SAS Cargo и др. да опровергаят това наличие. Начисляването на разходите обаче никога не можело да се презумира. Освен това, противно на твърденията на Комисията, настоящата част била допустима, тъй като в нея се сочели грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд.

191 В отговор Комисията посочва, че SAS Cargo и др. само оспорват фактически преценки, съдържащи се в обжалваното съдебно решение. При всички положения тази част била неоснователна.

–Съображения на Съда

192 Доколкото в настоящата част се изхожда от общото отправно виждане, че Общият съд изисква от SAS Cargo и др. да опровергаят наличието на квалифицирани последици, без най-напред да се опита да провери дали Комисията е доказала наличието на такива последици в оспорваното си решение, трябва да се припомни, от една страна, че в точки 183—227 от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява дали Комисията е установила надлежно, че последицата за цените на внасяните стоки — която, както вече бе констатирано в точка 152 от настоящото решение, е първият от трите мотива, на които Комисията се позовава в съображения 1045 и 1046 от оспорваното си решение, за да обоснове своята компетентност да установи и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите услуги по превоз на товари — отговаря на условията за предвидимост, същественост и непосредственост, които се изискват, за да може да се заключи, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен.

193 От друга страна, съгласно анализа на втората част от настоящото основание SAS Cargo и др. напразно твърдят в това отношение, че в тези точки от обжалваното съдебно решение Общият съд е заменил мотивите, изложени от Комисията в оспорваното ѝ решение, със свои собствени мотиви, за да обоснове нейната компетентност да установи и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при входящите услуги по превоз на товари.

194 Следователно като неоснователно трябва да се отхвърли общото твърдение на SAS Cargo и др., че Общият съд незаконосъобразно размества тежестта за доказване, удовлетворявайки се с хипотези или презумпции и изисквайки от тях да опровергаят наличието на квалифицирани последици, без да се опитва най-напред да провери дали Комисията ги е доказала в оспорваното си решение.

195 В останалите аспекти, доколкото с настоящата част SAS Cargo и др. твърдят, на първо място, че в точки 180, 181, 191, 196, 197, 199 и 219 от обжалваното съдебно решение е имало незаконосъобразно разместване на тежестта за доказване, достатъчно е да се констатира, че в тези точки Общият съд само прави констатации от фактическо естество, без в тях да възлага тежестта за доказване на каквото и да било обстоятелство на SAS Cargo и др. Следователно това твърдение не намира опора в обжалваното съдебно решение.

196 На второ място, доколкото се визират точки 188—190 от обжалваното съдебно решение, трябва да се констатира, че в точка 189 от него Общият съд действително отбелязва недоказването от SAS Cargo и др., че ефект на скачените съдове е толкова вероятен, че прави непредвидима последицата за цените на внасяните стоки. В точки 187 и 188 от същото решение тази констатация обаче се предхожда от анализ, в края на който Общият съд заключава въз основа на сведения, съдържащи се в оспорваното решение на Комисията, че уличените превозвачи са можели да предвидят, че хоризонталното фиксиране на допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност, както и отказът да се плащат комисиони, ще доведат до увеличаване на общата цена на входящите услуги по превоз на товари.

197 Следователно, едва след като констатира, че в оспорваното си решение Комисията е доказала надлежно предвидимостта на такова увеличаване, Общият съд проверява дали SAS Cargo и др. са представили доказателства, позволяващи тази констатация да се обори. Тъй като SAS Cargo и др. са твърдели в това отношение, че е налице „ефект на скачените съдове“, в точка 190 от обжалваното съдебно решение той констатира, че те само правят неясна препратка към „икономическата теория“ и се позовават на устното изявление на експерт в хода на изслушването пред Комисията, което не се придружава нито от проучването, нито от данните, на които почива, и се основава на методология, която трудно се съчетава с обхвата на единното продължено нарушение, както е определен в оспорваното решение на Комисията, предвид мотивите, които той излага подробно в тази точка. Общият съд по същество посочва също, че това изявление засяга други превозвачи, чийто методи на фактуриране на тарифите са по-гъвкави от тези, които SAS Cargo и др. сочат, че прилагат.

198 Трябва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията трябва да посочи доказателствата, с които надлежно може да се установи наличието на деянията, съставляващи нарушение на конкурентното право. Предприятието, изтъкващо защитен довод срещу установяването на такова нарушение, обаче трябва да докаже, че този защитен довод трябва да се уважи. Същевременно, макар съгласно тези принципи тежестта за доказване да се носи било от Комисията, било от съответното предприятие, фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да са такива, че да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, като в противен случай е позволено да се заключи, че правилата относно тежестта за доказване са спазени (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 120 и цитираната съдебна практика).

199 Почиваща на общите правила за събиране на доказателства, тази съдебната практика е относима, когато Комисията трябва да установи своята териториална компетентност за поведения с произход извън територията на Съюза или ЕИП.

200 Следователно, тъй като Общият съд предварително констатира, че Комисията е установила надлежно обстоятелствата, посочени от него в точки 187 и 188 от обжалваното съдебно решение, не може да се приеме, че с направената от него констатация в точки 189 и 190 от обжалваното съдебно решение Общият съд незаконосъобразно е разместил тежестта за доказване. Поради това оплакване срещу точка 189 не е основателно.

201 На трето място, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че в точки 194 и 221 от обжалваното съдебно решение Общият съд незаконосъобразно размества тежестта за доказване — изисквайки да опровергаят наличието на начисляване на допълнителните такси надолу по веригата, при положение че това обстоятелство не било установено от Комисията — трябва да се отбележи, че в посочената точка 194 Общият съд действително посочва, че SAS Cargo и др. не представят нищо, което да доказва, че обстоятелствата в случая е нямало до доведат до начисляване надолу по веригата на допълнителния разход, дължащ се на единното продължено нарушение при входящите маршрути, на изпращачите. Аналогично, в посочената точка 221 Общият съд констатира, че SAS Cargo и др. не доказват, нито дори твърдят, че предвидимите начислявания на допълнителния разход на базираните в ЕИП изпращачи е неоправдано или необичайно за нормалното функциониране на пазара.

202 Същевременно, от една страна, посочената точка 194, посветена на условието за предвидимост, се предхожда от констатация в точка 193 от обжалваното съдебно решение, че съгласно съображения 14 и 70 от оспорваното решение на Комисията за спедиторите цената на услугите по превоз на товари представлява „вложена съставка“ и че това е променлив разход, чието нарастване по принцип води до увеличаване на пределния разход, спрямо който спедиторите определят собствените си цени.

203 От друга страна, посочената точка 221 се предхожда от припомняне в точки 217, 218 и 220 от обжалваното съдебно решение на принципи, ръководещи според Общия съд преценката на условието за непосредственост, изисквана, за да се констатира, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен в конкретния случая. Тя се предхожда в точка 219 от него и от констатацията, че в разглеждания случай намесата на спедиторите, за които е било предвидимо, че напълно самостоятелно ще начислят подлежащия на заплащане от тях допълнителен разход на изпращачите — дори ако тази намеса е могла да допринесе за настъпването на последицата за цените на внасяните стоки — сама по себе си обаче не може да прекъсне причинно-следствената верига между спорното поведение и последицата, като съответно ѝ отнеме непосредствеността. Трябва освен това да се припомни, че в точки 192—195 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, по-специално предвид сведенията, съдържащи се в съображения 14 и 70 от оспорваното решение на Комисията, че това начисляване от спедиторите е доказано.

204 Следователно, едва след като предварително констатира по същество, че Комисията е доказала надлежно посоченото начисляване, Общият съд по-нататък констатира, че SAS Cargo и др. не са привели доказателства, позволяващи то да се опровергае, било в рамките на неговата преценка на отражението на начисляването върху предвидимостта на последицата за цените на внасяните стоки или в рамките на преценката му на непосредствеността на тази последица.

205 Така, предвид съдебната практика, припомнена в точка 198 от настоящото решение, не може да се приеме също, че в точки 194 и 221 Общият съд е разместил незаконосъобразно тежестта за доказване.

206 От гореизложеното следва, че третата част от третото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като неоснователна.

По четвъртата част: непосредствеността на последицата за цените на внасяните стоки

–Доводи на страните

207 SAS Cargo и др. твърдят, че в точка 222 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приложил погрешен критерий, за да се увери в непосредствеността на разглежданата от него последица, пропускайки да провери дали съществува достатъчно пряка причинно-следствена връзка между вредоносното поведение и твърдяната вреда, както по-специално се изисквало в точка 53 от решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия (C‑419/08 P, EU:C:2010:147). В точки 219 и 221 от обжалваното съдебно решение Общият съд само приел, че последицата е непосредствена, тъй като е предвидима. Условието за предвидимост обаче било условие, което конкретно трябва да бъде изпълнено при прилагането на критерия за квалифицираните последици, отделно от това за непосредственост.

208 Освен това в точка 220 от посоченото решение било извършено незаконосъобразно разместване на тежестта за доказване, тъй като Общият съд намекнал, че намесата на трето лице прекъсва причинно-следствената верига, само ако тази намеса е неоправдана и необичайна за нормалното функциониране на пазара, в резултата на което SAS Cargo и др. понасяло тежестта да опровергае условието за непосредственост. В това отношение, тъй като на пазара на спедитори имало картел, „неоправданата“ намеса можела да се докаже. Общият съд обаче не отчел това. В точки 224 и 225 от същото решение Общият съд се позовал и на последицата за изпращачите, за да покаже непосредствеността на начисляването на допълнителните разходи, при положение че нищо не подсказвало, че някаква обща последица за потребителите в ЕИП е достатъчно непосредствена.

209 Комисията твърди, че тази част е недопустима.

–Съображения на Съда

210 На първо място, трябва да се отбележи, че в точка 53 от решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия (C‑419/08 P, EU:C:2010:147), на която SAS Cargo и др. се позовават в подкрепа на настоящата част, Съдът припомня своята практика, съгласно която принципите, които са общи за правните уредби на държавите членки и към които препраща член 340, втора алинея ДФЕС, не могат да се изтъкват в подкрепа на съществуването на носено от Съюза задължение да поправя всяка вредоносна последица, макар и далечна, от деяния на неговите органи, тъй като условието за причинно-следствената връзка, въведено в тази разпоредба, се отнася за наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между поведението на институциите и вредата.

211 Освен това, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 161 от настоящото решение, е достатъчно разглежданото антиконкурентно поведение да може да има непосредствена последица в Съюза или ЕИП, за да бъде изпълнено изискването за непосредственост, което заедно с изискванията за предвидимост и за същественост позволява да се установи наличието на квалифицирани последици, с които може да се обоснове компетентността на Комисията да установява и санкционира антиконкурентни деяния, извършени извън територията на Съюза или ЕИП.

212 Налага се констатацията, че въпросната точка 53, отнасяща се за условията, при които може да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, няма отношение към условието за непосредственост. Следователно SAS Cargo и др. напразно изтъкват посочената точка 53, за да докажат наличието на грешка при прилагане на правото в извършения от Общия съд анализ на това условие.

213 Трябва да се припомни също, че въпросът дали последицата за цените на внасяните стоки отговаря на всяко от трите условия, припомнени в точка 211 от настоящото решение, е анализиран от Общия съд поотделно за всяко условие в точки 183—227 от обжалваното съдебно решение. Следователно SAS Cargo и др. отново напразно твърдят по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, смесвайки в точки 219 и 221 от обжалваното съдебно решение условията за предвидимост и за непосредственост. По-конкретно в точка 219 от това решение Общият съд правилно проверява дали е предвидимо спедиторите да начислят подлежащия на заплащане от тях допълнителен разход на изпращачите, след като, както бе припомнено в точка 211 от настоящото решение, за да бъде изпълнено изискването за непосредственост, е достатъчно разглежданото антиконкурентно поведение да може да има непосредствена последица в Съюза или ЕИП.

214 На второ място, доколкото SAS Cargo и др. критикуват точка 220 от обжалваното съдебно решение поради произтеклото от нея разместване на тежестта за доказване на условието за непосредственост, тези доводи по същество не се различават от вече разгледаните в точки 201 и 203—205 от настоящото решение. Поради това те трябва да се отхвърлят със същите мотиви.

215 На трето място, доколкото според твърденията на SAS Cargo и др. Общият съд не е отчел, че на пазара на спедиторите имало картел и че нищо не подсказвало, че някаква обща последица за потребителите в ЕИП е достатъчно непосредствена, те в действителност се стремят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, без дори да твърдят, че Общият съд ги е изопачил. Ето защо тези доводи са недопустими, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

216 Поради това четвъртата част от третото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

По петата част: възможността международната компетентност на Комисията да се обоснове с наличието на единно продължено нарушение

–Доводи на страните

217 SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 236 от обжалваното съдебно решение, приемайки за възможно Комисията да счете, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен при отчитане на единното продължено нарушение като цяло. Понятието „единно продължено нарушение“ имало единствено процесуално измерение и съответно не можело нито да разшири обхвата на Договорите, нито да измени международното право.

218 Най-напред, Общият съд изтълкувал погрешно съображение 1046 от оспорваното решение на Комисията, където терминът „последица“ не присъствал, нито пък се сочела непосредствена, съществена и предвидима последица. Следователно това съображение не се явявало самостоятелна основа, обосноваваща компетентността на Комисията.

219 По-нататък, точка 235 от това решение била погрешна, тъй като съгласно вече посоченото фактът, че целта на разглежданото поведение била да се ограничи конкуренцията, не можел да се изтъкне, за да се установи компетентността на Комисията. В точки 230 и 236 от посоченото решение Общият съд също така допуснал грешка при прилагане на правото, позовавайки се на наличието на единно продължено нарушение, за да се установи компетентността на Комисията. В съображение 872 от оспорваното решение на Комисията всъщност се установявало, че единното продължено нарушение се отнася само за сектора на въздушния превоз на товари „в ЕИП“. Единното продължено нарушение обаче не можело едновременно да съдържа елементи „извън ЕИП“, за да се установи компетентността на Комисията, и да се „свежда“ до ЕИП.

220 Накрая, точки 228 и 234 от същото решение били погрешни, тъй като Общият съд счел, че Комисията е компетентна да санкционира поведение при входящите маршрути, което освен това не отговаряло на критерия за квалифицираните последици. Прибягването за тази цел до „доктрината за единното продължено нарушение“ разширявало твърде пространно разсъжденията на Съда в решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632).

221 Комисията твърди, че тази част трябва да се отхвърли.

–Съображения на Съда

222 Достатъчно е да се отбележи, че с първата част от своето второ основание, изтъкнато пред Общия съд, която е разгледана от последния в точки 128—237 от обжалваното съдебно решение, SAS Cargo и др. само оспорват компетентността на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към спорното поведение, доколкото засяга входящите услуги по превоз на товари. В това отношение в точка 227 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че Комисията основателно приема, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен, що се отнася до координирането при входящите услуги по превоз на товари, разгледано самостоятелно, поради което компетентността на Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към спорното поведение деяния, доколкото тя се оспорва, е установена. Следователно в точки 228—236 от обжалваното съдебно решение именно за изчерпателност Общият съд проверява дали Комисията, за да установи своята компетентност да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП към спорното поведение, е имала също основание да приеме в съображение 1046 от оспорваното си решение, че критерият за квалифицираните последици е изпълнен предвид последиците от единното продължено нарушение, разгледано цялостно.

223 Освен това, както следва от анализа на първата, втората, третата и четвъртата част от настоящото основание, без да допуска твърдените грешки при прилагане на правото, Общият съд стига до извод в този смисъл в точка 227 от обжалваното съдебно решение.

224 При това положение се налага констатацията, че разглежданата част от настоящото основание се отнася за мотиви от обжалваното съдебно решение, изложени за изчерпателност, поради което е неотносима, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 80 от настоящото решение.

225 От всичко гореизложено следва, че третото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли частично като недопустимо, частично като неотносимо и частично по същество.

По четвъртото основание: единното продължено нарушение

226 Четвъртото основание на SAS Cargo и др. съдържа три части. С първата част тя твърдят, че между мотивите и диспозитива на оспорваното решение на Комисията има несъответствие, що се отнася до географския обхват на разглежданото поведение. Второто част е изведена от грешки при прилагане на правото при преценката на защитния довод, почиващ на държавната принуда. С третата част те твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато потвърждава констатацията на Комисията, квалифицираща разглежданото поведение като единно продължено нарушение.

По първата част: несъответствие в оспорваното решение на Комисията, що се отнася до географския обхват на разглежданото поведение

–Доводи на страните

227 SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, отхвърляйки техните доводи в подкрепа на твърдението, че Комисията е допуснала грешка, квалифицирайки като „световен“ обхвата на разглежданото антиконкурентно поведение. По-конкретно, имало несъответствие между диспозитива на оспорваното решение на Комисията, където такъв обхват се посочвал, и мотивите на същото решение, където се признавало, че маршрутите към и от Дубай не са обхванати от спорния картел. SAS Cargo и др. подчертават също, че са твърдели, че това в решение не се привежда никакво доказателство за укорително поведение в повечето от третите страни и че наличието на картел от световен мащаб не може да се извлече от доказателства, отнасящи се само за няколко конкретни маршрута.

228 В това отношение, първо, в точки 268 и 269 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки че отбелязването в член 1 от диспозитива на посоченото решение на Комисията на координиране „по целия свят“ е просто „констатиране на деяния“ и съответно, че въпросният диспозитив „не поражда съмнения“. Отбелязването на „световния обхват“ всъщност било съществено, за да се разбере въпросният член 1 като цяло, тъй като при маршрутите, посочени в другите параграфи от него, не се отбелязвали конкретни страни. Поради въпросното отбелязване на „световния обхват“, в член 1, параграфи 2 и 3 от оспорваното решение на Комисията непременно се имали предвид всички маршрути между летищата в ЕИП и всички споменати там трети страни. Вследствие на това имало също противоречие между, от една страна, този диспозитив, който не позволявал да се приеме, че Дубай и Тайланд не попадат в приложното поле на оспорваното решение на Комисията, и от друга страна, съображенията от това решение, по-конкретно съображение 1375 от него, където се посочвало, че извършеното в Дубай деяние не е част от картела. Комисията не можела да поправи това противоречие като уведоми жалбоподателя по друго дело — а именно делото, по което е постановено решение от 30 март 2022 г., Cathay Pacific Airways/Комисия (T‑343/17, EU:T:2022:184) — че Дубай действително е изключен от това приложното поле.

229 Второ, точки 276 и 277 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд посочва, че „изключването от обхвата на спорния картел на деяние на местно равнище не противоречи на световното му предназначение“, били опорочени поради замяна на мотиви, логическа грешка и вътрешни несъответствия, тъй като терминът „световен“ означавал „навсякъде по света“. Посочената точка 277 също така разкривала противоречие между мотивите, съдържащи се в съображения 889 и 890 от оспорваното решение на Комисията, от една страна, и съображение 1375 от него, от друга страна. Всъщност, разглежданото поведение не можело едновременно да се отнася за „всички маршрути“ и да не засяга започващите в Дубай или частично да не включва Тайланд. Стремейки се да поправи това противоречие, Общият съд извършил незаконосъобразна замяна на мотиви, при положение че трябвало да отбележи това противоречие и в съответно да отмени посоченото решение.

230 Трето, точка 270 от обжалваното съдебно решение, в която Общия съд посочил, че отбелязването на световно нарушение в съображение 1210 от оспорваното решение на Комисията е „обикновена техническа грешка“, предполагала последното решение буквално да се пренапише. Единственото правдоподобно тълкуване на диспозитива му всъщност било в смисъл, че с това решение на Комисията се установява световно нарушение или поне нарушение при всички световни маршрути от компетентността на Съюза.

231 Четвърто, с точка 286 от обжалваното съдебно решение се нарушавала презумпцията за невиновност и се размествала тежестта за доказване, тъй като в нея Общият съд приел, че доказването на координиране в седем страни е достатъчно, за да се установи глобално координиране. Диспозитивът на оспорваното решение на Комисията предполагал, че превозвачите са отговорни за маршрутите между ЕИП и всички трети страни. При положение обаче, че Комисията не успяла да докаже това, Общият съд изискал от превозвачите да опровергаят обхващането на някои маршрути от спорния картел.

232 Пето, в точки 276—278 от обжалваното съдебно решение Общият съд пренебрегнал принципа на презумпцията за невиновност, намеквайки че Дубай попада в приложното поле на спорния картел, макар да не можел да не е наясно, че това не е така, предвид твърденията на Комисията пред него по делото, по което е постановено решение от 30 март 2022 г., Cathay Pacific Airways/Комисия (T‑343/17, EU:T:2022:184).

233 Шесто, заключението, съдържащо се в точка 313 от обжалваното съдебно решение, относно единното естество на нарушението било опорочено, тъй като почивало на неправилното отправно виждане в точка 311 от това решение, че мащабът на разглежданото поведение бил световен.

234 Според Комисията тази част е частично недопустима и частично неоснователна.

–Съображения на Съда

235 На първо място, трябва да се отбележи, че в точка 268 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че в разглеждания случай, противно на твърденията на SAS Cargo и др., в диспозитива на оспорваното си решение Комисията не заключава, че е налице нарушение от световен мащаб. В това отношение той посочва, че отбелязването на координацията на поведението на уличените превозвачи „при таксуването на доставката на услуги по […] превоз на товари по целия свят“ в уводния параграф на член 1 от това решение е просто констатиране на деяния, които в параграфи 1—4 от същия член Комисията квалифицира като нарушение на приложимите правила за конкуренция при маршрутите, за които счита, че през разглежданите периоди попадат в обхвата на нейната компетентност, а именно маршрутите „intra ЕИП“ между 7 декември 1999 г. и 14 февруари 2006 г., маршрутите „ЕС—трета страна“ между 1 май 2004 г. и 14 февруари 2006 г., маршрутите „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ между 19 май 2005 г. и 14 февруари 2006 г., и маршрутите „ЕС—Швейцария“ между 1 юни 2002 г. и 14 февруари 2006 г.

236 В точка 269 от това съдебно решение Общият съд уточнява, че тъй като диспозитивът на оспорваното решение на Комисията не поражда съмнения, той само за изчерпателност добавя, че мотивите на оспорваното решение на Комисията подкрепят този извод, което развива по-нататък в същата точка 269, както и в точки 270 и 271 от посоченото съдебно решение. От тези мотиви в последната точка той заключава, че констатацията, съгласно която е налице тарифно координиране при предоставяне на услуги по превоз на товари по целия свят, отразява заеманата от Комисията позиция по географския обхват на спорния картел навсякъде в оспорваното ѝ решение.

237 В това отношение понятието „деяние“, което се отнася за съвкупност от фактически обстоятелства, трябва да се разграничава от понятието „нарушение“, което се отнася за дадената правна квалификация на тези деяния (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Quanta Storage/Комисия, C‑699/19 P, EU:C:2022:483, т. 70).

238 В разглеждания случай съгласно ясния текст на член 1 от оспорваното решение на Комисията, за който SAS Cargo и др. не твърдят, че е бил изопачен от Общия съд, Комисията не възлага на SAS Cargo и др. отговорността за „световно нарушение“, тъй като отбелязването на факта, че адресатите на това решение са „[к]оординира[ли] поведението си при таксуването на доставката на услуги по въздушен превоз на товари по целия свят, що се отнася до допълнителната такса за гориво, [допълнителна такса за сигурност] и плащането на комисиона върху допълнителните такси“, в действителност представлява само фактическо описание на разглежданото антиконкурентно поведение, без самото описание да съдържа правна квалификация, чрез която би могло да се установи наличието на противоречие в диспозитива на оспорваното решение на Комисията.

239 От тези обстоятелства освен това следва, че щом като Общият съд правилно приема, че в диспозитива на оспорваното си решение Комисията не заключава, че е налице нарушение от световен мащаб, не може да се приеме, че има противоречие между, от една страна, установяването на такова нарушение и от друга страна, мотивите на оспорваното решение на Комисията.

240 Освен това, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че има противоречие между, от една страна, неотбелязването на конкретни страни при маршрутите, посочени в другите параграфи от същия член 1, поради което, след като в диспозитива се споменавал „световен картел“, трябвало да се приеме, че се имат предвид всички маршрути между летищата в ЕИП и всички трети страни, и от друга страна, мотивите на това решение, от които следвало, че Дубай и Тайланд не са включени в картела, достатъчно е да се отбележи, че съгласно изложеното в точки 235—239 от настоящото решение тези доводи почиват на неправилно схващане на обхвата на диспозитива.

241 С оглед на гореизложеното доводите, представени в точка 228 от настоящото решение, се оказват неоснователни.

242 На второ място, що се отнася до доводите, представени в точка 229 от настоящото решение, трябва да се отбележи, от една страна, че те са недопустими предвид съдебната практика, припомнена в точка 82 от това решение, доколкото чрез тях SAS Cargo и др. само твърдят, че точки 276 и 277 от обжалваното съдебно решение са опорочени поради „замяна на мотиви, логическа грешка и вътрешни несъответствия“, тъй като „терминът „световен“ означавал „навсякъде по света“, а такива твърдения са твърде неясни и общи, за да позволят да се установи наличието на грешка при прилагане на правото в точки 276 и 277 от обжалваното съдебно решение. Същото се отнася за доводите, представени в точка 232 от настоящото решение, доколкото по същество се отнасят за същите точки от обжалваното съдебно решение, чрез които доводи SAS Cargo и др. отново само твърдят, че е нарушена презумпцията за невиновност.

243 От друга страна, доколкото с тези доводи, представени в посочената точка 229, SAS Cargo и др. твърдят по същество, че във въпросната точка 277 Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не отчел разкритото от него там противоречие в мотивите, трябва да се отбележи констатацията на Общия съд в посочената точка 277, че в съображение 889 от оспорваното си решение Комисията е посочила, че допълнителните такси са били „мерки с общо приложение“ и „целта им е била да се прилагат при всички маршрути на световно равнище“, и че същото се отнася за отказа да се плащат комисиони, който също е с „общ характер“. Той отбелязва също направеното от нея уточнение, че прилагането на допълнителните такси се е извършвало чрез система на няколко равнища, централно и местно, описана в съображения 107, 1046 и 1300 от оспорваното ѝ решение. От това той заключава, че при това положение изключването от обхвата на спорния картел на деяние на местно равнище не противоречи на световното му предназначение.

244 Поради това се налага констатацията, от една страна, че в точка 277 от обжалваното съдебно решение Общият съд не посочва, като твърдят SAS Cargo и др., че спорното поведение се отнася едновременно „за всички маршрути“, а не за Дубай или частично за Тайланд, и от друга страна, че същата точка 277 не разкрива никакво противоречие в мотивите на оспорваното решение на Комисията. Той всъщност само посочва разликата между, от една страна, общия обхват на разглежданите допълнителни такси и от друга страна, структурата, при която тяхното приемане е обсъждано и задействано. Следователно твърдението на SAS Cargo и др., обобщено в точка 243 от настоящото решение, почива на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

245 На трето място, достатъчно е да се отбележи, както Общият съд посочва в точка 269 от обжалваното съдебно решение, че точка 270 от него е изложена за изчерпателност. Поради това доводите, представени в точка 230 от настоящото решение, при всички положение са неотносими предвид съдебната практика, посочена в точка 80 от настоящото решение.

246 На четвърто място, що се отнася до доводите, представени в точка 231 от настоящото решение, SAS Cargo и др. правят очевидно погрешен прочит на точка 286 от обжалваното съдебно решение, когато твърдят, че според Общият съд координирането в седем страни е достатъчно, за да се установи глобално координиране. В тази точка 286 Общият съд всъщност само посочва, че Комисията е привела доказателства, за да докаже че координирането при отказа да се плащат комисиони е извършено в множество страни по целия свят, „включително“ Хонконг, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Индия и Съединените щати. По останалите аспекти, доколкото SAS Cargo и др. се стремят да поставят под въпрос тази преценка, те в действителност оспорват преценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд. Поради това в тази им част тези доводи са недопустими, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

247 На пето и последно място, достатъчно е да се отбележи, че направеното от SAS Cargo и др. шесто оплакване в подкрепа на настоящата част почива на отправното виждане, че те са успели да докажат допускането от Общия съд на грешка при прилагане на правото, тъй като счел за основателно заключението на Комисията, че допълнителните такси са били мерки с общо приложение, предназначени да се прилагат „за всички маршрути на световно равнище“, и че отказът да се плащат комисиони „също е бил с общ характер“. От предходния обаче анализа следва, че SAS Cargo и др. не са успели да докажат основателността на това отправно виждане.

248 От всичко гореизложено следва, че първата част от четвъртото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима, частично неотносима и частично неоснователна.

По втората част: защитния довод, почиващ на държавната принуда

–Доводи на страните

249 SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато преценява техния защитен довод, почиващ на държавната принуда. Тази грешка опорочавала точки 500, 501, 509—514, 532, 549, 562 и 564 от обжалваното съдебно решение. Общият съд изисквал от SAS Cargo и др. да докажат, че националното законодателство на трети страни ги задължава да възприемат разглежданото поведение. Цитираната съдебна практика в това отношение от Общия съд в точки 509—512 от това решение обаче била релевантна само в контекста на решенията на държавите членки. Принципът на невмешателство, който бил следствие от принципа на суверенно равенство на държавите, всъщност предоставял на третите страни правото да водят собствените си работи без външно вмешателство.

250 В разглеждания случай СВУ или местни правни уредби насърчили тарифни обсъждания между превозвачи, определени за конкретни маршрути, поради което в съответствие с приложимите принципи на международното право Комисията била длъжна да демонстрира умереност и въздържаност при упражняването на своите правомощия. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си на защитния довод, почиващ на държавната принуда. Приложимостта на този защитен довод всъщност не се свеждала до положенията, в които националните законодателство и практика изискват от превозвачите да обсъждат тарифи, а се разпростирала върху деянията, които са конкретно регламентирани и насърчавани от националните законодателство и практика. Тази грешка опорочавала не само точки 509—514 от обжалваното съдебно решение, но и преценките на съществуващите практики в редица трети страни.

251 Така, на първо място, преценките на Общия съд за Хонконг не можело да се подкрепят. От точка 531 от обжалваното съдебно решение всъщност следвало, че националните органи не искали да получават индивидуални искания за въвеждането на допълнителна такса за гориво. Следователно, при правилно тълкуване, защитният довод, почиващ на държавната принуда, се оказвал обоснован, тъй като всякакво колективно поведение в Хонконг се насърчавало от тези органи, договаряло се с клиентите и съответно не представлявало антиконкурентен картел. Поради това точки 515—532 от обжалваното съдебно решение, посветени на отговорността на жалбоподателите в Хонконг, били погрешни.

252 На второ място, преценките на Общия съд за Япония, съдържащи се в точки 537—540 от обжалваното съдебно решение, и изведените от тях последствия в точки 549 и 550 от него, също не можели да бъдат подкрепени. От една страна, в сключените СВУ с Япония имало задължение за координиране на тарифите, включително допълнителните такси. Твърдейки противното в точка 537 от това решение, Общият съд изопачил ясния смисъл на въпросната тарифна клауза, представена в точка 140 от жалбата до Общия съд. Тези споразумения с Япония най-малкото насърчавали координирането. В точка 538 от посоченото решение Общият съд изопачил и доводите на SAS Cargo и др. От писмените изявления на последните пред Общия съд било видно, че според тях тарифните разпоредби от СВУ са разрешавали общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация в ЕИП, обяснявайки по-специално, че Японската служба за гражданско въздухоплаване е одобрила същото равнище на допълнителна такса за всички страни от ЕИП. В точка 545 от същото решение Общият съд изопачил и доводите им, свързани с допълнителната такса за гориво. Той всъщност посочил, че инициативата за подаване на колективни искания по тази допълнителна такса се носи от превозвачите, а не от този японски орган, при положение че в Япония никога не е имало колективни, а само индивидуални искания след координиране, което се удостоверявало от доказателствата, приложени към тези писмени изявления.

253 От друга страна, в точка 543 от обжалваното съдебно решение се изопачавали доказателства, тъй като там Общият съд констатирал, че става въпрос за доказателства, които „самите [SAS Cargo и др.] са изготвили“, при положение че това не било така. По-конкретно, последните представили, от една страна, решение на International Air Transport Association (наричана по-нататък „IATA“) от май 2000 г., с което се определя единно равнище на допълнителна такса за гориво за всички международни маршрути, и от друга страна, съобщение между службите на Japan Airlines, показващо, че Японската служба за гражданско въздухоплаване е приела механизма за допълнителната такса за гориво, както и писмо от посоченото дружество, потвърждаващо, че този механизъм е бил поискан от клиентите. В съображение 1002 от оспорваното решение на Комисията също така се споменавал друг документ, представен от Japan Airlines и подкрепящ тяхната позиция, но достъпът на SAS Cargo и др. до това доказателство им бил отказан. Последните се позовали и на изявление на адвоката на друг превозвач в хода на изслушването пред Комисията, опровергаващо изявление, приписано на последния в оспорваното решение на Комисията. Като не дал отговор по тези доказателства и като отказал да предостави достъп на SAS Cargo и др. до доказателствата, които се явяват последващи спрямо изложението на възраженията, въпреки че били ясно посочени, Общият съд нарушил и принципа на равенство.

254 На трето място, що се отнася до другите трети страни, чиито регулаторни режими са засегнати в оспорваното решение на Комисията, а именно Република Индия, Кралство Тайланд, Република Сингапур, Република Корея и Федеративна република Бразилия, в съображение 506 от оспорваното решение на Комисията било отбелязано само едно събитие с участието на SAS Cargo и др. след 1 май 2004 г. Това доказателство, което се отнасяло за Тайланд, обаче било явно недостатъчно, за да се установи нарушение във връзка с тези други страни, още повече, че то се явявало оневиняващо доказателство. В точки 558—562 от обжалваното съдебно решение Общият съд дори се съгласил, че единственото събитие, чрез което SAS Cargo и др. се включили в твърдян картел в Тайланд, не противоречи на конкурентното право, тъй като от представено от SAS Cargo и др. доказателство било видно, че тайландските власти са наложили равнищата на допълнителната такса за гориво, които превозвачите трябвало да спазват, а това отстранявало всякаква възможност за конкуренция, считано от 20 юли 2005 г. Той обаче допуснал грешка при прилагане на правото, заключавайки че SAS Cargo и др. не са доказали, че всякаква възможност за конкуренция е била отстранена преди тази дата.

255 В това отношение, първо, Общият съд трябвало да провери не дали разглежданото поведение е било задължително, а дали е било насърчавано. Второ, единственото доказателство, свързващо SAS Cargo и др. с противоправно поведение в Тайланд, което е описано в съображение 506 от оспорваното решение на Комисията, се отнасяло за спазването на указание на Агенцията по гражданско въздухоплаване на Тайланд. Следователно точка 562 от обжалваното съдебно решение била опорочено поради вътрешно несъответствие. Трето, SAS Cargo и др. привели доказателства, с които се установява, че от 2003 г. нататък при маршрутите към ЕИП от Тайланд били наложени задължителни и еднакви равнища на допълнителни такси, които доказателства Комисията изобщо не оспорила. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, изхождайки от противното отправно виждане в точка 562 от обжалваното съдебно решение, без да обсъди доказателствата, приведени от SAS Cargo и др. Четвърто, непризнаването на тайландски превозвач за виновен за нарушение показвало, че представени от този превозвач доказателства след изложението на възраженията съдържат допълнителни оневиняващи доказателства, до които жалбоподателите трябвало да имат достъп.

256 Що се отнася до преценката от Комисията на регулаторните режими, посочени в точка 254 от настоящото решение, която се съдържа в съображение 1019 от оспорваното ѝ решение, тя почивала на обикновена препратка към нейните разсъждения по режимите на Хонконг и Япония, както се посочвало в точка 552 от обжалваното съдебно решение. Следователно, ако Съда отхвърлел съображенията на Общия съд относно последните две страни, той трябвало да отхвърли и съдържащите се такива в точки 555—557, 562 и 563 от същото решение, посветени на тези други трети страни. Освен това, тъй като Тайланд и Дубай не попадали в приложното поле на спорния картел, Общият съд трябвало да изтълкува възникналото съмнение в полза на SAS Cargo и др. и да заключи, че световен картел не може да се презумира без доказателства. Следователно той нарушил презумпцията за невиновност. Поради същите причини точки 623 и 624 от обжалваното съдебно решение също били погрешни.

257 Комисията отговаря, че тази част е частично недопустима и частично неоснователна.

–Съображения на Съда

258 В самото начало трябва да се отбележи, че в точки 500 и 501 от обжалваното съдебно решение Общия съд посочва, от една страна, че принципът на невмешателство е признат от международното обичайно право, и от друга страна, че ако се допусне възможността SAS Cargo и др. да се позоват на него, Комисията не е нарушила този принцип, прилагайки критерия за квалифицираните последици, за да санкционира деяния, които са осъществени и приведени в изпълнение в трети страни и които последните са решили да разрешат поради политически съображения. В това отношение той посочва, че прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС към деяния, за които може да се предвиди, че пораждат непосредствени и съществени последици в ЕИП, е обосновано от гледна точка на международното публично право и съответно по-специално от гледна точка на принципа на невмешателство.

259 Налага се съответно констатацията, че въпросните точки 500 и 501, които формират анализа на Общия съд на първото оплакване от шестата част от изтъкнатото пред него трето основание — а именно че са нарушени принципите на суверенитет и на невмешателство — не се отнасят за анализа на Общия съд на защитния довод, почиващ на държавната принуда, който той обсъжда в точки 504—564 от обжалваното съдебно решение и който е единственият, за който се отнася настоящата част от четвъртото основание за обжалване пред Съда.

260 SAS Cargo и др. обаче не излагат никакъв довод, с който да се обясни защо точки 500 и 501 от обжалваното съдебно решение да съдържат погрешни преценки за защитния довод, почиващ на държавната принуда, за който посочените точки не се отнасят. Следователно критиката срещу тях е недопустима, както следва от цитираната съдебна практика в точка 82 от настоящото решение.

261 Освен това, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, на първо място, че Общият съд е приложил погрешен правен критерий при преценката си на техния защитен довод, почиващ на държавната принуда, трябва да се припомни, че членове 101 и 102 ДФЕС се отнася само до антиконкурентното поведение на предприятия, което те са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентно поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, тези членове на се прилагат. В тази хипотеза ограничаването на конкуренцията всъщност не се дължи на самостоятелно поведение на предприятията, както предполагат тези разпоредби. Посочените членове обаче могат да се приложат, ако се окаже, че националното законодателство оставя отворена възможността за конкуренция, която може да бъде предотвратена, ограничена или нарушена от самостоятелното поведение на предприятията (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1997 г., Комисия и France/Ladbroke Racing, C‑359/95 P и C‑379/95 P, EU:C:1997:531, т. 33 и 34, и от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 80).

262 Ето защо само в ограничени случаи Съдът допуска възможността определено антиконкурентно поведение да се изключи от приложното поле на членове 101 и 102 ДФЕС, тъй като е наложено на въпросните предприятия от съществуващото национално законодателство или последното е премахнало всякаква възможност за конкурентно поведение от тяхна страна (решение от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 81 и цитираната съдебна практика).

263 Съдът съответно е постановил, че ако национален закон само подтиква или улеснява предприятията да възприемат самостоятелно антиконкурентно поведение, последните продължават да отговарят по членове 101 и 102 ДФЕС (решение от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 82 и цитираната съдебна практика).

264 Противно на твърденията на SAS Cargo и др., тази съдебната практика не прави разлика между националните законодателства на държавите членки и тези на трети страни.

265 Освен това, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 198 от настоящото решение, макар органът, който твърди, че има нарушение на правилата за конкуренция, да трябва да докаже това, предприятието, което навежда довод в своя защита срещу констатация за нарушение на тези правила, трябва да докаже, че са изпълнени условията за прилагане на правилото, на което е основан този довод, така че посоченият орган тогава трябва да прибегне до други доказателства.

266 От гореизложеното следва, че SAS Cargo и др. неоснователно твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 509—512 от обжалваното съдебно решение, припомняйки там по същество изводите, произтичащи от съдебната практика, изложена в точки 258—263 и 265 от настоящото решение, и приемайки в точка 513 от обжалваното съдебно решение, че тези изводи се прилагат по същия начин за законите и деянията на държава членка или договаряща се страна по Споразумението за ЕИП и за тези на трета страна, както и вследствие на това считайки за необходимо SAS Cargo и др. да докажат, че националните законодателства на съответните трети страни са ги не насърчили, а задължили да възприемат разглежданото поведение.

267 Приемането на соченото от SAS Cargo и др. тълкуване на въпросния защитен довод, почиващ на държавната принуда, впрочем би се сблъскало с непременно стриктното прилагане, на което този довод трябва да подлежи и само което може да не противоречи на еднозначната формулировка на членове 101 и 102 ДФЕС, отнасящи се за поведението, възприемано от предприятията.

268 Следователно, доколкото настоящата част почива на отправното виждане, че за да може защитен довод, почиващ на държавната принуда на трета страна, да бъде уважен е достатъчно законодателството на тази страна да насърчава възприемането на антиконкурентно поведение, тя трябва да се отхвърли като неоснователна, тъй като това отправно виждане е погрешно.

269 На второ място, що се доводите на SAS Cargo и др. относно преценките на Общия съд за Япония, от една страна, що се отнася до първото им твърдение за изопачаване, трябва да се отбележи коментара на Общия съд в точка 537 от обжалваното съдебно решение, че що се отнася до твърдението на SAS Cargo и др., че в оспорваното си решение Комисията не е цитирала параграф 1 от стандартната клауза от сключените с Япония СВУ, в този параграф се изброяват факторите, които трябва да се вземат предвид при определянето на тарифите, и се предвижда определяне на последните в съответствие със следващите разпоредби от същия член, в който параграф 1 се намира. От това той заключава, че нито от тази разпоредба, нито от възпроизведената такава в оспорваното решение на Комисията следва, че СВУ са налагали задължение за координиране между превозвачи за определянето на допълнителните такси. В допълнение той добавя, че SAS Cargo и др. освен това не представят никакъв обоснован довод, позволяващ да се установи противното.

270 В точка 140 от жалбата до Общия съд SAS Cargo и др. изтъкват, че във въпросния параграф 1, съдържащ се в приложимото за SAS Cargo СВУ, се посочва следното:

„Тарифите за всяка договорена услуга се определят на разумни равнища при надлежно отчитане на всички релевантни фактори, включително оперативните разходи, разумна печалба, характеристиките на услугата (например стандарти за бързина и оборудване) и тарифите на други авиокомпании за каквато и да било част от конкретизирания маршрут. Тези тарифи се определят в съответствие със следващите разпоредби от настоящия член“.

271 Предвид съдебната практика, припомнена в точка 108 от настоящото решение, съответно се налага констатацията, че твърдяното изопачаване не е доказано, тъй като в точка 537 от обжалваното съдебно решение съдържанието на същия параграф 1 е представено достоверно.

272 Що се отнася до твърдението за изопачаване, отнасящо се за точка 538 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи коментара на Общия съд в тази точка, че SAS Cargo и др. не оспорват невъзможността с разпоредбите от СВУ относно тарифните обсъждания между определени превозвачи по определени маршрути да се разрешават общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация, от вида на обсъжданията, посочени в оспорваното решение на Комисията.

273 В точка 128 от жалбата им до Общия съд, която според тях била изопачена във въпросната точка 538, те обаче твърдят следното:

„[…] местните въздухоплавателни органи в Хонконг, Япония и Тайланд не прилагаха тарифните клаузи за всеки маршрут поотделно. Те по-скоро определяха равнища на допълнителни такси според това дали маршрутите са международни или национални (например Япония) или според зоните от тарифната конференция на IATA (например Хонконг и Тайланд). Тъй като всички страни от ЕИП спадат към категорията на международните маршрути и към една и съща зона от тарифната конференция на IATA […], за всички маршрути към ЕИП бе одобрено едно и също равнище на допълнителна такса. Целта на този подход е да се ограничат разходите по сделките за местните национални превозвачи и местните спедитори и изпращачи […]. Така от административните режими, с които се прилагат действащите СВУ, пряко следва, че азиатските органи са налагали на всички превозвачи, превозващи товари към Европа, да прилагат едно и също равнище на допълнителна такса, макар и посредством различни методи, както обясняваме по-нататък. Това фактическо състояние напълно съответстваше на тарифните клаузи от СВУ, тъй като една и съща (едни и същи) авиокомпания (авиокомпании) се явяваше (явяваха) определен(и) превозвач(и) във всяко действащо СВУ. Властите на Хонконг и Обединените арабски емирства (Дубай) го обясниха на Комисията […]“.

274 Макар SAS Cargo и др. по този начин да са твърдели, че „азиатските органи са налагали на всички превозвачи, превозващи товари към Европа, да прилагат едно и също равнище на допълнителна такса“, от посочената точка 128 не следва, че според тях сключените от Япония СВУ са разрешавали общи обсъждания по тарифите между множество превозвачи, обслужващи различни страни на дестинация в ЕИП, като обсъжданията, санкционирани с оспорваното решение на Комисията. Следователно, предвид съдебната практика, припомнена в точка 108 от настоящото от настоящото решение, второто твърдение за изопачаване също не е доказано.

275 Що се отнася до третото твърдение за изопачаване, отнасящо се за точка 545 от обжалваното съдебно решение, в последната Общият съд посочва, че тъй като не доказват наличието на задължение превозвачите да съгласуват равнището на допълнителната такса за гориво, с никое от представените от SAS Cargo и др. доказателства не може да се опровергае информацията, която се съдържа в съображения 198, 244, 256, 391, 392, 488 и 491 от оспорваното решение на Комисията и от която следва, че инициативата за подаване на колективни искания за допълнителната такса за гориво се носи от превозвачите, а не от Японската служба за гражданско въздухоплаване. Поради това се налага констатацията, че със своите доводи по тази точка, представени в точка 252 от настоящото решение, SAS Cargo и др. в действителност критикуват прочита на тези съображения от оспорваното решение на Комисията, посочени от Общия съд в същата точка 545. С този прочит той съответно не може да е изопачил техните доводи относно допълнителната такса за гориво. Следователно разглежданото трето твърдение е неоснователно.

276 Що се отнася до доводите, засягащи точка 543 от обжалваното съдебно решение, отнасящи се, от една страна, за твърдяното изопачаване на доказателствата, изложено в точка 253 от настоящото решение, достатъчно е да се отбележи, че в тази точка 543 Общият съд, след като преценява приведените от SAS Cargo и др. доказателства в подкрепа на техните твърдения, заключава, че с никое от представените доказателства не се разкрива наличието на държавна принуда, обосноваваща неприлагането на член 101, параграф 1 ДФЕС. Следователно под прикритието на твърдение за изопачаване SAS Cargo и др. в действителност се стремят Съдът да извърши нова преценка на тези доказателства. Ето защо в това отношение посочените доводи са недопустими предвид съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

277 От друга страна, доколкото чрез посочените доводи те твърдят, че Общият съд не е отговорил на някои от техните доводи, те сочат неизпълнение от Общият съд на задължението му за мотивиране. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика основанието, изведено от липса на отговор от Общия съд на доводи, изтъкнати в първоинстанционното производство, означава по същество да се твърди неизпълнение на задължението за мотивиране, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (решение от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 185 и цитираната съдебна практика). Предвид обаче съдебната практика, припомнена в точка 85 от настоящото решение, и с оглед на изложеното от Общия съд не само в точка 543, но и в точки 542 и 544 от обжалваното съдебно решение, където се излагат и доказателствата, представени от SAS Cargo и др. пред Общия съд, и преценката им от последния, такова неизпълнение не е доказано.

278 Що се отнася до твърдението, че Общият съд е нарушил „принципа на равенство“, тъй като не им предоставил достъп до доказателства, които се явяват последващи спрямо изложението на възраженията, достатъчно е да се отбележи, че дори това твърдение да се счете за допустимо, то не се различава от изложеното такова в първото основание за обжалване пред Съда, поради което при всички положения трябва да се отхвърли със същите мотиви.

279 На трето място, що се отнася до доводите, представени в точки 254—256 от настоящото решение, трябва, първо, да се констатира, че те са недопустими предвид съдебната практика, съдържаща се в точка 72 от това решение, доколкото с тях SAS Cargo и др., прикривайки се зад твърдения за грешки при прилагане на правото във връзка със съществуващото положение в Тайланд, се стремят да бъде извършена нова преценка на фактите и доказателствата.

280 Второ, доколкото с тези доводи SAS Cargo и др. оспорват вътрешната последователност на оспорваното решение на Комисията, посочените доводи са недопустими, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 74 от настоящото решение.

281 Трето, доколкото с посочените доводи те твърдят, че Общият съд не е обсъдил всички представени от тях доказателства, достатъчно е да се отбележи, че действията на тайландските власти са разгледани от Общия съд в точки 556—561 от обжалваното съдебно решение и че в точка 562 от него Общият съд заключава, че що се отнася до приложимата правна уредба в Тайланд, SAS Cargo и др. са успели да докажат, без Комисията да може да ги опровергае, че считано от 20 юли 2005 г. властите в тази страна са създали правна рамка, отстраняваща сама по себе си всякаква възможност за възприемане на конкурентно поведение между превозвачите при определянето на размера на приложимата допълнителна такса за гориво за полетите, тръгващи от Тайланд. Там той посочва също, че те обаче не са доказали, че тайландската правна уредба отстранява всякаква възможност за конкуренция при допълнителната такса за сигурност или че при допълнителната такса за гориво всякаква възможност за конкуренция е била отстранена в периода преди 20 юли 2005 г.

282 Налага се съответно констатацията, че с третия довод, представен в точка 255 от настоящото решение, под прикритието на твърдение, че Общият съд не е изпълнил своето задължение за мотивиране, те се стремят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата. Следователно тези доводи са недопустими, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

283 Четвърто, доколкото те твърдят, че е трябвало да имат достъп до допълнителни оневиняващи доказателства, тези доводи не се различават от представените в края на точка 253 от настоящото решение и те трябва да се отхвърлят със същите мотиви, като вече изложените в точка 278 от това решение.

284 Пето, що се отнася до доводите, представени в точка 256 от настоящото решение, достатъчно е да се отбележи, че грешки при прилагане на правото в точки 555—557, 562 и 563 от обжалваното съдебно решение не следва да се установяват, тъй като твърденията на SAS Cargo и др. в това отношение почиват на отправното виждане, че са успели да докажат погрешността на съображенията на Общия съд относно регулаторните режими на Хонконг и Япония. Както обаче следва от предходния анализ, това отправно виждане е необосновано.

285 Що се отнася до твърдението за нарушение на презумпцията за невиновност, то също почива на невключването на Кралство Тайланд сред страните, за които SAS Cargo и др. могат да бъдат упрекнати в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. Макар Общият съд да констатира, че такова нарушение не може да бъде отчетено за тях при тръгващите от тази трета страна полети, що се отнася до допълнителната такса за гориво, считано от 20 юли 2005 г., той същевременно не изключва наличието на такова нарушение при всички полети, тръгващи от посочената страна, през целия период на нарушението, поради което отправното виждане в тези доводи също не се подкрепя от фактите.

286 Що се отнася до критиката относно включването на трети страни в приложното поле на единното продължено нарушение в точки 623 и 624 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че тя почива на същите доводи като вече отхвърлените в двете предходни точки от настоящото решение.

287 От всичко гореизложено следва, че втората част от четвъртото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

По третата част: квалификацията на разглежданото поведение като единно продължено нарушение

–Доводи на страните

288 SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, отхвърляйки техните доводи, с които оспорват заключението на Комисията, че описаното в оспорваното ѝ решение поведение съставлява единно продължено нарушение. Разглежданото поведение всъщност било толкова разнолико, че разумно не можело да се приравни на „единно“ нарушение. Преценката на Общия съд в това отношение била погрешна в множество аспекти.

289 На първо място, в точки 302—304 от обжалваното съдебно решение, Общият съд пропуснал същественото обстоятелство, изтъкнато от SAS Cargo и др., а именно че деянията, посочени в раздел 4 от оспорваното решение на Комисията, били извършени в различни контексти и преследвали разнообразни цели. В същата точка 302 Общият съд действително намеквал за всеки вид деяния. Той обаче изобщо не обсъдил централното виждане, че тези различни видове деяния нямат общи точки. Така той не изпълнил своето задължение за мотивиране.

290 На второ място, Общият съд допуснал грешки във връзка с извършеното в Швейцария деяние. В точки 612—618 от обжалваното съдебно решение той потвърдил, че единственият контакт с участието на SAS Cargo и др., осъществен след 1 юни 2002 г., не е незаконосъобразен. В точка 604 от това решение той обаче изопачил доказателствата, позовавайки се на някакво понятие „продължаване“ при използването на критерия за реалното тегло. В точки 604 и 605 от посоченото решение той не отговорил на доводите и доказателствата, приведени в точка 161 от първоинстанционната жалба, с които те по същество оспорвали не наличието на специална среща, а участието си в нея. Освен това от посочената точка 605 следвало, че за изчисляването на допълнителната такса за гориво не е имало споразумение по използването на реалното тегло вместо „подлежащото на таксуване тегло“, при положение че в точка 606 от същото решение Общият съд одобрил извода на Комисията, че те са участвали в такова споразумение, решавайки същевременно да не го прилагат. Точка 610 от обжалваното съдебно решение била погрешна и защото в нея се посочвало, че със съобщение на служител на жалбоподателите, отнасящо се за премахването на допълнителната такса за гориво, се нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, при положение че това съобщение било публично. Общият съд трябвало да провери дали посоченото съобщение води до по-голяма прозрачност на цените или улеснява придържането към картела. Тъй като не го направил, той не изпълнил своето задължение за мотивиране. В допълнение, нито член 101 ДФЕС, нито член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт били приложими към това деяние на местно равнище от декември 2001 г., засягащо допълнителни такси при маршрутите с тръгване от Швейцария, поради което точка 611 от това решение била погрешна от правна гледна точка.

291 На трето място, Общият съд допуснал грешки в преценката на твърденията на други превозвачи, що се отнася до поведението на SAS Cargo и др. В точки 625—650 от обжалваното съдебно решение той правилно приел, че доказателствата от електронни съобщения, съдържащи се в редица съображения от оспорваното решение на Комисията, не разкриват наличието на незаконосъобразни контакти между тях и други превозвачи. Той обаче погрешно не отхвърлил също релевантността на вътрешно електронно съобщение, изпратено служител на друг базиран в Обединеното кралство превозвач на 17 февруари 2003 г. и посочено в съображение 273 от оспорваното решение на Комисията. В точки 634 и 635 от това съдебно решение той приел, че SAS Cargo и др. не са представили доказателства в подкрепа на позицията си. Той обаче допуснал грешка, тъй като не разгледал повдигнатия от тях истински въпрос. Така, от една страна, Общият съд не отчел някои изтъкнати от тях доводи. От друга страна, противно на констатацията в същата точка 635, те не се позовавали само на получаването от спедитора на информация от други превозвачи. От тези грешки следвало, че това доказателство също не може да се отчете по отношение на тях.

292 На четвърто място, Общият съд действително признал, по-специално в точки 407—411 от обжалваното съдебно решение, че предвид обединението WOW някои деяния са обосновани. Той обаче погрешно счел, че някои деяния в това обединение „отиват твърде далеч“ при липса на интегрирана обща тарифна политика. При всички положения, дори такива контакти в посоченото обединение да са съставлявали нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, тези контакти били част от единното продължено нарушение само ако съществува обективна връзка между посочените контакти и единното продължено нарушение или ако SAS Cargo и др. са имали намерение да участват в световния картел, а не в деяние, свързано със същото обединение. Общият съд обаче не разкрил наличието на такава обективна връзка между контактите в обединението WOW и единното продължено нарушение. Точка 430 от това решение съдържала само твърдение в това отношение, поради което посоченото решение се оказвало недостатъчно мотивирано. От това следвало, че точки 428—432 от същото решение трябва да бъдат игнорирани и съответно, че контактите в обединението WOW трябва да се изключат от доказателствата за участието на SAS Cargo и др. в единното продължено нарушение.

293 На пето място, що се отнася до вертикалните споразумения за доставка, отхвърлянето в точки 475—487 от обжалваното съдебно решение на обяснението на SAS Cargo и др. за това как получили електронните съобщения „Скъпи партньори“, било погрешно. Първо, точки 477—479, 484 и 485 от това решение съдържали недостатъчно мотиви и с тях се нарушавали принципите на лична отговорност и на презумпция за невиновност, тъй като там се посочвали само контактите или действията на служители на други превозвачи, без да се обсъжда участието на SAS Cargo и др. в тези контакти или узнаването им за тях. С тях съответно не можело да се докаже, че SAS Cargo и др. са извършили нарушение. Второ, в точка 479 от посоченото решение се възпроизвеждала позицията на Комисията, изложена в писмената ѝ защита пред Общия съд, без да се обсъжда довода, нито пък доказателствата, изтъкнати от SAS Cargo и др. Трето, в точки 480 и 481 от същото решение, Общият съд не проверил дали доказателствата, на които се позовава Комисията, са ѝ позволили надлежно да заключи, че не е имало друго правдоподобното обяснение за получаването от SAS Cargo и др. на въпросните електронни съобщения. Четвърто, констатациите на Общия съд в точки 482 и 483 от обжалваното съдебно решение не намирали подкрепа нито в изложението на възраженията, нито в оспорваното решение на Комисията. Ето защо била извършена незаконосъобразна замяна на мотиви, поради което въпросните точки 482 и 483 трябвало да бъдат игнорирани.

294 На шесто място, Общият съд допуснал грешки във връзка с осведомеността на SAS Cargo и др. за единното продължено нарушение. В точка 669 от обжалваното съдебно решение той признал, че Комисията не е доказала прякото участието на SAS Cargo и др. във всички антиконкурентни дейности. Следователно Комисията била длъжна да докаже, че те са знаели за поведението на другите превозвачи или че са можели разумно да го предвидят. В това отношение в точка 670 от посоченото решение Общият съд отбелязал, че в оспорваното решение на Комисията се посочват осем контакта. Същевременно, най-напред, SAS Cargo и др. посочили, без на този довод да е даван отговор, че тези контакти не разкривали нищо за разглежданото координиране. По-нататък, тъй като четири от тях представлявали електронни съобщения „Скъпи партньори“, те не можели да се привеждат, както следва от предходната точка от настоящото решение. Четирите други електронни съобщения били изопачени от Общия съд, който освен това не мотивирал достатъчно своята позиция. В точки 671, 672, 677 и 678 от обжалваното съдебно решение Общият съд пък извършил незаконосъобразна замяна на мотиви. В допълнение, в точки 678 и 679 от това решение той изопачил ясния смисъл на друго електронно съобщение от 17 февруари 2003 г. и не отчел оневиняващи доказателства. Що се отнася до точки 681 и 683 от посоченото решение, те също трябвало да бъдат игнорирани, тъй като Общият съд изобщо не обяснил причините, поради които посочените електронни съобщения са позволили на SAS да узнае за деяние, в което не е участвало. Точка 685 от същото решение също била погрешна, тъй като в нея непълно се представял довода на SAS Cargo и др., на който Общият съд отговаря в тази точка. Общият съд не можел да поправи недостатъчността на осемте електронни съобщения, посочени от Комисията в съображение 791 от оспорваното ѝ решение, извършвайки само препратки към други съображения, без да обясни как тези контакти са позволили на SAS Cargo и др. да узнаят за деяния, в които не са взели участие. Поради това анализът на Общия съд в точки 660—694 от обжалваното съдебно решение относно осведомеността на SAS Cargo и др. за поведението на другите превозвачи трябвало да се игнорира, също като констатациите на Общия съд, съдържащи се в точки 713—728 от това решение, относно обхвата на тяхното участие в нарушението.

295 Комисията твърди, че тази част е недопустима, доколкото се отнася за фактически преценки на Общия съд, и е неоснователна по останалите аспекти.

–Съображения на Съда

296 Съгласно постоянната съдебна практика нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделен акт, но и с поредица актове или пък с продължено деяние, дори когато един или няколко елемента от тази поредица актове или от това продължено деяние биха могли сами по себе си и взети поотделно да съставляват нарушение на тази разпоредба. Така, когато различните деяния се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, Комисията има право да търси отговорност за тях в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 240).

297 Следователно предприятие, участвало в такова единно продължено нарушение чрез свои собствени деяния, които попадат в обхвата на понятията „споразумение“ или „съгласувана практика“ с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и трябва да спомогнат за извършването на нарушението в неговата цялост, може да се държи отговорно и за деянията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 241).

298 В това отношение трябва да се припомни, че за да бъдат квалифицирани различни деяния като единно продължено нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и дали посредством взаимодействие допринасят за настъпването на всички търсени от извършителите им антиконкурентни последици в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. За сметка на това условието относно понятието „единна цел“ предполага да се провери дали съществуват елементи, които характеризират различните деяния, съставляващи нарушението, и които могат да указват, че фактически извършените деяния от други участващи предприятия нямат същата цел или същия антиконкурентен резултат и съответно не се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар (решения от 26 януари 2017 г., Villeroy & Boch/Комисия, C‑644/13 P, EU:C:2017:59, т. 50 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2024 г., Servier и др./Комисия, C‑201/19 P, EU:C:2024:552, т. 242).

299 В разглеждания случай, доколкото, на първо място, SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд не е мотивирал обжалваното съдебно решение, тъй като не е отговорил на тяхното твърдение, че разглежданите деяния се били извършени в различни контексти и са преследвали разнообразни цели, поради което не можели да бъдат квалифицирани като единно нарушение, достатъчно е да се отбележи, че оплакването на SAS Cargo и др. за погрешни констатации по отношение на единния характер на нарушението е разгледано от Общия съд не само в точки 302—304 от обжалваното съдебно решение, а във всичките точки 296—325 от него. В този контекст, освен извършения от него анализ в тези точки 302—304 на доводите на SAS Cargo и др., с които се оспорва наличието на единна антиконкурентна цел, в точка 317 от същото решение Общият съд посочва по-специално, че що се отнася до естеството на единното продължено нарушение последните упрекват Комисията в пренебрегване на особеностите на координиранията, които станали необходими поради местния регулаторен контекст или се вписвали в рамките на законосъобразни обединения, и отхвърля тези твърдения, считайки че така SAS Cargo и др. само повтарят доводите, които вече са били изтъкнати в подкрепа на критиката им относно наличието на единна антиконкурентна цел, поради което трябва да бъдат отхвърлени със същите мотиви.

300 Освен това в точки 318—321 от същото решение Общият съд анализира доводите, чрез които SAS Cargo и др. твърдят, че отказът да се плащат комисиони се отличава от другите съставни части на единното нарушение, тъй като е плод на несъгласие между превозвачите и спедиторите за тълкуването на стандартни клаузи, за разлика от „тайното координиране на [допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност] от шепа превозвачи“. Той ги отхвърля, констатирайки по същество, че съгласно оспорваното решение на Комисията предметът на отказа да се плащат комисиони не само се отделя от сочения от SAS Cargo и др. публичен спор с правен характер, но е можел да подсили координирането при допълнителните такси.

301 Следователно Общият съд подобаващо излага причините, поради които SAS Cargo и др. не са успели да докажат, че поради тези твърдени различни контексти и разнообразни цели единният характер на нарушението не е бил доказан надлежно от Комисията в оспорваното ѝ решение. Следователно, предвид съдебната практика, припомнена в точки 84 и 85 от настоящото решение, твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране не е доказано.

302 На второ място, що се отнася до доводите, представени в точка 290 от настоящото решение, най-напред трябва да се отбележи, че тъй доколкото с тях SAS Cargo и др. твърдят, че в точка 604 от обжалваното съдебно решение Общият съд е извършил изопачаване, тъй като се позовал на някакво понятие „продължаване“ („те се придържат“) при използването на критерия за реалното тегло, достатъчно е да се отбележи, че този довод не отговаря на изискванията за прецизност, произтичащи от съдебната практика, припомнена в точка 108 от настоящото решение, тъй като SAS Cargo и др. по-специално не представят съдържанието на електронното съобщение, което според тях било изопачено. Поради това този довод е недопустим.

303 По-нататък, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд не изпълнил своето задължение за мотивиране, тъй като не е отговорил на изложените от тях доводи в точка 161 от първоинстанционната им жалба, достатъчно е да се припомни, както вече бе посочено в точка 85 от настоящото решение, че задължението за мотивиране не задължава Общият съд да представи изложение, следващо изчерпателно и поединично всички развити от страните по спора разсъждения, стига мотивите на съдебното решение да позволяват на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол при обжалване пред него. В точки 597—618 от обжалваното съдебно решение Общият съд впрочем преценява доводите на SAS Cargo и др. относно извършеното в Швейцария деяние, на които са посветени точки 158—164 от посочената жалба. Освен това SAS Cargo и др. дори не твърдят, че не са могли да разберат съображенията, поради които техните доводи в първоинстанционното производство са били само частично уважени от Общия съд. При това положение твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране не е доказано.

304 Накрая, доколкото SAS Cargo и др. критикуват точки 605, 606 и 610 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че те в действителност се стремят Съдът да замени извършената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата със собствена такава, без обаче да упрекват Общия съд в ни най-малко изопачаване. Следователно тези критики са недопустими предвид съдебната практика, съдържаща се в точка 72 от настоящото решение.

305 На трето място, трябва да се констатира, че с доводите, представени в точка 291 от настоящото решение, SAS Cargo и др. се стремят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, свързани с твърденията на другите превозвачи, що се отнася до тяхното поведение, каквато Общият съд извършва в точки 629—650 от обжалваното съдебно решение, и по-специално на преценките му, чрез които той само частично уважава искането им за игнориране на някои контакти от съвкупността от улики, използвани спрямо тях в оспорваното решение на Комисията. Тези доводи, чрез които Общият съд не се упреква в никакво изопачаване, съответно са недопустими предвид съдебната практика, съдържаща се в точка 72 от настоящото решение.

306 На четвърто място, същото по същество се отнася за доводите, представени в точка 292 от настоящото решение, тъй като с тях SAS Cargo и др. се стремят Съдът да извърши нова преценка на фактите и доказателствата, свързани с обхвата на контактите, осъществени в обединението WOW.

307 В останалите аспекти, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд не е показал, че съществува обективна връзка между тези контакти и единното продължено нарушение, трябва да се констатира, че оплакването на SAS Cargo и др. относно включването на контактите, осъществени в обединението WOW, в обхвата на единното продължено нарушение е разгледано от Общия не само в точка 430 от обжалваното съдебно решение, а в точки 429—431 от това решение, в които Общият съд излага подробно причините, поради които с изтъкнатите от SAS Cargo и др. фактори, за да докажат липсата на обективна връзка на контактите между членовете на обединението WOW с единното продължено нарушение, по същество не може да се оспори наличието на общия план, установен в оспорваното решение на Комисията. Следователно твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране не е доказано.

308 На пето място, що се отнася до доводите, представени в точка 293 от настоящото решение, първо, трябва да се констатира, че доколкото чрез тях SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд е преценил погрешно обхвата на електронните съобщения „Скъпи партньори“, те отново се стремят Съдът да замени извършената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата в точки 477—485 от обжалваното съдебно решение със собствена такава, без обаче да упрекват Общия съд в ни най-малко изопачаване. Тези доводи съответно също са недопустими предвид съдебната практика, съдържаща се в точка 72 от настоящото решение.

309 Второ, доколкото SAS Cargo и др. твърдят, че са нарушени принципът на лична отговорност и принципът на презумпция за невиновност, достатъчно е да се констатира, че това твърдение почива на отправното виждане, че електронните съобщения „Скъпи партньори“, които видно от точка 468 от обжалваното съдебно решение представляват изпращани от Lufthansa Cargo групови електронни съобщения, не позволяват да се докаже, че са допуснали нарушение, тъй като в тях се сочат само контактите или действията на служители на други превозвачи, без да се обсъжда участието на SAS Cargo и др. в тези контакти или осведомеността им за тях. Следователно с посоченото твърдение Съдът в действителност се приканва да преразгледа фактите и доказателствата, които Общият съд вече е преценил в точки 475—488 от обжалваното съдебно решение, без последният изобщо да се упрекна в ни най-малко изопачаване. Това твърдение съответно се оказва недопустимо, както следва от съдебната практика, съдържаща се в точка 72 от настоящото решение.

310 Трето, твърдението, че Общият съд не е изпълнил своето задължение за мотивиране, също не може да се приеме. Всъщност, макар в точки 480 и 481 от обжалваното съдебно решение само да се излагат причините, поради които според Общия съд SAS Cargo и др. напразно се позовават на публичността на информацията, разпространявана чрез електронните съобщения, описани в съображения 446, 450, 482 и 495 от оспорваното решение на Комисията, в точки 475—479 и 482—488 от обжалваното съдебно решение се разглеждат другите доводи и доказателства, които SAS Cargo и др. са му привели и с които по-специално се цели да се докаже, че тези електронни съобщения се отнасят не за единното продължено нарушение, а за прилагането на допълнителна такса за гориво в рамките на споразумения за резервация на капацитет между Lufthansa и други превозвачи.

311 В това отношение обаче, поради причините, изложени в точки 476—483 от обжалваното съдебно решение, Общият съд констатира, че противно на твърденията на SAS Cargo и др. не може да се приеме, че с посочените електронни съобщения се е целяло единствено осигуряване на правилното изпълнение на хипотетични споразумения за резервация на капацитет. Напротив, той констатира, че целта им е била техните адресати, включително SAS Cargo, да бъдат колективно информирани за намерението на Lufthansa да увеличи своята допълнителна такса за гориво, считано от определена бъдеща дата. Предвид тези обстоятелства и предвид съдебната практика, припомнена в точки 84 и 85 от настоящото решение, не може да се приеме, че Общият съд не е проверил дали доказателствата, на които се позовава Комисията, са ѝ позволили правилно да заключи, че няма друго правдоподобното обяснение за получаването от SAS Cargo и др. на същите електронни съобщения.

312 Четвърто, що се отнася до твърдението за замяна на мотиви, трябва да се отбележи, от една страна, че в точка 482 от обжалваното съдебно решение, позовавайки се именно на електронните съобщения, описани в съображения 446, 450, 482 и 495 от оспорваното решение на Комисията, както и на съображение 797 от него, Общият съд отбелязва, че Lufthansa не само съобщава публично достъпна информация на страните по хипотетични споразумения за резервация на капацитет, а напротив, им изпраща групови електронни съобщения, разкривайки по този начин на всички адресати кои са засегнатите превозвачи, както и размера и графика на допълнителната такса за гориво, с които те са обвързани по тези хипотетични споразумения. От друга страна, в точка 483 от това съдебно решение, позовавайки се именно на съображения 453 и 450 от оспорваното решение на Комисията, както и на приложения A.59—A.61 към първоинстанционна жалба, Общият съд приема, че SAS Cargo и др. дори не твърдят, че такива групови изпращания са били необходими за изпълнението на тези хипотетични споразумения и че материалите по преписката показват, че това не е така. Следователно твърдяната замяна на мотиви не е доказана, тъй като изложените в тези точки 482 и 483 съображения на Общия съд се отнасят за преценките, които се съдържат се в оспорваното решение на Комисията, и тъй като с тях дава отговор на доводите, които SAS Cargo и др. излагат пред него, както следва от съдебната практика, припомнена в точки 180 и 181 от настоящото решение.

313 На шесто място, що се отнася до доводите, представени в точка 294 от настоящото решение, трябва да се отбележи, първо, че в точка 669 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително констатира, че според заключението на Комисията SAS Cargo и др. са участвали в две от трите съставни части на единното продължено нарушение, а именно допълнителната такса за гориво и допълнителната такса за сигурност, а не че просто доказано или презумирано са знаели за тях, но че Комисията все пак не ги счита за участвали пряко във всички антиконкурентни дейности, спадащи към тези съставни части.

314 Същевременно по-нататък Общият съд, от една страна, в точки 670—676 от обжалваното съдебно решение излага причините, поради които предвид описаните от него там контакти и предвид факта, че SAS Cargo и др. освен това не успяват да докажат, че за електронните съобщения, описани в съображения 274, 279, 346, 411, 446, 450, 482 и 495 от оспорваното решение на Комисията, може да се даде правдоподобно обяснение, алтернативно на координирането на допълнителната такса за гориво, Комисията е могла да заключи, че с тях те са могли да узнаят достатъчно за координирането между Lufthansa и други уличени превозвачи. В това отношение в точки 677—679 от обжалваното съдебно решение той излага и съображения за изчерпателност. В точки 681 и 682 от същото решение той освен това излага причините, поради които Комисията правилно приема, че SAS Cargo и др. са узнали достатъчно в изискваната степен за свързаните с допълнителната такса за гориво деяния, извършени в третите страни, в които те не са присъствали.

315 От друга страна, в точки 684—693 от обжалваното съдебно решение, той излага причините, поради които предвид сведенията в оспорваното решение на Комисията и изложените пред него доводи от SAS Cargo и др. няма причина последните да упрекват Комисията за заключението ѝ, че са знаели достатъчно за елементите от съставната част на единното продължено нарушение, засягаща допълнителната такса за сигурност, в които те не са участвали пряко.

316 Следователно с шестото оплакване от настоящата част SAS Cargo и др. неоснователно твърдят по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е проверил дали Комисията е доказала, че са знаели за антиконкурентните дейности на другите превозвачи, в които не са участвали пряко. Освен това, доколкото чрез доводите си те твърдят, че Общият съд не е преценил правилно обхвата на някои контакти или електронни съобщения, на които се позовал, че е придал неправилна тежест на някои електронни съобщения или съображения от оспорваното решение на Комисията, които не били достатъчно показателни, спрямо други или че не е отчел някои доказателства, които били оневиняващи, те в действителност оспорват преценката на фактите и доказателствата, която Общият съд извършва в точки 669—693 от обжалваното съдебно решение. Ето защо в това отношение посочените доводи са недопустими, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 72 от настоящото решение.

317 Второ, упреците за изопачаване срещу Общия съд във връзка с точки 670, 678 и 679 от обжалваното съдебно решение не отговарят на изискванията за прецизност, които произтичат от съдебната практика, съдържаща се в точка 108 от настоящото решение. Поради това те са недопустими.

318 Трето, предвид обстоятелствата, изложени в точки 313—315 от настоящото решение, и съдебната практика, припомнена в точки 84 и 85 от него, твърдението за неизпълнение на задължението за мотивиране, изложено в точка 294 от настоящото решение, не е основателно.

319 Четвърто, неоснователно е и твърдението за замяна на мотиви, която Общия съд извършил в точки 671, 672, 677 и 678 от обжалваното съдебно решение, предвид съдебната практика, припомнена в точка 180 от настоящото решение, тъй като в тези точки само се предават сведения, съдържащи се в оспорваното решение на Комисията.

320 От гореизложените съображения следва, че третата част от четвъртото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.

321 Поради това четвъртото основание за обжалване пред Съда трябва да се отхвърли частично като недопустимо, частично като неотносимо и частично по същество.

По петото основание: грешки при прилагане на правото при упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол

Доводи на страните

322 SAS Cargo и др. твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при упражняването своето правомощие за пълен съдебен контрол, а това трябвало да накара Съда, ако не отмени изцяло глобата вследствие на четирите първи основания за обжалване пред него, да намали размера ѝ.

323 В точка 940 от обжалваното съдебно решение Общият съд счел, че за да се осигури равно третиране между уличените превозвачи, в стойността на продажбите трябва „да се върне“ оборотът, реализиран от SAS Cargo и др. изключително при вътрешните маршрути. В това отношение в точка 934 от това решение той признал, че нито жалбоподателите, нито Комисията са искали такава промяна на глобата. В точка 932 от посоченото решение той обаче констатирал, че съгласно отговора на Комисията на поставен ѝ от него въпрос е „възможно“ другите превозвачи да не са приспаднали своите обороти, реализирани по своите вътрешни само в една страна маршрути. По-нататък, в точки 935—937 и 939 от същото решение той приел, без това да е твърдяно в хода на производството пред него, че в текста на член 1, параграф 1 от оспорваното решение на Комисията и в отправено до превозвачите искане за предоставяне на информация се посочва, че оборотите при вътрешните само в една страна маршрути трябвало да се включат в стойността на продажбите. По-нататък в точки 938 и 939 от обжалваното съдебно решение Общият съд изглежда предположил, че превозвачите са включили тези обороти в стойността на своите продажби, и в точка 940 от това решение съответно заключил, че наложената на SAS Cargo и др. глоба е дискриминираща.

324 На първо място, коригирайки глобата по начин, който надхвърля исканията в подадената до него жалба, Общият съд нарушил принципа ne ultra petita, чийто обхват не се променял с правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол. С исканията си и със своето пето основание пред Общия съд SAS Cargo и др. поискали намаляване на размера на глобата. Освен това в своето становище по отговора от 22 април 2021 г. те изрично посочили, че оборотът при вътрешните маршрути не трябва да се включва в стойността на продажбите при изчисляването на каквато и да било нова глоба, която Общият съд можел да наложи по силата на правомощието си за пълен съдебен контрол. Също така, в отговор на въпрос на Общия съд Комисията недвусмислено посочила, че Общият съд не трябва да отчита продажбите на SAS Cargo и др., реализирани вътре в една и съща страна от ЕИП, ако реши да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол. При това положение Общият съд не разполагал с компетентност да разгледа служебно този въпрос, тъй като не ставало въпрос за абсолютна процесуална предпоставка.

325 На второ място, Общият съд нарушил правото на SAS Cargo и др. да бъдат изслушани, както и принципа на състезателност. Те изобщо нямали възможност да оспорят извода му, че глобата е дискриминираща, тъй като никоя страна в производството не повдигнала този въпрос. Дори обаче да се допуснело, че Общият съд може служебно да увеличи размера на глобата, засегнатото предприятие трябвало поне да разполага със същото право на изслушване като това, с което се ползва, когато Комисията се стреми да коригира глобата в хода на административното или съдебното производство, по-специално, за да осигури пълно равенство на процесуалните възможности.

326 В това отношение SAS Cargo и др. уточняват, че на 28 април 2021 г. секретариатът на Общия съд действително ги е приканил да коментират отговорите на Комисията, дадени на редица въпроси на Общия съд, включително отговора от 22 април 2021 г. В този отговор обаче недвусмислено се посочвало, че оборотът, генериран от продажбите при вътрешните маршрути, не трябва да се включва в стойността на продажбите. Самите те изобщо не били приканвани да отговорят на въпроса на Общия съд в това отношение и в нито един момент не били уведомени от Общия съд за намерението му да увеличи глобата, за да включи продажбите при вътрешните маршрути, въз основа на принципа на равно третиране. При всички положения, дори поставеният на Комисията въпрос да бил изпратен и на тях, такъв въпрос бил твърде непрецизен, за да се счете, че правото им на изслушване е било спазено.

327 На трето място, в точки 932 и 939 от обжалваното съдебно решение Общият съд нарушил презумпцията за невиновност и принципа на равно третиране в ущърб на SAS Cargo и др. В своя отговор от 22 април 2021 г. Комисията ясно посочила, че не знае дали другите превозвачи са включили оборотите при вътрешните маршрути. Освен това някои превозвачите не обслужвали такива маршрути, поради което не можело да бъдат ощетени. Общият съд сам признал в същата точка 932, че според изявление на Комисията е „възможно“ другите превозвачи да са изключили оборотите, реализирани при вътрешните маршрути.

328 Действайки така, той допуснал и грешка при прилагане на правото, тъй като се позовал на хипотетично доказателство. Предвид наличието на съмнение дали другите превозвачи включват своите вътрешни маршрути, Общият съд трябвало, както следва от практиката на съдилищата на Съюза, да се произнесе в полза на SAS Cargo и др. Обстоятелствата, посочени от Общия съд в точки 935 и 937 от обжалваното съдебно решение, били ирелевантни в това отношение, тъй като с тях не можело да се установи дали другите превозвачи са включили или изключили оборотите, реализирани при вътрешните маршрути, от своите обороти, съобщени на Комисията. Общият съд изобщо не обсъдил техните данни, а Комисията изобщо не потвърдила това включване. Следователно посочените обстоятелства не позволявали нито да се установи наличието на дискриминация, нито да се гарантира, че самото обжалваното съдебно решение не се оказва дискриминиращо. Точка 938 от това решение освен това била нелогична, тъй като посоченото в нея искане на SAS Cargo и др. произтичало от недвусмислеността на искането на Комисията за предоставяне на информация. Що се отнася до точка 939 от посоченото решение, тя не почивала на никаква фактическа основа и в нея отговорът от 22 април 2021 г. се изопачавал.

329 На четвърто място, в точки 934 и 940 от обжалваното съдебно решение Общият съд не изпълнил своето задължение за мотивиране, тъй като не отговорил на становището на SAS Cargo и др., според което, от една страна, те не се намират в положение, сходно с това на другите превозвачи, тъй като само те са поискали от Комисията да изключи вътрешните маршрути, и от друга страна, при вътрешните маршрути няма незаконосъобразно поведение, тъй като действията им на скандинавските пазари на каботажни превози били повлияни само от законосъобразното им координиране с Lufthansa.

330 Поради това Съдът трябвало да отмени включването от Общия съд на продажбите при вътрешните маршрути в оборота, който е отчетен за изчисляването на глобата на жалбоподателите, и съответно да намали глобата.

331 Комисията отбелязва, че в хода на административното производство е приканила SAS Cargo и др. да ѝ съобщят техните обороти и че последните поискали от нея да изключи оборота при маршрутите вътре само в една държава членка, с което тя се съгласила, както се посочвало в отговора ѝ до Общия съд от 22 април 2021 г. Според нея тя е обяснила на Общия съд, че съгласно практиката на Съда, както се е развила след приемането на първоначалното ѝ решение, тя трябвало да включи този оборот в стойността на продажбите. В допълнение тя отбелязва направеното от нея уточнение пред него, че е трудно да се определи дали други превозвачи са включили този вид обороти в съобщените ѝ от тях данни и че вследствие на това, за да се осигури равенство, предложила на Общия съд да не го включва при изчисляването на глобата на жалбоподателите. Общият съд не взел отношение по това предложение. Това пето основание все пак не трябвало да се уважава по същество.

332 На първо място, при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд имал право да замени преценката на Комисията със своя такава и вследствие на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба. Освен това съдилищата на Съюза можели да изменят обжалвания акт, дори да няма отмяна, за да отменят, намалят или увеличат наложената глоба, отчитайки всички релевантни обстоятелства. Изключването от Комисията от стойността на продажбите на SAS Cargo и др. на оборота, реализиран при маршрутите вътре само в една държава членка, било такова обстоятелство. Ако се приемела позицията на SAS Cargo и др. всякакво увеличаване на глобата щяло да стане невъзможно, тъй като жалбоподател никога нямало да поиска такова увеличаване и съответно щял да има право на вето върху него. Следователно, тъй като правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол не се свеждало до доводите на съответния жалбоподател, то се ползвало с предимство пред принципа ne ultra petita.

333 На второ място, нямало и нарушение на правото на SAS Cargo и др. да бъдат изслушани. Общият съд всъщност им дал възможност да представят своето становище по този специфичен аспект на изчисляването на оборотите, като Комисията изрично засегнала този въпрос в своя отговор от 22 април 2021 г. Неприканването им да отговорят конкретно на въпроса на Общия съд било ирелевантно.

334 На трето място, на този етап от мотивите на обжалваното съдебно решение Общият съд вече бил разгледал задълбочено фактите по случая и счел SAS Cargo и др. за отговорни за нарушение на конкурентното право. Поради това те повече не можели да се ползват от презумпцията за невиновност на етапа на изчисляване на размера на глобата.

335 На четвърто място, в точка 936 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатирал, че всички обороти, пряко или непряко свързани с единното продължено нарушение, трябва да бъдат включени в стойността на продажбите, дори да се отнасят за вътрешни маршрути. Нарушение на принципа на равно третиране имало само ако други лица, намиращи се в същото положение като SAS Cargo и др., са били третирани различно. Последните трябвало да докажат това, а те не го направили, тъй като SAS Cargo и др. просто предрешили, че това е можело да бъде така.

336 На пето и последно място, предвид съдебната практика относно обхвата на задължението му за мотивиране Общият съд отговорил надлежно на доводите, които SAS Cargo и др. му привели, що се отнася до сходността на тяхното положение с това на други превозвачи, като в това отношение Комисията препраща към точки 765, 766 и 936 от обжалваното съдебно решение.

Съображения на Съда

337 Тъй като с настоящото основание SAS Cargo и др. по същество критикуват точки 931—940 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи констатацията на Общия съд в точка 931 от него, че съгласно отговорите на Комисията на поставен ѝ от него писмен въпрос от общата стойност на продажбите, използвана от нея при изчисляването на глобата, наложена на SAS Cargo и др., е изключен оборотът, реализиран от SAS Cargo и др. изключително при вътрешните маршрути.

338 В точка 932 от това решение той посочва, че запитана за съвместимостта на такова изключване с принципа на равно третиране и точка 13 от Насоките от 2006 г., Комисията отбелязва, от една страна, че според съдебната практика след първоначалното ѝ решение тези изключени постъпления спадат именно към реализираните продажби в пряка или непряка връзка с нарушението по смисъла на точка 13 и от друга страна, „че е възможно такива „вътрешни продажби“ да не са приспаднати от стойността на продажбите, използвани за другите уличени превозвачи, тъй като не ги е приканила да го направят в хода на административното производство, когато е поискала да съобщят оборота си за целите на изчисляването на размера на глобата, и тъй като тези превозвачи, с изключение на [на SAS Cargo и др.], не са отбелязали в отговорите си, че са решили да изключат посочените „вътрешни продажби“.

339 В точка 933 от същото съдебно решение той добавя, че същевременно според Комисията при евентуалното упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд не трябва да отчита оборота, реализиран от SAS Cargo и др. при вътрешните маршрути, тъй като наложената им глоба си остава подходяща и пропорционална, включително без този оборот. Той добавя, че според Комисията другите уличени превозвачи, които евентуално са включили такива вътрешни продажби в оборотите, съобщени на Комисията по време на административното производство, не можели да се ползват от допусната незаконосъобразност в полза на друго лице.

340 В точка 934 от същото решение Общият съд посочва, че приканени да вземат отношение по отговорите на Комисията, SAS Cargo и др. също твърдят, че в стойността на продажбите им не трябва да се връщат реализираните от тях обороти при вътрешните маршрути.

341 В точка 935 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче приема, че от текста на член 1, параграф 1 от оспорваното решение на Комисията може да се заключи, че той се отнася за деяния, извършени както при маршрутите между държави членки или договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, така и при обслужваните маршрути вътре само в една държава членка или само в една договаряща се страна.

342 В точка 936 от това решение той приема, че при това положение оборотът, реализиран от уличените превозвачи при обслужваните маршрути вътре само в една държава членка или само в една договаряща се страна, явно попада в приложното поле на единното продължено нарушение и че няма да се направи справедлива преценка на икономическото му значение и на ролята, изпълнявана от всеки уличен превозвач в това отношение, ако този оборот не се взема предвид за целите на изчисляването на размера на глобата.

343 В точка 937 от посоченото решение Общият съд освен това добавя, че исканията за предоставяне на информация, които Комисията изпраща на уличените превозвачи по време на административното производство и с които тя по-специално възнамерява да събере данни за оборота им при маршрутите „intra ЕИП“, се отнасят за „маршрутите, при които както отправното летище, така и летището на местоназначение се намират вътре в ЕИП“, без да се уточнява, че тези маршрутите непременно са презгранични. Той отбелязва също, че в оспорваното ѝ решение, що се отнася до стойността на продажбите, Комисията посочва в съображение 1197, че „оборотът [„intra ЕИП“ е] реализиран в [18 от 28‑те] страни, които по това време са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП“, и че „оборотът [„ЕС—Швейцария“ е] реализиран при маршрутите между [15 от 25‑те] държави членки по това време и Швейцария“. Той съответно счита, че употребата на думата „в“ в един случай и думата „между“ в друг показва намерението на Комисията в първия случай да не прави разграничение между вътрешните маршрути и презграничните маршрути, тъй като в противен случай би посочила, че оборотът „intra ЕИП“ е реализиран при маршрутите „между“ договарящите се страни.

344 В точка 938 от същото решение той приема, че този прочит отразява намерението на Комисията, така както е разбирано от уличените превозвачи. Той добавя, че това се потвърждава от изричното твърдение на SAS Cargo и др. по време на административното производство, че реализираните продажби при вътрешните маршрути трябва да се изключат от стойността на техните продажби при маршрутите „intra ЕИП“, тъй като това искане за изключване на вътрешните маршрути имало смисъл само ако по принцип се приема, че маршрутите „intra ЕИП“ ги обхващат.

345 В точка 939 от обжалваното съдебно решение той констатира, че следователно реализираният от уличените превозвачи оборот при маршрутите „intra ЕИП“ в една и съща договаряща се страна „не е бил включен в стойността на продажбите, както твърди Комисията, по невнимание“, но че този оборот е бил сред данните, поискани от Комисията по време на административното производство, бил е включен в стойността на продажбите, използвана от Комисията в оспорваното ѝ решение въз основа на следвания от нея метод, и е отразявал географския обхват на единното продължено нарушение, както следва от член 1, параграф 1 от това решение.

346 Накрая, в точка 940 от това решение той добавя, че поради това с цел също така да се осигури равно третиране между уличените превозвачи, подали жалба срещу оспорваното решение на Комисията, е важно Общия съд да върне в стойностите на продажбите, послужила за изчисляване на наложената на SAS Cargo и др. глоба, реализираният от тях оборот при вътрешните маршрути, който възлиза на 7 991 282 евро.

347 Произнасяйки се така, Общият съд, като твърдят SAS Cargo и др., допуска в обжалваното съдебно решение редица грешки при прилагане на правото. Всъщност, първо, в посочената точка 939 той не само изпада в противоречие със собственото изложение на отговора от 22 април 2021 г., който описва в точка 932 от обжалваното съдебно решение, но и изопачава същия отговор, приемайки че в него Комисията посочва само, че оборотът, реализиран от уличените превозвачи при маршрутите „intra-ЕИП“ в една и съща договаряща се страна, не е бил включен в стойността на продажбите по невнимание, докато от същността на посочения отговор, който SAS Cargo и др. прилагат към своята жалба до Съда, явно следва, че позицията на Комисията е била по-нюансирана и с нея не може разумно да се подкрепи прочитът ѝ от Общия съд, извършен в точка 939.

348 Всъщност, в точка 4 от същия отговор Комисията най-напред представя невключването на оборота, който евентуално е реализиран от други адресати на оспорваното ѝ решение при обслужваните маршрути вътре само в една държава членка или само в една договаряща се страна, не като нещо сигурно, а като обикновена възможност („the Commission may inadvertently not have deducted sales within one and the same EEA country when calculating the fines of certain other addresse[e]s of the 2017 Decision“).

349 Тя освен това посочва, че това евентуално невключване, дори да се дължи на невнимание, се обяснява с две причини. От една страна, това се дължало на липсата на конкретно посочване от нейна страна в искането ѝ за предоставяне на информация от 26 януари 2009 г. дали уличените превозвачи трябва да включат или изключат продажбите на услуги по превоз на товари при обслужваните маршрути вътре само в една държава членка или само в една договаряща се страна от своите обороти, реализирани през 2005 г. при маршрутите между летищата на 18‑те или 28‑те — според периода —държави, формиращи ЕИП. От друга страна, това се дължало на факта, че в отговорите им на това искане за предоставяне на информация превозвачите, посочили реализиран през 2005 г. оборот във връзка с маршрутите между летищата на 18‑те или 28‑те — според периода — държави, формиращи ЕИП, с изключение на SAS Cargo и др. не отбелязали дали са включили или изключили от своя оборот продажбите на услуги по превоз на товари, реализирани при обслужваните маршрути вътре само в една държава от състава на ЕИП.

350 От това в точка 5 от отговора от 22 април 2021 г. тя заключава, че за да се съчетаят принципите на равенство и на равно третиране, Общият съд не трябва да отчита оборотът, реализиран от SAS Cargo и др. при тези вътрешните маршрути, ако реши да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, обяснявайки в това отношение, от една страна, че въпреки това невключване наложената на SAS Cargo и др. глоба продължава да бъде подходяща и пропорционална и от друга страна, че дори други превозвачи евентуално да са включили продажбите, реализирани при обслужваните маршрути вътре само в една държава от състава на ЕИП, те не могат да се позоват в своя полза на грешка, която Комисията е допуснала при изчисляването на глобата на SAS Cargo и др.

351 Второ, считайки освен това в точка 938 от обжалваното съдебно решение, че може да се позове на „намерението на Комисията, така както е разбирано от уличените превозвачи“, и приемайки, че позицията ѝ се потвърждава от твърдението на SAS Cargo и др., че реализираните продажби при вътрешните маршрути трябва да се изключат от стойността на реализираните продажби при маршрутите „intra ЕИП“, в тази точка Общият съд също явно прекрачва пределите на разумната преценка на представените му доказателства. Всъщност, от една страна, това предполагаемо намерение на Комисията, което Общият съд счита, че може да обоснове с употребата от Комисията в съображение 1197 от оспорваното ѝ решение на думите „в“ и „между“, които най-малкото са двусмислени, що се отнася до това дали стойността на реализираните продажби при вътрешните маршрути трябва да се изключи от стойността на реализираните продажби при маршрутите „intra ЕИП“, се оказва в пряко противоречие с изразената от тази институция позиция в нейния отговор от 21 април 2021 г. От друга страна, като твърдят SAS Cargo и др., тяхната позиция по изключването на тези продажби от релевантния оборот може да се дължи на двусмислието на искането на Комисията за предоставяне на информация. Самата Комисията впрочем признава това обстоятелство в посочения отговор.

352 Трето, от тези обстоятелства, а и като твърдят SAS Cargo и др., следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и в точка 940 от обжалваното съдебно решение, обосновавайки с мними доказателства своето решение да върне в стойността на продажбите, послужила за изчисляване на наложената на SAS Cargo и др. глоба, реализираният от тях оборот при вътрешните маршрути, за да осигури равно третиране между превозвачите, поискали оспорваното решение на Комисията да бъде отменено. Както всъщност следва от точки 347—351 от настоящото решение, с представените му доказателства изобщо не се е установявало, че при всички уличени превозвачи, обжалвали оспорваното решение на Комисията, за разлика от SAS Cargo и др. оборотите, които евентуално са реализирали при обслужвани маршрути вътре само в една държава от състава на ЕИП, са били включени в стойността на техните продажби, послужила за основа за изчисляването на глобите им. Следователно Общият съд не е разполагал с доказателства, които да му позволят да установи със сигурност нарушаване на равното третиране, което е щял да бъде длъжен да поправи.

353 От всичко гореизложено следва, че доводите, представени в точки 327 и 328 от настоящото решение, са основателни. Поради това петото основание за обжалване пред Съда трябва да бъде уважено и обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, доколкото в точка 4 от неговия диспозитив размерът на глобата, наложена на SAS Cargo и др., се определя въз основа на оборот, включващ продажбите на услуги по превоз на товари, които те са реализирали през 2005 г. изключително при вътрешните маршрути, без да е необходимо да се разглеждат другите доводи, изтъкнати в подкрепа на това основание.

По жалбата до Общия съд

354 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя акта на Общия съд. Тогава той може сам да постанови окончателно решение по спора, когато състоянието на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

355 В разглеждания случай, предвид по-специално обстоятелството, че жалбата на SAS Cargo и др. до Общия съд почива на основания, които са били предмет на обсъждане при условията на състезателност пред последния и чието разглеждане не налага да се разпорежда никакво допълнително процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства по делото, Съдът счита, че състоянието на производството по тази жалба позволява произнасяне по нея и че трябва да постанови окончателно решение по същата в пределите на спора, с който продължава да е сезиран (вж. по аналогия решение от 4 март 2021 г., Комисия/Fútbol Club Barcelona, C‑362/19 P, EU:C:2021:169, т. 108 и цитираната съдебна практика).

356 Всъщност, предвид отхвърлянето от Съда на подадената от SAS Cargo и др. жалба до него, доколкото с нея те оспорват обжалваното съдебно решение в частта, в която се отхвърля искането им за отмяна на оспорваното решение на Комисията, жалбата по дело T‑324/17 подлежи на разглеждане само доколкото се отнася за упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол. Освен това, предвид частичната отмяна на обжалваното съдебно решение в това отношение и предвид факта, че в своята жалба до Съда SAS Cargo и др. поставят под въпрос упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол само по отношение на връщането в оборота, служещ за основа за изчисляването на тяхната глоба, на стойността на продажбите им на услуги по превоз на товари, реализирани при вътрешните маршрути, остава само да се разгледа твърдението на SAS Cargo и др., че такъв оборот не трябва да се включва в оборота, служещ за основа за изчисляването на глобата.

357 От мотивите, изложени в точки 347—352 от настоящото решение, впрочем следва, че такова включване не трябва да се извършва.

358 При тези обстоятелства според Съда се налага преразглеждане само на включването, извършено от Общия съд. В това отношение, от една страна, поради избора на Общия съд да използва метода за изчисляване на глобите, приложен от Комисията в оспорваното ѝ решение и следващ изложената в Насоките от 2006 г. методология, без това да се оспорва в производството по обжалване пред Съда, и от друга страна, поради необходимостта да се осигури равното третиране на превозвачите, санкционирани с това решение, и да се поправят фактическите грешки, опорочили изчисленията на Общия съд, е уместно размерът на глобата, наложена на SAS Consortium, да се определи на 4 744 224 евро, размерът на глобата, наложена на SAS Cargo и SAS Consortium поотделно и солидарно, да се определи на 4 069 120 евро, размерът на глобата, наложена на SAS Cargo и др. поотделно и солидарно, да се определи на 4 365 056 евро, размерът на глобата, наложена на SAS Cargo и SAS поотделно и солидарно, да се определи на 27 730 944 евро и размерът на глобата, наложена на SAS Cargo, да се определи на 21 974 880 евро.

По съдебните разноски

359 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата до него е основателна и той се произнася окончателно по спора, Съдът се произнася по съдебните разноски.

360 В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

361 Съгласно член 138, параграф 3 от посочения правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от него, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

362 В разглеждания случай, тъй като SAS Cargo и др. и Комисията са загубили съответно по едно или няколко от предявените основания и са поискали другата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, както SAS Cargo и др., така и Комисията ще понесат собствените си съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване пред Съда.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)Отменя точки 4, 6 и 7 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 март 2022 г., SAS Cargo Group и др./Комисия (T‑324/17, EU:T:2022:175).

2)Отхвърля жалбата до Съда в останалата ѝ част.

3)Определя на 4 744 224 евро размера на глобата, наложена на Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, на 4 069 120 евро размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo Group A/S и Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, на 4 365 056 евро размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo Group, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden и SAS AB, на 27 730 944 евро размера на глобата, наложена поотделно и солидарно на SAS Cargo Group и SAS, и на 21 974 880 евро размера на глобата, наложена на SAS Cargo Group.

4)SAS Cargo Group A/S, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и Европейската комисия понасят собствените си съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване пред Съда.

Подписи

*Език на производството: английски.