Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
4 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Член 20 ДФЕС — Гражданство на Съюза — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави — Член 5, букви a) и б) — Задължение да се вземат предвид висшите интереси на детето и семейният живот — Член 6, параграф 2 — Решение на компетентния орган на приемащата държава членка, с което се отказва да се предостави производно право на пребиваване на негова територия на гражданина на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на Съюза, и му се разпорежда незабавно да отиде в друга държава членка — Намеса в упражняването на правото на гражданин на Съюза да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки — Дете, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин — Производно право на пребиваване на родителя, гражданин на трета държава, в държавата членка, на която детето е гражданин и в която то пребивава — Право на пребиваване на този родител в друга държава членка — Член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на зачитане на личния и семейния живот — Член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права — Висш интерес на детето “
По дело C‑147/24 [Safi](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия), с акт от 26 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 26 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело
V срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, K. Jürimäe, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, I. Ziemele, J. Passer, O. Spineanu-Matei и F. Schalin, председатели на състави, E. Regan (докладчик), N. Piçarra, A. Kumin, N. Jääskinen, B. Smulders и S. Gervasoni, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 март 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за V, от P. Krämer-Ograjensek и A. C. M. Nederveen, advocaten,
–за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,
–за датското правителство, от M. P. Brøchner Jespersen, D. Elkan, C. A.‑S. Maertens и J. Sandvik Loft, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от N. Cambien, A. Katsimerou и E. Montaguti, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 20 ДФЕС, както и на член 5, букви a) и б) и член 6, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между V, гражданка на трета държава, и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдието и сигурността, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“) по повод на отказа му да ѝ предостави производно право на пребиваване в Нидерландия, където тя пребивава с ненавършилото си пълнолетие дете, което е гражданин на тази държава членка.
Правна уредба
Правото на Съюза
Договорът за функционирането на ЕС
3 Член 20 ДФЕС предвижда:
„1.Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство.
2.Гражданите на Съюза се ползват с правата и имат задълженията, предвидени от Договорите. Те имат, inter alia:
a)правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки;
[…] Тези права се упражняват при условията и в границите, определени от Договорите и от мерките, приети по тяхното прилагане“.
Хартата
4 Член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот“, гласи следното:
„Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.
5 Член 24 от Хартата, озаглавен „Права на детето“, гласи в параграфи 2 и 3:
„2.При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
3.Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес“.
Директива 2004/38/ЕО
6 Член 7 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OB L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) е озаглавен „Право на пребиваване за повече от три месеца“ и предвижда в параграф 1:
„Всички граждани на Съюза имат право да пребивава на територията на друга държава членка за срок, по-дълъг от три месеца, ако те:
a)са работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава членка; или
б)притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване и притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка; или
в)са записани в частно или държавно учебно заведение, акредитирано или финансирано от приемащата държава членка въз основа на нейното законодателство или административна практика, с основната цел да преминат курс на обучение, включително професионално обучение, и
притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка и убедят съответните национални власти, посредством декларация или други равностойни средства, избрани от тях, че притежават достатъчни финансови средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване; или
г)са членове на семейството, придружаващи или присъединяващи се към гражданин на Съюза, който отговаря на условията, посочени в букви а), б) или в)“.
Директива 2008/115
7 Член 5 от Директива 2008/115, озаглавен „Принцип на „забрана за връщане“, висши интереси на детето, семеен живот и здравословно състояние“, гласи:
„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:
a)висшите интереси на детето;
б)семейния живот;
[…]“.
8 Член 6 от тази директива, озаглавен „Решение за връщане“, гласи следното в параграфи 1 и 2:
„1.Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.
2.От граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка и притежават валидно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой, което е издадено от друга държава членка, се изисква незабавно да отидат на територията на тази друга държава членка. В случай че засегнатият гражданин на трета страна не се съобрази с това изискване или когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност, се прилага параграф 1“.
Нидерландското право
9 Член 8 от Vreemdelingenwet 2000 (Закон за чужденците от 2000 г.) от 23 ноември 2000 г. (Stb. 2000, бр. 495) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда, че чужденецът пребивава законно в Нидерландия единствено:
„[…]
e.като граждани [на Съюза], доколкото пребивава в Нидерландия по силата на правна уредба, приета на основание на Договора [за функциониране на ЕС] или на Споразумението за европейското икономическо пространство.
[…]“.
10 Част B10, араграф 2.2. от от Vreemdelingencirculaire 2000 (Циркулярно писмо от 2000 г. за чужденците) от 2 март 2001 г. предвижда (Stcrt. 2001, бр. 64), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи по-специално:
„[…]
Чужденецът пребивава законно по смисъла на член 8 initio, буква e) от Закона за чужденците от 2000 г., когато са изпълнени всички условия по-долу:
a.чужденецът трябва надлежно да докаже самоличността и гражданството си, като представи валиден документ за преминаване на границата или валидна лична карта. Ако чужденецът не може да направи това, той трябва да докаже по недвусмислен начин своята самоличност и гражданство с други средства;
b.чужденецът има малолетно или непълнолетно дете, което е нидерландски гражданин,
c.чужденецът, независимо дали съвместно с другия родител или не, поема фактическата грижа за малолетното или непълнолетно дете; и
d.между чужденеца и детето съществува такова отношение на зависимост, че детето би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на чужденеца бъде отказано право на пребиваване.
[…] Веднага след като подава молба за преглед съгласно правото на Съюза [Immigratie- en Naturalisatiedienst (Служба по имиграция и натурализация, Нидерландия] предоставя на чужденеца, възнамеряващ да пребивава като родител, който полага грижи за малолетно или непълнолетно дете — нидерландски гражданин, самозалепващия се стикер на разрешение за пребиваване за гражданите [на Съюза] (приложение 7h [към Voorschrift Vreemdelingen (Наредба за чужденците от 2000 г.), от 18 декември 2000 г. (Stcrt. 2001, № 10, наричана по-нататък „VV“)]), в който се указва, че на члена на семейството е разрешено да работи.
В следните случаи не се предоставя самозалепващ се стикер на разрешение за пребиваване за гражданите [на Съюза] (приложение 7h [към VV]), а вместо това се издава самозалепващ се стикер на общо разрешение за пребиваване (приложение 7 g [към VV]):
[…] Чужденецът разполага с право на пребиваване в друга държава членка на [Съюза];
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Жалбоподателката в главното производство V е родена в Мароко през 1979 г. и притежава мароканско гражданство. От 1999 до 2014 г. тя пребивава в Испания въз основа на право на пребиваване, предоставено в приложение на испанското право поради икономическата ѝ дейност в тази държава членка. На 23 септември 2014 г. тя сключва брак в Мароко. След сключването на брака си тя пребивава в Нидерландия със съпруга си, който е роден в Нидерландия през 1975 г. и притежава мароканско и нидерландско гражданство, с изключение на няколко кратки ваканции в Мароко и Испания. Бракът им е вписан в регистрите за гражданско състояние на нидерландската община, в която пребивават. Жалбоподателката в главното производство обаче не притежава разрешение за пребиваване на територията на Нидерландия.
12 На 6 януари 2015 г. от техния съюз се ражда син, който притежава единствено нидерландско гражданство и за който полагат съвместно грижи двамата съпрузи.
13 Детето среща затруднения в говора и изразяването, като до навършване на петгодишна възраст не е говорело. Поради забавянето в развитието си то е записано в учебно заведение, което предлага обучение за ученици, нуждаещи се от специфична подкрепа, която общообразователната система не е в състояние да осигури. Освен това детето се ползва от транспортна услуга, адаптирана за пътуванията му от дома до учебното заведение. До момента то никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин.
14 Съпругът на жалбоподателката в главното производство не получава никакви доходи от трудова дейност поради здравословното си състояние и на това основание е частично освободен от задължението за полагане на труд. За разлика от това той получава социални помощи.
15 На 13 ноември 2020 г. жалбоподателката в главното производство подава молба в Нидерландия, за да получи производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС, така че да пребивава със своя ненавършил пълнолетие син. В подкрепа на тази молба тя представя документ, удостоверяващ, че същата има право на пребиваване в Испания.
16 На 11 ноември 2021 г. държавният секретар отхвърля посочената молба, като приема по-специално, че жалбоподателката в главното производство не може да черпи производно право на пребиваване от член 20 ДФЕС, тъй като разполага с право на пребиваване в Испания. При преценката си той разглежда служебно дали на жалбоподателката следва да се предостави разрешение за пребиваване въз основа на член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Държавният секретар установява наличието на семеен живот между жалбоподателката, съпруга ѝ и техния син, както и че в Нидерландия тя има личен живот. По същество обаче той приема, че общественият интерес, преследван от нидерландските органи, има предимство пред личния интерес на същата жалбоподателка, на нейния нидерландски съпруг и на техния син. Така държавният секретар приема, от една страна, че претеглянето на интересите е неблагоприятно за жалбоподателката в главното производство, а от друга страна, че отхвърлянето на молбата на последната да получи право на пребиваване в Нидерландия води до лишаването ѝ от законно пребиваване в тази държава членка. В резултат на това той разпорежда на жалбоподателката незабавно да отиде в Испания, като посочва, че ако тя не се съобрази с това разпореждане, срещу нея ще бъде издадено решение за връщане.
17 След като молбата ѝ за предоставяне на производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС е отхвърлена, жалбоподателката в главното производство иска от испанските органи да удостоверят, че тя се е отказала от правото си на пребиваване на територията на тази държава членка. В резултат на проведените във връзка с това проучвания държавният секретар приема, че жалбоподателката в главното производство все още има право на пребиваване в Испания, което представлявало право на постоянно пребиваване по силата на испанското законодателство и се основавало на упражняването на професионална дейност.
18 С решение от 20 юни 2022 г. държавният секретар обявява подадената от жалбоподателката в главното производство жалба по административен ред срещу отхвърлянето на молбата ѝ за явно неоснователна.
19 Тя обжалва това решение пред Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция.
20 Пред тази юрисдикция жалбоподателката в главното производство твърди, че се ползва с производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС, тъй като нейният ненавършил пълнолетие син зависи от нея. Държавният секретар оспорва съществуването на такова право, тъй като тя вече разполага с право на пребиваване в Испания. Според него, доколкото ненавършилото пълнолетие дете може да придружи майка си в тази държава членка, отказът да ѝ се предостави производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС няма за последица да принуди детето да напусне територията на Съюза като цяло.
21 Ето защо запитващата юрисдикция поставя въпроса, първо, дали молбата на жалбоподателката в главното производство да ѝ бъде предоставено производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС може да бъде отхвърлена единствено защото тя се ползва от право на пребиваване в друга държава членка. В това отношение тази юрисдикция отбелязва, че несъмнено наличието на право на пребиваване в Испания предполага, че в случай на отказ да се признае производно право на пребиваване в Нидерландия нито жалбоподателката в главното производство, нито нейното ненавършило пълнолетие дете ще бъдат длъжни да напуснат територията на Съюза като цяло. Като се има предвид обаче отношението на зависимост между детето и майка му, то било принудено да упражни правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, за да придружи майка си в Испания. При тези обстоятелства посочената юрисдикция поставя въпроса дали при преценката налице ли е производно право на пребиваване на майката на основание член 20 ДФЕС следва да се извърши задълбочено разглеждане на висшия интерес на детето и на правото на семеен живот. В този смисъл запитващата юрисдикция подчертава, че държавният секретар не е преценил дали между жалбоподателката в главното производство и нейното ненавършило пълнолетие дете съществува отношение на зависимост, нито е разгледал дали техният семеен живот би могъл да продължи в Испания.
22 Второ, запитващата юрисдикция има съмнения дали задължението, предвидено в член 5, букви a) и б) от Директива 2008/115, а именно при прилагането на тази директива държавите членки да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето и семейния живот, има същото правно действие и същия обхват, когато държава членка разпорежда на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на територията ѝ, незабавно да отиде на територията на друга държава членка в съответствие с член 6, параграф 2 от посочената директива, както когато държава членка приема решение за връщане съгласно член 6, параграф 1 от същата директива. При необходимост тази юрисдикция иска да се установи дали държавите членки имат аналогично задължение, когато са сезирани с молба за предоставяне на производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС, като се имат предвид и правото на зачитане на семейния живот, установено в член 7 от Хартата, и правата на детето, гарантирани в член 24, параграфи 2 и 3 от нея.
23 При тези условия Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е възможно на родител, който е гражданин на трета държава, да се предостави производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е неговото ненавършило пълнолетие дете и в която детето му пребивава, без да е упражнило своите произтичащи от гражданството права, при положение че този родител, който е гражданин на трета държава, има право на пребиваване в друга държава членка?
Ако не е изключено, че на родител, който е гражданин на трета държава, трябва да се предостави производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е неговото ненавършило пълнолетие дете и в която детето му пребивава, без да е упражнило своите произтичащи от гражданството права, при положение че този родител, който е гражданин на трета държава, има право на пребиваване в друга държава членка:
2)Следва ли от член 20 ДФЕС, като се вземат предвид член 5, букви а) и б) от Директива 2008/115 и член 6, параграф 2 от [тази] Директива […], че в случай на отношение на зависимост, което обосновава предоставянето на производно право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС, решаващият орган е длъжен да се увери, че упражняването на правото на свободно движение и пребиваване е в съответствие с висшите интереси на детето и че семейният живот може да продължи, преди същият да задължи родителя, който е гражданин на трета държава, незабавно да се премести в държавата членка, в която има разрешение за пребиваване или друг вид право на пребиваване, и трябва ли тези фактори да се вземат предвид при разглеждането на молбата за признаване на производно право на пребиваване?“.
По преюдициалните въпроси
24 В началото следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. В това отношение той следва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решения от 29 ноември 1978 г., Redmond, 83/78, EU:C:1978:214, т. 26, и от 2 декември 2025 г., Russmedia Digital и Inform Media Press, C‑492/23, EU:C:2025:935, т. 44).
25 В случая запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкуват както член 20 ДФЕС, така и член 5, букви а) и б) и член 6, параграф 2 от Директива 2008/115. Съмненията ѝ във връзка с тази директива се обясняват с факта, че след като отхвърля молбата на жалбоподателката в главното производство за предоставяне на производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС, за да пребивава в Нидерландия със своя ненавършил пълнолетие син, който е нидерландски гражданин, държавният секретар установява, че пребиваването ѝ на територията на Нидерландия е незаконно, и ѝ разпорежда на основание член 6, параграф 2 незабавно да отиде в Испания.
26 От последната разпоредба следва, че на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на територията на държава членка, но има право на пребиваване в друга държава членка, следва да се разреши да отиде в последната, вместо за него да се издава решение за връщане, освен ако общественият ред или националната сигурност не налагат това (вж. в този смисъл решения от 16 януари 2018 г., E, C‑240/17, EU:C:2018:8, т. 46, и от 24 февруари 2021 г., M и др. (Прехвърляне в държава членка), C‑673/19, EU:C:2021:127, т. 35).
27 В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали за разрешаването на спора в главното производство е релевантен член 5, букви а) и б) от Директива 2008/115, според който при прилагането на тази директива държавите членки надлежно вземат предвид висшите интереси на детето и семейния живот.
28 При това положение от цялостния прочит на преюдициалното запитване следва, че макар запитващата юрисдикция да споменава изрично задължението, произтичащо от член 5, букви а) и б) от Директива 2008/115, в крайна сметка тя цели да получи разяснения по въпроса дали жалбоподателката в главното производство е лишена от получаването на производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС единствено поради това че вече разполага с право на пребиваване в Испания. Освен това тази юрисдикция иска да се установи дали при преценката на молбата на жалбоподателката за предоставяне на такова производно право на пребиваване държавният секретар е длъжен, от една страна, да провери дали семейният живот, който ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, поддържа с двамата си родители, може да продължи в Испания, а от друга страна, да вземе предвид висшия интерес на това дете.
29 Според постоянната съдебна практика обаче установените с тази директива общи стандарти и процедури се отнасят само до приемането на решения за връщане и тяхното изпълнение, без обаче да уреждат въпроса за предоставянето на право на пребиваване на гражданите на трети държави (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 84 и цитираната съдебна практика).
30 Както обаче отбелязва и запитващата юрисдикция, правото на зачитане на семейния живот е закрепено в член 7 от Хартата, който трябва да се тълкува във връзка с член 24 от нея, отнасящ се до правата на детето. По-специално член 24, параграфи 2 и 3 предвиждат съответно задължението да се вземе предвид висшият интерес на детето и правото на всяко дете да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес.
31 При тези условия следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес.
32 В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, член 20 ДФЕС предоставя статут на гражданин на Съюза на всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, като този статут на гражданин на Съюза е основният статут на гражданите на държавите членки (вж. в този смисъл, решения от 20 септември 2001 г., Grzelczyk, C‑184/99, EU:C:2001:458, т. 31, от 29 април 2025 г., Комисия/Малта (Предоставяне на гражданство срещу инвестиции), C‑181/23, EU:C:2025:283, т. 92, и от 25 ноември 2025 г., Wojewoda Mazowiecki, C‑713/23, EU:C:2025:917, т. 40).
33 Гражданството на Съюза дава на всеки гражданин на Съюза основно и лично право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договора за функционирането на ЕС, и на мерките, взети за прилагането им (решения от 7 октомври 2010 г., Lassal, C‑162/09, EU:C:2010:592, т. 29, от 13 септември 2016 г., Rendón Marín, C‑165/14, EU:C:2016:675, т. 70, и от 22 юни 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Майка тайландка на ненавършило пълнолетие дете, което е нидерландски гражданин), C‑459/20, EU:C:2023:499, т. 21).
34 Съдът е приел, че член 20 ДФЕС не допуска национални мерки, включително решения, с които се отказва право на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза и които водят до лишаване на гражданите на Съюза от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, предоставени им от статута им на граждани на Съюза (решения от 8 март 2011 г., Ruiz Zambrano, C‑34/09, EU:C:2011:124, т. 42, от 6 декември 2012 г., O и др., C‑356/11 и C‑357/11, EU:C:2012:776, т. 45, и от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 61).
35 Разпоредбите от Договора относно гражданството на Съюза обаче не предоставят никакво самостоятелно право на гражданите на трета държава. Всъщност евентуалните права, предоставени на тези граждани, не са техни собствени права, а са производни от правата на гражданина на Съюза. Целта и смисълът на тези производни права се откриват в констатацията, че отказът да бъдат признати би могъл да накърни свободата на движение и на пребиваване на гражданина на Съюза (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2012 г., Iida, C‑40/11, EU:C:2012:691, т. 66—68, от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 62, и от 27 февруари 2020 г., Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а) на гражданин на Съюза), C‑836/18, EU:C:2020:119, т. 38).
36 В случая е безспорно, че като гражданин на държава членка ненавършилото пълнолетие дете на жалбоподателката в главното производство може да предявява правата, произтичащи от неговия статут на граждани на Съюза, предоставен му с член 20 ДФЕС, включително пред държавата членка, на която е гражданин (вж. в този смисъл решение от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 60 и цитираната съдебна практика).
37 Освен това от акта за преюдициално запитване става ясно, че жалбоподателката в главното производство и нейният съпруг, който подобно на тяхното дете притежава нидерландско гражданство, полагат съвместно грижи за детето и водят общ семеен живот в Нидерландия. Така от раждането си то поддържа непрекъснато лични отношения и преки контакти с двамата си родители.
38 От акта става ясно също, че държавният секретар отказва да предостави производно право на пребиваване в Нидерландия на жалбоподателката в главното производство, майка на посоченото дете, с мотива че тя има право на пребиваване в Испания по силата на законодателството на тази държава членка. Поради това той разпорежда на жалбоподателката в главното производство да отиде на територията на посочената държава членка. Освен това държавният секретар приема, че тъй като ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, може да придружи майка си в Испания, отказът да ѝ бъде предоставено производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС няма за резултат да принуди детето да напусне територията на Съюза като цяло.
39 Макар във въпросите си запитващата юрисдикция да се основава на предпоставката, че жалбоподателката в главното производство действително разполага с право на пребиваване в Испания, пред Съда както в писменото си становище, така и в съдебното заседание, тя твърди, че междувременно се е отказала от това право на пребиваване и че следователно вече не разполага с никакво право на пребиваване в тази държава членка.
40 В крайна сметка запитващата юрисдикция следва да прецени дали жалбоподателката в главното производство все още се ползва от право на пребиваване в Испания. За да се даде обаче отговор, който във всички случаи да бъде полезен на тази юрисдикция при решаването на спора, с който е сезирана, следва също да се разгледа хипотезата, в която такова право на пребиваване липсва.
По хипотезата, в която жалбоподателката в главното производство вече не разполага с право на пребиваване в Испания
41 В това отношение следва да се припомни, че съществуват някои съвсем особени случаи, при които, въпреки че не се прилагат разпоредбите на вторичното право на Съюза относно правото на пребиваване на гражданите на трети държави и въпреки че съответният гражданин на Съюза не се е възползвал от свободата си на движение и пребиваване, на гражданина на трета държава, член на семейството на този гражданин на Съюза, все пак трябва да се признае производно право на пребиваване, тъй като в противен случай полезното действие на гражданството на Съюза би било накърнено, ако в резултат от отказа да се признае такова право посоченият гражданин на Съюза се окаже фактически принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин бъде лишен от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата, които му предоставя този статут (вж. в този смисъл решения от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 63, от 8 май 2018 г., K. A. и др. („Събиране на семейството в Белгия“), C‑82/16, EU:C:2018:308, т. 51, и от 27 февруари 2020 г., Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а) на гражданин на Съюза), C‑836/18, EU:C:2020:119, т. 39 и цитираната съдебна практика).
42 За посочените случаи в предходната точка от настоящото решение е характерно, че макар да се уреждат от нормативни актове, чието приемане по принцип е от компетентността на държавите членки — а именно от нормативните актове относно правото на влизане и пребиваване на гражданите на трети държави извън приложното поле на разпоредбите на вторичното право на Съюза, които при определени условия предвиждат предоставянето на такова право — те все пак са неразривно свързани със свободата на движение и пребиваване на гражданин на Съюза, което не допуска на посочените граждани на трети държави да бъде отказано право на влизане и пребиваване в държавата членка, в която пребивава гражданинът на Съюза, за да не бъде накърнена тази свобода (вж. в този смисъл решения от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 64 и цитираната съдебна практика и от 22 юни 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Майка тайландка на ненавършило пълнолетие дете, което е нидерландски гражданин), C‑459/20, EU:C:2023:499, т. 25).
43 Отказът да се предостави право на пребиваване на гражданин на трета държава обаче може да накърни полезния ефект на гражданството на Съюза само ако между този гражданин на трета държава и гражданина на Съюза, член на неговото семейство, съществува такова отношение на зависимост, че би се стигнало дотам гражданинът на Съюза да бъде принуден да замине заедно със съответния гражданин на трета държава и да напусне територията на Съюза като цяло (решения от 8 март 2011 г., Ruiz Zambrano, C‑34/09, EU:C:2011:124, т. 43—45, от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 69, и от 22 юни 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Майка тайландка на ненавършило пълнолетие дете, което е нидерландски гражданин), C‑459/20, EU:C:2023:499, т. 26 и цитираната съдебна практика).
44 В това отношение следва да се отбележи, че за целите на евентуално признаване на производно право на пребиваване по член 20 ДФЕС, преценката дали е налице отношение на зависимост между съответния гражданин на трета държава и неговото ненавършило пълнолетие дете, гражданина на Съюза, трябва да отчита всички обстоятелства в конкретния случай и по-специално въпроса за упражняването на родителските права по отношение на това дете, както и въпроса дали грижите за детето в правно, финансово или емоционално отношение са поети от родителя, гражданин на трета държава. Релевантни обстоятелства могат да бъдат възрастта на такова дете, физическото и емоционалното му развитие, степента на емоционална обвързаност както с родителя, гражданин на Съюза, така и с родителя, гражданин на трета държава, а също и опасността, която раздялата с последния би породила за душевното равновесие на детето (вж. в този смисъл решения от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 70 и 71, от 5 май 2022 г. Subdelegación del Gobierno en Toledo (Престой на член на семейството — Недостатъчни средства), C‑451/19 и C‑532/19, EU:C:2022:354, т. 67, и решение от 7 септември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Характер на правото на пребиваване по член 20 ДФЕС), C‑624/20, EU:C:2022:639, т. 38 и 39).
45 Така, за целите на тази преценка обстоятелството, че другият родител — гражданин на Съюза, действително може и е готов сам да поеме ежедневната фактическа грижа за детето, е релевантно, но само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че между родителя, гражданин на трета държава, и детето не съществува отношение на зависимост, което е такова, че детето би било принудено да напусне територията на Съюза при отказ да се признае право на пребиваване на този гражданин на трета държава (вж. в този смисъл решения от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 71, и от 5 май 2022 г., Subdelegación del Gobierno en Toledo (Престой на член на семейството — Недостатъчни средства), C‑451/19 и C‑532/19, EU:C:2022:354, т. 67).
46 При въпросната преценка компетентните органи трябва да вземат предвид правото на зачитане на семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата във връзка със задължението за вземане предвид на висшия интерес на детето, което е от първостепенно значение при всички действия по отношение на децата, признато в член 24, параграф 2 от Хартата, и правото на детето да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, закрепено в член 24, параграф 3 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др., C‑133/15, EU:C:2017:354, т. 70, и от 5 май 2022 г. (Престой на член на семейството — Недостатъчни средства), C‑451/19 и C‑532/19, EU:C:2022:354, т. 66).
47 В това отношение, когато малолетният или непълнолетният гражданин на Съюза живее трайно с двамата си родители и полагането на грижите за това дете в правно, емоционално и финансово отношение следователно са споделени ежедневно между двамата му родители, може да се приеме, като това подлежи на оборване, че между малолетния или непълнолетния гражданин на Съюза и неговия родител, гражданин на трета държава, съществува отношение на зависимост независимо от обстоятелството, че другият родител на това дете като гражданин на държавата членка, на чиято територия пребивава това семейство, притежава безусловно право да пребивава на територията на тази държава членка (решение от 5 май 2022 г., Subdelegación del Gobierno en Toledo (Престой на член на семейството — Недостатъчни средства), C‑451/19 и C‑532/19, EU:C:2022:354, т. 69).
48 В конкретния случай според запитващата юрисдикция между жалбоподателката в главното производство и нейния ненавършил пълнолетие син, който е гражданин на Съюза, съществува отношение на зависимост по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 43—47 от настоящото решение.
49 Следователно в хипотезата, в която бъде установено, че жалбоподателката в главното производство вече няма право на пребиваване в Испания, следва да се заключи, с оглед на отношението на зависимост между нея и ненавършилото ѝ пълнолетие дете, гражданин на Съюза, че то ще бъде принудено да придружи майка си и следователно да напусне територията на Съюза като цяло, в случай че ѝ бъде отказано производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС. Както обаче следва от цитираната в точка 41 от настоящото решение съдебна практика, такова напускане на територията на Съюза би лишило това дете от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата, които статутът му на гражданин на Съюза му предоставя, и би накърнило полезното действие на този статут. При това положение на майка му следва да се предостави производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС.
По хипотезата, в която жалбоподателката в главното производство все още разполага с право на пребиваване в Испания
50 Дори да се приеме за установено обстоятелството, че жалбоподателката в главното производство все още разполага с право на пребиваване в Испания, само по себе си то не може да изключи възможността жалбоподателката да се ползва от производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 ДФЕС.
51 Всъщност от акта за преюдициално запитване става ясно, че с оглед на отношението на зависимост между жалбоподателката в главното производство и нейното ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, на практика то би било принудено да придружи майка си в Испания и следователно да напусне територията на Нидерландия, чийто гражданин е, в случай че ѝ бъде отказано производно право на пребиваване в тази държава членка на основание член 20 ДФЕС.
52 Както посочва запитващата юрисдикция подобно принудително преместване в Испания на ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, може да наруши някои от основните му права, по-специално правото на зачитане на семейния живот и правата на детето, гарантирани съответно в член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата.
53 В това отношение е важно да се припомни, че по силата на член 51, параграф 1 разпоредбите ѝ се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.
54 Именно такъв е случаят в положение като посоченото в точка 51 от настоящото решение. Всъщност при спазване на условията и границите, предвидени във вторичното право на Съюза в областта, правата, произтичащи от гражданството на Съюза, с които се ползва всеки гражданин на държава членка, включват според член 20, параграф 2, буква а) от ДФЕС правото да се движи и пребивава свободно на територията на държавите членки. В положение, при което гражданин на Съюза фактически е принуден да напусне държавата членка, в която пребивава и на която е гражданин, за да се установи в друга държава членка, неизбежно възниква намеса в упражняването на това право.
55 От това следва, че решението, с което се отхвърля молба за предоставяне на производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС, в положение като посоченото в точка 51 от настоящото решение, представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, и че когато приемат такова решение, компетентните национални органи не могат да се откажат от преценката спазени ли са основните права, гарантирани от Хартата.
56 Що се отнася, на първо място, до правото на зачитане на семейния живот, установено в член 7 от Хартата, то трябва да се тълкува във връзка с член 24, параграф 3 от нея, според който всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес.
57 От предоставените от запитващата юрисдикция указания обаче става ясно, че в случая ненавършилото пълнолетие дете, гражданин на Съюза, зависи както от своя родител, гражданин на трета държава, така и от родителя си, гражданин на Съюза. Според същите указания обаче държавният секретар отхвърля молбата за производно право на пребиваване, подадена от жалбоподателката в главното производство на основание член 20 ДФЕС, без преди това да провери дали семейният живот, който детето води в Нидерландия с двамата родители, може да бъде продължен в Испания.
58 В частност запитващата юрисдикция подчертава, че държавният секретар не е проверил какъв е характерът на правото на пребиваване, с което би разполагала жалбоподателката в главното производство в Испания, нито какви са евентуалните условия, наложени от испанските органи на нейния съпруг и на тяхното ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, за да могат при необходимост да пребивават дългосрочно заедно на територията на тази държава членка. В този смисъл запитващата юрисдикция отбелязва, че жалбоподателката в главното производство посочва, че не упражнява професионална дейност и че съпругът ѝ не е в състояние да получава доходи, поради което не е сигурно, че той отговаря на изискуемите условия, за да се ползва от право на дългосрочно пребиваване в Испания по силата на правото на Съюза, по-специално съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2004/38.
59 Така запитващата юрисдикция отбелязва, че тъй като ненавършилото пълнолетие дете би било принудено, според това колко силно е отношението на зависимост с майка му, да я придружи в Испания, в случай че на жалбоподателката в главното производство бъде отказано право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 от ДФЕС, съществува конкретен риск това дете да бъде отделено от баща си, доколкото за него би могло да се окаже невъзможно да получи право на дългосрочно пребиваване на испанска територия и така да продължи да води на тази територия семеен живот, подобен на този, който понастоящем водят в Нидерландия.
60 При тези обстоятелства и при условие че се извърши проверка, която в крайна сметка е от компетентността на запитващата юрисдикция, се налага констатацията, че решението, с което се отказва да се предостави производно право на пребиваване на майката на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, би нарушило семейното единство, доколкото би лишило това дете от възможността, от която се е ползвало от раждането си, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, в нарушение на член 7 от Хартата във връзка с член 24, параграф 3 от нея. В хипотезата, в която бъде констатирано такова нарушение, на майката на въпросното дете следва да бъде предоставено производно право на пребиваване в Нидерландия на основание член 20 от ДФЕС.
61 На второ място, що се отнася до член 24, параграф 2 от Хартата, според който при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение, запитващата юрисдикция посочва, че според жалбоподателката в главното производство принудително преместване на детето ѝ в Испания би било против неговия висш интерес.
62 В това отношение тази юрисдикция подчертава, че в случая съответното дете, което към момента на отправяне на настоящото преюдициално запитване е на десет години, не говори испански, а нидерландски език. Освен това детето не е проговорило до петгодишна възраст и среща затруднения в говора и изразяването, поради които посещава специализирано учебно заведение в Нидерландия, предназначено за учениците, нуждаещи се от специфична подкрепа, която общообразователната система не е в състояние да осигури.
63 При условие че в крайна сметка запитващата юрисдикция е компетентна да извърши проверка, изглежда, че такива обстоятелства най-малкото могат да докажат, че е във висшия интерес на съответното ненавършило пълнолетие дете да продължи да пребивава в Нидерландия и че следователно принудителното му преместване в Испания всъщност би било против този интерес.
64 Следователно, в хипотезата, в която бъде установено, че случаят действително е такъв, на майка му следва да се предостави производно право на пребиваване на основание член 20 ДФЕС във връзка с член 24, параграф 2 от Хартата.
65 С оглед на всички изложени по-горе съображения, на поставените въпроси следва да се отговори, че член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че:
–не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес;
–налага на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес.
По съдебните разноски
66 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че:
–не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес;
–налага на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес.
Подписи
*Език на производството: нидерландски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.