Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)
10 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — ДДС група — Член 11 от Директива 2006/112/ЕО — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директива 2006/112 — Доставки на ДДС група от член на тази група, който не отговаря на всички условия за освобождаване “
По дело T‑444/25, [Cavert](i),
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 28 март 2025 г., постъпил в Съда на 23 юни 2025 г., в рамките на производство по дело
Staatssecretaris van Financiën
срещу
Fiscale Eenheid Stichting X c.s.,
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),
състоящ се от: N. Półtorak, председател, G. Hesse, G. Steinfatt, D. Petrlík и I. Dimitrakopoulos (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Brkan,
секретар: V. Di Bucci,
предвид това, че на 9 юли 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Fiscale Eenheid Stichting X c.s., от F. Manzoni и F. Soetens, в качеството на представители,
–за нидерландското правителство, от P. Huurnink и J. Langer, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от M. Herold и W. Roels, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, член 132, параграф 1, букви б) и ж) и член 133, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Fiscale Eenheid Stichting X c.s. (наричано по-нататък „данъчната единица X“) и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите, Нидерландия) относно облагането на този субект с данък върху добавената стойност (ДДС) за услуги, извършени от един от нейните членове за периода от 1 април до 30 юни 2016 г.
Правна рамка
Правото на Съюза
3 Член 11 от Директивата за ДДС предвижда:
„След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност […] всяка държава членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Дадена държава членка, упражняваща правото на избор, предвиден[о] в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба“.
4 Член 132 от Директивата за ДДС се съдържа в дял IX, глава 2, озаглавена „Освобождавания за някои дейности от обществен интерес“, и параграф 1 от този член предвижда:
„Държавите членки освобождават следните сделки:
[…] б)болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер;
[…] ж)доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава членка;
[…]“.
5 Член 133 от Директивата за ДДС предвижда:
„Държавите членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия:
а)съответните органи не трябва да се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираните независимо от това излишъци не се разпределят, а се използват за продължаването или подобряването на доставяните услуги;
[…]“.
Нидерландското право
6 Член 7, параграф 4 от Wet op de omzetbelasting 1968 (Закон за данъка върху оборота от 1968 г.) от 28 юни 1968 г. (Stb. 1968, бр. 329) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за данъка върху оборота“), въвежда възможността, предоставена на държавите членки с член 11 от Директивата за ДДС, да разглеждат група от лица, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, като едно данъчнозадължено лице (ДДС група).
7 Член 11, параграф 1, букви c) и f) от Закона за данъка върху оборота, който транспонира член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, гласи следното:
„При условията, които следва да се определят от подзаконов нормативен акт, от данък се освобождават:
[…] c.обслужването и грижите за лица, настанени в заведение, както и тясно свързаните с тях дейности, и по-специално предоставянето на храни и напитки, лекарства и превързочни материали на тези лица;
[…] f.доставките на стоки и услуги от социален и културен характер, които следва да се определят от подзаконов нормативен акт, доколкото предприемачът не се стреми да реализира печалба, и не настъпва сериозно нарушение на конкуренцията по отношение на предприемачите, които се стремят да реализират печалба“.
8 Съгласно член 7, параграф 1 и приложение B, буква b), точка 13 от Uitvoeringsbesluit omzetbelasting 1968 (Правилник за прилагане на Закона за данъка върху оборота от 1968 г.) (Stb. 1968, бр. 423) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, освободени от данък върху оборота са и доставките на стоки и услуги от социален характер, които се извършват като такива от болници, поликлиники, психиатрични заведения и заведения с подобен характер, доколкото услугите не могат да бъдат включени в приложното поле на член 11, параграф 1, буква c) от Закона за данъка върху оборота.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Данъчната единица X е ДДС група, състояща се от две фондации и три дружества с ограничена отговорност по нидерландското право. Петте юридически лица се занимават с различни аспекти на обслужването на хора с умствени увреждания, които са настанени в специално оборудвани домове или живеят при друга форма на жилищно настаняване.
10 Само една от двете фондации, принадлежащи към данъчната единица Х, е надлежно призната за субект, който приема лица в заведение с цел обслужване и грижи, за целите на освобождаването на обслужването и грижите съгласно член 11, параграф 1, буква c) от Закона за данъка върху оборота. Освен това тази фондация е единствената от юридическите лица, принадлежащи към данъчната единица Х, призната за благотворителна организация за целите на освобождаването на доставките на стоки и услуги от социален характер съгласно член 11, параграф 1, буква f) от този закон.
11 Едно от трите дружества с ограничена отговорност, принадлежащо към данъчната единица X (наричано по-нататък „дружеството Y“), предоставя услуги, които се състоят в денонощното надзираване на хора с умствени увреждания, настанени в заведение за предоставяне на грижи или при използване на други форми на подпомагано или асистирано живеене, с помощта на технически средства извън мястото на полагане на грижите.
12 Данъчната единица X декларира и внася дължимия данък върху оборота за услугите, предоставени от дружеството Y на трети лица, които не са част от тази данъчна единица, за периода от 1 април до 30 юни 2016 г. Впоследствие данъчната единица X подава жалба по административен ред срещу размера на така платената от нея сума, като твърди, че услугите, предоставени от дружеството Y на трети лица, са освободени от данък върху оборота съгласно разпоредбите на член 11, параграф 1, букви c) и f) от Закона за данъка върху оборота.
13 Нидерландската данъчна администрация отхвърля тази жалба с мотива, че дружеството Y не е признато за субект, който приема лица в заведение с цел обслужване и грижи, нито за благотворителна организация, поради което не отговаря на всички условия, за да се ползва от предвидените в тези разпоредби освобождавания. Данъчната единица X подава жалба пред Rechtbank Zeeland-West-Brabant (Първоинстанционен съд Зеландия-Западен Брабант, Нидерландия), а след това подава апелативна жалба пред Gerechtshof’s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос, Нидерландия). Последният съд уважава апелативната жалба на данъчната единица Х, като приема по същество, че тъй като дружеството Y е част от ДДС група, тези условия за освобождаване трябва да се преценяват на равнището на тази група, а не на равнището на всеки от нейните членове, и че е достатъчно само един от членовете на групата да бъде признат за субект, който приема лица в заведение с цел обслужване и грижи, и за благотворителна организация, за да може цялата група да бъде призната като такава в своята цялост.
14 Държавният секретар по финансите подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), като изтъква по-специално, че за разлика от постановеното от апелативния съд, въпросът дали предвидените в член 11, параграф 1, букви c) и f) от Закона за данъка върху оборота освобождавания са приложими, не трябвало да се разглежда на равнището на данъчната единица, а във връзка с конкретното юридическо лице, което предоставя съответните услуги.
15 Запитващата юрисдикция счита, че жалбата, с която е сезирана, повдига въпроса по какъв начин трябва да се прилагат националните разпоредби за освобождаване, транспониращи член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, в случай че данъчнозадълженото лице е ДДС група по смисъла на член 11 от тази директива, един от членовете на която отговаря на предвидените в тези разпоредби условия за освобождаване, когато услугите, за които се иска освобождаване, се извършват за трети лица от член на групата, който от своя страна не отговаря на тези условия. Тя счита, че отговорът на този въпрос не може да се изведе без всякакво разумно съмнение нито от Директивата за ДДС, нито от практиката на Съда. По-специално, тази съдебна практика не позволявала да се установи дали приравняването на ДДС група на едно-единствено данъчнозадължено лице важи и по отношение на освобождаване, което е обвързано с условия, свързани с лицето, така че е достатъчно един член на групата да отговаря на тези условия, за да бъде освободена групата. Тя отбелязва, че подобно тълкуване би могло да не е съвместимо с естеството на освобождаванията, предвидени в член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, запазени за юридически лица, които отговарят на надлежно признати качества. Освен това, в случай че се възприеме това тълкуване, тя иска да се установи дали, когато държавата членка се е възползвала от предвидената в член 133, буква а) от Директивата за ДДС възможност да постави тези освобождавания в зависимост от условие, свързано с липсата на стремеж да се реализира печалба, е достатъчно това условие да е изпълнено само от един член на ДДС групата, или то се прилага и за члена на групата, който извършва доставките.
16 В този контекст Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 11 във връзка с член 132, параграф 1, букви б) и ж) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че съответните освобождавания от данъчно облагане се прилагат само доколкото доставките на ДДС групата, посочени в тези разпоредби, се извършват възмездно за трети лица от юридически независим член на групата, който сам по себе си отговаря на всички условия за прилагане на въпросното освобождаване?
2)При отрицателен отговор на първия въпрос: достатъчно ли е само един-единствен юридически независим член на ДДС групата да отговаря на всички условия за прилагането на освобождаванията, за да се приложат член 132, параграф 1, букви б) и ж) и член 133, буква а) от Директивата за ДДС по отношение на всички посочени в тези разпоредби възмездни доставки на ДДС групата, извършени за трети лица?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
17 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 11 от Директивата за ДДС във връзка с член 132, параграф 1, букви б) и ж) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ДДС група, създадена на основание член 11, може да се позовава на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) от посочената директива само когато съответните доставки на услуги са предоставени на трети лица от член на посочената група, който от своя страна отговаря на всички условия за прилагане на тези освобождавания, включително на тези, които изискват доставчикът, когато не е публичноправен субект, да има качеството на терапевтично медицинско заведение, надлежно признато от съответната държава членка, и на организация, призната от тази държава за благотворителна.
18 За да се отговори на този въпрос, най-напред следва да се припомни, че член 11, първа алинея от Директивата за ДДС дава възможност на всяка държава членка да разглежда няколко лица като едно-единствено данъчнозадължено лице, когато тези лица са установени на нейната територия и макар да са юридически независими, са тясно свързани едно с друго с финансови, икономически и организационни връзки.
19 Що се отнася до преследваните с член 11 от Директивата за ДДС цели, законодателят на Европейския съюз е искал с тази разпоредба да позволи на държавите членки да не свързват систематично качеството на данъчнозадължено лице с понятието за чисто юридическа „независимост“, било то с оглед на административно опростяване, било то за да се избегнат някои злоупотреби, като разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че да се ползва от специален режим (вж. решение от 15 април 2021 г., Finanzamt für Körperschaften Berlin, C‑868/19, непубликувано, EU:C:2021:285, т. 35 и цитираната съдебна практика).
20 Освен това прилагането на режима, предвиден в член 11 от Директивата за ДДС, предполага, че приетата въз основа на него национална правна уредба позволява на тясно обвързаните от финансови, икономически и организационни връзки субекти да престанат да се считат за отделни данъчнозадължени лица по ДДС, за да се считат за едно-единствено данъчнозадължено лице, и че когато държава членка прилага тази разпоредба, контролираните субект или субекти по смисъла на посочената разпоредба не може да се счита(т) за данъчнозадължено лице или данъчнозадължени лица по смисъла на член 9, параграф 1 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Finanzamt T II, C‑184/23, EU:C:2024:599, т. 38 и цитираната съдебна практика).
21 От това следва, че доставчик, който принадлежи към ДДС група, не може, когато държавата членка е въвела такъв режим, да се разглежда самостоятелно като данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, което представлява тази група (вж. решение от 11 юли 2024 г., Finanzamt T II, C‑184/23, EU:C:2024:599, т. 40).
22 От това следва също, че доставките на услуги, извършвани от трето лице за член на ДДС група, трябва да се разглеждат за целите на ДДС като извършени не в полза на този член, а в полза на самата ДДС група, към която той принадлежи (вж. решение от 18 ноември 2020 г., Kaplan International colleges UK, C‑77/19, EU:C:2020:934, т. 46 и цитираната съдебна практика).
23 Същото се отнася и за доставките на услуги, предоставени на трето лице от член на ДДС група, които за целите на ДДС трябва да се считат за извършени от ДДС групата, към която принадлежи доставчикът.
24 Фактът обаче, че лице, принадлежащо към ДДС група, не може да се разглежда самостоятелно като данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, което представлява ДДС групата, не изключва да се определи дали това лице отговаря на условията относно качеството на икономически оператор, извършващ услугите по член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, в случай че ДДС групата се позовава на предвидените в тези разпоредби освобождавания. Всъщност въпросът дали такова лице може да се счита за данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, което представлява ДДС групата, е различен от въпроса при какви условия такава група може да се позовава на тези освобождавания.
25 Текстът на член 11 от Директивата за ДДС не дава насоки относно отговора, който следва да се даде на последния въпрос. В това отношение следва да се припомни обаче, че целите на режима, предвиден в посочения член 11, са свързани с административното опростяване и предотвратяването на злоупотребите (вж. т. 19 по-горе). Тези цели не подкрепят разширяването в полза на ДДС група на ползването на разглежданите освобождавания, които без съществуването на ДДС групата не биха били приложими, що се отнася до доставките на услуги, предоставени на трети лица от един от нейните членове, който не отговаря на необходимите условия.
26 Освен това, що се отнася до член 132 от Директивата за ДДС, от постоянната съдебна практика следва, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване от ДДС, посочени в тази разпоредба, по-специално тези, които се отнасят до качеството или идентичността на икономическия оператор, който извършва доставки, спадащи към случаите на освобождаване, трябва да се тълкуват стриктно, тъй като тези освобождавания представляват изключения от общия принцип, че всяка услуга, предоставяна възмездно от данъчнозадължено лице, подлежи на облагане с този данък (вж. решение от 7 април 2022 г., I (Освобождаване от ДДС на болничните услуги), C‑228/20, EU:C:2022:275, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).
27 Все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в посочения член 132 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би ги лишил от действието им и би могъл да ги направи почти неприложими на практика (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2020 г., Kaplan International colleges UK, C‑77/19, EU:C:2020:934, т. 37 и цитираната съдебна практика).
28 От текста на член 132, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС следва, че държавите членки освобождават болничната и медицинската помощ и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти или „при социални условия, сравними“ с приложимите за публичноправните субекти, от „болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер“.
29 Съгласно текста на тази разпоредба трябва да са изпълнени две кумулативни условия, за да може болничната и медицинската помощ и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от непубличноправен субект, да бъдат освободени от ДДС. Първото условие се отнася до предоставяните услуги и се изразява в това те да се извършват при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти. Второто условие е свързано с качеството на предоставящото тези услуги заведение и се изразява в това операторът да бъде болница, терапевтичен и диагностичен медицински център или друго надлежно признато заведение с подобен характер (вж. решение от 7 април 2022 г., I (Освобождаване от ДДС на болничните услуги), C‑228/20, EU:C:2022:275, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).
30 Съгласно член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС държавите членки освобождават доставките на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително услугите, доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава членка.
31 В това отношение от текста на член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС следва, че правото на освобождаване по тази разпоредба зависи също от две кумулативни условия, а именно, от една страна, условието относно естеството на предоставяните услуги, които трябва да са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, и от друга страна, условието относно доставчика на услуги, който трябва да е публичноправен субект или друга организация, призната за благотворителна от съответната държава членка (решение от 11 май 2023 г., MOMTRADE RUSE, C‑620/21, EU:C:2023:395, т. 43).
32 При тези условия следва да се отбележи, че от текста на член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС следва, че държавите членки освобождават от ДДС някои сделки, извършвани от надлежно признати „заведения“ или „организации/субекти“. Както правилно отбелязват Европейската комисия и нидерландското правителство, в тези разпоредби не се споменава понятието „данъчнозадължено лице“, посочено в член 11 от тази директива.
33 От това следва, че буквално тълкуване на разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, които трябва да се тълкуват стриктно (вж. т. 26 по-горе), е в подкрепа на преценката на условията относно качеството на доставчика на съответните услуги, като се вземе предвид лицето, което ги предоставя като член на дадена ДДС група. В това отношение следва да се подчертае, че що се отнася до доставките, извършвани от ДДС група, подобно тълкуване не създава риск да направи въпросните освобождавания почти неприложими на практика (вж. т. 27 по-горе).
34 Освен това според постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12; вж. също решение от 18 ноември 2020 г., Kaplan International colleges UK, C‑77/19, EU:C:2020:934, т. 39 и цитираната съдебна практика).
35 Що се отнася до контекста, в който се вписва член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, тази разпоредба се съдържа в глава 2, озаглавена „Освобождавания за някои дейности от обществен интерес“, която е част от дял IX от тази директива и обхваща членове 132—134 от нея. От заглавието на тази глава е видно, че именно характерът на сделки от обществен интерес, който имат посочените в нея сделки, е елементът, който законодателят на Съюза е счел за определящ за целите на освобождаването им от ДДС (решение от 11 май 2023 г., MOMTRADE RUSE, C‑620/21, EU:C:2023:395, т. 46).
36 Освен това следва да се припомни, че член 133, първа алинея от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да поставят предоставянето на предвиденото в член 132, параграф 1, букви б) и ж) от тази директива освобождаване в зависимост от изпълнението на едно или повече от посочените в член 133, букви а)—г) условия. Тези условия се отнасят по-специално до целите на заведенията и частноправните субекти, посочени в член 132, параграф 1, букви б) и ж) от посочената директива, до тяхното управление и до прилаганите от тях цени.
37 В този контекст признаването на заведение или субект, които могат да бъдат освободени от ДДС на основание член 132, параграф 1, буква б) или ж) от Директивата за ДДС, позволява на държавите членки да гарантират, от една страна, че само заведенията и субектите, които извършват дейностите, съответстващи на целите на всяка от тези разпоредби, се ползват от такова освобождаване, и от друга страна, че посоченото освобождаване се предоставя само при наличие на условията, предвидени в член 133 от Директивата за ДДС (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., I (Освобождаване от ДДС на болничните услуги), C‑228/20, EU:C:2022:275, т. 56).
38 Следователно контекстът, в който се вписва член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, съдържа елементи, които могат да изключат от ползването на въпросните освобождавания доставките, извършени от лице като член на ДДС група, което не отговаря само по себе си на всички условия за прилагане на тези освобождавания, включително на тези, които изискват доставчикът да има качеството на терапевтично медицинско заведение, надлежно признато от съответната държава членка, и на организация, призната от тази държава за благотворителна. Всъщност посочените в точка 37 по-горе цели на признаването на заведение или субект по смисъла член 132, параграф 1, буква б) или ж) от Директивата за ДДС биха били застрашени, ако дадена ДДС група можеше да се позове на предвидените в тази разпоредба освобождавания, когато съответните доставки на услуги бъдат предоставени на трети лица от член на посочената група, който не е надлежно признат от съответната държава членка, дори когато друг член на посочената група се ползва с такова признаване.
39 Що се отнася до целта на член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС, следва да се припомни целта на тези разпоредби, която се състои в освобождаването от ДДС на някои дейности от обществен интерес, извършвани в сектора на здравните и социалните грижи и социалното осигуряване, за да се улесни достъпът до доставката на релевантните стоки и услуги, като се избегнат допълнителните разходи, които биха възникнали в резултат на облагането им с ДДС (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., Idealmed III, C‑211/18, EU:C:2020:168, т. 25 и цитираната съдебна практика).
40 Преследваната с тези разпоредби цел от обществен интерес е неразривно свързана с предвидените в тях условия за освобождаване, които се отнасят до качеството на заведението или субекта, извършващ съответните услуги. В това отношение признаването на заведение или субект, които могат да бъдат освободени от ДДС на основание член 132, параграф 1, буква б) или ж) от Директивата за ДДС, позволява на държавите членки да гарантират, че само заведенията и субектите, които извършват дейностите, съответстващи на целите на всяка от тези разпоредби, се ползват от такова освобождаване (вж. т. 37 по-горе). Като се има предвид точният характер на посочените условия за освобождаване, тълкуване на тези разпоредби, което би разширило приложното им поле по отношение на доставките, извършвани от заведения или субекти, принадлежащи към ДДС група, които сами по себе си не отговарят на тези условия, би било несъвместимо с тяхната цел (вж. по аналогия решение от 18 ноември 2020 г., Kaplan International colleges UK, C‑77/19, EU:C:2020:934, т. 49 и цитираната съдебна практика).
41 Освен това подобно тълкуване не би било в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, който не допуска по-специално оператори, извършващи едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събирането на ДДС (решение от 7 септември 1999 г., Gregg, C‑216/97, EU:C:1999:390, т. 20; вж. също решение от 7 април 2022 г., I (Освобождаване от ДДС на болничните услуги), C‑228/20, EU:C:2022:275, т. 57—59 и цитираната съдебна практика). Всъщност, както правилно отбелязват Комисията и нидерландското правителство, тълкуване на разпоредбите на член 132, параграф 1, буква б) или ж) от Директивата за ДДС, което би довело до освобождаване от ДДС на доставките, извършвани от дружество в качеството му на член на ДДС група, докато същите доставки, извършвани от друг оператор в качеството му на данъчнозадължено лице, което не е част от ДДС група, не биха били освободени от ДДС, тъй като този оператор не отговаря на условията, свързани с качеството на терапевтично медицинско заведение, надлежно признато от съответната държава членка, или на организация, призната от тази държава за благотворителна, предполага различно и необосновано третиране с оглед на облагането с ДДС.
42 Следователно член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директивата за ДДС във връзка с член 11 от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че ДДС група, създадена на основание член 11, може да се позовава на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) от посочената директива само когато съответните доставки на услуги са предоставени на трети лица от член на посочената група, който от своя страна отговаря на всички условия за прилагане на тези освобождавания, включително на тези, които изискват доставчикът на услуги, когато не е публичноправен субект, да има качеството на терапевтично медицинско заведение, надлежно признато от съответната държава членка, и на организация, призната от тази държава за благотворителна.
По втория въпрос
43 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)
реши:
Член 132, параграф 1, букви б) и ж) във връзка с член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкува в смисъл, че
ДДС група, създадена на основание член 11, може да се позовава на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) от посочената директива само когато съответните доставки на услуги са предоставени на трети лица от член на посочената група, който от своя страна отговаря на всички условия за прилагане на тези освобождавания, включително на тези, които изискват доставчикът на услуги, когато не е публичноправен субект, да има качеството на терапевтично медицинско заведение, надлежно признато от съответната държава членка, и на организация, призната от тази държава за благотворителна.
Półtorak
Hesse
Steinfatt
Petrlík
Dimitrakopoulos
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 юни 2026 година.
Подписи
*Език на производството: нидерландски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.