Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
5 март 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/EО — Член 13 — Такси за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти — Директива 2002/21/EО — Член 8 — Общи цели — Пропорционалност — Критерий за оценка на таксите, свързан със събирането на предварително определен размер годишни данъчни приходи с финансова цел “
По дело C‑10/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) с акт от 23 декември 2024 г., постъпил в Съда на 9 януари 2025 г., в рамките на производство по дело
Elettronica Industriale SpA
срещу
Ministero delle Imprese e del Made in Italy,
при участието на
Persidera SpA,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei, председател на състава, C. Lycourgos (докладчик), председател на трети състав, изпълняващ функцията на съдия от осми състав, и S. Rodin, съдия,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Elettronica Industriale SpA, от D. Franzini, M. Molino и G. Rossi, avvocati,
–за италианското правителство, от S. Fiorentino, в качеството на представител, подпомаган от E. De Bonis и F. Montanaro, avvocati dello Stato,
–за Европейската комисия, от G. Conte и O. Gariazzo, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37) (наричана по-нататък „Директивата за разрешение“), на член 8 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33), изменена с Директива 2009/140 (наричана по-нататък „Рамковата директива“), както и на принципа на пропорционалност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Elettronica Industriale SpA и Ministero delle Imprese e del Made in Italy (Министерство на предприемачеството и „Произведено в Италия“, Италия) по повод действителността на два декрета на това министерство за определяне на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти съответно, що се отнася до първия от тези декрети, за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а що се отнася до втория декрет — за 2017 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директивата за разрешение
3 Съгласно съображение 32 от Директивата за разрешение:
„Освен административни такси могат да се събират и потребителски такси за използването на радиочестотите и номерата като средство за осигуряване на оптимално използване на тези ресурси. Такива такси следва да не затрудняват развитието на иновационни услуги и конкуренцията на пазара. Настоящата директива не накърнява целите, за които се използват таксите за права за използване. Такива такси могат да се използват примерно за финансиране на дейности на националните регулаторни власти, които не могат да бъдат покрити с административните такси. […]“.
4 Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Целта на настоящата директива е да създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги чрез хармонизация и опростяване на правилата и условията за разрешение, за да се улесни тяхното предоставяне на територията на цялата Общност“.
5 Член 2, параграф 2 от посочената директива дава определение на термина „общо разрешение“, което означава „правна рамка, установена от съответната държава членка, която осигурява права за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и определя специфичните за сектора задължения, които може да се прилагат за всички или за някои видове електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с [Директивата за разрешение]“.
6 Член 13 от същата директива, озаглавен „Такси за права за използване и права за изграждане на инфраструктура“, предвижда:
„Държавите членки могат да разрешат на съответните компетентни органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестоти или номера или правата за изграждане на инфраструктура в случаите на обществена или частна собственост, които отразяват потребността от гарантиране на оптималното използване на тези ресурси. Държавите членки гарантират, че такива такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначената им цел, като вземат предвид целите, посочени в член 8 от [Рамковата директива]“.
Рамковата директива
7 Член 8 от Рамковата директива, озаглавен „Цели на политиката и регулаторни принципи“, предвижда:
„1.Държавите членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специфични директиви, националните регулаторни власти да предприемат всички разумни мерки, насочени към постигането на целите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Такива мерки са пропорционални на тези цели.
[…] 2.Националните регулаторни власти насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia:
а)гарантиране, че ползвателите, включително ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, извличат максимална полза що се отнася до избора, цената и качеството;
б)гарантиране, че няма нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание;
[…] г)насърчаване на ефективното използване и гарантиране на ефективно управление на радиочестотите и номерационните ресурси.
3.Националните регулаторни власти допринасят за развитието на вътрешния пазар чрез inter alia:
а)отстраняване на останалите препятствия пред предоставянето на електронни съобщителни мрежи, свързани съоръжения и услуги, и електронни съобщителни услуги на европейско равнище;
б)насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и възможностите за връзка между всички крайни устройства;
[…]“.
Италианското право
8 Член 35 от Decreto legislativo n. 259 — Codice delle comunicazioni elettroniche (Законодателен декрет № 259 относно Кодекса за електронните съобщения) от 1 август 2003 г. (GURI, бр. 214 от 15 септември 2003 г., редовна притурка, бр. 150), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, относно таксите за предоставяне на права за ползване и права за изграждане на инфраструктура, предвижда по същество, че таксите за предоставяне на правата за ползване на радиочестоти или номера се определят от Ministero dello Sviluppo Economico (Министерство на икономическото развитие, Италия), впоследствие Министерство на предприемачеството и „Произведено в Италия“, въз основа на критериите, установени от Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni) (Регулаторен орган в областта на съобщенията, Италия), и че таксите следва да бъдат прозрачни, обективно обосновани, пропорционални на преследваната цел, недискриминационни и съобразени с целите, определени в член 13 от Директивата за разрешение.
9 Член 1, параграфи 172—174 от Legge n. 208 — Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (Legge di stabilità 2016) (Закон № 208 за приемане на разпоредби за формиране на годишния и многогодишния държавен бюджет (Закон за бюджета за 2016 г.) от 28 декември 2015 г. (GURI, бр. 302 от 30 декември 2015 г., редовна притурка № 70, наричан по-нататък „Закон № 208/2015“) гласи:
„172Размерът на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти, дължими от мрежовите оператори на национално или местно равнище, се определя с постановление на Министерството на икономическото развитие […] по прозрачен, пропорционален на преследваната цел, недискриминационен и обективен начин с оглед на географския обхват на разрешеното право и пазарната стойност на радиочестотите, като се вземат предвид механизмите за възнаграждение, насочени към прехвърляне на преносен капацитет за конкурентни цели, както и използването на иновативни технологии.
173 Режимът на таксите, посочен в параграф 172, се прилага и за годините, за които не са определени дължимите такси.
174 От размера на таксите, посочени в параграф 172, и на административните такси за националните и местните оператори, притежатели на общо разрешение за дейност на оператор на телевизионна мрежа по цифрова наземна технология и за използване на радиочестоти за радиовръзки, […] трябва да се получат общи годишни приходи за държавния бюджет в размер на не по-малко от 32,8 милиона евро“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
10 Elettronica Industriale, оператор на италианска далекосъобщителна мрежа, подава жалба пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия), който е запитващата юрисдикция, за отмяна на декретите на Министерството на предприемачеството и „Произведено в Италия“ от 4 август 2016 г. и от 13 април 2017 г. за определяне на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти съответно, що се отнася до първия от тези декрети, за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а що се отнася до втория декрет — за 2017 г. Посочените укази са приети въз основа на разпоредбите на Закон № 208/2015. Според този оператор посочените декрети са несъвместими с изискванията, произтичащи по-специално от Директивата за разрешение.
11 В самото начало тази юрисдикция констатира, че разглежданите в главното производство декрети изпълняват целта, посочена в член 1, параграф 172 от Закон № 208/2015, а именно да се насърчи отварянето на пазара за нови оператори и да се насърчи конкуренцията чрез количествено определяне на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти с оглед на географския обхват на разрешеното право и на пазарната стойност на радиочестотите, като се вземат предвид механизмите за стимулиране на прехвърлянето на радиочестоти за конкурентни цели, както и за използването на иновативни технологии. В това отношение тези декрети предвиждали променлив процент на намаляване на таксата в полза на мрежовите оператори, които не са вертикално интегрирани или които през годината, предхождаща годината, за която се отнася таксата, са прехвърлили радиочестотите си на трети лица, които не са част от една и съща група дружества.
12 Посочените декрети били обосновани с оглед на изискванията на Директивата за разрешение и на Рамковата директива, доколкото съответствали по-специално на целите, посочени в член 8, параграф 2, буква б) от последната директива.
13 При това положение според запитващата юрисдикция може да се приеме, че член 1, параграф 174 от Закон № 208/2015, доколкото изисква „да се получат общи годишни приходи за държавния бюджет в размер на не по-малко от 32,8 милиона евро“, противоречи на тези директиви и на принципа на пропорционалност, както са тълкувани от Съда.
14 Всъщност тази разпоредба би задължила секторните органи чрез събирането на правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти да генерират годишни приходи, определени за постигането на цели от финансово естество, без да предвиждат каквото и да било задължение за повторно използване на тези приходи, за да се насърчи постигането на целите, предвидени в законодателството на Съюза. Следователно посочената разпоредба можела да се разглежда като въвеждаща такси за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, „различни“ от предвидените в член 13 от Директивата за разрешение, което посоченият член 13 целял именно да предотврати.
15 Запитващата юрисдикция счита, че разглежданите в главното производство декрети определят по произволен и необоснован начин такса, чийто размер се предполага, че позволява получаването на приходи от финансов характер, като размерът на тези приходи е предварително установен със закон. Така италианският законодател предварително определил даден икономически резултат, който трябва да се постигне чрез таксите, наложени на операторите на цифрова телевизия, независимо от въвеждането на механизъм, позволяващ последваща проверка на постигането на целите, преследвани с Директивата за разрешение и Рамковата директива.
16 Освен това тази юрисдикция се съмнява, че може да се извърши контрол за спазването на принципа на пропорционалност, както изисква член 13 от Директивата за разрешение, когато референтният параметър се състои не от размера на таксите, наложени на всеки оператор, а от общата годишна сума, предварително определена в националната правна уредба, която всички тези такси трябва да генерират.
17 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допуска ли член 13 от [Директивата за разрешение], във връзка с член 8 от [Рамковата директива], и принципът [на правото на Съюза] на пропорционалност въвеждането от законодателя на държава членка на критерий за съизмеримост на „Таксите за предоставяне на права за ползване и права за изграждане на инфраструктура“, свързан със събирането на определен размер данъчни приходи и следователно с общи цели на публичните финанси, чрез такса за операторите, независимо от интереса за правилното функциониране на пазара на електронни съобщения и защитата на потребителите, и трябва ли националните съдилища да не прилагат тази разпоредба?“.
По преюдициалния въпрос
18 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 13 от Директивата за разрешение във връзка с член 8 от Рамковата директива, както и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага критерий за изчисляване на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти, определен в зависимост от предварително определен размер на годишните приходи, които трябва да бъдат събрани от тези такси, и следователно от общи финансови цели.
19 При утвърдителен отговор на този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали е длъжна да остави без приложение тази национална правна уредба.
20 Съгласно член 1 от Директивата за разрешение тя има за цел да създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги чрез хармонизация и опростяване на правилата и условията за разрешение, за да се улесни тяхното предоставяне на територията на целия Европейски съюз.
21 За тази цел тази директива предвижда не само правила относно процедурите за предоставяне на общи разрешения или на права за ползване на радиочестоти или номера и относно съдържанието на тези разрешения, но и правила относно естеството и размера на свързаните с посочените процедури парични задължения, които държавите членки могат да налагат на предприятията в сектора на далекосъобщителните услуги (решения от 4 септември 2014 г., Belgacom и Mobistar, C‑256/13 и C‑264/13, EU:C:2014:2149, т. 29, и от 6 октомври 2020 г., Vodafone España, C‑443/19, EU:C:2020:798, т. 29).
22 По-специално, съгласно член 13 от посочената директива, озаглавен „Такси за права за използване и права за изграждане на инфраструктура“, държавите членки могат да разрешат на съответните компетентни органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестоти или номера или правата за изграждане на инфраструктура в случаите на обществена или частна собственост, които отразяват потребността от гарантиране на оптималното използване на тези ресурси. От посочения член 13 следва, че държавите членки трябва да гарантират, че такива такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначената им цел и вземат предвид целите, посочени в член 8 от Рамковата директива, които са по-специално насърчаването на конкуренцията и ефективното използване на радиочестотите (решения от 21 март 2013 г., Belgacom и др., C‑375/11, EU:C:2013:185, т. 46, и от 6 октомври 2020 г., Vodafone España, C‑443/19, EU:C:2020:798, т. 50).
23 В това отношение целта да се гарантира, че операторите използват оптимално ограничените ресурси, до които имат достъп, например цифровите телевизионни радиочестоти, предполага определянето на подходящ размер на тази такса, отразяващ по-специално стойността на правата за използване на тези ресурси, което изисква да се вземат предвид икономическото и технологичното положение на съответния пазар (вж. в този смисъл решения от 10 март 2011 г., Telefónica Móviles España, C‑85/10, EU:C:2011:141, т. 28, и от 6 октомври 2020 г., Vodafone España, C‑443/19, EU:C:2020:798, т. 53).
24 Така Съдът е постановил, че прекалено висок размер на посочената такса може да възпрепятства използването на съответните ограничени ресурси и по този начин да доведе до недостатъчното им използване (решение от 10 март 2011 г., Telefónica Móviles España, C‑85/10, EU:C:2011:141, т. 29).
25 При това положение член 13 от Директивата за разрешение определя изискванията, които държавите членки трябва да спазват, ако решат да наложат такса за правата за използване на ограничен ресурс, при определянето на размера на тази такса, без обаче да предвижда конкретен начин за определяне на този размер (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., Belgacom и др., C‑375/11, EU:C:2013:185, т. 49).
26 Освен това, както се потвърждава от съображение 32 от тази директива, тя не съдържа нито една разпоредба, която да определя използването на приходите от таксите за правата за ползване на радиочестотите.
27 В случая член 1, параграф 172 от Закон № 208/2015, който според запитващата юрисдикция се прилага с разглежданите в главното производство декрети, предвижда, че размерът на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти се определя „по прозрачен, пропорционален на преследваната цел, недискриминационен и обективен начин с оглед на географския обхват на разрешеното право и пазарната стойност на радиочестотите, като се вземат предвид механизмите за възнаграждение, насочени към прехвърляне на преносен капацитет за конкурентни цели, както и използването на иновативни технологии“.
28 С оглед на текста на тази разпоредба тя, изглежда, транспонира в италианското право член 13 от Директивата за разрешение, както е тълкуван в практиката на Съда.
29 При това положение запитващата юрисдикция подчертава, че разглежданите в главното производство декрети трябва да са съобразени и с член 1, параграф 174 от Закон № 208/2015, който изисква определените с тези декрети такси да осигуряват на италианската държава годишни приходи в минимален размер от 32,8 милиона евро. Според тази юрисдикция обаче фактът, че налагането на тези такси преследва цел от финансово естество, а именно да се осигури на държавата минимален годишен размер на приходите, би довел до извода, че националният законодател е наложил събирането на такси, „различни“ от предвидените в Директивата за разрешение, което би било в противоречие с практиката на Съда по член 13 от тази директива.
30 В това отношение, на първо място, Съдът е постановил, че в рамките на Директивата за разрешение държавите членки не могат да събират за доставката на електронни мрежи и услуги други такси и налози освен предвидените в същата директива (решения от 17 декември 2015 г., Proximus, C‑454/13, EU:C:2015:819, т. 20, и от 6 октомври 2020 г., Vodafone España, C‑443/19, EU:C:2020:798, т. 32).
31 В посочените в предходната точка решения преценката на Съда се отнася до приложното поле на член 13 от Директивата за разрешение, като се съсредоточава върху данъчните събития в основата на посочените решения.
32 Така Съдът отбелязва, че за да могат разпоредбите на Директивата за разрешение да бъдат приложими към данък като разглеждания в главното производство, данъчното събитие трябва да бъде свързано с процедурата за общо разрешение, която съгласно член 2, параграф 2 от Директивата за разрешение осигурява правото за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., Proximus, C‑454/13, EU:C:2015:819, т. 21).
33 От това следва, че такси, които се налагат на операторите, предоставящи електронни съобщителни услуги, срещу правото на ползване на цифрови телевизионни радиочестоти като разглежданите в главното производство попадат в приложното поле на член 13 от Директивата за разрешение.
34 Следователно от факта, че при определянето на тези такси националният законодател преследва финансова цел, освен целите за насърчаване на конкуренцията и за ефективно използване на цифровите телевизионни радиочестоти, не може да се заключи, че този законодател поставя изискване за плащането на такси, различни от посочените в същия член 13, съгласно тълкуването на съдебната практика, цитирана в точка 30 от настоящото решение.
35 За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, на второ място, следва да се определи дали посоченият член 13 допуска преследването на такава допълнителна финансова цел чрез определянето на минимален годишен размер, който трябва да бъде гарантиран чрез приходите от таксите, наложени на основание на същия член 13.
36 В това отношение, първо, от точки 25 и 26 от настоящото решение следва, че Директивата за разрешение позволява на държавите членки при определянето на тези такси да преследват такава допълнителна цел спрямо посочените в член 13 от тази директива цели, която да е свързана с приходите от таксите, наложени в съответствие с посочения член 13.
37 Както Съдът вече е постановил във връзка с Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 година относно общата рамка за генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги (ОВ L 117, 1997 г., стр. 15), като член 11, параграф 2 от тази директива съответства на член 13 от Директивата за разрешение (решение от 17 декември 2015 г., Proximus, C‑517/13, EU:C:2015:820, т. 23), не се изисква тези такси да са използвани с особена цел или получените от тях приходи впоследствие да се използват по особен начин от съответната държава членка. Оттук следва, че тя може свободно да използва тези приходи (вж. по аналогия решение от 10 март 2011 г., Telefónica Móviles España, C‑85/10, EU:C:2011:141, т. 32).
38 Второ, важно е обаче, както бе припомнено в точка 23 от настоящото решение, таксите да бъдат определени в подходящ размер, отразяващ по-специално стойността на правото на ползване на ограничени ресурси, до които данъчнозадълженото лице има достъп, а именно в случая — цифровите телевизионни радиочестоти.
39 В това отношение Съдът вече е постановил, че определянето на такса за правото на ползване на радиочестотите или въз основа на размера на предишната еднократна концесионна такса, изчислена според броя на радиочестотите и според месеците, за които се отнася правото на ползване на радиочестотите, или въз основа на размера на сумите, произтичащи от търговете, може да бъде подходящ метод за определяне на стойността на радиочестотите, при положение че и двата метода позволяват да се получат суми, които са във връзка с предвидимата рентабилност на съответните радиочестоти (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., Belgacom и др., C‑375/11, EU:C:2013:185, т. 52 и 53).
40 От това следва, че член 13 от Директивата за разрешение допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която определя минимален годишен размер на приходите, които трябва да бъдат генерирани от предвидените в този член 13 такси, при условие че този размер се изчислява така, че да не надвишава стойността на правото на ползване на радиочестотите, и следователно да се определя, като се отчита предвидимата рентабилност на тези радиочестоти.
41 Макар че запитващата юрисдикция трябва да извърши необходимите проверки в това отношение, следва да се отбележи, че в писменото си становище италианското правителство уточнява, че след приемането на Закон № 208/2015 размерът на приходите, получени от събирането на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти, е намалял, което, изглежда, показва, че този размер не надвишава стойността на тези права на ползване. По същия начин, ако се установи, че всички налични цифрови телевизионни радиочестоти са били предоставени и използвани, това обстоятелство показва, че посоченият размер не е прекомерен или най-малкото не е довел до недостатъчно използване на посочените радиочестоти.
42 Трето, що се отнася по-конкретно до изискването, произтичащо от член 13 от Директивата за разрешение, размерът на таксите, наложени на всеки оператор на цифрова телевизия, да е съобразен с принципа на пропорционалност, запитващата юрисдикция правилно приема, че контролът за спазването на този принцип не може да се отнася до референтен параметър, който не е размерът на таксите, наложени на всеки оператор, а общата годишна сума, предварително определена в националната правна уредба, която всички тези такси трябва да генерират.
43 При това положение, както бе посочено в точка 11 от настоящото решение, запитващата юрисдикция посочва, че по силата на разглежданите в главното производство декрети, с които се определят таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти за съответните години, тези такси се изчисляват с оглед на географския обхват на разрешеното право и пазарната стойност на радиочестотите, като се вземат предвид механизмите за възнаграждение, насочени към прехвърляне на преносен капацитет за конкурентни цели, както и използването на иновативни технологии.
44 Според посочената юрисдикция тези декрети предвиждат по-специално променлив процент на намаляване на таксата в полза на мрежовите оператори, които не са вертикално интегрирани или които през годината, предхождаща годината, за която се отнася таксата, са прехвърлили радиочестотите си на трети лица, които не са част от една и съща група дружества. Освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, тези обстоятелства, изглежда, навеждат на извода, че италианската правна уредба съответства на член 13 от Директивата за разрешение, включително що се отнася до предвиденото в нея изискване за пропорционалност.
45 Ако посочената юрисдикция установи това съответствие и ако след проверките, които следва да извърши въз основа на указанията, съдържащи се в точки 39—41 от настоящото решение, установи също, че минималният годишен размер на общите приходи, които посочените такси трябва да генерират в съответствие с член 1, параграф 174 от Закон № 208/2015, не надвишава стойността на правата за използване на радиочестотите на цифрова телевизия, този размер не може да се вземе предвид при преценката на пропорционалността по смисъла на член 13 от Директивата за разрешение на специфичния размер на индивидуалните такси, наложени на всеки оператор, който използва тези радиочестоти. Всъщност пропорционалният характер на размера на такса, определен индивидуално чрез прилагане на критерии, съответстващи на посочения член 13, не може да бъде засегнат от факта, че този размер трябва да допринася и за постигането на общ размер на приходите, който не надвишава общата стойност на правата на ползване на радиочестотите, за които се налага тази такса.
46 Ако обаче след проверките, които е длъжна да извърши, запитващата юрисдикция стигне до извода, че минималният годишен размер на общите приходи от таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти е по-висок от стойността на тези права на ползване и че следователно италианската правна уредба не е в съответствие с член 13 от Директивата за разрешение, следва да се припомни, че за да се гарантира ефективността на всички разпоредби на правото на Съюза, принципът на предимство задължава националните юрисдикции да тълкуват, доколкото е възможно, вътрешното си право в съответствие с правото на Съюза. Задължението за съответстващо тълкуване на националното право обаче има известни ограничения, и по-конкретно не би могло да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право. В случай че запитващата юрисдикция установи, че националното законодателство не може да бъде тълкувано в съответствие с правото на Съюза, следва да се отбележи, че с оглед на директния ефект на този член 13 (решение от 12 юли 2012 г., Vodafone España и France Telecom España, C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11, EU:C:2012:446, т. 38 и 39) съответните икономически оператори основателно могат да се позовават на този член пред националните юрисдикции, компетентни да оспорят тези такси, тъй като тези юрисдикции трябва да оставят без приложение несъвместимите с посочения член 13 национални норми (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2025 г., Framholm, C‑195/25, EU:C:2025:904, т. 67, 68 и 70 и цитираната съдебна практика).
47 С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 13 от Директивата за разрешение във връзка с член 8 от Рамковата директива, както и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага критерий за изчисляване на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти, определен в зависимост от предварително определен размер на годишните приходи, които трябва да бъдат събрани от тези такси, и следователно от общи финансови цели, при условие че този размер не надвишава стойността на правото на ползване на тези радиочестотите.
По съдебните разноски
48 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 13 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., във връзка с член 8 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140, както и принципът на пропорционалност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която налага критерий за изчисляване на таксите за правата за ползване на цифрови телевизионни радиочестоти, определен в зависимост от предварително определен размер на годишните приходи, които трябва да бъдат събрани от тези такси, и следователно от общи финансови цели, при условие че този размер не надвишава стойността на правото на ползване на тези радиочестотите.
Подписи
*Език на производството: италиански.