Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

4 юни 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 1, параграф 3 — Основание за отказ на изпълнение — Опасност издирваното лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 4, точка 6 — Факултативно основание за отказ на изпълнение — Поемане на изпълнението на наказанието от изпълняващата държава членка в съответствие с националното ѝ право — Рамково решение 2008/909/ПВР — Взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела — Член 4, параграф 5 — Искане на изпълняващата държава членка до издаващата държава членка да ѝ изпрати съдебния акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода, с оглед на изпълнението му на нейна територия “

По съединени дела C‑722/23 [Rugu]i и C‑91/24 [Aucroix](i)

с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Касационен съд, Белгия) с актове от 22 ноември 2023 г. и 31 януари 2024 г., постъпили в Съда съответно на 28 ноември 2023 г. и 6 февруари 2024 г., в рамките на производства за изпълнение на европейски заповеди за арест,

AR (C‑722/23),

при участието на:

Procureur général,

и Procureur général près la cour d’appel de Mons (C‑91/24)

срещу

HL, СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, K. Jürimäe (докладчик), L. Arastey Sahún, I. Ziemele, J. Passer и O. Spineanu-Matei, председатели на състави, S. Rodin, D. Gratsias, M. Gavalec, Z. Csehi и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: M. Siekierzyńska, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 март 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за AR, от O. Martins, адвокат,

–за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet, и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–за френското правителство, от R. Bénard и B. Dourthe, в качеството на представители,

–за нидерландското правителство, от E. М. М. Besselink и М. K. Bulterman, в качеството на представители,

–за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–за румънското правителство, от M. Chicu и E. Gane, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от F. Blanc, H. Leupold и J. Vondung, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 3 и член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).

2 Запитванията са отправени във връзка с изпълнението в Белгия на две европейски заповеди за арест, първата от които е издадена на 1 август 2023 г. от румънските органи срещу AR, румънски гражданин, пребиваващ в Белгия, за целите на изпълнението в Румъния на наказание лишаване от свобода за срок от четири години за трафик на хора (дело C‑722/23), а втората — на 9 март 2016 г. от гръцките органи срещу HL, белгийски гражданин, за целите на изпълнението в Гърция на наказание лишаване от свобода за срок от пет години (дело C‑91/24) (наричани по-нататък заедно „разглежданите европейски заповеди за арест“).

Правна уредба

Правото на Съюза

Рамково решение 2002/584

3 Член 1 от Рамково решение 2002/584, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“, гласи:

„1.Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

4 Член 4 („Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“) от това рамково решение предвижда:

„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:

[…] 6)когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право;

[…]“.

Рамково решение 2008/909/ПВР

5 Член 3 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27), озаглавен „Цел и приложно поле“, гласи в параграф 1:

„Целта на настоящото рамково решение е да установи пр[а]вила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието“.

6 Член 4 от това рамково решение, озаглавен „Критерии за изпращане на съдебни решения и удостоверения до друга държава членка“, има следния текст:

„1.При условие че осъденото лице се намира в издаващата държава или в изпълняващата държава и че това лице е дало съгласието си, когато такова се изисква съгласно член 6, съдебно решение, заедно с удостоверение, стандартен формуляр за което е даден в приложение I, може да бъде изпратено до една от следните държави членки:

а)държавата членка, чийто гражданин е осъденото лице и в която то живее; или

б)държавата членка, чийто гражданин е осъденото лице и в която, въпреки че не живее там, то ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието […]; или

в)държава членка, различна от държавата членка, посочена в букви а) и б), чийто компетентен орган е съгласен съдебното решение и удостоверението да бъдат изпратени в последната държава членка.

2.Изпращането на съдебното решение и удостоверението може да се извърши, ако компетентният орган на издаващата държава, когато е уместно, след консултации между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава, се е уверил, че изпълнението на наказанието от изпълняващата държава би спомогнало за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице.

3.Преди да изпрати съдебното решение и удостоверението, компетентният орган на издаващата държава може да се консултира, чрез подходящи средства, с компетентния орган на изпълняващата държава. Консултацията е задължителна в случаите, посочени в параграф 1, буква в). В такива случаи компетентният орган на изпълняващата държава информира незабавно издаващата държава за взетото от него решение, с което приема или не приема да бъде изпратено съдебното решение.

[…] 5.Изпълняващата държава може по своя инициатива да поиска от издаващата държава да изпрати съдебното решение заедно с удостоверението. […] Исканията, подадени по настоящия параграф, не задължават издаващата държава да изпрати съдебното решение заедно с удостоверението.

[…]“.

7 Член 6 от посоченото рамково решение, озаглавен „Становище и уведомяване на осъденото лице“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.Без да се засяга параграф 2, съдебно решение заедно с удостоверение до изпълняващата държава може да бъде изпратено с цел неговото признаване и изпълнението на наказанието само със съгласието на осъденото лице в съответствие със закона на издаващата държава.

2.Съгласието на осъденото лице не се изисква, когато съдебното решение заедно с удостоверението е изпратено:

а)до държавата членка, чийто гражданин е и в която живее осъденото лице;

[…] в)до държавата членка, в която осъденото лице е избягало или се е върнало поради наличието на висящо наказателно производство срещу него в издаващата държава или след осъждане в тази издаваща държава“.

8 Член 25 от същото рамково решение, озаглавен „Изпълнение на наказания след Европейска заповед за арест“, гласи:

„Без да се засягат разпоредбите на [Рамково решение 2002/584], разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат mutatis mutantis, доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, [точка] 6 от това рамково решение, или когато, действайки съгласно член 5, [точка] 3 от това рамково решение, тя е поставила условие за последващо връщане на осъденото лице в съответната държава за изтърпяване на наказанието, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано“.

9 Член 26 от Рамково решение 2008/909 е озаглавен „Отношение с други споразумения и договорености“ и предвижда в параграф 1:

„Без да се засяга изпълнението им от страна на държавите членки и трети държави, както и временното им прилагане в съответствие с член 28, от 5 декември 2011 [г.] настоящото рамково решение заменя съответните разпоредби на следните конвенции, приложими към отношенията между държавите членки:

–[Конвенцията за трансфер на осъдени лица (Série des traités européens № 112), подписана в Страсбург на 21 март 1983 г.] и допълнителният протокол към нея от 18 декември 1997 г.,

–Европейската конвенция за международното признаване на присъди [, подписана в Хага на 28 май 1970 г.],

–дял III, глава 5 от Конвенцията за прилагане на [Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г.],

–Конвенцията между държавите членки на Европейските общности относно изпълнението на наложени в чужбина наказания [, подписана в Брюксел на 13 ноември 1991 г.]“

Белгийското право

10 Член 4 от Loi relative au mandat d’arrêt européen (Закон за европейската заповед за арест) от 19 декември 2003 г. (Moniteur belge от 22 декември 2003 г., стр. 60075, наричан по-нататък „Законът от 19 декември 2003 г.“) гласи:

„Изпълнението на европейска заповед за арест се отказва в следните случаи:

[…] 5 ºако съществуват сериозни причини да се счита, че изпълнението на европейската заповед за арест ще наруши основните права на засегнатото лице, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз ще наруши основните права на засегнатото лице, закрепени в член 6 [ДЕС]“.

11 Член 6 от Закона от 19 декември 2003 г. предвижда:

„Изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано в следните случаи:

[…] 4 ºако европейската заповед за арест е издадена с цел изпълнение на наказание или на мярка за неотклонение, когато засегнатото лице е белгиец или пребивава в Белгия и компетентните белгийски органи се задължават да изпълнят наказанието или мярката за неотклонение при спазване на белгийското право;

[…]“.

Споровете по главните производства и преюдициалните въпроси

Дело C‑722/23

12 На 1 август 2023 г. румънските съдебни органи издават европейска заповед за арест срещу AR, румънски гражданин, пребиваващ в Белгия, за целите на изпълнението в Румъния на наказание лишаване от свобода за срок от четири години за трафик на хора.

13 С определение от 22 септември 2023 г. Chambre du conseil du Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (съдебен състав за предварително производство на Френскоезичния първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) отказва да изпълни тази европейска заповед за арест на основание член 4, параграф 5° от Закона от 19 декември 2003 г., с мотива, че условията на лишаване от свобода в Румъния биха изложили AR на риск от нарушаване на основните му права по член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

14 Прокуратурата протестира това определение пред Chambre des mises en accusation de la Cour d’appel de Bruxelles (състав за предварително разглеждане на обвинението на Апелативен съд Брюксел, Белгия). С решение от 30 октомври 2023 г. този състав за предварително разглеждане на обвинението потвърждава посоченото определение, но същевременно решава, че наказанието лишаване от свобода за срок от четири години „може да бъде изпълнено в Белгия“ в съответствие с член 6, параграф 4º от Закона от 19 декември 2003 г., тъй като рискът да бъдат нарушени основните права на AR се отнася до условие на изпълнение на наложеното в Румъния наказание, и следователно не засяга производството, по което в тази държава членка е постановена осъдителната присъда срещу същия, нито самата осъдителна присъда.

15 AR подава касационна жалба срещу това решение пред Cour de cassation (Касационен съд, Белгия), който е запитващата юрисдикция. Пред тази юрисдикция AR поддържа, че след като е констатирал прилагането на задължително основание за отказ да се изпълни европейската заповед за арест, тъй като съществуват сериозни причини да се счита, че изпълнението на тази заповед ще доведе до нарушаване на неговите основни права, въззивният съд не може да приложи последиците от факултативно основание за отказ на изпълнение и да разпореди изпълнението в Белгия на наказанието лишаване от свобода, което му е било наложено в Румъния.

16 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че член 4, параграф 5º от Закона от 19 декември 2003 г., с който се транспонира Рамково решение 2002/584 в белгийското право, предвижда, че изпълнението на европейска заповед за арест задължително се отказва, ако съществуват сериозни причини да се счита, че то ще наруши основните права на издирваното лице, залегнали в член 6 ДЕС.

17 Запитващата юрисдикция се позовава на решение от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган) (C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU, EU:C:2020:1033), за да констатира, че механизмът на европейската заповед за арест цели по-специално да се бори срещу безнаказаността на издирвано лице, което се намира на територия, различна от територията, на която се твърди, че е извършило престъпление.

18 Според тази юрисдикция от решение от 29 юни 2017 г., Popławski (C‑579/15, EU:C:2017:503), произтича, че тя трябва, като вземе предвид цялото вътрешно право и като приложи признатите от него методи на тълкуване, да тълкува разглежданите в главното производство национални разпоредби, доколкото е възможно, в светлината на текста и на целите на Рамково решение 2002/584. По делото, по което е постановено посоченото решение, това задължение предполага, че при отказ да се изпълни европейска заповед за арест, издадена за изпълнението на влязла в сила присъда, с която издирваното лице е осъдено на лишаване от свобода, самите съдебни органи на изпълняващата държава членка са длъжни да гарантират ефективното изпълнение на наложеното на това лице наказание.

19 Запитващата юрисдикция отбелязва, че в съответствие с член 6, параграф 4° от Закона от 19 декември 2003 г., с който се транспонира в белгийското право факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изпълнението на европейската заповед за арест може да бъде отказано, ако тази заповед е издадена с цел изпълнение на наказание, когато издирваното лице е белгиец, намира се или пребивава в Белгия и компетентните белгийски органи се задължават да изпълнят това наказание в съответствие с белгийския закон.

20 Затова тя иска да се установи дали в случай на отказ да се изпълни европейската заповед за арест, като се приложи задължителното основание за отказ на изпълнение, посочено в точка 16 от настоящото решение, член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се избегне възможността да остане ненаказано издирваното лице, което пребивава в нея, съдебните органи на изпълняващата държава членка могат да разпоредят изпълнението в тази държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на това лице в издаващата държава членка, във връзка с което е издадена тази европейска заповед за арест.

21 При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато съдилищата на изпълняващата европейска заповед за арест държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала европейска заповед за арест, и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?“.

Дело C‑91/24

22 На 9 март 2016 г. гръцките власти издават европейска заповед за арест срещу HL, белгийски гражданин, който пребивава на белгийска територия, за целите на изпълнението в Гърция на наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

23 С решение от 18 януари 2024 г. Chambre des mises en accusation de la Cour d’appel de Mons (състав за предварително разглеждане на обвинението на Апелативен съд Монс, Белгия) отказва изпълнението на тази европейска заповед за арест с мотива, че психичните увреждания на HL в съчетание с условията на лишаване от свобода в издаващата държава членка биха го изложили на риск от нарушаване на основните му права, предвидени в членове 3 и 5 от ЕКПЧ.

24 Прокуратурата подава касационен протест срещу това решение пред Cour de cassation (Касационен съд), който е запитващата юрисдикция. Тя поддържа, че след като е отказал да изпълни европейската заповед за арест поради условията на изпълнение на наказанието лишаване от свобода в издаващата държава членка, посоченият състав за предварително разглеждане на обвинението е трябвало да разгледа възможността за прилагане на предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 факултативно основание за отказ на изпълнение, доколкото тази разпоредба има за цел да се предотврати възможността лицето, чието предаване е отказано, да остане ненаказано.

25 По същество запитващата юрисдикция си задава въпроса — по същите съображения като тези по дело C‑722/23 — как трябва да се тълкува член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584.

26 По настоящото дело обаче тя иска да се установи дали в случай на отказ да се изпълни европейска заповед за арест въз основа на задължителното основание за отказ на изпълнение, посочено в точка 16 от настоящото решение, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че за да се избегне безнаказаност на издирваното лице, което е гражданин на изпълняващата държава членка и пребивава в нея, съдебните органи на тази държава членка не само могат, но и трябва да разпоредят изпълнението в посочената държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на това лице в издаващата държава членка, във връзка с което е издадена тази европейска заповед за арест.

27 При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 4[, точка] 6 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща европейска заповед за арест, са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне [възможността] да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4[, точка] 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала европейската заповед за арест, което наказание е посочено в този акт?“.

28 С акт на Съда от 21 януари 2025 г. дела C‑722/23 и C‑91/24 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

29 От актовете за преюдициално запитване е видно, че по главните производства компетентните белгийски съдебни органи са отказали да изпълнят разглежданите европейски заповеди за арест на основание на член 4, параграф 5° от Закона от 19 декември 2003 г., който транспонира в белгийското право член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584. Според запитващата юрисдикция от тези разпоредби произтича, че изпълнението на европейска заповед за арест трябва да бъде отказано, ако съществуват сериозни причини да се счита, че това изпълнение ще доведе от нарушаване на основните права на издирваното лице.

30 В това отношение следва да се припомни, че наличието на опасност от нарушаване на основните права, прогласени в член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), може да позволи на издаващия съдебен орган по изключение и след подходяща проверка, да не изпълни европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от това рамково решение (вж. в този смисъл решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 104, и от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 72 и цитираната съдебна практика).

31 Следователно изпълняващият съдебен орган, който разполага с обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които сочат за съществуването на системни или общи недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, е длъжен да провери по конкретен и точен начин дали при обстоятелствата в конкретния случай са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че вследствие на предаването му на издаващата държава членка, издирваното лице ще бъде изложено на реална опасност да бъде подложено в тази държава членка на нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата, поради условията, в които ще бъде лишено от свобода в посочената държава членка (вж. в този смисъл решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 92 и 94, и от 15 октомври 2019 г., Dorobantu, C‑128/18, EU:C:2019:857, т. 55 и цитираната съдебна практика).

32 Изпълняващият съдебен орган, който констатира при условията, припомнени в предходната точка от настоящото решение, че предаването на издирвано лице рискува да доведе до нечовешко или унизително отношение, което член 4 от Хартата забранява, има задължението да прекрати въведената с Рамково решение 2002/584 процедура по предаване (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2019 г., Dorobantu, C‑128/18, EU:C:2019:857, т. 50 и цитираната съдебна практика).

33 По делата в главните производства компетентните белгийски съдебни органи, в качеството си на съдебни органи, изпълняващи разглежданите европейски заповеди за арест, установяват, че съществува опасност от нарушаване на основните права на издирваните лица в случай, че бъдат предадени на органите на издаващите държави членки, и вследствие на това правят извода, че са изпълнени условията да се откаже изпълнението на тези европейски заповеди за арест, произтичащи от припомнената в точка 31 от настоящото решение съдебна практика.

34 В становищата си пред Съда френското, нидерландското и румънското правителство оспорват този извод. Според френското правителство съществува съмнение дали преюдициалните въпроси отговарят на необходимост, присъща на ефективното решаване на споровете по главните производства.

35 В това отношение следва обаче да се припомни, че според постоянната съдебна практика въпросите, поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност (вж. решения от 15 май 2003 г., Salzmann, C‑300/01, EU:C:2003:283, т. 31, и от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Процес на избягал обвиняем), C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 20 и цитираната съдебна практика).

36 В случая от актовете за преюдициално запитване е видно, че въпросът дали условията да откаже изпълнение на европейските заповеди за арест по член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, са изпълнени, не е спорен в производствата, с които е сезирана запитващата юрисдикция.

37 Освен това от тези актове и от самия текст на преюдициалните въпроси е видно, че тези спорове се отнасят по същество само до въпроса дали, когато изпълняващите съдебни органи са отказали да изпълнят европейски заповеди за арест на основание на тази разпоредба и по този начин са решили да не предават издирваните лица на издаващите държави членки за целите на изпълнението на наказанията, които са в основата на тези заповеди за арест, въпросните органи могат или трябва, за да се избегне възможността тези лица да останат ненаказани, да приложат в допълнение факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, като разпоредят изпълнението на тези наказания на територията на посочените органи.

38 При тези условия следва да се констатира, че решенията, с които се отказва изпълнението на разглежданите европейски заповеди за арест, попадат в нормативната и фактическата рамка, така както е определена от запитващата юрисдикция, и че Съдът не следва да я поставя под въпрос, както произтича от съдебната практика, припомнена в точка 35 от настоящото решение.

По същество

39 С въпросите си, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изпълняващ съдебен орган откаже на основание член 1, параграф 3 от това рамково решение да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, може или трябва, за да се избегне възможността издирваното лице да остане ненаказано, да приложи в допълнение факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в този член 4, точка 6.

40 За да се отговори на този въпрос, предварително следва да се определи дали предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест е приложимо в допълнение, когато изпълняващ съдебен орган е отказал да изпълни тази европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от това рамково решение, с мотива че предаването на издирваното лице на издаващата държава членка би го изложило на опасност от нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата.

41 В това отношение, от една страна, както беше припомнено в точки 30—32 от настоящото решение, основанието за неизпълнение на европейска заповед за арест по член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 е задължително.

42 Това основание, което се прилага независимо от условията на пребиваване на издирваното лице, има за цел да защити основните права на същото, като предвижда по изключение отказ да се изпълни европейска заповед за арест в положение, когато, особено в случай на системни или общи недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че вследствие на предаването му на издаващата държава членка, посоченото лице ще бъде изложено на реална опасност да бъде подложено в тази държава членка на нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата, поради условията, в които ще бъде лишено от свобода в посочената държава членка.

43 Така, когато изпълняващ съдебен орган, сезиран с европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, реши, както в конкретния случай, да приложи основанието за отказ на изпълнение по член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, такова решение задължително слага край на въведената с това рамково решение процедура по предаване.

44 Следователно отказ на посоченото основание има за последица това, че издирваното лице няма да бъде предадено на съдебните органи на издаващата държава членка по съображения, свързани със защитата на основните му права. Поради тези съображения това лице няма да изтърпи в тази държава членка наказанието лишаване от свобода, на което е осъдено в нея, поне докато продължават да са налице условията, мотивирали отказа на същото основание. Същевременно нито една разпоредба на Рамково решение 2002/584 не определя последиците от такъв отказ за изпълнението на това наказание в изпълняващата държава членка, когато издирваното лице се намира на територията на последната.

45 От друга страна, основанието за отказ на изпълнение по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 има факултативен характер и отговаря на присъщи за него условия за прилагане и цел.

46 Съгласно тази разпоредба изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато тя е издадена с оглед на изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право.

47 Прилагането на посочената разпоредба зависи от наличието на две условия, а именно, от една страна, издирваното лице да се намира в изпълняващата държава членка или да е неин гражданин или пребиваващ в нея, и от друга страна, тази държава да поеме съгласно вътрешното си право изпълнението на наказанието или на мярката, изискваща задържане, във връзка с които е издадена европейската заповед за арест (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 43 и цитираната съдебна практика).

48 Когато изпълняващият съдебен орган установи, че тези две условия са налице, той трябва да прецени също дали има легитимен интерес, който да обосновава наложеното в издаващата държава наказание да се изпълни на територията на изпълняващата държава. Посочената преценка позволява на този орган да вземе предвид целта, преследвана със същата разпоредба, която съгласно утвърдената съдебна практика е да се увеличат шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтърпяване на наложеното му наказание (решение от 4 септември 2025 г., C. J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 44 и цитираната съдебна практика).

49 Що се отнася до факултативните основания за отказ на изпълнение, предвидени в член 4 от Рамково решение 2002/584, следва да се подчертае, че държавите членки, които изберат да транспонират едно или няколко от тези основания, не могат да предвидят, че съдебните органи са длъжни да откажат да изпълнят всяка европейска заповед за арест, която формално попада в обхвата на посочените основания, без последните да имат възможност да вземат предвид характерните за всеки случай обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 44).

50 Така, за разлика от констатираното по отношение на член 1, параграф 3 от това рамково решение в точка 43 от настоящото решение, член 4, точка 6 от посоченото рамково решение въвежда възможност издирваното лице да не бъде предадено в изпълнение на европейската заповед за арест, когато са изпълнени условията, посочени в точка 47 от настоящото решение.

51 От гореизложеното следва, че предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест е самостоятелно основание за отказ на изпълнение, което не може да се прилага в допълнение, когато изпълнението на европейска заповед за арест вече е било отказано от изпълняващата държава членка на основание член 1, параграф 3 от това рамково решение, дори целта на това прилагане да е избягване на възможността вследствие на този отказ издирваното лице да остане ненаказано, що се отнася до осъдителната присъда, във връзка с която е издадена тази европейска заповед за арест.

52 Всъщност прилагането на факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, в допълнение към задължителното основание за отказ на изпълнение, произтичащо от член 1, параграф 3 от него, би довело до незачитане на целите, преследвани с всяко от тези основания, както и на съответното им естество.

53 Следователно, когато изпълняващият съдебен орган е отказал на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, този орган не може, за да избегне възможността издирваното лице да остане ненаказано, да приложи в допълнение предвиденото в член 4, точка 6 от това рамково решение факултативно основание за отказ на изпълнение.

54 При това положение, доколкото отказът на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се изпълни европейска заповед за арест предполага, както беше отбелязано в точки 43 и 44 от настоящото решение, че посоченото наказание няма да бъде изпълнено в издаващата държава членка, следва да се припомни, че това рамково решение, разглеждано в светлината на разпоредбите на Хартата, не може да се тълкува по начин, който да засяга ефективността на системата за съдебно сътрудничество между държавите членки, един от същностните компоненти на която е европейската заповед за арест, както е предвидена от законодателя на Съюза (решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 47 и цитираната съдебна практика).

55 Това е така и на още по-силно основание, тъй като механизмът на европейската заповед за арест цели също така да се бори срещу безнаказаността на издирвано лице, което се намира на територия, различна от територията, на която се твърди, че е извършило престъпление (вж. в този смисъл решение от 18 април 2023 г., E. D. L. (Основание за отказ поради заболяване), C‑699/21, EU:C:2023:295, т. 44 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 80).

56 Всъщност безнаказаността на издирваното лице е несъвместима с целта, преследвана както с Рамково решение 2002/584, така и с член 3, параграф 2 ДЕС, съгласно който Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение по-специално на контрола на външните граници, предотвратяването и борбата с престъпността (решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 82 и цитираната съдебна практика).

57 От това следва, че когато изпълняващ съдебен орган е отказал на основание член 1, параграф 3 от това рамково решение да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода, този орган е длъжен активно да полага усилия издирваното лице да не остане ненаказано вследствие на този отказ.

58 Що се отнася до действията, които следва да бъдат предприети за тази цел, следва да се припомни, че задължението за лоялно сътрудничество, прогласено в член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС, трябва да е водещо в диалога между изпълняващите и издаващите съдебни органи, за да се гарантира, че функционирането на европейската заповед за арест няма да бъде блокирано. От принципа на лоялно сътрудничество следва по-конкретно, че държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите (решения от 18 април 2023 г., E. D. L. (Основание за отказ поради заболяване), C‑699/21, EU:C:2023:295, т. 45, и от 29 юли 2024 г., Breian, C‑318/24 PPU, EU:C:2024:658, т. 93 и цитираната съдебна практика).

59 С оглед на това, за да гарантират ефективното сътрудничество по наказателни дела, издаващите и изпълняващите съдебни органи трябва изцяло да ползват инструментите, приети от Съюза в тази област, за да способстват за взаимното доверие в основата на това сътрудничество (вж. в този смисъл решения от 18 април 2023 г., E. D. L. (Основание за отказ поради заболяване), C‑699/21, EU:C:2023:295, т. 46, от 29 юли 2024 г., Breian, C‑318/24 PPU, EU:C:2024:658, т. 94, и от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 69 и цитираната съдебна практика).

60 В това отношение е важно да се припомни, че подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 конкретизира в областта на наказателното право принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, които изискват, по-специално що се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка държава членка да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че останалите държави членки зачитат правото на Съюза и особено признатите от него основни права. По този начин последното рамково решение укрепва съдебното сътрудничество в областта на признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела, с които лица са осъдени на наказания или мерки, включващи лишаване от свобода в друга държава членка, за улесняване на тяхната социална реинтеграция (решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 45 и цитираната съдебна практика).

61 В съответствие с член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 целта на последното е да установи правила, позволяващи на държавите членки, с оглед улесняване на тази социална реинтеграция, да признават постановеното съдебно решение и да изпълняват наказанието, наложено от юрисдикция на друга държава членка. Както следва от член 26, параграф 1 от това рамково решение, то заменя разпоредбите на посочените в този член конвенции за трансфер на осъдени лица, приложими в отношенията между държавите членки (решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 46 и цитираната съдебна практика).

62 В този контекст отказът на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение в издаващата държава членка на наказание лишаване от свобода, поради това че предаването на издирваното лице на последната държава членка би изложило същото на опасност от нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата, не е пречка изпълняващият съдебен орган, който използва това основание, да приложи разпоредбите на Рамково решение 2008/909, за да признае постановения в издаващата държава членка съдебен акт, довел до осъждането на това лице на това наказание, и да поеме изпълнението му на своя територия.

63 Всъщност, както подчертават белгийското и румънското правителство в становищата си пред Съда, прилагането на посоченото основание, което се отнася само до условията на лишаване от свобода на осъденото лице в издаващата държава членка, не засяга принципа на взаимно доверие и на взаимно признаване, що се отнася до производството, законно проведено в последната държава членка и приключило с този съдебен акт.

64 По-нататък, въпреки че, както беше припомнено в точка 61 от настоящото решение, предвидените в Рамково решение 2008/909 правила имат за цел да улеснят социалната реинтеграция на осъденото лице, това не променя факта, че тези правила са релевантни в положение като разглежданото по делата в главните производства, в което изпълняващият съдебен орган се въздържа, по изключение и след задълбочено разглеждане, отговарящо на припомнените в точки 31 и 32 от настоящото решение изисквания, да изпълни европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584.

65 В това отношение от практиката на Съда следва, че целта за увеличаване на шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтичането на срока на наложеното му наказание, макар и да е важна, не е абсолютна, тъй като тази цел трябва да се съвмести по-специално с основните цели на Рамково решение 2002/584, и в частност с целта, припомнена в точки 55 и 56 от настоящото решение, която е борбата с безнаказаността, от която по този начин би могло да се ползва това лице (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 62 и цитираната съдебна практика).

66 Като се имат предвид обаче посочените в точка 44 от настоящото решение последици, що се отнася до изпълнението на наказанието, които произтичат от отказа да се изпълни европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, общественият интерес изисква това наказание да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка, за да не остане издирваното лице ненаказано вследствие на този отказ.

67 Всъщност в такова положение, с оглед на целите на наказанието, социалната реинтеграция и борбата с безнаказаността трябва да се схващат като допълващи се, доколкото реинтеграцията в обществото на лице, което е осъдено на наказание лишаване от свобода, предполага това наказание да бъде ефективно изпълнено в изпълняващата държава членка.

68 Следователно изпълняващата държава членка, която на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 е отказала да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнението на наказание лишаване от свобода, е длъжна да приложи правилата, предвидени в Рамково решение 2008/909, за да бъде признато на нейна територия осъдителното съдебно решение, постановено в издаващата държава членка, обосновало издаването на европейската заповед за арест, и въз основа на това признаване да осигури изпълнението на това наказание на същата територия.

69 В това отношение от член 4, параграф 1 от това рамково решение е видно, че по принцип на издаващата държава членка принадлежи инициативата да изпрати това съдебно решение на изпълняващата държава членка, заедно с удостоверение, стандартен формуляр за което е даден в приложение I към посоченото рамково решение, с оглед на признаването и изпълнението на посоченото съдебно решение в изпълняващата държава членка.

70 Съгласно член 4, параграф 5 от същото рамково решение обаче изпълняващата държава членка може по своя инициатива да поиска от издаващата държава членка да ѝ изпрати същото съдебно решение заедно с удостоверението.

71 От това следва, че когато изпълняващата държава членка по изключение е отказала на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнението на наказание лишаване от свобода в издаващата държава членка, изпълняващата държава членка трябва да гарантира, че това наказание ще бъде изпълнено на нейна територия, като поиска по своя инициатива на основание член 4, параграф 5 от Рамково решение 2008/909 от издаващата държава членка да ѝ изпрати съдебното решение и удостоверението, посочени в точка 69 от настоящото решение.

72 Несъмнено член 4, параграф 5 от Рамково решение 2008/909 уточнява, че отправените по силата на тази разпоредба искания не създават задължение за издаващата държава членка да извърши такова предаване.

73 Същевременно следва да се подчертае, че последната държава членка трябва да гарантира, че предоставеното ѝ с това рамково решение правомощие да не изпрати на изпълняващата държава членка посочените в точка 69 от настоящото решение осъдителна присъда, постановена от една от нейните юрисдикции, и удостоверение, се упражнява по начин, който да позволява ефективно сътрудничество между компетентните органи на държавите членки по наказателноправни въпроси. Тя трябва по този начин да гарантира, че функционирането на европейската заповед за арест и взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела за целите на тяхното изпълнение в друга държава членка няма да бъдат блокирани (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА), C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 71) и като последица от това, че целите, придружаващи въвеждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, отразени в член 3, параграф 2 ДЕС, не са застрашени.

74 Следователно, когато издаващата държава членка възнамерява да противопостави такъв отказ на изпълняващата държава членка, първата трябва надлежно да вземе предвид обстоятелството, че поради това осъденото лице би останало ненаказано, което също е от естество да засегне социалната му реинтеграция.

75 Накрая, следва да се уточни, че съгласно член 6, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 посочените в точка 69 от настоящото решение съдебно решение и удостоверение по принцип могат да бъдат изпратени на изпълняващата държава членка за целите на признаването на това съдебно решение и изпълнението на наказанието само със съгласието на осъденото лице, в съответствие с правото на издаващата държава членка.

76 От член 6, параграф 2, букви а) и в) от това рамково решение обаче е видно, че такова съгласие не се изисква или когато осъденото лице е гражданин на изпълняващата държава членка и живее в нея, или когато то е избягало или се е върнало в последната държава членка, по-специално след като е било осъдено в издаващата държава членка.

77 В случая, от една страна, от преписката, с която разполага Съдът по дело C‑91/24, е видно, че по силата на член 6, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2008/909 съгласието на HL може да не се изисква, тъй като той е белгийски гражданин, пребиваващ в Белгия, което запитващата юрисдикция следва да провери.

78 От друга страна, що се отнася до преписката, с която разполага Съдът по дело C‑722/23, от нея е видно, че AR е румънски гражданин, който пребивава в Белгия. Следователно тази юрисдикция трябва също така да провери с оглед на данните, с които разполага, дали изключението, предвидено в член 6, параграф 2, буква в) от това рамково решение, се прилага в неговото положение и дали по-конкретно AR е отишъл в Белгия, след като е бил осъден в Румъния на четири години лишаване от свобода за трафик на хора, което е обосновало издаването на европейската заповед за арест срещу него.

79 С оглед на всички гореизложени съображения на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изпълняващ съдебен орган откаже на основание член 1, параграф 3 от това рамково решение да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, не може, за да се избегне възможността издирваното лице да остане ненаказано, да приложи в допълнение факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в този член 4, точка 6. За сметка на това, в случай на подобен отказ изпълняващата държава членка е длъжна, за да се избегне такава безнаказаност, да се позове на разпоредбата на член 4, параграф 5 от Рамково решение 2008/909, като по своя инициатива поиска от издаващата държава членка да ѝ изпрати съдебното решение, с което е наложено това наказание, заедно с удостоверението, стандартен формуляр за което е даден в приложение I към последното рамково решение, с оглед на изпълнението на посоченото наказание на нейна територия.

По съдебните разноски

80 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато изпълняващ съдебен орган откаже на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, изменено, да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, не може, за да се избегне възможността издирваното лице да остане ненаказано, да приложи в допълнение факултативното основание за отказ на изпълнение, предвидено в този член 4, точка 6. За сметка на това, в случай на подобен отказ изпълняващата държава членка е длъжна, за да се избегне такава безнаказаност, да се позове на разпоредбата на член 4, параграф 5 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, като по своя инициатива поиска от издаващата държава членка да ѝ изпрати съдебното решение, с което е наложено това наказание, заедно с удостоверението, стандартен формуляр за което е даден в приложение I към последното рамково решение, с оглед на изпълнението на посоченото наказание на нейна територия.

Подписи

*Език на производството: френски.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.