РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
27 март 2025 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Свободно движение на стоки — Митнически съюз — Митнически кодекс на Съюза — Член 119, параграф 3 — Грешка, допусната при издаването на сертификати за движение на стоките — Възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита — Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход — Допълнение I — Член 32 — Административно сътрудничество — Проверка на доказателствата за произход“
По дело C‑351/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Veszprémi Törvényszék (Общ съд Веспрем, Унгария) с акт от 29 април 2024 г., постъпил в Съда на 15 май 2024 г., в рамките на производство по дело
C/C Vámügynöki Kft.
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: S. Rodin, председател на състава, N. Piçarra и N. Fenger (докладчик), съдии,
генерален адвокат: D. Spielmann,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от O. Dani, A. Demeneix и F. Moro, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 119, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) във връзка с член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, одобрена от името на Европейския съюз с Решение 2013/94/ЕС на Съвета от 26 март 2012 г. (ОВ L 54, 2013 г., стр. 3, наричана по-нататък „Регионалната конвенция“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между C/C Vámügynöki Kft. (наричано по-нататък „C/C“) и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация, Унгария, наричана по-нататък „дирекция „Жалби“) по повод отхвърлянето от страна на последната на заявлението за опрощаване на мита, подадено от C/C.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 15 от Митническия кодекс, озаглавен „Предоставяне на информация на митническите органи“, гласи:
„1.Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
2.Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните:
a) точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението;
б) автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението;
в) в съответните случаи — изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на въпросните стоки под съответния митнически режим или с извършването на разрешените операции.
Първата алинея се прилага и за предоставянето във всякаква друга форма на всякаква информация, която се изисква от или се представя на митническите органи.
Когато декларацията или уведомление е подадено, заявлението е подадено или информация е предоставена от митнически представител на съответното лице, съгласно посоченото в член 18, този митнически представител също е обвързан със задълженията, предвидени в първата алинея от настоящия параграф“.
4 Член 116 от посочения кодекс, озаглавен „Общи разпоредби“, предвижда в параграф 1:
„Съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания:
[…] в) грешка на компетентните органи;
[…]“.
5 Член 119 от посочения кодекс, озаглавен „Грешка от страна на компетентните органи“, гласи следното:
„1.В случаи, различни от посочените в член 116, параграф 1, втора алинея и членове 117, 118 и 120, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва когато, в резултат на грешка от страна на компетентните органи, първоначално съобщеният размер на митническото задължение е бил по-малък от дължимия размер, ако са изпълнени следните условия:
a) длъжникът, според обстоятелствата, не би могъл да открие тази грешка; и
б) длъжникът е действал добросъвестно.
[…] 3.Когато преференциалното третиране на стоките се предоставя на базата на система за административно сътрудничество, включваща органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, ако издаденият от тези органи сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не би могла да бъде открита според обстоятелствата по смисъла на параграф 1, буква а).
Издаването на сертификат с невярно съдържание обаче не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, с изключение на случаите когато е очевидно, че органите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.
Счита се, че длъжникът е действал добросъвестно, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции се е погрижил да осигури, че всички условия за преференциалното третиране са изпълнени.
[…]“.
Регионална конвенция
6 Съгласно член 1, параграф 1 от Регионалната конвенция в нея се определят разпоредбите за произхода на стоки, търгувани по силата на съответните споразумения, сключени между договарящите страни по тази конвенция.
7 Допълнение I към Регионалната конвенция се отнася до определяне на понятието „продукти с произход“ и на методите за административно сътрудничество. Дял V от това допълнение, озаглавен „Доказателство за произход“, включва член 15, от своя страна озаглавен „Общи изисквания“. Според параграф 1 от въпросния член:
„Продуктите с произход от някоя от договарящите страни се ползват, при внос в друга договаряща страна, от разпоредбите на съответните споразумения при представяне на едно от следните доказателства за произход:
a) сертификат за движение EUR.1, чийто образец е представен в приложение IIIа;
[…]“.
8 В дял VI от посоченото допълнение, озаглавен „Договорености за административно сътрудничество“, член 31, от своя страна озаглавен „Административно сътрудничество“, гласи:
„1.Митническите органи на договарящите страни взаимно си предоставят чрез Европейската комисия образците от печатите, използвани в техните митнически учреждения за издаване на сертификати за движение EUR.1 и EUR-MED, както и адресите на митническите органи, отговорни за проверката на тези сертификати, на декларациите за произход и на декларациите за произход EUR-MED.
2.За да гарантират правилното прилагане на настоящата конвенция, договарящите страни се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически администрации при проверка на автентичността на сертификатите за движение EUR.1 и EUR-MED, на декларациите за произход и на декларациите за произход EUR-MED, както и на верността на информацията, подадена в тези документи“.
9 Член 32 от същото допълнение, който също се намира в дял VI от него, е озаглавен „Проверка на доказателствата за произход“ и предвижда:
„1.Последващите проверки на доказателствата за произход се извършват чрез случаен подбор или когато митническите учреждения на договарящата страна вносител имат основателни причини да се съмняват в автентичността на тези документи, в статута на продукти с произход на въпросните продукти или в изпълнението на другите изисквания на настоящата конвенция.
2.За целите на изпълнението на разпоредбите на параграф 1 митническите органи на договарящата страна вносител връщат сертификата за движение EUR.1 или EUR-MED и фактурата, ако същата е била представена, декларацията за произход или декларацията за произход EUR-MED или копие от тези документи, на митническите органи на договарящата страна износител, като при необходимост посочват причините за исканата проверка. Всички документи и всяка информация, от които може да се направи заключение, че представената в доказателството за произход информация е неточна, се изпращат в подкрепа на искането за проверка.
3.Проверката се осъществява от митническите органи на договарящата страна износител. За тази цел те имат право да изискват всички доказателства и да провеждат всички проверки на счетоводната документация на износителите или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи.
4.Ако митническите органи на договарящата страна вносител решат да спрат предоставянето на преференциално третиране на съответните продукти до излизане на резултатите от проверката, на вносителя се предлага освобождаване на продуктите при спазване на счетените за необходими предпазни мерки.
5.Поискалите проверката митнически органи се информират във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати ясно сочат дали документите са автентични и дали описаните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от някоя от договарящите страни и отговарят на другите изисквания на настоящата конвенция.
6.Ако в случаи на основателни съмнения в рамките на десет месеца от датата на искането за проверка няма отговор или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, митническите органи, отправили искането, отказват предоставянето на преференциите, освен при изключителни обстоятелства“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
10 През февруари 2022 г. C/C, в качеството си на косвен митнически представител на дружеството вносител Best-Epil Kft., иска от Nemzeti Adó- és Vámhivatal Csongrád‑Csanád Vármegyei Adó- és Vámigazgatósága (Данъчна и митническа дирекция за област Чонград-Чанад към Националната данъчна и митническа администрация, Унгария, наричана по-нататък „първоинстанционният митнически орган“) да бъдат допуснати за свободно обращение пресни мандарини, изпращани от Косово и сертифицирани с произход от Турция според сертификатите за движение на стоките EUR.1, издадени от косовските митнически органи (наричани по-нататък „разглежданите сертификати за движение“).
11 След допускането за свободно обращение, на 5 май 2023 г. първоинстанционният митнически орган разпорежда последваща проверка, в хода на която установява, че разглежданите сертификати за движение не съответстват на разпоредбите на Регионалната конвенция, нито на разпоредбите на Известие 2021/C 418/12 на Комисията относно прилагането на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход или на протоколите относно правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация между договарящите страни по тази конвенция (ОВ C 418, 2021 г., стр. 24, наричано по-нататък „Известието на Комисията“), тъй като съответните стоки, като селскостопански продукти, не могат да се ползват от преференциално третиране в рамките на отношенията между Европейския съюз, Косово и Турция. Освен това подобно третиране не можело също да бъде сертифицирано от косовските митнически органи.
12 С решение от 16 август 2023 г. първоинстанционният митнически орган определя на 2580000 унгарски форинта (HUF) (около 6350 евро) общия размер на митата, които трябва да бъдат събрани впоследствие, с разпореждане до C/C да плати тази сума.
13 На 18 август 2023 г. C/C подава до първоинстанционния митнически орган заявление за опрощаване на мита на основание по-специално член 116, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс. В подкрепа на това заявление C/C изтъква, че условията по член 119, параграф 3 от този кодекс са изпълнени, тъй като, след като разглежданите сертификати за движение са били издадени от косовските митнически органи на базата на системата за административно сътрудничество, установена с Регионалната конвенция, следва да се приеме, че грешката, с която са опорочени тези сертификати, не трябва да се приема за такава, която „би могл[а] да [бъде] откри[та]“ по смисъла на член 119, параграф 1, буква а) от посочения кодекс, без да е необходимо да се извършват други проверки в това отношение.
14 Тъй като първоинстанционният митнически орган отхвърля заявлението на C/C, последното подава жалба по административен ред до дирекция „Жалби“, която потвърждава решението на първоинстанционния митнически орган.
15 В решението си дирекция „Жалби“ приема по-специално, че разглежданите сертификати за движение не са били издадени на базата на системата за административно сътрудничество, установена в член 31 от допълнение I към Регионалната конвенция, така че предвиденото в член 119, параграф 3 от Митническия кодекс изключение не се прилага и поради това следва да се провери в съответствие с член 119, параграф 1, буква а) от този кодекс дали C/C е могло да открие грешката на косовските митнически органи.
16 Според дирекция „Жалби“ обаче, макар косовските митнически органи да са допуснали грешка, C/C е могло да я открие, тъй като упражнява професионалната си дейност в митническата област, разполага с необходимите разрешения в тази област и с подходящи познания и опит в областта на митническото оформяне. Следователно то трябвало да установи, че разглежданите сертификати за движение са опорочени от грешка, тъй като последната ставала ясна от тези документи.
17 C/C сезира запитващата юрисдикция Veszprémi Törvényszék (Общ съд Веспрем, Унгария) с искане тя да отмени решението на дирекция „Жалби“, както и решението на първоинстанционния митнически орган и да разпореди на последния да започне ново производство.
18 C/C твърди, че член 119, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс се прилага към неговото положение, тъй като разглежданите сертификати за движение са били издадени в рамките на „административно сътрудничество“ по смисъла на член 31 от допълнение I към Регионалната конвенция. В рамките на такова административно сътрудничество митническите органи се ангажирали взаимно да си предоставят образците от печати и адресите за връзка. В случая обстоятелството, че за издаването на разглежданите сертификати за движение косовските митнически органи използвали образците от предоставените печати за издаването на сертификати за движение на стоките EUR.1, доказвало факта, че тези митнически органи действат в рамките на административното сътрудничество, посочено в член 119, параграф 3 от Митническия кодекс.
19 Освен това C/C поддържа, че унгарските митнически органи е трябвало да започнат процедурата за проверка, предвидена в член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция, и да сезират косовските митнически органи, за да проверят точността на съдържанието на разглежданите сертификати за движение. C/C смята, че е можело законосъобразно и добросъвестно да приеме, че косовските митнически органи са издали разглежданите сертификати за движение, прилагайки правилно разпоредбите на тази конвенция.
20 Пред запитващата юрисдикция дирекция „Жалби“ твърди, че по силата на Регионалната конвенция и Известието на Комисията митническите органи на държавата износител, а именно Косово, не могат да удостоверят законосъобразно, че стоките имат преференциален произход от Турция. Според тази дирекция към проверката, предвидена в член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция, може да се пристъпи винаги, когато митническите органи на договарящата страна вносител имат „основателни съмнения“, що се отнася по-специално до автентичността на документите. Посочената дирекция обаче никога нямала и най-малки съмнения относно разглежданите сертификати за движение, тъй като било възможно да се установи със сигурност, че тези документи са опорочени от грешка и не са годни да удостоверят мястото на произход, така че не следвало да се започва посочената в тази разпоредба процедура за проверка на доказателствата за произход. От друга страна, фактът, че косовските митнически органи използвали образци от печати, използвани за издаването на сертификати за движение на стоките EUR.1, не можел да се приеме за обстоятелство, което доказва наличието на „административно сътрудничество“.
21 Освен това дирекция „Жалби“ отбелязва, че тъй като C/C разполага с подходящите професионални познания и опит в митническата област, то е могло да открие грешката, с която са опорочени разглежданите сертификати за движение. Освен това по силата на член 119, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс въпросът за добросъвестността на C/C трябвало да се разглежда отделно от въпроса дали дружеството е могло да открие тази грешка, тъй като тези условия са кумулативни. Следователно фактът, че C/C е действало добросъвестно, не изключвал възможността то да е могло да открие посочената грешка. Накрая, дирекция „Жалби“ твърди, че съгласно член 15, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс лицето, което подава митническа декларация, е отговорно за автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията.
22 Запитващата юрисдикция посочва, че между страните в главното производство не е предмет на спора, че съответните стоки, като селскостопански продукти, не могат да бъдат обхванати от диагоналната кумулация, така че разглежданите сертификати за движение са опорочени от грешка по отношение на съдържанието си. Така първоинстанционният митнически орган взел решението си, без да започне процедурата за проверка, предвидена в член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция, и не поискал от косовските митнически органи да проверят съответствието на доказателството за произход. Всъщност първоинстанционният митнически орган нямал „основателни съмнения“ по отношение на съответствието на разглежданите сертификати за движение, а бил сигурен, че тези сертификати са издадени в нарушение на разпоредбите на посочената конвенция и че митническите органи на договарящата страна износител не могат да удостоверят произхода, позволяващ да се ползва преференциалното третиране.
23 Според запитващата юрисдикция, в случай че митническите органи на договарящата страна вносител открият грешка в доказателството за произход, те трябва непременно и задължително да започнат процедурата за проверка, предвидена в член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция, и ако в резултат на процедурата се установи, че доказателството за произход е с невярно съдържание, в съответствие с член 119, параграф 3 от посочения кодекс следва да се приеме, че жалбоподателят в главното производство не е могъл да открие тази грешка.
24 Тази юрисдикция смята, че от член 119, параграф 3 от Митническия кодекс не става ясно дали, когато установят грешка в доказателството за произход, митническите органи могат да установят, че това доказателство е с невярно съдържание, без да започнат посочената процедура за проверка.
25 При тези обстоятелства Veszprémi Törvényszék (Общ съд Веспрем) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 119, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, в съответствие с която се приема, че доказателство за произход е с невярно съдържание, без да се проведе процедурата, предвидена в член 32 от допълнение I към [Регионалната конвенция]?“.
По преюдициалния въпрос
26 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 119, параграф 3, първа алинея от Митническия кодекс във връзка с член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, според която, когато сертификатът за движение на стоките, издаден от органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, е опорочен от явна грешка при прилагане на правото, свързана с възможността тези стоки да се ползват от преференциално третиране в приложение на тази конвенция, митническите органи на договарящата страна вносител могат валидно да констатират тази грешка, без да започват процедурата за проверка, предвидена в посочения член 32.
27 Член 119, параграф 3, първа алинея от Митническия кодекс предвижда, че при преференциалното третиране на стоки, предоставено на базата на система за административно сътрудничество, включваща органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, издаването от тези органи на сертификат с невярно съдържание представлява грешка, която по принцип не би могла да бъде открита по смисъла на член 119, параграф 1, буква а) от този кодекс.
28 Що се отнася до Регионалната конвенция, според член 1, параграф 1 тя определя разпоредбите за произхода на стоки, търгувани по силата на съответните споразумения, сключени между договарящите страни по тази конвенция, сред които са Съюзът, Република Турция и Косово. В допълнение I към посочената конвенция са изложени общите правила за определение на понятието „продукти с произход“. Член 15, параграф 1 от същата конвенция предвижда по-специално, че сред доказателствата за произход, които могат да бъдат представени, когато продуктите с произход са внесени в други договарящи страни, е сертификатът за движение на стоките EUR.1.
29 Член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция, озаглавен „Проверка на доказателствата за произход“, се намира в дял VI от това допълнение, който дял от своя страна е озаглавен „Договорености за административно сътрудничество“. Член 32, параграф 1 предвижда, че „[п]оследващите проверки на доказателствата за произход се извършват чрез случаен подбор или когато митническите учреждения на договарящата страна вносител имат основателни причини да се съмняват в автентичността на тези документи, в статута на продукти с произход на въпросните продукти или в изпълнението на другите изисквания на настоящата конвенция“.
30 Както следва по-специално от параграфи 2, 3 и 5 от посочения член 32, последващата проверка на доказателствата за произход, обоснована от основателни съмнения, които митническите органи на договарящата страна вносител имат по отношение на автентичността на тези документи, статута на съответните продукти или спазването на другите условия, предвидени в Регионалната конвенция, предполага административно сътрудничество между тези митнически органи и митническите органи на договарящата страна износител по смисъла на член 31 от допълнение I към Регионалната конвенция в неговата цялост.
31 Само издаването на сертификат за движение на стоките в приложение на Регионалната конвенция обаче само по себе си не предполага административно сътрудничество по смисъла на тази разпоредба в нейната цялост.
32 Освен това, както по същество поддържат унгарското правителство и Комисията в писмените си становища, от член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция не следва, че митническите органи на договарящата страна вносител са длъжни системно да започват процедура за проверка на доказателството за произход, когато констатират наличието на грешка, свързана с възможността тези стоки да се ползват от преференциално третиране в приложение на тази конвенция.
33 Така задължението за започване на такава процедура не е налице, когато митническите органи са в състояние веднага да установят, без да е необходимо никакво разследване, че доказателството за произход е с невярно съдържание. Такъв би бил случаят по-специално, ако се окаже, че сертификатът за движение на стоките, издаден от митническите органи на договарящата страна износител, е опорочен от явна грешка при прилагане на правото, свързана с възможността тези стоки да се ползват от преференциално третиране в приложение на Регионалната конвенция.
34 От друга страна, според бележката, озаглавена „Член 33 — Отказ от преференциално третиране без проверка“ от Известие 2007/C 83/01 на Комисията относно обяснителните бележки към пан-евро-средиземноморските протоколи за правила за произход (ОВ C 83, 2007 г., стр. 1), доказателството за произход се счита за „неприложимо“ по-специално когато стоките, за които се отнася сертификатът за движение EUR.1 или EUR-MED, не са обект на преференциално третиране. В такъв случай въпросният сертификат трябва да се счита за неприложим, без да е необходимо да се прибягва до митническите органи на договарящата страна износител.
35 В случая запитващата юрисдикция подчертава, че между страните в главното производство не е предмет на спора, че по силата на действащите правила диагоналната кумулация не е приложима към разглежданите в главното производство стоки, а именно пресни мандарини с произход от Турция, които са изпращани от Косово за Унгария, така че разглежданите сертификати за движение, издадени от косовските митнически органи, са опорочени от грешка.
36 Що се отнася до последиците от грешка, допусната от компетентните митнически органи, член 119, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда, че когато вследствие на такава грешка първоначално съобщеният размер на митническото задължение е по-малък от дължимия размер, се извършва възстановяване или опрощаване на размера на вносните или износните мита, при условие че длъжникът не би могъл да открие грешката и е действал добросъвестно. По силата на член 119, параграф 3, първа алинея от този кодекс издаването от органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза на сертификат с невярно съдържание представлява грешка, която не е могла да бъде открита по смисъла на параграф 1 от този член, когато преференциалното третиране на стоките се предоставя на базата на система за административно сътрудничество, включваща тези органи.
37 Както отбелязва Комисията, целта на тези разпоредби е да се защитят оправданите правни очаквания на длъжника и да се определят условията, при които допуснатите от компетентните митнически органи грешки пораждат у него оправдани правни очаквания.
38 За разлика от това посочените разпоредби, и по-специално член 119, параграф 3, първа алинея от Митническия кодекс, нямат за цел да определят условията, при които трябва да се осъществява административното сътрудничество между съответните митнически органи. Всъщност тази разпоредба само квалифицира като грешка, която не би могла да бъде открита, грешката, която опорочава сертификат за движение на стоките, издаден от органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, когато преференциалното третиране на стоките е предоставено на базата на система за административно сътрудничество, включваща тези органи.
39 Следователно тази разпоредба сама по себе си не може да се противопостави на възможността митническите органи на държавата членка на вноса да установят, че сертификатът за движение, използван като доказателство за произхода на дадена стока, е опорочен от явна грешка при прилагане на правото, свързана с възможността тази стока да се ползва от преференциално третиране в приложение на Регионалната конвенция, без обаче да започват процедурата за административно сътрудничество, предвидена в член 32 от допълнение I към тази конвенция.
40 За всеки случай следва да се отбележи, че когато сертификат за движение на стоките, който е издаден от органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза във връзка с преференциалното третиране на стоките извън система за административно сътрудничество, се окаже с невярно съдържание, установената в член 119, параграф 3, първа алинея от Митническия кодекс законова презумпция, по силата на която издаването на такъв сертификат се смята за грешка, която длъжникът не би могъл да открие, не се прилага и следва да се провери дали на практика длъжникът би могъл да открие тази грешка, както предвижда член 119, параграф 1 от този кодекс.
41 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 119, параграф 3, първа алинея от Митническия кодекс във връзка с член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, според която, когато сертификатът за движение на стоките, издаден от органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, е опорочен от явна грешка при прилагане на правото, свързана с възможността тези стоки да се ползват от преференциално третиране в приложение на тази конвенция, митническите органи на договарящата страна вносител могат валидно да констатират тази грешка, без да започват процедурата за проверка, предвидена в посочения член 32.
По съдебните разноски
42 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 119, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза във връзка с член 32 от допълнение I към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, одобрена от името на Европейския съюз с Решение 2013/94/ЕС на Съвета от 26 март 2012 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална практика, според която, когато сертификатът за движение на стоките, издаден от органите на държава или територия извън митническата територия на Европейския съюз, е опорочен от явна грешка при прилагане на правото, свързана с възможността тези стоки да се ползват от преференциално третиране в приложение на тази конвенция, митническите органи на договарящата страна вносител могат валидно да констатират тази грешка, без да започват процедурата за проверка, предвидена в посочения член 32.
Подписи
( *1 ) Език на производството: унгарски.