Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

5 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Възлагане на обществени поръчки — Директива 2014/24/ЕС — Поръчка за социални услуги на заведения без настаняване — Поръчка на стойност под прага за прилагане на тази директива — Член 67 — Възлагателни критерии от социално естество — Икономически най-изгодна оферта — Увеличение на заплатите на изпълняващия договора персонал над равнището на заплащане, предвидено в отрасловия колективен трудов договор — Връзка с предмета на поръчката — Пропорционалност и недопускане на дискриминация — Член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на колективни преговори “

По дело C‑210/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби в областта на обществените поръчки, Испания) с акт от 14 март 2024 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на производство по дело

Asociación de Empresas de Servicios para la Dependencia (AESTE)

срещу

Ayuntamiento de Ortuella

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 април 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за испанското правителство, от S. Núñez Silva, в качеството на представител,

–за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann, L. Malferrari, E. Sanfrutos Cano и G. Wils, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 юли 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29), на член 56 ДФЕС и на член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Asociación de Empresas de Servicios para la Dependencia (AESTE) и Ayuntamiento de Ortuella (Община Ортуела, Испания) относно законосъобразността на възлагателен критерий, посочен в спецификациите на възлагана от тази община поръчка за услуги.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Съображения 89, 90, 92, 97, 98 и 114 от Директива 2014/24 гласят:

„(89)Понятието „критерии за възлагане“ заема централно място в настоящата директива. Поради това е важно съответните разпоредби да се редактират по възможно най-опростен и рационален начин. Това може да се направи, като изразът „икономически най-изгодна оферта“ се използва като водещо понятие, тъй като всички спечелили оферти следва в крайна сметка да се избират в съответствие с това какво е според възлагащия орган икономически най-доброто решение измежду представените оферти. […]

(90)Поръчките следва да се възлагат въз основа на обективни критерии, които гарантират съобразяване с принципите за прозрачност, недискриминация и равнопоставеност, за да се осигури обективно сравняване на относителната стойност на офертите, с цел в условията на реална конкуренция да се определи коя оферта е икономически най-изгодна. Следва ясно да се посочи, че икономически най-изгодната оферта следва да се оценява въз основа на най-доброто съотношение качество/цена, което винаги следва да включва ценови или разходен елемент. Следва също така да се поясни, че оценката на икономически най-изгодната оферта може да се прави въз основа единствено на ценовата или разходната ефективност. В допълнение е уместно да се припомни, че възлагащите органи са свободни да установяват подходящи стандарти за качество чрез технически спецификации или условия за изпълнение на поръчката.

За да се насърчи по-голям стремеж към качество при обществените поръчки, държавите членки следва да имат право да забранят или ограничат използването само на цената или само на разходите при оценяването на икономически най-изгодната оферта, когато сметнат това за целесъобразно.

За да се гарантира спазването на принципа за равнопоставеност при възлагането на поръчки, възлагащите органи следва да са задължени да осигурят необходимата прозрачност, за да могат всички оференти да разполагат с достатъчно информация за критериите и условията, които ще се прилагат при решението за възлагане на поръчката. Във връзка с това възлагащите органи следва да са задължени да посочат критериите за възлагане на поръчката и относителната тежест на всеки от тези критерии. […]

[…] (92)При оценяването на най-доброто съотношение качество/цена възлагащите органи следва да определят икономическите и качествените критерии, свързани с предмета на поръчката, които ще използват за тази цел. Тези критерии следва съответно да позволяват извършването на сравнителна оценка на нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, предвид предмета на поръчката, както е определен в техническите спецификации. Във връзка с най-доброто съотношение качество/цена в настоящата директива се съдържа неизчерпателен списък на възможни критерии за възлагане, в които са включени екологични и социални аспекти. Възлагащите органи следва да се насърчават да избират критерии за възлагане, които им позволяват да получат висококачествено строителство, доставки и услуги, които в най-голяма степен отговарят на техните потребности.

Избраните критерии за възлагане не следва да дават неограничена свобода на избор на възлагащия орган; те следва да осигуряват възможност за реална и лоялна конкуренция и да бъдат съпътствани от механизми, които позволяват ефективна проверка на информацията, предоставена от оферентите.

За да се определи икономически най-изгодната оферта, решението за възлагане на поръчката не следва да се основава единствено на критерии, които не са свързани с разходите. Поради тази причина критериите за качество следва да са съпътствани от разходен критерий, който по избор на възлагащия орган може да бъде цената или подходът на разходната ефективност, като например оценка на разходите за целия жизнен цикъл. Критериите за възлагане обаче не следва да засягат прилагането на националните разпоредби, определящи възнаграждението за определени услуги или установяващи фиксирана цена за някои доставки.

[…] (97)Освен това, с цел по-успешното отразяване на социалните и екологичните съображения в процедурите за възлагане на обществена поръчка възлагащите органи следва да могат да използват критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката, свързани със строителството, доставките или услугите, предмет на обществената поръчка, във всяко едно отношение и на всеки етап от жизнения им цикъл, от добиването на суровините за продукта до етапа на обезвреждане на продукта, включително фактори, свързани със специфичния процес на производство, предоставяне или търговия и нейните условия за строителството, доставките или услугите, или със специфичен процес на по-късен етап от жизнения им цикъл, дори когато тези фактори не са част от съществените им характеристики. […]

Въпреки това, условието за наличие на връзка с предмета на поръчката изключва критерии и условия, свързани с общата корпоративна политика, които не могат да се считат за фактор, характеризиращ специфичния процес на производство или предоставяне на закупеното строителство, доставки или услуги. Във връзка с това възлагащите органи следва да нямат право да изискват от оферентите да провеждат определена корпоративна политика на социална и екологична отговорност.

(98)Изключително важно е критериите за възлагане или условията за изпълнение на поръчката, отнасящи се до социалните аспекти на производствения процес, да са свързани със строителството, доставките или услугите, които ще бъдат предоставени в рамките на поръчката. В допълнение, те следва да се прилагат в съответствие с Директива [96/71] съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз и не следва да се избират или прилагат по начин, който води до пряка или косвена дискриминация на икономически оператори от други държави членки или от трети държави, страни по [Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация (СДП)] или по споразумения за свободна търговия, по които [Европейският съюз] е страна. Следователно изискванията, отнасящи се до основните условия на труд, уредени с Директива [96/71], като например минималните ставки на заплащане, следва да останат на нивото, определено в националното законодателство или в колективни споразумения, прилагани в съответствие с правото на Съюза в контекста на посочената директива.

[…] (114)Поради своето естество определени категории услуги продължават да имат ограничено трансгранично измерение, а именно такива услуги, известни като услуги за личността, каквито са някои социални, здравни и образователни услуги. Тези услуги се предоставят в особен контекст, който силно се различава в отделните държави членки поради различните културни традиции. Поради тази причина по отношение на обществените поръчки за тези услуги следва да се установи специален режим с по-висок праг от приложимия за други услуги.

Услуги за личността със стойности под този праг обикновено няма да представляват интерес за доставчиците от други държави членки, освен когато има конкретни признаци за противното, като например финансиране на трансгранични проекти от страна на Съюза.

Поръчките за услуги за личността над този праг следва да се подчиняват на изискванията за прозрачност, приложими за целия Съюз. Предвид значението на културния контекст и чувствителния характер на тези услуги държавите членки следва да разполагат с голяма свобода да организират избора на доставчиците на услуги по начина, който считат за най-подходящ. Правилата на настоящата директива отчитат тази безусловна необходимост, като налагат единствено спазването на основните принципи за прозрачност и равнопоставеност и гарантират възможността възлагащите органи да прилагат специални критерии за качество при избора на доставчици на услуги, като например критериите, изложени в доброволната европейска рамка за качеството на социалните услуги, публикувана от Комитета за социална закрила. […]“.

4 Член 4 от Директива 2014/24 е озаглавен „Прагови стойности“ и гласи следното:

„Настоящата директива се прилага за обществени поръчки, чиято прогнозна стойност без данък върху добавената стойност (ДДС) е по-голяма или равна на следните прагове:

[…] г)750 000 [евро] — за обществени поръчки за услуги във връзка с социални и други специфични услуги, изброени в приложение XIV“.

5 Глава II от тази директива е озаглавена „Общи правила“ и в нея се съдържа член 18, който е озаглавен „Принципи на обществените поръчки“ и параграф 1 от който предвижда:

„Възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин.

Обществените поръчки не трябва да се подготвят с цел изключването им от обхвата на настоящата директива или изкуствено ограничаване на конкуренцията. Приема се, че има изкуствено ограничаване на конкуренцията, когато обществената поръчка е подготвена с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение“.

6 Член 67 от посочената директива е озаглавен „Критерии зa възлагане нa поръчките“ и предвижда:

„1.Без да се засягат националните законови, подзаконови или административни разпоредби относно цената на определени доставки или възнаграждението за определени услуги, възлагащите органи възлагат обществените поръчки въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта.

2.Икономически най-изгодната оферта от гледна точка на възлагащия орган се определя въз основа на цената или разходите, като се използва подход на разходната ефективност, например разходите за целия жизнен цикъл в съответствие с член 68, и може да включва критерия за най-доброто съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на критерии, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на въпросната обществена поръчка. Тези критерии могат да включват например:

а)качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и търговия и условията за нея;

б)организация, квалификация и опит на персонала, на когото е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху нивото на изпълнение на поръчката; или

в)обслужване след продажбата и техническа помощ, условия за доставка като дата на доставка, процес на доставка и срок на доставка или срок на завършване.

Елементът, свързан с разходите, може също така да приема формата на фиксирана цена или разходи, въз основа на което икономическите оператори ще се състезават само по отношение на критериите за качество.

Държавите членки могат да предвидят, че възлагащите органи не могат да използват само критерия „цена“ или само критерия „разходи“ като единствен критерий за възлагане, или да ограничат тяхното използване до определени категории възлагащи органи или определени видове поръчки.

3.Приема се, че критериите за възлагане са свързани с предмета на обществената поръчка, когато се отнасят до строителството, доставките или услугите, които трябва да бъдат предоставени в рамките на тази поръчка във всички отношения и на всеки етап от жизнения им цикъл, в това число факторите, свързани със:

а)специфичния процес на производство, предоставяне или търгуване на това строителство, доставки или услуги; или

б)специфичен процес, свързан с друг етап от жизнения им цикъл;

дори когато тези фактори не са част от съществените им характеристики.

4.Критериите за възлагане не трябва да водят до предоставянето на възлагащия орган на неограничена свобода на избор. Те трябва да гарантират, че е възможна реална конкуренция, и да се придружават от спецификации, които позволяват ефективната проверка на представената от оферентите информация с цел да се прецени доколко офертите отговарят на критериите за възлагане. При съмнение възлагащите органи проверяват ефективно точността на информацията и доказателствата, предоставени от оферентите.

5.Възлагащият орган посочва в документацията за обществената поръчка относителната тежест, която придава на всеки от критериите, избрани за определяне на икономически най-изгодната оферта, освен когато тя се определя само въз основа на цената.

Тези тежести могат да се изразят, като се предвиди диапазон с подходяща максимална разлика.

Когато претеглянето не е възможно по обективни причини, възлагащият орган степенува критериите по значение в низходящ ред“.

7 Съгласно член 74 от същата директива, озаглавен „Възлагане на поръчки за социални и други специфични услуги“:

„Обществените поръчки за социални и други специфични услуги, изброени в приложение XIV, се възлагат в съответствие с настоящата глава, когато стойността на поръчките е по-голяма от или равна на прага, посочен в член 4, буква г)“.

8 Член 76 от Директива 2014/24 е озаглавен „Принципи на възлагане на поръчките“ и предвижда:

„1.Държавите членки въвеждат национални правила за възлагането на поръчки съгласно настоящата глава с цел да се гарантира, че възлагащите органи спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност на икономическите оператори. Държавите членки запазват правото да определят приложимите процедурни правила, доколкото тези правила позволяват на възлагащите органи да вземат под внимание конкретните особености на въпросните услуги.

2.Държавите членки гарантират, че възлагащите органи могат да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на качество, непрекъснатост, достъпност, достъпна цена, наличие и всеобхватност на услугите, особените потребности на различните категории ползватели, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи, приобщаването и осигуряването на възможности за ползвателите, както и иновациите. Държавите членки могат също така да предвидят, че изборът на доставчика на услугите се осъществява въз основа на офертата, характеризираща се с най-доброто съотношение качество/цена, като се вземат предвид критериите за качество и устойчивост на социалните услуги“.

9 В приложение XIV към тази директива се съдържа таблица, озаглавена „Услуги, посочени в член 74“, и се посочва код по CPV 85312000‑9.

Испанското право

10 Член 1 от Ley 9/2017 de Contratos del Sector Público, por la que se transponen al ordenamiento jurídico español las Directivas del Parlamento Europeo y del Consejo 2014/23/UE y 2014/24/UE, de 26 de febrero de 2014 (Закон 9/2017 за обществените поръчки и за транспониране в испанския правен ред на Директиви 2014/23/ЕС и [2014/24] на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.) от 8 ноември 2017 г. (BOE, бр. 272 от 9 ноември 2017 г., наричан по-нататък „LCSP“) е озаглавен „Предмет и цел“ и параграф 3 от него гласи:

„Във всички обществени поръчки общо и задължително се включват социални и екологични критерии, когато са свързани с предмета на обществената поръчка, тъй като с включването им се осигурява по-добро съотношение качество/цена на възлаганите услуги, както и по-голяма и по-добра ефективност при използването на публичните средства. Улеснява се и достъпът до обществени поръчки за малките и средни предприятия, както и за предприятията от социалната икономика“.

11 Член 145 от този закон е озаглавен „Изисквания и видове критерии за възлагане на обществената поръчка“ и предвижда:

„1.При възлагане на обществените поръчки се прилагат редица критерии за възлагане въз основа на най-доброто съотношение качество/цена.

При налична обосновка в документацията обществените поръчки могат да бъдат възлагани в съответствие с критерии, основани на подход на разходната ефективност, въз основа на цената или разходите, например разходите за целия жизнен цикъл в съответствие с член 148.

2.Най-доброто съотношение качество/цена се оценява в съответствие с икономически и качествени критерии.

Качествените критерии, установени от възлагащия орган за оценка на най-доброто съотношение качество/цена, могат да включват екологични или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка съобразно предвиденото в параграф 6 от този член, като те могат да бъдат например:

1.качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, универсално предназначение или предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и търговия и условията за нея;

[…] Социалните характеристики на обществената поръчка се отнасят по-специално до следните цели: насърчаването на социалната интеграция на хора с увреждания, хора в неравностойно положение или членове на уязвими групи сред лицата, на които е възложено изпълнението на поръчката, и като цяло социално-професионалната интеграция на хора с увреждания или в положение на или риск от социално изключване, възлагането на подизпълнението на специални центрове за заетост или на предприятия за социална интеграция, плановете за равенство между половете, които ще се прилагат при изпълнението на поръчката, и като цяло равенството между жените и мъжете, насърчаването на наемането на жени, съвместяването на професионалния, личния и семейния живот, подобряването на условията на труд и заплащане, стабилността на заетостта, наемането на по-голям брой лица за изпълнението на поръчката, обучението и опазването на здравето и безопасността на труда, прилагането на етични критерии и критерии за социална отговорност към изпълнението на поръчката или критериите, отнасящи се до доставката или използването по време на изпълнението на поръчката на продукти, основани на справедлива търговия.

2.организацията, квалификацията и опитът на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на този персонал може да окаже съществено влияние върху нейното добро изпълнение.

[…]“.

12 Четиридесет и седма допълнителна разпоредба от посочения закон е озаглавена „Принципи, приложими за поръчките за възлагане на услуги по приложение IV и за поръчките за социални, здравни и образователни услуги по приложение IV“ и гласи:

„Без да се засяга прилагането на разпоредбите на този закон, и по-специално на разпоредбите относно определянето на техническите предписания, на минималните изисквания за икономическо и финансово състояние, на критериите за възлагане и на специалните условия за изпълнение, в процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, посочени в приложение IV, и поръчките със социален, здравен или образователен характер, също посочени в приложение IV, възлагащите органи гарантират на всички етапи вземането под внимание на необходимостта от осигуряване на качество, непрекъснатост, достъпност, достъпна цена, наличие и всеобхватност на услугите, особените потребности на различните категории ползватели, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи, приобщаването на ползвателите на услугите, както и иновациите при тяхното предоставяне.

При определяне на критериите за възлагане на поръчките, до които се отнася тази допълнителна разпоредба, възлагащият орган може да обвързва същите и с аспекти като: опитът на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, да предоставя услуги, предназначени за особено слабо развити сектори, или да предоставя сходни услуги при условията по член 145, реинвестирането на получените печалби в подобряване на предоставяните услуги, въвеждането на механизми за участие на ползвателите и за тяхното информиране и ориентация“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13 На 13 юни 2023 г. AESTE подава пред запитващата юрисдикция, Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби в областта на обществените поръчки, Испания), специална жалба в областта на обществените поръчки, с която оспорва спецификациите на поръчката за „услуга по предоставяне на домашни грижи в община Ортуела“, възлагана от тази община (наричана по-нататък „спорната поръчка“).

14 Спорната поръчка има за предмет „изпълнение на услуга по предоставяне на домашни грижи в община Ортуела, а именно обществена социална услуга, в рамките на която чрез подготвен и обучен персонал, върху който се осъществява надзор, се извършват превантивни, образователни и подпомагащи дейности в полза на семейства и/или лица със затруднения при поддържане или запазване на тяхното физическо, социално и/или емоционално благосъстояние, като се цели ползвателите да продължат да живеят в техния дом и/или среда, докато това е възможно и подходящо“. Според запитващата юрисдикция тази поръчка се отнася до „[с]оциални услуги на заведения без настаняване“ (код по CPV 85312000‑9) по смисъла на приложение IV към LCSP, което съответства на приложение XIV към Директива 2014/24.

15 Прогнозната стойност на посочената поръчка възлиза на 166 250 евро.

16 С жалбата си AESTE иска отмяна на възлагателния критерий, който е посочен в специалните административни спецификации на спорната поръчка и предвижда присъждането на максимален брой от 40 точки за увеличение на трудовите възнаграждения на оферента (наричан по-нататък „спорният критерий“). Този критерий гласи следното:

„Като се взимат за основа заплатите, установени в отрасловия колективен трудов договор, ще бъдат взети предвид по-високите заплати (увеличението на трудовите възнаграждения), които предприятието оферент предлага да прилага за лицата, изпълняващи поръчката.

Процентът на увеличение на заплащането на базата на основната заплата и предвидената в колективния трудов договор надбавка за всички работници, които трябва да бъдат наети, ще бъде взет предвид, като се прилага следната формула: точки = P x A/B.

„Точки“ означава общият брой точки, дадени на съответната оферта.

P = максимален брой точки, които могат да бъдат дадени, т.е. 40 точки

A = най-висок процент от всички представени оферти

B = процент на офертата, която се оценява.

Ще бъдат взети предвид офертите, които предлагат процентно увеличение, което ще се прилага за лицата, изпълняващи поръчката. Офертите, в които не се предлага никакво увеличение, ще бъдат оценени с 0 точки.

В срок до един месец от възлагане на поръчката, след провеждане на преговори с представителите на работниците, следва да се посочи конкретно до кои елементи на трудовото възнаграждение се отнася това увеличение. Освен това избраното за изпълнител предприятие следва да направи постъпки за сключване на договор (колективен трудов договор за отрасъла на услугите за домашни грижи на Ортуела), уреждащ условията на труд на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката“.

17 Запитващата юрисдикция има съмнения относно съответствието на спорния критерий с правото на Съюза.

18 Първо, тя иска да се установи дали този критерий позволява да се определи „икономически най-изгодната оферта“ по смисъла на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24. В това отношение, макар възлагащият орган да твърди, че посоченият критерий има за цел да се увеличи възнаграждението на персонала, на който е възложено изпълнението на услугата, предмет на спорната поръчка, и следователно да се подобри стабилността и непрекъснатостта на предоставянето на тази услуга, запитващата юрисдикция, изглежда, смята, че връзката между такова увеличение на трудовото възнаграждение и подобряването на предоставяната услуга е прекалено хипотетична, за да бъде решаваща за възлагането на поръчката.

19 Второ, посочената юрисдикция подчертава, че видно от съображение 98 от Директива 2014/24, социалните критерии, избрани за възлагането на обществените поръчки, трябва да се прилагат в съответствие с Директива 96/71. Спорният критерий обаче може да бъде дискриминационен, доколкото задължава предприятие, което желае да увеличи шансовете си да получи спорната поръчка, да плати на работниците, които трябва да изпълнят тази поръчка, по-високи възнаграждения от тези, които са получавали, което може да представлява допълнителна икономическа тежест, която да възпрепятства подаването на оферта.

20 Трето, спорният критерий може да се окаже непропорционален и дискриминационен за икономическите оператори, които нямат достатъчен капацитет да плащат високи възнаграждения, въпреки че тези оператори са в състояние да подадат конкурентни оферти с добро съотношение качество/цена поради по-ниските си разходи за трудови възнаграждения.

21 Четвърто, същата юрисдикция иска да се установи дали спорният критерий не съставлява намеса в правото на колективни преговори, признато в член 28 от Хартата, тъй като колективните преговори, които трябва да започнат след възлагането на спорната поръчка, могат да доведат до това персоналът, на който е възложено изпълнението на тази поръчка, да бъде изключен от приложното поле на действащ колективен трудов договор. Подобни преговори могат да доведат и до неравенство в заплащането между работниците на едно и също предприятие, които изпълняват еднакви дейности, но чието възнаграждение варира в зависимост от това за кого извършват тези дейности.

22 Пето, спорният критерий може също да се окаже непропорционален спрямо преследваната с него цел, тъй като новият колективен трудов договор, договорен след възлагането на спорната поръчка, може да доведе до утвърждаване на увеличението на трудовите възнаграждения извън обхвата на изпълнение на поръчката, което ще означава загуба на връзката с нейния предмет, изисквана от член 67, параграф 3 от Директива 2014/24.

23 При това положение Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби в областта на обществените поръчки) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„[1)]Подходящ ли е критерий за възлагане на обществена поръчка за услуги като описания, който:

–оценява увеличението на трудовите възнаграждения над определеното в приложимия отраслов колективен трудов договор, което оферентът предлага да прилага за лицата, които изпълняват обществената поръчка,

и –задължава избрания за изпълнител оферент, след колективни преговори с представителите на работниците, да посочи конкретно до кои елементи на трудовото възнаграждение ще се отнася това увеличение, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката,

за определяне на икономически най-изгодната оферта в съответствие с изискването на член 67, параграф 1 от Директива [2014/24]?

[2)]Противоречи ли този критерий на принципа на свободното предоставяне на услуги или ограничава ли свободната конкуренция в противоречие с член 56 ДФЕС и Директиви [2014/24] и [96/71]?

[3)]Нарушава ли посоченият критерий правото на колективни преговори, признато в член 28 от [Хартата]?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

24 Най-напред следва да се разгледа въпросът дали Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби в областта на обществените поръчки) отговаря на критериите, за да бъде разглеждан като национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС.

25 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени дали запитващият орган има качеството на юрисдикция — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от признаци, като това органът да е създаден със закон, да е постоянно действащ, неговата юрисдикция да е задължителна, производството пред него да е състезателно, да прилага правни норми и да е независим (решение от 20 септември 2018 г., Montte, C‑546/16, EU:C:2018:752, т. 21 и цитираната съдебна практика).

26 В случая, от една страна, от акта за преюдициално запитване е видно, че Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби в областта на обществените поръчки) е постоянно действащ и независим орган, който е създаден по силата на законова разпоредба и приема решенията си единствено въз основа на правни критерии в рамките на състезателно производство. Що се отнася по-специално до независимостта на този орган, в акта за преюдициално запитване се уточнява, че доколкото не е йерархично обвързан и не получава външни указания, той изпълнява своите функции обективно, безпристрастно и напълно самостоятелно.

27 От друга страна, що се отнася до критерия за наличие на задължителна юрисдикция по смисъла на практиката на Съда по член 267 ДФЕС, Съдът вече е постановил, че решенията на органите на автономните области, които са компетентни да разглеждат жалби в областта на обществените поръчки и чиято компетентност не зависи от наличието на съгласие между страните, са задължителни за тях, макар подаването на жалба да е факултативно (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г., Montte, C‑546/16, EU:C:2018:752, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).

28 Тези съображения не се оборват от практиката на Съда, установена в решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander (C‑274/14, EU:C:2020:17), доколкото, както отбелязва испанското правителство в писменото си становище, членовете на този орган се ползват с гаранция за несменяемост, която е регламентирана в националната правна уредба и може да бъде дерогирана само по изрично изброени в тази правна уредба причини.

29 Следователно Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби в областта на обществените поръчки) отговаря на критериите, за да бъде разглеждан като национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, и поставените на Съда въпроси са допустими.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

30 Като начало е важно да се отбележи, че както следва от точка 14 от настоящото решение, спорната поръчка има за предмет предоставянето на услуги, попадащи в категорията на „[с]оциални услуги на заведения без настаняване“ (код по CPV 85312000‑9), посочена в приложение IV към LCSP, което според запитващата юрисдикция съответства на приложение XIV към Директива 2014/24.

31 Съгласно член 4, буква г) от тази директива тя се прилага за изброените в приложение ХIV поръчки само ако стойността на тези поръчки е по-голяма или равна на прага от 750 000 евро, предвиден в тази разпоредба.

32 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че прогнозната стойност на спорната поръчка е 166 250 евро и следователно е под този праг. Съгласно този акт обаче и както потвърждава испанското правителство в съдебното заседание, волята на испанския законодател е била да направи разпоредбите на Директива 2014/24 пряко и безусловно приложими за поръчки на стойност под посочения праг. По-конкретно, при приемането на член 145 във връзка с четиридесет и седма допълнителна разпоредба от LCSP, с който член се транспонира член 67 от Директива 2014/24, отнасящ се до възлагателните критерии, законодателят е решил да разшири приложното поле на последната разпоредба по отношение на поръчките на стойност под същия праг.

33 Както обаче следва от постоянната съдебна практика, когато национално законодателство съобразява пряко и безусловно уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на акт от правото на Съюза, с уредбата, предвидена в този акт, определено е от интерес за Съюза разпоредбите, заимствани от правото на Съюза, да бъдат тълкувани еднакво. Всъщност това позволява да се избегнат последващи различия в тълкуването и да се осигури еднакво третиране на тези положения и на положенията, попадащи в приложното поле на тези разпоредби (решения от 18 октомври 1990 г., Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360, т. 36 и 37, и от 16 юни 2022 г., Община Разлог, C‑376/21, EU:C:2022:472, т. 55 и цитираната съдебна практика).

34 От това следва, че макар спорната поръчка да е с по-ниска стойност от определената в член 4, буква г) от Директива 2014/24, е налице несъмнен интерес Съдът да се произнесе по първия поставен въпрос.

35 С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 67, параграф 1 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, позволява на възлагащия орган да определи икономически най-изгодната оферта по смисъла на тази разпоредба.

36 На първо място, член 67, параграф 1 във връзка със съображение 89 от Директива 2014/24 предвижда, че възлагащите органи възлагат обществените поръчки главно въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта.

37 Съгласно член 67, параграф 2 този критерий се преценява от гледна точка на възлагащия орган въз основа на цената или разходите, като се използва подход на разходната ефективност, и може да включва критерия за най-доброто съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на критерии, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на въпросната обществена поръчка. В букви а)—в) от тази разпоредба във връзка със съображения 90 и 92 от Директива 2014/24 се установява неизчерпателен списък на възлагателните критерии, които може да се прилагат, като този списък включва по-специално социални аспекти.

38 От това следва, че макар да не съдържа изчерпателен списък на възлагателните критерии, член 67, параграф 2 от тази директива позволява на възлагащия орган да определи възлагателни критерии, които включват социални аспекти, стига отнасящите се до тези аспекти критерии да са свързани с предмета на въпросната обществена поръчка.

39 В това отношение е важно да се припомни, че Съдът е постановил, че възлагащите органи имат право да избират критерии за възлагане на поръчката, основани на съображения от социално естество, които могат да се отнасят до ползвателите или бенефициерите на услугите, предмет на поръчката, както и до други лица (вж. в този смисъл решение от 10 май 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑368/10, EU:C:2012:284, т. 85).

40 Ето защо следва да се определи дали възлагателен критерий, който както спорния отчита увеличението на трудовите възнаграждения на изпълняващия обществената пръчка персонал над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, може да спада към „социални[те] аспекти, свързани с предмета на въпросната обществена поръчка“.

41 Както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 36 и 37 от заключението си, след като възлагателният критерий се отнася до увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващите поръчката лица, спрямо равнището на заплащане, произтичащо от прилагането на отрасловия колективен трудов договор, следва да се приеме, че с оглед на самото си естество този критерий се отнася до един от „социалните аспекти“ по смисъла на член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, като това понятие трябва да се тълкува разширително.

42 На второ място е важно да се подчертае, за да може възлагащият орган да определи икономически най-изгодната оферта посредством възлагателен критерий, отнасящ се до „социален аспект“, този критерий трябва да отговаря и на другите условия, предвидени в член 67, параграфи 2—5 във връзка със съображения 90 и 92 от тази директива, а именно по-специално да е свързан с предмета на поръчката и да не предоставя на възлагащия орган неограничена свобода на избор.

43 Във връзка с това следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция има съмнения само по отношение на, първо, наличието на връзка между предмета на поръчката и спорния критерий, която е твърде обща, за да позволи възлагането на спорната поръчка, и второ, евентуалното нарушение на принципа на равно третиране на оферентите, до което води този критерий.

44 В този контекст, що се отнася, първо, до условието за наличие на връзка между спорния критерий и предмета на поръчката, от член 67, параграф 3 във връзка със съображение 97 от Директива 2014/24 следва, че възлагателните критерии се считат за свързани с предмета на обществената поръчка, когато се отнасят до услугите, които трябва да бъдат предоставени в рамките на тази поръчка във всички отношения и на всеки етап от жизнения им цикъл, в това число факторите, свързани със специфичния процес на предоставяне на услугите, и дори когато тези фактори не са част от съществените им характеристики.

45 Следователно широката формулировка на тази разпоредба не изключва възможността в даден случай възлагащият орган да взема предвид, посредством критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, спрямо равнището на заплащане, произтичащо от прилагането на отрасловия колективен трудов договор.

46 От точка 44 от настоящото решение следва, че наличието на връзка между спорния критерий и предмета на спорната поръчка трябва съответно да се преценява, като се вземат предвид особеностите на услугата, предмет на поръчката. В случая, макар запитващата юрисдикция да следва да прецени дали е налице такава връзка, важно е да се отбележи, че тази поръчка се характеризира, от една страна, с високата интензивност на работната сила, която изисква, и от друга страна, с трудностите на възлагащия орган да предлага непрекъсната и качествена услуга на лицата, която я получават, а именно лицата в неравностойно и в уязвимо положение.

47 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 46—48 от заключението си, следва да се вземе предвид, от една страна, че възнаграждението, което изпълнителят на поръчката получава за предоставяната от него услуга, се определя в голяма степен от разходите за заплати на изпълняващия услугата персонал, поради което спорният критерий е свързан с предмета на поръчката. От друга страна, при поръчка от такова естество не е неразумно да се приеме, че възлагателен критерий, който отчита по-благоприятното възнаграждение на изпълняващия поръчката персонал от предвиденото в действащия отраслов колективен трудов договор, може да допринесе за постигането на тази цел, като подобри качеството, достъпността и непрекъснатостта на услугата за лицата, която я получават, а именно лицата в неравностойно и в уязвимо положение, тъй като по-благоприятното възнаграждение би имало за последица да бъде задържан изпълняващият поръчката персонал и би позволило да бъде нает по-високо квалифициран персонал.

48 В подкрепа на това тълкуване е и член 76, параграф 2 от Директива 2014/24, който, що се отнася до социалните услуги, изброени в приложение XIV към тази директива, предвижда, че възлагащите органи могат да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на качество, непрекъснатост, достъпност и наличие на услугите, както и особените потребности на различните категории ползватели, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи.

49 Съответно, като взема предвид, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, възлагащият орган може да насърчи по-високо качество и по-голяма непрекъснатост и наличност на социалните услуги на заведения без настаняване, които са предмет на спорната поръчка.

50 Второ, що се отнася до съмненията на запитващата юрисдикция относно евентуалното нарушение на принципа на равно третиране на оферентите, до което би могло да доведе спорният критерий, доколкото би поставил в по-неблагоприятно положение оферентите, които имат по-малка възможност да плащат по-високи възнаграждения от предвиденото в действащия отраслов колективен трудов договор, каквито са малките и средните предприятия, които все пак биха могли да представят конкурентни оферти поради по-ниските си разходи за трудови възнаграждения, следва да се припомни следното.

51 Съгласно член 67, параграф 4 във връзка със съображение 90 от Директива 2014/24 възлагателните критерии не трябва да водят до предоставянето на възлагащия орган на неограничена свобода на избор. Всъщност те трябва да гарантират спазването на принципите на прозрачност, недопускане на дискриминация и равно третиране при възлагането на поръчките, за да се даде възможност за обективно сравнение на относителната стойност на офертите.

52 Съгласно член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/24 възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират. Принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация имат за цел да насърчат развитието на здравословна и ефективна конкуренция между оферентите, участващи в процедура за възлагане на обществена поръчка. Съгласно тези принципи оферентите трябва да се намират в равностойно положение както когато подготвят своите оферти, така и когато възлагащият орган оценява тези оферти (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2024 г., BibMedia, C‑737/22, EU:C:2024:495, т. 30). Тези принципи изискват да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 6 октомври 2021 г., Conacee, C‑598/19, EU:C:2021:810, т. 36).

53 Член 18, параграф 1, втора алинея от тази директива предвижда също, че възлагащият орган не може да приема възлагателни критерии, които неоправдано дават предимство на определени икономически оператори или ги поставят в неизгодно положение поради специфични характеристики или които създават изкуствени бариери за някои оператори.

54 В случая обаче се налага изводът, че Съдът не разполага с данни, позволяващи да се определи дали спорният критерий може да породи такъв дискриминационен ефект за някои оператори, като например малките и средните предприятия.

55 При все това, макар запитващата юрисдикция да трябва да направи тази проверка, важно е да се припомни, че тя трябва да се извърши с оглед на документацията, с която е разполагал възлагащият орган при определянето на потребностите си, както и с оглед на евентуалните консултации, които може да е провел предварително с ползвателите или получателите на услугата и с изпълняващия я персонал, както и на евентуалните консултации, които може да е провел преди поръчката, или на всеки друг документ, който би позволил да се докаже, че такъв възлагателен критерий поражда отстраняващ ефект.

56 С оглед на изложените по-горе мотиви на първия поставен преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 67, параграф 1 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, позволява на възлагащия орган да определи икономически най-изгодната оферта по смисъла на тази разпоредба.

По втория въпрос

57 С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 96/71 и член 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия тази поръчка персонал.

58 Испанското правителство и Европейската комисия повдигат възражение за недопустимост на този въпрос, като изтъкват, че в спора по главното производство няма никакъв трансграничен елемент, а такъв елемент е необходим за тълкуването както на член 56 ДФЕС, така и на Директива 96/71. Всъщност, първо, в процедурата за възлагане на спорната поръчка не участвал оферент, установен на територията на държава членка, различна от тази на възлагащия орган, второ, предмет на тази поръчка не било трансгранично предоставяне на услуги, предполагащо командироване на работници, и трето, естеството на поръчката, както и ниската ѝ стойност не се характеризирали с наличието на трансграничен елемент.

59 В това отношение е важно да се отбележи, че както следва от точки 14 и 15 от настоящото решение, спорната поръчка е поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, чиято стойност, възлизаща на 166 250 евро, не надвишава определения в член 4, буква г) от Директива 2014/24 праг. Както обаче следва от съображение 114 от тази директива, услуги от това естество имат ограничено трансгранично измерение, тъй като се предоставят в особен контекст, който силно се различава в отделните държави членки поради различните културни традиции, до такава степен, че обикновено не представляват интерес за доставчиците от други държави членки, освен когато има конкретни признаци за противното, като например финансиране на трансгранични проекти от страна на Съюза.

60 В това отношение е важно е да припомни, че наличието на сигурен трансграничен интерес не може да бъде изведено хипотетично от определени обстоятелства, които, разгледани абстрактно, биха могли да бъдат показателни в този смисъл, а трябва да е установено като позитивен факт след конкретна преценка на обстоятелствата около въпросната поръчка. В частност запитващата юрисдикция не трябва само да изтъкне пред Съда обстоятелствата, поради които не може да се изключи наличието на сигурен трансграничен интерес, а напротив, трябва да предостави данни, които могат да докажат, че такъв интерес съществува (решение от 6 октомври 2016 г., Tecnoedi Costruzioni, C‑318/15, EU:C:2016:747, т. 22).

61 Запитващата юрисдикция обаче не посочва в акта за преюдициално запитване никакви конкретни данни за наличието на трансграничен елемент.

62 Освен това запитващата юрисдикция следва да изложи пред Съда, както изисква член 94 от Процедурния правилник на Съда, по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния му характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на този спор (решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 55, и от 14 юли 2022 г., ASADE, C‑436/20, EU:C:2022:559, т. 47).

63 Налага се обаче изводът, че запитващата юрисдикция не изяснява защо, въпреки изцяло вътрешния характер на висящия пред нея спор, следва да се тълкува член 56 ДФЕС. В частност тази юрисдикция не изтъква изрично, че е налице една от хипотезите, посочени в точки 50—53 от решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten (C‑268/15, EU:C:2016:874).

64 Следователно вторият преюдициален въпрос е недопустим.

По третия въпрос

65 С третия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 28 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който, от една страна, отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, и от друга страна, задължава оферента, след колективни преговори с представителите на този персонал, да посочи конкретно до кои елементи на трудовото възнаграждение ще се отнася увеличението, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за посочения персонал.

66 Като начало е важно да се отбележи, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Понятието „прилагане на правото на Съюза“ предполага между правния акт на Съюза и съответната национална мярка да съществува връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на едната от областите върху другата (решение от 28 ноември 2024 г., ПТ (Споразумение между прокурора и извършителя на престъпление), C‑432/22, EU:C:2024:987, т. 35 и цитираната съдебна практика).

67 В това отношение следва да се отбележи, че видно от акта за преюдициално запитване, LCSP, който е приложим за спора в главното производство, е законодателният акт, който транспонира Директива 2014/24 в националното право. Освен това, както следва от точки 30—34 от настоящото решение, макар стойността на спорната поръчка да е под определения в член 4, буква г) от Директива 2014/24 праг, видно от член 145 във връзка с четиридесет и седма допълнителна разпоредба от LCSP и както потвърждава испанското правителство в съдебното заседание, националното законодателство съобразява пряко и безусловно уредбата на положения, които не попадат в обхвата на тази директива, с предвидената в нея уредба, поради което, както отбелязва генералният адвокат в точка 23 от заключението си, член 28 от Хартата е приложим.

68 Следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите или съответните им организации имат по-специално правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища.

69 С оглед на достиженията на правото на Съюза в тази област, и по-специално на член 152, първа алинея ДФЕС, който предвижда, че Съюзът „признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи“, и „улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност“, следва да се отбележи, че член 28 от Хартата предполага автономност на тези партньори. Тази автономност предполага, че на етапа на преговори за споразумение, провеждани от посочените партньори, който се осъществява изключително от последните, те могат да обсъждат и действат свободно, без да получават нареждане или инструкции от когото и да било, и по-специално от държави членки или от институции на Съюза (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2022 г., TimePartner Personalmanagement, C‑311/21, EU:C:2022:983, т. 72 и цитираната съдебна практика).

70 От това следва, че социалните партньори разполагат с широка свобода на преценка не само при избора на конкретна цел наред с други в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят (решение от 15 декември 2022 г., TimePartner Personalmanagement, C‑311/21, EU:C:2022:983, т. 73 и цитираната съдебна практика).

71 Когато правото на колективни преговори попада в обхвата на разпоредбите от законодателството на Съюза, то трябва, в приложното поле на това законодателство, да се упражнява в съответствие с него. Макар социалните партньори съответно да разполагат с широка свобода на преценката при договарянето и сключването на колективните трудови договори, тази свобода на преценката е ограничена от задължението да се осигури спазването на правото на Съюза (решение от 15 декември 2022 г., TimePartner Personalmanagement, C‑311/21, EU:C:2022:983, т. 74 и 75 и цитираната съдебна практика).

72 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че спорният критерий, от една страна, само изисква от оферента в срок до един месец от възлагане на поръчката и след провеждане на преговори с представителите на персонала, да посочи конкретно до кои елементи на трудовото възнаграждение се отнася увеличението, и от друга страна, само задължава избрания за изпълнител оферент да направи постъпки за сключване на договор, уреждащ условията на труд на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката.

73 При все това нито един от двата аспекта на този критерий видимо засяга съответната автономност на социалните партньори при договарянето на колективен трудов договор.

74 Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, вместо да засяга правото на колективни преговори на избрания за изпълнител работодател, от една страна, и на представителите на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, от друга страна, спорният критерий цели да улесни диалога между социалните партньори и следователно да насърчи упражняването на това право, като само възлага на изпълнителя задължение за действие, за да направи постъпки да сключи колективен трудов договор с представителите на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, без да засяга правото на последните да участват в определянето на това до кои елементи на трудовото възнаграждение се отнася увеличението, както и на условията на труд. Всъщност произтичащото от възлагателния критерий изискване, състоящо се в задължението на избрания за изпълнител оферент да договаря въпроса за елементите на трудовото възнаграждение, до които ще се отнася увеличението, с представителите на персонала, на който е възложено изпълнението на обществена поръчка, в съответствие с поет в офертата му ангажимент, не може a priori да принуди тези представители да приемат всички посочени в офертата предложения на оферента в предвидения във възлагателния критерий срок — обстоятелство, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

75 Накрая, що се отнася до въпроса на запитващата юрисдикция относно обстоятелството, че сключването на такъв колективен трудов договор може да доведе до въвеждането на разлика във възнаграждението между персонала, на който е възложено изпълнението на спорната поръчка, и този, на който ще бъде възложено изпълнението на друга сходна поръчка, доколкото първият ще бъде в по-благоприятно положение по отношение на елементите на възнаграждението, следва да се констатира, че в акта за преюдициално запитване няма никакви данни относно конкретните последици от спорния критерий за възнаграждението на персонала в предприятието, на което ще бъде възложена тази поръчка. Следователно Съдът не разполага с достатъчно разяснения, за да може да разгледа този аспект на въпросите на запитващата юрисдикция.

76 С оглед на изложените по-горе мотиви член 28 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който, от една страна, отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, и от друга страна, задължава оферента, след колективни преговори с представителите на този персонал, да посочи конкретно до кои елементи на трудовото възнаграждение ще се отнася увеличението, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за посочения персонал.

По съдебните разноски

77 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)Член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО

трябва да се тълкува в смисъл, че

критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, позволява на възлагащия орган да определи икономически най-изгодната оферта по смисъла на тази разпоредба.

2)Член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска критерий за възлагане на обществена поръчка за социални услуги на заведения без настаняване, който, от една страна, отчита, над равнището, произтичащо от прилагането на действащия отраслов колективен трудов договор, увеличението на трудовите възнаграждения, което оферентът предлага да приложи за изпълняващия поръчката персонал, и от друга страна, задължава оферента, след колективни преговори с представителите на този персонал, да посочи конкретно до кои елементи на трудовото възнаграждение ще се отнася увеличението, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за посочения персонал.

Подписи

*Език на производството: испански.