Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

16 април 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Притежател на лиценз, издаден от една държава членка, с който се разрешава организирането на онлайн хазартни игри — Правна уредба на друга държава членка, която обуславя организирането на онлайн хазартни игри от притежаването на разрешение — Императивни съображения от общ интерес — Игри на онлайн ротативки — Вторични лотарии — Възстановяване на загубени залози — Злоупотреба с право “

По дело C‑440/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Prim’Awla tal-Qorti Ċivili (Първи състав на Гражданския съд, Малта) с акт от 11 юли 2023 г., постъпил в Съда на 14 юли 2023 г., в рамките на производство по дело

FB срещу

European Lotto and Betting Ltd,

Deutsche Lotto-und Sportwetten Ltd.,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan, D. Gratsias (докладчик) и B. Smulders, съдии,

генерален адвокат: N. Emiliou,

секретар: C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 април 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за FB, от самия него,

–за European Lotto and Betting Ltd и Deutsche Lotto-und Sportwetten ltd., от S. Camilleri, avukat, и R. Karpenstein, Rechtsanwalt,

–за малтийското правителство, от A. Buhagiar, в качеството на представител, подпомагана от D. Sarmiento Ramírez-Escudero, abogado, и Z. Sciberras, avukat,

–за белгийското правителство, от A. De Brouwer, C. Jacob и L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от V. Ramognino, R. Verbeke и P. Vlaemminck, адвокати,

–за чешкото правителство, от M. Smolek, T. Suchá и J. Vláčil, в качеството на представители,

–за германското правителство, от J. Möller и P.‑L. Krüger, в качеството на представители,

–за италианското правителство, от S. Fiorentino и G. Palmieri, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от L. Armati и M. Mataija, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС и на принципа за забрана на злоупотребата с право.

2 Запитването е отправено в рамките на спор между FB, от една страна, и European Lotto and Betting Ltd и Deutsche Lotto-und Sportwetten Ltd., две дружества със седалище в Малта, от друга страна, по повод на искане за възстановяване на залози, загубени в рамките на игри на онлайн ротативки и залагания върху резултатите от тегления на лотарии.

Правна уредба

Правото на Съюза

Регламент (ЕО) № 593/2008

3 Член 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6, наричан по-нататък „Регламентът „Рим I“), озаглавен „Свобода на избор“, предвижда в параграфи 1 и 3:

„1.Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора.

[…] 3.Когато към момента на избора всички други елементи, относими към ситуацията, се намират в държава, различна от държавата, чието право е било избрано, изборът на страните не засяга прилагането на разпоредбите на правото на тази друга държава, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение“.

4 Член 6 от Регламента „Рим I“ е озаглавен „Потребителски договори“ и гласи в параграфи 1 и 2:

„1.Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:

а)извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или

б)по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,

и договорът попада в обхвата на тази дейност.

2.Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1“.

5 Съгласно член 9 от този регламент, озаглавен „Особени повелителни норми“:

„1.Особени повелителни норми са норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси, такива като политическа, социална или икономическа организация, до такава степен, че те са приложими към всяка ситуация, попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно настоящия регламент.

2.Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на особените повелителни разпоредби на правото на сезирания съд.

3.На особените повелителни норми на правото на държавата, в която произтичащите от договора задължения следва да бъдат или са били изпълнени, може да бъде дадено действие, доколкото според тези особени повелителни норми изпълнението на договора е незаконосъобразно. При преценката дали да се даде действие на тези разпоредби, се вземат предвид тяхното естество и цел, както и последиците от тяхното прилагане или неприлагане“.

6 Член 10 от посочения регламент, озаглавен „Съгласие и материална действителност“, гласи:

„1.Сключването и действителността на договор или на отделна негова разпоредба се определят от правото, което би било приложимо съгласно настоящия регламент, ако договорът или разпоредбата бяха действителни.

2.Въпреки това, за да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата следва, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят в съответствие с правото, определено в параграф 1“.

7 Член 12 от същия регламент е озаглавен „Обхват на приложимото право“ и предвижда в параграф 1:

„Приложимото към договора право по силата на настоящия регламент урежда в частност:

[…] д)последиците от недействителността на договора.

[…]“.

8 Член 19 от Регламента „Рим I“, озаглавен „Обичайно местопребиваване“, предвижда в параграф 3:

„За целите на определяне на обичайното местопребиваване относимият момент е моментът на сключване на договора“.

9 Член 21 от този регламент, със заглавие „Обществен ред на сезирания съд“, има следния текст:

„Прилагането на разпоредба на правото на всяка държава по смисъла на настоящия регламент може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд“.

Регламент (ЕС) № 1215/2012

10 Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), който се съдържа в раздел 1 на глава II от този регламент, озаглавен „Общи разпоредби“, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

11 Член 5 от посочения регламент, който се намира в този раздел 1, гласи в параграф 1:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

12 Раздел 4 на глава II от същия регламент, озаглавен „Компетентност при потребителски договори“, включва по-специално членове 17 и 18.

13 Член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 предвижда:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел […], ако:

а)се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски;

б)се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или

в)във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности“.

14 Член 18, параграф 1 от този регламент гласи:

„Потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят“.

Германското право

GlüStV от 2012 г.

15 Член 1 от Staatsvertrag zum Glücksspielwesen in Deutschland (Държавен договор за хазарта в Германия) от 15 декември 2011 г., в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „GlüStV от 2012 г.“), сключен между федералните провинции, гласи в точка 2, че една от целите му е насочване на естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, при ограничено предлагане на хазартни игри, което е подходяща алтернатива на неразрешените хазартни игри, както и противодействие на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари.

16 Член 4, параграфи 1, 4 и 5 от GlüStV от 2012 г. предвижда:

„1.Организирането и участието като посредник в публични хазартни игри се допуска само с разрешението на компетентния орган на съответната [федерална провинция]. Организирането на хазартни игри без такова разрешение (нелицензирани хазартни игри) и участието в плащания във връзка с нелицензирани хазартни игри са забранени.

[…] 4.Организирането на публични хазартни игри в интернет е забранено.

5.Чрез дерогация от параграф 4 провинцията може, за да постигне по-успешно целите на параграф 1, да разреши самостоятелното разпространение на и участието като посредник в лотарии, както и организирането на и участието като посредник в спортни залагания в интернет […]“.

17 Съгласно член 10, параграфи 2 и 6 от GlüStV от 2012 г. издаването на лиценз за лотарии е ограничено до контролирани от държавата доставчици.

Германският Граждански кодекс

18 Член 134 от Bürgerliches Gesetzbuch в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „германският Граждански кодекс“), уточнява, че „[п]равна сделка, която нарушава законова забрана, е нищожна, освен ако законът предвижда друго“.

19 Член 812, параграф 1 от германския Граждански кодекс гласи:

„Всеки, който получи нещо без правно основание посредством изпълнението на задължение от друго лице или по друг начин за негова сметка, е длъжен да му го върне.

[…]“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

20 Ответниците по главното производство са две дружества, установени в Малта, които предлагат онлайн хазартни игри, и по-конкретно игри на ротативки и залагания върху резултатите от тегления на лотарии, по силата на лиценз, издаден от Maltese Gaming Authority (Орган по хазарта, Малта). Тези две дружества упражняват дейността си с насоченост в частност към германския пазар чрез своя уебсайт.

21 От акта за преюдициално запитване и от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че до 1 юли 2021 г. германската правна уредба предвижда обща забрана за онлайн хазартни игри, с изключение, от 2012 г., на спортните залагания и залозите за конни надбягвания, както и на прякото разпространение и на участието като посредник в лотарии, чието организиране обаче е запазено за публичноправни юридически лица или за частноправни юридически лица, в които публичноправни юридически лица имат пряко или непряко решаващо участие. Според този акт въпреки общата забрана „[в] Германия игралните автомати са повсеместно разпространени, както в игрални зали и ресторанти, така и в многобройни казина“.

22 Що се отнася до онлайн залаганията върху резултатите от тегления на лотарии (наричани по-нататък „вторичните лотарии“), от акта за преюдициално запитване е видно, че според приложимата към спора по главното производство германска правна уредба, така както е тълкувана от германските съдилища, вторичните лотарии се считат за обикновени залагания по интернет, които следователно попадат в обхвата на общата забрана за онлайн хазартни игри.

23 В този контекст лице с обичайно местопребиваване в Германия (наричано по-нататък „първоначалният играч“) ползва услугите, предлагани от ответниците по главното производство, в периода от 5 юни 2019 г. до 12 юли 2021 г.

24 От отговора на Prim’Awla tal-Qorti Ċivili (Първи състав на Гражданския съд, Малта), който е запитващата юрисдикция, на искането за разяснения, изпратено му от Съда на 15 април 2024 г. на основание член 101, параграф 1 от неговия процедурен правилник става ясно, че в съответствие с общите условия на договора, сключен между първоначалния играч и ответниците по главното производство, въпросното договорно правоотношение е трябвало да се урежда от малтийското право. Запитващата юрисдикция обаче счита, че по силата на член 6, параграф 2 от Регламента „Рим I“ приложимо към това договорно правоотношение е германското право. В това отношение тя счита, че съгласно последното и с оглед на общата забрана на онлайн хазартните игри, предвидена в германската правна уредба към момента на фактите по главното производство, договорът между този играч и ответниците по главното производство би трябвало да се счита за нищожен по силата на член 812 от германския Граждански кодекс.

25 Именно на основание тази разпоредба от германския Граждански кодекс посоченият играч предявява пред Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт, Германия) иск срещу ответниците по главното производство за възстановяване на загубените от него през посочения период залози. С договор, сключен на 21 ноември 2022 г., докато това производство все още е висящо, същият играч прехвърля правата си по посоченото договорно правоотношение на ищеца по главното производство, който на свой ред предявява пред запитващата юрисдикция иск срещу ответниците по главното производство за възстановяване на загубените от първоначалния играч залози. Според изявленията на ответниците по главното производство в съдебното заседание пред Съда искът, предявен пред Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт), впоследствие е оттеглен.

26 Ищецът по главното производство твърди, че тъй като разполагат само с малтийски лиценз, ответниците по главното производство са предоставили разглежданите по главното производство услуги на първоначалния играч незаконосъобразно. Вследствие на тази незаконосъобразност договорът, сключен между тях и този играч, бил нищожен.

27 От своя страна ответниците по главното производство считат, че в нарушение на свободното предоставяне на услуги, гарантирано им от член 56 ДФЕС, за тях е било невъзможно да получат разрешение да предоставят в Германия услуги по игрални автомати и вторични лотарии. При това положение незаконосъобразна била така наложената забрана, а не предоставянето на разглежданите по главното производство услуги. Впрочем първоначалният играч действал „недобросъвестно и злоупотребявал“.

28 Ищецът по главното производство оспорва тези доводи и изтъква в това отношение факта, че практиката на германските върховни областни съдилища била в смисъл, че такива доводи никога не са били приемани по дела с предмет искания за възстановяване на залози, загубени от потребители на услуги като разглежданите по главното производство.

29 Запитващата юрисдикция изпитва съмнения, че тълкуването на правото на Съюза от германските съдилища може да установява обосновано ограничение на свободното предоставяне на услуги от оператори като ответниците по главното производство.

30 Що се отнася, от една страна, до игрите на онлайн ротативки, запитващата юрисдикция посочва, че в края на 2019 г. федералните провинции са се споразумели да изменят GlüStV от 2012 г., за да направят възможно получаването на лиценз за онлайн хазартни игри, и по-конкретно „за самостоятелното разпространение на и участие като посредник в лотарии, за организирането, посредничеството и самостоятелното разпространение на спортни залагания и конни залагания, както и за организирането и самостоятелното разпространение на онлайн казино игри, игри на виртуални ротативки и онлайн покер“. Европейската комисия била уведомена за проекта за това изменение на правната уредба.

31 С оглед на промяната в тази правна уредба ръководителите на държавната канцелария и канцеларията на Сената приемат резолюция относно организирането на хазартни игри в преходен период, продължаващ до 1 юли 2021 г. Според акта за преюдициално запитване в тази резолюция се уточнява, че „[до] 30 юни 2021 г. санкционирането на неразрешеното предлагане на хазартни игри ще бъде съсредоточено върху онези доставчици, за които е предвидимо, че ще се стремят да избегнат и вероятни бъдещи правила“.

32 В този контекст върховните надзорни органи по хазарта на федералните провинции обявили приемането на съвместни насоки, съгласно които с оглед на изменението на правната уредба, считано от 1 юли 2021 г., „предлагането на игри на виртуални ротативки и онлайн покер, което понастоящем все още не подлежи на лицензиране — самостоятелното разпространение и организирането — по принцип е сред обстоятелствата, които няма да бъдат взети предвид при прилагането на правната уредба за хазарта“, ако отговаря на определени изисквания, посочени в тези насоки.

33 В това отношение ответниците по главното производство изтъкват, че обосновката за предишната пълна забрана на онлайн казината е неприемлива с оглед на целите, преследвани от GlüStV от 2012 г., доколкото самите федерални провинции, подготвяйки изменението на правната уредба, изложено в предходните точки, и уведомявайки Комисията за проекта за изменение на GlüStV, „ясно посочили, че целите на [този договор] могат да бъдат осъществени с по-лека намеса под формата на режим за предоставяне на предварително разрешение“, и то още преди влизането в сила на 1 юли 2021 г. на промяната на съответната правна уредба, като се имат предвид мерките, взети през преходния период, споменат в точка 31 от настоящото решение.

34 От друга страна, що се отнася до вторичните лотарии, запитващата юрисдикция констатира, че от 2017 г. насам всички германски съдилища „са оставяли отворен въпроса дали държавният монопол (върху лотариите) е обоснован“. Според нея в това отношение е трудно да се разбере защо в случай на идентична за потребителя услуга трябва да се провежда разграничение между залог, направен при публичен доставчик върху резултатите от лотария, организирана от държавата, и залог, направен при частен организатор, регламентиран в друга държава членка, върху резултатите от тази лотария.

35 В тези условия Prim’Awla tal-Qorti Ċivili (Първи състав на Гражданския съд) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси до Съда:

„1)Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нарушаването на свободното предоставяне на услуги чрез обща забрана на онлайн ротативките в държавата членка на потребителя (държавата по местоназначение) по отношение на операторите на онлайн казина, които са лицензирани и чиято дейност е регламентирана в държавата им по произход (Малта), не може да бъде обосновано с императивни изисквания от общ интерес,

–ако държавата членка по местоназначение в същото време разрешава повсеместно подобни игри във физически обекти с лицензирани ротативки в [игрални зали] и в ресторанти за частни оператори, по-интензивни игри във физически обекти — казина, [и] лицензирани национални лотарийни дейности от държавни лотарии в повече от 20 000 магазина посредници, които са насочени към обществеността, и

–разрешава лицензирани онлайн игри за частни оператори на спортни залагания и конни залагания и за частни онлайн лотарийни посредници, които продават продуктите на държавните лотарии и на други лицензирани лотарии,

докато същата държава членка — в противоречие с решения [от 19 октомври 2016 г., Deutsche Parkinson Vereinigung (C‑148/15, EU:C:2016:776, т. 35)], [от 8 септември 2010 г., Stoß и др. (C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, EU:C:2010:504)] и [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613)] — изглежда не е представила научни доказателства, установяващи, че при тези игри съществуват специфични опасности, които допринасят значително за постигането на целите, преследвани от нейната правна уредба, по-конкретно предотвратяването на проблемните игри, и

че с оглед на тези опасности ограничаването на обхвата на забраната [само] до онлайн ротативките — а не за всички предложения за игри, които са разрешени за онлайн ротативки и ротативки във физически обекти — може да се счита за подходящо, задължително и пропорционално за постигане на целите на правната уредба.

2)Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на пълна забрана на хазартните игри в онлайн казина, съдържаща се в член 4, параграфи 1 и 4 от [GlüStV от 2012 г.], ако в съответствие с член 1 от него германската правна уредба на хазарта […] няма за цел пълна забрана на хазарта, а […] „насочване на естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и противодействие на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари“, и е налице [значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите]?

3)Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не може да се прилага обща забрана за предлагане на онлайн казина, ако

–правителствата на всички федерални провинции на тази държава членка вече са се съгласили, че опасностите от подобно предлагане на онлайн хазартни игри могат да бъдат преодолени по-ефективно чрез режим за предоставяне на предварително официално разрешение, отколкото чрез пълна забрана, и

–са изготвили и са се договорили относно бъдеща нормативна рамка чрез съответен държавен договор, който заменя пълната забрана с режим на предварително разрешение,

–и в очакване на тази бъдеща правна уредба решават да допускат съответното предлагане на хазартни игри без германско разрешение при спазване на определени изисквания до издаването на германски лицензи,

въпреки че според решение [от 8 септември 2010 г., Winner Wetten (C‑409/06, EU:C:2010:503)] действието на правото на Съюза не може да бъде временно спряно?

4)Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държава членка (по местоназначение) не може да обоснове национална правна уредба с императивни изисквания от общ интерес, ако

–тази правна уредба забранява на потребителите да правят лицензирани трансгранични залози в друга държава членка (по произход) върху резултатите от лицензирани лотарии в държавата членка по местоназначение, които са разрешени и регламентирани там, и

–ако лотариите са лицензирани в държавата членка по местоназначение и правната уредба има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица,

–и ако правната уредба на лицензираните залагания върху резултати от лотарии в държавата членка по произход също има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица и осигурява същото ниво на защита като правната уредба на лотариите в държавата по местоназначение?

5)Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако

–законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии,

–и това изключване се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог, направен при частен организатор върху резултати от държавна лотария?

6)Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако

–законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии и

–ако това изключване в полза на държавните организатори на лотарии се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог при частен организатор върху резултати от същата държавна лотария?

7)Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за злоупотреба с право [решение от 28 юли 2016 г., Kratzer (C‑423/15, EU:C:2016:604]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат иск за възстановяване на загубени залози, основан на липсата на германско разрешение и неоснователно обогатяване, когато организаторът е лицензиран и контролиран от органите на друга държава членка, а активите на играча и паричните му вземания са обезпечени от правото на държавата членка, в която е установен организаторът?“.

Производството пред Съда

36 С писмо от 5 януари 2026 г., постъпило в Съда на 15 януари 2026 г., запитващата юрисдикция предава становището на ответниците по главното производство по заключението на генералния адвокат от 4 септември 2025 г.

37 В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат стига до него (решение от 29 януари 2026 г., Keladis I и Keladis II, C‑72/24 и C‑73/24, EU:C:2026:51, т. 63 и цитираната съдебна практика).

38 В този контекст следва да се припомни още, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност страните или заинтересованите субекти по член 23 от този статут да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. Поради това несъгласието на някоя от страните или на такъв заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 29 януари 2026 г., Keladis I и Keladis II, C‑72/24 и C‑73/24, EU:C:2026:51, т. 64 и цитираната съдебна практика).

39 В настоящия случай, без формално да искат възобновяване на писмената или устната фаза на производството пред Съда, в точка 9.4 от становището си, посочено в точка 36 от настоящото решение, ответниците по главното производство обаче изтъкват, че нито в производството пред запитващата юрисдикция, нито в производството пред Съда са имали възможност да изразят становище по един правен въпрос, който е разгледан в заключението на генералния адвокат, а именно дали твърдяното нарушение на правото на Съюза трябва да се счита за явно при обстоятелствата по конкретния случай.

40 В това отношение е достатъчно да се припомни, че по силата на член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

41 В случая Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси. Освен това становищата на ответниците по главното производство, посочени в точка 36 от настоящото решение, не разкриват никакъв нов факт от естество да повлияе значително върху решението, което Съдът трябва да постанови.

42 При тези условия, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счита, че няма основание да се възобновява устната фаза на производството.

По преюдициалните въпроси

По допустимостта

43 Германското и италианското правителство оспорват допустимостта на преюдициалното запитване. Малтийското правителство от своя страна оспорва допустимостта на първите четири въпроса.

44 В това отношение германското правителство по същество счита, че в преюдициалното запитване има празноти и то не съдържа информация, която обаче е необходима, за да може Съдът да разбере контекста на делото по главното производство и едновременно с това да се увери, че в случая е приложимо именно германското право. Това правителство впрочем се позовава на прилагането на член 56 A от малтийския Закон за хазарта, който имал за последица „да направи незаконосъобразни […] подадените в Малта съдебни искове срещу операторите на хазартни игри, притежаващи издаден в Малта лиценз“. Същевременно, при положение че този закон би бил приложим в конкретния случай, ако се предположи, че той е в съответствие с правото на Съюза, преюдициалното запитване нямало да е релевантно за решаването на спора по главното производство.

45 Италианското правителство се позовава по-конкретно на решение от 11 март 1980 г., Foglia (104/79, EU:C:1980:73), в което Съдът е приел, че не е компетентен да се произнесе по преюдициално запитване, приемайки, че страните по главното производство са имали за цел осъждане на френския данъчен режим на ликьорните вина посредством производство пред италианска юрисдикция между две страни, които са се споразумели относно резултата, който трябва да се постигне. Това правителство отбелязва, от една страна, че в случая искът за възстановяване е предявен пред малтийски съд вследствие на прехвърляне на вземане за възстановяване, а германските юрисдикции постоянно уважавали такива искания, и от друга страна, че страните по главното производство са поискали „съвместно“ отправянето на преюдициално запитване, като ищецът по главното производство твърди, че такова запитване е необходимо, за да се „гарантират правна сигурност и правна яснота за неговия бизнес модел“. Посоченото правителство обаче припомня, споменавайки по този въпрос в частност решение от 18 декември 2007 г., ZF Zefeser (C‑62/06, EU:C:2007:811, т. 15), че възложената на Съда с член 267 ДФЕС задача не е да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси.

46 По-нататък, според същото правителство малтийски съд не е в най-доброто положение да преценява целите на германската правна уредба в областта на хазартните игри или подходящите средства за защита на тези цели. Всъщност, както произтича от решение от 22 януари 2015 г., Stanley International Betting и Stanleybet Malta (C‑463/13, EU:C:2015:25, т. 51), правната уредба на хазартните игри е една от областите, в които между държавите членки съществуват значителни различия от морално, религиозно и културно естество. За целта на прилагането на националната ценностна система, спомената в тази съдебна практика, компетентна била единствено юрисдикцията на държавата членка, за чиято правна уредба става въпрос. Във всички случаи, когато прилага германското право, запитващата юрисдикция би трябвало по-скоро да се позовава на тълкуването на това право от германските съдилища, които многократно са постановявали, че наложените от германската правна уредба ограничения за предоставянето на услуги в областта на хазартните игри са в съответствие с целите, определени от германския законодател.

47 Малтийското правителство от своя страна се позовава по-специално на решения от 16 декември 1981 г., Foglia (244/80, EU:C:1981:302), и от 21 януари 2003 г., Bacardi-Martini и Cellier des Dauphins (C‑318/00, EU:C:2003:41), като подчертава, от една страна, практиката на Съда във връзка с фиктивните спорове и от друга страна, тази във връзка с факта, че необходимостта за юрисдикция на една държава членка да се произнесе по съответствието на правото на друга държава членка с правото на Съюза трябва да произтича по особено ясен начин от преюдициалното запитване, за да приеме Съдът да даде отговор. Това правителство изтъква по-специално, че запитващата юрисдикция не е обосновала в достатъчна степен тази необходимост по главното производство, що се отнася до въпроси от първи до четвърти.

48 Комисията от своя страна отбелязва, че в преюдициалното запитване има празноти, като в същото време посочва, от една страна, че подаването на жалба пред юрисдикция, за която жалбоподателят счита, че е по-вероятно да се възползва от признатата ѝ от член 267 ДФЕС възможност, само по себе си не представлява злоупотреба. От друга страна, между страните по главното производство, изглежда, съществувал истински спор, докато съответствието на германската правна уредба с член 56 ДФЕС, чийто обхват не се оспорвал, несъмнено било важен въпрос за решаването на спора по главното производство, ако се предположи, че тази правна уредба действително е приложима в конкретния случай.

49 Следва да се припомни, на първо място, че макар националните юрисдикции да са свободни да отправят запитване до Съда във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, и само те да могат да преценят — предвид особеностите на делото, с което са сезирани — както необходимостта от преюдициално решение, за да могат да се произнесат, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за тези юрисдикции, изисква те все пак да определят фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от тях въпроси, или най-малкото да обяснят фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси (определение от 25 март 2022 г., IP и др. (Установяване на настъпването на фактите по главното производство), C‑609/21, EU:C:2022:232, т. 21 и цитираната съдебна практика).

50 Същевременно от постоянната практика на Съда е видно, че Съдът може да обяви отправено от национална юрисдикция запитване за недопустимо само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси. Не би могло обаче да се изисква от запитващата юрисдикция, преди да сезира Съда, да направи всички фактически констатации и правни преценки, които налага правораздавателната ѝ функция. Всъщност е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора по главното производство, както и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза (вж. в този смисъл определение от 25 март 2022 г., IP и др. (Установяване на настъпването на фактите по главното производство), C‑609/21, EU:C:2022:232, т. 24 и 25 и цитираната съдебна практика).

51 В този контекст следва да се посочи, че както беше изложено в точка 24 от настоящото решение, в отговора си до Съда на искането за разяснения запитващата юрисдикция посочва по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които е приела, че германското право е приложимо към спора по главното производство, и уточнява, че малтийският закон за хазарта не е приложим към този спор.

52 Така в случая с оглед на съдържащата се в акта за преюдициално запитване информация, както е потвърдена и уточнена в отговора на тази юрисдикция на искането за разяснения, не е очевидно, че поисканото тълкуване на правото на Съюза няма връзка с предмета на спора по главното производство или че проблемът, пред който е изправена запитващата юрисдикция, е от хипотетично естество. Съдът впрочем разполага с необходимите елементи от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.

53 По-специално, от една страна, нищо в преписката по делото, с която разполага Съдът, не дава основание за съмнение в релевантността на германското право за решаването на спора по главното производство.

54 По силата на член 6, параграф 1 от Регламента „Рим I“ договор, сключен от потребител с професионалист, се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, ако са спазени посочените в тази разпоредба условия, а именно професионалистът да извършва своята дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или по какъвто и да било начин да насочва тази дейност към тази държава или към няколко държави, включително и тази, а договорът да попада в обхвата на тази му дейност (определение от 14 март 2024 г., N1 Interactive, C‑429/22, EU:C:2024:245, т. 26 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай е безспорно, че обичайното местопребиваване на първоначалния играч е в Германия — страна, към която ответниците по главното производство са насочили предлагането си на онлайн хазартни игри. Следователно договорът, сключен между този играч и ответниците, се урежда от германското право.

55 Както подчертава генералният адвокат в точка 30 от своето заключение, това съображение не може да бъде засегнато от факта, че посоченият играч впоследствие е прехвърлил вземането си, тъй като това обстоятелство не може да промени естеството на договора, сключен между същия играч и ответниците по главното производство. Същото се отнася и за факта, посочен от германското правителство в писменото му становище, че общите условия, приложими към този договор, препращат към малтийското право.

56 Несъмнено член 6, параграф 2 от Регламента „Рим I“ предвижда изрично, че в съответствие с член 3 от този регламент страните могат да изберат приложимото към договор от обхвата на параграф 1 от този член право, при условие обаче този избор да не води до лишаване на потребителя от защитата, предоставена му от разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което би било приложимо при липса на избор въз основа на член 6, параграф 1 от посочения регламент (определение от 14 март 2024 г., N1 Interactive, C‑429/22, EU:C:2024:245, т. 27 и цитираната съдебна практика).

57 Така запитващата юрисдикция, чиято компетентност да се произнесе по спора в главното производство по силата на членове 4, 5, 17 и 18 от Регламент № 1215/2012 не се оспорва, счита, че изборът на приложимото право, направен от ответниците по главното производство и от първоначалния играч, а именно изборът на малтийското право, е в разрез с това правило, доколкото според германското право, което би трябвало да е приложимо при липсата на такъв избор, този договор трябва да се счита за нищожен, тъй като съгласно приложимата по главното производство германска правна уредба, а именно GlüStV от 2012 г., неговият предмет противоречи на закона.

58 Във всички случаи, както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, за да се определи дали разглежданият по главното производство договор е имал незаконосъобразен предмет, трябва да се вземат предвид забраните, предвидени в законодателството на държавата, в която този договор е трябвало да бъде изпълнен, а именно, в случая, германското право. Макар несъмнено ответниците по главното производство да са предоставяли услугите си в областта на хазартните игри от Малта, това не променя факта, че тези услуги са били използвани от първоначалния играч в Германия — страната, от която той е участвал във въпросните хазартни игри и е направил спорните залози.

59 От друга страна, дори да се приеме, че прилагането на член 56 A от малтийския закон за хазарта е могло да направи поставените въпроси хипотетични, в отговора си на искането за разяснения, посочено в точка 24 от настоящото решение, запитващата юрисдикция уточнява, че ищецът е предявил иска си в главното производство на 21 януари 2023 г., а именно преди 12 юни 2023 г. — датата на влизане в сила на тази разпоредба, която няма обратно действие, и следователно не може да има значение за спора по главното производство.

60 На второ място, що се отнася до съдебната практика, на която се позовават италианското и малтийското правителство, и по-конкретно на решения от 11 март 1980 г., Foglia (104/79, EU:C:1980:73), от 16 декември 1981 г., Foglia (244/80, EU:C:1981:302), и от 21 януари 2003 г., Bacardi-Martini и Cellier des Dauphins (C‑318/00, EU:C:2003:41), достатъчно е да се констатира, както прави Комисията, а също и генералният адвокат в точки 38 и 86—89 от заключението си, че в настоящия случай не е явно проблемът, пред който е изправена запитващата юрисдикция, да е хипотетичен, и че при това положение отговорът на поставените въпроси може поради това да не е необходим за решаването на спора по главното производство, нито този спор да е фиктивен.

61 Предвид гореизложените съображения следва да се приеме, че преюдициалното запитване е допустимо.

По първия, втория и четвъртия въпрос

62 С първия, втория и четвъртия си въпрос, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги.

63 Според постоянната съдебна практика дейностите, при които на ползвателите се разрешава да участват срещу възнаграждение в хазартна игра, представляват дейности по предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС. По-конкретно, такива дейности попадат в приложното поле на този член, когато доставчикът е установен в държава членка, различна от тази, в която се предлага услугата, например по интернет (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика).

64 Многократно е постановявано, че всяка държава членка, за чиято територия се отнася дадено предложение за такива услуги, постъпило по интернет от такъв оператор, запазва възможността да му налага задължението да спазва ограниченията, установени съгласно нейното законодателство в тази област, доколкото тези ограничения отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, по-специално във връзка с техния недискриминационен характер и с тяхната пропорционалност (решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 44 и цитираната съдебна практика).

65 В това отношение относно обосновките, които могат да бъдат приети при наличието на вътрешни мерки, ограничаващи свободното предоставяне на услуги, Съдът многократно отбелязва, че преследваните цели от националните законодателства, приети в областта на игрите и залаганията, по-често се свързват — разглеждани в тяхната цялост — със защитата на съответните получатели на услугите, и по-общо на потребителите, както и с опазването на обществения ред. Съдът подчертава също, че такива цели фигурират сред императивните съображения от общ интерес, които могат да обосноват засягане на свободното предоставяне на услуги (решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 45 и цитираната съдебна практика).

66 Така от практиката на Съда следва, че всяка държава членка трябва да прецени дали в контекста на преследваните от нея законни цели е необходимо да се забранят, изцяло или отчасти, дейности от такова естество или те трябва само да бъдат ограничени и да се предвидят повече или по-малко стриктни условия за контрол, като необходимостта и пропорционалността на така приетите мерки трябва да се преценяват единствено с оглед на преследваните цели и на равнището на защита, което имат намерение да гарантират съответните национални органи (решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 46 и цитираната съдебна практика).

67 При това положение националните юрисдикции трябва да проверят дали дадено ограничение, прието от държава членка, е подходящо да гарантира осъществяването на една или няколко от целите, изтъкнати от тази държава членка, до търсеното от нея равнище на защита, и дали това ограничение не надхвърля необходимото за постигането ѝ (решение от 8 септември 2010 г., Stoß и др., C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, EU:C:2010:504, т. 78 и цитираната съдебна практика).

68 В рамките на тази преценка националните юрисдикции трябва да вземат предвид, че правната уредба на хазартните игри е една от областите, в които между държавите членки съществуват значителни различия от морално, религиозно и културно естество, и че при липса на хармонизация по въпроса на равнището на Европейския съюз всяка държава членка трябва да прецени в тези области, в съответствие със собствената си ценностна система изискванията, които включва защитата на съответните интереси (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2013 г., Stanleybet и др., C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33, т. 24 и цитираната съдебна практика).

69 За тази цел националните юрисдикции трябва, по-конкретно, когато от тях е поискано, както по главното производство, да приложат правната уредба в тази област на друга държава членка, да използват всеки процесуален инструмент, с който разполагат, и при необходимост, въведеното с член 267 ДФЕС производство.

70 В частност според съдебната практика, предвид правото на преценка, с което разполагат държавите членки във връзка с определянето на равнището на защита на потребителите и на обществения ред в сектора на хазартните игри, с оглед на критерия за пропорционалност не е задължително приетата от органите на държава членка ограничителна мярка да съответства на концепция, споделяна от всички държави членки по отношение на способите за закрила на въпросния законен интерес (решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 104 и цитираната съдебна практика).

71 В този контекст следва обаче да се припомни, че национално законодателство е в състояние да гарантира осъществяването на набелязаната цел само ако действително отговаря на грижата за съгласуваното и последователното ѝ постигане (решение от 22 септември 2022 г., Admiral Gaming Network и др., C‑475/20—C‑482/20, EU:C:2022:714, т. 57 и цитираната съдебна практика).

72 В случая предвид съдебната практика, посочена в точка 65 от настоящото решение, следва да се констатира най-напред, че целта, състояща се в насочване на естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и в противодействие на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, визира защитата, от една страна, на получателите на съответните услуги, а именно потребителите, и от друга страна, на обществения ред в сектора на хазартните игри. Следователно тя може да обоснове накърняване на свободното предоставяне на услуги.

73 Впрочем следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не посочва елементи, с които би могло да се докаже, че разглежданата по главното производство национална правна уредба съдържа дискриминационни правила по отношение на операторите, установени в други държави членки.

74 С оглед на тези констатации трябва след това да се провери, от една страна, дали правна уредба, която има отбелязаните от запитващата юрисдикция характеристики, е в състояние да гарантира осъществяването на посочената в точка 72 от настоящото решение цел, и то на търсеното от съответната държава членка равнище на защита, по последователен и системен начин и от друга страна, дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ.

75 Следва да се припомни в това отношение, че според съдебната практика при наличието на въпроси, предназначени да позволят на национална юрисдикция да прецени съответствието на националните разпоредби с правото на Съюза, Съдът може да предостави елементите за тълкуване на правото на Съюза, които ще позволят на тази юрисдикция да реши правния проблем, с който е сезирана. Това важи и когато става въпрос за преценка на съответствието с правото на Съюза на разпоредбите на държава членка, различна от тази на запитващата юрисдикция (вж. решение от 23 ноември 1989 г., Eau de Cologne & Parfümerie-Fabrik 4711, C‑150/88, EU:C:1989:594, т. 12, вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil, C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 67 и цитираната съдебна практика).

76 Що се отнася, първо, до факта, че разглежданата по главното производство правна уредба разрешава предлагането на подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, от постоянната съдебна практика следва, че характеристиките, присъщи на предлагането на хазартни игри по интернет, могат да се окажат източник на значително увеличени рискове от различно естество в областта на защитата на потребителите, и конкретно на младите хора и на лицата, които имат особена склонност към игри или могат да развият такава склонност, в сравнение с традиционните пазари на такива игри. Освен липсата на пряк контакт между потребителя и оператора, особено лесният и траен достъп до предлаганите по интернет игри, както и потенциално високият обем и честота на такова предлагане с международен характер в среда, която освен това се характеризира с изолираност на участника в игрите, с анонимност и с липса на социален контрол, представляват също така фактори, които могат да благоприятстват развиването на пристрастяване към игри и изразходването на прекомерни средства във връзка с тях, както и съответно да засилят свързаните с тях отрицателни последици (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 103, от 30 юни 2011 г., Zeturf, C‑212/08, EU:C:2011:437, т. 80, и от 28 февруари 2018 г., Sporting Odds, C‑3/17, EU:C:2018:130, т. 41 и цитираната съдебна практика).

77 Така предвид правото на преценка, с което разполагат държавите членки във връзка с определянето на равнището на защита на потребителите и на обществения ред в сектора на хазартните игри, мярка за забрана, насочена към всякакво предлагане на хазартни игри по интернет, по принцип може да се счита за подходяща за преследване на легитимни цели като посочените в точка 72 от настоящото решение, дори когато предлагането на такива игри продължава да бъде разрешено по по-традиционни канали (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 104 и 105 и цитираната съдебна практика).

78 Второ, изтъкнатото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че въпреки тази забрана в Германия имало значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, не може да постави този извод под въпрос. Всъщност наличието на значително търсене на такива онлайн услуги изобщо не означава, че не съществува също толкова значителен брой играчи, които поради разглежданата по главното производство ограничителна правна уредба се отклоняват от предлаганите онлайн услуги, за да използват услугите, предлагани във физически обекти. Следователно това обстоятелство не установява, че разглежданата по главното производство правна уредба не е в състояние да гарантира осъществяването на целта, посочена в точка 82 от настоящото решение.

79 Що се отнася, трето, до обстоятелството, че някои видове онлайн хазартни игри, а именно спортните и конните залагания, както и посредничеството при продажба на продуктите на държавните лотарии и на други лицензирани лотарии, не попадат в обхвата на разглежданата по главното производство забрана, Съдът е постановил, че отделните видове хазартни игри могат значително да се различават, по-специално по отношение на конкретните начини на организирането им, на размера на залозите и на печалбите, с които те се характеризират, на броя на потенциалните участници в игрите, на представянето им, на честотата им, на тяхната краткост или повторяемост и на реакциите, които те предизвикват у участниците в игрите (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 62, и Stoß и др., C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, EU:C:2010:504, т. 95).

80 Така обстоятелството, че измежду различни видове хазартни игри едните например са забранени, а другите са предмет на държавен монопол или пък на режим на разрешения, издавани на частни оператори, само по себе си не може да доведе — с оглед на преследваните от тях законни цели — до отпадане на обосновката за мерките, които prima facie биха изглеждали като най-ограничителните и най-резултатните. Всъщност такава разлика в правните режими сама по себе си не може да засегне годността на такива мерки да постигнат целта да се възпрепятства насърчаването на гражданите към прекомерни разходи във връзка с игрите и за борба срещу пристрастяването към тях (решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 63).

81 В конкретния случай спортните залагания се различават съществено от останалите онлайн хазартни игри, като казино игрите, доколкото, от една страна, по своя предмет те са насочени към по-ограничен кръг играчи и от друга страна, честотата им зависи от тази на спортните събития, за които се отнасят. Тези констатации важат в още по-голяма степен за онлайн залаганията на конни надбягвания, които впрочем според изявленията на германското правителство в съдебното заседание са представлявали много малък дял от съответния пазар през 2020 г.

82 За сметка на това казино игрите по интернет могат да привличат всякакъв вид публика, и по-специално особено млада публика, включително поради графичното им представяне и поначало простите правила, по които се играят. Освен това честотата на потенциален достъп до този вид игри по принцип не е ограничена по никакъв начин.

83 Съображенията, изложени в точка 81 относно спортните залагания, важат и за посредничеството на частни оператори при продажбата на лотарийни продукти, по-конкретно що се отнася до честотата на потенциален достъп, както и до конкретния ред на организиране на такива лотарии — организиране, което в Германия е запазено за публични оператори.

84 Освен това от гледна точка на гаранциите, предоставени на играчите в случай на печалба, белгийското правителство и по същество германското правителство твърдят в съдебното заседание, че вторичните лотарии не могат да се сравняват с „първичните“ лотарии, доколкото при последните риск от неплащане в случай на големи печалби почти не съществувал, тъй като сумите, съответстващи на потенциалните печалби, по принцип били на разположение преди тегленето.

85 В този контекст следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция изразява и съмнения, произтичащи от това, че съответната държава членка, изглежда, не е доказала, че преди приемането на разглежданата по главното производство правна уредба е разполагала с научни доказателства, сочещи, че при неразрешените игри съществуват специфични опасности.

86 В това отношение Съдът е постановил, че ако държава членка възнамерява да се позове на цел, която може да обоснове пречка пред свободата на предоставяне на услуги, произтичаща от национална ограничителна мярка, тя е длъжна да представи пред съда, който трябва да се произнесе по този въпрос, всички обстоятелства, които да му позволят да се увери, че посочената мярка отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност (решение от 8 септември 2010 г., Stoß и др., C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, EU:C:2010:504, т. 71 и цитираната съдебна практика).

87 Същевременно Съдът е постановил и че от това не може да се направи извод, че държава членка е лишена от възможността да докаже, че дадена вътрешна ограничителна мярка отговаря на тези изисквания, единствено поради това че посочената държава членка не е в състояние да представи изследвания, послужили като база за приемането на въпросната правна уредба (решение от 8 септември 2010 г., Stoß и др., C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, EU:C:2010:504, т. 72).

88 Следователно обстоятелството, посочено в точка 85 от настоящото решение, само по себе си не може да постави под въпрос пропорционалността, и в частност подходящия характер на разглежданата по главното производство правна уредба.

89 Следва да се отбележи освен това, че предоставената на Съда информация, както произтича по-специално от писменото становище на германското правителство, основано на официалните коментари на GlüStV от 2012 г., цели да се докаже наличието на елементи, които биха могли да установят пропорционалността, и в частност подходящия характер на разглежданата по главното производство правна уредба.

90 Четвърто, запитващата юрисдикция иска да се установи дали забрана като тази на вторичните лотарии може да се счита за обоснована, когато правната уредба на държавата членка, в която съответният оператор притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка по местоназначение.

91 В това отношение е достатъчно да се припомни, че предвид липсата на хармонизация на равнището на Съюза на правната уредба в сектора на хазартните игри, предлагани онлайн, и значителните разлики между преследваните цели и равнищата на защита, към които се стремят законодателствата на различните държави членки, единствено фактът, че даден оператор предлага законосъобразно услуги в дадена държава членка, в която той е установен и в която по принцип за него вече се прилагат законови условия и се упражнява контрол от страна на компетентните органи на последната държава, не би могъл да се счита като достатъчна гаранция за защита на националните потребители срещу рисковете от измама и престъпления предвид затрудненията, пред които в този контекст могат да бъдат изправени органите на държавата членка по установяване, за да оценят професионалните качества и почтеност на съответните оператори (решение от 15 септември 2011 г., Dickinger и Ömer, C‑347/09, EU:C:2011:582, т. 96 и цитираната съдебна практика).

92 От това следва, че дори да се приеме, че в рамките на съответната си правна уредба в областта на хазартните игри две държави членки преследват сходни, и дори идентични цели, не само търсеното от всяка от тях равнище на защита и средствата за постигането му могат да се различават, но и потенциалните затруднения, посочени в предходната точка от настоящото решение, не могат непременно да се считат за изключени.

93 Следователно изтъкнатите от запитващата юрисдикция елементи не могат да поставят под въпрос нито пропорционалността, нито последователността, нито системния характер на правна уредба като разглежданата по главното производство.

94 Този извод не се поставя под въпрос от твърдението на ответниците по главното производство, че разглежданата в същото забрана съществува наред с режим на предварително разрешение под формата на концесии, предвиден за игрите на ротативки в интернет във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн. В съдебното заседание германското правителство признава, че провинция Шлезвиг-Холщайн се е присъединила към GlüStV от 2012 г. едва на 9 февруари 2013 г. Същевременно то отбелязва, от една страна, че по-либералната правна уредба, приета от тази федерална провинция, е била приложима едва закратко и от друга страна, че обратно на това, което малтийското правителство поддържа в съдебното заседание, няколкото концесии, които са продължили да действат след 2013 г., са били ограничени до територията на въпросната провинция.

95 Както обаче Съдът е постановил, дори да се приеме, че правната уредба на една провинция, по-либерална от действащата в останалите провинции, може евентуално да засегне съгласуваността на разглежданата правна уредба като цяло, правното положение, ограничено ratione temporis и ratione loci, което в една провинция се отклонява от положението в останалите провинции, не може в обстоятелствата по главното производство да постави сериозно под въпрос годността на ограниченията, приложими във всички останали провинции, да постигнат преследваните от тях легитимни цели от общ интерес (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Digibet и Albers, C‑156/13, EU:C:2014:1756, т. 36).

96 С оглед на всички гореизложени съображения на първия, втория и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на онлайн казино игри, и по-конкретно игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, дори ако:

–е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите,

–съответната държава членка в същото време разрешава подобни игри, включително лотарии, във физически обекти,

–тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на лотарийни продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и

–правната уредба на държавата членка, в която операторът, който иска да предлага по-специално услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, налагаща обща забрана за предлагане на такива услуги.

По третия въпрос

97 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания.

98 Следва да се припомни, че при проверката за пропорционалност от страна на националната юрисдикция последната трябва да извърши обща преценка на обстоятелствата около приемането и прилагането на съответната ограничителна правна уредба, съобразно подход, който не е статичен, а динамичен, в смисъл че тя е длъжна да отчете развитието на обстоятелствата след приемането на тази правна уредба (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2017 г., Online Games и др., C‑685/15, EU:C:2017:452, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика, и определение от 18 май 2021 г., Fluctus и др., C‑920/19, EU:C:2021:395, т. 46).

99 Съгласно съдебната практика обаче само изменението на приложимата в дадена държава членка правна уредба не може да постави под въпрос нейната пропорционалност и съгласуваност, във вида ѝ, действащ преди това изменение. Както Съдът многократно е постановявал, политика за контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, каквато е замяната на забранителния режим с режим на предварително разрешение, може да бъде съгласувана както с целта да се предотврати използването на дейностите по организиране на хазартни игри за измамни или престъпни цели, така и с целта да се възпрепятства насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игрите и за борба срещу пристрастяването към тях, като насочва потребителите към предлаганите от лицензираните оператори игри, за които се предполага, че нямат престъпна цел и са организирани така, че да защитят по-добре потребителите срещу прекомерни разходи и пристрастяване към играта (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., Sporting Odds, C‑3/17, EU:C:2018:130, т. 29).

100 За постигането на тази цел по насочване към контролирани схеми получилите лиценз оператори трябва да представляват надеждна, но същевременно и привлекателна алтернатива на забранените дейности, което може да включва по-специално използването на нови техники за разпространение (решение от 28 февруари 2018 г., Sporting Odds, C‑3/17, EU:C:2018:130, т. 29). От съдебната практика обаче следва, че ако дадена държава членка извърши реформа, като въведе режим на предварително административно разрешение за предлагането на определени видове хазартни игри, тя трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка от националните органи, за да не може то да се използва по произволен начин (вж. решение от 4 февруари 2016 г., Ince, C‑336/14, EU:C:2016:72, т. 55 и цитираната съдебна практика).

101 Същевременно една политика на контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри може да се счита за последователна само при условие че престъпните дейности и измамите, свързани с игрите, от една страна, и пристрастяването към игрите, от друга страна, могат да представляват, към момента на настъпване на разглежданите по главното производство факти, проблем за съответната държава членка, и че разрастването на разрешените и регламентирани дейности би могло да отстрани подобен проблем (вж. решения от 28 февруари 2018 г., Sporting Odds, C‑3/17, EU:C:2018:130, т. 31, и от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др., C‑98/14, EU:C:2015:386, т. 71 и цитираната съдебна практика).

102 В настоящия случай именно такива обстоятелства, и по-специално значителното търсене на онлайн ротативки, което впрочем запитващата юрисдикция изтъква, както и наличието на „паралелен пазар“ на съответните услуги, както отбелязва германското правителство в писменото си становище и в съдебното заседание, са мотивирали въведените в Германия реформи, посочени в третия въпрос.

103 В тези условия фактът, че с резолюцията, посочена в точка 31 от настоящото решение, федералните провинции са решили през определен преходен период да прилагат съществуващата правна уредба само по отношение на онези доставчици на игри, които не биха отговаряли на предписанията на бъдещата правна уредба, не би могъл да има въздействие, що се отнася до правните последици, които съответно би следвало да се признаят на разглежданата по главното производство забрана.

104 Всъщност, от една страна, такъв изключителен преходен период, изглежда, цели да гарантира, че преминаването от разглеждания по главното производство режим към по-либерален режим, се извършва във възможно най-добрите условия на правна сигурност. От друга страна, приложимостта на такъв преходен режим в случая на доставчик на игри като ответниците по главното производство може да бъде само хипотетична в рамките на спор като този по главното производство. Освен това, дори да се предположи, че този преходен режим е можело да се приложи в определени случаи, това обстоятелство само по себе си не може да постави под въпрос съгласуваността и подходящия характер на разглеждания по главното производство правен режим и не изглежда да е в състояние да доведе до обратен на преследваната цел резултат (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 септември 2010 г., Carmen Media Group, C‑46/08, EU:C:2010:505, т. 106 и 110).

105 С оглед на всички гореизложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания.

По петия и шестия въпрос

106 С петия и шестия си въпрос, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания.

107 Както беше посочено в точка 22 от настоящото решение, от акта за преюдициално запитване е видно, че според разглежданата по главното производство правна уредба, както е тълкувана от германските съдилища, вторичните лотарии се считат за обикновени залагания по интернет, които следователно попадат в обхвата на приложимата по главното производство забрана за онлайн хазартни игри.

108 Следователно обстоятелството, че съгласно разглежданата по главното производство правна уредба организирането на лотарии е запазено за публичните оператори, не може да има каквото и да било значение за решаването на спора по главното производство. Всъщност, от една страна, според запитващата юрисдикция този спор се отнася само до залози, загубени в рамките на участието на първоначалния играч във вторични лотарии, и от друга страна, според обясненията, дадени от германското правителство както в писменото му становище, така и в съдебното заседание, тази правна уредба предвижда, че организирането и посредничеството в такива лотарии са забранени за всеки оператор, а не само за операторите, които не са контролирани от държавата.

109 С оглед на всички гореизложени съображения на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания.

По седмия въпрос

110 Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право.

111 В това отношение следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 30 от заключението си, че въпросите дали даден договор е недействителен, когато предметът му е незаконосъобразен, и дали тази недействителност поражда право за всяка от страните да получи обратно своята престация по договора, се решават съгласно правото, уреждащо посочения договор, по силата на член 10, параграф 1 и член 12, параграф 1, буква д) от Регламента „Рим I“. В случая обаче, както следва от точки 53—58 от настоящото решение, правото, уреждащо договора, сключен между първоначалния играч и ответниците по главното производство, е германското право.

112 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 93 от своето заключение, доколкото, видно от съображенията, изложени във връзка с въпроси от първи до шести, член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба като описаната от запитващата юрисдикция, нищожността на договор като сключения между първоначалния играч и ответниците по главното производство, чието основание е незаконосъобразно съгласно тази правна уредба, не може да представлява отделно ограничение на свободното предоставяне на услуги, което изисква отделна преценка на неговата законосъобразност, а е необходимата последица от незаконосъобразността на този договор.

113 Несъмнено, според съдебната практика, посочена от запитващата юрисдикция, правните субекти не могат да се позовават на нормите на Европейския съюз с измамна или противоправна цел (решение от 28 юли 2016 г., Kratzer, C‑423/15, EU:C:2016:604, т. 37). Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, в конкретния случай предявеният по главното производство иск за възстановяване се основава не на правото на Съюза, а изцяло на германското право.

114 Освен това, макар, несъмнено, да не може да се изключи, че в случай като разглеждания по главното производство първоначалният играч е могъл да ползва услугите, предлагани от предприятие като ответниците по главното производство, като същевременно е бил напълно наясно със забрана като приложимата към този спор и с евентуалните ѝ последици, такъв въпрос може да бъде решен само въз основа на приложимото национално право.

115 С оглед на всички гореизложени съображения на седмия въпрос следва да се отговори, че член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат потребител, който от държавата членка по обичайното си местопребиваване е участвал в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози на основание на нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право.

По съдебните разноски

116 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на онлайн казино игри, и по-конкретно игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са онлайн залаганията върху резултатите от тегления на лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, дори ако:

–е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите,

–съответната държава членка в същото време разрешава подобни игри, включително лотарии, във физически обекти,

–тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на лотарийни продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и

–правната уредба на държавата членка, в която операторът, който иска да предлага по-специално услуги по онлайн залагания върху резултатите от тегления на лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, налагаща обща забрана за предлагане на такива услуги.

2)Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания.

3)Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по онлайн залагания върху резултатите от тегления на лотарии от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания.

4)Член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат потребител, който от държавата членка по обичайното си местопребиваване е участвал в хазартни игри, предлагани по интернет от оператори, които притежават лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право.

Подписи

*Език на производството: английски.