РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

4 юни 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в областта на наказателното право — Регламент (ЕС) 2016/679 — Директива (ЕС) 2016/680 — Приложни полета — Обработване на данни, събрани в хода на досъдебно производство срещу полицейски служител в качеството му на заподозрян в извършването на престъпление — Включване на данните за това досъдебно производство в трудовото досие на полицейския служител — Законосъобразност на обработването — Член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от този регламент — Обработване, необходимо за спазването на законово задължение — Правно основание за обработването — Член 17 от посочения регламент — Право на изтриване “

По дело C‑312/24 [Дарашев](i),

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с определение от 30 януари 2024 г., постъпило в Съда на 29 април 2024 г., в рамките на производство по дело

CL срещу

Прокуратура на Република България

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan (докладчик), D. Gratsias и B. Smulders, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 май 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за българското правителство, от Ц. Митова, С. Русева и Р. Стоянов, в качеството на представители,

–за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, Г. Колева и H. Kranenborg, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7), на член 2, параграф 1, член 4, точки 2 и 6, член 9, параграф 2, буква б) и член 17, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ОРЗД“), на член 3, точки 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89), както и на член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между CL и Прокуратура на Република България (наричана по-нататък „прокуратурата“) относно търсеното от CL обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие, от една страна, на процесуално-следствените действия, извършени спрямо него в рамките на водено срещу него досъдебно производство, и от друга страна, на последиците от това производство.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2000/78

3 Член 1 от Директива 2000/78 е озаглавен „Цел“ и предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

ОРЗД

4 Съображения 4, 10, 19, 39, 41, 65 и 66 от ОРЗД гласят:

„(4)[…] Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот […].

[…] (10)За да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, както и за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в [Европейския съюз], нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни следва да бъде равностойно във всички държави членки. Следва да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. […]

[…] (19)[…]

По отношение на обработването на лични данни от тези компетентни органи за цели, попадащи в обхвата на настоящия регламент, държавите членки следва да могат да запазят или да въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на разпоредбите на настоящия регламент. Подобни разпоредби могат да определят по-точно специфичните изисквания относно обработването на личните данни от тези компетентни органи за посочените други цели, като се взема предвид конституционната, организационната и административната структура на съответната държава членка. […]

[…] (39)[…] Личните данни следва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват. Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум. Личните данни следва да се обработват, единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства. […]

[…] (41)Когато в настоящия регламент се прави позоваване на правно основание или законодателна мярка, това не налага непременно приемането на законодателен акт от парламент, без с това да се засягат изискванията съгласно конституционния ред на съответната държава членка. Такова правно основание или законодателна мярка обаче следва да бъдат ясни и точни и прилагането им следва да бъде предвидимо за лицата, за които се прилагат, в съответствие с практиката на [Съда на Европейския съюз] и на Европейския съд по правата на човека.

[…] (65)Субектът на данни следва да има право на коригиране на личните данни, свързани с него, както и правото „да бъде забравено“, когато запазването на тези данни е в нарушение на настоящия регламент или на правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът. По-специално, субектът на данни следва да има право личните му данни да се изтриват и да не бъдат обработвани повече, когато личните данни престанат да бъдат необходими с оглед на целите, за които те са били събрани или обработвани по друг начин, когато субектът на данните […] е възразил срещу обработването на лични данни, свързани с него, или когато обработването на личните му данни по друг начин не е в съответствие с настоящия регламент. […] По-нататъшното запазване на личните данни обаче следва да бъде законно, ако е необходимо […] за спазване на правно задължение, за изпълнение на задача от обществен интерес или при изпълнение на официални функции, възложени на администратора […]

(66)С цел утвърждаване на „правото да бъдеш забравен“ в онлайн средата, правото на изтриване следва да бъде разширено, като от администратора, който е направил личните данни обществено достъпни, следва да се изисква да уведоми администраторите, които обработват такива лични данни, да изтрият всякакви връзки към тези лични данни или техните копия или реплики. […]“.

5 Член 1 от ОРЗД е озаглавен „Предмет и цели“ и параграф 2 от него предвижда:

„С настоящия регламент се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни“.

6 Член 2 от ОРЗД е озаглавен „Материален обхват“ и гласи:

„1.Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.

2.Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:

[…] г)от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност.

[…]“.

7 Член 4 от ОРЗД е озаглавен „Определения“ и гласи следното:

„За целите на настоящия регламент:

1)„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано […]; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

2)„обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;

[…] 6)„регистър с лични данни“ означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип;

[…]“.

8 Член 5 от ОРЗД е озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“ и параграф 1 от него предвижда:

„Личните данни са:

а)обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“);

[…] д)съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението“);

[…]“.

9 Съгласно член 6 от ОРЗД, озаглавен „Законосъобразност на обработването“:

„1.Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

[…] в)обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

[…] 3.Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

а)правото на Съюза или

б)правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

[…]“.

10 Член 9 от ОРЗД е озаглавен „Обработване на специални категории лични данни“ и предвижда:

„1.Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.

2.Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:

[…] б)обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила, дотолкова, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, или съгласно колективна договореност в съответствие с правото на държава членка, в което се предвиждат подходящи гаранции за основните права и интересите на субекта на данните;

[…]“.

11 Член 10 от ОРЗД е озаглавен „Обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения“ и гласи:

„Обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. […]“.

12 Член 17 от ОРЗД е озаглавен „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)“ и гласи следното:

„1.Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

а)личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

[…] г)личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

[…] 3.Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

[…] б)за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора[,] или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

[…]“.

Директива 2016/680

13 Съображения 11 и 12 от Директива 2016/680 гласят:

„(11)Поради това е уместно тези области да бъдат предмет на директива, която установява специални правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, като се отчита специфичният характер на тези дейности. Такива компетентни органи могат да включват не само публични органи, например съдебните органи, полицията и други правоприлагащи органи, но и всеки друг орган или образувание, който по силата на правото на държавите членки упражнява публична власт и публични правомощия за целите на настоящата директива. Когато обаче подобен орган или образувание обработва лични данни за цели, различни от целите на настоящата директива, се прилага [ОРЗД]. Поради това [ОРЗД] се прилага в случаите, в които даден орган или образувание събира лични данни за други цели и допълнително обработва тези лични данни, за да се съобрази с правно задължение, с което е обвързан. […]

(12)Дейностите, извършвани от полицията или други правоприлагащи органи, включително полицейски дейности, без предварително да е известно дали даден инцидент съставлява престъпление, основно се съсредоточават върху предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. […] Те включват и поддържането на законността и реда като задача, възложена на полицията или други правоприлагащи органи, когато е необходимо да се вземат предпазни мерки и да се предотвратят заплахи за обществената сигурност и основните интереси на обществото, защитени от закона, които могат да доведат до извършването на престъпление. […]“.

14 Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет и цели“ и параграф 1 от него предвижда:

„С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване“.

15 Член 2 от посочената директива е озаглавен „Обхват“ и параграф 1 от него гласи:

„Настоящата директива се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1“.

16 Съгласно член 3 от същата директива, озаглавен „Определения“:

„За целите на настоящата директива:

1)„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано […]; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата и умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице;

2)„обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на осигуряване на достъп до данните, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;

[…] 7)„компетентен орган“ означава:

а)всеки публичен орган, който е компетентен за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване; или

[…] 8)„администратор“ означава компетентният орган, който сам или съвместно с други органи определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държавата членка;

[…]“.

17 Член 9 от Директива 2016/680 е озаглавен „Специфични условия за обработване“ и гласи:

„1.Личните данни, събирани от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1, не се обработват за други цели, освен посочените в член 1, параграф 1, освен когато това обработване е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка. Когато личните данни се обработват за такива други цели[,] се прилага [ОРЗД,] освен ако обработването се извършва в хода на дейност, която е извън обхвата на правото на Съюза.

2.Когато съгласно правото на държава членка компетентните органи са натоварени с изпълнението на задачи, различни от тези за изпълнението на целите, посочени в член 1, параграф 1, за обработването за такива цели се прилага [ОРЗД], включително за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели, освен ако обработването се извършва в хода на дейност, която е извън обхвата на правото на Съюза.

[…]“.

18 Член 10 от тази директива предвижда условия за обработването на специални категории лични данни.

19 Член 16 от посочената директива е озаглавен „Право на коригиране или изтриване на лични данни и ограничаване на обработването“ и параграф 2 от него предвижда:

„Държавите членки изискват администраторът да изтрие личните данни без излишно забавяне и предвиждат правото на субекта на данните да поиска администраторът да изтрие без излишно забавяне личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно член 4, член 8 или член 10, или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение, което се прилага спрямо администратора“.

Българското право

20 Член 2, алинея 1, точки 2 и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 60 от 5 август 1988 г.), в редакцията му, приложима за спора в главното производство, предвижда:

„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: […] 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; […]“.

21 Член 2, алинея 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.), в редакцията му, приложима за спора в главното производство (наричан по-нататък „ЗМВР“), предвижда:

„Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението“.

22 Член 26, алинея 2 от ЗМВР гласи следното:

„Сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни“.

23 Съгласно член 29, алинеи 1 и 2 от ЗМВР:

„(1) Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. (2) Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи“.

24 Член 147 от ЗМВР предвижда:

„(1) За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело. (2) Редът за съставяне, водене и съхраняване на личните кадрови дела, както и условията и редът за ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи“.

25 Член 150 от ЗМВР гласи:

„(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в „Държавен вестник“. (2) Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“.

26 Съгласно член 155, алинеи 1 и 4 от ЗМВР:

„(1) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания: […] 2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; 3. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер; […].

[…] (4) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 се установяват служебно от органа по назначаването“.

27 Член 6, алинеи 1 и 2 от Закона за защита на личните данни (ДВ, бр. 1 от 4 януари 2002 г.), в редакцията му, приложима за спора в главното производство (наричан по-нататък „ЗЗЛД“), предвижда:

„(1) Комисията за защита на личните данни, […], е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на [ОРЗД] и на този закон. (2) Комисията [за защита на личните данни] съдейства за провеждането на държавната политика в областта на защита на личните данни“.

28 Член 42 от ЗЗЛД гласи следното:

„(1) Правилата на тази глава се прилагат при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. (2) Лични данни, събрани за целите по ал. 1, не се обработват за други цели, освен ако правото на Европейския съюз или законодателството на Република България предвижда друго. (3) Когато компетентните органи по ал. 1 обработват лични данни за цели, различни от тези по ал. 1, както и в случаите по ал. 2, се прилагат [ОРЗД] и съответните разпоредби от този закон, които въвеждат мерки за неговото прилагане. (4) Компетентни органи по ал. 1 са държавните органи, които имат правомощия по предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. (5) Освен ако закон предвижда друго, администратор по смисъла на тази глава при обработването на лични данни за целите по ал. 1 е компетентен орган по ал. 4 или съответната административна структура, част от която е този орган, които самостоятелно или съвместно с други органи определят целите и средствата за обработване на лични данни“.

29 Член 43 от ЗЗЛД предвижда:

„Правилата на тази глава се прилагат за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или са предназначени да съставляват част от такъв регистър“.

30 Съгласно член 46 от ЗЗЛД:

„(1) Когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора. (2) Извършването на периодична проверка по ал. 1 се документира, а решението за продължаване на съхранението на данните се мотивира“.

31 Член 3 от Инструкция № 8121з-532 от 9 септември 2014 г. за съставяне, водене, съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите на Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 78 от 19 септември 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 14 април 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 53 от 25 юни) (наричана по-нататък „Инструкцията за личните кадрови дела“), предвижда:

„Личните кадрови дела се съставят и водят от звената „Човешки ресурси“ на съответните структури, номерират се по възходящ ред, описват се в дневник […]и се съхраняват в помещения (хранилища), отговарящи на изискванията за съхраняване на материали, съдържащи класифицирана информация“.

32 Член 5 от Инструкцията за личните кадрови дела гласи следното:

„(1) Обработването на лични данни в ЛКД се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация […], [ЗЗЛД] и [ОРЗД]. (2) Обработването на информацията, съхранявана в личните кадрови дела, се осъществява за целите на: 1. възникването, преминаването и прекратяването на трудовото или служебното правоотношение на служителите; 2. изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на служителя; 3. упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта; 4. архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели. (3) Достъпът до информацията, съхранявана в личните кадрови дела, е ограничен и се осъществява при спазване разпоредбите на [Закона за защита на класифицираната информация], ЗЗЛД и [ОРЗД]“.

33 Член 6 от Инструкцията за личните кадрови дела предвижда:

„(1) В личните кадрови дела се събират и съхраняват материали, разпределени в три раздела, съдържащи данни и информация относно проучването, назначаването, сключването на трудови договори, преминаването на службата и прекратяване на служебното/трудовото правоотношение на служителите. (2) В първи раздел се прилагат материали, свързани с постъпване на работа в МВР. (3) Във втори раздел се прилагат материали, свързани с професионалното развитие (декларации, протоколи, предложения, служебни оценки, кадрови справки, удостоверения от преминати курсове, материали от участия в конкурси, разрешения за достъп до класифицирана информация, копия от болнични листове и др.). (4) В трети раздел се прилагат материали, свързани с преминаване на службата (заповеди, актове за встъпване в длъжност и за напускане (сдаване) на длъжност, материали, свързани с дисциплинарни производства, трудови договори, допълнителни споразумения, уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда и др.)“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

34 В периода 2012—2023 г. ищецът в главното производство е заемал различни длъжности като полицай в генерална дирекция „Охранителна полиция“ и генерална дирекция „Национална полиция“ на българското Министерство на вътрешните работи.

35 На 1 март 2016 г. дирекция „Вътрешна сигурност“ на това министерство започва разследване срещу неизвестен извършител за престъпление грабеж в съучастие с други лица.

36 На 17 май 2016 г. е проведено общо събрание на всички полицаи от дирекцията, в която работи ищецът в главното производство. На това общо събрание присъстват и началникът на съответното отделение, представител на дирекция „Вътрешна сигурност“, прокурор от Софийска градска прокуратура (България) и следовател. На посоченото събрание публично пред всички ищецът в главното производство е арестуван и накаран да предаде значката, оръжието и служебната си карта.

37 В рамките на разглежданото разследване спрямо ищеца в главното производство, в качеството му на заподозрян, са извършени различни процесуално-следствени действия, а именно обиск, вземане на дактилоскопски проби и, след дадено разрешение от съд, претърсване на дома му, довело до изземване. Той участва в действие по разпознаване, при което пострадалите лица не го идентифицират с извършителя на престъплението, и няма негови следи по вещите на пострадалите. След като е задържан за срок от 24 часа, ищецът в главното производство е освободен и впоследствие нито е привлечен като обвиняем, нито е бил подсъдим за извършване на престъплението грабеж. Тъй като извършителят не може да бъде установен, досъдебното производство е спряно.

38 Ищецът в главното производство продължава да работи в системата на Министерството на вътрешните работи и участва в конкурси за повишение, но такова му е отказано на основание, че е бил задържан като заподозрян по образуваното за грабеж досъдебно производство. В трудовото му досие и в архив на посоченото министерство съществува информация за задържането му и извършените спрямо него процесуално-следствени действия в качеството му на заподозрян.

39 Ищецът в главното производство предявява пред запитващата юрисдикция, Софийски районен съд (България), иск за осъждане на прокуратурата да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял в резултат от предприетите спрямо него действия по съответното досъдебно производство и последиците от него. Той твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на това, че като служител на Министерството на вътрешните работи от много години е задържан пред колегите си за престъпление, на което не е доказано, че е извършител. Тази унизителна мярка била пречка за кариерното му израстване и в това отношение той твърди, че работодателят му, който е осъществил задържането, съхранява база данни, в която фигурира това досъдебно производство и името му като заподозрян, и отказва да премахне или заличи тези данни.

40 От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно практиката на Върховния касационен съд на Република България уличено в престъпление лице, което не е било обвиняем и наказателното производството е било прекратено, има право на обезщетение.

41 Запитващата юрисдикция уточнява, че Министерството на вътрешните работи е единна административна структура, чиято задача е да осъществява опазването на обществения ред, и че се състои от няколко дирекции, като главна дирекция „Национална полиция“ и главна дирекция „Охранителна полиция“, които изпълняват действия по опазване на обществения ред, както и дирекция „Вътрешна сигурност“, която извършва разследванията срещу служителите на това министерство, независимо от вида на твърдените престъпления и от звеното, в което работят.

42 Като единна административна структура Министерството на вътрешните работи е работодател на всички служители, които работят в него, а всяка негова дирекция съхранява информация за своите служители в трудовото им досие. При участие в конкурси за повишение или преместване, се изисква трудовото досие на съответния служител и справка — как е изпълнявал задълженията си, дали е бил заподозрян, обвиняем, подсъдим, имал ли е нарушение на трудовата дисциплина или нарушение на обществения ред. Получената от разследване информация се съхранява в трудовото досие.

43 На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали ОРЗД се прилага в хипотези като тази в главното производство, а именно в хипотезата на единна структура, една част от която изпълнява функцията на работодател, а друга част — функции на разследващ орган по наказателно производство.

44 На второ място, при утвърдителен отговор тази юрисдикция иска да се установи дали съхраняването на информация като посочената в точка 42 от настоящото решение в трудовото досие на служител представлява „обработване на лични данни“ по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД и дали това досие представлява „регистър с лични данни“ по смисъла на член 4, точка 6 от ОРЗД. Възниква и въпросът дали съхранението на такива данни попада в приложното поле на член 9, параграф 2, буква б) от ОРЗД.

45 На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Министерството на вътрешните работи може в качеството си на работодател да откаже кариерно израстване на свой служител само въз основа на факта, че той е бил заподозрян, обвиняем или подсъдим и при положение че наказателното производство в крайна сметка е спряно. Макар да е ноторно известно, че служителите в министерство на вътрешните работи, които следят за спазване на обществения ред, трябва да отговарят на по-високи нравствени и етични критерии отколкото други категории работници или служители, тази юрисдикция има съмнения дали условията за обработване на свързаните с качеството на заподозрян, обвиняем или подсъдим данни в трудовото досие на служителите в това министерство се явяват пропорционални на изискванията към този вид служители. Всъщност според посочената юрисдикция само влязла в сила присъда е основание за прекратяване на трудовото и служебно правоотношение със служителя.

46 На четвърто място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът „да бъдеш забравен“, предвиден в член 17, параграф 1, буква а) във връзка със съображения 65 и 66 от ОРЗД, трябва да се тълкува в смисъл, че всякакви данни от трудовото досие на служител следва да бъдат изтрити, ако са събрани от структура на работодателя, която е различна от тази на служителя и осъществява функциите на орган по разследване, и уличават служителя, че е бил заподозрян, обвиняем или подсъдим за престъпление. В този контекст посочената юрисдикция има съмнения и относно обхвата на понятието „незаконосъобразно обработване“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква г) от ОРЗД.

47 На пето място, запитващата юрисдикция има съмнения относно това дали разпоредбите на Директива 2016/680 са приложими за разглежданата в главното производство хипотеза и ако са, дали съхранението на разглежданите в главното производство данни е законосъобразно и пропорционално с оглед на член 9, параграф 1 и член 10 от тази директива, както и относно заличаването на тези данни съгласно член 16, параграф 2 от нея.

48 На шесто и последно място, тази юрисдикция подчертава, че ищецът в главното производство се явява на конкурси за повишение или преместване и въпреки че е класиран на първите места, не е назначаван поради качеството си на заподозрян в досъдебното производство за грабеж. В този контекст тя иска да се установи дали съхранението на лични данни от единна административна структура, каквато е Министерството на вътрешните работи, представлява форма на дискриминация по смисъла на член 1 от Директива 2000/78.

49 При тези обстоятелства Софийски районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Чл. 2, т. 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че обработката на данни включва дейности от единна структура, в която част [от] нейните дирекции изпълняват функциите на работодател, а друга единствена дирекция има качеството на разследващ орган в наказателното производство спрямо служители от другите дирекции. Ако отговорът е положителен, то:

2)Изразът „обработка на лични данни“ по чл. 4, т. 2 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява дейност по прилагане на информация към кадровото досие на служител, която работодателят, чрез своя дирекция, е получил в качеството си на разследващ орган спрямо същия служител?

3)Изразът „регистър с лични данни“ по чл. 4, т. 6 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява трудово досие на служител или работник, който работи в една дирекция при работодателя, а информацията е събрана от друга дирекция на работодателя, която има качеството на разследващ орган?

4)Чл. 9, пар.2, б. „б“ от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че структура на работодател може да събира и съхранява данни за това, че служителят е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим в наказателно производство, която информация е събрана от друга структура на работодателя, която има качеството на разследващ орган?

5)„Правото да бъдеш забравен“ по чл. 17, пар. 1, б. „а“ ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че работодател следва да изтрие всякакви данни от трудовото досие на служителя, които данни е събрал и съхранил чрез друга своя дирекция, която има качеството на орган на разследване спрямо негов служител, за това че служителят:

–е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;

–е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?

6)„Незаконосъобразно обработвани“ лични данни по чл. 17, пар. 1, б. „г“ ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че представляват данни, които работодателят е получил, събрал и съхранил, чрез друга своя структура, която има функциите по разследване в наказателното производство срещу служители от други организационни структури на работодателя, и които данни са съхранени в трудовото досие, за това, че служителят е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление:

–е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;

–е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?

7)„Лични данни“ по чл. 3, т. 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата] следва ли да се тълкува в смисъл, че представляват данни, които работодателят е получил, събрал и съхранил чрез своя структура, която има функциите на орган по разследване в наказателно производство, срещу служител, който полага труд в друга структура на работодателя?

8)„Обработка“ на лични данни по чл. 3, т. 2 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата], следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява дейност по съхранение на данни от работодател в трудовото досие на служител, които данни работодателят е получил, събрал и съхранил, чрез своя структура, която има функциите по разследване в наказателно производство, срещу служител на работодателя, който полага труд в друга структура на работодателя.

9)[Ч]л. 9, пар.1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата], следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска работодател да събира и съхранява информация за служител, който е заподозрян/обвиняем/подсъдим и която информация работодателят е събрал, чрез друга своя организационна структура, която има качеството на орган по разследване в наказателното производство срещу този служител.

10)Чл. 16, пар. 2 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата], следва ли да се тълкува в смисъл, че работодател следва да изтрие всякакви данни от трудовото досие на служителя, които данни работодателят е събрал и съхранил, чрез друга своя организационна структура, която има качеството на орган по разследване в наказателното производство спрямо този служител, за това, че служителят:

–е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;

–е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?

11)Чл. 1 от [Директива 2000/78], следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска работодателят, чиято организационна структура извършва действия по разследване спрямо служител от друга структура, да откаже кариерното израстване на служител, само на основание, че служителят:

–е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;

–е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?“.

По преюдициалните въпроси

По допустимостта

50 Българското правителство поддържа, че всички преюдициални въпроси са явно недопустими.

51 То изтъква, че искането за обезщетение за вреди е насочено единствено срещу прокуратурата, която е част от съдебната власт, въпреки че само Министерството на вътрешните работи, което е част от изпълнителната власт и е работодател на ищеца в главното производство, разполага с информацията, която се съдържа в трудовото му досие. Следователно ищецът в главното производство не можел нито да иска от прокуратурата да изтрие данните му, нито да я държи отговорна за това, че Министерството на вътрешните работи разполага с тези данни, нито пък да я упреква, че е възпрепятствала кариерното му развитие.

52 Това правителство посочва, че за да се ангажира отговорността на прокуратурата, запитващата юрисдикция трябва да установи в съответствие с националното законодателство относно отговорността на държавата дали правата на субекта на данни в качеството му на обвинено лице са били нарушени и дали той е бил неоснователно обвинен в извършване на престъпление. Спорът в главното производство нямал за предмет нито прилагането на разпоредбите на ОРЗД, нито прилагането на националното законодателство за транспониране на Директиви 2016/680 и 2000/78. Следователно тълкуването на тези актове от правото на Съюза не било необходимо за решаването на спора в главното производство.

53 В това отношение според постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решение от 8 май 2025 г., Stadt Wuppertal, C‑130/24, EU:C:2025:340, т. 42 и цитираната съдебна практика).

54 Освен това е важно да се припомни, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби и да решава дали тълкуването или прилагането им от националния съд е правилно, тъй като това тълкуване е от изключителната компетентност на последния (решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон данни), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 53 и цитираната съдебна практика).

55 Съответно като част от разпределението на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции Съдът е длъжен да вземе предвид фактическия и правния контекст на преюдициалните въпроси, така както е очертан в акта за преюдициално запитване. Следователно, каквито и критики да отправя правителството на дадена държава членка към възприетото от запитващата юрисдикция тълкуване на националното право, анализът на преюдициалните въпроси трябва да се направи въз основа на това тълкуване, а проверката на неговата точност не е задача на Съда (решение от 29 юли 2024 г., CU и ND (Социално подпомагане — Непряка дискриминация), C‑112/22 и C‑223/22, EU:C:2024:636, т. 40 и цитираната съдебна практика).

56 Въпреки това, за да може Съдът да даде полезно за националния съд тълкуване на правото на Съюза, видно от член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, преюдициалното запитване трябва да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и приложимото в главното производство национално законодателство (решение от 2 юли 2015 г., Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C., C‑497/12, EU:C:2015:436, т. 17).

57 В случая, що се отнася до предмета на спора в главното производство, е безспорно, че преюдициалните въпроси са повдигнати в рамките на висящ пред запитващата юрисдикция спор по иск за обезщетение за вредите, които ищецът в главното производство твърди, че е претърпял не само поради извършените спрямо него в рамките на досъдебно производство действия, но и поради последиците от това досъдебно производство. В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че вредите, които се твърди, че са претърпени, произтичат по-специално от съхраняването и последващото използване от работодателя на лични данни, събрани в рамките на това досъдебно производство, тъй като работодателят е отказал кариерно израстване на ищеца в главното производство на основание, че е имал качеството на заподозрян в досъдебното производство. Ищецът в главното производство моли също името му да бъде заличено от базата данни, в която фигурира като заподозрян.

58 Съответно от преписката, с която разполага Съдът, са видни, от една страна, наличието на връзка между предмета на спора в главното производство и нормите на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни и от друга страна, причините, поради които запитващата юрисдикция иска да се установи дали отказът на работодателя да изтрие въпросните данни е съвместим с тези норми.

59 Що се отнася конкретно до релевантността на тълкуването на Директива 2000/78 за разрешаването на спора в главното производство, доколкото с отнасящия се до нея въпрос се цели по същество да се определи дали претърпените от ищеца в главното производство вреди, произтичащи от отказа на кариерно израстване поради качеството му на заподозрян, могат да се преценят с оглед на разпоредбите на тази директива, при обстоятелствата по настоящото дело посоченият въпрос предполага да се даде отговор по същество относно тълкуването на член 1 от посочената директива, който очертава нейната цел.

60 Следователно изтъкнатите от българското правителство доводи не позволяват да се приеме, че всички преюдициални въпроси са недопустими.

61 За сметка на това следва да се отбележи, на първо място, че в четвъртия въпрос запитващата юрисдикция посочва член 9 от ОРЗД, който, видно от самото му заглавие, урежда обработването на чувствителни категории лични данни. От акта за преюдициално запитване обаче не следва, че разглежданите в главното производство данни попадат в някоя от категориите данни, изброени в член 9, параграф 1, а именно по-специално данни, разкриващи расов или етнически произход, обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, както и данни за здравословното състояние на физическото лице. Тъй като исканото тълкуване на член 9, параграф 2, буква б) от ОРЗД е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство, четвъртият въпрос трябва да се приеме за недопустим.

62 На второ място, някои обстоятелства, посочени в текста на петия, шестия, деветия, десетия и единадесетия въпрос, не са релевантни с оглед на разглеждания в главното производство случай, който, както е видно от акта за преюдициално запитване, обобщен в точки 35—37 от настоящото решение, се отнася до лице, заподозряно в извършването на престъпление в рамките на досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно. Ето защо на тези въпроси не следва да се отговаря, доколкото те се отнасят до обработване на данни за служител, който е или е бил обвиняем или подсъдим за престъпление, тъй като в това отношение посочените въпроси са хипотетични.

63 На трето място, що се отнася до някои други фактически постановки, на които се основава единадесетият въпрос, българското правителство посочва в съдебното заседание, че в периода след разглежданото досъдебно производство ищецът в главното производство, противно на твърденията му, е бил неколкократно повишаван. Важно е обаче да се подчертае, че презумпцията за релевантност на преюдициалните въпроси, припомнена в точка 53 от настоящото решение, не може да бъде оборена само поради това че една от страните в главното производство оспорва някои факти, проверката на чиято точност не е задача на Съда и от които зависи определянето на предмета на спора (решение от 5 декември 2006 г., Cipolla и др., C‑94/04 и C‑202/04, EU:C:2006:758, т. 26).

По същество

По първия, втория, третия, седмия, осмия и деветия въпрос

64 Следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид разпоредби от правото на Съюза, които националната юрисдикция не е посочила във въпроса си (решение от 18 януари 2024 г., Hewlett Packard Development Company, C‑367/21, EU:C:2024:61, т. 44 и цитираната съдебна практика).

65 В това отношение следва да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точки 47—53 от заключението си, че макар с втория, третия, седмия и осмия въпрос запитващата юрисдикция изрично да пита Съда как трябва да се тълкуват понятията „обработване“ на лични данни и „регистър с лични данни“ по смисъла на член 4, точки 2 и 6 от ОРЗД, както и понятията „лични данни“ и „обработване“ по смисъла на член 3, точки 1 и 2 от Директива 2016/680, последните понятия не само са определени по идентичен начин с използваните в ОРЗД, но и тази юрисдикция всъщност иска да се установи дали разглежданият в главното производство случай попада в приложното поле на ОРЗД или на Директива 2016/680. Всъщност от мотивите на акта за преюдициално запитване, както и от тези въпроси следва, че истинската им цел е да се установи кой от тези актове се прилага за извършвано от дирекция на публичен орган, действаща в качеството на работодател, обработване на данни, което се състои в съхраняване в трудовото досие на служител на този орган на данни относно качеството му на заподозрян в досъдебно производство, при положение че тази дирекция е получила данните чрез друга дирекция на същия публичен орган, като последната е оправомощена да провежда този вид разследване.

66 При това положение трябва да се приеме, че с първия, втория, третия, седмия, осмия и деветия въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1 от ОРЗД и член 9, параграф 1 от Директива 2016/680 трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за извършвано от дирекция на публичен орган обработване на лични данни, което се състои в съхраняване в трудовото досие на един от неговите служители на данни относно качеството му на заподозрян в досъдебно производство (наричано по-нататък „процесното обработване“), при положение че тази дирекция е получила данните чрез друга дирекция на същия публичен орган, като последната е оправомощена да провежда този вид разследване.

67 Съгласно член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД последният не се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност.

68 Член 1, параграф 1 от Директива 2016/680 предвижда, че с последната се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.

69 Освен това член 9, параграф 1 от тази директива предвижда по-специално, че когато личните данни се обработват за цели, различни от посочените в член 1, параграф 1 от същата директива, се прилага ОРЗД, освен ако обработването се извършва в хода на дейност, която е извън обхвата на правото на Съюза.

70 От това следва, че ако обработването на лични данни се извършва от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, се прилага Директива 2016/680, а ако обработването се извършва за други цели, се прилага ОРЗД (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на лични данни — Разследване на престъпление), C‑180/21, EU:C:2022:967, т. 73 и 74 и цитираната съдебна практика).

71 В случая, макар първоначалното събиране на лични данни, извършено от дирекция „Вътрешна сигурност“ на Министерството на вътрешните работи за целите на досъдебното производство, образувано срещу ищеца в главното производство, да попада в обхвата на Директива 2016/680, то процесното обработване, доколкото се извършва за целите на управлението на човешките ресурси, попада в обхвата на ОРЗД.

72 Важно е да се уточни, че приложимостта на ОРЗД за процесното обработване не се поставя под въпрос от обстоятелството, че съответната информация е получена от работодателя чрез дирекцията на Министерството на вътрешните работи, на която е възложено да проведе разследването срещу ищеца в главното производство. В това отношение Съдът вече е постановил, че от текста на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680 и от връзката между тези параграфи следва, че ОРЗД се прилага за всяко обработване за други цели на лични данни, събрани за целите по член 1, параграф 1 от тази директива (освен когато това обработване е извън обхвата на правото на Съюза), включително когато „администраторът“ по смисъла на член 3, точка 8 от посочената директива е „компетентен орган“ по смисъла на член 3, точка 7, буква а) от нея и обработва лични данни при изпълнението на задачи, различни от тези за изпълнението на целите, посочени в член 1, параграф 1 от същата директива (решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на лични данни — Разследване на престъпление), C‑180/21, EU:C:2022:967, т. 81).

73 С оглед на изложеното по-горе на първия, втория, третия, седмия, осмия и деветия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от ОРЗД и член 9, параграф 1 от Директива 2016/680 трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за извършваната от дирекция на публичен орган дейност, състояща се в съхраняване в трудовото досие на един от неговите служители на данни относно качеството му на заподозрян в досъдебно производство. В това отношение е без значение, че тази дирекция е получила данните чрез друга дирекция на същия публичен орган, като последната е оправомощена да провежда този вид разследване.

По петия и шестия въпрос

74 Следва да се отбележи, че петият и шестият въпрос се отнасят по същество до възможността съответният служител да поиска разглежданите в главното производство данни да бъдат изтрити от трудовото му досие на основание член 17, параграф 1, букви а) и г) от ОРЗД.

75 От предоставената на Съда преписка е видно, че националният закон, който урежда дейността на Министерството на вътрешните работи, предвижда задължението му да съставя и води лично кадрово дело за всеки служител на това министерство, както и да утвърди Етичен кодекс за поведение, който тези служители трябва да спазват, и изисква, за да изпълняват функциите си, последните да не са били осъдени, привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Освен това този закон предвижда, че министърът на вътрешните работи е администратор на данните, обработвани от неговите служители, и определя условията и реда за обработване на данните с инструкция.

76 Съгласно член 17, параграф 1 от ОРЗД субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените в тази разпоредба основания.

77 Такъв е случаят по член 17, параграф 1, буква а) от ОРЗД, когато личните данни „повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин“, или по член 17, параграф 1, буква г), когато въпросните данни са били „обработвани незаконосъобразно“.

78 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, от съвместния прочит на петия и шестия въпрос и от мотивите на преюдициалното запитване следва, че с тях запитващата юрисдикция иска да се установи по-съществено, за да може да се произнесе по направеното от ищеца в главното производство искане за изтриване на данни, дали съхраняването на разглежданите в главното производство данни в трудовото му досие е законосъобразно.

79 В това отношение следва да се припомни, че член 6, параграф 1, първа алинея от ОРЗД изброява изчерпателно и ограничително случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. Съответно, за да може да се счита за законно, обработването трябва да попада в някой от случаите, предвидени в тази разпоредба (решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 94 и цитираната съдебна практика). Член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от ОРЗД предвижда, че обработването на лични данни е законосъобразно, ако е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора.

80 Член 6, параграф 3 от ОРЗД уточнява по-специално, че обработването по член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от същия регламент трябва да се основава на правото на Съюза или на правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора, и че това правно основание трябва да е съобразено с обществения интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2024 г., HTB Neunte Immobilien Portfolio и Ökorenta Neue Energien Ökostabil IV, C‑17/22 и C‑18/22, EU:C:2024:738, т. 67 и цитираната съдебна практика).

81 Освен това следва да се отбележи, че основанието за законосъобразност, предвидено в член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) във връзка с член 6, параграф 3 от ОРЗД, е отразено в член 17, параграф 3, буква б) от посочения регламент, който изключва правото на изтриване, предвидено в член 17, параграф 1 от него, по-специално когато обработването на данните е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

82 Съдът вече е постановил, че ако обработването на лични данни действително отговаря на основанието за законосъобразност по член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от ОРЗД, следва да се отбележи, че последният, и в частност член 6, параграф 3, втора алинея, изрично закрепва изискването за претегляне на основните права на зачитане на личния живот и защита на личните данни, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и от друга, легитимните цели на правото на Съюза или правото на държавите членки, което съставлява основанието за законовото задължение, за чието спазване е необходимо обработването (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 124 и цитираната съдебна практика).

83 В този смисъл е важно да се припомни, че член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като установените в членове 7 и 8 от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на същите права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 58 и цитираната съдебна практика).

84 При това положение и с оглед на съдебната практика, изложена в точка 64 от настоящото решение, следва да се приеме, че с петия и шестия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 17, параграф 3, буква б) във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от ОРЗД и в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на полицейски служител за целите на управлението на кариерата му и на контрола за спазването от този служител на правилата, присъщи на функциите му, на лични данни, свързани с качеството му на заподозрян в спряно досъдебно производство, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление, може да се приеме за обосновано с оглед на спазването на законово задължение, което се прилага спрямо публичния орган, работодател на посочения служител, на основание на националното право.

85 В самото начало трябва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2 във връзка със съображения 4 и 10 от ОРЗД с този регламент по-специално се цели да се гарантира високо равнище на защита на основните права и свободи на физическите лица при обработването на личните данни, като това право се признава и в член 8 от Хартата и е тясно свързано с правото на зачитане на личния живот, прогласено в член 7 от нея (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 61).

86 В това отношение, съгласно постоянната практика на Съда, всяко обработване на лични данни трябва, от една страна, да съответства на установените в член 5 от ОРЗД принципи във връзка с обработването на такива данни, и от друга страна, предвид в частност принципа за законосъобразност на обработването, посочен в този член 5, параграф 1, буква а), да отговаря на някое от условията за законосъобразно обработване, изброени в член 6 от този регламент (решение от 7 март 2024 г., Endemol Shine Finland, C‑740/22, EU:C:2024:216, т. 45 и цитираната съдебна практика).

87 Следва също така да се уточни, че съгласно член 5 от ОРЗД администраторът носи тежестта да докаже, че тези данни се събират по-специално за конкретни, изрично указани и легитимни цели, че са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, и че се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните (решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 97 и цитираната съдебна практика).

88 Освен това, доколкото при наличието им става законосъобразно обработването на лични данни, извършено без съгласието на субекта на данните, предвидените в член 6, параграф 1, първа алинея, букви б)—е) основания трябва да се тълкуват стеснително (решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 96 и цитираната съдебна практика).

89 Действително запитващата юрисдикция е тази, която трябва да прецени дали обработване като обсъжданото в главното производство е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, по смисъла на член 17, параграф 3, буква б) във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от ОРЗД, но Съдът може да ѝ даде полезни насоки за решаването на спора, поставен за разглеждане пред нея (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 98 и цитираната съдебна практика).

90 Както е видно от преписката на Съда, и по-специално от поясненията, дадени от българското правителство в съдебното заседание, съхраняването на разглежданите в главното производство данни се извършва въз основа на редица разпоредби от инструкции, които министърът на вътрешните работи е приел на основание на ЗМВР, за да изпълни законовите си задължения по силата на този закон в областта на воденето на личните кадрови дела на служителите и дисциплинарната им отговорност и по силата на оправомощаването му с този закон да упражнява регулаторно правомощие. Ето защо от тези обстоятелства, изглежда, следва, че обработването на разглежданите в главното производство данни може да е необходимо за спазването на предвидени в приложимото национално законодателство законови задължения по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от ОРЗД, за изпълнението на които публичният орган — администратор на данни, приема инструкции с подзаконов характер, които съответно представляват правното основание за извършваното от неговите служители обработване на данни.

91 Следователно се поставя въпросът дали основанието за обработването по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД може да се съдържа в подзаконов акт, който публичен орган на държава членка е приел по силата на оправомощаване със законодателен акт, за да изпълни законовите си задължения по последния.

92 Както следва от съображение 41 от ОРЗД, когато в този регламент се прави позоваване на правно основание или законодателна мярка, това не налага непременно приемането на законодателен акт от парламент, без с това да се засягат изискванията съгласно конституционния ред на съответната държава членка. Такова правно основание или законодателна мярка обаче следва да бъдат ясни и точни и прилагането им следва да бъде предвидимо за субектите на данните в съответствие с практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека.

93 Освен това в съображение 19 от ОРЗД се уточнява, че по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи по смисъла на Директива 2016/680 за цели, попадащи в обхвата на ОРЗД, държавите членки следва да могат да запазят или да въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на разпоредбите на този регламент. Подобни разпоредби могат да определят по-точно специфичните изисквания относно обработването на личните данни от тези компетентни органи за посочените други цели, като се взема предвид конституционната, организационната и административната структура на съответната държава членка.

94 Ето защо от това трябва да се заключи, че член 6, параграф 3 от ОРЗД допуска правното основание за обработването на лични данни да бъде определено от публичния орган — администратор на данни, в подзаконов акт, с който той цели да изпълни законовите си задължения по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) от този регламент, стига този орган да е оправомощен от националното право да приеме този акт, това правно основание да е ясно и точно и прилагането му да е предвидимо за субектите на данните.

95 В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че инструкциите на министъра на вътрешните работи са подзаконови актове, които се приемат въз основа на оправомощаването със ЗМВР, и се публикуват в „Държавен вестник“. Следва обаче да се провери по-специално и дали целите на обработването са ясно и точно определени в това правно основание, като по този начин прилагането му е предвидимо в съответствие с член 6, параграф 3 във връзка със съображение 41 от ОРЗД.

96 Във връзка с последното от предоставената на Съда преписка е видно, че що се отнася до документите, които трябва да се съдържат в личното кадрово дело на служителя, в инструкциите на този орган се посочват материалите, свързани с дисциплинарни производства.

97 Запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на всички релевантни разпоредби на българското право такова посочване може да се тълкува достатъчно ясно, точно и предвидимо в смисъл, че включва съхраняването на данни за образувано срещу служител досъдебно производство, дори когато посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление и досъдебното производство не е довело до дисциплинарно производство.

98 При утвърдителен отговор следва да се постави въпросът дали в съответствие с член 6, параграф 3, втора алинея от ОРЗД съответното законово задължение, доколкото налага обработване на лични данни като процесното, се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

99 Що се отнася до въпроса дали съответната национална правна уредба се съобразява с обществения интерес, българското правителство поддържа по същество, че е налице обществен интерес от съхраняване на данни като разглежданите в главното производство с оглед на възложените на полицейските служители специфични функции, които се състоят по-специално в опазване на обществения ред и защита на населението.

100 В това отношение е общоприето, както отбелязва генералният адвокат в точка 86 от заключението си, че полицейската дейност изисква спазването на строги правила за поведение и че както следва от точка 45 от настоящото решение, в България полицейските служители трябва да отговарят на по-високи нравствени и етични критерии отколкото други категории работници или служители, като по този начин доказват, че притежават необходимите за изпълнението на функциите им професионални и човешки качества. Освен това, както бе посочено в точка 75 от това решение, тези правила за поведение и критерии са изрично закрепени в националния закон, уреждащ дейността на Министерството на вътрешните работи и неговите служители.

101 Съответно може да се приеме, че задължаването на полицейските служители да изпълняват такива критерии, е свързано с цел от обществен интерес, която следователно е и легитимна по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД, а именно по същество да се гарантира почтеността на служителите, на които са възложени по-специално опазването на обществения ред и защитата на населението.

102 Следователно такава легитимна цел може да обоснове съхраняването в трудовото досие на полицейски служител на информация, свързана по-специално с качеството му на заподозрян в досъдебно производство, когато това досъдебно производство е в ход или е приключило с повдигане на обвинение срещу него или с осъждането му, доколкото в такива случаи компетентният орган може да бъде задължен да предприеме обезпечителни или евентуално дисциплинарни мерки, за да гарантира спазването на правилата за поведение и критериите, посочени в точка 100 от настоящото решение.

103 За сметка на това в случай като разглеждания в главното производство, в който досъдебното производство срещу съответния полицейски служител в крайна сметка е спряно, тъй като самоличността на извършителя на деянията не е могла да бъде установена, и е направен извод, че няма доказателства този полицай да е извършил престъпление, и срещу него не е образувано дисциплинарно производство, от материали по делото, с които разполага Съдът, не следва, че национална правна уредба, която предвижда съхраняването на данни за такова досъдебно производство, може да отговоря на тази легитимна цел.

104 Дори да се предположи обаче, че запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданата в главното производство национална правна уредба отговаря на легитимна цел, тя трябва освен това да прецени дали националната правна уредба, която налага това обработване, е пропорционална. По-конкретно, що се отнася до съхраняването на тези данни, член 17, параграф 3, буква б) от ОРЗД трябва да се тълкува във връзка с член 5, параграф 1, буква д) от този регламент в смисъл, че когато срокът на съхранение на посочените данни надхвърли необходимия за спазването на това задължение, субектът на данните отново ще има право на изтриване на тези данни, по-специално на основанието по член 17, параграф 1, буква а) от посочения регламент. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва евентуално да провери дали срокът на съхранение на данните за наказателното производство срещу ищеца в главното производство не е бил прекомерно дълъг.

105 Следва да се добави, че доколкото членове 7—11 от ОРЗД, които заедно с членове 5 и 6 се съдържат в глава II от този регламент, отнасяща се до „принципите“, имат за цел да уточнят обхвата на задълженията на администратора по член 5, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1 от посочения регламент, за да бъде законосъобразно, обработването на лични данни трябва съгласно практиката на Съда да е съобразено и с другите разпоредби от тази глава II, които по същество се отнасят до съгласието, обработването на специални категории чувствителни лични данни и обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения (вж. в този смисъл решение от 4 май 2023 г., Bundesrepublik Deutschland (Електронна пощенска кутия на съда), C‑60/22, EU:C:2023:373, т. 58 и цитираната съдебна практика).

106 Разглежданите в главното производство данни обаче представляват лични данни, „свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“ по смисъла на член 10 от ОРЗД, за чието обработване се прилагат допълнителните условия за законосъобразност, предвидени в посочения член 10, и то независимо от факта, че в хода на досъдебното производство не е доказано извършването на престъплението, за което е заподозряно лицето. По-конкретно, съгласно тази разпоредба обработването на тези данни „се извършва само под контрола на официален орган“, освен ако не е „разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни“ (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 72 и 73).

107 В случая, както констатира генералният адвокат в точка 98 от заключението си, процесното обработване се извършва единствено в Министерството на вътрешните работи, което има качеството на администратор. Следователно това обработване се извършва „под контрола на официален орган“ по смисъла на член 10 от ОРЗД.

108 Накрая, що се отнася до обсъжданото в главното производство искане за изтриване по член 17 от ОРЗД, следва да се отбележи, че както посочва Европейската комисия, ако въз основа на преценката си относно законосъобразността на обработването запитващата юрисдикция стигне до извода, че то не е законосъобразно, ще е налице задължение за Министерството на вътрешните работи — в качеството му на администратор — да изтрие съответните данни без ненужно забавяне съгласно член 17, параграф 1, буква г) от ОРЗД, доколкото не би било приложимо нито едно от изключенията, предвидени в член 17, параграф 3 от ОРЗД (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Агенция по вписванията, C‑200/23, EU:C:2024:827, т. 118 и цитираната съдебна практика).

109 С оглед на изложеното по-горе на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че член 17, параграф 3, буква б) във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от ОРЗД и в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на полицейски служител за целите на управлението на кариерата му и на контрола за спазването от този служител на правилата, присъщи на функциите му, на лични данни относно качеството му на заподозрян в спряно досъдебно производство, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление, може да се приеме за обосновано с оглед на спазването на законово задължение, което се прилага спрямо публичния орган, работодател на посочения служител, на основание на националното право, стига това правно основание да е ясно и точно, прилагането му да е предвидимо за субектите на данните и това задължение да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на последната.

По десетия въпрос

110 С оглед на отговорите на първия, втория, третия, петия, шестия, седмия, осмия и деветия въпрос, от които следва, че искането за изтриване на разглежданите в главното производство данни попада в приложното поле на ОРЗД, и по-специално на член 17 от него, не следва да се отговаря на десетия въпрос, тъй като той се отнася до същото искане, но на основание член 16, параграф 2 от Директива 2016/680.

По единадесетия въпрос

111 С единадесетия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не допуска публичен орган, на една от дирекциите на който е възложено да провежда наказателни разследвания срещу назначените в този орган служители, да отказва в качеството си на работодател да повиши един от своите служители само на основанието, че той е имал качеството на заподозрян в досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление.

112 В това отношение следва да се припомни, че видно от член 1 от Директива 2000/78, същата има за цел да определи обща рамка за борба, що се отнася до заетостта и упражняването на занятие, с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Както обаче произтича в частност от член 2, параграф 1 от тази директива, посочените признаци са изброени изчерпателно (вж. в този смисъл решения от 21 май 2015 г., SCMD, C‑262/14, EU:C:2015:336, т. 29 и цитираната съдебна практика, и от 9 март 2017 г., Милкова, C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 34 и цитираната съдебна практика).

113 При това положение отказът на кариерно израстване, основан на качеството на заподозрян на лице, срещу което е образувано досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно, не попада в приложното поле на Директива 2000/78.

114 Освен това по отношение на случаите на дискриминация, основани на самото правоотношение, по което се полага труд, Съдът е постановил, че такава дискриминация не попада в основната рамка, създадена с Директива 2000/78 (решение от 9 март 2017 г., Милкова, C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 44 и цитираната съдебна практика).

115 Ето защо на единадесетия въпрос следва да се отговори, че член 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не е приложима, когато публичен орган, на една от дирекциите на който е възложено да провежда наказателни разследвания срещу назначените в този орган служители, отказва в качеството си на работодател да повиши един от своите служители само на основанието, че той е имал качеството на заподозрян в досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление.

По съдебните разноски

116 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че

този регламент се прилага за извършваната от дирекция на публичен орган дейност, състояща се в съхраняване в трудовото досие на един от неговите служители на данни относно качеството му на заподозрян в досъдебно производство. В това отношение е без значение, че тази дирекция е получила данните чрез друга дирекция на същия публичен орган, като последната е оправомощена да провежда този вид разследване.

2)Член 17, параграф 3, буква б) във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от Регламент 2016/679 и в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че

съхраняването в трудовото досие на полицейски служител за целите на управлението на кариерата му и на контрола за спазването от този служител на правилата, присъщи на функциите му, на лични данни относно качеството му на заподозрян в спряно досъдебно производство, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление, може да се приеме за обосновано с оглед на спазването на законово задължение, което се прилага спрямо публичния орган, работодател на посочения служител, на основание на националното право, стига това правно основание да е ясно и точно, прилагането му да е предвидимо за субектите на данните и това задължение да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на последната.

3)Член 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

тази директива не е приложима, когато публичен орган, на една от дирекциите на който е възложено да провежда наказателни разследвания срещу назначените в този орган служители, отказва в качеството си на работодател да повиши един от своите служители само на основанието, че той е имал качеството на заподозрян в досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление.

Подписи

*Език на производството: български.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.