Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

30 април 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Членове 3 и 4 — Презумпция за невиновност — Член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Определение за прекратяване на делото — Съдебно решение, което не се произнася относно вината — Отмяна и връщане на делото на долната инстанция — Констатации на висшестоящия съд относно наличието на състав на престъпление — Задължение на долната инстанция да се съобрази с изводите на висшестоящия съд — Подходящи мерки в случай на нарушение на презумпцията за невиновност “

По дело C‑748/24 [Kotaňák](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Mestský súd Bratislava I (Градски съд Братислава I, Словакия) с акт от 25 април 2024 г., постъпил в Съда на 29 октомври 2024 г., в рамките на наказателно производство срещу

AC, при участието на:

Okresná prokuratúra Bratislava III

LZ, СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin, N. Fenger и Aл. Корнезов, съдии,

генерален адвокат: D. Spielmann,

секретар: I. Illéssy, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 октомври 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за AC, от M. Mandzák, P. Pechanec и M. Pohovej, advokáti,

–за словашкото правителство, от неговите представители,

–за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от R. Lindenthal и M. Wasmeier, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 януари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 4 и 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) и на член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципите на ефективност и на предимство на правото на Съюза.

2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу AC за клевета.

Правна уредба

Директива 2016/343

3 Съображения 16 и 48 от Директива 2016/343 гласят:

„(16)Презумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи или съдебни решения, различни от решенията относно вината, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, докато вината му не бъде установена в съответствие със закона. Такива изявления и съдебни решения не следва да създават впечатлението, че това лице е виновно. Това не следва да засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, като например обвинителния акт, и не засяга съдебните решения, в резултат на които влиза в сила условна присъда, при условие че е спазено правото на защита. Това също така не следва да засяга предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебни или други компетентни органи и се основават на подозрения или елементи на уличаващи доказателства, като например решения за предварително задържане, при условие че тези решения не представят заподозрения или обвиняемия като виновен. Преди да бъде взето предварително решение от процесуално естество, компетентният орган трябва първо да се увери, че съществуват достатъчно елементи на уличаващи доказателства срещу заподозрения или обвиняемия, за да бъде обосновано съответното решение, а решението би могло да съдържа позоваване на тези елементи.

[…] (48)Тъй като с настоящата директива се въвеждат минимални предписания, държавите членки следва да могат да разширят правата, установени в нея, за да осигурят по-висока степен на защита. Степента на защита, предоставена от държавите членки, никога не следва да пада под стандартите, определени в [Хартата] и [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], съгласно тълкуването им от Съда на Европейския съюз и от Европейския съд по правата на човека“.

4 Член 2 от Директивата предвижда:

„Настоящата директива се прилага по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство. Тя се прилага на всички етапи на наказателното производство от момента, в който лицето е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление, до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали лицето е извършило съответното престъпление“.

5 Член 3 от посочената директива гласи:

„Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“.

6 Член 4 („Публично позоваване на вината“) от същата директива, уточнява в параграфи 1 и 2:

„1.Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства.

2.Държавите членки гарантират възможността за вземане на подходящи мерки при нарушение на посоченото в параграф 1 от настоящия член задължение заподозрените или обвиняемите да не бъдат представяни като виновни, в съответствие с настоящата директива, и по-специално с член 10“.

7 Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2016/343:

„Държавите членки гарантират, че обвинението носи тежестта на доказване на вината на заподозрените или обвиняемите. Това не засяга евентуалното задължение на съдията или на компетентния съд да търси както уличаващи, така и оневиняващи доказателства, както и правото на защитата да представя доказателства в съответствие с приложимото национално право“.

8 Член 10, параграф 1 от посочената директива има следния текст:

„Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите разполагат с ефективни правни средства за защита, в случай че правата им по настоящата директива са нарушени“.

Словашкото право

9 Член 373, параграфи 1 и 2 от Trestný zakon (Наказателен кодекс), където се дава определение на престъплението клевета, гласи:

„(1)Който разгласи невярна информация за другиго, която може значително да накърни неговото достойнство сред съгражданите, да му навреди в работата или в извършваната от него дейност, да разстрои семейните му отношения или да му причини друга тежка вреда, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2)Извършителят се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, ако е извършил деянието, посочено в параграф 1:

[…] c)публично“.

10 Член 327, параграф 1 от Trestný poriadok (Наказателно-процесуален кодекс) предвижда:

„Указанията, дадени в решението на въззивния съд относно прилагането на закона, са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане; той е длъжен да извърши действията и да събере доказателствата, разпоредени от въззивния съд“.

Главното производство и преюдициалните въпроси

11 На 18 ноември 2020 г. Okresná prokuratúra Bratislava III (Районна прокуратура Братислава III, Словакия) внася в Okresný súd Bratislava III (Районен съд Братислава III, Словакия) обвинителен акт срещу AC за престъплението клевета по член 373, параграф 1 и параграф 2, буква c) от Наказателния кодекс, в което е обвинен, тъй като е публикувал онлайн няколко видеоклипа, съдържащи редица неверни твърдения.

12 С определение от 8 ноември 2021 г. Okresný súd Bratislava III (Районен съд Братислава III) прекратява наказателното производство с мотива, че посоченото в обвинителния акт поведение не съставлява престъпно деяние.

13 Okresná prokuratúra Bratislava III (Районна прокуратура Братислава III) протестира това определение. С определение от 8 февруари 2022 г. Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава, Словакия) отменя определението на първоинстанционния съд и му връща делото за ново разглеждане, като извърши отново преценка на всички доказателства.

14 В мотивите на определението си Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) приема по-специално, че „[п]редвид съдържанието ѝ, невярната информация с изключително интимен характер, която подсъдимият чрез своето видео е споделил с широк кръг абонати, може сериозно да разстрои партньорските, семейните и приятелските отношения на пострадалата и да подкопае доверието в нея“.

15 С определение от 3 октомври 2022 г. Okresný súd Bratislava III (Районен съд Братислава III) отново прекратява производството, образувано по обвинителния акт срещу AC.

16 Okresná prokuratúra Bratislava III (Районна прокуратура Братислава III) протестира това определение. С определение от 18 април 2023 г. Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) отменя определението на първоинстанционния съд и му връща делото за ново разглеждане.

17 В мотивите на определението си Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) потвърждава изводите, съдържащи се в определението му от 8 февруари 2022 г., и добавя по-специално следните указания:

„От доказателствата, които са събрани в досъдебното производство и на които се позовава и [първоинстанционният съд], несъмнено следва, че подсъдимият си служи с лъжи за пострадалата и я напада, поради което тя се оказва в много неприятни положения в своя семеен кръг и обкръжението си. Интимните отношения между нея и SB са измислица на подсъдимия и това, което той посочва в своите видеоклипове, никога не се е случвало […]. Що се отнася до това коя част от оповестената информация била невярна, това несъмнено е информацията, чиято достоверност е проверена в досъдебното производство с оглед на събраните доказателства и която се отнася за интимните отношения между пострадалата и свидетеля SB и за сексуалните практики, които подсъдимият ясно описва в своя видеоклип“.

18 След реорганизация на словашката съдебна система на 1 юни 2023 г. подсъдността по главното производство е прехвърлена на Mestský súd Bratislava I (Градски съд Братислава I, Словакия), който е запитващата юрисдикция.

19 Пред тази юрисдикция AC изтъква, че някои от изводите на въззивния съд нарушават презумпцията за невиновност, доколкото не оставят място за съмнение в неговата вина, въпреки че не е било необходимо този съд да преценява дали повдигнатите срещу AC обвинения са основателни. Поради това според AC запитващата юрисдикция трябва да се произнесе, без да се съобразява с изводите на въззивния съд.

20 Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно словашките процесуални правила за нея изводите на въззивния съд са задължителни. Тя обаче счита, че тези изводи нарушават презумпцията за невиновност на AC и правото му на защита.

21 В това отношение посочената юрисдикция се съмнява по-специално в пропорционалността на тези изводи, доколкото съгласно словашката правна уредба висшестоящият съд е можел да се ограничи до това да констатира, че първоинстанционното решение е неправилно, и да задължи първоинстанционния съд да проведе събиране на доказателства. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали е релевантно обстоятелството, че висшестоящият съд се е произнесъл единствено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение.

22 По-нататък запитващата юрисдикция иска да се установи какви подходящи мерки по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 евентуално би трябвало да бъдат приети, за да се отстрани нарушение на презумпцията за невиновност. По-конкретно тя иска да се установи дали е необходимо да не се съобрази с правно обвързващите изводи на висшестоящия съд и дори да постанови отвеждане на съдиите от този съд.

23 При тези обстоятелства Mestský súd Bratislava I (Градски съд Братислава I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Противоречи ли на правото на зачитане на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от [Хартата] — във връзка с член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от [Директива 2016/343] — както и на принципа на пропорционалност и правото на защита по член 48, параграф 2 от същата харта, излагането от висшестоящ съд в производство, образувано по протест на прокурор срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на наказателно производство, на следните правни и фактически изводи в мотивите на съдебния му акт, още преди произнасянето по случая по същество и без по него да са събирани доказателства по съдебен ред:

„Предвид съдържанието ѝ, невярната информация с изключително интимен характер, която подсъдимият чрез своето видео е споделил с широк кръг абонати, може сериозно да разстрои партньорските, семейните и приятелските отношения на пострадалата и да подкопае доверието в нея […] От доказателствата, които са събрани в досъдебното производство и на които се позовава и [първоинстанционният съд], несъмнено следва, че подсъдимият си служи с лъжи за пострадалата и я напада, поради което тя се оказва в много неприятни положения в своя семеен кръг и обкръжението си. Интимните отношения между нея и SB са измислица на подсъдимия и това, което той посочва в своите видеоклипове, никога не се е случвало […]. Що се отнася до това коя част от оповестената информация била невярна, това несъмнено е информацията, чиято достоверност е проверена в досъдебното производство с оглед на събраните доказателства и която се отнася за интимните отношения между пострадалата и свидетеля SB и за сексуалните практики, които подсъдимият ясно описва в своя видеоклип“?

2)Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че нито националната правна уредба, нито националната практика задължават висшестоящия съд да извършва преценка на фактическите и правните обстоятелства в мотивите на определение за отмяна и че в тези мотиви е можело само да се посочи, че актът на нисшестоящия съд е опорочен, защото първоинстанционният съд е длъжен да събере доказателствата в основния съдебен процес и въз основа на резултатите от събирането на доказателствата да се произнесе по делото?

3)Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че висшестоящият съд, разглеждащ протеста на прокурора, се произнася само въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, които дори още не са разглеждани пред първоинстанционния съд?

4)При утвърдителен отговор на първия въпрос, представляват ли следните действия и актове подходящи мерки, за да се осигури зачитането на презумпцията за невиновност, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2016/343:

–позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и да се произнесе по делото самостоятелно след надлежно събиране на доказателства; или

–позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и сам да се произнесе отново по делото, постановявайки същия съдебен акт за прекратяване на наказателното производство като вече веднъж отменения от висшестоящия съд; или

–въз основа на твърдение за липса на безпристрастност, направено от заподозрения, да се стигне до отвод на съдиите от висшестоящия съд от участие в производството поради липсата на безпристрастност, тъй като е нарушена презумпцията за невиновност?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

24 Словашкото правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване.

25 От една страна, това правителство изтъква, че запитващата юрисдикция не е уточнила причините, поради които е решила да отправи запитването, така че Съдът не разполага с достатъчно информация за фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените въпроси.

26 От друга страна, посоченото правителство поддържа, че исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза не е необходимо за постановяване на решение по главното производство. Всъщност главното производство не представлявало искане да бъдат приети подходящи мерки по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2016/343. В този контекст, дори да се установи, че мотивите на решението на въззивния съд нарушават презумпцията за невиновност, подобна констатация не би се отразила на редовността на това решение, чиито изводи впрочем не биха попречили на запитващата юрисдикция да се произнесе относно вината или невиновността на подсъдимия, след като е събрала доказателствата в състезателно производство. Освен това запитващата юрисдикция не била компетентна да се произнесе по отвод на съдии от въззивния съд.

27 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. решения от 21 април 1988 г., Pardini, 338/85, EU:C:1988:194, т. 8, и от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 61).

28 От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решения от 13 юли 2000 г. Idéal tourisme, C‑36/99, EU:C:2000:405, т. 20, и от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 62).

29 В това отношение, на първо място, що се отнася до доводите за евентуална непълнота на акта за преюдициално запитване, следва да се подчертае, че съгласно постоянната практика на Съда, която вече е отразена в член 94, букви а) и б) от неговия процедурен правилник, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Освен това е абсолютно необходимо, както предвижда член 94, буква в) от Процедурния правилник, в преюдициалното запитване да са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националната правна уредба, приложима за спора в главното производство (вж. решение от 26 януари 1993 г. Telemarsicabruzzo и др., C‑320/90—C‑322/90, EU:C:1993:26, т. 6, определение от 28 юни 2000 г. Laguillaumie, C‑116/00, EU:C:2000:350, т. 16, както и решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон данни), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 48).

30 В случая следва да се констатира, че актът за преюдициално запитване излага фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените въпроси. Освен това, както личи от точки 20—22 от настоящото решение, в този акт се посочват причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на някои разпоредби от правото на Съюза.

31 Ето защо посоченият акт отговаря на изискванията, предвидени в член 94 от Процедурния правилник, и следователно съдържа достатъчно данни, за да може Съдът да отговори на тези въпроси.

32 На второ място, що се отнася до доводите, че не е необходим отговор от Съда на поставените въпроси, за да може запитващата юрисдикция да се произнесе по главното производство, важно е да се отбележи нейното уточнение, че съгласно словашката правна уредба, когато разглежда главното производство, тази юрисдикция е длъжна да се съобрази с изводите на въззивния съд.

33 В този контекст целта на поставените въпроси е да дадат на запитващата юрисдикция възможност да установи дали тези изводи са съвместими с изискването да бъде спазена презумпцията за невиновност, произтичащо от Директива 2016/343 и от член 48, параграф 1 от Хартата, и евентуално да определи последиците от несъвместимостта на въпросните изводи с това изискване.

34 Следователно не е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза като цяло няма никаква връзка с действителността или с предмета на главното производство.

35 За сметка на това, що се отнася по-конкретно до третата част от четвъртия въпрос, от акта за преюдициално запитване не следва, че Mestský súd Bratislava I (Градски съд Братислава I), който е първоинстанционен съд, е компетентен да се произнесе по евентуално отвеждане на съдии от въззивен съд или че по някакъв начин би могъл да определи последиците от евентуално задължение, произтичащо от правото на Съюза, да предвиди отвеждането на такива съдии.

36 Следователно е очевидно, че тълкуване на нормите на Съюза, за да се прецени дали те налагат такова задължение, няма никаква връзка с предмета на главното производство.

37 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че четвъртият въпрос е недопустим, доколкото се отнася до отвеждането на съдии от въззивен съд, и че поставените въпроси са допустими в останалата им част.

По преюдициалните въпроси

По въпроси от първи до трети

38 С първите си три въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата относно презумпцията за невиновност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение.

39 Член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 предвижда, че държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Тази разпоредба уточнява, че това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства.

40 От член 6, параграф 1 от тази директива следва, че държавите членки гарантират, че обвинението носи тежестта на доказване на вината на заподозрените или обвиняемите. Тази разпоредба уточнява, че това не засяга евентуалното задължение на съдията или на компетентния съд да търси както уличаващи, така и оневиняващи доказателства, както и правото на защитата да представя доказателства в съответствие с приложимото национално право.

41 За да се определи обхватът на тези разпоредби, що се отнася до проверката, която може да бъде извършена от наказателен съд в положение като посоченото в първите три въпроса, в самото начало следва да се припомни, че Директива 2016/343 извършва само минимална хармонизация на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2018 г., Милев, C‑310/18 PPU, EU:C:2018:732, т. 45 и 46).

42 В рамките на тази минимална хармонизация посочената директива разграничава съдебните решения относно вината, които задължително се постановяват в края на наказателния процес, от други процесуални актове, като обвинителните актове и предварителните решения от процесуално естество (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2019 г., Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:1024, т. 32).

43 В случая първите три въпроса се отнасят до досъдебна фаза на наказателното производство, в хода на която въззивен съд трябва да се произнесе по редовността на първоинстанционно решение, с което се определя дали обвинителният акт е достатъчно основание за провеждането на съдебен процес.

44 С оглед на предмета си такова решение на въззивния съд трябва да се счита за съдебно решение, различно от решението относно въпроса за вината по смисъла на член 4, параграф 1 от посочената директива.

45 Същата директива обаче не съдържа правила, уточняващи материалноправните и процесуалните условия за приемането на такова решение.

46 По-конкретно тя не определя нито какви обстоятелства трябва да са налице, за да се приеме това решение, нито правилата за преценка на доказателствата, която евентуално може да бъде извършена за неговото приемане.

47 В това отношение следва по-специално да се отбележи, че макар член 6 от Директива 2016/343 да установява някои правила относно разпределянето на тежестта на доказване в наказателните производства, посочените правила се отнасят до доказване на вината на заподозрените или обвиняемите, така че целта на тези разпоредби не е да уредят събирането на доказателства при приемането на предварително решение като това в главното производство (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2019 г., Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:1024, т. 33).

48 Освен това, като се има предвид, че материалноправните и процесуалните условия за приемането на решение като разглежданото в главното производство попадат в обхвата единствено на националното право (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2019 г., Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:1024, т. 38), общите процесуални правила, уреждащи досъдебната фаза на наказателното производство, което води до приемането на такова решение, не могат да се считат за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно член 48, параграф 2 от Хартата, който предвижда зачитане на правото на защита, не е приложим към тази досъдебна фаза на наказателното производство

49 За сметка на това, предвид определението на приложното поле на Директива 2016/343, изложено в член 2 от нея, и на общия характер на принципа, изразен в член 3 от нея, следва да се приеме, че последният член, съгласно който държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона, се прилага без особено ограничение на всички етапи на наказателно производство срещу физически лица, включително в досъдебната фаза на наказателно производство, каквато е разглежданата понастоящем.

50 Също така от текста на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343, който забранява заподозреният или обвиняемият да бъде представян като виновен, докато вината му не бъде доказана в съответствие със закона, следва, че тази разпоредба се прилага по-специално за съдебните решения, различни от решенията относно вината.

51 Що се отнася до обхвата на член 3 и член 4, параграф 1 от тази директива в производство като това пред запитващата юрисдикция, от практиката на Съда следва, че тези разпоредби във връзка със съображение 16 от нея не са пречка за приемането на предварителни решения от процесуално естество, които се основават на подозрения или обвинителни доказателства, при условие че тези решения не представят обвиняемия като виновен (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2018 г., Милев, C‑310/18 PPU, EU:C:2018:732, т. 44 и 48).

52 От гореизложеното най-напред следва, че Директива 2016/343 не е пречка наказателният съд да извърши, с цел приемане на предварително решение от процесуално естество, преценка на уличаващите доказателства, за да оцени дали в даден случай може да се счита, че е осъществен съставът на престъпление.

53 По-нататък, тази директива не изключва и възможността такова предварително решение да бъде прието, без да е извършено пълно събиране на доказателства и без обвиняемият да е имал възможност да вземе отношение по този въпрос.

54 Накрая, както подчертава генералният адвокат в точка 80 от заключението си, нито една разпоредба от посочената директива не е пречка такова предварително решение да се основе на подробни мотиви.

55 Тези мотиви обаче трябва да бъдат формулирани в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 при спазване на задължението заподозреният или обвиняемият да не се представят като виновни.

56 Макар че посоченият член 4, параграф 1 предоставя свобода на преценка на държавите членки при приемането на необходимите мерки за целите на тази разпоредба, все пак, както личи от съображение 48 от тази директива, степента на защита, предоставяна от държавите членки, никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и ЕКПЧ, и по-специално под стандартите относно презумпцията за невиновност (решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 40).

57 В това отношение трябва да се отбележи, че презумпцията за невиновност е прогласена в член 48, параграф 1 от Хартата, който съответства на член 6, точка 2 от ЕКПЧ, както следва от Разясненията относно Хартата. Затова съгласно член 52, параграф 3 от Хартата член 6, точка 2 от ЕКПЧ следва да се взема под внимание за целите на тълкуването на член 48, параграф 1 от Хартата като минимален праг на закрила (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 41 и цитираната съдебна практика).

58 При това положение, за целите на тълкуването на посочения член 4, параграф 1 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата, следва да се почерпят насоки от практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6, точка 2 от ЕКПЧ (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 42).

59 От тази съдебна практика следва, че принципът на презумпцията за невиновност е нарушен, когато съдебно решение или изявление на длъжностно лице, отнасящо се до лице, обвинено в извършване на престъпление, съдържа ясно изявление, направено при липса на влязла в сила присъда, че съответното лице е извършило въпросното престъпление (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия, CE:ECHR:20140227JUD001710310, § 63, както и решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 43).

60 В това отношение следва да бъде направена разлика между такива решения или изявления, които създават впечатлението, че съответното лице е виновно и които нарушават презумпцията за невиновност, и такива, които само описват състоянието на подозрение (ЕСПЧ, 28 ноември 2002 г., Marziano с/у Италия, CE:ECHR:2002:1128JUD004531399, § 31, и 15 октомври 2013 г., Гуцанови с/у България, CE:ECHR:2013:1015JUD003452910, § 192). Такова нарушение на тази презумпция обаче може да възникне, дори и без да има официално произнасяне относно вината, тъй като мотивите, които предполагат, че магистратът счита съответното лице за виновно, са достатъчни, за да нарушат посочената презумпция (ЕСПЧ, 19 септември 2006 г., Matijasevic с/у Сърбия, CE:ECHR:2006:0919JUD002303704, § 45, и 9 март 2023 г., Rigolio с/у Италия, CE:ECHR:2023:0309JUD002014809, § 94).

61 За да се прецени дали е налице такова нарушение на презумпцията за невиновност, следва да се вземат предвид изборът на изрази от съдебните органи, конкретните обстоятелства, при които те са употребени, както и естеството и контекстът на въпросното производство (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия, CE:ECHR:20140227JUD001710310, § 63, и решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 43).

62 Така, както подчертава генералният адвокат в точка 53 от заключението си, Европейският съд по правата на човека е могъл да приеме, че контекстът около използването на „неуместна“ формулировка, която, изглежда, сочи, че вината на съответното лице е доказана, би могъл да изключи нарушение на презумпцията за невиновност (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 10 октомври 2000 г., Daktaras с/у Литва, CE:ECHR:2000:1010JUD004209598, § 44 и 45).

63 Европейският съд по правата на човека обаче уточнява също така, че за да се вземе предвид производството, в чийто контекст е формулирано дадено изявление, изявленията на съдиите следва да бъдат разгледани по-задълбочено (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 21 септември 2006 г., Pandy c/у Белгия, CE:ECHR:2006:0921JUD001358302, § 43 и 45).

64 Освен това от практиката на Съда личи, че за да се провери дали е зачетена презумпцията за невиновност, трябва съдебното решение заедно с мотивите към него винаги да се анализира в неговата цялост, при положение че всяко изрично споменаване в определени пасажи от съдебното решение на невиновността на едно лице би се обезсмислило, ако други пасажи от това решение могат да бъдат разбрани като преждевременно изразено становище, че то е виновно (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 46).

65 Освен това, определени констатации относно участието на едно лице в престъпление или в осъществяването на състава на такова престъпление могат да бъдат направени, без да се засяга презумпцията за невиновност, когато тези констатации са необходими за решението, което съответният съд трябва да вземе и стига ясно да е указано, че вината на това лице не е установена в съответствие със закона (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 27 февруари 2014 г., Karaman с/у Германия, CE:ECHR:20140227JUD001710310, § 64 и 65, и от 9 март 2023 г., Rigolio с/у Италия, CE:ECHR:2023:0309JUD002014809, § 97, 125 и 126, както и решение от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност), C‑377/18, EU:C:2019:670, т. 45).

66 Макар несъмнено в крайна сметка запитващата юрисдикция да е тази, която трябва да установи дали в хода на производството пред въззивния съд е спазен член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата, Съдът все пак може, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество и въз основа на преписката, с която той разполага, да предостави на тази юрисдикция насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2024 г., Виваком България, C‑369/23, EU:C:2024:1043, т. 41).

67 За тази цел е важно да се подчертае, че от изложеното по-горе следва, че за да се произнесе по спазването на презумпцията за невиновност, запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид както избора на изрази, използвани от Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава), така и конкретните обстоятелства, при които те са били използвани, а също и естеството и контекста на главното производство, за да определи дали спорните изводи на този съд създават впечатлението, че AC е виновен за престъплението, в което е обвинен.

68 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че използването на изрази, сочещи убеждение на въззивния съд, че са осъществени всички елементи от състава на разглежданото престъпление, ако бъде установено от запитващата юрисдикция, би представлявало ясен признак, че този съд е изразил впечатлението, че обвиняемият е виновен за въпросното престъпление.

69 В това отношение изборът на изрази като посочените от генералния адвокат в точка 59 от заключението му, изглежда, сочи — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че въззивният съд е отишъл по-далеч от това да изрази подозрения по отношение на обвиняемия.

70 Що се отнася, на второ място, до конкретните обстоятелства, при които са използвани разглежданите в главното производство изрази, както и до естеството и контекста на това производство, важно е да се подчертае, първо, че доколкото Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) е юрисдикция, мотивите на решението му трябва, както следва от точка 63 от настоящото решение, да бъдат разгледани по-задълбочено.

71 Второ, запитващата юрисдикция следва да вземе предвид факта, че както бе припомнено в точка 43 от настоящото решение, решението на въззивния съд се отнася до досъдебна фаза на наказателното производство, в хода на която въззивният съд трябва да се произнесе по редовността на първоинстанционно решение, с което се определя дали обвинителният акт е достатъчно основание за провеждането на съдебен процес.

72 В този контекст от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че в диспозитива на решението си въззивният съд само е разпоредил делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да извърши нова преценка на доказателствата и да постанови ново решение. Това обстоятелство може да е релевантно, за да се определи значението на изразите, използвани в мотивите на това решение, по-специално ако се приеме, че тези изрази са донякъде двусмислени.

73 Сама по себе обаче формулировката на диспозитива на това решение не е достатъчна, за да се изключи всякакво нарушение на презумпцията за невиновност.

74 Всъщност, от една страна, както бе припомнено в точка 64 от настоящото решение, следва да се вземат предвид мотивите на разглежданото решение в неговата цялост, без да може да се разчита единствено на факта, че някои негови пасажи предполагат, че вината на обвиняемия не е доказана.

75 От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, тезата, че щом едно решение е постановено в досъдебна фаза на наказателно производство, която няма за цел да се произнесе относно вината на обвиняемия, това е достатъчно, за да се изключи всякакво нарушение на презумпцията за невиновност, би била в пряко противоречие с принципа, че въпросната презумпция се прилага за цялото наказателно производство. Освен това подобен подход до голяма степен би обезсмислил член 4, параграф 1 от Директива 2016/343.

76 Трето, важно е да се подчертае, че доколкото запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно националната правна уредба приемането на решение като разглежданото в главното производство по никакъв начин не е обвързано от констатацията, че е осъществен съставът на разглежданото престъпление, няма как подобна констатация да се счита за необходима, за да може въззивният съд да се произнесе.

77 От това следва, че разглежданото в главното производство положение не може да се сравнява с положението, на което се позовава съдебната практика, посочена в точка 65 от настоящото решение.

78 Четвърто, както подчертават словашкото правителство и Европейската комисия, избраните от въззивния съд изрази трябва да се тълкуват, като се вземе предвид обстоятелството, че този съд, който съгласно националната правна уредба е длъжен да изложи мотиви, е отменил на два пъти определенията на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по обвинителния акт, така че е могъл да приеме, че е необходимо да изрази позицията си по-категорично и изчерпателно.

79 Това обстоятелство обаче по никакъв начин не може да оправдае използването на изрази, които създават впечатлението, че обвиняемият е виновен за вмененото му престъпление, тъй като — както подчертава генералният адвокат в точка 66 от заключението си — в досъдебната фаза на наказателното производство е напълно допустимо да се използват формулировки, които зачитат презумпцията за невиновност, като същевременно са достатъчно убедителни, за да обосноват предаването на обвиняемия на наказателен съд.

80 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първите три въпроса следва да се отговори, че член 3, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение, стига този извод да не създава впечатлението, че лицето е виновно за престъплението.

По четвъртия въпрос

81 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на ефективност и с принципа на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд е длъжен, от една страна, да не се съобрази с изводите на въззивен съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, и от друга страна, да не предприема процесуалните действия, разпоредени от въззивния съд.

82 Член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 гласи, че държавите членки гарантират възможността за вземане на подходящи мерки при нарушение на посоченото в член 4, параграф 1 от тази директива задължение заподозрените или обвиняемите да не бъдат представяни като виновни, в съответствие с посочената директива, и по-специално с член 10.

83 Член 10 задължава държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите разполагат с ефективни правни средства за защита, в случай че правата им по същата директива са нарушени.

84 Член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 изисква да бъдат предвидени „подходящи мерки“, но следва да се отбележи, че той не уточнява естеството на тези мерки. При липсата на хармонизация в това отношение държавите членки трябва да ги определят в съответствие с принципа на процесуална автономия. При все това тези мерки трябва да отговарят на двойното условие да не са по-неблагоприятни от мерките, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по аналогия решение от 24 юни 2025 г., GR REAL, C‑351/23, EU:C:2025:474, т. 56).

85 В случая запитващата юрисдикция не дава никакви указания относно мерките, които могат да бъдат приети по силата на словашката правна уредба в случай на нарушение на презумпцията за невиновност.

86 Освен това, макар словашкото правителство да посочва някои мерки, предвидени за тази цел в националната правна уредба, следва да се констатира — без да е необходимо да се взема отношение по въпроса дали такива мерки са подходящи да отговорят на изискванията по член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 или по спазването на принципите на равностойност и ефективност — че при всички положения тези мерки нямат за цел или резултат да ограничат обхвата, що се отнася до първоинстанционния съд, на изводите, направени от въззивния съд в рамките на производство като главното.

87 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 99 от заключението си, независимо от подходящите мерки, които държава членка трябва да предприеме, за да отстрани в съответствие с член 4, параграф 2 нарушение на презумпцията за невиновност, може да се наложи първоинстанционен съд, който се намира в положение като разглежданото в главното производство, да вземе мерки, за да се гарантира спазването на презумпцията за невиновност.

88 Всъщност такъв съд по принцип трябва да спазва член 3 от Директива 2016/343, който изисква заподозрените и обвиняемите да се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона.

89 При все това, когато приема предварително решение от процесуално естество, първоинстанционният съд не може, без да наруши посочения член 3, да се съобрази с извод на въззивния съд, според който обвиняемият се счита за виновен, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона, тъй като в подобна хипотеза самият първоинстанционен съд би бил принуден преждевременно да счете това лице за виновно.

90 При положение че посоченият член 3 е достатъчно ясен, точен и безусловен, за да му се признае директен ефект, по силата на принципа на предимство на правото на Съюза запитващата юрисдикция следва евентуално да остави без приложение национална правна уредба, която би възпрепятствала прилагането му по делото, с което е сезирана (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 53 и цитираната съдебна практика).

91 Освен това в този контекст следва да се припомни, че правото на Съюза не допуска националният съд, който следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд след обжалване, да бъде обвързан съгласно националното процесуално право от направените от висшестоящия съд правни изводи, когато въз основа на тълкуването, което е поискал от Съда, намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 2010 г., Елчинов, C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 32, и от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд, C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 75).

92 От това следва, че ако запитващата юрисдикция приеме, че с оглед на отговора, даден на първите три въпроса, някои изводи на въззивния съд са несъвместими с презумпцията за невиновност, закрепена в член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48, параграф 1 от Хартата, тази юрисдикция ще трябва да се произнесе по главното производство в отклонение от тези изводи и националната норма, която я задължава да ги следва, не може да ѝ попречи да направи това.

93 От това обаче не може да се заключи, че съд, който се намира в положение като разглежданото в главното производство, би трябвало да се отклони от решението на въззивния съд в неговата цялост.

94 Всъщност обстоятелството, че някои от изводите на въззивния съд нарушават презумпцията за невиновност, не означава непременно, че решението, в което те са включени, в неговата цялост е несъвместимо с тази презумпция.

95 По-конкретно не може да се приеме, че процесуалните действия, разпоредени от въззивен съд с решение, което отчасти е мотивирано от такива изводи, сами по себе си трябва да се считат за противоречащи на посочената презумпция.

96 Така в положение като разглежданото в главното производство действието, състоящо се във връщане на делото на първоинстанционния съд след отмяна на постановения от този съд акт за прекратяване на делото, за да го преразгледа, само по себе си не взема отношение относно вината на съответното лице.

97 Ето защо не може да се приеме, че произтичащото от член 3 от Директива 2016/343 задължение да не се вземат предвид изводите, несъвместими с презумпцията за невиновност, е пречка първоинстанционният съд да бъде задължен съгласно национална правна уредба да изпълни разпоредените от въззивния съд процесуални действия, включително когато решението на последния съд отчасти е мотивирано от такива изводи.

98 Следователно отговорът на четвъртия въпрос е, че член 3 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на предимство на правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд трябва да не се съобрази с изводите на въззивния съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, без обаче този член 3 да е пречка същият първоинстанционен съд да бъде задължен да изпълни разпоредените от въззивния съд процесуални действия.

По съдебните разноски

99 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)Член 3, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство във връзка с член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение, стига този извод да не създава впечатлението, че лицето е виновно за престъплението.

2)Член 3 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на предимство на правото на Съюза

трябва да се тълкува в смисъл, че

първоинстанционният съд трябва да не се съобрази с изводите на въззивния съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, без обаче този член 3 да е пречка същият първоинстанционен съд да бъде задължен да изпълни разпоредените от въззивния съд процесуални действия.

Подписи

*Език на производството: словашки.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.