РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
13 ноември 2025 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Директива 2011/7/ЕС — Борба със забавяне на плащането по търговски сделки — Приложно поле — Член 2, точки 1 и 3 — Понятие „предприятие“ — Понятие „търговска сделка“ — Договор за предоставяне на правни услуги с цел учредяване на търговско дружество — Директива 93/13/ЕИО — Член 2, буква б) — Понятие „потребител“ — Физическо лице, ползвало адвокатски услуги с цел учредяване на търговско дружество“
По дело C‑197/24 [Šiľarský] ( i )
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Mestský súd Bratislava IV (Районен съд Братислава IV, Словашка република) с акт от 13 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 12 март 2024 г., в рамките на производство по дело
AK срещу
RU, СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, M. Condinanzi, N. Jääskinen и R. Frendo (докладчик), съдии,
генерален адвокат: D. Spielmann,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за словашкото правителство, от E. V. Larišová и A. Lukáčik, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P. Kienapfel, R. Lindenthal и D. Milanowska, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 април 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, член 2, точки 1 и 3 и член 6 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1), както и на член 2, буква б) и член 8 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между AK, дружество, което предоставя правни услуги, и RU, физическо лице, относно заплащането на дължими възнаграждения за предоставени правни услуги.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2011/7
3 Съображение 8 от Директива 2011/7 гласи:
„Обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки. В настоящата директива не следва да се уреждат сделките, извършвани с потребителите […]“.
4 Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, гласи в параграф 2:
„Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки“.
5 Съгласно член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „търговски сделки“ означава сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;
[…] 3) „предприятие“ означава всяка организация, различна от публичен орган, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;
[…]“.
6 Член 6 от същата директива, озаглавен „Обезщетяване за разноските по събирането“, гласи в параграф 1:
„Държавите членки следят за това, когато лихвата за забава на плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с член 3 или 4, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника като минимум фиксирана сума от 40 EUR“.
Директива 93/13
7 Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 93/13:
„Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител“.
8 Съгласно член 2, буква б) от тази Директива:
„По смисъла на настоящата директива:
[…] б) „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност“.
9 Член 8 от посочената директива гласи:
„Държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строгите действащи разпоредби, които са в съответствие с Договора, в областта на настоящата директива, с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите“.
Националното право
Търговският кодекс
10 Член 369c от Zákon č. 513/1991 Zb. Obchodný zákonník (Закон № 513/1991 — Търговски кодекс), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Търговският кодекс“), предвижда в параграфи 1 и 2:
„(1)[…] при забава на длъжника кредиторът има право на фиксирано обезщетение за разноските по събиране на вземането, без да е необходима изрична покана. Размерът на фиксираното обезщетение за разноските по събиране на вземането се определя с наредба от правителството на Словашка република.
(2)Параграф 1 не се прилага, ако задължението произтича от потребителски договор, а длъжникът е потребител“.
Гражданският кодекс
11 Член 52 от Zákon č. 40/1964 Zb. Občiansky zákonník (Закон № 40/1964 — Граждански кодекс), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), гласи:
„(1)„Потребителски договор“ е всеки договор, сключен между предприятие и потребител, независимо от правната си форма.
(2)Разпоредбите за потребителските договори, както и всички други разпоредби, уреждащи правоотношения, по които страна е потребител, се прилагат винаги, когато това е благоприятно за страната по договора, която е потребител. Различните уговорки или споразумения, чието съдържание или чиято цел води до заобикаляне на тази разпоредба, са недействителни. За всички правоотношения, страна по които е потребител, винаги с предимство се прилагат разпоредбите от Гражданския кодекс, дори иначе да трябва да се приложат разпоредбите от търговското право.
(3)„Предприятие“ е лицето, което при сключването и изпълнението на потребителски договор действа в рамките на своята търговска или друга стопанска дейност.
(4)„Потребител“ е физическото лице, което при сключването и изпълнението на потребителски договор с предприятие не действа в рамките на своята търговска или друга стопанска дейност“.
Законът за адвокатурата
12 Член 18, параграф 4 от Zákon č. 586/2003 Z. z. o advokácii a o zmene a doplnení zákona č. 455/1991 Zb. o živnostenskom podnikaní (živnostenský zákon) v znení neskorších predpisov (Закон № 586/2003 за адвокатурата и за изменение и допълнение на Закон № 455/1991 за извършването на стопанска дейност (Закон за стопанската дейност), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за адвокатурата“), предвижда:
„При предоставянето на правни услуги адвокатът информира клиента, явяващ се потребител на правните услуги, за размера на възнаграждението за извършването на правна услуга още преди то да е започнало. В противен случай адвокатът няма право на възнаграждение […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 AK, дружество, което предоставя правни услуги, сезира запитващата юрисдикция, Mestský súd Bratislava IV (Районен съд Братислава IV, Словашка република), с искане RU, физическо лице, да бъде осъдено да заплати дължимото възнаграждение за предоставени правни услуги и фиксирано обезщетение от 40 евро за разноските по събиране на вземането съгласно член 369с от Търговския кодекс, с който се транспонира член 6 от Директива 2011/7.
14 От акта за преюдициално запитване е видно, че през 2022 г. RU, който иска да учреди дружество с ограничена отговорност по словашкото право, на което да стане съучредител, съдружник и управител, се свързва с адвокат, който впоследствие става съдружник в дружеството ищец в главното производство. Сключен е устен договор за предоставяне на правни услуги срещу фиксирано възнаграждение.
15 Запитващата юрисдикция посочва, че са изготвени проект за дружествен договор и други документи, които впоследствие са изпратени на RU, както и фактура, която не е заплатена в определения срок, а именно 17 януари 2023 г.
16 В главното производство RU оспорва сключването на договор за предоставяне на правни услуги и твърди, че не е постигнато съгласие по възнаграждението за тези услуги и че дружественият договор и другите документи са му били изпратени, без да ги е поискал. Освен това той счита, че тъй като има качеството на потребител, спорът трябва да се урежда от разпоредбите на гражданското право, докато AK поддържа, че става въпрос за търговски спор, който се урежда от разпоредбите на търговското право.
17 При тези обстоятелства Mestský súd Bratislava IV (Районен съд Братислава IV) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
18 Следва да се отбележи, че предявеният от AK иск се основава по-специално на член 369с от Търговския кодекс, който транспонира в словашкото право посочения в първия въпрос член 6, параграф 1 от Директива 2011/7. Последният задължава държавите членки да следят за това, когато лихвата за забава на плащане стане дължима при търговските сделки, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника като минимум фиксирана сума от 40 евро.
19 От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят по-конкретно до понятията „търговска сделка“ и „предприятие“ по смисъла на тази директива.
20 Ето защо следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 2 във връзка с член 2, точки 1 и 3 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че физическо лице е ползвало услугите на адвокат с цел учредяване на търговско дружество, на което е трябвало да стане съучредител, съдружник и управител, е достатъчно само по себе си, за да се квалифицира това лице като „предприятие“, а оттам и сключената с този адвокат сделка — като „търговска“, по смисъла на тези разпоредби.
21 Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2011/7 тя се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по „търговски сделки“. Това понятие е определено в член 2, точка 1 от посочената директива като „сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение“. Последната разпоредба трябва да се тълкува в светлината на съображение 8 от посочената директива, в което се уточнява, че от приложното ѝ поле са изключени сделките с потребители (вж. в този смисъл решения от 15 декември 2016 г., Nemec,C‑256/15, EU:C:2016:954, т. 30, и от 13 януари 2022 г., New Media Development & Hotel Services, C‑327/20, EU:C:2022:23, т. 31 и цитираната съдебна практика).
22 Съгласно член 2, точка 3 от Директива 2011/7 „предприятие“ по смисъла на тази директива означава всяка организация, различна от публичен орган, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице.
23 Следва също да се отбележи, че Директива 2011/7 заменя Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (OВ L 200, 2000 г., стр. 35). Във връзка с разпоредбите на последната директива, които са еквивалентни на посочените в точки 21 и 22 от настоящото решение, Съдът вече е постановил, че изискването съответното лице да действа като организация в рамките на независима икономическа или професионална дейност, предполага въпросното лице, независимо от правноорганизационната си форма и правния си статут съгласно националното право, да извършва тази дейност организирано и постоянно. Тази дейност не може да се ограничава до конкретна отделна престация и съответната сделка трябва се вписва в рамките на посочената дейност (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., Nemec,C‑256/15, EU:C:2016:954, т. 33 и 34).
24 За целите на тази преценка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със съответната сделка (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., Nemec,C‑256/15, EU:C:2016:954, т. 41).
25 В случая от акта за преюдициално запитване не следва, че RU, който е физическо лице, извършва организирано и постоянно независима икономическа или професионална дейност, в рамките на която се вписва сделката, за която е ползвал услугите на адвокат.
26 Това съображение също така изключва посочената от запитващата юрисдикция хипотеза, съгласно която RU може да бъде квалифициран като предприятие поради това, че е поискал правни услуги за целите на бъдеща професионална дейност. Всъщност изискването съответната сделка да е част от независимата икономическа или професионална дейност на съответното лице, трябва да се преценява към момента на сключването на тази сделка (вж. в този смисъл решение от14 ноември 2024 г., Agenciart — Management Artístico, C‑643/23, EU:C:2024:959, т. 35). В това отношение възможността статутът на това лице да се промени, по-специално в резултат на минала сделка, не може да промени статута на това лице към датата на сключване на сделката (вж. в този смисъл, що се отнася до Директива 93/13, решение от 20 март 2025 г., Arce,C‑365/23, EU:C:2025:192, т. 51).
27 Освен това, макар от посочената в точка 24 от настоящото решение съдебна практика да следва, че връзката между разглежданата сделка и целта, преследвана от лицето, което я сключва, може да бъде един от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали Директива 2011/7 се прилага в даден случай, сама по себе си тази връзка не е достатъчна, за да се приеме, че при сключването на разглежданата в главното производство сделка RU е действал като предприятие по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2011/7.
28 В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи евентуалната релевантност за целите на настоящото дело на практиката на Съда, установена с решения от 3 юли 1997 г., Benincasa (C‑269/95, EU:C:1997:337), и от 14 март 2013 г., Česká spořitelna (C‑419/11, EU:C:2013:165), доколкото по делата, по които са постановени тези решения, са взети предвид някои фактически обстоятелства, за да се заключи, че съответното лице е упражнявало търговска дейност.
29 Следва обаче да се припомни, че тези две дела се отнасят до тълкуването на правилата за съдебната компетентност в областта на потребителските договори и че по тези дела Съдът е тълкувал понятието „потребител“ по смисъла на тези правила за съдебната компетентност. От една страна обаче, в съображение 8 от Директива 2011/7 се уточнява, че сделките с потребители не попадат в приложното поле на тази директива, а в член 1 приложното ѝ поле е дефинирано по положителен начин, като се използва изразът „търговски сделки“ между „предприятия“.
30 От друга страна, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, целта на Директива 2011/7 е борбата със забавата на плащане и ефективната защита на кредитора срещу такава забава (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2024 г., Tusnia,C‑725/23, EU:C:2024:1015, т. 29 и цитираната съдебна практика). Следователно тези цели са различни от целите на правилата за компетентността, тълкувани в цитираните в точка 28 от настоящото решение съдебни решения.
31 Ето защо следва да се заключи, че съображенията, възприети от Съда в тези решения, не са приложими към тълкуването на понятието „предприятие“ по смисъла на Директива 2011/7.
32 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 във връзка с член 2, точки 1 и 3 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че физическо лице е ползвало услугите на адвокат с цел учредяване на търговско дружество, на което е трябвало да стане съучредител, съдружник и управител, само по себе си не е достатъчно, за да се квалифицира това лице като „предприятие“, а оттам и сключената с този адвокат сделка — като „търговска“, по смисъла на тези разпоредби.
По втория въпрос
33 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква б) от Директива 93/13 във връзка с член 8 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, срещу което е предявено вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги с предмет учредяване на търговско дружество, на което това лице е трябвало да стане съучредител, съдружник и управител, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази директива.
Относно компетентността на Съда
34 Запитващата юрисдикция посочва, че делото в главното производство не се отнася до проблематиката, свързана с неравноправните клаузи в договор между продавач или доставчик и потребител. Тя обаче счита, че исканото тълкуване на разпоредбите на Директива 93/13 е необходимо, в случай че физическото лице, ответник в главното производство, не попада в обхвата на понятието „предприятие“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2011/7, тъй като понятието „потребител“ по член 52, параграф 4 от Гражданския кодекс, който транспонира в словашкото право член 2, буква б) от Директива 93/13, е възпроизведено в член 18, параграф 4 от Закона за адвокатурата, който е предмет на спора в главното производство.
35 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда той е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които, макар фактите по главното производство да не попадат в приложното поле на правото на Съюза, въпросните разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към тяхното съдържание (решения от 7 ноември 2018 г., K и B, C‑380/17, EU:C:2018:877, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 24 ноември 2022 г., Cafpi и Aviva assurances, C‑691/21, EU:C:2022:926, т. 30).
36 Всъщност в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Европейския съюз от еднообразно тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (решения от 7 ноември 2018 г., K и B, C‑380/17, EU:C:2018:877, т. 35 и цитираната съдебна практика, и от 24 ноември 2022 г., Cafpi и Aviva assurances, C‑691/21, EU:C:2022:926, т. 31).
37 Ето защо е обосновано Съдът да тълкува разпоредби на правото на Съюза, когато са налице положения, които не попадат в приложното поле на тези разпоредби, когато на основание на националното право тези разпоредби са станали пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на посочените разпоредби (решения от 7 ноември 2018 г., K и B, C‑380/17, EU:C:2018:877, т. 36 и цитираната съдебна практика, и от 24 ноември 2022 г., Cafpi и Aviva assurances, C‑691/21, EU:C:2022:926, т. 32).
38 В случая запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува националното право в рамките на установената в член 267 ДФЕС система за съдебно сътрудничество, посочва, че с член 18, параграф 4 от Закона за адвокатурата словашкият законодател е решил да приложи пряко и безусловно понятието „потребител“ по член 52, параграф 4 от Гражданския кодекс и в областта на адвокатските възнаграждения. По тази причина тълкуването на това понятие е необходимо, за да може да реши висящия пред нея спор.
39 Запитващата юрисдикция посочва също, от една страна, че член 52, параграф 1 от Гражданския кодекс, също както Директива 93/13, се прилага за „всеки договор, сключен между предприятие и потребител, независимо от правната му форма“, и от друга страна, че член 52, параграф 4 от Гражданския кодекс транспонира в словашкото право член 2, буква б) от Директива 93/13, като по същество възпроизвежда текста на тази разпоредба.
40 При тези обстоятелства е налице несъмнен интерес на Съюза Съдът да се произнесе по исканото тълкуване.
41 Ето защо следва да се приеме, че Съдът е компетентен да отговори на втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция.
По същество
42 Най-напред следва да се отбележи, че целта на член 8 от Директива 93/13 е да позволи на държавите членки, при спазване на Договора за функционирането на ЕС, да предоставят на потребителите по-голяма степен на защита чрез разпоредби в националното си законодателство, които са по-строги от тези в посочената директива (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., mBank (Полски регистър на недопустимите клаузи),C‑139/22, EU:C:2023:692, т. 39). В случая обаче вторият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до определението на понятието „потребител“, а не до преценката на евентуалния по-строг характер на съответните национални разпоредби.
43 От това следва, че посоченият член 8 е без значение за получаването на полезен отговор на втория въпрос.
44 Що се отнася до член 2, буква б) от тази директива, в този член понятието „потребител“ е определено като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
45 Така качеството „потребител“ на съответното лице трябва да се определи по функционален критерий, който се състои в това да се прецени дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. Освен това Съдът е имал повод да уточни, че понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 е обективно понятие и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага (решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие потребител) (C‑570/21, EU:C:2023:456), т. 30 и цитираната съдебна практика).
46 Следователно Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, според качеството на страните по тях — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност (решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 23 и цитираната съдебна практика).
47 В случая, както бе посочено в точка 25 от настоящото решение и освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, нито едно от посочените от тази юрисдикция обстоятелства не сочи, че към момента на сключване на договора за предоставяне на правни услуги физическото лице, ответник в главното производство, е извършвало независима търговска или професионална дейност, в чиито рамки може да се приеме, че е сключен този договор.
48 Тази преценка не може да бъде опровергана от обстоятелството, че преследваната от RU цел е да започне търговска дейност.
49 Всъщност Съдът вече е постановил, че качеството „потребител“ на дадено лице по смисъла на Директива 93/13 трябва да се преценява към момента на сключване на съответния договор (вж. в този смисъл решение от 20 март 2025 г., Arce,C‑365/23, EU:C:2025:192, т. 49 и цитираната съдебна практика).
50 В това отношение обстоятелството, че положението на физическото лице, ответник в главното производство, може да се промени, не може да промени качеството му към датата на сключване на съответния договор (вж. в този смисъл решение от 20 март 2025 г., Arce,C‑365/23, EU:C:2025:192, т. 51).
51 С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, буква б) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което е сключило договор за предоставяне на правни услуги с цел учредяване на търговско дружество, на което е трябвало да стане съучредител, съдружник и управител, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че към момента на сключване на договора това лице не е извършвало независима икономическа или професионална дейност, в чиито рамки може да се приеме, че е сключен този договор.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 1, параграф 2 във връзка с член 2, точки 1 и 3 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки
трябва да се тълкува в смисъл, че
обстоятелството, че физическо лице е ползвало услугите на адвокат с цел учредяване на търговско дружество, на което е трябвало да стане съучредител, съдружник и управител, само по себе си не е достатъчно, за да се квалифицира това лице като „предприятие“, а оттам и сключената с този адвокат сделка — като „търговска“, по смисъла на тези разпоредби.
2) Член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че
физическо лице, което е сключило договор за предоставяне на правни услуги с цел учредяване на търговско дружество, на което е трябвало да стане съучредител, съдружник и управител, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че към момента на сключване на договора това лице не е извършвало независима икономическа или професионална дейност, в чиито рамки може да се приеме, че е сключен този договор.
Подписи
( *1 ) Език на производството: словашки.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.