РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
24 октомври 2024 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Член 2, буква б) — Понятие за потребител — Договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута — Физическо лице, придобило жилищен имот, предназначен за възмездно отдаване под наем“
По дело C‑347/23 [Zabitoń] ( i )
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с акт от 8 май 2023 г., постъпил в Съда на 2 юни 2023 г., в рамките на производство по дело
LB, JL срещу
Getin Noble Bank S.A.,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател на състава, I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, и Z. Csehi (докладчик), съдия,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за LB и JL, от W. Budzewski, adwokat,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за португалското правителство, от C. Alves, P. Barros da Costa и I. Gameiro, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от U. Małecka, I. Rubene и N. Ruiz García, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между LB и JL, от една страна, и Getin Noble Bank S.A., от друга страна, по повод иск за връщане на месечните вноски, платени по договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно десето съображение от Директива 93/13:
„като има предвид, че по-ефективна защита на потребителите може да се осъществи чрез приемане на еднакви правила относно неравноправните клаузи; като има предвид, че тези правила следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавач [или доставчик] и предоставящи услуги лица от една страна, и потребители; като има предвид, че в резултат на това от сферата на действие на настоящата директива трябва да се изключат трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права, договорите в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества“.
4 Член 2 от посочената директива гласи следното:
„По смисъла на настоящата директива:
[…] б) „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност;
в) „продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“.
Полското право
5 Член 221 от Ustawа — Kodeks cywilny (Закон за Гражданския кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U., бр. 16, позиция 93), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), определя като „потребител“„физическо лице, което сключва с търговец правна сделка, която не е пряко свързана с неговата търговска или професионална дейност“.
6 Съгласно член 431 от Гражданския кодекс търговец е физическо лице, юридическо лице или организационна единица по член 331, параграф 1 от този кодекс, което/която извършва търговска или професионална дейност от свое име.
7 Съгласно член 3851, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс:
„1.Клаузите на сключен с потребител договор, които не са договорени индивидуално, не обвързват потребителя, ако определят правата и задълженията му в противоречие с добрите нрави, като грубо нарушават неговите интереси (забранени клаузи). Това не се отнася за клаузите, които определят главните задължения на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани еднозначно.
2.Ако клаузата не е обвързваща за потребителя в съответствие с параграф 1, страните остават обвързани от договора в останалата му част“.
8 Член 3852 от Гражданския кодекс предвижда:
„Съвместимостта на договорните клаузи с добрите нрави се преценява според положението към момента на сключване на договора, като се вземат предвид неговото съдържание, обстоятелствата по сключването му и договорите, които имат връзка със съдържащия преценяваните клаузи договор“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
9 През 2008 г. ищците в главното производство, съпрузите LB и JL, пребивават в Лондон (Обединеното кралство), където не извършват никаква търговска дейност. LB е служител на съдебната полиция, а JL е директорка на училище.
10 През тази година ищците в главното производство сключват с предшественика на Getin Noble Bank договор за ипотечен кредит, индексиран в швейцарски франкове (CHF), в който са предвидени променлив лихвен процент и погасяване на кредита в полски злоти (PLN) (наричан по-нататък „договорът за ипотечен кредит“).
11 Ищците в главното производство сключват договора за ипотечен кредит с цел придобиване на жилищен имот във Варшава (Полша), предназначен за възмездно отдаване под наем. Наемите се използват главно за погасяване на месечните вноски по този договор за ипотечен кредит. Ищците в главното производство не отдават под наем други недвижими имоти.
12 За да осъществят този проект, ищците в главното производство прибягват до услугите на JP, управител на недвижимо имущество, който упражнява професионалната си дейност в Полша и който става техен пълномощник и ги представлява при сключването на договора за ипотечен кредит, договора за покупка на недвижимия имот, договора за отдаването му под наем и договора за обслужване на наемателите.
13 През 2019 г. ищците в главното производство погасяват изцяло ипотечния си кредит и продават недвижимия имот.
14 На 27 декември 2019 г. ищците в главното производство сезират Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), който е запитващата юрисдикция, с иск за връщане на всички суми, платени в изпълнение на този договор за ипотечен кредит. Те твърдят, че договорът за ипотечен кредит съдържа неравноправни клаузи, което го прави недействителен.
15 В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че клаузите на договора за ипотечен кредит, предвиждащи индексиране на кредита по курса на швейцарския франк, които определят основния предмет на договора за ипотечен кредит, са неравноправни, тъй като не са договорени индивидуално, не са съставени на ясен и разбираем език и противоречат на изискването за добросъвестност, с което се създава значителна неравнопоставеност между произтичащите от този договор за ипотечен кредит права и задължения на страните в ущърб на ищците в главното производство.
16 Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали ищците в главното производство могат да бъдат квалифицирани като „потребители“ по смисъла на Директива 93/13. При утвърдителен отговор биха се приложили разпоредбите на Директива 93/13, така че тази юрисдикция би могла да обяви договора за ипотечен кредит за недействителен.
17 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че възмездното отдаване под наем на недвижим имот цели да генерира печалба, което е основната цел на една стопанска дейност.
18 Би могло обаче да се приеме и че като получава жилищен кредит с цел закупуване на само един предназначен за отдаване под наем недвижим имот, кредитополучателят действа поради интереси, които са извън рамките на търговска или професионална дейност, и че следователно такъв кредитополучател трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13.
19 Всъщност, предвид ограничения обхват на въпросната дейност, тя не е типична стопанска дейност. Освен това, тъй като към момента на сключване на договора за ипотечен кредит ищците в главното производство са наети на работа по трудови договори и не се занимават професионално с управление на недвижими имоти, отдаването под наем на такива имоти не представлява основната им професионална цел, нито е предназначено да бъде основният им източник на доходи, а е форма на инвестиция, която сама по себе си не е свързана със стопанска дейност. Накрая, квалифицирането на кредитополучателите като „потребители“ в ситуация като разглежданата в главното производство, би отговаряло повече на целта на Директива 93/13 да защити потребителите срещу неравноправни договорни клаузи.
20 При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 2, букви б) и в) от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което сключва договор за ипотечен кредит с цел придобиване на само един недвижим имот, предназначен за възмездно отдаване под наем (buy-to-let), трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на посочената директива?“.
По преюдициалния въпрос
21 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква б) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което сключва договор за ипотечен кредит, за да финансира покупката на само един жилищен имот с цел възмездното му отдаване под наем, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба.
22 В самото начало следва да се припомни, че както гласи десетото съображение от Директива 93/13, извън изключенията, изброени в това съображение, еднаквите правила относно неравноправните клаузи следва да се прилагат за „всички договори“, сключени между продавачи или доставчици, от една страна, и потребители, от друга, така както са дефинирани в член 2, букви б) и в) от тази директива (решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие за потребител), C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 33 и цитираната съдебна практика).
23 Съгласно член 2, буква б) „потребител“ е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на тази директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Освен това съгласно посочения член 2, буква в) „продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на същата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен, или частноправен контекст.
24 Следователно Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, според качеството на страните по тях — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност (решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие за потребител), C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 34 и цитираната съдебна практика).
25 Така качеството „потребител“ на съответното лице трябва да се определи по функционален критерий, който се състои в това да се прецени дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. Освен това Съдът е имал повод да уточни, че понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 е обективно понятие и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага (решение от 8 юни 2023 г., Lyoness Europe,C‑455/21, EU:C:2023:455, т. 48 и цитираната съдебна практика).
26 В това отношение следва да се припомни, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, поради което в крайна сметка той приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 25 и цитираната съдебна практика).
27 Съдът обаче вече е признал, че широкият обхват на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 позволява евентуално да се осигури защитата, предоставяна от тази директива на всички физически лица, които се намират в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика (решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие за потребител),C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 37 и цитираната съдебна практика).
28 При тези обстоятелства императивният характер на разпоредбите на Директива 93/13 и свързаните с тях специфични изисквания за защита на потребителите налагат да се предпочете широко тълкуване на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от тази директива, за да се гарантира полезното ѝ действие (решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие за потребител)C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 38 и цитираната съдебна практика).
29 Освен това трябва да се припомни, че тъй като в контекста на сключен с търговец договор за кредит съдлъжникът е в положение, което от гледна точка на договорните задължения е аналогично с това на длъжника по отношение на този търговец, с когото са подписали договор, не следва да се прави разграничение между длъжника и съдлъжника, що се отнася до това дали към този конкретен договор се прилага Директива 93/13. Следователно в контекста на такъв договор, в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 попада и физическото лице, което се намира в положението на съдлъжник, когато действа поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие за потребител),C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 52 и цитираната съдебна практика).
30 Съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на Директива 93/13, националният съд трябва с оглед на всички доказателства по делото, и по-специално с оглед на клаузите по договора, да провери дали съответното лице може да бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на посочената директива. За тази цел националният съд трябва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, и в частност естеството на стоката или услугата, която е предмет на разглеждания договор, за да установи целта на придобиването или съответно на получаването ѝ (решение от 8 юни 2023 г., Lyoness Europe,C‑455/21, EU:C:2023:455, т. 49 и цитираната съдебна практика).
31 Следователно, когато две физически лица сключват договор за ипотечен кредит, за да финансират придобиването на жилищен имот, националният съд следва да установи, като вземе предвид по-специално естеството на имота, предмет на този договор, дали физическите лица са действали поради интереси, които са свързани с търговската или професионалната им дейност, или са действали с цели извън тази дейност.
32 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че ищците в главното производство са физически лица, които към момента на сключване на договора за ипотечен кредит са били наети на работа, съответно като служител на съдебната полиция и като директорка на училище. Освен това те не са упражнявали никаква търговска дейност по занятие в областта на управлението на недвижими имоти. От този акт личи още, че са сключили договора за ипотечен кредит, за да финансират придобиването на само един жилищен имот във Варшава, предназначен за възмездно отдаване под наем, и че доходите от наеми са послужили главно за плащане на месечните вноски по кредита. Ищците в главното производство не са отдавали под наем други недвижими имоти.
33 Следователно, освен ако не покажат друго проверките, които запитващата юрисдикция трябва да направи, става ясно, че със сключването на разглеждания договор за ипотечен кредит ищците в главното производство не са преследвали професионална цел, а са искали да консолидират личното си имущество, тъй като придобиването на финансирания с този кредит жилищен имот за тях е форма на инвестиция.
34 Този извод не може да бъде поставен под въпрос от факта, че ищците в главното производство са имали намерение да отдадат посочения жилищен имот под наем, за да получат финансови облаги от това, нито дори от обстоятелството, че за покупката на имота и управлението на отдаването му под наем са прибягнали до услугите на специалист.
35 В частност, както произтича от съдебната практика, тълкуване на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, което би изключило от това понятие физическо лице, действащо поради интереси, които са извън рамките на търговска или професионална дейност, поради това че лицето извлича от действията си определени финансови предимства, би означавало да не може да се осигури защитата, предоставена от тази директива на всички физически лица, които се намират в положение на по-слаба страна спрямо продавач или доставчик и използват за непрофесионални цели предлаганите от него услуги (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., Lyoness Europe,C‑455/21, EU:C:2023:455, т. 53).
36 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, буква б) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което сключва договор за ипотечен кредит, за да финансира покупката на само един жилищен имот с цел възмездното му отдаване под наем, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, когато това физическо лице действа поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Самият факт, че физическото лице се стреми да получи доходи от управлението на недвижимия имот, не може сам по себе си да доведе до изключването на същото лице от понятието „потребител“ по смисъла на посочената разпоредба.
По съдебните разноски
37 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че
физическо лице, което сключва договор за ипотечен кредит, за да финансира покупката на само един жилищен имот с цел възмездното му отдаване под наем, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, когато това физическо лице действа поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Самият факт, че физическото лице се стреми да получи доходи от управлението на недвижимия имот, не може сам по себе си да доведе до изключването на същото лице от понятието „потребител“ по смисъла на посочената разпоредба.
Подписи
( *1 ) Език на производството: полски.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.