Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

5 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Регионална правна уредба относно възнагражденията на договорно наетите служители — Отчитане на завършените периоди на упражняване на трудова дейност преди навършване на 18‑годишна възраст — Нов режим на възнагражденията, заместващ предходна правна уредба, обявена за дискриминационна “

По дело C‑757/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Arbeits- und Sozialgericht Wien (Трудов и социален съд Виена, Австрия) с акт от 12 септември 2024 г., постъпил в Съда на 4 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело

SG срещу

Gemeinde Wien

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: M. Condinanzi, председател на състава, R. Frendo и Aл. Корнезов (докладчик), съдии,

генерален адвокат: R. Norkus,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–за SG, от A. Obereder, Rechtsanwalt,

–за Gemeinde Wien, от C. Gamauf, Rechtsanwalt,

–за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и C. Leeb, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и E. Schmidt, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) във връзка с член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на правен спор между SG (наричан по-нататък „ищецът“) и Gemeinde Wien (Община Виена, Австрия) по повод определянето на референтната дата за повишаване на SG според приложимата за община Виена система за определяне възнагражденията.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Член 1 от Директива 2000/78 е озаглавен „Цел“ и предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

4 Член 2 от тази директива е озаглавен „Понятие за дискриминация“ и гласи:

„1.За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.За целите на параграф 1:

a)проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;

б)проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, овен ако:

i)тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими,

[…]“.

5 Член 3 от посочената директива е озаглавен „Приложно поле“ и в параграф 1, буква в) предвижда:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…] в)условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.

6 Член 6 от същата директива е озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“ и гласи:

„1.Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

[…] 2.Независимо от член 2 параграф 2, държавите членки могат да регламентират фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления не представляват дискриминация на основание възраст, като се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол.“.

Националното право

BO от 1994 г.

7 Член 49v от Besoldungsordnung 1994 (Закон от 1994 г. за възнагражденията на държавните служители в администрацията на федералната столица Виена) (LGBl. № 55/1994, наричан по-нататък „BO от 1994 г.“), в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023, е озаглавен „Референтна дата за съпоставка“ и предвижда:

„(1)Референтната дата за съпоставка се определя, като предхождащите назначаването периоди — които се вземат предвид при определяне на референтната дата за повишаване или които би трябвало да се вземат предвид, ако не е била спазена възрастовата граница от 18 години, респ. предвиденото в член 15a, параграф 1, точка 1, буква b) от Dienstordnung 1994 (Закон за публичната служба) (LGBl.№ 56/1994, наричан по-нататък „DO от 1994 г.“) ограничение — се вземат предвид в съответствие с параграфи 2—7.

(2)При определяне на референтната дата за съпоставка по параграфи 3—6 се прилагат следните разпоредби относно референтната дата за повишаване:

1.член 14 от [DO от 1994 г. в редакцията съгласно 28. Novelle (Закон за реформа № 28) (LGBl. № 42/2010)],

2.член 15 от [DO от 1994 г. в редакцията съгласно 20. Novelle (Закон за реформа № 20) (LGBl. № 36/2005)],

3.Член 112 от (DO от 1994 г.)

4.член 114 от [DO от 1994 г. в редакцията съгласно 8. Novelle (Закон за реформа № 8) (LGBl. № 47/1999)],

5.член 115f от [DO от 1994 г. в редакцията съгласно 20. Novelle (Закон за реформа № 20) (LGBl. № 36/2005)] и

6.Приложението към [DO от 1994 г. в редакцията съгласно 23. Novelle (Закон за реформа № 23) (LGBl. № 42/2006)],

Определящи са разпоредбите относно категорията на заплащане на държавния служител към момента на определяне на референтната дата за повишаване по член 15a, параграф 4, последно изречение от [DO от 1994 г. в редакция, приложима към фактите по главното производство].

(3)Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2, точки 1—6:

[…] 3.предхождащите назначаването други периоди се вземат предвид наполовина само доколкото са приключили след 30 юни на календарната година, в която е завършено общото задължително училищно образование от девет учебни години; ако държавният служител е завършил по-малко от девет учебни години, определящ е 30 юни на календарната година, в която е трябвало да завърши девет учебни години съгласно националните разпоредби относно задължителното училищно образование;

[…]“.

DO от 1994 г.

8 Член 15а от DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023 е озаглавен „Транспониране на Директива 2000/78/ЕО“ и предвижда следното в параграфи 1, 4 и 5:

„(1)Правното положение в системата на възнагражденията на държавния служител, който е бил на служба към деня на обнародване на [4. Dienstrechts-Novelle 2019 (Четвърти закон от 2019 г. за изменение на законодателството в областта на публичната служба) (LGBI. 63/2019], се определя служебно с ново решение, ако той е бил прекласиран по системата на възнагражденията, установена с [Dienstrechts-Novelle 2015 (Закон от 2015 г. за изменение на законодателството в областта на публичната служба) (LGBl. №o 28/2015)], и

1.ако при определянето на референтната дата за повишаване в заеманата към момента длъжност не са взети предвид завършените периоди:

a)до навършване на 18‑годишна възраст или

б)преди 1 юли на годината, в която са завършени или са били завършени дванадесет учебни години, след успешен прием през първата учебна година, или

2.ако зачитането на периоди съгласно точка 1, буква b) е довело до удължаване на първоначално установения срок за повишение […]

[…] […] (4)Повторното определяне на правното положение в системата на възнагражденията по параграфи 1—3 се извършва, като се установи референтната дата за съпоставка (член 49v от [BO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023]) и се извърши произтичащото от това определяне с ново решение на класа „прослужено време“ към 31 юли 2015 г., при което определеният съгласно член 49l от [BO от 1994 г. в редакцията, приложима към фактите по главното производство] клас „прослужено време“ се увеличава с периода от референтната дата за съпоставка до референтната дата за повишаване, ако референтната дата за съпоставка е по-ранна от референтната дата за повишаване, а в противен случай се намалява с този период. Съпоставката се прави с последната референтна дата за повишаване, която се определя, като се изключат периодите преди навършване на 18‑годишна възраст, респ. преди 1 юли на годината, в която са или биха били налице дванадесет приключени учебни години след постъпване в началната степен на обучение.

(5)За (бивши) държавни служители по параграфи 1—3 преразглеждането на произтичащи от разпоредбите за възнагражденията права се извършва със задна дата (за периодите преди 1 август 2015 г. при прилагане на член 49l, параграф 6b от [BO от 1994 г. в редакцията, приложима към фактите по главното производство] и член 11 от [BO от 1994 г. ] в редакцията съгласно Dienstrechts-Novelle 2015 (Закон от 2015 г. за изменение на законодателството в областта на публичната служба), като се отчита класът „прослужено време“ в зависимост от новото установено прослужено време за целите на системата на възнагражденията. Евентуално неизплатена в резултат на това част от възнаграждението се изплаща впоследствие служебно за периода, започващ от 1 май 2016 г. В давностния срок по член 10, параграф 1 от B [BO от 1994 г. в редакцията, приложима към фактите по главното производство] за произтичащи от разпоредбите за възнагражденията права, на които се основава изплащането на неизплатената част от възнаграждението, не се включва периодът от 1 май 2019 г. до приключването на процедурата с окончателно решение съгласно параграфи 1—3. Произтичащите от разпоредбите за възнагражденията права, които се отнасят за периоди преди 1 май 2016 г., се погасяват по давност. Това важи и за правата в процедурите по параграфи 7 и 8.

VBO от 1995 г.

9 Член 18 от Vertragsbedienstetenordnung (Закон за служебния статут на договорно наетите служители в администрацията на община Виена) (LGBl. № 50/1995, в редакцията, публикувана в LGBl. № 11/2021) (наричан по-нататък „VBO от 1995 г.“) е озаглавен „Зачитане на периоди за повишаването“и предвижда следното в параграфи 1, 2 и 5:

„(1)Членове 14 и 15 от [DO от 1994 г., в редакцията, приложима към фактите по главното производство] се прилагат съответно за договорно наетите служители […].

(2)Членове 15a-15c от [DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023], и член 49 от [BO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023] се прилагат съответно за договорно наетите служители, при условие че:

1.референтната дата за съпоставка се определя въз основа на посочените в член 49v, параграф 2, точки 1—6 от [BO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023] разпоредби от [DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023], при което се прилагат следните разпоредби от настоящия закон:

a)член 18 в редакция му съгласно [10. Novelle (Закон за реформа № 10) (LGBl. № 22/2001)] и

b)член 57 в първоначалната му редакция […];

2.вместо класът „прослуженото време“ в системата на възнагражденията да се фиксира със съответен акт, същият се определя наново от работодателя, за което договорно наетият служител се уведомява писмено;

3.при прилагане на член 15a, параграф 5, член 15b, параграф 5 и член 15c, параграфи 5 и 6 от [DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023] окончателното решение, с което е приключила процедурата, се замени с решението на работодателя за повторното определяне на класа „прослужено време (т. 2);

4.член 15a, параграфи 7 и 8 от [DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023], в зависимост от конкретния случай евентуално във връзка с член 15b, параграф 5, последно изречение или член 15c, параграф 7 от [DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023] се заменят с разпоредбите на параграфи 3 и 4.

[…] (5)Договорно наетият служител може да обжалва по съдебен ред неправилно незачетени предходни периоди трудов стаж не по-късно от шест месеца след датата на уведомлението по параграф 2, точка 2, като в противен случай не се допуска повторно определяне на правното положение според системата на възнагражденията, освен ако не се налага поправяне на очевидна фактическа грешка при изписването или изчислението. Тази правна последица изрично се посочва в уведомлението по параграф 2, точка 2.“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10 Ищецът е роден през 1969 г. На 1 август 2002 г. Община Виена го назначава като договорно нает служител. От навършване на 14‑годишна възраст до постъпването на служба в Община Виена, освен трудовата дейност в нея, ищецът упражнява и друга професионална дейност.

11 С окончателно решение от 16 септември 2022 г. относно повторно определяне на клас „прослужено време“ на ищеца според системата на възнагражденията, приложима в община Виена (наричано по-нататък „спорното решение“) последната го уведомява, че за целите на определянето на референтната дата за неговото повишаване според системата на възнагражденията се зачитат периоди на обучение или на извършвана предходна професионална дейност преди постъпването му на служба в тази община с обща продължителност от година и шест месеца (наричани по-нататък „предходните периоди на упражняване на трудова дейност”), поради което за такава референтна дата трябва да се определи 1 февруари 2001 г.

12 От акта за преюдициално запитване е видно, че спорното решение се основава на правна уредба в сила за Land Wien (Провинция Виена, Австрия), която е аналогична с австрийското федерално законодателство, разгледано от Съда в решение от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich (C‑650/21, EU:C:2023:300).

13 Съгласно посочените правни уредби класирането на държавните служители според системата на възнагражденията се определя при прилагането на предходен режим на възнагражденията, като след това се извършва корекция въз основата на „референтна дата за съпоставка“. За целите на изчисляването на последната дата следва да бъдат зачетени изцяло някои точно определени предходни периоди на упражняване на трудова дейност, сред които периодите на упражняване на трудова дейност, които са считани за релевантни за длъжността, на която е назначен договорно наетият служител. Всички останали подлежащи на зачитане предходни периоди на упражняване на трудова дейност (наричани по-нататък „другите периоди“), включително завършените преди навършване на 18‑годишна възраст, се зачитат наполовина и в рамките на максимум седем години, от които се приспада период с фиксирана продължителност от четири години.

14 Ищецът обжалва спорното решение пред Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни спорове Виена), който е запитващата юрисдикция.

15 В хода на главното производство Съдът постановява решение от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich (C‑650/21, EU:C:2023:300), в което по същество приема, че членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която класирането на държавен служител се определя въз основа на клас „прослужено време“ в системата на възнагражденията, въведена с предходен режим на възнагражденията, за който е установено, че е дискриминационен и впоследствие се коригира въз основа на „референтна дата за съпоставка“, за определянето на която се вземат предвид наполовина всички подлежащи на зачитане „други периоди“, включително периодите, завършени преди навършване на 18‑годишна възраст, в рамките на максимум седем години и само ако надхвърлят четири години.

16 Запитващата юрисдикция посочва, че вследствие на това решение през 2023 г. Провинция Виена изменя член 15а от DO от 1994 г., както и член 49v от BO от 1994 г., приложими към договорно наетите служители по силата на член 18, параграфи 1 и 2 от VBO от 1995 г. (наричани по-нататък „правната уредба от 2023 г.“), като отменя разпоредбата, която предвижда приспадане на период с фиксирана продължителност от четири години по отношение на „другите периоди“ и намалява максимума, приложим за целите на отчитането на тези „други периоди“, от седем на три години, но същевременно запазва изискването, че другите периоди се зачитат наполовина.

17 По отношение на правната уредба от 2023 г. ищецът посочва пред запитващата юрисдикция, че при прилагане на член 49, параграф 3, точка 3 от BO от 1994 г. се стига до дискриминация, основана на възраст, тъй като съгласно тази разпоредба служителите, завършили „други периоди“ преди да навършат 18‑годишна възраст, се ползват камо от ограничено зачитане на тези периоди, докато служителите, завършили такива периоди след навършване на 18‑годишна възраст, се ползват от тяхното цялостно зачитане. Поради това той иска да бъдат зачетени в цялост всичките му предходни периоди на упражняване на трудова дейност, вследствие на което да му бъде определен клас „прослужено време“ за целите на класирането му в системата на възнагражденията в община Виена с обща продължителност от 32 години, 5 месеца и 3 дни, което да позволи да бъде класиран в по-високи рангове на възнаграждение, считано от 1 май 2016 г.

18 С оглед на измененията в правната уредба от 2023 г., и на доводите на молителя запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат и правната уредба от 2023 г., според която при изчисляването на клас „прослужено време“ се зачита само половината от предходния трудов стаж, придобит преди навършване на 18‑годишна възраст.

19 При тези обстоятелства Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни спорове Виена) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78, във връзка с член 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (и по-специално член 49v, параграф 3, изречение 3 от [BO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023], с която с цел премахване на съществуваща дискриминация, основана на възраст [вж. относно предходната идентична федерална уредба решение от 8 май 2019 г., Leitner, C‑396/17, EU:C:2019:375] се въвежда режим, според който, макар периодите на предходен трудов стаж, придобит преди навършване на 18‑годишна възраст да се вземат предвид, продължителността им се отчита само наполовина с оглед подобряване положението на съответното лице при зачитането на предходния трудов стаж и с оглед компенсирането на дискриминацията, основана на възраст, като обаче цялостното зануляване на предходния трудов стаж се елиминирано отново, като се приспада фиксирана продължителност на подлежащи на зачитане предходни периоди?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

20 Австрийското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване с мотива, че то не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда. По-специално, първо, запитващата юрисдикция изложила само накратко и непълно обстоятелствата по делото в главното производство, а освен това се ограничила да цитира само някои разпоредби от националното право, без обаче да представи контекста, в който се вписват те, а накрая, не обяснила в достатъчна степен съмненията си относно тълкуването на посочените в преюдициалния въпрос разпоредби от правото на Съюза.

21 Съгласно член 94 от Процедурния правилник всяко преюдициално запитване „съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите“, „възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика“ и „излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.

22 Преюдициалното запитване по настоящото дело съдържа описание на фактическата и правната обстановка по спора в главното производство, което е достатъчно, за да бъдат изпълнени тези изисквания, а в него се излагат и причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на посочените в преюдициалния въпрос разпоредби от правото на Съюза. Всъщност, на първо място в акта за приюдициално запитване се възпроизвежда съдържанието на разпоредбите, които могат да се приложат в конкретния случай. По-нататък направеното от запитващата юрисдикция описание на обстоятелствата, в които се вписва спорът в главното производство, и на развитието на приложимата национална правна уредба е достатъчно, за да се разберат причините, които са в основата на избора на разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване иска тази юрисдикция. Накрая, запитващата юрисдикция изяснява каква е установената от нея връзка между тези разпоредби и националната правна уредба, приложима към спора, с който е сезирана.

23 Ето защо преюдициалното запитване е допустимо.

По преюдициалния въпрос

24 С поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която договорно нает служител се класира в системата на възнагражденията въз основа на неговия клас „прослужено време“, когато, за да се премахне съществуваща дискриминация, основана на възраст, този клас е определян, като някои подлежащи на зачитане периоди на упражняване на трудова дейност, завършени преди този служител да е назначен на длъжност и преди той да е навършил осемнадесетгодишна възраст, се зачитат наполовина и в рамките на максимум три години.

25 В самото начало следва да се отбележи, че страните не спорят, че Провинция Виена е взела мерки да приведе приложимото за Община Виена законодателство преди правната уредба от 2023 г., приложима понастоящем към спора в главното производство, в съответствие със съответното австрийско федерално законодателство, разгледано по-специално в решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359), от 8 май 2019 г., Österreichischer Gewerkschaftsbund (C‑24/17, EU:C:2019:373), от 8 май 2019 г., Leitner (C‑396/17, EU:C:2019:375), и от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich (C‑650/21, EU:C:2023:300).

26 Следва също да се припомни, че австрийското федерално законодателство, приложимо към момента, в който Община Виена е назначила на длъжност ищеца, не допуска за целите на определянето на ранга, в който да се класират назначените на публична служба договорно наети служители, да се зачита трудовия стаж, който те са придобили преди да са навършили 18‑годишна възраст.

27 В решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), Съдът по същество приема, че членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 не допускат национална правна уредба, която при определянето на клас „прослужено време“ на назначените на публична служба договорно наети служители в дадена държава членка изключва възможността да се вземe предвид трудовият стаж, придобит от тях преди навършване на 18‑годишна възраст. В решение от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359) Съдът пояснява, че тези разпоредби от Директива 2000/78 не допускат национална правна уредба, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, отчита периодите на професионално обучение и на прослужено време, завършени преди навършване на 18‑годишна възраст, но същевременно въвежда удължаване с три години на срока за преминаване от първи във втори ранг на всяка категория труд и всяка категория на заплащане единствено за станалите жертва на тази дискриминация държавни служители.

28 Поради това австрийското федерално законодателство в областта на публичната служба е изменено през 2015 г. и договорно наетите служители, назначени при действието на предхождащата тази реформа правна уредба, са прекласирани по нов режим на възнагражденията, който се основава на класа „прослужено време“. Вследствие на посоченото изменение първото класиране по новата система на възнагражденията на тези прекласирани договорно наети служители е определено, като е взето предвид последното възнаграждение, което те са получили при прилагане на предходния режим.

29 В решения от 8 май 2019 г., Österreichischer Gewerkschaftsbund (C‑24/17, EU:C:2019:373), и от 8 май 2019 г., Leitner (C‑396/17, EU:C:2019:375), Съдът по-специално приема по същество, че членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата не допускат национална правна уредба, която, за да се премахне дискриминация, основана на възраст, предвижда прекласиране на заварените договорно наети служители по нов режим на възнагражденията, при което първото класиране на тези служители се определя въз основа на последното възнаграждение, получено от тях по стария режим.

30 Вследствие на тези решения австрийското федерално законодателство относно публичната служба е изменено в смисъл, че класирането на договорно наетите служители, назначени при действието на предходната правна уредба, трябва да бъде преразгледано, като се определи „референтна дата за съпоставка“, за целите на което се вземат предвид предходните периоди на упражняване на трудова дейност, завършени от договорно наетите служители преди те да са навършили 18‑годишна възраст. Въпреки това „другите периоди“ могат да бъдат взети предвид само наполовина, но максимум до седем години, от които се приспада фиксирана продължителност от четири години.

31 В хода на главното производство Съдът постановява решение от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich (C‑650/21, EU:C:2023:300), в което по същество приема, че членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която класирането на държавен служител се определя въз основа на клас „прослужено време“ в системата на възнагражденията, въведена с предходен режим на възнагражденията, за който е установено, че е дискриминационен и впоследствие се коригира въз основа на „референтна дата за съпоставка“, за определянето на която се вземат предвид наполовина всички подлежащи на зачитане „други периоди“, включително периодите, завършени преди навършване на 18‑годишна възраст, с максимална продължителност до седем години и само ако надхвърлят четири години.

32 Ето защо в настоящия случай следва да се прецени дали с измененията, въведени с правната уредба от 2023 г., действително и окончателно се премахва дискриминацията, основана на възраст, наличието на каквато Съдът последно установява с решение от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich (C‑650/21, EU:C:2023:300).

33 В това отношение следва да се припомни, че забраната за каквато и да била дискриминация, основана по-конкретно на възраст, се съдържа в член 21 от Хартата и че тази забрана е конкретизирана от Директива 2000/78 в областта на заетостта и професиите (решение от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, C‑650/21, EU:C:2023:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

34 Ето защо следва да се провери дали разглежданата национална правна уредба въвежда разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 2000/78.

35 Съгласно тази разпоредба „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива. Член 2, параграф 2, буква а) от същата директива уточнява, че за целите на параграф 1 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от тази директива.

36 В настоящия случай релевантните за целите на това сравнение категории лица са, от една страна, договорно наетите служители, които са придобили, макар и само частично, подлежащи на зачитане предходни периоди на упражняване на трудова дейност преди те да са навършили 18‑годишна възраст, и от друга страна, договорно наетите служители, които са придобили такъв трудов стаж със сходна продължителност, след като са навършили тази възраст.

37 Във връзка с това, на първо място, както изтъкват Община Виена, австрийското правителство и Европейската комисия, съгласно член 49 v от BO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023, за целите на определянето на клас „прослужено време“ се вземат предвид подлежащите на зачитане предходни периоди на упражняване на трудова дейност, които договорно наетият служител е завършил преди или след като е навършил 18‑годишна възраст.

38 На второ място, от предоставеното от запитващата юрисдикция изложение относно действащата за провинция Виена правна уредба, приложима за договорно наетите служители в община Виена, следва, че някои точно определени предходни периоди на упражняване на трудова дейност, включително тези, които се считат за релевантни за заеманата длъжността, на която е назначен договорно наетият служител, се вземат предвид изцяло, докато „другите периоди“ се вземат предвид само наполовина и в максимална продължителност до три години.

39 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика работодателят по принцип е свободен да взема предвид само придобития в съответната област трудов стаж, който позволява на работника да извършва по-добре възложената му работа (решение от 14 март 2018 г., Stollwitzer, C‑482/16, EU:C:2018:180, т. 39). От това следва, че правото на Съюза не изисква да се вземат предвид всички „други периоди“, които според Община Виена и австрийското правителство са включвани, в рамките на предвидените ограничения, при изчисляването на класа „прослужено време“ само поради съображения от чисто социално естество.

40 При това положение фактът, че продължителността на тези „други периоди“ се взема предвид само наполовина и в рамките на максимум до три години, сам по себе си не може да представлява дискриминация, основана на възраст. Всъщност това, което не се зачита в този случай, е трудовият стаж, придобит в други предприятия, независимо от възрастта, на която е бил придобит, или възрастта, на която съответният работник е бил нает на работа (вж. в този смисъл решение от 14 март 2018 г., Stollwitzer, C‑482/16, EU:C:2018:180, т. 40). В конкретния случай нито един елемент от преписката, с която разполага Съдът, не позволява да се приеме, че разграничението, направено в правната уредба на провинция Виена, приложима за договорно наетите служители на Община Виена, между точно определени предходни периоди на упражняване на трудова дейност, включително тези, считани за релевантни за длъжността, на която е назначен договорно наетият служител, и „другите периоди“, се основава на каквото и да е отчитане на възрастта на заинтересованото лице.

41 На трето място, продължаването на дискриминацията, основана на възраст, наличието на която е констатирано от Съда в точки 64—66 от решение от от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich (C‑650/21, EU:C:2023:300), е резултат по-конкретно от фиксираното приспадане на първите четири години трудов стаж, придобит преди наемането на работа, което на практика не позволява лицата — които са придобили такъв трудов стаж главно когато са били на възраст между 14 и 18 години, предвид обстоятелството, че минималната изисквана възраст за встъпване в трудово правоотношение е 14 години — да се ползват от каквото и да е отчитане на този трудов стаж. След като това фиксирано приспадане обаче е премахнато с правната уредба от 2023 г., този трудов стаж вече може да бъде отчитан по същия начин както трудовият стаж, придобит от тези лица след навършване на 18‑годишна възраст, а именно, що се отнася до „другите периоди“ — наполовина и в рамките на максимум три години.

42 По-специално обстоятелството, че с правната уредба от 2023 г. този максимум е намален от седем години, съгласно предвиденото в правната уредба от 2019 г., на три години, не означава нито, че продължава установената преди това дискриминация, нито представлява нова непряка дискриминация, основана на възраст, тъй като този нов максимум се прилага без оглед на възрастта, на която е придобит трудовият стаж.

43 На четвърто място, от представеното от запитващата юрисдикция изложение на правната уредба от 2023 г. следва, че класът „прослужено време“ в приложимата за община Виена система на възнагражденията се определя по същество на два етапа.

44 Първо, съгласно член 15а, параграфи 1, 4 и 5 от DO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023, приложим за договорно наетите служители по силата на член 18, параграфи 1 и 2 от VBO от 1995 г., се взема предвид класът „прослужено време“ в системата на възнагражденията вследствие на прекласирането на договорно наетия служител в системата на възнагражденията в съответствие със Закона от 2015 г. за изменение на законодателството в областта на публичната служба, който изключва отчитането на трудовия стаж, придобит преди договорно наетият служител да е навършил осемнадесетгодишна възраст.

45 На втория етап така определеният клас „прослужено време“ се подлага на корекция, за да се отчете разликата между референтната дата за повишаване, възприета съгласно режима, предхождащ Закона от 2015 г. за изменение на законодателството в областта на публичната служба, и „референтната дата за съпоставка“. Последната дата се определя по реда на член 49v от BO от 1994 г., в редакцията, публикувана в LGBl. № 38/2023, като се вземат предвид подлежащите на зачитане предходни периоди на упражняване на трудова дейност, които договорно наетият служител е завършил, след като е навършил на 14‑годишна възраст, като по този начин се дава възможност да се вземат предвид и „другите периоди“, когато те са завършени преди договорно наетият служител да е навърши осемнадесетгодишна възраст. Ако така определената „референтна дата за съпоставка“ е преди първоначално приетата референтна дата за повишаване, класът „прослужено време“ на служителя се увеличава с така получената разлика.

46 От това следва, че макар и класът „прослужено време“ да се отчита в системата на възнагражденията, така, както той е определен след прекласирането на договорно наетия служител в системата на възнагражденията в съответствие със Закона от 2015 г. за изменение на законодателството в областта на публичната служба, и по този начин да могат да се запазят дискриминационните последици, породени от правната уредба в сила преди този закон, доколкото при определянето на клас „прослужено време“ не се взема предвид придобитият от договорно наетия служител трудов стаж преди той да е навършил осемнадесет години, изглежда — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверката, която следва да извърши — че извършваната чрез „референтната дата за съпоставка“ корекция, позволява понастоящем да се взимат предвид подлежащите на зачитане периоди, завършени преди навършване на осемнадесетгодишна възраст от съответния договорно нает служител (вж. по аналогия решение от 20 април 2023 г., Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, C‑650/21, EU:C:2023:300, т. 55—59).

47 При тези обстоятелства не изглежда, че договорно наетите служители, които са завършили предходни периоди на упражняване на трудова дейност, преди да са навършили осемнадесетгодишна възраст, са третирани по-неблагоприятно от договорно наетите служители, завършили такива периоди със сходна продължителност след навършване на 18‑годишна възраст.

48 На пето и последно място, самият факт, че вследствие на прилагането на правната уредба от 2023 г. съответният договорно нает служител не е бил допълнително повишен, след като е била определена референтната дата за целите на неговото повишаване според приложимата за община Виена система на възнагражденията, не означава, че тази правна уредба въвежда или запазва пряка или непряка дискриминация, основана на възраст.

49 Това е така, защото обстоятелството, че не се стига до такова допълнително повишаване не произтича от факта, че част от „другите периоди“, предхождащи назначаването на ищеца на длъжност, са били завършени преди той да е навършил 18‑годишна възраст, а от факта, че, както изтъкват Община Виена и австрийското правителство, продължителността на тези „други периоди“, след като те са отчетени наполовина, вече е достигнала максимума от три години.

50 Следва също да се отбележи, че доколкото в представените доводи ищецът посочва, че лицата, назначени на длъжност преди 6 април 2001 г., могат да се ползват от зачитане наполовина по отношение на всеки техен предходен трудов стаж в рамките на „другите периоди“, при това без да се прилага какъвто и да е максимум, тази разлика в третирането спрямо лицата, назначени след тази дата, дори да се приеме, че такава е разлика е установена, произтича от датата, на която съответните договорно наети служители са били назначени на длъжност. Всъщност именно в тази дата e от значение дали ще се прилагат старите или новите правила за определяне на клас „прослужено време“. Подобен критерий, който се основава на обективен и неутрален елемент, а именно датата на назначаване, е явно независим от каквото и да е отчитане на възрастта на назначените лица (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2019 г., Horgan и Keegan, C‑154/18, EU:C:2019:113, т. 24 и 25). Следователно правило, основано на референтна дата, не може да представлява дискриминация, основана на възраст, тъй като единственият релевантен критерий за прилагането му е качеството на договорно наетия служител, назначен на длъжност преди или след тази дата.

51 С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която договорно нает служител се класира в системата на възнагражденията въз основа на неговия клас „прослужено време“, когато, за да се премахне съществуваща дискриминация, основана на възраст, този клас е определян, като някои подлежащи на зачитане периоди на упражняване на трудова дейност, завършени преди този служител да е назначен на длъжност и преди той да е навършил осемнадесетгодишна възраст, се зачитат наполовина и в рамките на максимум три години, когато този максимум се прилага без оглед на възрастта, на която е придобит трудовият стаж.

По съдебните разноски

52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, във връзка с член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

допускат национална правна уредба, по силата на която договорно нает служител се класира в системата на възнагражденията въз основа на неговия клас „прослужено време“, когато, за да се премахне съществуваща дискриминация, основана на възраст, този клас е определян, като някои подлежащи на зачитане периоди на упражняване на трудова дейност, завършени преди този служител да е назначен на длъжност и преди той да е навършил осемнадесетгодишна възраст, се зачитат наполовина и в рамките на максимум три години, когато този максимум се прилага без оглед на възрастта, на която е придобит трудовият стаж.

Подписи

*Език на производството: немски.