РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
4 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Полицейско сътрудничество — Шенгенска информационна система — Решение 2007/533/ПВР — Регламент (ЕС) 2018/1862 — Сигнал за моторно превозно средство с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство — Разпореждане за връщане на превозното средство, за което е въведен сигнал в Шенгенската информационна система — Национална правна уредба, която изключва участието на лицето, у което се намира вещта, за която е въведен сигнал, в административното и съдебното производство за връщане на вещта във въвелата сигнала държава членка “
По дело C‑326/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с определение от 9 май 2025 г., постъпило в Съда на 13 май 2025 г., в рамките на производство по дело
CY срещу
временно преназначен на длъжност началник на Трето районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: I. Ziemele, председател на състава, A. Kumin и M. Bošnjak (докладчик), съдии,
генерален адвокат: D. Spielmann,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Европейската комисия, от N. Schaeffer и И. Залогин, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, член 38, параграф 1 и член 39, параграф 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 205, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „Решение ШИС II“) във връзка със защитата на основните права, предоставена от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, CY, български гражданин, регистриран в съответствие с българското право като законен собственик на лек автомобил, иззет вследствие на сигнал, въведен в Шенгенската информационна система (наричана по-нататък „ШИС“) от Федерална република Германия, и от друга страна, временно преназначения на длъжност началник на Трето районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи, по повод на законосъобразността на заповедта на последния за репатриране на този автомобил в Германия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Решение ШИС II
3 Съображение 34 от Решение ШИС II гласи:
„Настоящото решение зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от [Хартата]“.
4 Член 1 от това решение предвижда:
„1.Създава се Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II).
2.Целта на ШИС II е, в съответствие с настоящото решение, да обезпечи висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз, включително поддържането на обществената сигурност и обществения ред и гарантирането на сигурността на териториите на държавите членки, както и да прилага разпоредбите на част трета, дял IV от Договора за ЕО, отнасящ се до движението на лицата на техните територии, като се използва информацията, предадена чрез тази система“.
5 Член 38 от посоченото решение е озаглавен „Цели и условия за подаване на сигнали“ и гласи:
„1.В ШИС II се въвеждат данни относно вещи, издирвани с цел изземване или използване като доказателство в наказателно преследване.
2.Въвеждат се следните категории лесно установими вещи:
а)моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 куб. см, кораби или въздухоплавателни съдове;
[…]“.
6 Съгласно член 39 от същото решение, озаглавен „Изпълнение на действия по сигнал“:
„1.Ако при търсене в системата се установи, че има сигнал за откритата вещ, органът който е установил това, се свързва с органа, подал сигнала, с цел съгласуване на необходимите мерки. За тази цел в съответствие с настоящото решение могат да се съобщават и лични данни.
2.Информацията, посочена в параграф 1, се съобщава посредством обмена на допълнителна информация.
3.Държавата членка, която е открила вещта, предприема мерки в съответствие с националното законодателство“.
Регламент (ЕС) 2018/1862
7 Съображения 1, 7, 38 и 72 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (OB L 312, 2018 г., стр. 56) гласят:
„(1)Шенгенската информационна система (ШИС) е инструмент от основно значение за прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамката на Европейския съюз. ШИС е една от основните компенсаторни мерки, които допринасят за поддържането на високо ниво на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, като подпомага оперативното сътрудничество между националните компетентни органи, и по-специално граничната охрана, полицията, митническите органи, имиграционните органи и органите, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказания.
[…] (7)Сигналите в ШИС съдържат само информацията, която е необходима за установяването на самоличността на лице или идентифициране на вещ, и действията, които да бъдат предприети. Поради това, при необходимост, държавите членки следва да обменят помежду си допълнителна информация, свързана със сигналите.
[…] (38)При сигналите за вещи, подлежащи на изземване или използване като доказателство в наказателни производства, съответните вещи следва да бъдат изземвани в съответствие с националното право, в което се определя дали е възможно изземването на дадена вещ и при какви условия, особено ако тя е във владение на своя законен собственик.
[…] (72)Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в [Хартата]. […]“.
8 Съгласно член 1, озаглавен „Обща цел на ШИС“, от Регламент 2018/1862:
„Целта на ШИС е да се гарантира висока степен на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Съюза, включително поддържането на обществената сигурност и обществения ред и опазването на сигурността на териториите на държавите членки, и да се гарантира прилагането на разпоредбите на част трета, дял V, глави 4 и 5 ДФЕС, свързани с движението на хора на техните територии, като се използва информацията, съобщавана чрез тази система“.
9 Член 2 от този регламент е озаглавен „Предмет“ и гласи в параграф 1:
„С настоящия регламент се установяват условията и процедурите за въвеждане и обработване в ШИС на сигнали за лица и вещи, както и за обмен на допълнителна информация и допълнителни данни за целите на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“.
10 Текстът на член 3, озаглавен „Определения“, от този регламент е следният:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1)„сигнал“ означава набор от данни, въведени в ШИС, който позволява на компетентните органи да установят самоличността на лице или да идентифицират вещ с оглед предприемането на конкретни действия;
2)„допълнителна информация“ означава информация, която не е част от съхраняваните в ШИС данни за сигнали, но е свързана със сигнали в ШИС и се обменя чрез бюрата SIRENE:
[…] б)след установяване на потвърдено съвпадение, за да могат да бъдат предприети подходящи действия;
[…] 7)„потвърдено съвпадение“ означава всяко съвпадение, което отговаря на следните критерии:
а)било е потвърдено от:
i)крайния потребител, или
ii)компетентния орган в съответствие с националните процедури, когато съвпадението се е основавало на сравняването на биометрични данни;
и б)се изискват по-нататъшни действия;
[…] 9)„въвеждаща държава членка“ означава държавата членка, която е въвела сигнала в ШИС;
10)„изпълняваща държава членка“ означава държавата членка, която предприема или е предприела исканите действия след установяване на потвърдено съвпадение;
[…]“.
11 Член 7 от същия регламент е озаглавен „Служба Н.ШИС и бюро SIRENE“ и предвижда в параграф 2, първа алинея:
„Всяка държава членка определя национален орган, който функционира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и гарантира обмена и достъпа до цялата допълнителна информация (наричан по-долу „бюро SIRENE“) в съответствие с Наръчника за бюрата SIRENE. Всяко бюро SIRENE служи като единно звено за контакт за своята държава членка с цел обмен на допълнителна информация относно сигналите и улесняване на предприемането на действията, за които е отправено искане, когато в ШИС са въведени сигнали за лица или вещи и местонахождението на тези лица или вещи е определено след установено потвърдено съвпадение“.
12 Член 38 от Регламент 2018/1862 е озаглавен „Цели и условия за въвеждането на сигнали“ и гласи в параграфи 1 и 2:
„1.Държавите членки въвеждат в ШИС сигнали относно вещи, издирвани с цел изземване или с цел използването им като доказателство в наказателно производство.
2.Въвеждат се сигнали за следните категории лесни за идентифициране вещи:
а)моторни превозни средства, независимо от системата за задвижване;
[…]“.
13 Съгласно член 39, озаглавен „Изпълнение на действие по сигнал“, от този регламент:
„1.Когато при търсене се установи наличието на сигнал за вещ, чието местонахождение е определено, компетентният орган изземва вещта в съответствие с националното си право и се свързва с органа на въвеждащата държава членка, за да постигнат съгласие относно мерките, които да бъдат предприети. За тази цел в съответствие с настоящия регламент могат да се съобщават и лични данни.
2.Информацията, посочена в параграф 1, се съобщава посредством обмена на допълнителна информация.
3.Изпълняващата държава членка предприема поисканите мерки в съответствие с националното право“.
14 Член 55 от посочения регламент е озаглавен „Заличаване на сигнали“ и предвижда в параграф 5:
„Сигналите за вещи с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство съгласно член 38 се заличават след:
а)изземването на вещта или предприемането на равностойна мярка, след като е извършен необходимият последващ обмен на допълнителна информация между съответните бюра SIRENE или след като вещта е станала предмет на друга съдебна или административна процедура;
б)изтичането на срока на сигнала в съответствие с член 53; или
в)вземането на решение за заличаването им от компетентния орган на въвеждащата държава членка“.
15 Член 68 от същия регламент е озаглавен „Средства за правна защита“ и гласи в параграф 1:
„Без да се засягат разпоредбите относно средствата за правна защита в [Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1)] и [Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89)], всяко лице може да предяви пред всеки компетентен орган, включително съд, съгласно правото на която и да е държава членка, искане за достъп, коригиране, изтриване, получаване на информация или за получаване на обезщетение във връзка със сигнал, който се отнася до него“.
16 Член 78 от Регламент 2018/1862 е озаглавен „Отмяна“ и гласи в първа алинея:
„Регламент (ЕО) № 1986/2006 и решения 2007/533/ПВР и 2010/261/ЕС се отменят, считано от началната дата на прилагане на настоящия регламент, посочена в член 79, параграф 5, първа алинея“.
17 Член 79 от този регламент е озаглавен „Влизане в сила, начало на експлоатацията и прилагане“ и предвижда в параграфи 2 и 5:
„2.До 28 декември 2021 г. [Европейската комисия] приема решение за определяне на датата, на която започва експлоатацията на ШИС съгласно настоящия регламент, след като провери изпълнението на следните условия:
а)приети са актовете за изпълнение, необходими за прилагането на настоящия регламент;
б)държавите членки са уведомили Комисията, че са предприели необходимите технически и правни мерки за обработване на данни от ШИС и за обмен на допълнителна информация съгласно настоящия регламент;
[…] […] 5.Настоящият регламент се прилага от датата, определена в съответствие с параграф 2“.
Решение за изпълнение C(2021) 92
18 Член 1 от Решение за изпълнение C(2021) 92 final на Комисията от 15 януари 2021 г. за определяне на техническите правила, необходими за въвеждане, актуализиране, заличаване и търсене на данни в Шенгенската информационна система (ШИС), и други мерки за изпълнение в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (наричано по-нататък „Решение за изпълнение C(2021) 92“) е озаглавен „Предмет“ и гласи:
„Настоящото решение определя техническите правила, необходими за осигуряване на еднакво прилагане на [ШИС] в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, по-специално:
[…] б)правилата, включително относно качеството на данните и добавянето на специален ограничителен знак, за въвеждането, актуализирането и заличаването на данни и търсенето в данните относно лица и вещи в ШИС;
[…]“.
19 Член 3 от Решение за изпълнение C(2021) 92 е озаглавен „Механизми за контрол на качеството на данните при въвеждането на буквено-цифрови данни в ШИС“ и предвижда в параграф 1:
„ШИС съдържа следните механизми за контрол на качеството на данните при въвеждането на буквено-цифрови данни:
а)използването на кодови таблици, за да се гарантира, че данните се въвеждат еднакво, както е посочено в член 4;
[…]“.
20 Член 4 от това решение за изпълнение е озаглавен „Кодови таблици“ и предвижда в параграф 1:
„Кодовите таблици относно „основанието за сигнала“, „действията, които трябва да бъдат предприети“ и „вида престъпление“ се съдържат в части А и Б от приложение I към настоящото решение“.
21 Член 5 от посоченото решение за изпълнение е озаглавен „Съответствие между „основанието за сигнала“ и „действията, които трябва да бъдат предприети“ и предвижда в параграф 1:
„За всяко „основание за сигнала“, посочено в първата колона на таблицата в част А от приложение I, исканото „действие, което трябва да бъде предприето“ е едно от съответните действия, посочени във втората колона на тази таблица“.
22 Приложение I от същото решение за изпълнение е озаглавено „Кодови таблици“. Част А от това приложение е озаглавена „Основание за сигнала“ и „Действия, които трябва да бъдат приети“ и описва по-специално действията, които трябва да се предприемат в случай на установяване на потвърдено съвпадение при сигнал за вещи с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство. Това приложение е представено, както следва:
Основание за сигнала
Действия, които трябва да бъдат предприети
[…] […] Вещ, за която е въведен сигнал с цел изземване — Член 38 от Регламент (ЕС) 2018/1862
В съответствие с националното право:
– изземване на вещта или предприемане на всички необходими мерки за защита,
– установяване на самоличността на лицето, у което се намира вещта,
– свързване с бюрото SIRENE.
Вещ, за която е въведен сигнал с цел използване като доказателство в наказателно производство — Член 38 от Регламент (ЕС) 2018/1862
В съответствие с националното право:
– изземване на вещта или предприемане на всички необходими мерки за защита,
– предприемане на мерки, за да не се унищожат доказателства, предназначени за съдебно разследване, провеждано в рамките на наказателно производство,
– установяване на самоличността на лицето, у което се намира вещта,
– свързване с бюрото SIRENE.
Наръчникът за SIRENE (Полиция)
23 Член 1, озаглавен „Предмет — Наръчник за SIRENE (Полиция)“, от Решение за изпълнение C(2021) 7901 final на Комисията от 18 ноември 2021 г. за установяване на подробни правила за задачите на бюрата SIRENE и за обмена на допълнителна информация по отношение на сигналите в Шенгенската информационна система в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси („Наръчник за SIRENE — Полиция“) (наричан по-нататък „Наръчникът за SIRENE (Полиция)“), гласи:
„С настоящото решение се създава Наръчникът SIRENE, с който се установяват:
а)правилата за задачите на бюрата SIRENE в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;
б)правилата и процедурите, уреждащи двустранния или многостранния обмен на допълнителна информация между бюрата SIRENE в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;
в)правилата и процедурите, уреждащи обмена на допълнителна информация между бюрата SIRENE и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси; и
г)правилата за съвместимост и ред на приоритет на сигналите в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“.
24 В член 50, озаглавен „Процедури за обмен на допълнителна информация след потвърдено съвпадение при сигнал за вещ с цел изземване или използване като доказателство“, от Наръчника за SIRENE (Полиция) се посочват действията, които трябва да предприемат съответно въвеждащата и изпълняващата държава членка в случай на установяване на потвърдено съвпадение при сигнал, въведен в ШИС в съответствие с член 38 от Регламент 2018/1862, като се уточняват формулярите, които трябва да се използват за тези цели.
Приложението към Препоръка (2023) 2152 на Комисията
25 Текстът на подраздел 6.5, озаглавен „Специфични разпоредби относно действията, които трябва да бъдат предприети (по категории сигнали)“, от приложението към Препоръка C(2023) 2152 на Комисията от 31 март 2023 г. за създаване на Практическо ръководство, което да се използва от компетентните органи и бюрата SIRENE при извършване на задачи, свързани с Шенгенската информационна система („Ръководството за ШИС“), е следният:
„[…]
6.5.7 Сигнали за вещи с цел изземване или използване като доказателство.
[…] Репатриране на вещи
Репатриране на вещи (превозни средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове, контейнери и др.) е процедура, при която дадена вещ се връща на законния собственик или се премества от държавата членка, в която е открита, в държавата членка, в която се извършва разследването. Репатрирането се извършва след потвърдено съвпадение в ШИС и след провеждане на официална процедура.
Поначало бюрата SIRENE не отговарят за обмена на информация в рамките на процедурите за репатриране (тъй като това е извън обхвата на процедурата ШИС). […]
[…]“.
Българското право
Конституция на Република България
26 Член 120 от Конституцията на Република България предвижда:
„(1)Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2)Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон“.
Закон за Министерството на вътрешните работи
27 Член 84 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 28 май 2014 г. (ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., стр. 2), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:
„(1)Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
(2)Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.
[…] (5)[…] За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответното териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което е предадена или иззета.
(6)[…] След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.
(7)Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР.
(8)[…] Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7‑дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.
(9)[…] Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7‑дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.
(10)[…] За връщането по ал. 8 и 9 се съставя протокол.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
28 На 6 юни 2024 г. CY е спрян за полицейска проверка при управлението на закупен от търговец лек автомобил с български регистрационен номер (наричан по-нататък „процесният автомобил“).
29 При проверката е установена идентичност на номера на рамата на процесния автомобил с данните в сигнал, въведен в ШИС от германските органи на 14 май 2024 г. за автомобил, издирван за използване като доказателство в наказателно производство.
30 На 7 юни 2024 г. германското бюро SIRENE е уведомено за доброволното предаване на процесния автомобил от CY на българските органи.
31 В отговора си германското бюро SIRENE уведомява българското бюро SIRENE, че в националните му бази данни процесният автомобил е обявен за издирване във връзка с престъпление — незаконно присвояване, извършено на 13 август 2022 г. и заявено пред германските полицейски органи на 14 май 2024 г. Германското бюро SIRENE посочва също, че AutoEuropa Ldnk, което е и законният собственик на процесния автомобил, е изразило желание той да му бъде върнат, и вследствие на последователни упълномощавания KL ще представлява посоченото дружество в България за целите на връщането на автомобила.
32 Със заповед, издадена на основание член 84, параграф 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в редакцията му, приложима към спора в главното производство, временно преназначеният на длъжност началник на Трето районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи разпорежда процесният автомобил да бъде върнат на KL.
33 CY оспорва законосъобразността на заповедта за връщане пред Административен съд София-град (България), който оставя жалбата без разглеждане. Като се съобразява с постоянната национална съдебна практика, този съд приема, че CY не е адресат на посочената заповед, тъй като националното законодателство, и по-специално член 120, алинея 2 от Конституцията на Република България, обвързва правото на оспорване не с формалното качество адресат на съответния административен акт, а с наличието на засягане на субективни права на заинтересованото лице.
34 CY подава частна жалба пред запитващата юрисдикция — Върховен административен съд (България).
35 Запитващата юрисдикция иска да се установи дали е в съответствие с Решение ШИС II правна уредба на държава членка, която не позволява на лицето, регистрирано в тази държава членка в качеството на собственик на вещ, за която друга държава членка е въвела сигнал в ШИС, да участва в административното и съдебното производство за прилагане на мерки за репатриране на тази вещ във въвелата сигнала държава членка.
36 При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
2)Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?“.
По разпоредбите, приложими към спора в главното производство
37 Най-напред следва да се припомни, че преюдициалното запитване трябва да се разглежда с оглед на всички разпоредби от Договорите и от вторичното право, които могат да имат значение за поставения проблем. Поради това обстоятелството, че запитващата юрисдикция е формулирала въпроса си, като е посочила някои разпоредби от правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ даде всички насоки за тълкуване, които могат да ѝ бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила в изложението на своите въпроси (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Община Разлог, C‑376/21, EU:C:2022:472, т. 51).
38 В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция се позовава на член 1, член 38, параграф 1, член 39, параграф 1 и съображение 34 от Решение ШИС II. Що се отнася обаче до приложимостта ratione temporis на тези разпоредби, следва да се отбележи, че това решение е отменено с Регламент 2018/1862 в съответствие с член 78, първа алинея от него и че от член 79, параграфи 2 и 5 от същия следва, че отмяната влиза в сила на 7 март 2023 г., след приемането на Решение за изпълнение (ЕС) 2023/201 на Комисията от 30 януари 2023 година за определяне на датата, на която започва експлоатацията на Шенгенската информационна система съгласно Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 27, 2023 г., стр. 29).
39 От определението за преюдициално запитване е видно, че сигналът за процесния автомобил е въведен в ШИС на 14 май 2024 г., тоест след датата, на която е влязла в сила отмяната на релевантните разпоредби от Решение ШИС II. Следователно към спора в главното производство се прилага Регламент 2018/1862.
40 Следва обаче да се отбележи, че текстът на членове 1, 38 и 39 от Решение ШИС II по същество съвпада, с малки разлики, които в случая са без значение, съответно с членове 1, 38 и 39 от Регламент 2018/1862. Това се отнася съответно и за съображение 34 от Решение ШИС II и съображение 72 от този регламент.
41 Необходимо е да се подчертае също, че на 14 май 2024 г., т.е. на датата на въвеждане в ШИС на сигнала за процесния автомобил, се прилага Решение за изпълнение C(2021) 92.
42 Накрая, Наръчникът за SIRENE (Полиция), приложим ratione temporis към спора в главното производство, е произтичащият от Решение за изпълнение C(2021) 7901 final, което впоследствие е отменено с Решение за изпълнение C(2025) 3011 final на Комисията от 21 май 2025 г. за установяване на подробни правила за задачите на бюрата SIRENE и за обмена на допълнителна информация по отношение на сигналите в Шенгенската информационна система в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси („Наръчник за SIRENE — Полиция“) и за отмяна на решения за изпълнение C(2024) 290 и C(2021) 7901 final.
43 Ето защо на настоящото преюдициално запитване следва да се отговори с оглед на членове 1, 38 и 39 от Регламент 2018/1862, както и на релевантните разпоредби на Решение за изпълнение C(2021) 92 и на Наръчника за SIRENE (Полиция).
По първия въпрос
44 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 38 и 39 от Регламент 2018/1862 във връзка с Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не признава на лицето, което в тази държава членка има качеството на законен собственик на вещ, за която е въведен сигнал в ШИС от компетентните органи на друга държава членка, правото да участва в административните и съдебните производства за репатрирането на тази вещ в тази друга държава членка.
45 За да се отговори на този въпрос, най-напред следва да се прецени дали такова правно ограничение относно процедурата в изпълняващата държава членка за връщане на вещ, за която е въведен сигнал в ШИС с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство във въвелата сигнала държава членка, попада в приложното поле на член 39 от Регламент 2018/1862.
46 Макар член 38, параграф 2, буква а) от Регламент 2018/1862 действително да предвижда, че за моторно превозно средство като процесния автомобил може да бъде въведен сигнал в ШИС, действията, които държавите членки трябва да предприемат във връзка с такъв сигнал, се уреждат от член 39 от този регламент.
47 Относно тази разпоредба следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и евентуално контекстът, в който се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 26 март 2026 г., Isergartler, C‑618/24, EU:C:2026:251, т. 29).
48 Що се отнася, на първо място, до текста на член 39 от Регламент 2018/1862, тази разпоредба предвижда, че когато при търсене се установи наличието на сигнал за вещ, чието местонахождение е определено, компетентният орган изземва тази вещ в съответствие с националното си право и се свързва с органа на въвелата сигнала държава членка, за да постигнат съгласие относно мерките, които да бъдат предприети. Нищо обаче не се споменава за естеството или съдържанието на тези мерки, като в член 39, параграф 3 от Регламент 2018/1862 само се посочва, че изпълняващата държава членка предприема мерките, които въвелата сигнала държава членка е поискала в съответствие с националното си право.
49 При това положение от текста на член 39 от Регламент 2018/1862 следва, че волята на законодателя на Съюза е да наложи на компетентните органи на изпълняващата държава членка задължението да изземат вещта, за която е въведен сигналът, и да се свържат с органите на въвелата сигнала държава, за да решат какви мерки да предприемат впоследствие, като остави на държавите членки широка свобода на действие в това последно отношение.
50 Както бе отбелязано в точка 40 от настоящото решение, текстът на член 39 от Регламент 2018/1862 по същество съвпада с този на член 39 от Решение ШИС II, по повод на който Съдът вече е приел, че този член само най-общо описва начина, по който компетентните органи на изпълняващата държава членка трябва да действат в случай на потвърдено съвпадение при сигнал в ШИС II, въведен на основание член 38 от това решение, и че като е избрал член 39 от това решение да не уточнява мерките, които държавите членки трябва да предприемат за целите на изпълнението на действия по сигнал, въведен в ШИС II на основание член 38 от посоченото решение, законодателят на Съюза е искал да им остави широка свобода на преценка в това отношение (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2022 г., Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija (Регистрация на превозно средство, за което е подаден сигнал), C‑88/21, EU:C:2022:982, т. 37 и 38).
51 Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва член 39 от Регламент 2018/1862, следва да се посочи, че никоя друга разпоредба от този регламент не уточнява вида мерки, които трябва да предприеме държавата членка, открила вещта, за която е въведен сигнал, освен изземването на тази вещ.
52 Освен това, докато съгласно член 55, параграф 1 от Регламент 2018/1862 сигналите за арест на лице с цел предаването или екстрадирането му съгласно член 26 от този регламент се заличават от системата едва след като предаването или екстрадирането е извършено, член 55, параграф 5, буква а) от посочения регламент предвижда, че сигнал, въведен в ШИС на основание член 38 от същия регламент, се заличава след изземването на вещта, когато между съответните бюра SIRENE е извършен последващ обмен на допълнителна информация. Ето защо трябва да се приеме, че с осъществяването на самия този обмен сигналът по член 38 от Регламент 2018/1862 е постигнал целта си и че поради това репатрирането на вещ, за която е въведен сигнал, не спада към изпълнението на действията, които трябва да бъдат предприети съгласно този регламент от компетентния орган на държавата членка, в която е намерена тази вещ.
53 Освен това Решение за изпълнение C(2021) 92, чиято цел е по-специално крайните ползватели, въвеждащи сигнал в ШИС, да изберат правилните действия, които да се предприемат според основанието за сигнала, не предвижда, че в случай на сигнал по член 38 от Регламент 2018/1862 тези действия включват връщането на вещта, за която е въведен сигнал. Съгласно член 5 от Решение за изпълнение C(2021) 92 във връзка с част А от приложение I към това решение действията, които трябва да предприеме държавата членка, на чиято територия е открита вещта, за която е въведен сигнал, са да изземе вещта, да приеме необходимите мерки за защита с цел тя да бъде запазена, за да се използва като доказателство в наказателно производство, да установи самоличността на лицето, у което се намира вещта, и да се свърже с бюрото SIRENE на въвелата сигнала държава членка.
54 Наръчникът за SIRENE (Полиция), който установява правилата за задачите на бюрата SIRENE в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, също не съдържа разпоредба или формуляр относно обмена на информация за връщането на вещта, за която е въведен сигнал, или във връзка с практическите аспекти на такова връщане.
55 Към тези съображения следва да се добави още, че в Ръководството за ШИС, съдържащо се в приложението към Препоръка C(2023) 2152, която, макар да няма обвързваща сила, дава насоки за тълкуването на член 39 от Регламент 2018/1862, се уточнява под заглавието „Репатриране на вещи“, че такова репатриране „се извършва след потвърдено съвпадение в ШИС и след провеждане на официална процедура“ и че „поначало бюрата SIRENE не отговарят за обмена на информация в рамките на процедурите за репатриране (тъй като това е извън обхвата на процедурата ШИС)“.
56 На трето място, що се отнася до целта на Регламент 2018/1862, от членове 1 и 2 във връзка със съображение 1 от него е видно, че целта на този регламент поначало е да допринесе за поддържането на високо равнище на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, и по-специално във връзка с това да установи правилата, които правят възможни функционирането на ШИС и обмена на информация между органите на държавите членки, като подпомага оперативното сътрудничество между полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси с помощта на информацията, изпращана чрез ШИС.
57 Впрочем тълкуването на член 39 от Регламент 2018/1862 в смисъл, че този член не налага на държавите членки предварително определени мерки, а им оставя широка свобода на действие, за да договорят мерките, които да се предприемат по отношение на вещта, за която е въведен сигнал, след изземването ѝ, не противоречи на тази цел и допринася за поддържането на високо равнище на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, с което са свързани предаването на информация относно вещи с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство и осъществяването на обмен между съответните държави членки, за да се договорят необходимите мерки (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2022 г., Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija (Регистрация на превозно средство, за което е подаден сигнал), C‑88/21, EU:C:2022:982, т. 42).
58 При тези обстоятелства следва да се приеме, че що се отнася до вещи, за които е въведен сигнал в ШИС на основание член 38 от Регламент 2018/1862, член 39 от този регламент не предвижда никакво задължение относно мерките, които трябва да се предприемат, освен тези, които са свързани с изземването на вещта, за която е въведен сигнал, и с установяването на връзка между компетентните органи на изпълняващата държава членка и въвелата сигнала държава членка. Следователно член 39 от Регламент 2018/1862 не урежда решението за репатриране на вещта, за която е въведен такъв сигнал, нито определя процесуалните правила относно приемането на това решение, които се уреждат от националното право.
59 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 39 от Регламент 2018/1862 трябва да се тълкува в смисъл, че националните правила относно приемането на мярка за връщане на вещ, за която е въведен сигнал в ШИС на основание член 38 от този регламент, с решение на компетентните органи на изпълняващата държава членка в отговор на искането на въвелата сигнала държава членка не попадат в приложното поле на посочения регламент.
По втория въпрос
60 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали целта на ШИС, посочена в член 1 от Регламент 2018/1862, трябва да има предимство пред принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата, когато вследствие на сигнал в ШИС мерките, предприети в съответствие с правото на изпълняващата държава членка, могат да засегнат в тази държава членка правата и законните интереси на лицето, у което се е намирала вещта, за която е въведен този сигнал.
61 Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. В това отношение Съдът е уточнил, че понятието „прилагане на правото на Съюза“ предполага съществуването на известна степен на връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или прякото въздействие на една от областите върху другата (решения от 6 март 2014 г., Siragusa, C‑206/13, EU:C:2014:126, т. 24, и от 5 март 2026 г., AESTE, C‑210/24, EU:C:2026:145, т. 66).
62 Следователно основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19, и от 15 януари 2026 г., Imballaggi Piemontesi, C‑588/24, EU:C:2026:14, т. 37).
63 Така, когато разпоредбите на правото на Съюза в съответната област не уреждат определен аспект и не възлагат на държавите членки конкретни задължения във връзка с дадено положение, приеманата от държавата членка национална правна уредба относно този аспект е извън приложното поле на Хартата и съответното положение не може да се преценява с оглед на разпоредбите ѝ.
64 В случая от отговора на първия преюдициален въпрос е видно, че не може да се приеме, че разглежданата в главното производство национална правна уредба е насочена към прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
65 Ето защо не следва да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
66 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Член 39 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията
трябва да се тълкува в смисъл, че
националните правила относно приемането на мярка за връщане на вещ, за която е въведен сигнал в Шенгенската информационна система на основание член 38 от този регламент, с решение на компетентните органи на изпълняващата държава членка в отговор на искането на въвелата сигнала държава членка не попадат в приложното поле на посочения регламент.
Подписи
*Език на производството: български.