Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

6 май 2026 година(*)

„ Конкуренция — Картели — Пазар на лицензирани мъжки, женски и детски облекла и аксесоари от марката Pierre Cardin — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС — Глоба — Грешка при прилагането на правото — Пропорционалност — Правомощие за пълен съдебен контрол “

По дело T‑87/25,

Westfälisches Textilwerk Adolf Ahlers Stiftung & Co. KG, установено в Херфорд (Германия), представлявано от U. Itzen, N. Andree, A. Pliego Selie и S. Prüfer, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от M. Domecq, A. Keidel и I. Naglis,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: K. Kowalik-Bańczyk, председател на състава, R. da Silva Passos (докладчик) и H. Cassagnabère, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството

и в съдебното заседание от 11 декември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Westfälisches Textilwerk Adolf Ahlers Stiftung & Co. KG, иска главно отмяната по същество на член 2, първа алинея, буква б) и член 3 от решение C(2024) 8150 final на Комисията от 28 ноември 2024 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.40642 — Pierre Cardin) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) и при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената му глоба.

От фактическа страна

2 На основание член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), вследствие на жалба, подадена на 25 март 2019 г., Европейската комисия установява в обжалваното решение, че през периода от 1 януари 2008 г. до 31 март 2021 г. (наричан по-нататък „периодът на нарушението“) Pierre Cardin Evolution и Société de Gestion Pierre Cardin (наричани по-нататък „дружествата Pierre Cardin“), както и жалбоподателят са участвали в споразумения или съгласувани практики, свързани с продажбата на продукти от марката Pierre Cardin.

3 През периода на нарушението жалбоподателят е дружество майка на група от предприятия (наричана по-нататък „групата Ahlers“) и съответно притежава непряко по-голямата част от капитала с право на глас в Ahlers AG, включително неговите дъщерни дружества (наричано по-нататък „Ahlers AG“). През посочения период Ahlers AG притежава по-голямата част от капитала в редица дъщерни дружества.

4 През периода на нарушението основната дейност на групата Ahlers е производството и дистрибуцията на облекла в Европа, основно с марката Pierre Cardin.

5 В края на април 2023 г. Ahlers AG подава молба за откриване на производство по несъстоятелност и са назначени временни синдици.

6 На 15 юли 2023 г. по отношение на Ahlers AG е открито официално производство по несъстоятелност и поради това надзорът върху дейността на предприятията, които са в производство по несъстоятелност, е прехвърлен на постоянни синдици. Същия ден постоянните синдици продават търговската дейност на Ahlers AG и я прехвърлят на трето лице — независим инвеститор, без възможност за последващо обратно изкупуване.

7 След обмен на информация между синдиците и службите на Комисията, с писмо от 18 юли 2023 г. службите на Комисията уведомяват постоянните синдици за намерението си евентуално да не налагат глоба на приобретателя на Ahlers AG в качеството му на икономически приемник на Ahlers AG. Службите на Комисията посочват обаче, че на този етап от разследването посочената информация няма официален и обвързващ характер за Комисията.

8 На 18 март 2024 г. жалбоподателят подава искане за намаляване на глобата, за чийто размер е предварително уведомен от Комисията. В подкрепа на искането си жалбоподателят се позовава на точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264), като изтъква неспособност за плащане.

9 Вследствие на това искане Комисията приема по същество в съображения 508—519 от обжалваното решение, че оборотът, който следва да се вземе предвид при изчисляването на тавана на глобата, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, е консолидираният оборот на жалбоподателя за последната стопанска година, предхождаща приемането на обжалваното решение, която е между 1 декември 2022 г. и 30 ноември 2023 г. Поради това оборотът, който Комисията възприема при изчисляването на тавана, включва не само оборота, реализиран от жалбоподателя през този период, но и оборота, който е реализиран от Ahlers AG до 15 юли 2023 г.

10 По-нататък в съображение 531 Комисията посочва следното:

„Въз основа на доказателствата, описани в приложение I, и за да се избегне налагането на глоба, която би могла сериозно да засегне икономическата жизнеспособност на Ahlers, окончателният размер на глобата, която следва да се наложи на [жалбоподателя] трябва да се намали на 3 500 000 EUR на основание точка 35 от Насоките за определяне на глобите. Този размер представлява намаление от около 66,09 %“.

11 В член 1 от обжалваното решение Комисията приема, че жалбоподателят и дружествата Pierre Cardin са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в единно продължено нарушение, обхващащо цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП), което се изразява в споразумения или съгласувани практики, имащи за цел нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

12 Предвид установеното нарушение, в член 2, първа алинея, буква б) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателя глоба в размер на 3 500 000 евро.

13 С писмо, приложено към обжалваното решение, Комисията се произнася по искането за намаляване на глобата (вж. т. 8 по-горе). Така в член 3 от обжалваното решение тя постановява, че на жалбоподателя е разрешено да плати глобата на вноски, при условие че сумата от 250 000 евро бъде платена в срок от три месеца от датата на решението. Останалата сума следва да се плати на три годишни вноски, а именно 750 000 евро до 30 юни 2026 г., 1 000 000 евро до 30 юни 2027 г. и 1 500 000 евро до 30 юни 2028 г., ведно с лихви върху дължимите суми, изчислени за всяка от тези вноски до деня на плащането.

14 Съгласно член 5 от обжалваното решение адресати на посоченото решение са само жалбоподателят и дружествата Pierre Cardin. За сметка на това Ahlers AG не е адресат на това решение.

Искания на страните

15 Жалбоподателят моли Общия съд:

–като главно искане, да отмени по същество член 2, първа алинея, буква б) и член 3 от обжалваното решение,

–при условията на евентуалност, да намали размера на наложената му глоба,

–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16 Комисията моли Общия съд:

–като главно искане, да отхвърли жалбата,

–при условията на евентуалност, да определи размера на наложената на жалбоподателя глоба в размер, който счита за подходящ,

–да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

17 Най-напред следва да се уточни, че с жалбата си жалбоподателят не оспорва заключенията на Комисията, съдържащи се в обжалваното решение, съгласно които неговото поведение представлява нарушение на правилата от правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Той не оспорва и преценката на Комисията относно неговата неспособност за плащане, съдържаща се в писмото, приложено към обжалваното решение (вж. т. 8 и 13 по-горе).

18 Всъщност с настоящата жалба жалбоподателят иска единствено отмяна на обжалваното решение в частта относно размера на наложената му глоба, определена в член 2, първа алинея, буква б) и член 3 от това решение. Така жалбоподателят иска частична отмяна на обжалваното решение или, при условията на евентуалност, Общият съд да намали размера на глобата при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол, така че глобата да не надвишава 10 % от реализирания от жалбоподателя оборот през последната пълна стопанска година, предхождаща приемането на обжалваното решение.

По главното искане

19 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, свързано с обстоятелството, че Комисията е допуснала грешки при прилагането на правото и в преценката и е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, като погрешно е приложила тавана от 10 % от годишния оборот при определяне на размера на глобата. С първото си оплакване той твърди по същество, че Комисията не е отчела обстоятелството, че таванът на глобата, съответстващ на 10 % от оборота, се прилага индивидуално спрямо отделните стопански единици. С второто си оплакване жалбоподателят твърди, че към датата на приемане на обжалваното решение с Ahlers AG не са част от една и съща стопанска единица. С третото си оплакване жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение при изчисляване на тавана на глобата, която му е наложена, Комисията е допуснала грешка, като е отчела реализирания от Ahlers AG оборот. С четвъртото си оплакване жалбоподателят поддържа, че цитираната в обжалваното решение съдебна практика не е в подкрепа на възприетия от Комисията подход, а с петото си основание твърди, че подходът на Комисията обуславя неподходящ (несъразмерен) резултат, доколкото такъв подход води до непропорционален размер на глобата, който не може да бъде оправдан със съображения, свързани с необходимост да се гарантира ефективност на санкциите в областта на конкуренцията.

По първите четири оплаквания от единственото основание, свързани с грешки, които Комисията е допуснала, от една страна, като е приела, че жалбоподателят и Ahlers AG принадлежат към една стопанска единица за целите на изчисляване на размера на наложената глоба, и от друга страна, като е отчела реализирания от Ahlers AG оборот при изчисляването на посочения таван

20 С първите четири оплаквания от единственото основание, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателят по същество упреква Комисията, че при изчисляването на тавана на наложената му глоба не е отчела обстоятелството, че към момента на приемане на обжалваното решение с Ahlers AG вече не са били част от една и съща стопанска единица. Поради това Комисията допуснала грешка при прилагането на правото, тъй като при изчисляването на посочения таван отчела консолидирания оборот на жалбоподателя и съответно взела предвид реализирания от Ahlers AG оборот при изчисляването на тавана на глобата, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

21 Най-напред, жалбоподателят подчертава, че съгласно съдебната практика определянето на тавана на глобата на 10 % от оборота има за цел да се избегне налагането на непропорционална спрямо големината на санкционираното предприятие глоба, като по този начин се предотврати сериозно засягане на икономическата жизнеспособност на предприятието, за което има опасност да бъде изтласкано от пазара.

22 Освен това, първо, от текста на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 следвало, че таванът на глобата от 10 % от оборота трябва да се изчислява поотделно за всяко съответно предприятие, което е част от стопанската единица, такава каквато тя е към момента на приемане на решението, с което се налага глобата, като Комисията не разполага с право на преценка в това отношение. Като се позовава по-конкретно на решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771), и от 25 ноември 2020 г., Комисия/GEA Group (C‑823/18 P, EU:C:2020:955), жалбоподателят твърди, че ако преди приемането на решение, с което се налага глоба, дадена съществуваща преди това стопанска единица е променена, таванът на глобата трябвало да се приложи поотделно за всяка от стопанските единици и да се изчисли в зависимост от тавана на оборота, реализиран от всяка от тях. Такъв бил разглежданият случай, тъй като на 15 юли 2023 г., т.е. преди приемането на обжалваното решение, било открито официално производство по несъстоятелност, а на същия ден търговската дейност на Ahlers AG била прехвърлена на трето лице. Следователно с отчитането на грешен размер на оборота при определянето на посочения таван, в обжалваното решение било допуснато нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

23 Второ, жалбоподателят твърди, че съгласно германското право в областта на несъстоятелността, като акционер на Ahlers AG той не разполага с правомощие да оказва влияние върху производството по несъстоятелност и върху процеса на продажба. Според жалбоподателя синдиците трябвало да продадат имуществото на дружеството, за да удовлетворят неговите кредитори. Жалбоподателят твърди също, че кредиторите на Ahlers AG не били напълно удовлетворени, поради което нямало остатък, който да му бъде разпределен в качеството на акционер на Ahlers AG. Освен това Комисията била тясно обвързана от процеса на продажба на Ahlers AG, като потвърдила, че не може да се вмени отговорност с налагане на глоба по отношение на прехвърлените активи или техния приобретател.

24 Трето, жалбоподателят поддържа, че съгласно съдебната практика продажбата на дъщерно дружество от дружество майка може да прекрати съществуващата преди това помежду им стопанска единица. В това отношение той твърди, че в разглеждания случай, макар продажбата да е осъществена посредством комбинирано прехвърляне на активи и акции, а като дружество в ликвидация, Ahlers AG да продължава да съществува от правна гледна точка, следвало да се констатира, че притежаваните от него активи и акции в това дружество, както и участия в дъщерни дружества, които все още са жизнеспособни, и съответно търговската дейност на Ahlers AG, са били окончателно прехвърлени на приобретателя, поради което жалбоподателят бил окончателно лишен от собственост.

25 Четвърто, жалбоподателят твърди, че цитираната в точка 10.3.5 от обжалваното решение съдебна практика, по-специално решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия (C‑702/19 P, EU:C:2020:857), не е приложима в случая, тъй като тя се отнася само до определянето на релевантната стопанска година за изчисляване на тавана на глобата. Жалбоподателят твърди, че поради това Комисията е допуснала грешка, като се е позовала на посочената съдебна практика, за да оправдае неправилното отчитане на оборота, реализиран от самостоятелна стопанска единица, Ahlers AG, за целите на изчисляването на тавана на наложената му глоба. Тоест според жалбоподателя таванът от 10 % трябва да бъде определен в зависимост, от една страна, от релевантната стопанска единица и от друга страна, от релевантната референтна година, която се отнася до тази стопанска единица. Според жалбоподателя съдебната практика не допуска смесването на тези два последователни етапа, тъй като в противен случай това би било в разрез с разпоредбите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

26 Комисията оспорва тези доводи.

27 Следва да се констатира, че с първите четири оплаквания от единственото основание жалбоподателят по същество оспорва обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията не е изчислила тавана от 10 % от оборота, реализиран поотделно от всяко от дружествата от групата, а го е направила в зависимост от консолидирания оборот на жалбоподателя, който включва реализирания от Ahlers AG оборот, въпреки че към момента на приемане на обжалваното решение тези две предприятия вече не са били част от една и съща стопанска единица. Така жалбоподателят твърди, че като е счела, че релевантната „предходна стопанска година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент №º1/2003 е стопанската година между 1 декември 2022 г. и 30 ноември 2023 г., Комисията е допуснала грешка в изчисляването на тавана на наложената му глоба. Всъщност тя следвало да вземе предвид само реализирания от жалбоподателя оборот през посочения период, без да включва реализирания от Ahlers AG оборот.

28 На първо място, що се отнася до отговорността на жалбоподателя за нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, за което е санкциониран с обжалваното решение, следва да се припомни, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията може да налага глоби на предприятия, които нарушават член 101 ДФЕС, при условие че за всяко предприятие, което има участие в нарушението, глобата не надвишава 10 % от общия размер на оборота му през предходната стопанска година.

29 Нито член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, нито съдебната практика обаче определят кое юридическо или физическо лице Комисията трябва да подведе под отговорност за нарушението и да го санкционира, като му наложи глоба (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 51 и цитираната съдебна практика).

30 Според постоянната съдебна практика дружеството майка може да носи отговорност за неправомерното поведение на дъщерно дружество по-специално когато, макар да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, а по същество изпълнява указанията, които му дава дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Това е така, защото в подобно положение дружеството майка и дъщерното му дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно предприятие по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика).

31 Освен това съгласно установената практика на Съда отговорното за неправомерното поведение на дъщерното си дружество дружество майка е осъдено лично за нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, разглеждано като извършено от самото него поради решаващото му влияние върху неговото дъщерно дружество, позволило му да определи пазарното поведение на последното (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 56 и цитираната съдебна практика).

32 Всъщност правото на Съюза в областта на конкуренцията се основава на принципа на личната отговорност на стопанската единица, извършила нарушението. Така, ако дружеството майка е част от тази стопанска единица, то се счита за лично и солидарно отговорно за извършеното нарушение заедно с другите юридически лица, от които се състои тази единица (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 57 и цитираната съдебна практика).

33 От съдебната практика също така следва, че когато съществуват няколко физически или юридически лица, например дружество майка и дъщерно дружество, които могат да носят отговорност за неправомерното поведение на съответното предприятие, Комисията е свободна да избира дали да подведе под отговорност за посоченото поведение едно от тях, или всички едновременно (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., Uralita/Комисия, T‑349/08, непубликувано, EU:T:2011:622, т. 58—60 и цитираната съдебна практика).

34 В случая следва да се припомни, че в съображение 474 от обжалваното решение Комисията е счела, без това да се оспорва от жалбоподателя, че Ahlers AG и едно друго предприятие не са вземали самостоятелни решения за поведението си във връзка с продуктите от марката Pierre Cardin, а във всички основни аспекти са прилагали указанията, дадени от страна на жалбоподателя. Според Комисията посочените предприятия образуват една и съща стопанска единица с жалбоподателя за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

35 Следователно трябва да се констатира, от една страна, че жалбоподателят е участвал в нарушението по член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, което е санкционирано с обжалваното решение (вж. т. 2 по-горе), и от друга страна, че през целия период на нарушението, както и през част от стопанската година, отчетена от Комисията за изчисляването на наложената му глоба, т.е. между 1 декември 2022 г. и 15 юли 2023 г., жалбоподателят е бил дружество майка на групата Ahlers и поради това непряко е притежавал по-голямата част от капитала на Ahlers AG (вж. т. 3 и 9 по-горе).

36 В това отношение жалбоподателят не твърди, че откриването на официално производство по несъстоятелност спрямо Ahlers AG и прехвърлянето на 15 юли 2023 г. на неговата търговска дейност на трето лице (вж. т. 6 по-горе) водят до отпадане на отговорността му в установеното и санкционирано с обжалваното решение нарушение.

37 Всъщност, независимо от откриването на производство по несъстоятелност и последвалото прехвърляне на търговската дейност, в резултат на което към момента на приемане на обжалваното решение жалбоподателят и Ahlers AG вече не са част от една и съща стопанска единица, жалбоподателят не оспорва факта, че в обжалваното решение Комисията го счита за отговорен в установеното нарушение, без обаче да приема, че той носи солидарна отговорност с Ahlers AG.

38 Така Комисията приема в член 1 от обжалваното решение, че жалбоподателят и две други дружества, а именно дружествата Pierre Cardin, са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и съответно подвежда жалбоподателя под отговорност за нарушението, без обаче да обявява за отговорно и Ahlers AG. Освен това следва да се констатира, че с настоящата жалба жалбоподателят не оспорва нито собствената си отговорност във въпросното нарушение, като съответно не иска отмяна на член 1 от обжалваното решение, нито факта, че Ahlers AG не е посочено в този член от обжалваното решение и не е негов адресат (вж. т. 17 и 18 по-горе).

39 На второ място, възникват въпросите, първо, дали в обжалваното решение Комисията правилно е отчела като „предходна стопанска година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент №º1/2003 стопанската година от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г., и второ, дали при изчисляването на тавана на глобата Комисията е следвало да вземе предвид само оборота на жалбоподателя през този период, или, както е направила в обжалваното решение, да отчете и оборота на Ahlers AG.

40 В това отношение, от една страна, следва да се констатира, че в съображение 515 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че през периода на нарушението жалбоподателят, Ahlers AG и едно друго предприятие образуват една-единствена стопанска единица, както и че през стопанската година от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г. Ahlers AG е реализирало по-голямата част от оборота на жалбоподателя. Комисията приема, че за прилагането на тавана от 10 % от оборота отчитането на оборота на Ahlers AG до 15 юли 2023 г., датата на прехвърлянето на неговата търговска дейност на трето лице, е в състояние да гарантира пропорционалност на глобата предвид икономическото положение на жалбоподателя в периода на нарушението. В този контекст Комисията отбелязва също така, че по-слабият оборот, реализиран от останалите предприятия без Ahlers AG, а именно основно жалбоподателя след 16 юли 2023 г., след прехвърлянето на търговската дейност на Ahlers AG на трето лице, разкрива икономическото положение на жалбоподателя през оставащите месеци от стопанската година, която тече от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г., но не отразява точно неговото икономическо положение през цялата стопанска година или през периода на нарушението. Комисията посочва също, че ако целият годишен оборот на Ahlers AG за 2023 г. е бил изключен при изчисляването на глобата, това е щяло да доведе до определяне на прекалено нисък размер на глобата и по този начин напълно да я лиши от възпиращ ефект.

41 От друга страна, що се отнася до оборота, който следва да се вземе предвид при изчисляването на тавана на глобата, наложена на жалбоподателя, от съдебната практика следва, че горната граница на размера на глобата, предвидена в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, чието съдържание е припомнено в точка 28 по-горе, е предназначена да предотврати налагането на глоби, за които може да се предвиди, че е невъзможно да бъдат платени от съответните предприятия предвид големината на тези предприятия, определена, макар и приблизително и несъвършено, с оглед на цялостния им оборот. Следователно това е граница, която следва да се прилага еднакво към всички предприятия и която се определя в зависимост от големината на всяко от тях с цел да се избегне налагането на прекомерни и несъразмерни глоби (вж. решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 48 и цитираната съдебна практика).

42 Тази цел обаче трябва да се съвместява с необходимостта глобата да има достатъчен възпиращ ефект, което оправдава отчитането на големината и икономическата мощ на съответното предприятие, тоест на цялостните ресурси на извършителя на нарушението (вж. решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 49 и цитираната съдебна практика).

43 Всъщност именно търсеното въздействие върху съответното предприятие оправдава отчитането на големината и цялостните ресурси на това предприятие, така че да се осигури достатъчен възпиращ ефект на глобата, при което санкцията не трябва да е пренебрежимо малка в частност с оглед на финансовите възможности на това предприятие (вж. решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 50 и цитираната съдебна практика). При тези условия се явява оправдано, когато се оценяват финансовите ресурси на предприятие, което отговаря за нарушение на правилата за конкуренция в правото на Съюза, да се взема предвид оборотът на всички дружества, спрямо които съответното предприятие има възможността да упражнява решаващо влияние (вж. решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 51 и цитираната съдебна практика). Освен това, както изтъква Комисията, тя не е длъжна при определянето на размера на глобата да взема предвид нестабилното финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би означавало да се осигури неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 327 и цитираната съдебна практика).

44 Поради това, за да се определи „предходната стопанска година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Комисията трябва да прецени във всеки конкретен случай и предвид контекста и целите на установения в Регламент № 1/2003 санкционен режим необходимото въздействие върху съответното предприятие, по-специално като вземе предвид оборот, който отразява действителното икономическо положение на това предприятие в периода, през който е извършено нарушението (вж. решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, C‑702/19 P, EU:C:2020:857, т. 102 и цитираната съдебна практика).

45 В случая, що се отнася, на първо място, до релевантната „предходна стопанска година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент №º1/2003 и нейното определяне в периода между 1 декември 2022 г. и 30 ноември 2023 г. (първият от посочените в т. 39 по-горе въпроси), следва да се отбележи, че в бележка под линия 827 от обжалваното решение Комисията е посочила, че този референтен период съвпада със стопанската година на Ahlers AG и на жалбоподателя, което впрочем той не оспорва.

46 Доколкото обаче обжалваното решение е прието на 28 ноември 2024 г., следва да се констатира, че Комисията правилно отбелязва в съображение 511 от обжалваното решение, че „предходната стопанска година“ по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 е от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г. Освен това самият жалбоподател потвърждава, че изборът на Комисията да вземе предвид тази година като референтна година за целите на прилагането на прага от 10 % от оборота, не се оспорва в случая.

47 Що се отнася, на второ място, до въпроса дали при изчисляването на тавана на глобата Комисията е трябвало да отчете единствено оборота на жалбоподателя, или, както е направила в обжалваното решение, и този на Ahlers AG (вторият посочен в т. 39 по-горе въпрос), следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва размера на оборота, възприет в обжалваното решение, а само обстоятелството, че при изчисляването на тавана на глобата Комисията е взела предвид неговият консолидиран оборот, който включва и реализирания от Ahlers AG оборот между 1 декември 2022 г. и 15 юли 2023 г., а не се основава единствено на неговия оборот.

48 Освен това следва да се припомни, че както посочва Комисията в съображения 511 и 512 от обжалваното решение, без това да е оспорено от жалбоподател, през периода от 1 декември 2022 г. до 15 юли 2023 г., датата на прехвърляне на търговската дейност на Ahlers AG на трето лице, реализираният от Ahlers AG оборот е част от консолидирания оборот на жалбоподателя.

49 В това отношение целта на действащите в правото на Съюза правила за счетоводна консолидация е да се даде вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултата от дейността на включените в групата дружества, взети като цяло. Затова член 22, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 2013 г., стр. 19) налага задължение за съставяне на консолидирани отчети на всяко предприятие майка, което в частност притежава мнозинството от гласовете в дъщерното предприятие или има право да назначава или освобождава членовете на управителния или надзорния орган на това предприятие, или пък има право да упражнява „господстващо влияние“ върху това предприятие (вж. по аналогия решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 54).

50 Оттук следва, че когато е надлежно установено, че дружество, което оглавява група, носи отговорност за дадено нарушение, както е в разглеждания случай, Комисията може да оцени финансовите възможности на това дружество, като вземе предвид консолидираните му отчети, доколкото същите могат да се смятат за релевантен фактор за преценка (решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 55).

51 Освен това следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, ако се допусне предприятие, което е извършило нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията — чрез прехвърляне на трето лице на сектор от дейността му преди приемането на решение, с което му се налага глоба — да намали чувствително тавана, който тази глоба не трябва да надвишава, ефективността на санкциите, предвидени от Регламент № 1/2003, би била сериозно застрашена (решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, C‑702/19 P, EU:C:2020:857, т. 104).

52 В разглеждания случай, при положение че съгласно посочената в точка 44 по-горе съдебна практика реализираният оборот през предходната стопанска година по смисъла на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 трябва да отразява действителното икономическо положение на предприятието през периода, в който е извършено нарушението, Комисията не може да бъде упреквана, че е взела предвид консолидирания оборот на жалбоподателя като дружество майка, който съответно включва оборота на неговото дъщерно дружество, Ahlers AG, между 1 декември 2022 г. и 15 юли 2023 г. Всъщност жалбоподателят не оспорва, че през периода на нарушението и до последно посочената дата е бил една стопанска единица с Ahlers AG, върху което е упражнявал решаващо влияние.

53 Освен това следва да се отбележи, че при обстоятелствата в разглеждания случай и както това вече бе посочено в точка 40 по-горе, ако Комисията беше изчислила размера на глобата въз основа единствено на реализирания от жалбоподателя оборот, този размер би бил незначителен спрямо тежестта на нарушението, неговата продължителност и незаконните облаги от него през целия период на извършването му.

54 В това отношение при всички положения следва да се констатира, че както твърди Комисията, тя е имала право дори да приеме за референтен период за изчисляването на тавана на наложената на жалбоподателя глоба стопанската година, която е текла от 1 декември 2021 г. до 30 ноември 2022 г., което е щяло да бъде по-неблагоприятно за него. Всъщност Комисията е имала право да приеме, както бе посочено в точка 44 по-горе, че тази стопанска година отразява най-добре действителното икономическо положение на предприятието през периода на извършване на нарушението, доколкото това е последната пълна стопанска година, в хода на която Ahlers AG и жалбоподателят са образували една-единствена стопанска единица, какъвто е случаят за целия период на извършване на нарушението.

55 Освен това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, включително тези, изтъкнати в съдебното заседание, че в разглеждания случай изчисляването на тавана на глобата, която му е наложена с обжалваното решение, е в разрез с практиката на Съда, произтичаща по-специално от решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771), и от 25 ноември 2020 г., Комисия/GEA Group (C‑823/18 P, EU:C:2020:955).

56 Всъщност в точки 53, 57 и 58 от решение от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771), Съдът приема, че когато към датата на приемане на решението, с което им се налага глоба за нарушаване на правата на конкуренцията, дружество майка и дъщерно дружество вече не съставляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, всяко от тях има право за него отделно да бъде приложен таванът от 10 % от оборота, и че при това положение дружеството майка няма основание да ползва тавана, приложим за бившето му дъщерно дружество. Така Съдът отхвърля довода, че понятието за солидарна отговорност означава, че дружество майка не може да бъде осъдено да плати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество.

57 По същия начин в точки 75, 77, 79 и 80 от решение от 25 ноември 2020 г., Комисия/GEA Group (C‑823/18 P, EU:C:2020:955), Съдът, позовавайки се и на съдебната практика, произтичаща от решение от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771), припомня най-напред, че когато към датата на приемане на решението, с което им се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, две различни юридически лица, като дружество майка и дъщерно дружество, вече не съставляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, всяко от тях има право за него отделно да бъде приложен таванът от 10 % от оборота. По-нататък Съдът утвърждава тавана, който Комисията е изчислила поотделно за всяко едно от тези две юридически лица въз основа на реализирания оборот за стопанската година, предхождаща приемането на спорното решение по делото, от което следва, че дружеството майка е самостоятелно отговорно за част от наложената глоба.

58 За сметка на това по настоящото дело, освен за дружествата Pierre Cardin, единствено по отношение на дружеството майка, т.е. жалбоподателя, е прието, че е нарушил член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (вж. т. 11 по-горе). Следователно с обжалваното решение е наложена глоба за нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията само на жалбоподателя, като дружество майка, без Ahlers AG, като негово бивше дъщерно дружество, като той е адресат на това решение (вж. т. 12 и 14 по-горе).

59 От изложеното следва, че жалбоподателят няма основание да поддържа, че при изчисляването на реализирания между 1 декември 2022 г. и 15 юли 2023 г. оборот Комисията е трябвало да вземе предвид само оборота, реализиран от него през този период, без да отчита оборота, реализиран от дъщерното му дружество, Ahlers AG.

60 Следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагането на правото, като за изчисляването на тавана на глобата, наложена на жалбоподателя, е отчела неговия консолидиран оборот за стопанската година от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г., който съгласно съдебната практика, цитирана в точка 44 по-горе, включва съответно и оборота, реализиран от Ahlers AG до 15 юли 2023 г., датата на прехвърляне на неговата търговска дейност на трето лице (вж. т. 6 по-горе). Всъщност този оборот отразява действителното икономическо положение на жалбоподателя през периода на нарушението.

61 Поради това първото, второто, третото и четвъртото оплакване от единственото основание следва да се отхвърлят.

По петото оплакване от единственото основание, изведено от непропорционалния характер на глобата

62 С петото оплакване от единственото си основание жалбоподателят твърди, че подходът на Комисията в обжалваното решение води до непропорционален размер на глобата, който не може да бъде оправдан със съображения, свързани с необходимостта да се гарантира ефективност на санкциите в областта на конкуренцията.

63 Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията е определила максималния размер на глобата на около 10,4 милиона евро през стопанската година от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г., въпреки че реализираният от него оборот бил около 3,7 милиона евро, което обосновавало максимална глоба под 400 000 евро. Жалбоподателят счита, че максималният размер на глобата, определена от Комисията, надвишава 10 % от неговия оборот и е непропорционален спрямо големината му като съответно предприятие към момента на приемане на обжалваното решение.

64 Второ, според жалбоподателя подобен резултат не може да бъде оправдан със съображения, свързани с необходимостта да се гарантира ефективност на санкциите в областта на антиконкурентните практики. Жалбоподателят твърди, че съдебната практика, свързана с релевантната референтна стопанска година за целите на прилагането на тавана от 10 %, цели по-специално да гарантира ефективност на налаганите санкции в областта на антиконкурентните практики, а именно да се предотврати възможността съответните предприятия самоволно да намаляват максималния размер на глобата, например чрез целенасочено преструктуриране или продажба на активи на трето лице. Жалбоподателят счита обаче, че в разглеждания случай не е налице проблем от този вид с ефективността, доколкото, от една страна, неплатежоспособността на Ahlers AG се дължи на различни фактори, независещи от тези предприятия, и на неблагоприятни пазарни условия, а от друга страна, продажбата и прехвърлянето на търговската дейност на Ahlers AG на трето лице са естествена последица от производството по несъстоятелност.

65 Комисията оспорва тези доводи.

66 В това отношение следва да се констатира, че с петото оплакване жалбоподателят оспорва по същество пропорционалността на наложената му глоба, като във връзка с това твърди само, че таванът на глобата е изчислен погрешно въз основа на консолидирания оборот, който той е реализирал през стопанската година от 1 декември 2022 г. до 30 ноември 2023 г. като дружество майка на Ahlers AG до 15 юли 2023 г., датата, на която търговската дейност на посоченото дружество е прехвърлена на трето лице.

67 Следва да се констатира обаче, че при това положение и предвид приетото вече в точки 27—61 по-горе, петото оплакване може единствено да бъде отхвърлено.

68 Поради това петото оплакване от единственото основание следва да се отхвърли, а съответно и основанието в своята цялост.

По искането, направено при условията на евентуалност

69 Освен това, що се отнася до второто искане на жалбоподателя, направено при условията на евентуалност (вж. т. 15 по-горе), за намаляване на размера на глобата, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС, му позволява да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка, и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция (вж. решение от 11 юли 2019 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, T‑582/15, непубликувано, EU:T:2019:497, т. 361 и цитираната съдебна практика).

70 Упражняването на това правомощие за пълен съдебен контрол обаче не е равнозначно на служебен контрол и производството е състезателно. По принцип жалбоподателят трябва да посочи основанията за отмяна на спорното решение и да докаже, че тези основания са налице (вж. решение от 11 юли 2019 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, T‑582/15, непубликувано, EU:T:2019:497, т. 362 и цитираната съдебна практика).

71 В разглеждания случай следва да се констатира, че що се отнася до размера на глобата, жалбоподателят се ограничава само до отправянето при условията на евентуалност на молба за намаляване на размера на глобата с второто си искане (вж. т. 15 по-горе), без обаче да представя конкретни доводи в подкрепа на тази молба. При това положение нито едно от твърденията за нарушения, изтъкнати в подкрепа на главното искане, не е основателно и жалбоподателят не отговаря на изискването, припомнено в цитираната в точка 70 по-горе съдебна практика, да посочи основанията и да представи доказателства в подкрепа на искането си.

72 Поради това молбата за намаляване на глобата, отправена от жалбоподателя с второто му искане, следва да се отхвърли.

73 Следователно жалбата трябва да се отхвърли в своята цялост.

По съдебните разноски

74 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)Отхвърля жалбата.

2)Осъжда Westfälisches Textilwerk Adolf Ahlers Stiftung & Co. KG да заплати съдебните разноски.

Kowalik-Bańczyk

da Silva Passos

Cassagnabère

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 май 2026 г.

Подписи

*Език на производството: английски.