РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)
4 март 2026 година(*)
„ Обществени поръчки за доставки — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Доставка на оборудване за наблюдение за Frontex — Отхвърляне на офертата на оферент — Жалба за отмяна — Член 76, буква г) от Процедурния правилник — Правен интерес — Допустимост — Нарушение на минималните технически изисквания по възлагателната процедура — Равно третиране — Прозрачност — Принцип на добра администрация “
По дело T‑669/24,
„Оптикоелектрон груп“ АД, установено в Панагюрище (България), представлявано от И. Стойнев и М. Кръстева, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), представлявана от C. Carroll и R.‑A. Popa, подпомагани от M. Troncoso Ferrer и L. Lence de Frutos, avocats,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),
състоящ се от: S. L. Kalėda, председател, M. Jaeger (докладчик) и H. Kanninen, съдии,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като взе предвид, че в триседмичния срок от съобщението за приключването на писмената фаза на производството няма постъпило искане от страните за насрочване на съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, „Оптикоелектрон груп“ АД, иска отмяна на решението, което му е съобщено с писмо от 24 октомври 2024 г. (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“) и с което Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) отхвърля офертите, които е подал в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка, озаглавена „Доставка на оборудване за наблюдение за Frontex“, с референтен номер FRONTEX/2024/OP/0016 (наричана по-нататък „възлагателната процедура“), по четвъртата, петата и шестата обособена позиция, на които тя е разделена, и възлага поръчката на друг оферент (наричан по-нататък „спечелилият оферент“), както и на решението от 15 ноември 2024 г. (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“), с което Frontex е отказала да му предостави поисканата от него информация относно посочената процедура.
I.Обстоятелствата по спора
2 На 30 април 2024 г. Frontex публикува обявление за участие във възлагателната процедура. Съгласно това обявление обществената поръчка, която трябва да бъде възложена в рамките на процедурата, е разделена на шест обособени позиции във връзка с доставката на, по първата позиция, преносими мултисензорни бинокли с охлаждане, по втората — преносими термокамери без охлаждане, по третата — преносими термокамери с охлаждане, по четвъртата — очила за нощно виждане с единичен усилвател на изображението, по петата — очила за нощно виждане с двоен усилвател на изображението, и по шестата — бинокли за нощно виждане.
3 На 8 август 2024 г. във формуляр, изпратен на Frontex в рамките на възлагателната процедура, жалбоподателят потвърждава, че се е запознал с документацията за посочената процедура и напълно приема нейните разпоредби, без резерви или ограничения.
4 На 20 август 2024 г. жалбоподателят подава оферти по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура.
5 С писмо от 24 октомври 2024 г. Frontex изпраща на жалбоподателя първото обжалвано решение, с което го уведомява, че офертите му по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура не са приети, и му съобщава оценките, които са получили за всеки от критериите, определени в рамките на възлагателната процедура (наричани по-нататък „възлагателните критерии“), както и цената, предложена от спечелилия оферент за посочените обособени позиции. Освен това Frontex посочва, че договорът с този оферент ще бъде подписан едва след изтичането на десетдневен период на изчакване, през който жалбоподателят може да изрази становище по възлагателната процедура.
6 На 28 октомври 2024 г. жалбоподателят иска от Frontex да му съобщи името на спечелилия оферент, характеристиките и предимствата на подадената от него оферта (наричана по-нататък „спечелилата оферта“) и стойността на договора, който е сключила с него.
7 Същия ден Frontex съобщава на жалбоподателя името на спечелилия оферент за всички обособени позиции от възлагателната процедура и му изпраща извършената от нейната оценителна комисия, въз основа на възлагателните критерии във връзка с четвъртата, петата и шестата обособена позиция, оценка на спечелилата оферта (наричана по-нататък „оценката на спечелилата оферта“).
8 На 5 ноември 2024 г. жалбоподателят иска от Frontex да му изпрати копие от спечелилата оферта, както и подробната техническа оценка, извършена от нейната оценителна комисия, с конкретните причини за присъждане на техническите точки за всеки параметър от тази оферта съгласно възлагателните критерии.
9 На 15 ноември 2024 г. Frontex приема второто обжалвано решение. В него, след като припомня на жалбоподателя, че в електронното си писмо от 28 октомври 2024 г. му съобщава името на спечелилия оферент и изпраща оценката на спечелилата оферта, тя отказва да му предостави копие от тази оферта, тъй като според нея предоставянето на този документ може да наруши лоялната конкуренция между съответните икономически оператори.
II.Искания на страните
10 Жалбоподателят моли Общия съд:
–да отмени първото обжалвано решение,
–да отмени второто обжалвано решение,
–да задължи Frontex да му предостави копие от спечелилата оферта и подробната обосновка за оценката ѝ, както и докладите от оценителната комисия относно извършената въз основа на възлагателните критерии оценка на офертите, получени във възлагателната процедура,
–да назначи експертиза за установяване на факта дали спечелилата оферта съдържа иновации, що се отнася до предложените усилватели на изображението,
–да осъди Frontex да заплати разноските по делото.
11 Frontex моли Общия съд:
–да отхвърли жалбата като недопустима или във всеки случай като неоснователна,
–да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
III. От правна страна
А.По третото искане на жалбоподателя — Frontex да бъде задължена да представи няколко документа
12 Третото искане на жалбоподателя е Общият съд да задължи Frontex да му предостави копие от спечелилата оферта и подробната обосновка за оценката на тази оферта от оценителната ѝ комисия, както и докладите на последната относно извършената въз основа на възлагателните критерии оценка на офертите, получени във възлагателната процедура.
13 Съгласно постоянната съдебна практика обаче не е от компетентността на Общия съд да дава задължителни указания на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз или на държавите членки в рамките на предоставеното му с член 263 ДФЕС правомощие за отмяна (вж. решение от 22 юни 2022 г., Haswani/Съвет, T‑479/21, непубликувано, EU:T:2022:383, т. 47 и цитираната съдебна практика, и определение от 19 май 2025 г., Birių Krovinių Terminalas/Съвет, T‑261/24, непубликувано, EU:T:2025:540, т. 55 и цитираната съдебна практика).
14 Поради това третото искане на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено поради липса на компетентност на Общия съд.
Б.По първото и второто искане на жалбоподателя — отмяна на първото обжалвано решение и на второто обжалвано решение
1.По допустимостта на първото искане
15 Без изрично да повдига възражение за недопустимост, Frontex поддържа, че първото искане на жалбоподателя, а именно за отмяна на първото обжалвано решение, е недопустимо, тъй като той не е посочил точно акта, или по-специално частта от този акт, чиято отмяна иска. Всъщност, въпреки че подал оферти само по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура, жалбоподателят искал отмяна на първото обжалвано решение в неговата цялост, тоест за всичките шест обособени позиции, на които е разделена посочената процедура. От една страна, Frontex поддържа, че доколкото не е уточнил предмета на първото си искане, жалбоподателят е нарушил член 76 от Процедурния правилник на Общия съд. От друга страна, тя твърди, че жалбоподателят няма правен интерес, що се отнася до решенията по първата, втората и третата обособена позиция от възлагателната процедура.
16 Жалбоподателят оспорва тези доводи.
17 На първо място, следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут, и на член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Тези елементи трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С цел да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде допустима една жалба, е необходимо съществените фактически и правни обстоятелства, на които тя се основава, да следват логично и разбираемо от текста на самата жалба (вж. решение от 8 октомври 2025 г., Swissgrid/ACER, T‑556/23, EU:T:2025:941, т. 46 и цитираната съдебна практика).
18 В случая трябва да се приеме, че първото искане на жалбоподателя е за отмяна на първото обжалвано решение в частта, в която се отхвърлят офертите, които е подал по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура.
19 Ето защо следва да се приеме, че в съответствие с цитираната в точка 17 по-горе съдебна практика първото искане на жалбоподателя указва достатъчно ясно и точно предмета на спора.
20 На второ място, във връзка с правния интерес е важно да се припомни, че съгласно съдебната практика той е основно и първостепенно изискване за всяка жалба пред съд. Така жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само доколкото жалбоподателят има интерес от отмяната на обжалвания акт. Правният интерес на жалбоподателя предполага, че отмяната на обжалвания акт може сама по себе си да породи правни последици, че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала, и че последната трябва да обоснове възникнал и все още съществуващ интерес от отмяната на посочения акт (вж. решение от 30 януари 2025 г., Frajese/Комисия, C‑586/23 P, EU:C:2025:45, т. 47 и цитираната съдебна практика).
21 В случая на 20 август 2024 г. жалбоподателят подава оферти по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура и първото му искане е за отмяна на първото обжалвано решение в частта, в която се отхвърлят офертите му по тези обособени позиции (вж. т. 18 по-горе).
22 С първото обжалвано решение Frontex уведомява жалбоподателя по същество, че тъй като офертите, които е подал по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура, не са били икономически най-изгодните, те не са били приети, и му съобщава оценките, които са получили въз основа на отнасящите се до тези три обособени позиции възлагателни критерии.
23 От това следва, че с първото обжалвано решение Frontex само е отхвърлила офертите, подадени от жалбоподателя по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура.
24 Поради това следва да се приеме, че доколкото жалбата е насочена срещу първото обжалвано решение, жалбоподателят има правен интерес. Всъщност отмяната на това решение би му донесла полза по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 20 по-горе, изразяваща се във възможността да бъде повторно допуснат до участие във възлагателната процедура по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от нея.
25 Ето защо следва да се приеме, че първото искане на жалбоподателя е допустимо.
2.По същество
26 В подкрепа на първото и второто си искане жалбоподателят изтъква по същество две основания, първото от които е нарушение от страна на Frontex на минималните технически изисквания, както и на принципите на равно третиране и на прозрачност, а второто — нарушение от нейна страна на принципа на добра администрация.
а)По първото основание — нарушение от страна на Frontex на минималните технически изисквания, както и на принципите на равно третиране и на прозрачност
27 По първото основание жалбоподателят твърди по същество, че Frontex, от една страна, не е спазила минималните технически изисквания и от друга страна, е нарушила принципите на равно третиране и на прозрачност, тъй като при оценката на спечелилата оферта е присъдила допълнителни точки на спечелилия оферент, въпреки че усилвателите на изображението, които е предложил по четвъртата и петата обособена позиция (наричани по-нататък „разглежданите усилватели на изображението“), се основават на технология от четвърто поколение, която не съществува на пазара.
28 В това отношение следва да се приеме, че съгласно постоянната съдебна практика възлагащият орган разполага с широко право на преценка относно обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид с оглед на приемането на решение за възлагане на обществена поръчка след провеждане на възлагателна процедура, и контролът на Общия съд трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Такова широко право на преценка се признава на възлагащия орган по време на цялата възлагателна процедура, включително по отношение на избора и оценката на критериите за подбор и възлагане. По-конкретно изборът на икономически най-изгодната оферта оставя на възлагащия орган избора на критериите за възлагане на поръчката, които възнамерява да приложи, стига тези критерии да целят определяне на икономически най-изгодната оферта и да не предоставят на възлагащия орган неограничена свобода на избор за възлагане на поръчката на даден оферент (вж. решение от 6 октомври 2021 г., Global Translation Solutions/Парламент, T‑7/20, непубликувано, EU:T:2021:649, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).
29 Двете оплаквания, изложени от жалбоподателя по първото основание, следва да бъдат разгледани именно в този контекст.
1)По първото оплакване в рамките на първото основание — нарушение от страна на Frontex на минималните технически изисквания
30 По първото оплакване в рамките на първото основание жалбоподателят твърди по същество, че Frontex е нарушила минималните технически изисквания, тъй като разглежданите усилватели на изображението не съответстват на усилватели на изображението от трето поколение, основани са на технология от четвърто поколение, която не съществува на пазара, и не са произведени от производител със седалище в Съюза или в една от държавите от Шенгенското пространство.
31 Frontex оспорва доводите на жалбоподателя.
32 Като начало следва да се отбележи, че съгласно член 166, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1), който урежда възлагателната процедура, в документацията за поръчката възлагащият орган посочва приложимите критерии за отстраняване, подбор и възлагане.
33 Освен това в член 167 от Регламент 2018/1046 се посочва, че договорите се възлагат въз основа на критерии за възлагане, при условие че възлагащият орган е проверил по-специално дали офертата е в съответствие с минималните изисквания, определени в документацията за поръчката, и дали оферентът отговаря на произтичащите от тази документация критерии за подбор.
34 В случая от техническите задания и спецификации по възлагателната процедура е видно, че офертите, подадени в рамките на тази процедура, трябва да отговарят на минимални технически изисквания. Съответно разглежданите усилватели на изображението не трябва да бъдат по-ниско поколение от трето поколение (наричано по-нататък „задължителното техническо изискване“), но по избор на оферента може да се основават на технология от четвърто поколение (наричано по-нататък „незадължителното техническо изискване“), и трябва да бъдат произведени от производител със седалище в Съюза или в една от държавите от Шенгенското пространство (наричано по-нататък „задължителното изискване за място на произход“).
35 Освен това в техническите задания по възлагателната процедура се посочва, че подадените оферти, които отговарят на минималните технически изисквания, се оценяват от Frontex въз основа на възлагателните критерии. Съответно въз основа на отнасящия се до усилвателите на изображението възлагателен критерий, ако в рамките на четвъртата обособена позиция от възлагателната процедура оферент отговаря на незадължителното техническо изискване, Frontex му присъжда най-много пет допълнителни точки, а ако отговаря на същото изискване по петата обособена позиция, Frontex му присъжда най-много четири допълнителни точки.
36 Именно с оглед на тези обстоятелства следва да се прецени основателността на първото оплакване по първото основание.
37 Най-напред, що се отнася до задължителното техническо изискване, следва да се отбележи, че безспорно технологията от четвърто поколение, на която се основават разглежданите усилватели на изображението, представлява развитие спрямо предходната технология от трето поколение.
38 От това следва, че тъй като не са по-ниско поколение от трето поколение, разглежданите усилватели на изображението отговарят на задължителното техническо изискване, посочено в техническите задания от самото начало на възлагателната процедура.
39 По-нататък, що се отнася до незадължителното техническо изискване, първо, следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 28 по-горе съдебна практика възлагащият орган разполага с широко право на преценка относно обстоятелствата и критериите, които следва да бъдат взети предвид в рамките на възлагателна процедура, стига те да целят определяне на икономически най-изгодната оферта и да не му предоставят неограничена свобода на избор за възлагане на поръчката на даден оферент.
40 Второ, следва да се отбележи, че незадължителното техническо изискване ясно следва от техническите задания и спецификации по възлагателната процедура. Освен това във формуляра, изпратен на Frontex на 8 август 2024 г., жалбоподателят потвърждава, че се е запознал с документацията за посочената процедура и напълно приема нейните разпоредби, без резерви или ограничения. От това следва, че при изпращането на офертите по четвъртата и петата обособена позиция жалбоподателят е знаел за съществуването на незадължителното техническо изискване.
41 Трето, от приложение B.06 към писмената защита следва, че спечелилият оферент е изпратил на Frontex технически спецификации и брошура, които доказват, че разглежданите усилватели на изображението отговарят на незадължителното техническо изискване.
42 Четвърто, следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, удостоверяващо, че разглежданите усилватели на изображението не се основават на технология от четвърто поколение.
43 От една страна, в рамките на възлагателната процедура жалбоподателят действително посочва пред Frontex, че задълбочено проучване на пазара е показало, че не съществуват усилватели на изображението от четвърто поколение, и в подкрепа на това твърдение се позовава на публикувана в интернет статия и на документ, изготвен от производител на усилватели на изображението. Тези документи обаче не са релевантни в случая, тъй като не предоставят доказателства, удостоверяващи, че усилвателите на изображението, основани на технология от четвърто поколение, не съществуват. Всъщност първият изтъкнат от жалбоподателя документ само подчертава терминологичните различия между Съединените щати и Съюза при обозначаването на технологиите от трето и четвърто поколение, а вторият документ обяснява от гледна точка на един производител разликите между усилвателите на изображението от трето поколение и тези от четвърто поколение.
44 От друга страна, с репликата жалбоподателят представя брошура на същия производител на усилватели на изображението, в която се посочва, че наличните на пазара усилватели се основават на технологии от първо, второ и трето поколение, писмо, подписано от регионалния директор по продажбите на този производител за Нидерландия, в което се твърди, че усилвателите на изображението от четвърто поколение не съществуват на пазара, и брошура на друг производител, в която се посочва наличието на пазара на усилватели на изображението от първо, второ и трето поколение.
45 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 85, параграф 1 от Процедурния правилник доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления. В член 85, параграф 2 от Процедурния правилник се уточнява, че главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано (решение от 8 март 2023 г., Assaad/Съвет, T‑426/21, EU:T:2023:114, т. 61).
46 В случая, както правилно изтъква Frontex, жалбоподателят не обосновава причината, поради която не е представил още на етапа на жалбата твърдените доказателства, посочени в точка 44 по-горе. Ето защо те следва да бъдат обявени за недопустими. Във всеки случай, дори да се предположи, че тези твърдени доказателства се приемат за допустими, те не са релевантни, доколкото в тях само се посочва изразеното от производителите на усилватели на изображението мнение относно твърдяната липса на пазара на усилватели на изображението от четвърто поколение, но те не съдържат никакво доказателство, удостоверяващо, че противно на твърденията в офертите на спечелилия оферент, такива усилватели на изображението не съществуват.
47 С оглед на всичко изложено по-горе жалбоподателят не доказва, че разглежданите усилватели на изображението не отговарят на незадължителното техническо изискване.
48 Накрая, що се отнася до задължителното изискване за място на произход, от приложение B.06 към писмената защита следва, че спечелилият оферент е изпратил на Frontex декларация, потвърждаваща, че разглежданите усилватели на изображението отговарят на това изискване. Жалбоподателят обаче не доказва, нито дори твърди, че тази декларация е невярна.
49 Съответно жалбоподателят не доказва, че разглежданите усилватели на изображението не отговарят на задължителното изискване за място на произход.
50 Ето защо първото оплакване по първото основание следва да бъде отхвърлено.
2)По второто оплакване в рамките на първото основание — нарушение от страна на Frontex на принципа на равно третиране и на принципа на прозрачност
51 По второто оплакване в рамките на първото основание жалбоподателят твърди по същество, че в съответствие с постановеното от Съда в решение от 4 декември 2003 г., EVN и Wienstrom (C‑448/01, EU:C:2003:651), като е присъдила допълнителни точки на спечелилия оферент за разглежданите усилватели на изображението въз основа на отнасящия се до усилвателите на изображението възлагателен критерий, Frontex е нарушила принципа на равно третиране и принципа на прозрачност. Всъщност, от една страна, този възлагателен критерий не бил обективен и от друга страна, като го приложила, Frontex предоставила на спечелилия оферент необосновано предимство в сравнение с другите оференти, които са предложили усилватели на изображението, основани на технология от трето поколение.
52 Frontex оспорва доводите на жалбоподателя.
53 Като начало следва да се припомни, че член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 предвижда, че всички договори, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза, са в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация. Съгласно член 160, параграф 2 от този регламент при всички договори се осигурява конкуренция на възможно най-широка основа.
54 Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране на оферентите има за цел да насърчи развитието на здравословна и ефективна конкуренция между участващите в обществена поръчка предприятия (вж. решение от 24 май 2016 г., MT Højgaard и Züblin, C‑396/14, EU:C:2016:347, т. 38 и цитираната съдебна практика). Основната цел на произтичащия от него принцип на прозрачност е да гарантира, че няма да има риск от фаворизиране и произвол от страна на възлагащия орган (вж. решение от 5 декември 2013 г., Nordecon и Ramboll Eesti, C‑561/12, EU:C:2013:793, т. 36 и цитираната съдебна практика).
55 От съдебната практика следва също, че принципът на равно третиране и принципът на прозрачност предполагат оферентите да са в еднакво положение както при изготвяне на офертите, така и при оценяването им от възлагащия орган (вж. решение от 12 юни 2025 г., OHB System/Комисия, C‑415/23 P, непубликувано, EU:C:2025:434, т. 68 и цитираната съдебна практика). Освен това тези принципи изискват предметът и критериите за възлагане на обществените поръчки да бъдат ясно определени още от самото начало на възлагателната процедура, възлагащият орган да се придържа към едно и също тълкуване на възлагателните критерии по време на цялата възлагателна процедура и да не ги променя в хода ѝ (вж. решение от 10 септември 2025 г., Geos Atlas/EUCAP Somalia, T‑300/24, непубликувано, EU:T:2025:860, т. 41 и цитираната съдебна практика).
56 В случая, на първо място, следва да се отбележи, че отнасящият се до усилвателите на изображението възлагателен критерий е бил включен в техническите задания от самото начало на възлагателната процедура и е бил точно формулиран, така че съответните оференти са можели лесно да разберат неговия обхват, и че Frontex не е имала неограничена свобода на избор за възлагането на поръчката на един от тези оференти. Всъщност този критерий предвижда, че Frontex има право да присъди на офертите, които отговарят на незадължителното техническо изискване, най-много пет допълнителни точки в рамките на четвъртата обособена позиция и най-много четири допълнителни точки в рамките на петата обособена позиция от възлагателната процедура.
57 На второ място, следва да се припомни, че както бе посочено в точка 40 по-горе, във формуляра, изпратен на Frontex на 8 август 2024 г., жалбоподателят потвърждава, че се е запознал с документацията за посочената процедура, включително с техническите задания, и напълно приема нейните разпоредби, без резерви или ограничения. От това следва, че при изпращането на офертите жалбоподателят е знаел за съществуването на отнасящия се до усилвателите на изображението възлагателен критерий.
58 На трето място, следва да се отбележи, че Frontex е приложила отнасящия се до усилвателите на изображението възлагателен критерий по обективен и еднакъв начин спрямо всички оференти, без да накърнява равенството им както при изготвянето на офертите, така и при оценяването им от оценителната комисия. Всъщност е имало възможност на всички оферти на оферентите да бъдат присъдени най-много пет допълнителни точки в рамките на четвъртата обособена позиция и най-много четири допълнителни точки в рамките на петата обособена позиция от възлагателната процедура, ако тези оферти отговарят на незадължителното техническо изискване.
59 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че Frontex не е нарушила принципа на равно третиране и принципа на прозрачност.
60 Този извод не може да бъде оборен с доводите на жалбоподателя, изведени от решение от 4 декември 2003 г., EVN и Wienstrom (C‑448/01, EU:C:2003:651). Всъщност делото, по което е постановено това решение, се отнася до съвместимостта с правото на Съюза на възлагателен критерий, който предвижда, че оферентите трябва да се задължат да доставят на възлагащия орган електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и във всички случаи да не доставят съзнателно електроенергия, произведена чрез ядрено делене. Разглежданият възлагателен критерий обаче не изисква оферентите да представят доказателства за източниците си на снабдяване и уточнява, че възлагащият орган съзнава, че по технически причини никой доставчик не може да гарантира, че доставената на определен клиент електроенергия действително е произведена от възобновяеми енергийни източници.
61 Именно в този контекст Съдът приема, че обективната и прозрачна оценка на офертите, представени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, предполага възлагащият орган, основавайки се на информацията и доказателствата, предоставени от оферентите, да е в състояние действително да провери дали офертите на последните отговарят на възлагателните критерии. Съответно, когато възлагащият орган определя възлагателен критерий, като посочва, че нито е в състояние, нито възнамерява да проверява верността на предоставената от оферентите информация, той нарушава принципа на равно третиране, тъй като такъв критерий не гарантира прозрачността и обективността на възлагателната процедура. Според Съда от това следва, че възлагателен критерий, който не е съпътстван с изисквания, позволяващи ефективен контрол на верността на предоставената от оферентите информация, противоречи на принципите на правото на Съюза в областта на обществените поръчки (решение от 4 декември 2003 г., EVN и Wienstrom, C‑448/01, EU:C:2003:651, т. 50—52).
62 В случая обаче жалбоподателят нито доказва, нито дори твърди, че Frontex не е била в състояние или не е възнамерявала да провери верността на предоставената информация в рамките на възлагателната процедура, що се отнася до спазването на отнасящия се до усилвателите на изображението възлагателен критерий.
63 Освен това, както бе посочено в точка 41 по-горе, Frontex е проверила въз основа на информацията и доказателствата, представени от спечелилия оферент, дали разглежданите усилватели на изображението отговарят на незадължителното техническо изискване и дали следователно може да му присъди допълнителни точки въз основа на отнасящия се до усилвателите на изображението възлагателен критерий. Освен това, както Общият съд заключава в точка 42 по-горе, жалбоподателят не представя никакво доказателство, удостоверяващо, че разглежданите усилватели на изображението не отговарят на незадължителното техническо изискване.
64 Ето защо следва да бъде отхвърлено второто оплакване, а оттам и да се приеме, че изцяло не е налице първото основание.
б)По второто основание — нарушение от страна на Frontex на принципа на добра администрация
65 По второто основание жалбоподателят твърди по същество, че Frontex е нарушила принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото, от една страна, не се е мотивирала надлежно по каква причина е отказала да му предостави копие от спечелилата оферта, подробната оценка на тази оферта от оценителната ѝ комисия и протоколите от заседанията на посочената комисия, и от друга страна, като не му е предоставила тези документи, не му е позволила да упражни правото на защита, което му е признато с посочения член и с член 47 от Хартата.
66 Frontex оспорва тези доводи.
67 На първо място, що се отнася до твърдяното нарушение от страна на Frontex на задължението за мотивиране, от член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права и от член 296, втора алинея ДФЕС следва, че издателят на акта трябва да изложи ясно и недвусмислено съображенията в подкрепа на този акт, така че, от една страна, да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да предявят правата си, и от друга страна, да се даде възможност на съда да упражни своя контрол (вж. решения от 3 юли 2025 г., Instituto Cervantes и Испания/Комисия, C‑534/23 P и C‑539/23 P, EU:C:2025:523, т. 122 и цитираната съдебна практика, и от 1 декември 2021 г., Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium/Комисия, T‑546/20, EU:T:2021:846, т. 34 и цитираната съдебна практика).
68 Що се отнася по-конкретно до мотивите на решенията, приети от институциите, агенциите и органите на Съюза в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, текстът на член 170, параграфи 2 и 3 от Регламент 2018/1046 е следният:
„2.Възлагащият орган уведомява всички кандидати или оференти, чиито заявления за участие или оферти са отхвърлени, за основанията, на които е взето решението, както и за продължителността на периодите на изчакване, посочени в член 175, параграф 2 и в член 178, параграф 1. […]
3.Възлагащият орган уведомява всеки оферент, който не е в положение, налагащо отстраняване по член 136, параграф 1, който не е отхвърлен по член 141, чиято оферта отговаря на документацията за поръчката и който подава писмено запитване, за:
а)името на оферента или на оферентите, в случай на рамково споразумение, на които се възлага договорът, както и — освен в случаите на конкретен договор по рамково споразумение с подновяване на състезателна процедура — за характеристиките и сравнителните предимства на спечелилата оферта, платената цена или стойността на договора, в зависимост от това кое е целесъобразно;
б)напредъка на преговорите и на диалога с оферентите.
При все това, възлагащият орган може да реши да не предостави определена информация, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането, би било в противоречие с обществения интерес, би увредило законните търговски интереси на икономическите оператори или би могло да наруши лоялната конкуренция между тях“.
69 Освен това съгласно точка 31.2 от приложение I към Регламент 2018/1046:
„Възлагащият орган съобщава информацията, предвидена в член 170, параграф 3, възможно най-скоро и във всеки случай в срок от 15 дни след получаване на писмено искане. Когато възлагащият орган възлага договори за своя сметка, той използва електронни средства. Оферентът също може да изпрати искането, като използва електронни средства“.
70 Освен това от съдебната практика следва, че член 170 от Регламент 2018/1046 и точка 31 от приложение I към посочения регламент предвиждат мотивиране на два етапа по отношение на неуспелите оференти. На първо място, възлагащият орган уведомява всички неуспели оференти, че офертата им е отхвърлена, и съобщава мотивите за това. На второ място, при писмено искане от страна на неуспял оферент, който не се намира в налагащо отстраняване положение и отговаря на критериите за подбор, възлагащият орган съобщава възможно най-скоро и във всеки случай в срок от 15 дни след получаване на искането характеристиките и предимствата на спечелилата оферта, платената цена или стойността на договора, както и името на избрания изпълнител. Това оповестяване на мотивите на два етапа съответства на целта на задължението за мотивиране, която, както бе посочено в точка 67 по-горе, е от една страна, да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да предявят правата си, и от друга страна, да се даде възможност на съда на Съюза да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2020 г., Securitec/Комисия, T‑661/18, EU:T:2020:319, т. 39 и 40, и от 1 декември 2021 г., Sopra Steria Benelux и Unisys Belgium/Комисия, T‑546/20, EU:T:2021:846, т. 38—40).
71 В случая следва най-напред да се припомни, че в първото обжалвано решение Frontex е уведомила жалбоподателя, че офертите му по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура не са били приети, и му е съобщила оценките, които са получили по всеки от възлагателните критерии, както и цената, предложена от спечелилия оферент за посочените обособени позиции.
72 По-нататък, в отговор на писмото на жалбоподателя от 28 октомври 2024 г., в което той иска да му бъдат съобщени името на спечелилия оферент, характеристиките и предимствата на спечелилата оферта и стойността на сключения с посочения оферент договор, същия ден Frontex му съобщава името на спечелилия оферент за всички обособени позиции от възлагателната процедура и му изпраща оценката на спечелилата оферта.
73 Накрая, в отговор на писмото на жалбоподателя от 5 ноември 2024 г., в което той иска да му бъде предоставено копие от спечелилата оферта, както и от извършената от оценителната комисия подробна техническа оценка, Frontex му припомня във второто обжалвано решение, че за четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура тя вече му е съобщила оценката на спечелилата оферта и го е уведомила, че не може да му изпрати копие от тази оферта, тъй като предоставянето на този документ може да наруши лоялната конкуренция между съответните икономически оператори.
74 От гореизложеното следва, че в съответствие с член 170, параграфи 2 и 3 от Регламент 2018/1046 и със съдебната практика, цитирана в точка 70 по-горе, Frontex е съобщила на жалбоподателя името на спечелилия оферент, характеристиките и предимствата на спечелилата оферта, посочени в оценката на тази оферта, както и предложената от спечелилия оферент цена по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от възлагателната процедура, за които жалбоподателят е подал оферти.
75 Противно на твърденията на жалбоподателя, от припомнените в точки 68 и 69 по-горе разпоредби, тълкувани в цитираната в точка 70 по-горе съдебна практика, не следва, че Frontex е била длъжна да му изпрати и копие от спечелилата оферта, подробната оценка на тази оферта и протоколите от заседанията на оценителната комисия.
76 Всъщност, първо, що се отнася до спечелилата оферта, следва да се отбележи, че тя не е в посочения в член 170, параграфи 2 и 3 от Регламент 2018/1046 списък на документите, които възлагащият орган трябва да предостави на неуспелия оферент. Във всички случаи съгласно член 170, параграф 3 от посочения регламент възлагащият орган може да реши да не предостави определена информация, когато разкриването ѝ би попречило на правоприлагането, би било в противоречие с обществения интерес, би увредило законните търговски интереси на икономическите оператори или би могло да наруши лоялната конкуренция между тях. Съответно в случая Frontex е уведомила жалбоподателя във второто обжалвано решение, че не може да му изпрати копие от спечелилата оферта, тъй като предоставянето на този документ може да наруши лоялната конкуренция между съответните икономически оператори.
77 Второ, що се отнася до подробната оценка на спечелилата оферта, следва да се отбележи, че съгласно член 170, параграф 3 от Регламент 2018/1046 в електронното си писмо от 28 октомври 2024 г., както и във второто обжалвано решение Frontex изпраща на жалбоподателя оценката на спечелилата оферта, в която се посочват предимствата и характеристиките на тази оферта. От съдебната практика обаче следва, че възлагащият орган не е длъжен да предоставя на неуспелия оферент пълен препис от доклада за оценка (решение от 16 май 2019 г., Transtec/Комисия, T‑228/18, EU:T:2019:336, т. 95). Също така не може да се изисква от възлагащия орган да изпраща на неуспял оферент прецизно обобщение на начина, по който е отчетена всяка подробност от неговата оферта при нейното оценяване, и прецизен сравнителен анализ на спечелилата оферта и на неговата оферта (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2025 г., Instituto Cervantes и Испания/Комисия, C‑534/23 P и C‑539/23 P, EU:C:2025:523, т. 125).
78 От това следва, че Frontex не е била длъжна да изпрати на жалбоподателя подробна оценка на спечелилата оферта, съдържаща по-прецизна информация от тази в оценката на същата оферта.
79 Трето, от писмата на жалбоподателя от 28 октомври и 5 ноември 2024 г. не следва, че той е поискал от Frontex да му изпрати протоколите от заседанията на оценителната ѝ комисия. Поради това той няма основание да упреква Frontex, че не му е предоставила тези документи.
80 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че Frontex не е нарушила задължението си за мотивиране.
81 На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение от страна на Frontex на правото на защита, признато на жалбоподателя от членове 41 и 47 от Хартата на основните права, следва да се отбележи, че той твърди, че е бил лишен от достъп до пълна информация относно възлагателната процедура, което е ограничило възможността му да защити правата си и да оспори законосъобразността на първото обжалвано решение и на второто обжалвано решение.
82 В това отношение обаче, както бе посочено в точка 74 по-горе, в съответствие с член 170, параграфи 2 и 3 от Регламент 2018/1046 Frontex съобщава на жалбоподателя мотивите за отхвърлянето на офертите му, оценката им, направена от оценителната комисия, името на спечелилия оферент, характеристиките и предимствата на спечелилата оферта, посочени в оценката на тази оферта, както и цената, предложена от спечелилия оферент по четвъртата, петата и шестата обособена позиция от посочената процедура.
83 От това следва, че въз основа на предоставената от Frontex информация жалбоподателят е могъл да упражни правото си на защита и в рамките на настоящото производство по обжалване да оспори законосъобразността на първото обжалвано решение и на второто обжалвано решение.
84 Поради това следва да се приеме, че Frontex не е нарушила правото на жалбоподателя на защита.
85 Ето защо следва да се приеме, че не е налице второто основание, а оттам и да се отхвърлят в тяхната цялост първото и второто искане на жалбоподателя.
В.По четвъртото искане на жалбоподателя — Общият съд да назначи експертиза
86 Четвъртото искане на жалбоподателя е Общият съд да назначи експертиза с цел да се установи дали спечелилата оферта съдържа иновации във връзка с разглежданите усилватели на изображението, за да се определи в частност дали те се основават най-малко на технология от трето поколение и дали са произведени от производители със седалище в Съюза или в една от присъединените към Шенген страни.
87 Съгласно постоянната съдебна практика Общият съд следва да прецени необходимостта от извършване на действия по събиране на доказателства по смисъла на член 88 и следващи от Процедурния правилник за разрешаването на спора (вж. решения от 24 октомври 2018 г., Nova/Комисия, T‑299/15, непубликувано, EU:T:2018:713, т. 194 и цитираната съдебна практика, и от 14 юни 2023 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия, T‑79/21, EU:T:2023:334, т. 344 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
88 В случая обаче Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, за да може да се произнесе по спора, и че следователно не е необходимо да постановява извършването на поисканото от жалбоподателя действие по събиране на доказателства.
89 Ето защо с оглед на всичко изложено по-горе следва да бъде отхвърлено четвъртото искане на жалбоподателя, а оттам и жалбата в нейната цялост.
IV.По съдебните разноски
90 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
91 След като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Frontex.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)
реши:
1)Отхвърля жалбата.
2)Осъжда „Оптикоелектрон груп“ АД да заплати съдебните разноски.
Kalėda
Jaeger
Kanninen
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 март 2026 година.
Секретар
Председател
V. Di Bucci
S. Papasavvas
*Език на производството: български.