Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
21 април 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи и свързани с тях изделия — Директива 2014/40/EО — Член 3, параграф 1 — Максимални равнища на емисиите на катран, никотин и въглероден оксид — Член 4, параграф 1 — Методи за измерване — Измерване на равнищата на емисиите въз основа на стандартите ISO, посочени в този член 4, параграф 1 — Непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти — Противопоставимост на тези стандарти ISO — Член 2 ДЕС — Принцип на правовата държава — Изискване за свободен достъп до такива стандарти “
По дело C‑155/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административни спорове в икономическата област, Нидерландия) с акт от 27 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 28 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело
Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit,
Staatssecretaris van Volksgezondheid, Welzijn en Sport,
Philip Morris Benelux BV,
Philip Morris Investments BV,
JT International Company Netherlands BV,
Vereniging Nederlandse Sigaretten- & Kerftabakfabrikanten,
Van Nelle Tabak Nederland BV,
British American Tobacco International (Holdings) BV
срещу
Stichting Rookpreventie Jeugd
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, I. Jarukaitis, M. L. Arastey Sahún, I. Ziemele, J. Passer, O. Spineanu-Matei и M. Condinanzi, председатели на състави, S. Rodin (докладчик), A. Kumin, N. Jääskinen, D. Gratsias, M. Gavalec и B. Smulders, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 март 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за Philip Morris Benelux BV и Philip Morris Investments BV, от Y. E. A. Buruma и R. de Bree, advocaten,
–за JT International Company Netherlands BV, от T. Heystee, M. Immerzeel, W. Knibbeler и A. Pliego Selie, advocaten,
–за Van Nelle Tabak Nederland BV, от H. M. Pannekoek, C. E. Schillemans и A. B. van der Pol, advocaten,
–за British American Tobacco International (Holdings) BV, от J. A. M. Mischie, J. Tuijp и H. J. van den Bos, advocaten,
–за Stichting Rookpreventie Jeugd, от J. A. M. A. Sluysmans, advocaat,
–за нидерландското правителство, от E. M. M. Besselink и K. Bulterman, в качеството на представители,
–за българското правителство, от С. Русева и Р. Стоянов, в качеството на представители,
–за чешкото правителство, от T. Müller, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
–за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, в качеството на представители,
–за португалското правителство, от P. Barros da Costa, A. Cunha и C. Freire, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от T. S. Bohr, M. Burón Pérez, Ș. Ciubotaru, F. van Schaik и H. van Vliet, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 21, член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1), както и на принципите на правна сигурност и на принципа на точност на приложимия закон.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit (Нидерландски орган за безопасност на храните и потребителските стоки, наричан по-нататък „NVWA“), Staatssecretaris van Volksgezondheid, Welzijn en Sport (Държавен секретар по здравеопазването, благосъстоянието и спорта, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“), Philip Morris Benelux BV, Philip Morris Investments BV, JT International Company Netherlands BV, Vereniging Nederlandse Sigaretten- & Kerftabakfabrikanten, Van nelle Tabak Nederland BV и British American Tobacco International (Holdings) BV, от една страна, и Stichting Rookpreventie Jeugd (Фондация за предотвратяване на тютюнопушенето сред младите хора, Нидерландия) (наричана по-нататък „Фондацията“), от друга страна, относно метода за измерване на съдържанието на катран, никотин и въглероден оксид в емисиите от цигари.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 1049/2001
3 Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, глава 1, том 3, стр. 76) предвижда:
„Институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:
–търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост,
[…] освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.
Директива 2014/40
4 Съображение 8 от Директива 2014/40 гласи:
„В съответствие с член 114, параграф 3 [ДФЕС] като база за законодателните предложения следва да бъде взето високо равнище на защита на здравето, като следва да се вземе под внимание по-специално всяко ново развитие, основаващо се на научни факти. Тютюневите изделия не са обикновени стоки и с оглед на изключително вредните последици от тютюна за човешкото здраве следва да се отдаде голямо значение на защитата на здравето, по-специално за намаляване на широкото разпространение на тютюнопушенето сред младите хора“.
5 Член 2, точка 21 от тази директива предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…] 21)„емисии“ означава веществата, които се отделят при употреба по предназначение на тютюнево или свързано с него изделие, като например веществата в дима или веществата, отделяни при използването на бездимните тютюневи изделия“.
6 Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:
„Максималното равнище на емисиите от цигари, пуснати на пазара или произведени в държавите членки (максималното равнище на емисиите), не надвишава:
а)10 mg катран за цигара;
б)1 mg никотин за цигара;
в)10 mg въглероден оксид за цигара“.
7 Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от същата директива:
„1.Съдържанието на катран, никотин и въглероден оксид в емисиите от цигари се измерва въз основа на стандарт ISO 4387 за катрана, стандарт ISO 10315 за никотина и стандарт ISO 8454 за въглеродния оксид.
Точността на измерванията на катран, никотин и въглероден оксид се определя в съответствие със стандарт ISO 8243.
2.Измерванията, посочени в параграф 1, се проверяват от лаборатории, които са одобрени и наблюдавани от компетентните органи на държавите членки.
Тези лаборатории не могат да бъдат притежавани или контролирани пряко или непряко от тютюневата промишленост.
[…]“.
8 Член 23, параграф 2 от Директива 2014/40 предвижда:
„Държавите членки гарантират, че на пазара не се пускат тютюневи и свързани с тях изделия, които не са в съответствие с настоящата директива, включително с актовете за изпълнение и делегираните актове, предвидени в нея. […]“.
Нидерландското право
9 Член 2.1 от Besluit houdende samenvoeging van de algemene maatregelen van bestuur op basis van de Tabakswet tot één besluit (Tabaks -en rookwarenbesluit) (Наредба за кодифициране на общите административни мерки, приети на основание на Закона за тютюневите изделия и изделията за пушене, в един акт (Наредба за тютюна и тютюневите изделия) от 14 октомври 2015 г. (Stb. 2015, no 398), гласи в параграф 1:
„Максималните равнища на емисиите на цигари, които се пускат на пазара или се произвеждат, трябва да отговарят на изискванията на член 3, параграф 1 от Директива [2014/40]“.
10 Съгласно член 2.1 от Regeling van de Staatssecretaris van Volksgezondheid, Welzijn en Sport houdende regels inzake de productie, de presentatie en de verkoop van tabaksproducten en aanverwante producten (Tabaks- en rookwarenregeling) (Постановление на държавния секретар по здравеопазването, благосъстоянието и спорта относно правилата за производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия (наричано по-нататък „Министерското постановление относно тютюна и тютюневите изделия“) от 10 май 2016 г. (Stcrt. 2016, бр. 25446):
„1.Методите за проверка, които сами по себе си позволяват да се определи дали дадени цигари отговарят на изискванията на член 2.1, параграф 1 от Наредбата, се определят като мерки, отговарящи на следните стандарти:
a.NEN-ISO 4387: 2000/A1:2008 Цигари — Определяне на общото съдържание на твърди частици и на безводни частици без никотин с обикновена машина за анализ на дима по отношение на равнището на емисиите на катран,
b.NEN-ISO 10315: 2013 Цигари — Определяне на съдържанието на никотин в кондензатите на дима по отношение на равнището на емисиите на никотин — Метод на газовата хроматография,
c.NEN-ISO 8454: 2007/A1:2009 Цигари — Определяне на съдържанието на въглероден оксид в газообразната фаза на цигарения дим по отношение на равнището на емисиите на въглероден оксид — Метод IRND:
2.Резултатите от измерванията се сравняват със стандарт NEN ISO 8243:2013 Цигари — Вземане на проби“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 С писмо от 31 юли 2018 г. Фондацията иска от NVWA да гарантира, че предлаганите на потребителите в Нидерландия цигари с филтър отговарят, при употреба по предназначение, на определените в член 3, параграф 1 от Директива 2014/40 максимални равнища на емисиите на катран, никотин и въглероден оксид. Освен това Фондацията иска чрез принудителна административна мярка NVWA да задължи производителите, вносителите и дистрибуторите на тютюневи изделия да изтеглят от пазара цигарите с филтър, които не са в съответствие с тези максимални равнища на емисиите.
12 Искането за прилагане на принудителна административна мярка се основава на проучване на Rijksinstituut voor Volksgezondheid en Milieu (Национален институт за общественото здраве и околната среда, Нидерландия) от 13 юни 2018 г., което показвало, че когато се прилага методът за измерване Canadian Intense, а не предписаният в член 4 от Директива 2014/40 метод, всички продавани в Нидерландия цигари с филтър значително надвишават определените в член 3, параграф 1 от тази директива максимални равнища на емисиите на катран, никотин и въглероден оксид. Фондацията счита, че методът за измерване, предвиден в стандарти ISO 4387, 10315, 8454 и 8243, на които се позовава член 4, параграф 1 от посочената директива, не отчита факта, че на практика с пръстите и устните си пушачът запушва малките дупчици в цигарения филтър, поради което той всмуква значително по-големи количества катран, никотин и въглероден оксид в сравнение с максималните нива на емисии, определени в член 3 от същата директива.
13 С решение от 20 септември 2018 г. NVWA отхвърля посоченото искане за прилагане на принудителна административна мярка. С решение от 31 януари 2019 г. държавният секретар отхвърля като неоснователна подадената от Фондацията жалба по административен ред срещу това решение на NVWA.
14 В резултат от това Фондацията подава жалба по съдебен ред срещу това решение на държавния секретар пред Rechtbank Rotterdam (Районен съд Ротердам, Нидерландия).
15 Пред тази юрисдикция Фондацията изтъква, че член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 не изисква използването на определен метод за измерване на равнищата на емисиите и че стандартите ISO, въз основа на които съответните емисии трябва да се измерват по силата на тази разпоредба, не представляват общоприложими предписания, поради което следвало да се прибегне до метода за измерване, наречен „Canadian Intense“.
16 При разглеждането на жалбата, спомената в точка 14 от настоящото решение, посочената юрисдикция сезира Съда с преюдициално запитване относно тълкуването и валидността на някои разпоредби от Директива 2014/40, по което е постановено решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др. (C‑160/20, EU:C:2022:101).
17 Според запитващата юрисдикция вследствие на това решение Rechtbank Rotterdam (Районен съд Ротердам) приема, че стандартите NEN-ISO, към които препраща Постановление на държавния секретар по здравеопазването, благосъстоянието и спорта относно правилата за производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия (Министерско постановление относно тютюневите изделия и изделията за пушене), като цяло са непротивопоставими на Фондацията в качеството ѝ на частноправен субект и че методът за измерване на равнищата на емисиите, описан в тези стандарти, не е в съответствие с Директива 2014/40, тъй като не измерва равнищата на емисиите при използването на цигара по предназначение. При липсата на методи за измерване, съответстващи на тази директива, не било възможно да се определи дали продаваните в Нидерландия цигари с филтър отговарят на максималните равнища на емисиите. Предвид проучването на Националния институт по обществено здраве и околна среда, посочено в точка 12 от настоящото решение, било много вероятно при прилагане на метода на измерване, наречен „Canadian Intense“, да се окаже, че цигарите да не отговарят на максималните равнища на емисиите. Така Rechtbank Rotterdam (Районен съд Ротердам) уважава жалбата на Фондацията и разпорежда на NVWA да приеме ново решение с цел издаване на исканото разпореждане.
18 Това решение на Rechtbank Rotterdam (Районен съд Ротердам) е обжалвано пред College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административни спорове в икономическата област, Нидерландия, който е запитващата юрисдикция.
19 Последната посочена юрисдикция счита, че някои аспекти на членове 3 и 4 от Директива 2014/40 трябва да бъдат изяснени и в светлината на решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др. (C‑160/20, EU:C:2022:101).
20 Тя отбелязва, на първо място, че Съдът прави разграничение между, от една страна, предприятията, на които стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, могат да бъдат противопоставени, когато имат достъп до официалния и автентичен вариант на тези стандарти, и от друга страна, частноправните субекти като цяло, на които посочените стандарти не могат да бъдат противопоставени, ако не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. В това отношение запитващата юрисдикция иска да установи обхвата на понятието „частноправни субекти като цяло“. Тя отбелязва, наред с другото, че в рамките на последната посочена категория съществуват някои частноправни субекти като например Фондацията, които, както е предвидено в нидерландското право, са могли да се запознаят със съдържанието на стандартите ISO при проверка на стандартите NEN-ISO в библиотеката на Nederlands Normalisatie Instituut in Delft (Нидерландски институт за стандартизация, Делфт, Нидерландия) или срещу заплащане. В този контекст не било ясно дали стандартите ISO са противопоставими на такива частноправни субекти. При всички положения запитващата юрисдикция счита, че разглежданите в главното производство стандарти ISO са непротивопоставими на Фондацията, която защитава интересите на частноправни субекти, които нямат достъп до тези стандарти ISO, тъй като получаването на посочените стандарти в производство като разглежданото в главното производство не е равнозначно на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
21 На второ място, тази юрисдикция поставя няколко въпроса, отнасящи се до хипотезата, в която би трябвало да се приеме, че стандартите ISO, към които препраща член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, не са противопоставими на частноправен субект, какъвто е Фондацията, и в която би могъл и дори би трябвало да се приложи алтернативен на предвидените в тези стандарти метод за измерване.
22 В това отношение запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали всяка държава членка е компетентна да определи, дори временно, алтернативен метод за измерване и евентуално каква е връзката на такъв метод с преследваните с Директива 2014/40 цели за хармонизиране и функциониране на вътрешния пазар. Тя има и съмнения относно последиците от евентуална непротивопоставимост на стандартите ISO, на които се позовава член 4, параграф 1 от тази директива, на частноправен субект, какъвто е Фондацията, по-специално що се отнася до евентуалното изтегляне от пазара на цигарите с филтър, които биха нарушили максималните равнища на емисиите при прилагане на алтернативен метод за измерване, определен от национален орган.
23 При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven (Апелативен съд по административните спорове в икономическата област) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2014/40] да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на Фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
2)Трябва ли непротивопоставимостта на частноправните субекти на член 4, параграф 1 от Директива [2014/40] поради обстоятелството, че тази разпоредба препраща към стандарти ISO, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, да се разбира в смисъл, че забранява лишаване от правото да се изисква осигуряване на съответствието с определените в член 3, параграф 1 от Директива 2014/40 максимални равнища на емисии от катран, никотин и въглероден оксид?
3)Трябва ли изразът „употреба по предназначение“, който се съдържа в определението на „емисии“ в член 2, точка 21 от Директива [2014/40], да се тълкува в смисъл, че при измерването се изисква максимално доближаване до поведението на човек при пушене и отчитане на поне частичното покриване на малките дупчици за вентилация в цигарения филтър и/или обема на дима и честотата на вдишването му, или в смисъл на употреба на цигара само чрез процес на горене?
4)Ако с оглед на отговора на третия въпрос стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС, не са подходящи за измерване на равнищата на емисиите:
a)преследваната с Директива 2014/40 цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, означава ли, че принципите на правна сигурност и на точност на приложимия закон не изключват възможността на производителите на тютюневи изделия да се противопостави алтернативен метод за измерване?
Ако с оглед на принципите на правна сигурност и на точност на приложимия закон отговорът на четвърти въпрос, подточка а) е утвърдителен:
б)могат ли държавите членки сами да определят или евентуално временно да прилагат алтернативен метод за измерване и (освен това) да го противопоставят на производителите на тютюневи изделия, и
в)как използването на алтернативен метод за измерване се отнася към преследваната с Директива [2014/40] цел за (максимална) хармонизация и улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар?
5)a)Продължават ли да са приложими без ограничение максималните равнища на емисиите по член 3, параграф 1 от Директива [2014/40], ако трябва да се приложи алтернативен метод за измерване?
При отрицателен отговор на пети въпрос, буква а):
б)могат ли държавите членки сами да определят или евентуално временно да прилагат алтернативни максимални равнища и (освен това) да ги противопоставят на производителите на тютюневи изделия, и
в)как използването на алтернативни максимални равнища се отнася към преследваната с Директива [2014/40] цел за (максимална) хармонизация и улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар?
6)а)Ако държавите членки могат да определят или прилагат алтернативен метод за измерване и ако този метод може да бъде противопоставен на производителите на тютюневи изделия, означава ли преследваната с Директива [2014/40] цел за високо равнище на защита на общественото здраве, особено на младите хора, във връзка с член 23, параграф 2 от същата директива, че пуснатите на пазара в Нидерландия цигари трябва да бъдат изтеглени, докато не се определи нов метод за измерване и следователно докато не може да се установи дали при употреба по предназначение на тези цигари не се надвишават максималните равнища на емисиите?
При утвърдителен отговор на шести въпрос, подточка а):
б)имат ли в този случай производителите на тютюневи изделия право на преходен период?
7)Ако е определен или се прилага алтернативен метод за измерване, както и евентуално алтернативни максимални равнища на емисиите, имат ли производителите на тютюневи изделия право на преходен период, през който да се приспособят към този алтернативен метод за измерване и към евентуалните алтернативни максимални равнища на емисиите?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
По допустимостта
24 Българското правителство поддържа, че първият въпрос е недопустим поради хипотетичния си характер. То твърди, че този въпрос се отнася до всички стандарти ISO, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, докато член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 се отнася само до четири ясно определени стандарта ISO.
25 Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на определението за преюдициално запитване), C‑564/19, EU:C:2021:949, т. 61 и цитираната съдебна практика).
26 В това отношение, както от текста на първия въпрос, който се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, така и от мотивите, изложени във връзка с този въпрос и обобщени в точка 20 от настоящото решение, следва, че посоченият въпрос не се отнася до всички стандарти ISO, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, а само до тези, на които се позовава посочената разпоредба.
27 В рамките на спора по главното производство обаче ще бъде необходимо да се определи дали достъпът на частноправни субекти, какъвто е Фондацията, до стандартите ISO, на които се позовава член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, може да изключи възможността такива субекти да се позовават на методи за измерване, различни от предписаните от тези стандарти, с цел установяване по съдебен ред на несъответствието с тази директива на равнищата на емисиите на веществата от цигарите, произведени или пуснати на пазара от предприятия в държавите членки. Следователно проблемът, повдигнат в рамките на първия въпрос, не е от хипотетично естество за разрешаването на този спор, поради което въпросът е допустим.
По същество
28 С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че стандартите ISO, на които се позовава тази разпоредба, са противопоставими на частноправните субекти, които са имали достъп до съдържанието на официалния и автентичен вариант на тези стандарти, въпреки че последните не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.
29 В това отношение следва да се припомни, че в точка 33 от решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др. (C‑160/20, EU:C:2022:101), Съдът постановява, че член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че определените в член 3, параграф 1 от тази директива максимални равнища на катран, никотин и въглероден оксид в емисиите от цигари, предназначени да бъдат пуснати на пазара или произведени в държавите членки, трябва да се измерват чрез прилагане на методите за измерване, произтичащи от стандарти ISO 4387, 10315, 8454 и 8243, към които препраща посоченият член 4, параграф 1.
30 В точка 50 от това съдебно решение Съдът приема също така, че член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 цели да наложи задължение на предприятията, които възнамеряват да пускат на пазара на държавите членки или да произвеждат цигари. Всъщност тези предприятия не могат нито да пускат на пазара на държавите членки, нито да произвеждат цигари, чието съдържание на катран, никотин и въглероден оксид в емисиите надвишават максималните равнища на емисии, определени в член 3, параграф 1 от тази директива, измерени чрез прилагането на методите за измерване, предвидени със стандартите ISO, на които се позовава член 4, параграф 1.
31 В посоченото решение обаче Съдът припомня, че актовете на институциите на Европейския съюз не могат да бъдат противопоставяни на физически или юридически лица в държава членка, преди последните да са имали възможност да се запознаят с тях чрез надлежното им публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Това изискване за публикуване произтича от принципа на правна сигурност, който изисква правната уредба на Съюза да позволява на заинтересованите лица да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения. Въз основа на това Съдът стига до извода, че в съответствие с посочения принцип техническите стандарти, създадени от орган по стандартизация като Международната организация по стандартизация (ISO) и станали задължителни със законодателен акт на Съюза, какъвто е Директива 2014/40, са противопоставими на частноправните субекти, взети като цяло, само ако на свой ред са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 40, 41 и 48 и цитираната съдебна практика).
32 Въпреки че стандартите ISO, към които препраща член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, Съдът приема, че следва да се вземат предвид особеностите на създадената от ISO система, състояща се от мрежа от национални органи по стандартизация, която позволява на тези национални органи при поискване да предоставят достъп до официалния и автентичен вариант на създадените от ISO стандарти. Съответно, щом предприятията са имали достъп до официалния и автентичен вариант на стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, тези стандарти, а следователно и направеното в тази разпоредба препращане към тях, са им противопоставими (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 51 и 52).
33 Освен това Съдът е постановил, че хармонизираните стандарти, разработени в рамките на европейската система за стандартизация, могат заради последиците, които имат по силата на законодателството на Съюза, да конкретизират правата, предоставени на правните субекти, и задълженията, които те имат, и тази конкретизация да послужи на правните субекти при проверката дали даден продукт или услуга действително отговаря на изискванията на това законодателство (решение от 5 март 2024 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия и др., C‑588/21 P, EU:C:2024:201, т. 82). По принцип същото се отнася и за стандарти, които, подобно на стандартите ISO, към които препраща член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, са разработени на международно равнище и стават задължителни в правния ред на Съюза чрез изрично препращане в акт на Съюза.
34 Именно с оглед на това Съдът е постановил, че принципът на правовата държава, на който съгласно член 2 ДЕС се основава Европейският съюз, изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза. Това изискване се отнася по-специално до лицата, чиито интереси са защитени с акт на Съюза и които съответно трябва да имат възможност да проверят, в допустимите съгласно това право граници, дали, от една страна, лицата, на които с този акт са наложени задължения, се съобразяват ефективно с тях (вж. в този смисъл решение от 5 март 2024 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия и др., C‑588/21 P, EU:C:2024:201, т. 81), и от друга страна, дали посоченият акт е в съответствие по-специално с ДЕС и с Договора за функционирането на ЕС, както и с общите принципи на правото (вж. в този смисъл решения от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923, т. 54, и от 13 юли 2023 г., Grupa Azoty и др./Комисия, C‑73/22 P и C‑77/22 P, EU:C:2023:570, т. 71 и цитираната съдебна практика).
35 В настоящия случай следва да се припомни, от една страна, че Директива 2014/40 има двойна цел — да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора. Както обаче следва и от съображение 8 от тази директива, предвидените в член 3, параграф 1 от същата директива максимални равнища на емисии на катран, никотин и въглероден оксид, както и стандартите ISO, определящи методите за измерване на равнищата на емисиите на тези вещества, към които препраща член 4, параграф 1 от същата директива, преследват, противно на твърденията на Philip Morris Benelux и Philip Morris Investments, тази двойна цел, а не само целта да се улесни доброто функциониране на вътрешния пазар. По-специално, именно с цел да се защити човешкото здраве, на равнището на Съюза са определени максимални равнища на емисиите и методи за измерване на емисиите (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 32 и 78).
36 От друга страна, при условие че това бъде потвърдено от запитващата юрисдикция, дейността на Фондацията, изглежда, се вписва в рамките на тази цел за защита на човешкото здраве, така че за целите на спора в главното производство тя може да бъде призната като бранеща интерес, защитен от Директива 2014/40.
37 Следователно, в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 34 от настоящото решение, частноправен субект, какъвто е Фондацията, трябва да има възможност да провери дали цигарите, произведени и пуснати на пазара от предприятията в държавите членки, отговарят на равнищата на емисиите, установени в член 3, параграф 1 от тази директива, с оглед на методите за измерване, предписани от стандартите ISO, към които препраща член 4, параграф 1 от посочената директива, което изисква такъв частноправен субект да може да се ползва от свободен достъп до посочените стандарти.
38 При спазване на принципа на правовата държава, прогласен в член 2 ДЕС, за да може да се счита за свободен, достъпът до съдържанието на посочените норми трябва да бъде общ, ефективен, безплатен и недискриминационен. Всъщност гарантирането на такъв достъп до стандарти, разработени на международно равнище и станали задължителни в правния ред на Съюза, е абсолютно необходимо, за да може частноправен субект, какъвто е Фондацията, позоваващ се в спора по главното производство на интерес, защитен с акт на Съюза, който прави тези стандарти задължителни, да бъде в състояние да се запознае с тях и евентуално да поиска проверка от компетентните национални органи, както и при необходимост от съда на Съюза, на действителното и пълно спазване на посочените стандарти.
39 Това предполага по-специално, че е налице по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна част от изречението от Регламент № 1049/2001, който диктува оповестяването на такива норми в рамките на заявление за достъп до документи, подадено на основание на този регламент от частноправен субект, какъвто е Фондацията. Дори да се предположи, че тези стандарти са защитени с права върху интелектуална собственост, този интерес би трябвало да има предимство пред подобни права, евентуално претендирани от съответната организация по стандартизация, в съответствие с правото на достъп до документи, гарантирано по силата на член 15, параграф 3, първа алинея ДФЕС и закрепено в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което същият регламент прилага (вж. в този смисъл решение от 5 март 2024 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия и др., C‑588/21 P, EU:C:2024:201, т. 84 и 85).
40 Доколкото законодателят на Съюза установява задължения във връзка със стандарти като посочените в точки 33 и 38 от настоящото решение и цели да защити съответните интереси на частноправните субекти, като например човешкото здраве, именно Съюзът следва да поеме разходите, свързани с осъществяването на достъпа до официалния и автентичен вариант на тези стандарти, като е ирелевантен въпросът дали достъпът до съдържанието им се осигурява посредством логистични, административни и технически способи на Съюза или на държавите членки.
41 В случая е безспорно, че посредством достъп до националните стандарти NEN-ISO всички страни в главното производство са имали достъп до съдържанието на официалния и автентичен вариант на стандартите ISO, на които се позовава член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, и са се запознали с тях. Поради това те са могли надлежно да се позоват на тези стандарти ISO пред компетентните национални юрисдикции.
42 От това следва, че частноправен субект, който подобно на Фондацията е имал достъп до съдържанието на официалния и автентичен вариант на разглежданите в главното производство стандарти ISO, не може да се позовава на методи за измерване, различни от предписаните в тези стандарти ISO, за да поиска по съдебен ред установяването на несъответствие на равнищата на емисиите на вещества от цигарите, произведени или пуснати на пазара от предприятия в държавите членки.
43 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че частноправните субекти, имали достъп до съдържанието на официалния и автентичен вариант на стандартите ISO, на които се позовава тази разпоредба, не могат да се позовават на обстоятелството, че тези стандарти не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, с цел измерването на равнището на емисии на катран, никотин и въглероден оксид да се осъществи посредством методи за измерване, различни от предвидените в посочените стандарти, като последните следва да бъдат свободно достъпни при общ, ефективен, безплатен и недискриминационен режим на достъп.
По въпроси от втори до седми
44 Предвид отговора на първия въпрос и предвид факта, че всички страни в главното производство са имали достъп до съответните стандарти ISO, не е необходимо да се отговаря на въпроси от втори до седми.
По съдебните разноски
45 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че
частноправните субекти, имали достъп до съдържанието на официалния и автентичен вариант на стандартите ISO, на които се позовава тази разпоредба, не могат да се позовават на обстоятелството, че тези стандарти не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, с цел измерването на равнището на емисии на катран, никотин и въглероден оксид да се осъществи посредством методи за измерване, различни от предвидените в посочените стандарти, като последните следва да бъдат свободно достъпни при общ, ефективен, безплатен и недискриминационен режим на достъп.
Подписи
*Език на производството: нидерландски.