Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
13 май 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Общи стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Членове 6, 8 и 9 — Незаконно пребиваващи граждани на трети страни, които изтърпяват наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор — Възможност за приемане на решение за връщане — Процесуални гаранции “
По дело C‑877/24 [Shamsi](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 18 декември 2024 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на производство по дело
X, Y срещу
Minister van Asiel en Migratie, преди това Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin, N. Piçarra и N. Fenger, съдии,
генерален адвокат: D. Spielmann,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за X, от M.F. Wijngaarden, advocaat,
–за Y, от I.C. van Krimpen, advocaat,
–за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители,
–за белгийското правителство, от L. Jans и M. Van Regemorter, в качеството на представители,
–за чешкото правителство, от A. Edelmannová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
–за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от F. Blanc, A. Katsimerou, F. van Schaik и J. Vondung, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 януари 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 6, 8 и 9 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).
2 Запитването е отправено в рамките на спорове между X и Y, граждани на трети страни, от една страна, и Minister van Asiel en Migratie (министър на убежището и миграцията, Нидерландия) (наричан по-нататък „министърът“), преди това Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid, от друга страна, относно законосъобразността на решенията за връщане, издадени по отношение на X и Y.
Правна уредба
3 Съображение 4 от Директива 2008/115 гласи:
„Следва да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика“.
4 Член 2 от тази директива предвижда:
„1.Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.
2.Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:
a)по отношение на които има отказ за влизане […] или които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка;
б)които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция.
3.Настоящата директива не се прилага за лица, които се ползват от общностното право на свободно движение […]“.
5 Член 3, точка 3 от споменатата директива гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…] 3.„връщане“ е процесът на връщане на гражданин на трета страна — при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане — в:
–неговата страна на произход, или
–страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумения на Общността или двустранни споразумения за обратно приемане или други договорености, или
–трета страна, в която гражданинът на трета страна доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет“.
6 Член 5 от същата директива гласи:
„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:
a)висшите интереси на детето;
б)семейния живот;
c)здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна,
и спазват принципа на „забрана за връщане“.
7 Член 6, параграфи 1—5 от Директива 2008/115 гласи:
„1.Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.
2.От граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка и притежават валидно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой, което е издадено от друга държава членка, се изисква незабавно да отидат на територията на тази друга държава членка. В случай че засегнатият гражданин на трета страна не се съобрази с това изискване или когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност, се прилага параграф 1.
3.Държавата членка може да се въздържи от издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на нейна територия, ако засегнатият гражданин на трета страна бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на двустранни споразумения или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на настоящата директива. В този случай държавата членка, която е приела обратно засегнатия гражданин на трета страна, прилага параграф 1.
4.Държавите членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. В този случай не се издава решение за връщане. В случай, че решение за връщане вече е издадено, то се оттегля или се спира изпълнението му за срока на валидност на разрешението за пребиваване или на друго разрешение, с което се дава право на престой.
5.Ако по отношение на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на територията на държава членка, е образувана процедура за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на престой, държавата членка разглежда възможността да се въздържи от издаване на решение за връщане до приключване на процедурата, без да се засяга параграф 6“.
8 Член 8, параграф 1 от тази директива гласи следното:
„Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане […] или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения […] срок за доброволно напускане“.
9 Съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от споменатата директива:
„1.Държавите членки отлагат извеждането:
a)когато това би нарушило принципа на „забрана за връщане“ или
б)за продължителността на разрешено спиране на изпълнението в съответствие с член 13, параграф 2.
2.Държавата членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите членки по-специално вземат предвид:
a)физическото или психическото състояние на гражданина на трета страна;
б)технически причини, като липса на възможност за превоз или неуспех на извеждането поради невъзможност за идентифициране“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Положението на X
10 X притежава разрешение за безсрочно пребиваване в Нидерландия. На 19 януари 2015 г. той е осъден с влязла в сила присъда от нидерландски съд на доживотен затвор за няколко случая на предумишлено убийство и убийство, извършени между 12 май 2011 г. и 20 май 2011 г.
11 С решение от 20 септември 2018 г. министърът отнема на Х разрешението му за пребиваване с обратно действие, считано от 12 май 2011 г., нарежда му незабавно да напусне територията на Европейския съюз и му налага забрана за влизане за срок от десет години. С решение от 27 юли 2020 г. министърът отхвърля жалбата по административен ред, подадена от X срещу решението му от 20 септември 2018 г.
12 X обжалва решението на министъра от 27 юли 2020 г. пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaatsen’s-Hertogenbosch en Amsterdam (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос и Амстердам, Нидерландия). С решение от 14 януари 2022 г. тази юрисдикция отхвърля жалбата, по-специално с мотива, че министърът е длъжен да приеме решение за връщане по отношение на Х и че това решение е необходимо, за да се осигури извеждането му, в случай че Х бъде освободен, като такова освобождаване може да се извърши, след като той е изтърпял 25 години лишаване от свобода.
13 Х обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия).
Положението на Y
14 Y влиза в Нидерландия на 31 август 2018 г. На 16 ноември 2020 г. той е осъден с влязла в сила присъда от нидерландски съд на 25 години лишаване от свобода за два опита за предумишлено убийство по терористични подбуди, извършени в деня на влизането му в Нидерландия.
15 С решение от 25 април 2023 г. министърът установява, че Y пребивава незаконно в Нидерландия, нарежда му незабавно да напусне територията на Европейския съюз и му налага забрана за влизане за срок от 20 години.
16 Y обжалва това решение пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaatsen’s-Hertogenbosch en Amsterdam (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос и Амстердам). С решение от 22 декември 2023 г. тази юрисдикция уважава жалбата и отменя посоченото решение, като приема, че министърът не може валидно да приеме решение за връщане, когато поради изпълнението на наказание дългосрочно лишаване от свобода той не е в състояние да изведе лицето от територията на страната.
17 Министърът обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.
Съображения, които се отнасят както до положението на X, така и до положението на Y
18 Запитващата юрисдикция подчертава, че X и Y безспорно пребивават незаконно в Нидерландия, че не са се позовали на принципите, изброени в член 5 от Директива 2008/115, и че не са обхванати от изключенията от задължението за приемане на решение за връщане, посочени в член 6, параграфи 2—5 от тази директива.
19 Страните в главните производства обаче спорят относно възможността министърът да приеме решение за връщане срещу X и Y в контекст, в който министърът не може да изведе последните от територията на страната и те не могат да изпълнят задължението си за връщане до края на задържането им въз основа на наложените им наказания лишаване от свобода.
20 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, на първо място, че макар да изглежда, че член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 налага задължение за приемане на решение за връщане в положения като разглежданите в главните производства, тази директива не определя ясно връзката между това задължение и обстоятелството, че в такива положения всяка възможност за ефективно връщане е изключена за дълъг период от време. Според тази юрисдикция анализът на практиката на Съда не позволява да се разреши проблемът, свързан със затруднението при тълкуването на посочената директива, пред което е изправена.
21 На второ място, ако министърът не е имал право да приеме решение за връщане в главните производства, запитващата юрисдикция иска да се определи дали при това положение той е бил длъжен съгласно Директива 2008/115 да издаде на X и Y разрешение за пребиваване, за да се избегне запазването на положение, при което спрямо тях не може да се проведе процедура за връщане, без обаче те да пребивават законно на територията на съответната държава членка.
22 На трето място, тази юрисдикция иска да се установи дали е възможно чрез позоваване на принципа на пропорционалност да се възрази срещу приемането на решения за връщане като разглежданите в главните производства
23 При тези условия Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, приемането на решение за връщане по отношение на чужденец, който в продължение на дълъг период от време не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз поради изпълнение на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор?
2)При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за периода на дългосрочното лишаване от свобода или на доживотния затвор?
3)Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?“.
По преюдициалните въпроси
По първия и третия въпрос
24 С първия и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 6, 8 и 9 от Директива 2008/115, разглеждани във връзка с принципа на пропорционалност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, когато поради изпълнението на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор, на което е бил осъден, той няма да може нито доброволно да напусне територията на съответната държава членка, нито да бъде изведен от нея за дълъг период от време.
25 Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2008/115 тя се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.
26 Макар член 2, параграфи 2 и 3 от тази директива да предвижда някои задължителни или факултативни ограничения на приложното ѝ поле, като член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива разрешава по-специално на държавите членки да решат да не я прилагат по отношение на граждани на трети страни, които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция, налага се изводът, че тези разпоредби по никакъв начин не изключват приложимостта на същата директива по отношение на гражданите на трети страни, които са осъдени или изтърпяват наказание лишаване от свобода.
27 От член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 следва, че след като е установена незаконността на престоя, по отношение на всеки гражданин на трета държава — без да се засягат изключенията, предвидени в параграфи 2—5 от този член 6, и при стриктно спазване на изискванията по член 5 от тази директива — се издава решение за връщане, което трябва да определи в коя от посочените в член 3, точка 3 от Директива 2008/115 трети държави той трябва да бъде изведен (решение от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 53 и цитираната съдебна практика).
28 В това отношение е важно да се подчертае, че нито едно от изключенията, посочени в член 6, параграфи 2—5 от същата директива, не се отнася пряко или непряко до гражданите на трети страни, които са осъдени или изтърпяват наказание лишаване от свобода.
29 Освен това от изискванията на член 5 от Директива 2008/115, който задължава държавите членки надлежно да вземат предвид определени интереси и да спазват принципа на забрана за връщане, не следва, че дадена държава членка следва по принцип да се въздържа от приемане на решение за връщане на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, когато той е осъден на лишаване от свобода или изтърпява такова наказание.
30 Следва обаче да се отбележи, че след като е било прието решение за връщане при спазване на установените с Директива 2008/115 материални и процесуални гаранции и евентуално задължението за връщане не е било изпълнено в предоставения срок за доброволно напускане, съответната държава членка е длъжна да изведе засегнатия гражданин на трета страна в съответствие с член 8 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2024 г., Changu, C‑352/23, EU:C:2024:748, т. 57 и цитираната съдебна практика). Както от задължението за лоялност на държавите членки, така и от изискванията за ефективност, припомнени по-специално в съображение 4 от посочената директива, следва, че това задължение за извеждане на посочения гражданин на трета страна трябва да бъде изпълнено в най-кратки срокове (вж. в този смисъл решения от 23 април 2015 г., Zaizoune, C‑38/14, EU:C:2015:260, т. 34, и от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 76).
31 Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция, държава членка, която преди приключването на процедурата за връщане пристъпи към изпълнение на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор, наложено на гражданин на трета страна, няма да изпълни задължението си за неговото извеждане от територията на страната в продължение на няколко години, дори няколко десетилетия, при положение че този гражданин на трета страна също няма да може доброволно да напусне територията на тази държава членка през този период.
32 Такава пречка за бързото приключване на процедурата за връщане обаче не възпрепятства компетентните органи на държава членка да наложат наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна и да го изпълнят.
33 Действително Съдът е постановил, че макар по принцип наказателното законодателство и нормите на наказателния процес да попадат в компетентността на държавите членки, тази област на правото все пак може да бъде засегната от правото на Съюза. Въз основа на това Съдът стига до извода, че държавите членки не могат да прилагат наказателноправна уредба, която може да застраши постигането на преследваните с Директива 2008/115 цели, като по този начин я лиши от полезното ѝ действие (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 33).
34 От практиката на Съда обаче следва също, че тази директива не изключва възможността държавите членки да предвидят наказание лишаване от свобода за извършването от незаконно пребиваващ гражданин на трета страна на други престъпления, които не се изчерпват с обстоятелството на незаконно пребиваване или влизане, включително и за случаи, при които процедурата за връщане все още не е приключила (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Affum, C‑47/15, EU:C:2016:408, т. 65).
35 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, възможността на държавите членки да предвидят наказание лишаване от свобода за извършването на такива престъпления обхваща не само възможността за налагане на такова наказание, но и възможността за изпълнение на наложеното наказание.
36 В този контекст, за да се отговори на първия и третия въпрос, изглежда, е необходимо да се определи дали припомненото в точка 30 от настоящото решение задължение на съответната държава членка да изведе от своята територия гражданин на трета страна, за когото е издадено решение за връщане, е пречка за приемането на такова решение в положение, при което след постановяването и привеждането в изпълнение на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор вече е установено, че при всички положения задължението за връщане дълго време няма да бъде изпълнено.
37 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че съгласно практиката на Съда приемането на решение за връщане в момент, в който компетентните органи все още не са сигурни, че могат да го изпълнят, не е непременно изключено.
38 Така Съдът е постановил, че държава членка може да приеме решение за връщане едновременно с решение за отхвърляне на молба за международна закрила на първа инстанция, въпреки че евентуалното подаване на жалба срещу това отхвърляне по принцип би предполагало на съответното лице да се разреши да остане на територията на съответната държава членка до разглеждането на тази жалба, което разрешение би изключило всякаква възможност за извеждане на това лице (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 59).
39 Впрочем приемането на решение за връщане още с установяването на незаконния характер на пребиваването може да допринесе за осъществяването на основната цел на Директива 2008/115, а именно да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране при пълно зачитане на основните права и на достойнството на съответните лица (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 48, и от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 88), по-специално като гарантира, че евентуалните възражения относно законосъобразността на такова решение могат да бъдат разгледани, без да се забавя прекомерно изпълнението на задължението за връщане, и като позволява на компетентните органи да разполагат с необходимото време, за да вземат мерки, които на практика дават възможност за извършване на извеждането.
40 На второ място, следва все пак да се отбележи, че дори когато гражданин на трета страна пребивава незаконно на територията на държава членка, предвидимата невъзможност за изпълнение на отнасящо се до него задължение за връщане може в някои конкретни случаи да възпрепятства приемането на решение за връщане срещу този гражданин на трета страна.
41 Така Съдът приема, че решение за връщане не може да бъде прието срещу непридружено ненавършило пълнолетие лице, без предварително да се провери дали в предвидената страна на местоназначение са налице подходящи условия на приемане, които действително позволяват изпълнение на задължението за връщане (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Връщане на непридружено ненавършило пълнолетие лице), C‑441/19, EU:C:2021:9, т. 55, 59 и 60).
42 В по-общ план Съдът е постановил, че член 5 от Директива 2008/115, който представлява общо правило, обвързващо държавите членки от момента на прилагането на тази директива, задължава по-специално компетентния национален орган да спазва във всички етапи от процедурата за връщане принципа на забрана за връщане, гарантиран като основно право в член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с член 33 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), както и в член 19, параграф 2 от Хартата. Това е така по-специално когато този орган възнамерява, след като изслуша заинтересованото лице, да приеме по отношение на него решение за връщане (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 55, и от 6 юли 2023 г., Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Бежанец, извършил тежко престъпление), C‑663/21, EU:C:2023:540, т. 49).
43 Оттук Съдът е стигнал до извода, че член 5 от Директива 2008/115 не допуска по отношение на гражданин на трета държава да бъде издадено решение за връщане, когато това решение посочва като страна по местоназначение държава, по отношение на която има сериозни и потвърдени основания да се смята, че в случай на изпълнение на посоченото решение този гражданин ще бъде изложен на реална опасност от отношение, което противоречи на член 18 или на член 19, параграф 2 от Хартата (решения от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 56, и от 6 юли 2023 г., Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Бежанец, извършил тежко престъпление), C‑663/21, EU:C:2023:540, т. 50).
44 Обстоятелствата, характеризиращи делата, по които са постановени решенията, посочени в точки 41—43 от настоящото решение, обаче се различават значително от положенията, за които става въпрос в главните производства.
45 Всъщност тези решения се отнасят до случаи, в които към датата, на която е прието решение за връщане, или не е било установено, че връщането на съответния гражданин на трета страна в страната на местоназначение може да се осъществи, без да бъдат нарушени основните права на този гражданин на трета страна, или е било установено, че такова връщане би довело до сериозна опасност от нарушаване на тези основни права.
46 Обратно, в случая запитващата юрисдикция не посочва, че се твърди или е доказано, че връщането в страната на местоназначение би могло да накърни основните права на засегнатите граждани на трети страни. В такива случаи налагането на задължение за връщане и предвидимите условия за изпълнението на това задължение не изглеждат, към датата, на която се предвижда да бъде прието решение за връщане, от такова естество, че да създават опасност от засягане на основните права на тези граждани на трети страни, така че мотивите, които в посочените в точки 41—43 от настоящото решение съдебни решения са послужили като основание да се изключи приемането на такова решение, в случая не могат да доведат до същото разрешение.
47 На трето място, важно е да се подчертае, че законодателят на Съюза изрично е предвидил, че в някои случаи решението за връщане не може да бъде изпълнено незабавно, и е определил приложимия към тези случаи правен режим.
48 В частност съгласно член 9, параграф 2 от Директива 2008/115 държавата членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Тази разпоредба уточнява, че държавите членки вземат предвид по-специално физическото или психическото състояние на гражданина на трета страна и технически причини като липса на възможност за превоз или неуспех на извеждането поради невъзможност за идентифициране.
49 Така посочената разпоредба позволява отлагане на извеждането въз основа на специфични обстоятелства, като дава някои примери, без обаче да изброява изчерпателно случаите, в които такова отлагане може да бъде разпоредено.
50 Налагането на наказание лишаване от свобода вследствие на извършването на престъпление, различно от престъпленията, които се отнасят изключително до незаконно пребиваване или влизане, от една страна, и привеждането му в изпълнение, от друга страна, трябва да се разглеждат като съставляващи такова обстоятелство, тъй като от точки 34 и 35 от настоящото решение следва, че такива мерки спадат към упражняването на наказателноправната компетентност на държава членка, за което Директива 2008/115 не е пречка.
51 Действително Съдът е постановил, че провеждането на наказателно преследване, евентуално последвано от наказание лишаване от свобода, не е сред основанията за отлагане на извеждането, споменати в член 9 от Директива 2008/115 (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 45). Това уточнение обаче се отнася до особена хипотеза, а именно до наказателно преследване за незаконно пребиваване преди провеждането на процедурата за връщане.
52 Освен това изискването по член 9, параграф 2 от Директива 2008/115, според което отлагането на извеждането трябва да бъде разпоредено за подходящ срок, не може да се тълкува в смисъл, че такова отлагане може да се приложи само за да се осигури изпълнението на наказание лишаване от свобода с кратка продължителност.
53 Всъщност изборът на законодателя на Съюза да не определя a priori максималната продължителност на периода, през който извеждането може да бъде отложено, и просто да препрати към „подходящ“ период, показва, че той е имал намерение да позволи известна гъвкавост при прилагането на член 9, параграф 2 от Директива 2008/115, като все пак изключва възможността отлагането на извеждането да се разпростре и да обхване период, надхвърлящ изискваното от обстоятелствата, които го обосновават.
54 От това следва, че в положение, при което след налагането на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор и привеждането му в изпълнение за престъпление, различно от престъпленията, които са свързани единствено с обстоятелството на незаконно пребиваване или влизане, задължението за връщане няма да бъде изпълнено за дълъг период от време, член 9, параграф 2 от Директива 2008/115 разрешава на компетентните органи да отложат извеждането до изпълнението на това наказание.
55 С оглед на всички тези обстоятелства следва да се приеме, че в такова положение посоченото в точка 30 от настоящото решение задължение за извеждане в най-кратки срокове на гражданин на трета страна, по отношение на когото е издадено решение за връщане, не може да се разглежда като пречка за приемането на такова решение.
56 Това не променя факта, че в този контекст неизбежно е налице значителен период от време между момента, в който при приемането на това решение за връщане компетентните органи са преценили възможността да наложат задължение за връщане при спазване на член 5 от Директива 2008/115 и на основните права на засегнатия гражданин на трета страна, и момента, в който това задължение ще може действително да бъде изпълнено.
57 Следователно съществува опасност в деня, в който посоченото задължение ще може действително да бъде изпълнено, неговото изпълнение да е станало несъвместимо с посочения член 5 или с посочените основни права, въпреки че към датата на приемането му решението за връщане да е било напълно съвместимо с този член 5 и с тези основни права.
58 За да се предотврати тази опасност, от една страна, държавите членки са длъжни да позволят на засегнатите лица от трети страни да се позоват на всяка промяна в обстоятелствата, настъпила след приемането на решението за връщане, която би могла да окаже значително въздействие върху преценката на положението на засегнатия гражданин на трета страна с оглед по-специално на член 5 от Директива 2008/115 (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 64, и от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 65).
59 От друга страна, преди изпълнението на решението за връщане компетентните органи са длъжни да извършат актуализирана оценка на рисковете засегнатият гражданин на трета страна да бъде изложен на третиране, което противоречи на принципа на забрана за връщане. Тази оценка, която трябва да бъде отделна и самостоятелна спрямо оценката, извършена към момента на приемане на посоченото решение, трябва да позволи на компетентните органи да се уверят, като вземат предвид всяка настъпила промяна в обстоятелствата, както и всяко ново, евентуално изтъкнато от този гражданин на трета страна обстоятелство, че няма сериозни и потвърдени основания да се смята, че в случай на връщане в страната на местоназначение той би бил изложен на такива опасности (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2024 г., Ararat, C‑156/23, EU:C:2024:892, т. 38).
60 При тази актуализирана оценка трябва надлежно да се вземат предвид и всички интереси, посочени в член 5 от Директива 2008/115, за да се гарантира, че тези интереси допускат изпълнението на решението за връщане (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 91, и от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 79 и 80).
61 Задълженията, припомнени в точки 58—60 от настоящото решение, се прилагат дори ако по отношение на засегнатия гражданин на трета страна е издадено решение за връщане, което е влязло в сила, включително ако той не е обжалвал своевременно това решение (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 63).
62 В случай че, след като направят актуализирана оценка, компетентните органи стигнат до извода, че извеждането на засегнатия гражданин на трета страна го излага на сериозна опасност от нарушаване на принципа на забрана за връщане, тези органи трябва, в съответствие с член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2008/115, най-малкото, да отложат извеждането, докато продължава да съществува такава опасност (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2024 г., Ararat, C‑156/23, EU:C:2024:892, т. 39). Във всеки случай посочените органи не могат да изведат от територията на страната този гражданин на трета страна, когато е видно, че това извеждане е несъвместимо с член 5 от тази директива или с гарантирано от Хартата основно право.
63 Освен това съгласно член 47 от Хартата засегнатият гражданин на трета страна трябва да има на разположение ефективен способ за защита, който да му позволява да оспори заключението, до което са стигнали компетентните органи след направената от тях актуализирана оценка (вж. по аналогия решение от 15 април 2021 г., État belge (Обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне), C‑194/19, EU:C:2021:270, т. 35).
64 В допълнение, въпреки че спазването на принципа на пропорционалност трябва да бъде гарантирано на всички етапи на процедурата за връщане, включително на етапа, свързан с приемането на решението за връщане (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2015 г., Zh. и O., C‑554/13, EU:C:2015:377, т. 49), не може да се счита, че ранното приемане на решението за връщане в случаи като разглежданите в главните производства противоречи на този принцип, при условие че посочените в точки 56—63 от настоящото решение гаранции действително са предоставени на засегнатите граждани на трети страни.
65 С оглед на всичко изложено по-горе на първия и третия въпрос следва да се отговори, че членове 6, 8 и 9 от Директива 2008/115, разглеждани във връзка с принципа на пропорционалност, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приемането на решение за връщане по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, когато поради изпълнението на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор, на което е бил осъден, той няма да може нито доброволно да напусне територията на съответната държава членка, нито да бъде изведен от нея за дълъг период от време, при условие че националната правна уредба предвижда достатъчно гаранции, за да се осигури спазването на член 5 от тази директива и на Хартата при изпълнението на това решение.
По втория въпрос
66 От акта за преюдициално запитване следва, че на втория въпрос трябва да се отговори само ако от отговора на първия въпрос следва, че Директива 2008/115 не допуска приемането на решение за връщане в случаи като разглежданите в главните производства.
67 Тъй като от този отговор следва, че възможността за приемане на такова решение е подчинена на условие, чието спазване трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция, изглежда необходимо да се отговори на втория въпрос.
68 С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка да предостави разрешение за пребиваване на незаконно пребиваващ на нейната територия гражданин на трета страна, когато той трябва да изтърпи там наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор.
69 От постоянната практика на Съда следва, че Директива 2008/115 няма за предмет цялостно хармонизиране на нормите на държавите членки за пребиваването на чужденците. Всъщност установените с тази директива общи разпоредби и процедури се отнасят само до приемането на решения за връщане и тяхното изпълнение (решение от 24 февруари 2021 г., M и др. (Прехвърляне в държава членка), C‑673/19, EU:C:2021:127, т. 43 и цитираната съдебна практика).
70 Посочената директива няма за цел да определи последиците от незаконния престой на територията на държава членка на граждани на трети страни, по отношение на които не може да бъде прието решение за връщане в трета страна (решение от 24 февруари 2021 г., M и др. (Прехвърляне в държава членка), C‑673/19, EU:C:2021:127, т. 44 и цитираната съдебна практика).
71 Що се отнася по-специално до член 6, параграф 4 от същата директива, на който се позовава запитващата юрисдикция, тази разпоредба само позволява на държавите членки да предоставят поради хуманни или хуманитарни причини право на пребиваване въз основа на националното им право, а не на правото на Съюза, на гражданите на трети държави, които пребивават незаконно на тяхна територия (решение от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 86).
72 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държава членка да предостави разрешение за пребиваване на незаконно пребиваващ на нейната територия гражданин на трета страна, когато той трябва да изтърпи там наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор.
По съдебните разноски
73 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1)Членове 6, 8 и 9 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, разглеждани във връзка с принципа на пропорционалност,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат приемането на решение за връщане по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, когато поради изпълнението на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор, на което е бил осъден, той няма да може нито доброволно да напусне територията на съответната държава членка, нито да бъде изведен от нея за дълъг период от време, при условие че националната правна уредба предвижда достатъчно гаранции, за да се осигури спазването на член 5 от тази директива и на Хартата на основните права на Европейския съюз при изпълнението на това решение.
2)Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държава членка да предостави разрешение за пребиваване на незаконно пребиваващ на нейната територия гражданин на трета страна, когато той трябва да изтърпи там наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор.
Подписи
*Език на производството: нидерландски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с името на никоя от страните в производството.