РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
23 април 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Социална сигурност — Работници мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Обезщетения за безработица — Изчисляване — Член 62, параграфи 1 и 2 — Последна дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на държава членка — Член 62, параграф 3 — Пребиваване на получателя на обезщетения за безработица в държава членка, различна от „компетентната държава членка“ — Ред за изчисляване, който не отчита „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице — Национална правна уредба, която за лицата с последна заетост в друга държава членка предвижда различен ред за изчисляване “
По дело C‑116/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Благоевград (България) с акт от 3 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 4 февруари 2025 г., в рамките на производство по дело
Ц. Е. С.
срещу
Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт — Благоевград,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: I. Ziemele, председател на състава, F. Biltgen (докладчик), председател на първи състав, изпълняващ функциите на съдия от шести състав, и A. Kumin, съдия,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Ц. Е. С., от Д. Грозданова и Kр. Спириев, адвокати,
–за българското правителство, от Цв. Митова и Т. Цингилева, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и Гр. Колева, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 43) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Ц. Е. С., българска гражданка, и директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт — Благоевград (България) относно размера на обезщетенията за безработица, които последният ѝ е отпуснал въз основа на новоприет ред в българското право за изчисляване на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 1, 4 и 45 от Регламент № 883/2004 гласят:
„(1)Правилата за координация на националните системи за социална сигурност се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост.
[…] (4)Необходимо е да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалната сигурност и да се изработи само система за координация.
[…] (45)Тъй като целта на предложеното действие, а именно приемането на мерки за координация, които да гарантират, че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и, следователно, поради мащаба и ефекта на това действие може да бъде по-успешно осъществена на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора […]“.
4 Член 1 („Определения“) от този регламент предвижда:
„[…]
й)„пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава;
[…]“.
5 Член 62 („Изчисляване на обезщетения“) от посочения регламент гласи:
„1.Компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.
2.Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция[,] предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията[,] и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка.
3.Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а)[,] институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането“.
6 Член 65 („Безработни лица, които са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава“) от същия регламент предвижда:
„[…]
2.Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата членка, [на] чието законодателство за последно е било подчинено.
3.Безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа[,] в компетентните служби по заетостта в държавата членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Ако то също избере да се регистрира като лице, търсещо работа[,] в държавата членка, в която последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице, се съобразява с изискванията, приложими в тази държава.
4.Прилагането на второто изречение на параграф 2 и на второто изречение на параграф 3, както и условията за обмен на информация, сътрудничество и взаимопомощ между институциите и службите на държавата членка по пребиваване и държавата членка, в която е осъществявана последната заетост, се определят от регламента по прилагането.
5.а)Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.
[…]“.
Българското право
7 Член 54а („Право на парично обезщетение за безработица“) от Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 110 от 17 декември 1999 г.), в изменената му редакция (ДВ, бр. 67 от 9 август 2024 г.), в сила от 13 август 2024 г. (наричан по-нататък „КСО“), гласи:
„Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1.имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2.не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3.не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда [ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и ДВ, бр. 27 от 4 април 1986 г.]“.
8 Член 54б („Размер на паричното обезщетение за безработица“), алинеи 1, 5 и 8 от КСО предвижда:
„(1)Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
[…] (5)Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
[…] (8)Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:
1.доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;
2.всички доходи в Република България, […], както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Жалбоподателката по главното производство, Ц. Е. С., е българска гражданка, която живее постоянно в България, където е и центърът на интересите ѝ.
10 До края на май 2024 г. тя осъществява дейност като заето лице в България. През юни 2024 г. се премества временно в Испания, където в периода от 7 юни до 13 юли 2024 г., тоест общо 28 дни, е наета като сезонен работник от испански работодател и получава трудово възнаграждение от 2 590,80 евро.
11 Считано от 14 юли 2024 г., жалбоподателката в главното производство е напълно безработно лице и се завръща в България, където на 2 август 2024 г. подава пред компетентните български власти заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
12 С разпореждане от 13 септември 2024 г. Териториално поделение на Националния осигурителен институт — Благоевград уважава това заявление и признава на жалбоподателката в главното производство правото на обезщетение за безработица в размер от 29,71 български лева (BGN) (около 15 евро) на ден за периода от 25 юли 2024 г. до 22 юли 2025 г.
13 Този размер е определен въз основа на общия осигурителен доход, получен от жалбоподателката в главното производство през последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, а именно през периода от 1 юли 2022 г. до 13 юли 2024 г., който доход е в размер общо на 25 154,03 лева (около 12 860 евро) и включва както трудовите възнаграждения, получени в периода на заетост и осигуряване при последната ѝ работа в Испания, така и всички други осигурителни доходи, свързани с предходните периоди на заетост и осигуряване в България, за този 24‑месечен период.
14 Имайки предвид, че през последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването ѝ, жалбоподателката в главното производство е завършила периоди на заетост и осигуряване както съгласно българското законодателство, така и съгласно законодателството на друга държава членка, Териториално поделение на Националния осигурителен институт — Благоевград прилага член 54б, алинея 8 от КСО. Тази разпоредба, в сила от 13 август 2024 г., дерогира метода за изчисляване на обезщетенията за безработица, предвиден в член 54б, алинея 1 от КСО, приложим за лицата, които през въпросния 24‑месечен период са осъществявали дейност като заети или като самостоятелно заети лица само в България.
15 След като с решение от 16 октомври 2024 г. директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт — Благоевград отхвърля жалбата ѝ по административен ред срещу споменатото в точка 12 от настоящото решение разпореждане, жалбоподателката в главното производство сезира запитващата юрисдикция, Административен съд — Благоевград (България), като поддържа, че член 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 — предвиждащ да се „взема предвид“ трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му дейност като заето лице — не е неприложим по отношение на нея. За сметка на това тя твърди, че спрямо нейния случай е приложим член 62, параграфи 1 и 2 от този регламент, който изисква при изчисляването на размера на обезщетението за безработица да се „отчита изключително“ трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му заетост.
16 Запитващата юрисдикция посочва, че до влизането в сила на предвидения в член 54б, алинея 8 от КСО нов ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 е тълкуван последователно в националната съдебна практика в смисъл, че изчисляването на обезщетението за безработица трябва да се основава изключително на трудовото възнаграждение или на дохода, получавани при последната дейност като заето или като самостоятелно заето лице. След приемането на този нов ред обаче някои национални съдилища изоставят дотогавашната съдебна практика и приемат, че доколкото Регламент № 883/2004 цели само да координира схемите за социална сигурност, без да установява обща схема за социална сигурност, държавите членки запазват компетентността си да определят условията, при които се предоставя право на социални обезщетения. Тези съдилища съответно вече приемат, че член 62, параграфи 1 и 2 от този регламент не изисква държавите членки да определят размера на обезщетенията за безработица, като отчитат изключително трудовото възнаграждение или дохода, получавани при последната дейност като заето или като самостоятелно заето лице, независимо от законодателството на държавата членка, съгласно което е осъществявана тази дейност.
17 Запитващата юрисдикция има съмнения относно съответствието на член 54б, алинея 8 от КСО с член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004.
18 От една страна, в точки 32—37 от решение от 23 януари 2020 г., Bundesagentur für Arbeit (C‑29/19, EU:C:2020:36), Съдът постановява, че тази разпоредба от Регламент № 883/2004, тълкувана с оглед на правото на свободно движение на работниците, изисква при изчисляването на обезщетенията за безработица да се отчита изключително трудовото възнаграждение, което работник, спрямо когото се прилага законодателството на повече от една държава членка, получава при последната си дейност като заето лице.
19 От друга страна, тъй като въвежда ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, който дерогира реда по член 54б, алинея 1 от КСО, когато част или целият специален изискуем осигурителен период е завършен съгласно законодателството на друга държава членка, член 54б, алинея 8 от КСО би могъл да се окаже несъвместим с член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004.
20 При тези обстоятелства Административен съд — Благоевград решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Член 62, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 883/2004] трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?
2)Член 62, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 883/2004] трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
21 С двата си въпроса запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004.
22 В това отношение следва да се отбележи, че от самия текст на тази разпоредба е видно, че тя установява ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, приложим в случаите, в които лицето е осъществило последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на компетентната институция на държава членка.
23 Що се отнася до обезщетенията за безработица, които това лице има право да получи от компетентната институция на тази държава членка, член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 гласи, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита „изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице“, като този ред за изчисляване се прилага и в хипотезата, когато прилаганото законодателство предвижда специален изискуем осигурителен период.
24 За сметка на това, що се отнася до напълно безработните лица, които по време на последната си дейност като заети или като самостоятелно заети лица са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава членка, и продължават да пребивават или се връщат в тази държава членка, по смисъла на член 65, параграф 2, първо и второ изречение от Регламент № 883/2004, посочен в член 65, параграф 5, буква а) от него, следва да се уточни, че член 62, параграф 3 от този регламент предвижда дерогация от правилата за изчисляване, предвидени в параграфи 1 и 2 от този член 62.
25 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че жалбоподателката в главното производство последно осъществява дейност като заето лице съгласно законодателство, различно от това, по силата на което има право на обезщетения за безработица. Всъщност тя осъществява последната си дейност като заето лице в Испания съгласно законодателството на тази държава членка, докато право на обезщетения за безработица ѝ е признато в България съгласно законодателството на последната държава членка.
26 От друга страна, запитващата юрисдикция уточнява, че жалбоподателката в главното производство пребивава постоянно в България, където е и центърът на интересите ѝ. Нищо в представената на Съда преписка не дава основание да се приеме, че през периода на последната си дейност като заето лице или след прекратяването ѝ жалбоподателката в главното производство е преместила пребиваването си от България в Испания.
27 При това положение, освен ако при проверките, които следва да извърши, запитващата юрисдикция не установи друго, изглежда, че по време на последната си дейност като заето лице в Испания жалбоподателката в главното производство е пребивавала в България и е продължила да пребивава на територията на тази държава членка след прекратяването на тази последна дейност като заето лице, тоест в държава членка, различна от тази по последната си заетост, поради което редът за изчисляване по член 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 е приложим в нейния случай.
28 Съгласно постоянната съдебна практика в контекста на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. За тази цел може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 11 декември 2025 г., Staatssecretaris Jeugd, Preventie en Sport (Електронни цигари), C‑665/24, EU:C:2025:960, т. 37).
29 Ето защо следва да се приеме, че с двата си въпроса запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004.
По първия въпрос
30 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.
31 В съответствие с постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit, 283/81, EU:C:1982:335, т. 20, и от 11 декември 2025 г., GKV-Spitzenverband, C‑743/23, EU:C:2025:954, т. 41).
32 На първо място, член 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 гласи, че за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица институцията по пребиваване „взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице“.
33 На второ място, член 62, параграфи 1 и 2 от този регламент предвижда, както бе припомнено в точка 23 от настоящото решение, че за целите на това изчисляване компетентната институция на държавата членка по последната заетост отчита „изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице“, като този ред за изчисляване се прилага и когато прилаганото от компетентната институция законодателство предвижда специален изискуем осигурителен период.
34 Следователно, при все че член 62, параграф 1 от посочения регламент налага на компетентната институция на държавата членка по последната заетост да отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, липсата на такова уточнение в параграф 3 от този член 62 предполага институцията по пребиваване да е длъжна да вземе предвид, но не и „изключително“, трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани съгласно член 65, параграф 5, буква а) от същия регламент от безработно лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
35 На трето място, видно от съображение 4 от Регламент № 883/2004, същият взема предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалната сигурност и има за цел да се изработи само система за координация. Тази цел не изисква член 62, параграф 3 от този регламент да се тълкува в смисъл, че налага при изчисляването на обезщетенията държавата членка по пребиваване да взема предвид изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, и то въпреки текста и контекста на тази разпоредба, изложени в точки 32—34 от настоящото решение.
36 При всички положения безработното лице по член 65, параграф 5, буква а) от Регламент № 883/2004 не може да се позовава пред органите на държавата си по пребиваване на тълкуването на член 62, параграфи 1 и 2 от този регламент, възприето от Съда в решение от 23 януари 2020 г., Bundesagentur für Arbeit (C‑29/19, EU:C:2020:36), към което запитващата юрисдикция препраща в преюдициалното си запитване. Всъщност делото, по което е постановено това решение, се отнася до попадащ в обхвата на този регламент работник, който пребивава в държавата членка, в която е осъществявал последната си трудова дейност и съгласно чието законодателство получава обезщетение за безработица. Този случай изисква прилагането на реда за изчисляване по член 62, параграфи 1 и 2 от посочения регламент и съответно се различава от случая на жалбоподателката в главното производство.
37 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.
По втория въпрос
38 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 62 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно националното законодателство, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.
39 В това отношение, видно от акта за преюдициално запитване, член 54б, алинея 8 от КСО предвижда, от една страна, че специалният изискуем осигурителен период включва както периодите на заетост и осигуряване, завършени съгласно националното законодателство, така и тези, завършени съгласно законодателството на друга държава членка, и от друга страна, че когато този специален изискуем осигурителен период обхваща периоди на заетост и осигуряване, завършени съгласно законодателството на друга държава членка, при определянето на размера на обезщетенията за безработица се вземат предвид доходите, получавани по време на последната заетост, и доходите, получавани съгласно българското законодателство и законодателството на всяка друга държава членка през последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
40 Специалните правила, които национална разпоредба като разглежданата в главното производство предвижда за лицата, които са упражнили правото си на свободно движение и за които се прилага редът за изчисляване по член 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004, отчитат както периодите на заетост, завършени съгласно националното законодателство, така и тези, завършени съгласно законодателството на друга държава членка, при спазване на произтичащата от съображения 1 и 45 от този регламент цел да се гарантира ефективното упражняване на правото на свободно движение на хора. Освен това в съответствие с посочения член 62, параграф 3 тези правила гарантират, че се взема предвид трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани при последната дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на друга държава членка.
41 С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 62 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.
По съдебните разноски
42 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
1)Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.
2)Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009,
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.
Ziemele
Biltgen
Kumin
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 април 2026 година.
Секретар
Председател на състава
A. Calot Escobar
I. Ziemele
*Език на производството: български.