Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
19 март 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Регламент (EС) № 596/2014 — Пазарна злоупотреба — Член 7, параграф 1 — Понятие за вътрешна информация — Член 7, параграф 2 — „Точна“ информация — Електронно писмо, съдържащо информация относно включването на дадено лице в списък на лицата с достъп до вътрешна информация — Непосочване на причините, довели до това включване — Правилна преценка на обстоятелствата — Вярна информация — Необходимост “
По дело C‑363/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) с акт от 8 май 2024 г., постъпил в Съда на 17 май 2024 г., в рамките на производство по дело
Finansinspektionen
срещу
Carnegie Investment Bank AB,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, M. Condinanzi (докладчик), N. Jääskinen и R. Frendo, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 май 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за Finansinspektionen, от M. Eiderbrant и E. Leijonram, в качеството на представители,
–за Carnegie Investment Bank AB, от M. Bengtsson, N. Rockborn и D. Waerme, advokater,
–за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
–за финландското правителство, от M. Pere, в качеството на представител,
–за норвежкото правителство, от E. Skjelland и B. Stankovic, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от C. Auvret и M. Björkland, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 2014 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 287, 2016 г., стр. 320).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Finansinspektionen (Агенция за финансов надзор, Швеция) и Carnegie Investment Bank AB (наричана по-нататък „Carnegie“), банка, установена в Швеция, по повод на искането на тази агенция Carnegie да бъде осъдена да заплати имуществена санкция за нарушаване на забраната за злоупотреба с вътрешна информация по смисъла на членове 8 и 14 от Регламент № 596/2014.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 596/2014
3 Съображения 2, 14 и 24 от Регламент № 596/2014 гласят:
„(2)Един интегриран, ефикасен и прозрачен финансов пазар изисква лоялни пазарни отношения. Безпроблемното функциониране на пазарите на ценни книжа и доверието на обществеността в тези пазари са необходими предпоставки за икономически растеж и благоденствие. Пазарната злоупотреба вреди на целостта на финансовите пазари и разколебава доверието на обществеността в ценните книжа и в дериватите.
[…] (14)Разумните инвеститори основават инвестиционните си решения върху информацията, с която вече разполагат, т.е. върху предварително налична информация. Следователно въпросът дали би било вероятно при вземането на инвестиционно решение разумният инвеститор да вземе под внимание определена информация, трябва да бъде оценяван въз основа на предварително наличната информация. Подобна оценка трябва да отчете очакваното въздействие на информацията в светлината на цялостната дейност на съответния емитент, на достоверността на източника на информация и на всякакви други пазарни променливи, които при дадените обстоятелства могат да засегнат финансовите инструменти, свързаните спот договори за стоки или продаваните на търг продукти, основани на квоти за емисии.
[…] (24)[…] Въпросът дали дадено лице е нарушило забраната за злоупотреба с вътрешна информация или извършва опит за злоупотреба с вътрешна информация следва да се анализира в контекста на целта на настоящия регламент, а именно защитата на целостта на финансовия пазар и укрепването на доверието на инвеститорите, което от своя страна се основава върху уверението, че инвеститорите са поставени на равна основа и са защитени срещу злоупотреба с вътрешна информация“.
4 Член 1 от този регламент предвижда:
„Настоящият регламент установява обща регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), както и мерки за предотвратяване на пазарна злоупотреба, за да се гарантира целостта на финансовите пазари в [Европейския съюз] и да се укрепи защитата на инвеститорите и доверието в тези пазари“.
5 Член 7 от посочения регламент, озаглавен „Вътрешна информация“, гласи:
„1.За целите на настоящия регламент вътрешната информация се състои от следните видове информация:
a)точна информация, която не е била направена публично достояние, свързана пряко или косвено с един или повече емитенти или с един или повече финансови инструменти и която, ако бъде направена публично достояние, би могла да повлияе чувствително върху цената на тези финансови инструменти или на свързаните с тях дериватни финансови инструменти;
[…] 2.За целите на параграф 1 се смята, че информацията е точна, ако тя посочва набор от обстоятелства, които съществуват или които основателно може да се очаква, че ще настъпят, или посочва събитие, което е настъпило или за което основателно може да се очаква, че ще настъпи, когато такава информация е дотолкова конкретна, че позволява да се направи заключение относно възможното въздействие на този набор от обстоятелства или на това събитие върху цените на финансовите инструменти или свързания дериватен финансов инструмент, свързаните спот договори за стоки или продаваните на търг продукти, основани на квоти за емисии. […]“.
[…] 4.За целите на параграф 1 информация, която, ако бъде направена публично достояние, би могла да има значително въздействие върху цената на финансови инструменти, дериватни финансови инструменти, свързани спот договори за стоки или продавани на търг продукти, основани на квоти за емисии, означава информацията, която разумен инвеститор вероятно би използвал като част от мотивите за своите инвестиционни решения.
[…]“.
6 Член 8 от този регламент е озаглавен „Злоупотреба с вътрешна информация“ и параграф 1 от него предвижда:
„За целите на настоящия регламент злоупотреба с вътрешна информация възниква, когато дадено лице разполага с вътрешна информация и я използва, като придобива или се разпорежда за собствена сметка или сметка на трета страна, пряко или косвено, с финансови инструменти, за които се отнася тази информация. Използването на вътрешна информация посредством отмяна или изменение на нареждане относно финансов инструмент, за който се отнася информацията, когато нареждането е направено преди съответното лице да разполага с вътрешната информация, също се счита за злоупотреба с вътрешна информация. […]“.
7 Член 9 от Регламент № 596/2014 е озаглавен „Законосъобразно поведение“ и предвижда в параграфи 3 и 6:
„3.За целите на членове 8 и 14 сам по себе си фактът, че дадено лице разполага с вътрешна информация, не означава, че това лице е използвало тази информация и че поради това е извършило злоупотреба с вътрешна информация въз основа на придобиване или разпореждане, когато това лице извършва сделка за придобиване или разпореждане с финансови инструменти и когато тази сделка се извършва при изпълнението на изискуемо задължение, добросъвестно и без да се заобикаля забраната за злоупотреба с вътрешна информация, и:
a)това задължение произтича от дадено нареждане или сключено споразумение преди съответното лице да разполага с вътрешната информация; или
б)сделката е извършена, в изпълнение на законово или подзаконово задължение, което е възникнало, преди съответното лице да разполага с вътрешната информация.
[…] 6.Независимо от параграфи 1 - 5 от настоящия член, нарушение на забраната за злоупотреба с вътрешна информация, наложена в член 14, може все още да се счита за настъпило, ако компетентният орган установи, че съществува незаконосъобразна причина за съответните нареждания за търговия, сделки или поведение“.
8 Съгласно член 14 от този регламент, озаглавен „Забрана за злоупотреба с вътрешна информация и за незаконно разкриване на вътрешна информация“:
„Никое лице няма право:
a)да участва или да се опитва да участва в злоупотреба с вътрешна информация;
б)да препоръчва или склонява друго лице да участва в злоупотреба с вътрешна информация; или
в)незаконно да разкрива вътрешна информация“.
9 Член 17 от посочения регламент, озаглавен „Публично разкриване на вътрешна информация“, предвижда в параграфи 1 и 4:
„1.Емитент при първа възможност публично разкрива вътрешната информация, която го засяга пряко.
[…] 4.Емитент или участник на пазара на квоти за емисии може на своя отговорност да забави разкриването на вътрешната информация, ако са спазени кумулативно следните условия:
a)незабавното разкриване е вероятно да увреди законните интереси на емитента или на участника на пазара на квоти за емисии;
б)няма вероятност забавянето на разкриването да подведе обществеността;
в)емитентът или участникът на пазара на квоти за емисии може да гарантира поверителността на тази информация.
[…]“.
10 Член 18 от същия регламент, озаглавен „Списък на лицата с достъп до вътрешна информация“, предвижда:
„1.Емитентите или всяко лице, действащо от тяхно име или за тяхна сметка:
a)изготвят списък на всички лица, които имат достъп до вътрешна информация и които работят за тях по трудов договор или по друг начин изпълняват задължения, чрез които имат достъп до вътрешна информация, като например консултанти, счетоводители или агенции за кредитен рейтинг (списък на лицата с достъп до вътрешна информация);
б)своевременно актуализират списъка на лицата с достъп до вътрешна информация в съответствие с параграф 4; както и
в)предоставят списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на компетентния орган възможно най-бързо при поискване.
[…] 3.Списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация включва поне:
a)самоличността на всяко лице, което има достъп до вътрешна информация;
б)причината за включването на това лице в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация;
в)датата и часа, когато това лице е получило достъп до вътрешна информация; и
г)датата, на която е създаден списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация.
[…]“.
11 Член 19 от Регламент № 596/2014, озаглавен „Сделки на заемащите ръководни постове“, гласи следното:
„1.Лицата с ръководни функции, както и тясно свързани с тях лица, уведомяват емитента или участника на пазар за квоти за емисии и компетентния орган, посочен в параграф 2, втора алинея:
a)по отношение на емитентите, за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с акции или дългови инструменти на този емитент, или със свързаните с тях деривати или други финансови инструменти;
б)по отношение на участниците на пазар за квоти за емисии, за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с квоти за емисии, с продавани на търг продукти, основани на тях или със свързани с тях деривати.
Такива уведомления се извършват своевременно и не по-късно от три работни дни след датата на сделката.
Първата алинея се прилага, след като общата сума на сделките достигне прага, определен съответно в параграф 8 или параграф 9, в рамките на една календарна година.
2.За целите на параграф 1 и без да се засяга правото на държавите членки да предвидят задължения за уведомяване, различни от определените в настоящия член, всички сделки, извършени за сметка на лицата, посочени в параграф 1, се нотифицират от тези лица на компетентните органи.
[…]“.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/347
12 Член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/347 на Комисията от 10 март 2016 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на точния формат на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация и за актуализиране на списъците на лицата с достъп до вътрешна информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 65, 2016 г., стр. 49) предвижда:
„1.Емитентите, участниците на пазара на квоти за емисии, тръжните платформи, провеждащите търгове лица и тръжният инспектор, или всяко друго лице, което действа от тяхно име или за тяхна сметка, гарантират, че техният списък на лицата с достъп до вътрешна информация е структуриран на отделни раздели за различните елементи вътрешна информация. […]
Всеки раздел на списъка на лицата с достъп до вътрешна информация може да включва само данни за физически лица, които имат достъп до вътрешна информация, отнасяща се за този раздел.
2.Посочените в параграф 1 лица могат да вмъкнат в своя списък на лицата с достъп до вътрешна информация допълнителен раздел с данните на физическите лица, които имат достъп по всяко време до цялата вътрешна информация („лица с постоянен достъп до цялата вътрешна информация“).
Данните на лицата с постоянен достъп до цялата вътрешна информация, включени в посочения в първа алинея допълнителен раздел, не могат да бъдат включени в другите раздели на посочения в параграф 1 списък на лицата с достъп до вътрешна информация.
[…]“.
Шведското право
13 Lag (2016:1306) med kompletterande bestämmelser till EU: s marknadsκbruksförordning (Закон (2016:1306) за въвеждане на допълващи разпоредби към Регламента относно пазарната злоупотреба) от 20 декември 2016 г. (SFS 2016, № 1306) съдържа разпоредби, допълващи Регламент № 596/2014.
14 Член 1, точка 1 от глава 5 от този закон предвижда, че агенцията за финансов надзор е длъжна да предприеме мерки срещу всяко лице, нарушило забраната за злоупотреба с вътрешна информация. От член 3, точка 6 от тази глава следва, че такива мерки могат да бъдат под формата на имуществена санкция.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 От акта за преюдициално запитване е видно, че към момента на настъпване на фактите по главното производство BAK е притежавал Varvtre AB и също така е бил генерален директор и основен акционер в Starbreeze AB, шведско дружество за разработване на видеоигри, котирано на борсата. Varvtre сключва договор за „кредит срещу залог на акции“ с Carnegie, по силата на който дружеството получава от Carnegie кредит срещу обезпечение, изразяващо се в залог на акции, които са депозирани по сметка на банката.
16 В частност съгласно този договор Varvtre получава кредит в размер на 35 милиона шведски крони (SEK) (около 3 275 131 евро) срещу залог на акции на Starbreeze на определена стойност. В договора се посочва, че акциите на Starbreeze могат да се използват като обезпечение само до определена сума и че Carnegie има право да прекрати договора, за да получи незабавно плащане, ако обезпечението по кредита вече не е достатъчно. При тези обстоятелства Carnegie има и право да пристъпи към изпълнение на залога както намери за добре.
17 Поради спад в цената на акциите на Starbreeze Varvtre се оказва свръхзадлъжняло спрямо Carnegie във връзка с отпуснатия му от тази банка кредит. На 14 ноември 2018 г. свръхзадлъжнялостта му възлиза на приблизително 5 милиона SEK (около 467 875 евро). На следващия ден Carnegie започва процедура за продажба на акциите на Starbreeze, заложени от Varvtre по силата на разпоредбите на съответния договор.
18 На 15 ноември 2018 г. в 13,32 ч. директорът на отдел „Комуникации“ на Starbreeze, който също съдейства на BAK и Varvtre в отношенията им с Carnegie, изпраща на Carnegie електронно писмо (наричано по-нататък „електронното писмо от 15 ноември 2018 г.“), с което я уведомява, че BAK е вписан в „регистъра за прозрачност“ на Starbreeze и че не вече не може да продава, считано от 13,33 ч. В 13,35 ч е съставен списък на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze (наричан по-нататък „списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze“) и BAK е включен в него в 13,37 ч. Carnegie изтъква, че съдържащата се в това електронно писмо информация не е вярна, тъй като BAK все още не е бил включен в този списък към момента на изпращането на посоченото електронно писмо.
19 Според изявленията на директора на отдел „Комуникации“ на Starbreeze включването на BAK в посочения списък е мотивирано от обстоятелството, че той е бил уведомен, че финансовият директор на Starbreeze е подал оставка. Електронното писмо от 15 ноември 2018 г. обаче не съдържа никаква информация относно причината за включването на BAK в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze. В това отношение според Carnegie не съществува никаква информация, която да е пряко или непряко свързана със Starbreeze и да представлява вътрешна информация. Освен това Carnegie твърди, че информацията относно оставката на този финансов директор не представлява вътрешна информация.
20 След получаването на електронното писмо от 15 ноември 2018 г. от Carnegie започналата сутринта на същия ден продажба на акции на Starbreeze е спряна. Същия следобед Carnegie възобновява продажбата. Между тази дата и 19 ноември 2018 г. включително общият размер на приходите от продажбата на тези акции е малко над 16 милиона SEK (около 1 497 202 евро). За Varvtre тази продажба позволява ограничаване на загубите до около 4,9 милиона SEK (около 426 000 евро).
21 На 23 ноември 2018 г. Starbreeze публикува прессъобщение, в което по-специално посочва, че приходите му от продажби са по-ниски от очакваните и че неговият финансов директор вече не заема тази длъжност.
22 Агенцията за финансов надзор се обръща към първоинстанционния съд с искане Carnegie да бъде осъдена да плати имуществена санкция в размер на 35 милиона SEK (около 3 045 000 евро) за това, че е нарушила забраната за злоупотреба с вътрешна информация по смисъла на членове 8 и 14 от Регламент № 596/2014. Като основание за искането си агенцията изтъква, че с получаването на електронното писмо от 15 ноември 2018 г., Carnegie е имала достъп до вътрешна информация към момента на продажбата на акциите на Starbreeze.
23 Tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) приема, че информацията в това електронно писмо представлява вътрешна информация, и уважава искането. По-специално според Tingsrätt (Първоинстанционен съд) съдържащата се в посоченото електронно писмо информация може да се разбира само като негативна финансова информация относно Starbreeze. Освен това Tingsrätt (Първоинстанционен съд) счита, че от информацията е било възможно да се направи заключение за възможното ѝ въздействие върху цената на акциите на Starbreeze, независимо от това каква точно информация е довела до съставянето на списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на това дружество.
24 Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм, Швеция) изменя това решение на Tingsrätt (Първоинстанционен съд) и отхвърля искането на Агенцията за финансов надзор с мотива, че информацията, съдържаща се в електронното писмо от 15 ноември 2018 г., не представлява вътрешна информация. Според Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм) тази информация не позволява на получателя ѝ да разбере причините, поради които BAK се счита за лице с достъп до вътрешна информация, и поради това няма право да извършва сделки по продажба. Следователно получателят на това електронно писмо не е могъл да разбере и че самата тази информация може да окаже въздействие върху формирането на цената на акциите на Starbreeze. Според тази юрисдикция съдържанието на посоченото електронно писмо е могло по-скоро да се окачестви като „неясно“ или „общо“ и в този смисъл не е точно (конкретно).
25 Агенцията за финансов надзор обжалва това решение на Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм) пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция), който е запитващата юрисдикция. Последната юрисдикция отбелязва, че за да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на Регламент № 596/2004, информацията трябва да е точна (конкретна). В настоящия случай обаче възниквал въпросът дали предоставянето на информация, че дадено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и е счетено, че няма право да продава акции, не е достатъчно, а трябва освен това получателят на информацията да е бил в състояние да разбере какви са обстоятелствата, на които се основава включването на това лице в посочения списък на лицата с достъп до вътрешна информация. Освен това в последната хипотеза възниквали въпроси относно степента на точност (конкретност) и степента на сигурност, позволяващи на получателя да направи изводи относно тези обстоятелства.
26 При тези обстоятелства Högsta domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Може ли съобщението, че определено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и му е забранено да продава акции на емитента, да е достатъчно точно (конкретно), за да представлява вътрешна информация съгласно член 7, параграф 2 от Регламента относно пазарната злоупотреба, дори ако не са ясни причините за включването на лицето в списъка?
2)Ако е така, при какви условия?
3)За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали е била правилна преценката на емитента, че обстоятелствата, довели до включването на лицето в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, представляват вътрешна информация?
4)За преценката дали съобщение като описаното в първия въпрос представлява вътрешна информация, има ли значение дали съдържащата се в съобщението информация е била вярна?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
27 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането на дадена информация като „вътрешна“, съобщение на емитент — в което се посочва, че дадено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и че то няма право да продава акциите на този емитент, дори ако причината, поради която това лице е било вписано в споменатия списък, не е посочена в това съобщение — може да представлява „точна“ (конкретна) информация по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от същия регламент.
28 В самото начало е важно да се отбележи, че Регламент № 596/2014 отменя и заменя, считано от 3 юли 2016 г., Директива № 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210). Член 7, параграф 1 от този регламент съответства по същество на член 1, точка 1 от тази директива, така че съдебната практика относно последната разпоредба е релевантна за тълкуването на посочения член 7, параграф 1.
29 Както Съдът вече е постановил, определението на понятието „вътрешна информация“, съдържащо се в член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014, включва четири основни елемента. Първо, става въпрос за точна (конкретна) информация. Второ, тази информация не е била направена публично достояние. Трето, тя се отнася пряко или косвено до един или повече финансови инструменти или до техните емитенти. Четвърто, ако бъде направена публично достояние, тя би могла да повлияе чувствително върху цената на тези финансови инструменти или на свързаните с тях дериватни финансови инструменти (вж. в този смисъл решения от 11 март 2015 г., Lafonta, C‑628/13, EU:C:2015:162, т. 24, и от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 33).
30 Освен това съгласно член 7, параграф 2 от този регламент за целите на параграф 1 от същия член 7 се смята, че информацията е „точна“, ако отговаря на две условия: от една страна, ако посочва набор от обстоятелства, които съществуват или които основателно може да се очаква, че ще настъпят, или посочва събитие, което е настъпило или за което основателно може да се очаква, че ще настъпи, и от друга страна, когато такава информация е дотолкова конкретна, че позволява да се направи заключение относно възможното въздействие на този набор от обстоятелства или на това събитие върху цените на съответните финансови инструменти или свързания дериватен финансов инструмент.
31 В случая се твърди, че предполагаемата вътрешна информация е съдържащата се в електронното писмо от 15 ноември 2018 г., с което директорът на отдел „Комуникации“ на Starbreeze уведомява Carnegie, че BAK, който към онзи момент е бил генерален директор и основен акционер на Starbreeze, току-що е бил включен в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на последното дружество и че това включване е съпроводено със забрана BAK да продава акциите на Starbreeze.
32 В това отношение първото условие, посочено в точка 30 от настоящото решение, ще бъде разгледано в рамките на анализа на третия и четвъртия въпрос.
33 Що се отнася до второто условие, посочено в точка 30 от настоящото решение, Съдът е изяснил, че за да се провери дали въпросната информация може да се счита за „достатъчно конкретна“, е достатъчно тази информация да е достатъчно конкретна или специфична, за да може да бъде основа за преценка дали наборът от обстоятелства или събитието, посочено в тази информация, са в състояние да окажат въздействие върху цените на финансовите инструменти, за които се отнася тази информация. Ето защо член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 596/2014 изключва от понятието „вътрешна информация“ само „неясна или обща информация, която не позволява да се направи какъвто и да било извод относно възможното ѝ въздействие върху цените на съответните финансови инструменти“ (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 38 и цитираната съдебна практика). Така всеки случай трябва да се разглежда поотделно (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 41 и 42).
34 От това следва, че за да се провери дали второто условие, посочено в точка 30 от настоящото решение, е изпълнено и следователно дали дадена информация е „достатъчно конкретна“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014, е важно да се установи въз основа на преценка на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай дали тази информация позволява да се направи заключение относно възможното въздействие на обстоятелствата или на събитието, на което тя се позовава, върху цените на съответните финансови инструменти.
35 След това уточнение следва да се констатира, че включването в списък на лицата с достъп до вътрешна информация на лица, които имат достъп до такава информация и работят за емитент по трудов договор или по друг начин изпълняват задължения, чрез които имат достъп до такава информация, както и актуализирането и предоставянето на такъв списък на компетентните органи, попада в обхвата на задължението на емитентите на финансови инструменти по член 18 от Регламент № 596/2014 и следователно в обхвата на вътрешната организация на съответния емитент под надзора на компетентния орган, на който трябва да бъде предоставен списъкът на лицата с достъп до вътрешна информация в съответствие с член 18, параграф 1, буква в) от този регламент.
36 Следователно съобщение, което има за предмет включването на такова лице в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на емитент, по принцип не може само по себе си и при липсата на допълнителни уточнения относно контекста, в който това лице е било включено в посочения списък, да окаже въздействие върху цените на съответните финансови инструменти и поради това да отговаря на условието информацията по-специално да може да повлияе чувствително върху тази цена, за да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на член 7, параграф 1 от този регламент.
37 Това е така не само когато това съобщение се отнася до вписването на лице, което поради естеството на функциите си има достъп по всяко време до цялата вътрешна информация и на това основание може да е било вписано от емитента като „лице с постоянен достъп“, ако той е упражнил правото си по член 2, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2016/347 да включи в своя списък на лицата с достъп до вътрешна информация допълнителен раздел, отнасящ се до тази особена категория лица с достъп до вътрешна информация, но и когато посоченото съобщение се отнася до включването на „лице със случаен достъп до вътрешна информация“, което в конкретни случаи има достъп до едно или няколко сведения от вътрешната информация.
38 Все пак не може a priori да се изключи, че съобщение, в което се посочва, че дадено лице е включено в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на емитент, може да се счита за „достатъчно конкретно“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014 поради други придружаващи го обстоятелства — като например посочването, че това лице няма право да продава акциите на този емитент, или обстоятелствата, при които е направено неговото оповестяване — доколкото разкрива или косвено предполага наличието на стоящо в основата му събитие, което би могло да окаже въздействие върху цената на съответните финансови инструменти или на свързаните с тях деривативни финансови инструменти.
39 За тази цел е важно по-специално да се провери дали с оглед на всички обстоятелства по даден случай е установено, че съобщаването на такава информация може да позволи на нейния получател да се възползва пряко или непряко от нея, за да закупи или продаде акции, като по този начин се постави в по-благоприятно положение в сравнение с другите инвеститори.
40 В това отношение всъщност следва да се припомни, че целта на Регламент № 596/2014, както следва от съображения 2 и 24, както и от член 1 от него, е да се гарантира целостта на финансовите пазари в Съюза и да се укрепи доверието на инвеститорите в тези пазари, което доверие се основава по-конкретно на обстоятелството, че те ще бъдат равнопоставени и защитени от неправомерното използване на вътрешна информация. Така забраната за злоупотреба с вътрешна информация и за незаконно разкриване на вътрешна информация, прогласена в член 14 от този регламент, има за цел да гарантира равенството на инвеститорите, участващи в борсова сделка, като се избегне възможността един от тях, който разполага с вътрешна информация и поради това се намира в по-благоприятно положение в сравнение с другите инвеститори, да извлече облага в ущърб на тези, които не са запознати с нея (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 43 и цитираната съдебна практика).
41 Запитващата юрисдикция следва да определи с оглед на всички разглеждани в главното производство обстоятелства дали се установява, че съответното съобщение отговаря на условията по член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014, за да се счита за „достатъчно конкретно“, и следователно може да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на посочения член 7, параграф 1.
42 В рамките на този анализ посочената юрисдикция трябва по-специално да вземе предвид, от една страна, съдържанието на електронното писмо от 15 ноември 2018 г., както и самоличността на засегнатите от него лица и ролята, която те изпълняват в рамките на съответния емитент.
43 В това отношение следва да се подчертае, че макар в случая BAK, в качеството му на генерален директор и основен акционер на дружеството Starbreeze, непременно трябва да е имал достъп до търговска информация, която може да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014, предвид ролята му и функциите, които изпълнява в рамките на това дружество, в съответствие с разпоредбите на член 19 от същия регламент това обстоятелство само по себе си не е водело до невъзможност да търгува с финансовите инструменти на посоченото дружество. Освен това в съответствие с изложеното в точка 36 от настоящото решение съобщение, което се отнася само до факта, че BAK е бил включен в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze, по принцип не може да има необходимата степен на точност (конкретност), при липсата на каквото и да било допълнително указание, за да бъде установен първият елемент, посочен в точка 29 от това решение, и следователно за да може да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на член 7, параграф 1 от този регламент.
44 За сметка на това фактът, че в информацията, съдържаща се в електронното писмо от 15 ноември 2018 г., се посочва не само включването на BAK в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze, но и съпроводената с това включване забрана BAK да продава акциите на последното дружество, може да има значение за проверката на второто условие, посочено в точка 30 от настоящото решение, и следователно за анализа на първия елемент от понятието „вътрешна информация“, посочен в точка 29 от това решение, свързан със степента на точност (конкретност) на съответната информация.
45 Всъщност следва да се отбележи, че макар информацията, която се отнася само до факта, че дадено лице е включено в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на дадено дружество, по принцип и като такава да е неутрална по отношение на въпроса дали за един инвеститор би било целесъобразно да купи или продаде акции на това дружество, добавянето на допълнителна информация относно налагането на забрана на това лице да продава акции на посоченото дружество, непременно означава, че това лице е знаело за събитие, което е с неблагоприятен характер за интересите на същото дружество и следователно може да подтикне такъв инвеститор, който знае за това, да продаде такива акции, вместо да ги купи, или във всеки случай може да повлияе на решенията на този инвеститор на съответния пазар, когато узнае за това.
46 От това следва, че такава информация, отнасяща се не само до включването на дадено лице в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на емитент на ценни книжа, но и до факта, че на това лице е била наложена забрана да продава ценните книжа на този емитент, макар да не позволява на инвеститора да узнае причината, която стои в основата на това включване, би могла при определени обстоятелства да се използва от разумен инвеститор като част от мотивите за инвестиционните му решения по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 596/2014, така че четвъртият елемент, посочен в точка 29 от настоящото решение, свързан с факта, че ако бъде направена публично достояние, въпросната информация би могла да повлияе чувствително върху цената на съответните финансови инструменти, е налице.
47 В това отношение следва да се подчертае, че проверката на достатъчната точност (конкретност) на разглежданата информация има за цел именно да се определи дали тя има достатъчна степен на точност (конкретност), за да може да повлияе чувствително върху цената на съответните финансови инструменти или на свързаните с тях деривативни финансови инструменти, ако бъде направена публично достояние.
48 Впрочем Съдът вече е постановил, че информация, която, ако бъде направена публично достояние, може да „повлияе чувствително“ на цената на съответните ценни книжа по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014, по принцип трябва да се счита за отговаряща и на посоченото в същата разпоредба условие за „точност“ (конкретност) на тази информация, след като по принцип дадена информацията не би могла да окаже подобно влияние, ако сама по себе си няма такъв характер (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 55).
49 При тези условия изпратеното на Carnegie съобщение, че BAK е включен в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze, придружено от допълнителната информация, че той няма право да продава акциите на това дружество, би могло да позволи да се направи извод относно цената на финансовите инструменти на последното и следователно би могло да се квалифицира като „[достатъчно] конкретно“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014. По този начин такова съобщение би могло да отговаря на необходимите условия, за да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на посочения член 7, параграф 1, което запитващата юрисдикция следва да провери.
50 От друга страна, при прилагането на членове 8 и 14 от Регламент № 596/2014 запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид и особения контекст, в който е била съобщена твърдяната вътрешна информация.
51 Всъщност, както бе посочено в точки 15—17 от настоящото решение, от акта за преюдициално запитване е видно, че процедурата по продажба на притежаваните от Varvtre акции на Starbreeze е била започната от Carnegie в изпълнение на залога на акции, който тази банка има като обезпечение по силата на сключения между Varvtre и Carnegie „кредит срещу залог на акции“.
52 По-специално съгласно този договор Varvtre получава кредит от посочената банка срещу залог на акции, депозирани като обезпечение по сметка на тази банка. В договора се предвижда, че въпросните акции могат да се използват като обезпечение само до определена сума и че Carnegie има право да прекрати договора, за да получи незабавно плащане, ако обезпечението по кредита вече не е достатъчно. При тези обстоятелства в съответствие с въпросния договор Carnegie има също така право да пристъпи към изпълнение на залога както намери за добре.
53 Именно обаче поради спада в цената на акциите на Starbreeze, който впрочем е регистриран преди изпращането на електронното писмо от 15 ноември 2018 г., Varvtre се оказва свръхзадлъжняло спрямо Carnegie по отношение на отпуснатия му тази банка кредит и сутринта на 15 ноември 2018 г. последната започва процедура за продажба на заложените от Varvtre акции на Starbreeze съгласно разпоредбите на съответния договор.
54 В това отношение е важно да се припомни, че съгласно член 9, параграф 3 от Регламент № 596/2014 за целите на членове 8 и 14 сам по себе си фактът, че дадено лице разполага с вътрешна информация, не означава, че това лице е използвало тази информация и че поради това е извършило злоупотреба с вътрешна информация въз основа на придобиване или разпореждане, когато това лице извършва сделка за придобиване или разпореждане с финансови инструменти и когато тази сделка се извършва при изпълнението на изискуемо задължение, добросъвестно и без да се заобикаля забраната за злоупотреба с вътрешна информация, и това задължение произтича от дадено нареждане или сключено споразумение преди съответното лице да разполага с вътрешната информация, или сделката е извършена в изпълнение на законово или подзаконово задължение, което е възникнало, преди съответното лице да разполага с вътрешната информация.
55 Член 9, параграф 6 от този регламент допълва посочената разпоредба, като предвижда, че нарушение на забраната за злоупотреба с вътрешна информация, наложена в член 14 от същия регламент, може все още да се счита за настъпило, ако компетентният орган установи, че съществува незаконосъобразна причина за съответните нареждания за търговия, сделки или поведение.
56 Така, в случай че запитващата юрисдикция стигне до извода, че електронното писмо от 15 ноември 2018 г. съдържа вътрешна информация, тя ще трябва по-специално да провери, предвид всички обстоятелства по делото в главното производство, дали спирането, последвано от продължаване от страна на Carnegie на процедурата по продажба на заложените от Varvtre акции на Starbreeze след изпращането на това електронно писмо, биха могли да попаднат в обхвата на член 9, параграф 3 от Регламент № 596/2014, което предполага по-специално да се установи, че Carnegie е имала изискуемо задължение, което е направило обективно необходимо това продължаване на процедурата за продажба.
57 С оглед на всичко изложено по-горе на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането на дадена информация като „вътрешна“, съобщение на емитент, в което се посочва, че дадено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и че то няма право да продава акциите на този емитент, дори ако причината, поради която това лице е било включено в списъка, да не се съдържа в това съобщение, може да представлява „точна“ (конкретна) информация по смисъла на посочения член 7, параграфи 1 и 2, стига да може да се установи, че посоченото съобщение може да се използва от разумен инвеститор като част от мотивите за инвестиционните му решения, така че този, който разполага с него, получава облага в ущърб на тези, които не са запознати с него, като се поставя в по-благоприятно положение в сравнение с другите инвеститори за търгуване с финансови инструменти.
По третия и четвъртия въпрос
58 С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали дадено съобщение представлява „вътрешна информация“ по смисъла на тази разпоредба, е важно да се установи, от една страна, дали преценката на емитента, че обстоятелствата, довели до включването на дадено лице в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация, представляват такава вътрешна информация, е правилна, и от друга страна, дали съдържащата се в това съобщение информация е също така вярна.
59 В самото начало следва да се констатира, че понятието „вътрешна информация“ в член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014 трябва да се прилага обективно, така че преценката на емитента по въпроса дали дадена информация е „вътрешна“, както и това дали такава преценка е точна или погрешна, са обстоятелства, които по принцип са лишени от значение за целите на определянето дали въпросната информация попада в обхвата на това понятие.
60 В случая съмненията на запитващата юрисдикция, изглежда, се основават по същество на обстоятелството, изтъкнато от Carnegie и посочено в точка 18 от настоящото решение, че електронното писмо от 15 ноември 2018 г. съдържа погрешна информация, доколкото това електронно писмо е изпратено на споменатата банка в 13:32 ч., а именно няколко минути преди съставянето на списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze, и следователно преди включването на BAK в него.
61 За да се отговори на третия и четвъртия въпрос, в самото начало следва да се констатира, че верността на съответната информация не е сред четирите основни елемента на понятието „вътрешна информация“, изброени изчерпателно в член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014 и припомнени в точка 29 от настоящото решение. Проверката дали дадена информация е вярна обаче може да е релевантна, доколкото се вписва в рамките на проверката на „точността“ (конкретността) на дадена информация по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент.
62 Както бе припомнено в точка 30 от настоящото решение, съгласно последната разпоредба за целите на параграф 1 от същия член 7 се смята, че информацията е „точна“ (конкретна), ако отговаря на две условия: от една страна, ако тя посочва набор от обстоятелства, които съществуват или които основателно може да се очаква, че ще настъпят, или посочва събитие, което е настъпило или за което основателно може да се очаква, че ще настъпи, и от друга страна, когато такава информация е дотолкова конкретна, че позволява да се направи заключение относно възможното въздействие на този набор от обстоятелства или на това събитие върху цените на съответните финансови инструменти или на свързаните с тях деривативни финансови инструменти.
63 Що се отнася до първото условие, Съдът вече е постановил, че то се отнася по-специално до бъдещите обстоятелства или събития, за които общата преценка на наличните данни показва, че има реална възможност да настъпят (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2012 г., Geltl, C‑19/11, EU:C:2012:397, т. 56).
64 От това следва, че за да бъде изпълнено това първо условие, информацията трябва най-малко да има известна правдоподобност, т.е. трябва да съществува разумна възможност събитието, което се споменава в тази информация, да настъпи, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 64 от заключението си.
65 Следователно дадена информация може да се счита за „точна“ (конкретна) по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014, ако посочва набор от обстоятелства или конкретно и значимо събитие като цяло, които вече са настъпили или може да се осъществят и разумно се очакват.
66 Както следва по същество от точки 46 и 47 от настоящото решение, дадена информация е по принцип „[достатъчно] конкретна“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014, ако разумен инвеститор вероятно би я използвал като част от мотивите за своите инвестиционни решения по смисъла на член 7, параграф 4 от този регламент. Ето защо за целите на прилагането на първото условие, посочено в точка 30 от настоящото решение, правдоподобността на информацията трябва да се преценява от гледна точка на разумния инвеститор, тъй като само информацията относно обстоятелства, чието съществуване, настоящо или бъдещо, е достатъчно правдоподобно, за да бъде взета предвид тази информация от такъв инвеститор, може да отговаря на това условие. Съгласно съображение 14 от посочения регламент става въпрос за предварителна преценка, която се извършва в момента на използване на тази информация и която взема предвид по-специално надеждността на източника на информация, както и всички други елементи, които при дадените обстоятелства могат да окажат въздействие върху цената на съответните финансови инструменти.
67 В рамките на тази преценка фактът, че дадена информация се е оказала неточна, не води до невъзможност инвеститорът да я използва за целите на своите инвестиционни избори, ако въпреки тази неточност тя е изглеждала правдоподобна, и следователно е отговаряла на първото условие, посочено в точка 30 от настоящото решение, към момента, в който е съобщена на съответния инвеститора и е използвана от него. Същото се отнася и за факта, че дадена информация е била представена като отнасяща се до набор от вече съществуващи обстоятелства или до събитие, което вече е настъпило, докато всъщност става въпрос за набор от обстоятелства или за събитие, чието настъпване е непосредствено предстоящо или предвидимо.
68 Що се отнася до второто условие, предвидено в член 7, параграф 2 от Регламент № 596/2014, както бе посочено в точки 30 и 34 от настоящото решение, за да се провери дали това условие е изпълнено, от решаващо значение е информацията да позволява да се направи извод относно възможното въздействие на обстоятелствата или на събитието, които се споменават в нея, върху цената на съответните финансови инструменти или на свързаните с тях деривативни финансови инструменти.
69 Действително Съдът вече е постановил, че действителното влияние на дадена публикация върху цената на ценните книжа, до които се отнася тази публикация, може да представлява последващо доказателство за точността (конкретността) на информацията относно посочената публикация (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 56). При все това фактът, че дадена информация не оказва такова действително влияние, евентуално защото се оказва неточна, преди да стане публично достояние, или защото бъдещото събитие, за което се отнася, не се осъществява, не е достатъчен, за да се докаже, че тази информация не е била достатъчно конкретна, за да може да се направи извод за възможното ѝ въздействие върху цената на някои финансови инструменти, и следователно, за да може да отговаря на второто условие по точка 30 от настоящото решение в момента, в който инвеститорът е узнал за нея и я е използвал, без тя да е била направена публично достояние.
70 Всъщност информация, която изглежда правдоподобна и е достатъчно конкретна, за да засегне потенциално цената на финансовите инструменти на даден емитент, може, ако бъде направена публично достояние, да окаже значително въздействие върху цената на финансовите инструменти на даден емитент, и по този начин да предостави икономическо предимство на лицето, което разполага с нея, в сравнение с всички останали участници на пазара, които не разполагат с нея, без обаче това лице да е изложено на същите рискове като посочените участници, дори ако тази информация или някои подробности от нея не са верни или ако впоследствие тя се окаже погрешна. Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, неточността на правдоподобна информация не е пречка лице, което разполага с нея, да има предимство за извършване на сделки на финансовите пазари в сравнение с други инвеститори, които не са запознати с посочената информация.
71 По същия начин лице — което е уведомено, че емитент е включил или е на път да включи дадено лице в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и че това включване е съпроводено със забрана за продажба, наложена на последното лице — разполага с информация, която може да бъде „вътрешна“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014, независимо дали преценката на емитента на обстоятелствата в основата на такава информация, като например обстоятелствата, довели до включването на съответното лице в този списък на лицата с достъп до вътрешна информация, в случая до включването на BAK в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze, не е правилна във всички отношения или е погрешна.
72 Следователно информация, която при последващо разследване се окаже погрешна, все пак може да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на посочената разпоредба, ако може да се докаже, че към датата, на която е била разкрита, тя е можело да се счита за правдоподобна и че е била в състояние да предостави на този, който е разполагал с нея, икономическо предимство в сравнение с другите инвеститори за търгуване с финансови инструменти.
73 Това важи в още по-голяма степен, ако, както в настоящия случай, погрешният характер на съответната информация, както бе посочено в точка 18 от настоящото решение, се състои не в обстоятелството, че в действителност BAK не е бил включен в списъка на лицата с достъп до вътрешна информация на Starbreeze, а изключително във факта, че BAK все още не е бил включен в този списък към момента на изпращането на електронното писмо от 15 ноември 2018 г., тъй като това включване в списъка е извършено пет минути след изпращането на посоченото електронно писмо.
74 С оглед на изложеното по-горе на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали дадено съобщение представлява „вътрешна информация“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се провери дали в него се споменава набор от обстоятелства или конкретно и значимо събитие като цяло, които вече са настъпили или може да се осъществят и разумно се очакват. За тази цел информация, която при последващо разследване се окаже погрешна, все пак може да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на посочената разпоредба, ако може да се докаже, че към датата, на която е била разкрита, тя е можело да се счита за правдоподобна и че е била в състояние да предостави на този, който е разполагал с нея, икономическо предимство в сравнение с другите инвеститори за търгуване с финансови инструменти.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1)Член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията
трябва да се тълкува в смисъл, че
за целите на квалифицирането на дадена информация като „вътрешна“, съобщение на емитент, в което се посочва, че дадено лице е включено в списък на лицата с достъп до вътрешна информация и че то няма право да продава акциите на този емитент, дори ако причината, поради която това лице е било включено в списъка, да не се съдържа в това съобщение, може да представлява „точна“ (конкретна) информация по смисъла на посочения член 7, параграфи 1 и 2, стига да може да се установи, че посоченото съобщение може да се използва от разумен инвеститор като част от мотивите за инвестиционните му решения, така че този, който разполага с него, получава облага в ущърб на тези, които не са запознати с него, като се поставя в по-благоприятно положение в сравнение с другите инвеститори за търгуване с финансови инструменти.
2)Член 7, параграф 1 от Регламент № 596/2014
трябва да се тълкува в смисъл, че
за да се определи дали дадено съобщение представлява „вътрешна информация“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се провери дали в него се споменава набор от обстоятелства или конкретно и значимо събитие като цяло, които вече са настъпили или може да се осъществят и разумно се очакват. За тази цел информация, която при последващо разследване се окаже погрешна, все пак може да представлява „вътрешна информация“ по смисъла на посочената разпоредба, ако може да се докаже, че към датата, на която е била разкрита, тя е можело да се счита за правдоподобна и че е била в състояние да предостави на този, който е разполагал с нея, икономическо предимство в сравнение с другите инвеститори за търгуване с финансови инструменти.
Подписи
*Език на производството: шведски.