Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
16 април 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Последици от установяването на неравноправността на клауза — Нищожност на договора за кредит — Реституционни искове — Давностен срок за исковете на продавача или доставчика — Прекъсване на давностния срок — Принцип на ефективност — Принцип на правна сигурност — Принцип на пропорционалност — Право на достъп до съд — Неоснователно обогатяване “
По дело C‑752/24 [Jangielak](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с акт от 30 октомври 2024 г., постъпил в Съда на същия ден, в рамките на производство по дело
mBank S.A.
срещу
KŁ, JŁ, СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: M. Condinanzi, председател на състава, R. Frendo (докладчик) и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за mBank S.A., от A. Cudna-Wagner, radca prawny, и B. Miąskiewicz, adwokat,
–за KŁ и JŁ, от I. Gabrysiak и J. Kmieć, adwokaci,
–за полското правителство, от B. Majczyna,
–за португалското правителство, от A. Pimenta и A. Rodrigues,
–за Европейската комисия, от P. Kienapfel и B. Sasinowska,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273), както и на принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на достъп до съд.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, mBank S.A., банкова институция, и от друга страна, KŁ и JŁ, двама потребители, във връзка със събирането на вземане поради обявяването на недействителността на договор за ипотечен кредит вследствие на съдържащи се в него неравноправни клаузи.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
4 Член 7, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Полското право
5 Съгласно член 58, параграф 1 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон — Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz.U от 2024 г., позиция 1061), в редакцията му, приложима по спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“):
„Нищожна е правната сделка, която противоречи на закона или го заобикаля, освен ако в относима разпоредба не се предвижда друго, по специално, че вместо нищожните клаузи от правната сделка се прилагат съответните законови разпоредби“.
6 Член 118 от този закон предвижда:
„Ако в специална разпоредба не е предвидено друго, давността е шестгодишна, а за вземанията за периодични плащания и вземанията във връзка с упражняването на икономическа дейност — тригодишна. Независимо от това давността изтича в последния ден от календарната година, освен ако давността не е по-кратка от две години“.
7 Член 123, параграф 1, точка 1 от посочения кодекс гласи:
„Давността се прекъсва с:
„1.всяко действие пред съд или друг орган, определен за разглеждането на спорове или за изпълнението на вземания от определен вид, или пред арбитражен съд, предприето непосредствено с цел предявяване, установяване, удовлетворяване или обезпечаване на вземането“.
8 Съгласно член 124, параграфи 1 и 2 от същия кодекс:
„1.От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
2.При прекъсване на давността с действие, извършено в производство пред съд или друг орган с правомощие за разглеждане на дела или изпълнение на вземания от съответния вид или пред арбитражен съд, новата давност не започва да тече, докато не приключи това производство“.
9 Член 3851, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс гласи:
„1.Клаузите на сключен с потребител договор, които не са договорени индивидуално, не обвързват потребителя, ако определят правата и задълженията му в противоречие с добрите нрави, като грубо нарушават неговите интереси (недопустими клаузи). Това не се отнася за клаузите, които определят главните задължения на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани еднозначно.
2.Ако клаузата не е обвързваща за потребителя в съответствие с параграф 1, страните остават обвързани от договора в останалата му част“.
10 Член 405 от този кодекс предвижда:
„Който без правно основание получи имуществена облага за сметка на другиго, е длъжен да я върне, а ако това не е възможно, да възстанови стойността ѝ“.
11 Съгласно член 410, параграфи 1 и 2 от посочения кодекс:
„1.Разпоредбите на предходните членове се прилагат и за даденото без основание.
2.Даденото е без основание, когато даващият не е имал задължение въобще или не е имал задължение към получателя или когато основанието за даденото е отпаднало или целта му не е осъществена, или също когато правната сделка, от която произтича задължението, е недействителна и не е станала действителна след изпълнението“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
12 През септември 2008 г. KŁ и JŁ сключват с mBank договор за кредит, индексиран в швейцарски франкове (CHF), в изпълнение на който банката им предоставя сумата от 226 000 полски злоти (PLN) (около 53 000 евро).
13 Тъй като считат, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, двамата потребители искат обявяването му за недействителен в рамките на колективен иск, предявен пред Sąd Okręgowy w Łodz (Окръжен съд Лодз, Полша) с процесуален акт, връчен на mBank на 28 септември 2017 г. Кръгът на ищците, към които се присъединяват KŁ и JŁ, е определен с определение на Sąd Okręgowy w Łodz (Окръжен съд Лодз) от 13 март 2018 г.
14 На 13 декември 2021 г. mBank подава иск срещу KŁ и JŁ пред Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), който е запитващата юрисдикция. Тя иска, в случай че в рамките на делото по колективния иск договорът за кредит бъде обявен за недействителен, потребителите да бъдат осъдени да ѝ възстановят на основание член 405 във връзка с член 410, параграф 1 от Гражданския кодекс предоставената им сума по кредита, заедно със законната лихва за забава.
15 KŁ и JŁ молят искът да бъде отхвърлен, като по-специално твърдят, че вземането на mBank е погасено по давност. Те подчертават, че банката иска да бъдат осъдени да заплатят задължението, ако договорът за кредит бъде обявен за недействителен в производството по колективния иск, и че поради това не е налице предприемане от страна на банката на непосредствено предявяване на вземането ѝ пред сезираната юрисдикция. Съответно предявяването на този иск от mBank не водел до прекъсване на давностния срок за погасяване на вземането ѝ по смисъла на член 123, параграф 1 от Гражданския кодекс.
16 Запитващата юрисдикция отбелязва, че само по себе си съществуването на вземането на mBank е безспорно, но за да се реши спорът в главното производство, е важно да се определи дали давностният срок по него действително е бил прекъснат с предявяването на реституционния иск от страна на mBank.
17 В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че съгласно съдебната практика на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) тригодишният давностен срок за вземането на продавача или доставчика започва да тече от датата, на която потребителят за първи път е оспорил спрямо тях обвързващия характер на клаузите на договора. В случая това е датата, на която е постановено определението на Sąd Okręgowy w Łodzi (Окръжен съд Лодз) за определяне на кръга на ищците в производството по колективния иск срещу mBank, т.е. 13 март 2018 г.
18 Ето защо, ако се приеме, че предявяването на реституционния иск от mBank на 13 декември 2021 г. е основание за прекъсване на давността по смисъла на член 123, параграф 1, точка 1 от Гражданския кодекс, вземането на mBank не би било погасено по давност по смисъла на член 118 от Гражданския кодекс. За разлика от това, ако се приеме, че с предявяването на този иск давността не е била надлежно прекъсната, както твърдят KŁ и JŁ, вземането на mBank вече би било погасено по давност.
19 Запитващата юрисдикция подчертава, че в производството по колективния иск mBank твърди, че разглежданият договор за кредит не съдържа неравноправни клаузи, поради което искането за обявяването му за недействителен следва да се отхвърли. По делото в главното производство обаче mBank иска потребителите да бъдат осъдени да върнат равностойността на предоставената сума по кредита, заедно със законната лихва за забава, в случай че договорът бъде обявен за недействителен, като същевременно е наясно, че този въпрос ще бъде решен в производството по колективния иск, по което потребителите са страна.
20 При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 допуска предявяването от страна на банката на иск за връщане на предоставените суми по кредита да прекъсва давностния срок за вземането.
21 Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че този иск създава несигурност за потребителя, който е длъжен да се защити по него, а същевременно в негов интерес е незабавно да върне предоставената му сума по кредита, за да избегне осъждане за лихви и разноски в случай на отхвърляне на искането за обявяване на договора за кредит за недействителен в производството по колективния иск.
22 От друга страна, запитващата юрисдикция счита, че поведението на банката е обосновано с оглед на необходимостта да се прекъсне срокът за погасяване на вземането ѝ преди приключването на производството по колективния иск, тъй като този давностен срок е започнал да тече, считано от 13 март 2018 г. Според запитващата юрисдикция търговецът не може да бъде лишен от възможността ефективно да предяви своето вземане, а оттам и от правото си на достъп до съд. Запитващата юрисдикция счита, че толкова съществено ограничаване на процесуалните права на посочения търговец би могло да е прекомерно спрямо целта за защита на потребителите и съответно би могло да наруши принципа на пропорционалност.
23 Освен това запитващата юрисдикция счита, че принципът на правна сигурност може би изисква член 123, параграф 1, точка 1 от Гражданския кодекс винаги да се тълкува по един и същ начин в смисъл, че предявяването на иск за изпълнение на задължението при всички положения прекъсва давностния срок.
24 При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [93/13], както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която давността за вземането на търговеца спрямо потребителя за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, се прекъсва с предявяването на иска на банката за това вземане, който е предявен, преди да приключи с влязло в сила съдебно решение заведеното по-рано от потребителя дело за обявяване на нищожността на договора за кредит[?]“.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
25 KŁ и JŁ, както и полското правителство твърдят, че противно на посоченото в акта за преюдициално запитване, давностният срок за вземането на mBank е започнал да тече от датата на връчване на банката на искането за обявяване на договора за кредит за недействителен в производството по колективния иск, а именно 28 септември 2017 г. Следователно вземането, предмет на спора в главното производство, вече било погасено по давност при подаването на реституционния иск на банката, поради което поставеният въпрос бил хипотетичен и съответно недопустим.
26 В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на разпределянето на правомощията между него и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, така както той е очертан в акта за преюдициално запитване, така че при разглеждането на преюдициалното запитване не е меродавно даденото от правителството на държава членка или от една от страните по спора по главното производство тълкуване на националното право (решение от 21 декември 2021 г., Trapeza Peiraios, C‑243/20, EU:C:2021:1045, т. 53 и цитираната съдебна практика).
27 В случая обаче от акта за преюдициално запитване следва, че според запитващата юрисдикция съгласно приложимите национални правила давностният срок за вземането на mBank започва да тече от датата на определението за определяне на кръга на ищците в производството по колективния иск, към който са се присъединили KŁ и JŁ, а именно 13 март 2018 г., поради което вземането на mBank все още не е погасено по давност към датата, на която банката е предявила реституционния иск, а именно 13 декември 2021 г.
28 При това положение поставеният въпрос не е хипотетичен и следователно е допустим.
По същество
29 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност във връзка с правото на достъп до съд и принципите на пропорционалност и правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на разпоредба от националното право, съгласно която подаването на иск от продавач или доставчик за връщане на предоставените суми по договор за кредит, за който се води отделно производство, заведено от потребителя за обявяване на този договор за недействителен поради съдържащи се в него неравноправни клаузи, прекъсва давностния срок за вземането на продавача или доставчика, преди последното посочено производство да е приключило окончателно.
30 Запитващата юрисдикция посочва, от една страна, че при бездействие на mBank тригодишният давностен срок за погасяване на правото на банката да претендира реституционни последици от обявяването на недействителността на договора за кредит, ще изтече, преди да е постановено решението по иска за обявяване на недействителността на договора, предявен от потребителите. От друга страна, предявяването на реституционния иск от mBank задължава потребителите да организират защитата си, въпреки че в производството по обявяване на недействителността, което продължава да е висящо, mBank твърди, че договорът е действителен.
31 В това отношение следва да се припомни, най-напред, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 налага задължение за държавите членки да осигурят в националните си правни системи, че съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.
32 По нататък, съгласно постоянната съдебна практика обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя. Ето защо установяването по съдебен ред на неравноправността на такава клауза поначало трябва да води до възстановяване на правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал при липсата на тази клауза, по-специално като му даде право да си възстанови облагите, които продавачът или доставчикът без основание е получил в негов ущърб по силата на споменатата неравноправна клауза (решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 65 и цитираната съдебна практика). Същото важи и когато неравноправният характер на една или повече клаузи на договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, води не само до нищожност на тези клаузи, но и до недействителност на договора в неговата цялост (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 66 и цитираната съдебна практика).
33 Целта да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без една или повече неравноправни клаузи, трябва да се преследва при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел (решение от 23 ноември 2023 г., Provident Polska, C‑321/22, EU:C:2023:911, т. 85 и цитираната съдебна практика).
34 Този принцип на пропорционалност би бил нарушен обаче, ако restitutio in integrum трябва да се изключи по отношение на търговеца или доставчика. Ето защо задължението за връщане, което следва от обявяването за недействителен на договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи, трябва да е взаимно, като банката обаче няма право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2023 г., mBank (Изявление на потребител), C‑140/22, EU:C:2023:965, т. 62 и цитираната съдебна практика).
35 Освен това реституционният ефект, свързан с обявяването на недействителността на договор за кредит, в който се съдържат неравноправни клаузи, което е и основание за реституционен иск от страна на банковата институция, позволява да се гарантира, че защитата на правата, осигурени от правния ред на Съюза, не води до неоснователно обогатяване за потребителя (вж. по аналогия решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 94).
36 Накрая, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равните процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес и има за цел да осигури равнопоставеност между страните в производството, предполага задължение за предоставяне на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 40 и цитираната съдебна практика), в това число, както в случая, с подаването на реституционен иск от страна на търговеца или доставчика, отделно от паралелно водено производство за обявяване на недействителност на договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи, чиято цел е да прекъсне давността за неговото вземане.
37 Всъщност предявяването на такъв иск не само че принципно не вреди на упражняването от страна на потребителите на правото им на възстановяване на облагите, неправомерно получени от продавача или доставчика въз основа на неравноправни клаузи, но и допринася за възстановяване на правното и фактическо положение, в което биха се намирали потребителите при липсата на тези клаузи.
38 Освен това, що се отнася до принципа на правната сигурност, на който запитващата юрисдикция също се позовава, съгласно постоянната съдебна практика този принцип има за цел да се гарантира предвидимостта на правните положения и отношения (решение от 16 октомври 2019 г., Agrárminiszter, C‑490/18, EU:C:2019:863, т. 35 и цитираната съдебна практика). Следователно този принцип допуска разпоредба от националното право като член 123, параграф 1, точка 1 от Гражданския кодекс, съгласно която предявяването на иск за изпълнение на задължението при всички положения прекъсва давностния срок за погасяване на правото на това вземане.
39 При тези обстоятелства запитващата юрисдикция отбелязва, че ако прекъсването на давностния срок за вземането на търговеца е осъществено посредством предявяване от негова страна на отделен реституционен иск преди окончателното приключване на производството по иска за обявяване на договора за недействителен, който е бил предявен преди това от потребителите пред друга юрисдикция, потребителите са длъжни да представят отговор на исковата молба, а ако загубят делото, да заплатят лихви за забава и съдебни разноски във връзка с делото по иска на търговеца.
40 Що се отнася до давностния срок, който е приложим спрямо реституционните вземания на продавача или доставчика, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, при липса на специална правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 93/13, се уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните. Тези ред и условия обаче не трябва да са по-неблагоприятни от онези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 14 декември 2023 г., Getin Noble Bank (Давност за реституционни искове), C‑28/22, EU:C:2023:992, т. 60 и цитираната съдебна практика).
41 В това отношение Съдът вече е постановил, че процесуалните правила, които водят до твърде високи разходи за потребителя, биха могли да го разубедят да предприеме пълноценно действия в защита на правата си пред сезирания от продавача или доставчика съд (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Caixabank, C‑385/20, EU:C:2022:278, т. 54).
42 Ето защо, доколкото е възможно, запитващата юрисдикция трябва да приложи националното право, в това число процесуалните правила, които позволяват евентуално спиране на производството по реституционния иск на търговеца до окончателното произнасяне в производството по иска за обявяване на договора за кредит за недействителен, предявен преди това от потребителите, по такъв начин, че произтичащите съгласно това национално право последици от прекъсването от страна на mBank на давността за вземането ѝ преди констатирането на недействителността на договора за кредит вследствие на съдържащите се в него неравноправни клаузи да не засегне целта на Директива 93/13 за осигуряване на високо равнище на защита на потребителя. Освен това запитващата юрисдикция трябва да гарантира, че разходите във връзка с реституционния иск, предявен от банката преди обявяването на договора за недействителен, които потребителите трябва да понесат, в случай че загубят делото по този иск, не са непропорционално високи, поради което потребителите да бъдат разубедени да предявят правата, които черпят от тази директива.
43 Що се отнася до факта, който запитващата юрисдикция подчертава, че потребителят се оказва задължен да представи отговор на исковата молба в производството по реституционния иск, предявен от продавача или доставчика, следва да се отбележи, че сам по себе си този факт, който впрочем има за цел да гарантира принципа на състезателност, не е в състояние да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителя от правния ред на Съюза.
44 Предвид изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност във връзка с правото на достъп до съд и принципите на пропорционалност и правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че по принцип допускат съдебна практика по тълкуването на разпоредба от националното право, съгласно която подаването на иск от продавач или доставчик за връщане на предоставените суми по договор за кредит, за който се води отделно производство, заведено от потребителя за обявяване на този договор за недействителен поради съдържащи се в него неравноправни клаузи, прекъсва давностния срок за вземането на продавача или доставчика, преди последното посочено производство да е приключило окончателно, при условие че националният съд, като има предвид цялото вътрешно право, вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че упражняването от потребителя на правата, които са му предоставени с Директива 93/13, не е прекомерно трудно или невъзможно.
По съдебните разноски
45 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и принципът на ефективност във връзка с правото на достъп до съд и принципите на пропорционалност и правна сигурност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
по принцип допускат съдебна практика по тълкуването на разпоредба от националното право, съгласно която подаването на иск от продавач или доставчик за връщане на предоставените суми по договор за кредит, за който се води отделно производство, заведено от потребителя за обявяване на този договор за недействителен поради съдържащи се в него неравноправни клаузи, прекъсва давностния срок за вземането на продавача или доставчика, преди последното посочено производство да е приключило окончателно, при условие че националният съд, като има предвид цялото вътрешно право, вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че упражняването от потребителя на правата, които са му предоставени с Директива 93/13, не е прекомерно трудно или невъзможно.
Подписи
*Език на производството: полски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.