Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
4 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Транспорт — Регламент (ЕО) № 392/2009 — Отговорност на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия — Член 2 — Приложно поле — Член 3 — Отговорност и застраховане — Член 7 — Информация, предоставяна на пътниците — Атинска конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море — Член 3 — Отговорност на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник — Членове 6 и 7 — Граници на отговорността — Директива 90/314/ЕИО — Пакетни туристически пътувания, пакетни туристически ваканции и пакетни туристически обиколки — Член 5 — Отговорност на организатора на пътуването за точното изпълнение на туристическия пакет — Круиз — Телесна повреда, претърпяна от пътник на борда на кораба — Граници на обезщетението в съответствие с международните конвенции “
По дело C‑629/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) с акт от 15 май 2024 г., постъпил в Съда на 25 септември 2024 г., в рамките на производства по дела
MH срещу
Costa Crociere SpA,
Axyme Selàrl, в качеството на съдебен ликвидатор на дружеството Blue Passion,
Generali IARD SA, в качеството на застраховател на дружеството Blue Passion,
Hiscox Insurance Company Ltd,
Caisse primaire d’assurance maladie (CPAM) de Paris,
и Costa Crociere SpA,
срещу
DI, DM, в лично качество и в качеството на наследник на DI,
Croisière Club SAS,
Hiscox Insurance Company Ltd,
Caisse primaire d’assurance maladie (CPAM) du Puy-De-Dôme,
Hiscox SA, в качеството на застраховател по застраховката „Професионална отговорност“ на Croisière Club SAS,
WT, в качеството на наследник на DI,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan, D. Gratsias и B. Smulders (докладчик), съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за MH, от N. Boullez, avocat,
–за Costa Crociere SpA, от G. Valdelièvre, avocat,
–за Hiscox Insurance Company Ltd, от G. Thouvenin, avocat,
–за DM, в лично качество и в качеството на наследник на DI, и за WT, в качеството на наследник на DI, от F. Rocheteau, avocat,
–за Croisière Club SAS и Hiscox SA, в качеството на застраховател по застраховката „Професионална отговорност“ на Croisière Club SAS, от D. Le Prado, avocat,
–за френското правителство, от B. Herbaut и B. Travard, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от S. Delaude, M. Noll-Ehlers и N. Yerrell, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (OB L 131, 2009 г., стр. 24), когато морски превозвач извършва круиз, който представлява пакетно туристическо пътуване по смисъла на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (OB L 158, 1990 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 248).
2 Запитването е отправено в рамките на два спора, първият от които се води от MH срещу Costa Crociere SpA, срещу Axyme Selàrl, в качеството му на съдебен ликвидатор на дружеството Blue Passion, срещу Generali IARD SA, в качеството му на застраховател на дружеството Blue Passion, срещу Hiscox Insurance Company Ltd и срещу Caisse primaire d’assurance maladie (CPAM) de Paris (наричано по-нататък „дело MH“), а вторият — от Costa Crociere срещу DI, срещу DM, в лично качество и в качеството на наследник на DI, срещу Croisière Club SAS, срещу Hiscox Insurance Company Ltd, срещу Caisse primaire d’assurance maladie (CPAM) du Puy-De-Dôme, срещу Hiscox SA, в качеството му на застраховател по застраховката „Професионална отговорност“ на Croisière Club SAS, и срещу WT (наричано по-нататък „дело Costa Crociere“), във връзка с телесните повреди, причинени на MH и на DI по време на круизи, които са извършени с кораб, опериран от Costa Crociere, и са им продадени като пакетни туристически пътувания от туристическите агенции Blue Passion и Croisière Club.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 392/2009
3 Член 1 от Регламент № 392/2009 е озаглавен „Предмет“ и предвижда:
„1.Настоящият регламент установява режима на Общността по отношение на отговорността и застраховката във връзка с превоза на пътници по море, както е посочено в приложимите разпоредби на:
a)Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., изменена с протокола към нея от 2002 г. („Атинската конвенция“), посочена в приложение I; […]
[…]“.
4 Член 2 от този регламент е озаглавен „Приложно поле“ и има следния текст:
„Настоящият регламент се прилага за всички международни превози по смисъла на член 1, точка 9 от Атинската конвенция, както и за превоза по море в рамките на една държава членка на борда на кораби, включени в класове А и B по член 4 от Директива 98/18/ЕО [на Съвета от 17 март 1998 година за правилата за безопасност и стандартите на пътническите кораби (OB L 144, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 6, стр. 37)], когато:
a)корабът плава под знамето на или е регистриран в държава членка;
б)договорът за превоз е съставен в държава членка; или
в)отправното пристанище или пристанището по местоназначение според договора за превоз се намира в държава членка.
Държавите членки може да прилагат настоящия регламент към всички вътрешни превози по море“.
5 Член 3 от посочения регламент е озаглавен „Отговорност и застраховане“ и параграф 1 от него предвижда:
„Режимът на отговорност по отношение на пътниците, личния им багаж и превозните им средства и правилата относно застраховката или друго финансово обезпечение се уреждат от настоящия регламент, от членове 1 и 1а, член 2, параграф 2, членове 3—16, членове18, 20 и 21 от Атинската конвенция, посочена в приложение I, както и от разпоредбите на Насоките на [Международната морска организация (ММО)], посочени в приложение II“.
6 Член 7 от същия регламент е озаглавен „Информация, предоставяна на пътниците“ и гласи:
„Без да се засягат задълженията на туроператорите, предвидени в Директива [90/314], превозвачът и/или фактическият превозвач гарантират, че пътниците са получили подходяща и изчерпателна информация относно правата им съгласно настоящия регламент.
Когато договорът за превоз е бил сключен в държава членка, тази информация се предоставя на всички места за продажба, включително продажба по телефон и интернет. Когато мястото на отпътуване е в държава членка, информацията се предоставя преди отпътуването. Във всички останали случаи тя се предоставя най-късно при отпътуването. Доколкото информацията, изисквана по настоящия член, е осигурена от превозвача или от фактическия превозвач, другият не е длъжен да я предостави. Тази информация се предоставя във възможно най-подходяща форма.
С цел спазване на изискването за предоставяне на информация по настоящия член, превозвачът и фактическият превозвач представят на пътниците най-малко информацията, изразяваща се в кратко изложение на разпоредбите на настоящия регламент, изготвено от [Европейската комисия]и направено обществено достояние“.
7 Член 12 от Регламент № 392/2009 е озаглавен „Влизане в сила“ и предвижда:
„Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от датата на влизането в сила на Атинската конвенция за Общността и във всички случаи не по-късно от 31 декември 2012 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“.
8 Приложение I към посочения регламент — което съдържа разпоредбите на Атинската конвенция, които са от значение за прилагането на този регламент (наричано по-нататък „приложение I“) — включва член 1 от посочената конвенция, който е озаглавен „Определения“ и предвижда:
„В настоящата конвенция следните понятия имат посоченото по-долу значение:
1)a)„превозвач“ означава лице, което е сключило или от името на което е сключен договор за превоз, независимо дали превозът фактически се осъществява от това лице или от фактически превозвач;
б)„фактически превозвач“ означава лице, различно от превозвача, било то корабособственик, наемател на кораб или корабен оператор, което фактически осъществява целия превоз или част от него; както и
в)„превозвач, който фактически осъществява целия превоз или част от него“ означава фактическият превозвач или превозвачът, доколкото превозът фактически се осъществява от превозвача;
2)„договор за превоз“ означава договор, сключен от или от името на превозвача, за морски превоз на пътник, или в зависимост от случая, на пътник и личния му багаж;
[…] 8)„превоз“ обхваща следните периоди:
a)по отношение на пътника и ръчния му багаж — периодът, през който пътникът и/или ръчният му багаж се намират на борда на кораба, или периодът на качване или слизане от борда на кораба, както и периодът, през който пътникът и ръчният му багаж се превозват по вода от сушата до кораба или обратно, ако разходите за този превоз са включени в цената на билета или ако плавателният съд, използван за този допълнителен превоз, е предоставен на разположение на пътника от превозвача. Въпреки това по отношение на пътника превозът не включва периода, през който същият се намира на морски терминал, морска гара, кей или каквото и да е друго пристанищно съоръжение;
[…] 9)„международен превоз“ означава всеки превоз, при който съгласно договора за превоз отправното пристанище и пристанището по местоназначение се намират в две различни държави или в една държава, ако съгласно договора за превоз или планирания маршрут има междинно пристанище за акостиране в друга държава;
[…]“.
9 Член 3 от приложение I е озаглавен „Отговорност на превозвача“ и гласи:
„1.Превозвачът отговаря за претърпени вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, причинена от морски инцидент, доколкото вредите, свързани с пътника, във всеки отделен случай не надвишават 250 000 разчетни единици, освен ако превозвачът докаже, че инцидентът е:
a)настъпил вследствие на война, враждебни действия, гражданска война, бунт или природно явление от изключителен, неизбежен и непреодолим характер; или
б)е изцяло причинен от действие или бездействие на трето лице, извършено или допуснато с намерение да се причини произшествието.
Ако и доколкото вредите надвишават посочените граници, превозвачът отговаря и за горницата, освен ако докаже, че инцидентът, от който произтичат вредите, не е настъпил по негова вина, включително небрежност.
2.Превозвачът е отговорен за претърпените вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, които не са причинени от морски инцидент, ако инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача. Тежестта на доказване на вина, включително небрежност, се носи от ищеца.
[…] 5.За целите на настоящия член:
а)„морски инцидент“ означава корабокрушение, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар, или неизправност на кораба;
б)„вина, включително небрежност, на превозвача“ включва вина, включително небрежност, на служителите на превозвача, действащи в рамките на трудовите си задължения;
в)„неизправност на кораба“ означава всяка неизправност, повреда или неспазване на приложимите норми за безопасност по отношение на която и да е част на кораба или неговото оборудване, когато тази част се използва за напускане на кораба, евакуация, качване или слизане на пътници от борда; или за задвижване, управление, безопасна навигация, приставане, поставяне на котва, пристигане или напускане на котвена стоянка, или извършване на действия за ограничаване на щетите при корабно наводнение; или за спускане на спасителни съоръжения; както и
г)понятието „вреди“ не включва наказателното или назидателно обезщетение за вреди.
6.Отговорността на превозвача по настоящия член се отнася единствено за вреди, произтичащи от инциденти, настъпили по време на превоза. Тежестта на доказване, че инцидентът, от който произтичат вредите, е настъпил по време на превоза, както и на размера на вредите, се носи от ищеца.
[…]“.
10 Член 6 от приложение I е озаглавен „Съпричиняване“ и предвижда:
„В случай че превозвачът докаже, че смъртта или телесната повреда на пътник или погиването или повредата на багажа му е причинена от пътника или за тяхното причиняване е допринесла вина, включително небрежност на пътника, съдът, сезиран със спора, може да освободи изцяло или частично превозвача от отговорност в съответствие с разпоредбите на правото на съда“.
11 Член 7 от приложение I е озаглавен „Граници на отговорността при смърт и телесна повреда“ и параграф 1 от него гласи:
„Отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник съгласно член 3 при никакви обстоятелства не може да превишава 400 000 разчетни единици за пътник за всеки отделен случай. В случай че съгласно правото на съда, сезиран със спора, обезщетението може да се определи под формата на периодични плащания, като капиталовата стойност на тези плащания не може да превишава посочената граница“.
12 Член 9 от приложение I е озаглавен „Разчетна единица и превръщане“ и гласи:
„1.Посочената в настоящата конвенция разчетна единица е специалното право на тираж (СПТ), определено от Международния валутен фонд. Посочените в член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 суми се превръщат в националната парична единица на държавата на съда, пред когото е представен спорът, по стойността на тази парична единица спрямо специалното право на тираж към датата на решението или датата, уговорена между страните. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава — страна по конвенцията, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява по метода за оценка, прилаган от Международния валутен фонд, в сила за неговите операции и трансакции към съответната дата. Стойността на националната парична единица, изразена в специално право на тираж, на държава страна по конвенцията, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази държава.
2.Въпреки това държава, която не е член на Международния валутен фонд и чието право не позволява прилагането на разпоредбите на параграф 1, може в момента на ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към настоящата конвенция или по всяко време след това да заяви, че разчетната единица по параграф 1 се равнява на 15 златни франка. Златният франк по настоящия параграф съответства на тежест шестдесет и пет и половина милиграма злато при проба деветстотин на хиляда. Превръщането на златния франк в национална парична единица се извършва съгласно правото на съответната държава.
3.Посоченото в последното изречение на параграф 1 изчисляване и превръщането по параграф 2 се извършват по такъв начин, че да се изрази в националната парична единица на държавите страни по конвенцията, доколкото е възможно, същата действителна стойност на сумите по член 3, параграф 1, член 4а, параграф 1, член 7, параграф 1, и член 8, каквато би се получила при прилагането на първите три изречения от параграф 1. Държавите съобщават на генералния секретар начина на изчисляване съгласно параграф 1 или резултата от превръщането по параграф 2, в зависимост от случая, при депозиране на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към настоящата конвенция, както и при всяка настъпила промяна в който и да е от тях“.
13 Член 13 от приложение I е озаглавен „Загубване на правото на ограничаване на отговорността“ и гласи:
„1.Превозвачът няма право да се ползва от определените в членове 7 и 8 и в член 10, параграф 1 граници на отговорност, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на превозвача, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.
2.Служител или представител на превозвача или фактическия превозвач не може да се ползва от тези граници, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на въпросния служител или представител, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила“.
14 Член 14 от приложение I е озаглавен „Основание на исковете“ и предвижда:
„Исковете за обезщетение при смърт или телесна повреда на пътник или за погиване или повреда на багаж могат да бъдат предявявани срещу превозвача или фактическия превозвач само на основание на настоящата конвенция“.
Регламент (ЕС) № 1177/2010
15 Член 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 2010 г., стр. 1) предвижда:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…] у)„круиз“ означава транспортна услуга по море или вътрешни водни пътища, извършвана изключително с цел развлечение или отдих, допълнена с настаняване и други услуги, при повече от две нощувки на борда;
[…]“.
Директива 90/314
16 Деветнадесетото съображение от Директива 90/314 гласи:
„като има предвид, че в случаите, когато организаторът и/или продавачът на дребно носи отговорност за неизпълнението или за неточното изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, тази отговорност трябва да бъде ограничена в съответствие с международните конвенции, регулиращи такива услуги, по-специално Варшавската конвенция от 1929 г. относно международния въздушен транспорт, Бернската конвенция от 1961 г. относно железопътния транспорт, Атинската конвенция […] и Парижката конвенция от 1962 г. относно отговорността на хотелиерите; като има предвид освен това, че по отношение на вредите, различни от телесна повреда, трябва да бъде възможно отговорността също да бъде ограничена съгласно договора за туристическия пакет, при условие обаче, че такова ограничение не е неразумно“.
17 Член 1 от тази директива предвижда:
„Целта на настоящата директива е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на туристическите пакети, продавани или предлагани на територията на Общността“.
18 Член 2 от посочената директива гласи:
„За целите на настоящата директива:
1.„туристически пакет“ означава предварително договорената комбинация от не по-малко от два от следните елементи, когато се продава или предлага за продажба на цена, която включва всички разходи, и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа или включва настаняване за пренощуване:
a)транспорт;
б)настаняване;
в)други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването, и представляват значителна част от туристическия пакет.
[…]“.
19 Съгласно член 5 от същата директива:
„1.Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, носят отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от този организатор и/или продавач на дребно или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото на организатора и/или продавача на дребно да упражни правата си срещу другите доставчици на услуги.
2.По отношение на [вредите], произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно носи отговорност, освен ако такова неизпълнение или неточно изпълнение не е нито по тяхна вина, нито по вина на друг доставчик на услуги, тъй като:
–липсите, установени при изпълнението на договора, се приписват на потребителя,
–такива липси се приписват на трето лице, което не е свързано с предоставянето на договорените услуги, и са непредвидими или неизбежни,
–такива липси се дължат на форсмажорни обстоятелства така, както са определени в член 4, параграф 6, втора алинея, подточка ii), или на събитие, което организаторът и/или продавачът на дребно или доставчикът на услугите, дори и ако положи всички усилия, не би могъл да предвиди или да предотврати.
В случаите, посочени във второто и третото тире на първата алинея, организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, е длъжен да окаже своевременно съдействие на потребителя, който е изпаднал в затруднение.
По отношение на [вреди], произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, държавите членки могат да допуснат обезщетението да бъде ограничено в съответствие с международните конвенции, регулиращи тези услуги.
По отношение на вреди, различни от телесна повреда, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, държавите членки могат да допуснат обезщетението да бъде ограничено по силата на договора. Това ограничение не трябва да бъде неразумно.
3.Без това да засяга четвъртата алинея на параграф 2, не може да има никаква дерогация посредством договорна клауза от разпоредбите на параграфи 1 и 2.
[…]“.
Френското право
20 Code du tourisme (Кодекс на туризма) транспонира Директива 90/314 във френското право. Член L. 211‑1 от този кодекс, в редакцията му, приложима за споровете в главните производства (наричан по-нататък „Кодексът на туризма“), предвижда:
„I.- Настоящата глава се прилага за физическите и юридическите лица, които извършват или улесняват, независимо при какви условия на възнаграждение, дейностите по организиране или продажба на:
a)индивидуални или групови пътувания или почивки;
б)услуги, които могат да бъдат предоставяни във връзка с пътувания или почивки, включително издаване на билети, резервация на стаи в хотели или места за настаняване и предоставяне на ваучери за настаняване или храна;
[…]“.
21 Член L. 211‑2 от Кодекса на туризма гласи:
„Туристическият пакет е услуга, която:
1°произтича от предварително договорена комбинация от не по-малко от две дейности, свързани съответно с транспорт, настаняване или други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и представляват значителна част от туристическия пакет;
2 обхваща срок, по-дълъг от двадесет и четири часа, или включва настаняване за пренощуване;
3 продава се или се предлага за продажба на цена, която включва всички разходи“.
22 Член L. 211‑16 от Кодекса на туризма гласи:
„Всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейностите, посочени в член L. 211‑1, носи обективна отговорност към купувача за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо дали този договор е сключен от разстояние и независимо дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от това лице, или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото му на иск срещу тези доставчици в границите на предвидените в международните конвенции обезщетения.
Лицето може да се освободи изцяло или отчасти от отговорността си, като докаже, че неизпълнението или неточното изпълнение на договора се дължи на купувача или на непредвидимо и непредотвратимо действие на трето лице, несвързано с предоставянето на договорените услуги, или на форсмажорни обстоятелства“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело MH
23 На 18 януари 2017 г. MH резервира круиз чрез туристическата агенция Blue Passion на цена от 12 038 евро. Круизът е трябвало да следва маршрут от Валпараисо (Чили) до Мелбърн (Австралия) и да се извърши от 15 февруари до 17 март 2017 г. с кораб, собственост на Costa Crociere. През нощта на 17 срещу 18 февруари 2017 г. MH става от леглото, без да включи лампата, пада и получава фрактура на главата на раменната кост. Поради фрактурата тя е репатрирана за лечение в континентална Франция.
24 През юли 2017 г. MH предявява иск за обезщетение срещу Blue Passion и Costa Crociere пред Tribunal de grande instance de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция). Hiscox Insurance, застрахователят на тези дружества, встъпва по своя инициатива в производството.
25 С решение от 24 октомври 2019 г. посоченият съд постановява, че Blue Passion и Costa Crociere отговарят за вредите, претърпени от MH поради падането ѝ, в размер на 20 % от тези вреди, тъй като тя е съпричинила падането си, като не е включила лампата преди произшествието. На основание член L. 211‑2 и сл. от Кодекса на туризма този съд осъжда Blue Passion и Costa Crociere солидарно с Hiscox Insurance да заплатят на MH обезщетение за вреди в размер на 2 041,53 евро.
26 С решение от 22 септември 2020 г. срещу Blue Passion е открито производство по съдебна ликвидация.
27 Costa Crociere подава въззивна жалба против първоинстанционното решение от 24 октомври 2019 г. пред Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), който с решение от 17 ноември 2022 г. постановява, че MH сама отговаря за произшествието си, тъй като не е включила лампата в стаята си, преди да падне, поради което не може да се търси отговорност от Blue Passion за неточно изпълнение на договора на основание член L. 211‑1 и сл. от Кодекса на туризма. Освен това посоченият съд приема, че отговорност за произшествието не може да се търси и от Costa Crociere на основание на Регламент № 392/2009 и Атинската конвенция, тъй като нищо не сочи падането да се дължи на движения на круизния кораб или на липса на съответствие между предоставените от Costa Crociere услуги и договора. Затова Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) отменя първоинстанционното решение.
28 MH подава касационна жалба против въззивното решение пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), запитващата юрисдикция, защото смята, че Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) неправилно е отказал да приложи членове L. 211‑2 и L. 211‑16 от Кодекса на туризма и неправилно е приел за приложими разпоредбите на Регламент № 392/2009 и Атинската конвенция.
Дело Costa Crociere
29 На 11 февруари 2016 г. DM купува пакетно туристическо пътуване за съпругата си DI и за себе си от туристическата агенция Croisière Club на цена от 1 782 евро. Пътуването се състои от круиз по гръцките острови с отправна точка Марсилия (Франция) и пет междинни спирания, извършван от 30 март до 11 април 2016 г. с кораб, собственост на Costa Crociere.
30 На 30 март 2016 г. DI пада и получава фрактура на главата на лявата раменна кост, след като е блъсната от неустановено лице, докато е опитвала да си вземе храна от бюфета на кораба, който все още е бил на котва в пристанище Марсилия.
31 DM и DI — които поради тази причина не вземат участие в круиза — предявяват иск за обезщетение за вреди срещу Costa Crociere и Croisière Club пред Tribunal judiciaire de Nanterre (Първоинстанционен съд Нантер, Франция). Hiscox Insurance, застрахователят на Croisière Club, встъпва по своя инициатива в производството.
32 На 22 октомври 2020 г. посоченият съд постановява, че Costa Crociere и Croisière Club отговарят за вредите, и ги осъжда заедно с Hiscox Insurance да платят определени суми на DI и DM като обезщетение за претърпените вреди. Costa Crociere, Croisière Club и Hiscox Insurance подават въззивна жалба срещу това решение пред Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция).
33 С решение от 14 февруари 2023 г. посоченият съд потвърждава първоинстанционното решение на основание член L. 211‑1 и сл. от Кодекса на туризма.
34 Costa Crociere подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, тъй като смята, че Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай) неправилно е отказал да приложи Регламент № 392/2009 и Атинската конвенция и неправилно е приел, че дружеството отговаря за претърпените от DM и DI вреди на основание член L. 211‑1 и сл. от Кодекса на туризма.
Общи съображения за двете дела в главните производства
35 Запитващата юрисдикция отбелязва, че както Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) и Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай), така и част от авторите в доктрината са разделени по въпроса дали Регламент № 392/2009 се прилага по отношение на круизи, които имат характеристиките на туристически пакет по смисъла на Директива 90/314.
36 Според едната теза отговорността на организатора на морски круизи, продавани като пакетни туристически пътувания, би могла да попада в обхвата на режима на отговорност, установен с Директива 90/314. Всъщност Регламент № 392/2009 не предвижда изключение от установения с тази директива единен режим на обективна отговорност на организатора или продавача на дребно. Освен това Директивата цели да гарантира по-добра защита на потребителите. Регламентът урежда само договорите за превоз на пътници по море, а препращането в член 7 от него към Директива 90/314 се отнася единствено до задълженията на туроператорите във връзка с информирането на пътниците и изобщо няма отношение към режима на отговорност по тази директива.
37 Според другата теза отговорността на организатора на морски круизи, продавани като пакетни туристически пътувания, би могла да попада в обхвата на режима на отговорност по Регламент № 392/2009, тъй като член 14 от Атинската конвенция, към който препраща член 3 от този регламент, предвижда, че исковете за обезщетение при смърт или телесна повреда на пътник или за погиване или повреда на багаж могат да бъдат предявявани срещу превозвача или фактическия превозвач само на основание на тази конвенция, а нито една от разпоредбите на Регламента не изключва круизите от приложното му поле и Директива 90/314 е посочена в член 7 от него.
38 Освен това според част от доктрината е необходимо да се прави разграничение според това дали претърпяното произшествие от пътника на круиз е свързано със самата превозна операция — в такъв случай за отговорността на превозвача се прилага режимът по Атинската конвенция, или пък е свързано с предоставена по повод на този превоз туристическа услуга, която попада в приложното поле на Директива 90/314.
39 При това положение Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 2, член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент [№ 392/2009] и приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че уреждат отговорността на морски превозвач, оператор на круиз, който има характеристиките на туристически пакет по смисъла на Директива [90/314]?
2)При утвърдителен отговор на първия въпрос уреждат ли тези разпоредби от [Регламент № 392/2009] отговорността на този оператор само когато телесните повреди са свързани с превоза по море?“.
По преюдициалните въпроси
40 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 18 декември 2025 г., SACD и др., C‑182/24, EU:C:2025:979, т. 44 и цитираната съдебна практика).
41 В настоящия случай с два допълващи се въпроса запитващата юрисдикция иска да изясни кои са приложимите правила за отговорността, когато пътник на круизен кораб претърпи телесна повреда на борда на кораба, при положение че круизът би могъл да се квалифицира едновременно като пакетно туристическо пътуване по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 90/314 и като превоз по море по член 2 от Регламент № 392/2009, а член 5 от тази директива и член 3 от посочения регламент, разглеждан във връзка с приложение I към него, предвиждат отделни режими на отговорност.
42 Ето защо следва да се приеме, че с двата си въпроса, които е уместно да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент № 392/2009 и приложение I към него, както и член 5 от Директива 90/314 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато круизът има характеристиките на туристически пакет по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, исковете за обезщетение при телесна повреда, претърпяна от намиращ се на борда на круизния кораб пътник по време на превоза по море по смисъла на член 2 от този регламент, се уреждат от предвидения в Регламента режим на отговорност на морския превозвач, който извършва круиза с този кораб.
43 В това отношение следва да се припомни, че съгласно текста на член 1 от Директива 90/314 целта на тази директива е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на туристическите пакети, продавани или предлагани на територията на Европейския съюз. Както следва от член 2 от Директива 90/314, посочените в нея договори се сключват между потребител, от една страна, и организатор или продавач на дребно, от друга страна, и имат за предмет туристически пакет, състоящ се от продажбата на услуга на цена, която включва всички разходи, която услуга обхваща срок, по-дълъг от 24 часа, или включва настаняване за пренощуване и е комбинация от не по-малко от два от трите елемента транспорт, настаняване и други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или настаняването и представляват значителна част от туристическия пакет.
44 Оттук следва, че когато круизът — дефиниран в член 3, буква у) от Регламент № 1177/2010 като транспортна услуга по море или вътрешни водни пътища, извършвана изключително с цел развлечение или отдих, допълнена с настаняване и други услуги, при повече от две нощувки на борда — се продава на потребител на цена, която включва всички разходи, тази продажба трябва да се разглежда като продажба на туристически пакет по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 90/314 и съответно да се урежда от тази директива.
45 В това отношение следва да се отбележи, че за да се осъществи посоченото в член 1 от нея сближаване, Директива 90/314 установява задължителен режим на договорна отговорност на организаторите на пакетни туристически пътувания спрямо потребителите, сключили с тях договор за такива пътувания. В този смисъл член 5, параграф 1 от Директива 90/314 предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно, които са страна по такъв договор, носят отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от тях, или от други доставчици на услуги. Член 5, параграф 2, първа алинея от тази директива пък гласи, че държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно носят отговорност за вредите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора (вж. в този смисъл решение от 18 март 2021 г., Kuoni Travel, C‑578/19, EU:C:2021:213, т. 34 и 35).
46 Тази отговорност на организатора и/или продавача на дребно спрямо потребителя обаче не е неограничена.
47 Всъщност съгласно член 5, параграф 2, първа алинея от Директива 90/314 организаторът и/или продавачът на дребно не носят отговорност за несъответстващо изпълнение на договора, ако липсата на съответствие се дължи на потребителя, ако се дължи на трето лице, несвързано с предоставянето на договорените услуги, и е непредвидима и неизбежна, или ако се дължи на форсмажорни обстоятелства или на събитие, което организаторът не би могъл да предвиди или да предотврати.
48 Също така, от член 5, параграф 2, трета алинея от Директива 90/314, разглеждан във връзка с деветнадесето съображения от нея, следва, че държавите членки могат да допуснат обезщетението за потребителя при неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, да бъде ограничено в съответствие с международните конвенции, регулиращи тези услуги, сред които е и Атинската конвенция.
49 Що се отнася до последно споменатото ограничение на обезщетението за потребителя, следва да се отбележи, на първо място, че това ограничение се прилага за всеки „превозвач“ — дефиниран в член 1, точка 1 от тази конвенция като лице, което е сключило или от името на което е сключен договор за превоз, независимо дали превозът фактически се осъществява от това лице, или от фактически превозвач, тоест лице, различно от превозвача, което фактически осъществява целия превоз или част от него.
50 На второ място, следва да се отбележи, че посочената конвенция ограничава обезщетението, което пътникът или правоприемниците му могат да искат от превозвача при телесна повреда или смърт по време на превоза по море.
51 По-конкретно, член 3 от Конвенцията предвижда отделни режими на отговорност на превозвача според това дали смъртта или телесната повреда на пътника се дължи, или не се дължи на морски инцидент, дефиниран в този член като корабокрушение, преобръщане, сблъскване или засядане на кораба, експлозия или пожар или неизправност на кораба.
52 В този смисъл, в случаите на претърпени вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, която е причинена от такъв морски инцидент, член 3, параграф 1 от Конвенцията предвижда, че превозвачът отговаря, когато вредите за пътника във всеки отделен случай не надвишават 250 000 разчетни единици, които съгласно член 9 от приложение I са специалните права на тираж, така както са дефинирани от Международния валутен фонд (МВФ). Ако претърпените от пътника вреди не надвишават тази граница от 250 000 разчетни единици, превозвачът може да се освободи от отговорност само ако докаже, че морският инцидент е настъпил вследствие на война, враждебни действия, гражданска война, бунт или природно явление от изключителен, неизбежен и непреодолим характер или е изцяло причинен от действие или бездействие на трето лице, извършено или допуснато с намерение да се причини произшествието. Ако претърпените от пътника вреди надвишават границата от 250 000 разчетни единици, превозвачът отговаря и за горницата, освен ако докаже, че морският инцидент не е настъпил по негова вина, включително небрежност.
53 Обратно, в случаите на претърпени вреди вследствие на смърт или телесна повреда на пътник, която не е причинена от морски инцидент, член 3, параграфи 2 и 5 от Атинската конвенция предвижда, че превозвачът отговаря само ако искащото обезщетение лице докаже, че инцидентът, от който произтичат вредите за него, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача или на служителите на превозвача, действащи в рамките на трудовите си задължения.
54 Член 6 и член 7, параграф 1 от тази конвенция наред с това ограничават отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник, независимо от това дали смъртта, съответно телесната повреда е причинена от морски инцидент, или не. Всъщност съгласно член 6 сезираният съд може да освободи изцяло или частично превозвача от отговорност, ако последният докаже, че смъртта или телесната повреда на пътника е причинена или съпричинена по вина, включително небрежност, на пътника. Също така съгласно член 7, параграф 1 отговорността на превозвача при смърт или телесна повреда на пътник при никакви обстоятелства не може да превишава 400 000 разчетни единици за пътник за всеки отделен случай. Член 13, параграф 1 от посочената конвенция обаче предвижда загубване на правото на ограничаване на отговорността по член 7, параграф 1, ако се докаже, че вредата е настъпила поради действие или бездействие на превозвача, извършено или допуснато с намерение да се причини такава вреда или самонадеяно и със съзнанието, че подобна вреда вероятно би настъпила.
55 На трето място, докато член 5, параграф 2, трета алинея от Директива 90/314 предвижда само възможност за държавите членки да ограничават в съответствие с международните конвенции обезщетението за потребителя за вреди от неизпълнение или неточно изпълнение на услугите, включени в туристическия пакет, то предвидените в Атинската конвенция граници на отговорността на превозвача, споменати в точки 48—54 от настоящото решение, са задължителни за всички държави членки поне от 31 декември 2012 г.
56 Всъщност, както предвижда член 1, параграф 1 от Регламент № 392/2009, този регламент установява режима на Съюза по отношение на отговорността във връзка с превоза на пътници по море въз основа на приложимите разпоредби на Атинската конвенция, които са включени в приложение I към Регламента. В това отношение в член 3, параграф 1 от Регламента се уточнява, че този режим на отговорност се урежда от членове 1 и 1а, член 2, параграф 2, членове 3—16 и членове 18, 20 и 21 от Атинската конвенция, посочени в приложение I към Регламента. Освен това член 12, втора алинея от Регламент № 392/2009 предвижда, че този регламент се прилага най-късно от 31 декември 2012 г.
57 Също така, щом като превозвачът се явява доставчикът на услуги на организатора на круиза, който е продаден на потребителя като пакетно туристическо пътуване, то тогава този организатор — който на основание член 5 от Директива 90/314 може да носи отговорност към потребителя за всяко неизпълнение или неточно изпълнение на договора за превоз по море от страна на превозвача — трябва предвид член 5, параграф 1, in fine и параграф 2, трета алинея от тази директива, разглеждан в светлината на деветнадесето съображения от нея, да може също да ползва ограниченията на обезщетението, на които има право превозвачът в отношенията си с пътника и които са предвидени в Атинската конвенция, когато тя се прилага за такъв превоз.
58 Оттук следва, че най-късно към 31 декември 2012 г. държавите членки вече не разполагат с възможност свободно да ограничават отговорността на организатора при превоза на пътници по море съобразно предвидените в Атинската конвенция граници на отговорността на превозвача, на когото е възложен такъв превоз, а са длъжни да ограничават тази отговорност на организатора в съответствие с посочената конвенция. В този смисъл предвидените в тази конвенция граници на отговорността на превозвача, споменати в точки 48—54 от настоящото решение, се прилагат по отношение на обезщетението от организатора за потребителя при настъпили вреди от неизпълнение или неточно изпълнение на услуги по време на круиз, който е продаден на потребителя като туристически пакет.
59 Важно е обаче да се констатира, че този круиз попада в приложното поле на Регламент № 392/2009. В това отношение следва да се посочи, че съгласно член 2 от него Регламентът се прилага в частност за всички международни превози — дефинирани в член 1, точка 9 от Атинската конвенция като всеки превоз, при който съгласно договора за превоз отправното пристанище и пристанището по местоназначение се намират в две различни държави или в една държава, ако съгласно договора за превоз или планирания маршрут има междинно пристанище за акостиране в друга държава — когато корабът плава под знамето на или е регистриран в държава членка, когато договорът за превоз е сключен в държава членка или когато отправното пристанище или пристанището по местоназначение според договора за превоз се намира в държава членка.
60 Освен това член 3, параграф 6 от Атинската конвенция — който е приложим съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 392/2009 — предвижда, че режимът на отговорността на превозвача по тази конвенция се отнася единствено за вредите, произтичащи от инциденти, настъпили по време на превоза. Превозът е дефиниран в член 1, точка 8, буква а) от тази конвенция — който също е приложим съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 392/2009 — като периода, през който пътникът се намира на борда на кораба, или периода на качване или слизане от борда на кораба, както и периода, през който пътникът се превозва по вода от сушата до кораба или обратно, ако разходите за този превоз са включени в цената на билета или ако плавателният съд, използван за този допълнителен превоз, е предоставен на разположение на пътника от превозвача, но без периода, през който пътникът се намира на морски терминал, морска гара, кей или каквото и да е друго пристанищно съоръжение.
61 Оттук следва, че всяко искане за обезщетение поради смърт или телесна повреда, претърпяна от пътник по време на превоза му по море, попада в обхвата на режима на отговорност, предвиден в Атинската конвенция. След като превозът на пътника е дефиниран в тази конвенция като периода, през който пътникът се намира на борда на кораба, не може определянето на приложимия режим на отговорност при настъпила на борда на кораба смърт или телесна повреда да зависи от отговора на въпроса дали смъртта, съответно телесната повреда се дължи по-скоро на неизпълнение или неточно изпълнение на транспортните услуги, отколкото на неизпълнение или неточно изпълнение на услугите по настаняване на борда или услугите за отдих на борда. При всяко неизпълнение или неточно изпълнение на услугите на борда на круизния кораб по време на превоза, причинило смърт или телесна повреда на пътник, организаторът може да противопостави на пътника предвидените в Атинската конвенция ограничения на отговорността, на които може да се позовава превозвачът, без да трябва да се прави разграничение между услугите по транспорт, по настаняване на борда или за отдих на борда.
62 Също така, след като член 7 от Регламент № 392/2009 предвижда, че без да се засягат предвидените в Директива 90/314 задължения на туроператорите за предоставяне на информация, превозвачът предоставя на пътниците подходяща и изчерпателна информация относно правата им по Регламента, изразяваща се най-малко в кратко изложение на разпоредбите на този регламент, следва да се приеме, че пътниците на круизния кораб трябва да бъдат информирани за приложимия режим на отговорност при смърт или телесна повреда, причинени на борда на кораба.
63 Като се има предвид изложеното по-горе, следва да се констатира, че потребителят, който е закупил туристически пакет за круиз, попадащ в обхвата на член 2, точка 1 от Директива 90/314, разполага с два иска за обезщетение по свой избор, когато — както в разглежданите тук случаи — получи телесна повреда през периода, по време на който се намира на борда на круизния кораб, и смята, че тази телесна повреда се дължи на неизпълнение или неточно изпълнение на договора за туристическия пакет.
64 Първо, в съответствие с член 5 от Директива 90/314 този потребител може да предяви иск за обезщетение за вреди срещу организатора на круиза.
65 На такова искане за обезщетение обаче организаторът може да противопостави предвидените в членове 3 и 7 от Атинската конвенция граници на обезщетението от превозвача за пътника, които са задължителни за държавите членки на основание член 3 от Регламент № 392/2009 във връзка с член 5, параграф 2, трета алинея от Директива 90/314, както е посочено в точки 55—58 от настоящото решение, и които за случаите на смърт или телесна повреда надхвърлят границите по член 5, параграф 2, първа алинея от тази директива.
66 Следователно в случая запитващата юрисдикция ще има задачата да прецени за дело MH и за дело Costa Crociere дали телесните повреди, причинени на MH и на DI на борда на круизните кораби, се дължат, или не се дължат на морски инцидент по смисъла на член 3, параграф 5 от Атинската конвенция, а ако не се дължат на такъв инцидент — дали MH и DI са доказали, че инцидентът, от който произтичат вредите за тях, е настъпил по вина, включително небрежност, на превозвача или на служителите на превозвача, действащи в рамките на трудовите си задължения.
67 Второ, описаният в точка 63 от настоящото решение потребител може да предяви иск за обезщетение на основание на Регламент № 392/2009 и Атинската конвенция пряко срещу превозвача, който фактически е осъществил превоза му по море, включително ако този превозвач не е организаторът на круиза.
68 След като член 14 от Атинската конвенция — приложим за държавите членки съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 392/2009 — предвижда, че исковете за обезщетение срещу превозвача в частност при телесна повреда могат да се предявяват само на основание на тази конвенция, то превозвачът ще може да се позове на ограниченията на своята отговорност, предвидени в членове 3 и 7 от посочената конвенция.
69 В случай че участващият в круиза пътник предяви и двата описани иска за обезщетение, полученото обезщетение по единия от исковете ще трябва да се вземе предвид при определянето на обезщетението по другия иск, за да не се допусне пътникът да получи чрез тези искове по-високо обезщетение от съответстващото на претърпените вреди.
70 По изложените съображения следва на поставените въпроси да се отговори, че член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент № 392/2009 и приложение I към него, както и член 5 от Директива 90/314 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато круизът има характеристиките на туристически пакет по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, исковете за обезщетение при телесна повреда, претърпяна от намиращ се на борда на круизния кораб пътник по време на превоза по море по смисъла на член 2 от този регламент, се уреждат от предвидения в посочения регламент режим на отговорност на морския превозвач, който извършва круиза с този кораб.
По съдебните разноски
71 С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия и приложение I към него, както и член 5 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки
трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато круизът има характеристиките на туристически пакет по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, исковете за обезщетение при телесна повреда, претърпяна от намиращ се на борда на круизния кораб пътник по време на превоза по море по смисъла на член 2 от този регламент, се уреждат от предвидения в посочения регламент режим на отговорност на морския превозвач, който извършва круиза с този кораб.
Подписи
*Език на производството: френски.