Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

19 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Държавни помощи — Регламент (ЕС) № 651/2014 — Категории помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар — Освобождаване, предвидено за помощите за малки и средни предприятия (МСП) — Член 1 от приложение I — Понятието „предприятие“ — Член 3, параграф 3 от приложение I — Понятието „свързани предприятия“ — Физическо лице, което притежава мнозинство от правата на глас, свързани с акциите в предприятие — Упражняване на стопанска дейност — Действително упражняване на контрол чрез пряка или непряка намеса в управлението на предприятието “

По дело C‑870/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия) с акт от 14 декември 2024 г., постъпил в Съда на 17 декември 2024 г., в рамките на производство по дело

Valsts ieņēmumu dienests

срещу

SIA „OUTLETICO“,

СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: M. Condinanzi, председател на състава, R. Frendo и Ал. Корнезов (докладчик), съдии,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–за латвийското правителство, от J. Davidoviča и K. Pommere, в качеството на представители,

–за белгийското правителство, от P. Cottin и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от A.‑L. Delbac, V. Hitrovs и A. Steiblytė, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 и на член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 [ДФЕС] (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2020/972 на Комисията от 2 юли 2020 г. (ОВ L 215, 2020 г., стр. 3) (наричан по-нататък „Регламент № 651/2014“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Valsts ieņēmumu dienests (Национална данъчна администрация, Латвия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) и SIA „OUTLETICO“ (наричано по-нататък „Outletico“), дружество по латвийското право, по повод на решение, с което тази администрация разпорежда на Outletico да възстанови помощта, която неправомерно е получило в контекста на здравната криза, свързана с пандемията от COVID‑19.

Правна уредба

Правото на Съюза

Регламент № 651/2014

3 Съображения 30 и 40 от Регламент № 651/2014 гласят:

„(30)С цел премахване на различията, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, и за улесняване на координацията между различните инициативи на Съюза и националните инициативи за [малки и средни предприятия (МСП)], както и с цел постигане на по-голяма административна яснота и правна сигурност, определението за МСП, използвано за целите на настоящия регламент, следва да се основава на определението от Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия [(ОВ L 124, 2003 г., стр. 36)].

[…] (40)МСП играят ключова роля за създаването на работни места и, по-общо, представляват фактор за социална стабилност и икономическо развитие. Въпреки това тяхното развитие може да бъде възпрепятствано от пазарни неефективности, което ги изправя пред типични затруднения. Така например МСП често се сблъскват с трудности за получаване на рисков капитал или заеми поради нежеланието на някои финансови пазари да поемат рискове и предполагаемия малък размер на гаранциите, които тези предприятия могат да предложат. Ограничените ресурси, с които МСП разполагат, могат също да попречат на достъпа им до информация, по-специално по отношение на новите технологии и потенциалните пазари. Следователно, с цел да се улесни развитието на стопанските дейности на МСП, някои категории помощи следва да са освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент, когато се предоставят в полза на МСП. Тези категории следва да включват по-специално инвестиционните помощи за МСП и помощите за участие на МСП в панаири“.

4 Член 1 от този регламент предвижда:

„1.Настоящият регламент се прилага за следните категории помощи:

[…] б)помощи за МСП под формата на инвестиционни помощи, оперативни помощи и достъп на МСП до финансиране;

[…] 4.Настоящият регламент не се прилага за:

[…] в)помощи за предприятия в затруднено положение, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия, схемите за помощ за започване на дейност и схемите за регионална оперативна помощ, при условие че тези схеми не третират предприятията в затруднено положение по-благосклонно от други предприятия. Настоящият регламент се прилага обаче чрез дерогация за предприятия, които не са били в затруднено положение към 31 декември 2019 г., но са станали предприятия в затруднено положение през периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2021 г.

[…]“.

5 Член 2 от посочения регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…] 2.„[МСП]“ означава предприятия, които изпълняват критериите, определени в приложение I;

[…] 18.„предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, по отношение на което е изпълнено поне едно от следните обстоятелства:

а)в случай на дружество с ограничена отговорност (което не е МСП, което съществува по-малко от три години или, за целите на допустимостта за помощите за рисково финансиране, МСП, което е извършило своята първа търговска продажба преди най-много 7 години и което отговаря на условията за инвестиции за рисково финансиране въз основа на извършен от избрания финансов посредник финансов и правен анализ), когато неговият записан акционерен капитал е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. […]

[…] д)когато предприятието не е МСП и през последните две години:

1)съотношението задължения/собствен капитал на предприятието е било по-голямо от 7,5; и

2)съотношението за лихвено покритие на предприятието[…] е било под 1,0;

[…] 24.„големи предприятия“ означава предприятия, които не изпълняват критериите, определени в приложение I;

[…]“.

6 Съгласно член 3 от същия регламент:

„Схемите за помощ, индивидуалните помощи, предоставени по схеми за помощ, и помощите ad hoc са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграфи 2 и 3 [ДФЕС] и се освобождават от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 [ДФЕС], при условие че отговарят на всички условия, определени в глава I от настоящия регламент, както и на специалните условия за съответната категория помощи, посочени в глава III от настоящия регламент“.

7 Член 1 от приложение I към Регламент № 651/2014, озаглавено „Определение за МСП“, предвижда:

„За предприятие се счита всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва по-специално самонаетите лица и семейните предприятия, упражняващи занаятчийска или друга дейност, а също сдружения или асоциации, упражняващи редовно стопанска дейност“.

8 Член 2 от това приложение I гласи:

„1.В категорията на микро-, малки и средни предприятия (МСП) се включват предприятия, в които работят по-малко от 250 души и чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро и/или чийто общ годишен счетоводен баланс не надвишава 43 млн. евро.

2.В рамките на категорията МСП малко предприятие се дефинира като предприятие, което наема под 50 души персонал и чийто годишен оборот и/или общ годишен баланс не надвишава 10 млн. евро.

3.В рамките на категорията МСП микропредприятие се дефинира като предприятие, в което работят под 10 души и чийто годишен оборот и/или годишен общ счетоводен баланс не надвишава 2 млн. евро“.

9 Съгласно член 3 от посоченото приложение I:

„1.„Самостоятелно предприятие“ е всяко предприятие, което не се определя като предприятие партньор по смисъла на параграф 2 или като свързано предприятие по смисъла на параграф 3.

[…] 3.„Свързани предприятия“ са предприятия, които имат едно от следните взаимоотношения:

а)едно предприятие притежава мнозинство от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие;

б)едно предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административните, управителните или надзорните органи на друго предприятие;

в)едно предприятие има правото да упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в устава или в учредителния акт на това предприятие;

г)едно предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с други акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.

[…] Предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, описани в първа алинея, посредством едно или няколко други предприятия или посредством някой от инвеститорите, посочени в параграф 2, също се считат за свързани.

Предприятия, които поддържат едно от тези взаимоотношения посредством физическо лице или група от действащи съвместно физически лица, също се считат за свързани предприятия, ако те упражняват дейността си или част от своята дейност на същия съответен пазар или на съседни пазари.

[…]“.

10 Текстът на член 6 от същото приложение I е следният:

„1.В случая на самостоятелно предприятие данните, включително броя на персонала, се определят изключително въз основа на счетоводните отчети на това предприятие.

2.Данните, включително числеността на персонала, за предприятие, имащо предприятия партньори или свързани предприятия, се определят въз основа на счетоводни отчети и други данни за предприятието или, ако са налице, на консолидираните отчети на предприятието, или на консолидираните отчети, в които предприятието е включено чрез консолидация.

Към данните, посочени в първа алинея, се добавят данните на всяко предприятие партньор на въпросното предприятие, разположено непосредствено нагоре или надолу от него по веригата. Натрупването е пропорционално на процентния дял в капитала или в правата на глас (в зависимост от това кой от тях е по-голям). В случая на взаимно участие се прилага по-високият процент.

Към данните, посочени в първа и втора алинея, се прибавят 100 % от данните на всяко предприятие, което е пряко или косвено свързано с въпросното предприятие, когато тези данни не са били вече включени чрез консолидация в счетоводните отчети.

[…]“.

Временната рамка

11 Точки 4, 18 и 22 от Съобщението на Комисията, озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID‑19“ (ОВ C 91 I, 2020 г., стр. 1), изменено със Съобщението на Комисията от 28 януари 2021 г. (ОВ C 34, 2021 г., стр. 6) (наричано по-нататък „Временната рамка“), гласи:

„4.При изключителните обстоятелства, породени от епидемични взрив от COVID‑19, предприятия от всякакъв тип може да се сблъскат с остра липса на ликвидност. Както платежоспособните, така и по-малко платежоспособните предприятия могат да са изправени пред внезапен недостиг или дори липса на ликвидност. Особено голям е рискът за МСП. Следователно това може сериозно да засегне икономическото положение на голям брой стабилни предприятия и техните служители в краткосрочен и средносрочен план, като в същото време може да има и по-дълготрайни ефекти, като застраши оцеляването им.

[…] 18.Като се има предвид, че епидемичният взрив от COVID‑19 засяга всички държави членки и че ограничителните мерки, въведени от държавите членки, пораждат последици за предприятията, [Европейската комисия] счита, че държавната помощ е оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС] за ограничен период от време, за да бъде преодолян недостигът на ликвидност, пред който са изправени предприятията, и да се гарантира, че затрудненията, причинени от епидемичния взрив COVID‑19, не намаляват тяхната жизнеспособност, особено тази на МСП.

[…] 22.Комисията ще счита [временна държавна помощ с ограничен размер за предприятията, изправени пред внезапен недостиг или дори липса на ликвидност] за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС], при условие че са изпълнени всички условия, които следват […]:

[…] в.помощта може да бъде предоставяна на предприятия, които не са били в затруднение (по смисъла на [Регламент № 651/2014] […]) към 31 декември 2019 г.

Чрез дерогация от посоченото по-горе, помощ може да се предоставя на микро- или малки предприятия (по смисъла на приложение I към [Регламент № 651/2014]), които към 31 декември 2019 г. вече са били в затруднено положение, при условие че те не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получили помощ за оздравяване […] или помощ за преструктуриране […]

[…]“.

Латвийското право

12 Член 4.1 от Постановление № 676 на Министерския съвет от 10 ноември 2020 г. относно помощите за предприятията, засегнати от кризата с COVID‑19, за да се гарантира оборотният им капитал, в редакцията, приложима за фактите в главното производство (наричано по-нататък „Постановление № 676/2020“), предвижда:

„В съответствие с настоящите разпоредби помощ може да се отпусне на предприятията, които отговарят на определението за микро-, малки и средни предприятия, съдържащо се в член 2 от приложение I към [Регламент № 651/2014], или на определението за големи предприятия, съдържащо се в член 2, точка 24 [от този регламент]“.

13 Съгласно член 5 от Постановление № 676/2020:

„За целите на [настоящото постановление] свързани лица са икономическите оператори, които отговарят на определението за свързани предприятия, съдържащо се в член 3, параграф 3 от приложение I към [Регламент № 651/2014]“.

14 Текстът на член 16.2 от посоченото постановление е следният:

„Не се отпуска помощ на средни или големи икономически оператори, които още към 31 декември 2019 г. и към момента на отпускане на помощта е трябвало да се считат за намиращи се в затруднено положение съгласно определението, предвидено в член 2, точка 18 от [Регламент № 651/2014]“.

15 Член 18 от същото постановление предвижда:

„Ако се установи неизпълнение на предвидените в настоящото постановление изисквания за отпускане на държавна помощ, предприятието възстановява на данъчната администрация цялата неправомерно получена държавна помощ заедно с лихвите в съответствие с глави IV и V от Закона за контрола върху помощите за търговска дейност“.

16 Член 186, параграф 3 от Komerclikums (Търговски кодекс) гласи:

„Дружественият дял дава право на съдружника да участва в управлението на дружеството, на разпределение на печалбата и на разпределение на имуществото на дружеството при ликвидацията му, както и други права, предвидени в закона и дружествения договор“.

17 Член 209 от този кодекс предвижда:

„Управителните органи на дружеството са събранието на съдружниците и управителният съвет, както и надзорният съвет (ако е създаден такъв)“.

18 Съгласно член 210 от посочения кодекс:

„(1)Само събранието на съдружниците има право да:

1)изменя дружествения договор;

2)увеличава или намалява дружествения капитал;

3)избира и освобождава членовете на надзорния съвет;

4)избира и освобождава членовете на управителния съвет;

5)одобрява годишните финансови отчети и разпределя печалбата;

6)избира и освобождава проверителя и ликвидатора;

7)взема решения за предявяване на искове срещу членове на управителния съвет, членове на надзорния съвет, учредители или съдружници и назначава процесуален представител на дружеството пред правораздавателните органи;

[…] 9)взема решения за прекратяване, продължаване, спиране и подновяване на дейността на дружеството или преструктурирането му, както и за сключване, изменение или прекратяване на групови споразумения между дружества;

10)решава други въпроси, които съгласно закона или дружествения договор са от компетентността на събранието на съдружниците.

(2)Събранието на съдружниците има и право да взема решения, които са от компетентността на управителния или надзорния съвет. В такъв случай съдружниците, които са гласували за вземането на посочените решения, са солидарно отговорни за настъпилите вследствие на тях вреди“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

19 A е физическо лице, което притежава 100 % от капитала на SIA „Esterkin Family Investments“, дружество по латвийското право, 75 % от капитала на SIA „IC Industries Holdings“, също дружество по латвийското право, както и 100 % от капитала на RRE Tradecenters holding Ltd., дружество по кипърското право. Последното дружество има дялово участие от 60 % в капитала на Outletico, което от своя страна притежава 100 % от капитала на SIA „Business Park“, друго дружество по латвийското право.

20 На 21 март и на 16 април 2021 г. Outletico подава заявления до данъчната администрация, с които иска да му бъде отпусната помощта за предприятията, засегнати от кризата с COVID‑19, съответно за януари и за март 2021 г.

21 С решения от 30 април и 17 май 2021 г. тази администрация уважава заявленията му за помощи и му отпуска на това основание суми в размер на 45 597,69 евро за януари 2021 г. и на 45 597,68 евро за март 2021 г. Тя приема, че Outletico е МСП по смисъла на Регламент № 651/2014 и че отговаря на критериите, определени в Постановление № 676/2020 за получаване на помощите.

22 С две решения от 27 декември 2021 г. службата, която отговаря за събирането на данъците към данъчната администрация, приема, че Outletico попада в категорията „големи предприятия“ и че към 31 декември 2019 г. и към момента на отпускане на помощите е било предприятие в затруднено положение, поради което отменя посочените в предходната точка решения и му разпорежда да възстанови неправомерно получените помощи.

23 Outletico подава жалби по административен ред срещу решенията на тази служба.

24 С решение от 25 март 2022 г. данъчната администрация потвърждава тези решения. Тя приема, на първо място, че RRE Tradecenters holding, Esterkin Family Investments, IC Industries Holdingsи и Business Park трябва да се считат за „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент № 651/2014 с Outletico и че като част от група от свързани предприятия последното дружество трябва да се счита, въз основа на данните за всички дружества от тази група, за част от „голямо предприятие“ по смисъла на член 2, точка 24 от Регламент № 651/2014.

25 Всъщност тази администрация отбелязва най-напред, че от търговския регистър е видно, че към датата на предоставяне на разглежданите помощи RRE Tradecenters holding притежава контролно участие в Outletico, което от своя страна притежава такова дялово участие в Business Park. По-нататък, посочената администрация приема, че доколкото физическото лице A управлява и контролира пряко RRE Tradecenters holding, Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings, то трябва да се счита за икономически оператор и следователно за „предприятие“ по смисъла на член 1 и член 3, параграф 3, трета алинея от това приложение I. Накрая, въз основа на това тя стига до извода, че Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings, от една страна, и Outletico, от друга страна, поддържат отношения посредством предприятие, а не посредством „физическо лице“ по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от посоченото приложение I.

26 На второ място, данъчната администрация приема, че както към 31 декември 2019 г., така и към датата на отпускане на разглежданите помощи Outletico е трябвало, с оглед на данните за него самото и за свързаните с него предприятия, да се счита за „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на член 2, точка 18 от този регламент и че следователно посоченото дружество не отговаря на условията за получаване на тези помощи.

27 Outletico подава жалба пред Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия) за отмяна на решението на данъчната администрация от 25 март 2022 г., като оспорва по-специално прилагането спрямо него на понятието „свързани предприятия“. По-специално Outletico твърди, че А трябва да се счита за физическо лице, а не за предприятие.

28 С решение от 22 ноември 2022 г. този съд отменя посоченото решение с мотива, че A е физическо лице, а не предприятие, поради което съгласно член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложение I към Регламент № 651/2014 Outletico не може да се счита за свързано с Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings, тъй като тези три дружества не упражняват дейността си на същия пазар или на съседни пазари. Посочената юрисдикция приема, че Outletico е свързано само с RRE Tradecenters holding и с Business Park и че въз основа на това Outletico трябва да се квалифицира като МСП по смисъла на Регламент № 651/2014, поради което може да иска да му бъдат отпуснати разглежданите в главното производство помощи.

29 Данъчната администрация подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция — Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия), като изтъква по-специално, че когато физическо лице управлява и контролира пряко или непряко няколко предприятия, то трябва да се счита за икономически оператор и следователно за „предприятие“ по смисъла на член 1 и член 3, параграф 3, трета алинея от приложение I към Регламент № 651/2014.

30 Запитващата юрисдикция отбелязва, че спорът в главното производство се отнася до въпроса кои предприятия трябва да се считат за свързани с Outletico за целите на квалифицирането му като МСП или като „голямо предприятие“ по смисъла на Регламент № 651/2014. В това отношение тя иска да се установи обхватът на понятието „предприятие“ по смисъла на член 1 от приложение I към този регламент, и по-специално дали в обхвата на това понятие попада физическо лице, което притежава контролно участие в няколко дружества. Поради това тази юрисдикция иска да се установи дали отношенията между Outletico, от една страна, и Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings, от друга страна, трябва да се считат за поддържани посредством „предприятие“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от това приложение I или посредством „физическо лице“ по смисъла на член 3, параграф 3, четвърта алинея от посоченото приложение I, в който случай тези три предприятия не биха могли да се считат за свързани.

31 Според запитващата юрисдикция от решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др. (C‑222/04, EU:C:2006:8), следва, че за да се определи дали е налице стопанска дейност, когато физическо лице притежава дялово участие в дружество, което пряко упражнява стопанска дейност на пазара, не е достатъчно да се установи, че това физическо лице притежава това участие, макар да е контролно, а е необходимо да се провери дали посоченото физическо лице упражнява и действително влияние върху управлението на това дружество.

32 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че в решението си от 25 март 2022 г. данъчната администрация се е основала изключително на размера на дяловото участие на A в капитала на Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings, за да приеме, че A упражнява пряко управлението и контрола върху тези дружества. Тази юрисдикция уточнява, че съгласно член 186, параграф 3 и член 210, параграфи 1 и 2 от Търговския кодекс приемането на някои управленски решения на предприятието е от компетентността на събранието на съдружниците (притежатели на дялово участие).

33 Поради това посочената юрисдикция иска да се установи дали това правомощие за вземане на решения е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че физическо лице, което притежава контролно участие в дружество, упражнява и действителен контрол върху това дружество, като оказва пряко или непряко влияние върху неговото управление, и че следователно упражнява стопанска дейност или участва в стопанската дейност на това дружество, вследствие на което представлява предприятие.

34 При тези обстоятелства Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли член 1 и член 3, параграф 3 от приложение I към [Регламент № 651/2014] да се тълкуват в смисъл, че физическо лице, което притежава дялове в дружествения капитал на предприятие, също следва да се счита за предприятие?

Има ли значение за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че по националното законодателство вземането на определени решения, свързани с управлението на предприятието, е от компетентността на събранието на съдружниците (на притежателите на дружествени дялове)? Представлява ли гореизложеното само по себе си достатъчно основание да се приеме, че физическо лице, което притежава дялове в капитала на предприятие (мнозинството от правата на глас на съдружниците), влияе пряко или непряко на управлението на предприятието и следователно упражнява стопанска дейност или участва в стопанската дейност на предприятието, без да е необходимо да се преценява дали физическото лице участва действително в управлението на предприятието?

2)Трябва ли член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложение I към [Регламент № 651/2014] да се тълкува в смисъл, че изразът „[п]редприятия, които поддържат едно от тези взаимоотношения посредством физическо лице“ съгласно посочената разпоредба обхваща и случай, в който физическо лице притежава дялове в капитала и мнозинството от правата на глас в предприятие, което от своя страна притежава мнозинството от правата на глас на съдружниците в друго предприятие, за което се счита, че има качеството на предприятие, свързано с други предприятия, а в последните предприятия същото физическо лице притежава дялове в капитала и мнозинството от правата на глас на съдружниците?“.

По преюдициалните въпроси

35 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. В това отношение той следва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. в този смисъл решения от 28 ноември 2000 г., Roquette Frères, C‑88/99, EU:C:2000:652, т. 18, и от 23 октомври 2025 г., Злаков, C‑744/23, EU:C:2025:816, т. 17 и цитираната съдебна практика).

36 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че в решението си от 25 март 2022 г. данъчната администрация е приела, че RRE Tradecenters holding, Esterkin Family Investments, IC Industries Holdings, Outletico и Business Park трябва да се считат за „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от приложение I към Регламент № 651/2014.

37 Запитващата юрисдикция, която следва да провери законосъобразността на последното решение, няма никакво съмнение по въпроса дали Outletico може да се счита за „свързано“ предприятие по смисъла на член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент № 651/2014, от една страна, с RRE Tradecenters holding, който притежава 60 % от неговия капитал, и от друга страна, с Business Park, чийто капитал притежава изцяло.

38 Тази юрисдикция по същество иска да се установи дали Outletico трябва да се счита за свързано не само с RRE Tradecenters holding и с Business Park, но и посредством RRE Tradecenters holding и A — с Esterkin Family Investments и с IC Industries Holdings, тъй като A притежава съответно 100 %, 100 % и 75 % от техния капитал.

39 Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че ако всички посочени в предходната точка дружества трябва да се считат за „свързани предприятия“, Outletico не би могло да се квалифицира като МСП. Тогава би трябвало да се счита, че е било предприятие в затруднено положение към 31 декември 2019 г. и че е длъжно да възстанови разглежданите в главното производство помощи, тъй като при тези условия те трябва да се считат за незаконосъобразни. Обратно, ако трябва да се приеме, че Outletico е свързано само с RRE Tradecenters holdings и с Business Park, то може да бъде квалифицирано като МСП, да не бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение към 31 декември 2019 г. и да може да продължи да се ползва от тези помощи.

40 Именно в този контекст запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали физическо лице, което притежава контролно участие в предприятия, може самото то да бъде квалифицирано като „предприятие“, посредством което тези предприятия поддържат непряко взаимоотношения, които могат да доведат до квалифицирането на всички тези субекти като „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от приложение I към Регламент № 651/2014.

41 С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 и член 3, параграф 3, трета алинея от приложение I към Регламент № 651/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, че за физическо лице, което притежава контролно участие, предоставящо му мнозинството от правата на глас на съдружниците в дружества, които упражняват стопанска дейност, трябва само на това основание да се счита, че самото то извършва икономическа дейност и следователно е „предприятие“ по смисъла на член 1 от това приложение I, посредством което тези дружества поддържат непряко взаимоотношения, въз основа на които могат да бъдат квалифицирани като „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от посоченото приложение I. По-специално тя иска да се установи дали фактът, че съгласно националното право някои решения, свързани с управлението на дружеството, са от компетентността на събранието на съдружниците, сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че такова физическо лице участва в стопанската дейност на това дружество, без да е необходимо да се проверява дали то участва действително в управлението му.

42 Както е видно по-специално от съображение 40 от Регламент № 651/2014, който има за цел да обяви някои категории държавни помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 ДФЕС, Комисията освобождава някои категории държавни помощи, когато се отпускат в полза на МСП поради пазарните неефективности, вследствие на които тези предприятия трябва да се справят с известен брой затруднения, които ограничават едно социално и икономически желателно развитие на тези предприятия (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑91/01, EU:C:2004:244, т. 46, и от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, т. 31).

43 В съответствие с членове 2 и 3 от приложение I към Регламент № 651/2014 едно предприятие може да бъде квалифицирано като МСП по смисъла на този регламент, ако отговаря на три критерия, а именно критерий относно броя на заетите лица, финансов критерий относно годишния оборот или общия годишен баланс, както и критерий за независимост (вж. решение от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, EU:C:2020:754, т. 32).

44 Що се отнася до този последен критерий, Съдът е постановил, че същият има за цел да гарантира, че от мерките, предназначени за МСП, действително се ползват предприятията, за които големината представлява затруднение, а не тези, които принадлежат към голяма група и поради това имат достъп до средства и подкрепа, с които не разполагат техните конкуренти със сходна големина (вж. решение от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, EU:C:2020:754, т. 33 и цитираната съдебна практика).

45 По този начин с посочения критерий се цели да се разбере по-добре, както следва по-специално от съображение 9 от Препоръка 2003/361, на която се основава понятието за МСП, както е посочено в съображение 30 от Регламент № 651/2014, икономическата реалност на МСП и квалификацията като МСП да не се прилага за групите от предприятия, чиято икономическа мощ надхвърля тази на МСП, за да се запазят за предприятията, които действително имат нужда от това, различни предимства, произтичащи от правна уредба или от мерки в тяхна полза (решение от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, EU:C:2020:754, т. 34 и цитираната съдебна практика).

46 Доколкото понятието „МСП“ по смисъла на Регламент № 651/2014 води до предоставяне на предимства на обхванатите от това понятие предприятия, най-често чрез правила, дерогиращи общите правила, то трябва все пак да се тълкува стриктно (решение от 24 септември 2020 г., NMI Technologietransfer, C‑516/19, EU:C:2020:754, EU:C:2020:754, т. 65 и цитираната съдебна практика).

47 Съгласно член 2, точка 2 от Регламент № 651/2014 във връзка с член 2, параграф 1 от приложение I към този регламент в категорията на МСП се включват предприятия, в които работят по-малко от 250 души и чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и/или чийто общ годишен счетоводен баланс не надвишава 43 милиона евро.

48 За целите на изчисляването на числеността на персонала и на финансовите суми за предприятията членове 3 и 6 от това приложение I провеждат разграничение по-специално между „самостоятелни предприятия“ и „свързани предприятия“. Съгласно член 6, параграф 1 от посоченото приложение I в случая на самостоятелно предприятие данните, включително броят на персонала, се определят изключително въз основа на счетоводните отчети на това предприятие. За разлика от това, от параграф 2, първа и трета алинея от този член 6 следва, че за предприятие, имащо свързани предприятия, към данните за него се прибавят 100 % от данните на предприятията, които евентуално са свързани с него пряко или непряко, когато тези данни не са били вече включени чрез консолидация в счетоводните отчети.

49 Съгласно член 3, параграф 3, буква а) от същото приложение I две предприятия се наричат „свързани“, когато едното от тях притежава мнозинството от правата на глас на акционерите в другото.

50 По силата на трета алинея от този параграф 3 за свързани се считат и предприятията, поддържащи едно от взаимоотношенията, описани в първа алинея от посочения параграф 3, посредством „едно или няколко други предприятия“.

51 В случая от акта за преюдициално запитване следва, че Outletico поддържа с Esterkin Family Investments и с IC Industries Holdings най-малкото взаимоотношение като посоченото в член 3, параграф 3, първа алинея, буква а) от приложение I към Регламент № 651/2014, от една страна, посредством RRE Tradecenters holding, който притежава 60 % от капитала на Outletico, и следователно мнозинството от правата на глас на съдружниците в него, и от друга страна, посредством A, който притежава изцяло капитала на RRE Tradecenters holding, изцяло капитала на Esterkin Family Investments и 75 % от капитала на IC Industries Holdings и вследствие на това — мнозинството от правата на глас на съдружниците в тези три дружества.

52 Що се отнася до въпроса дали фактът, че физическо лице притежава контролно участие в предприятие, наред с произтичащите от това участие права съгласно националното право, е достатъчен, за да се направи извод, че упражнява „стопанска дейност“, и оттук това физическо лице да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на член 1 от приложение I към Регламент № 651/2014, следва да се отбележи, че от посочения член 1 следва, че за предприятие се счита всеки субект, който упражнява стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва по-специално самонаетите лица и семейните предприятия, упражняващи занаятчийска или друга дейност, а също сдружения или асоциации, упражняващи редовно стопанска дейност.

53 Съдът многократно е постановявал, че понятието „предприятие“ по смисъла на посочения член 1 обхваща всеки субект, който упражнява стопанска дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, независимо от неговия правен статут или от стопанския характер на преследваната от него цел (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., Baltijas Starptautiskā Akadēmija и Stockholm School of Economics in Riga, C‑164/21 и C‑318/21, EU:C:2022:785, т. 68 и цитираната съдебна практика).

54 В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че физическо лице може да се счита за „предприятие“, ако упражнява стопанска дейност. Всъщност понятието „предприятие“ по смисъла на член 1 от приложение I към Регламент № 651/2014 обхваща всеки субект, упражняващ стопанска дейност, „независимо от правната му форма“. Това тълкуване впрочем се потвърждава от второто изречение от посочения член 1, съгласно което за предприятия се считат по-специално „самонаетите лица и семейните предприятия“, упражняващи занаятчийска или друга дейност.

55 На второ място, необходимо е да се припомни, че стопанска дейност може да се извършва или от оператор, пряко на пазара, или непряко от субект, който контролира този оператор в рамките на стопанска единица, която образуват заедно (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 108—110).

56 В това отношение Съдът е постановил, че обикновеното дялово участие, включително контролно участие, само по себе си не е достатъчно, за да се характеризира дадена икономическа дейност на притежателя на това участие, когато то се свежда до упражняването на права в качеството на акционер или съдружник, а евентуално и до получаването на дивиденти като обичайни приходи от собствеността (решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 111).

57 За разлика от това, субектът, който притежава контролно участие в определено дружество и упражнява действително контрола, предоставен му вследствие на това участие, като се намесва пряко или непряко в управлението на същото дружество, трябва да се счита за участник в стопанската дейност, упражнявана от контролираното дружество. На това основание самият той трябва да бъде квалифициран като предприятие (решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 112 и 113).

58 От съдебната практика, припомнена в точки 53 и 55—57 от настоящото решение, следва, че субект, включително физическо лице, което притежава дялово участие в дружество, може да бъде квалифициран като „предприятие“ само ако са изпълнени две условия. От една страна, това дялово участие трябва да му дава възможност да упражнява контрол върху дадено дружество. От друга страна, той трябва да упражнява действително този контрол, като се намесва пряко или непряко в управлението на това дружество (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 118).

59 От това следва, че самото притежаване на мажоритарно дялово участие в такова дружество, дори притежаването на целия му капитал, само по себе си не дава възможност да се направи извод за действителното упражняване на такъв контрол. Упражняването му трябва да се установи конкретно за всеки отделен случай въз основа на косвени доказателства, които могат да показват, че съответният субект се намесва пряко или непряко в управлението на това дружество.

60 Всъщност притежаването, по-специално от физически лица, на такова дялово участие в дружества, които упражняват стопанска дейност, често може да представлява просто упражняване на правото на собственост, по-специално когато произтича от обикновена капиталова инвестиция от инвеститор (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 111 и 117).

61 В това отношение обстоятелството, че латвийското право предоставя на всеки притежател на дялово участие в капитала на дружество някои права, присъщи на самото качество на акционер, каквито са правата на глас и на участие в събранието на съдружниците, което има компетентност да приема определени решения относно управлението на дружеството, само по себе си не означава, че притежателят на дялово участие упражнява действително контрол върху това дружество, като се намесва пряко или непряко в управлението му. Всъщност такива права произтичат ex lege от самото притежаване на капитала или от самото качество на съдружник и следователно сами по себе си не са достатъчни, за да се разграничи положението, при което физическо лице упражнява стопанска дейност, състояща се в действителен контрол върху дружество посредством пряка или непряка намеса в управлението му, и положението, при което участието на такова физическо лице представлява просто упражняване на правото на собственост, по-специално когато това дялово участие произтича от обикновена капиталова инвестиция от инвеститор.

62 За разлика от това, както по същество отбелязва белгийското правителство в писменото си становище, други косвени доказателства, като например фактът, че притежателят на контролното участие упражнява функции в рамките на надзорните органи или на управителния съвет, че е предприемач, притежаващ такова дялово участие в няколко дружества, които действат координирано или преследват обща цел, или че е обявил търговска стратегия, която възнамерява да приложи чрез контролираното дружество, могат да бъдат взети предвид, за да се провери дали посоченият притежател на дялово участие се намесва пряко или непряко в управлението на предприятието и следователно упражнява действителен контрол върху дейността му.

63 В случая изглежда, че запитващата юрисдикция трябва да провери законосъобразността на решението на данъчната администрация от 25 март 2022 г., което според акта за преюдициално запитване се основава само на обстоятелството, че A притежава контролно участие в RRE Tradecenters holding, Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings, което запитващата юрисдикция следва да провери.

64 От изложените по-горе съображения следва, че само по себе си обстоятелството, че A притежава контролно участие в тези дружества, наред с произтичащите от това участие права съгласно латвийското право, само по себе си не е достатъчно, за да се установи, че това физическо лице упражнява действително този контрол, като се намесва пряко или непряко в тяхното управление, и че поради това упражнява стопанска дейност, която дава възможност то да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на член 1 от приложение I към Регламент № 651/2014. При това положение само от това обстоятелство не може да се направи извод, че посредством A Outletico поддържа с Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings непреки взаимоотношения, въз основа на които тези три дружества могат да се квалифицират като „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от това приложение I.

65 В този контекст запитващата юрисдикция следва да провери дали по делото в главното производство могат да бъдат взети предвид косвени доказателства като посочените в точка 62 от настоящото решение, за да се определи дали A се намесва пряко или непряко в управлението на посочените дружества и следователно упражнява действителен контрол върху дейността им. При утвърдителен отговор самият A би могъл да бъде квалифициран като „предприятие“ по смисъла на член 1 от приложение I към Регламент № 651/2014, посредством което Outletico поддържа непряко с Esterkin Family Investments и IC Industries Holdings взаимоотношения, въз основа на които тези дружества могат да се квалифицират като „свързани предприятия“ по смисъла на този член 3, параграф 3, трета алинея.

66 В случай че посочената юрисдикция приеме, че A не може да се счита за „предприятие“, а за целите на прилагането на понятието „свързани предприятия“ трябва да се разглежда като физическо лице, тя ще трябва да провери дали са изпълнени условията, предвидени в член 3, параграф 3, четвърта алинея от приложение I към Регламент № 651/2014, и по-специално условието относно упражняването от съответните предприятия на дейността им или на част от нея на същия съответен пазар или на съседни пазари.

67 С оглед на всички съображения, изложени по-горе, на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1 и член 3, параграф 3, трета алинея от приложение I към Регламент № 651/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–физическо лице, което притежава контролно участие, предоставящо му мнозинството от правата на глас на съдружниците в дружества, които упражняват стопанска дейност, не може само на това основание да се счита, че самото то извършва икономическа дейност и следователно е „предприятие“ по смисъла на член 1 от това приложение I, посредством което тези дружества поддържат непряко взаимоотношения, въз основа на които могат да бъдат квалифицирани като „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от посоченото приложение I,

–такова физическо лице може да бъде квалифицирано като „предприятие“ за тази цел само ако упражнява действително контрола, предоставен му вследствие на това участие, като се намесва пряко или непряко в управлението на съответните дружества, така че участва в стопанската дейност, която те упражняват,

–само по себе си притежаването на контролно участие, както и произтичащите от него права на всеки съдружник съгласно националното право, не е достатъчно, за да се установи действителното упражняване на такъв контрол.

По съдебните разноски

68 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 1 и член 3, параграф 3, трета алинея от приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 [ДФЕС], изменен с Регламент (ЕС) 2020/972 на Комисията от 2 юли 2020 г.

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–физическо лице, което притежава контролно участие, предоставящо му мнозинството от правата на глас на съдружниците в дружества, които упражняват стопанска дейност, не може само на това основание да се счита, че самото то извършва икономическа дейност и следователно е „предприятие“ по смисъла на член 1 от това приложение I, посредством което тези дружества поддържат непряко взаимоотношения, въз основа на които могат да бъдат квалифицирани като „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграф 3, трета алинея от посоченото приложение I,

–такова физическо лице може да бъде квалифицирано като „предприятие“ за тази цел само ако упражнява действително контрола, предоставен му вследствие на това участие, като се намесва пряко или непряко в управлението на съответните дружества, така че участва в стопанската дейност, която те упражняват,

–само по себе си притежаването на контролно участие, както и произтичащите от него права на всеки съдружник съгласно националното право, не е достатъчно, за да се установи действителното упражняване на такъв контрол.

Подписи

*Език на производството: латвийски.