Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

11 юни 2026 година(*)

„ Обжалване — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Член 265 ДФЕС — Обща политика в областта на рибарството — Финансиране в полза на корабособственици, които извършват риболов с помощта на бийм тралове с използване на електрически импулсен ток — Жалба до Комисията — Понятие „произнасяне“ на Европейската комисия — Ясен и окончателен характер на произнасянето “

По дело C‑69/25 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 31 януари 2025 г.,

Laurent Merlin, с местожителство в Екиан-Плаж (Франция),

Stéphane Pinto, с местожителство в Амблетьоз (Франция),

Gaëtan Delsart, с местожителство в Ринксен (Франция),

Gaëtan Baillet, с местожителство в Амблетьоз,

Jean-Yves Noël, с местожителство в Амблетьоз,

Christophe Lhomel, с местожителство в Булон сюр мер (Франция),

Jérémy Lhomel, с местожителство в Маркиз (Франция),

Stéphane Fournier, с местожителство в Етапл (Франция),

Alexandre Fournier, с местожителство в Етапл сюр мер (Франция),

Christian Dubois, с местожителство в Кале (Франция),

Franck Nowe, с местожителство в Крощ (Франция),

Jean-Pierre Deparis, с местожителство в Сен Мартен Булон (Франция),

Frédéric Drogerys, с местожителство в Гивелд (Франция),

Jean-Marie Baheu, с местожителство в Одресел (Франция),

Jonathan Delsart, с местожителство в Льо Портел (Франция),

José Pinto, с местожителство в Едан л’Абе (Франция),

Mathieu Pinto, с местожителство в Булон сюр мер,

Olivier Leprêtre, с местожителство в Етапл,

Josse Martin, с местожителство в Кокел (Франция),

Lionel Descharles, с местожителство в Сен Жос (Франция),

Loïc Merlin, с местожителство в Льо Портел,

Philippe Calone, с местожителство в Басли (Франция),

Sébastien Leprêtre, с местожителство в Етапл,

Philippe Mahieu, с местожителство във Фекам (Франция),

Andries Visser, с местожителство в Имуйден (Нидерландия),

Charles Lines, с местожителство в Грейт Ярмут (Обединено кралство),

Paul Lines, с местожителство в Грейт Ярмут,

Low Impact Fishers of Europe (LIFE), установено в Етербек (Белгия),

представлявани от F. de Bure, F.‑C. Laprévote и T. Otmani, avocats,

жалбоподатели,

като другата страна в производството е

Европейска комисия, представлявана от M. Abenhaïm, C. Perrin и B. Stromsky,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, S. Rodin и N. Piçarra, съдии,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 С настоящата си жалба г‑н Laurent Merlin и останалите 27 жалбоподатели искат отмяната на точка 2 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 ноември 2024 г., Merlin и др./Комисия (T‑141/23, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:818), с което този съд е отхвърлил техния иск да се установи неправомерно бездействие на Европейската комисия, тъй като не е приела решение на основание на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (OВ L 248, 2015 г., стр. 9) относно случаи на финансиране по линия на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) и на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), за които е подаден сигнал.

Правна уредба

Регламент (ЕО) № 1198/2006

2 Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство (OВ L 223, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 9, стр. 224, наричан по-нататък „Регламентът ЕФР“), който е бил приложим за програмния период 2007—2013 г., е отменен с Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 149, 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът ЕФМДР“).

3 Член 7 от Регламента ЕФР е гласял:

„1.Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, членове 87, 88 и 89 от [ЕО] [(понастоящем членове 107, 108 и 109 ДФЕС)] се прилагат към помощи, отпуснати от държавите членки на предприятия в сектора рибарство.

2.Членове 87, 88 и 89 от [ЕО] не се прилагат към финансов принос от държави членки за операции, съфинансирани от ЕФР и предвидени като част от дадена оперативна програма.

3.Национални разпоредби, установяващи публично финансиране извън разпоредбите на настоящия регламент относно финансови приноси като предвидените в параграф 2, се третират в своята съвкупност въз основа на параграф 1“.

Регламентът ЕФМДР

4 Член 8 от Регламента ЕФМДР, приложим за програмния период 2014—2020 г., предвижда:

„1.Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, членове 107, 108 и 109 ДФЕС се прилагат към помощи, предоставени от държавите членки на предприятия в сектора на рибарството и аквакултурите.

2.Членове 107, 108 и 109 ДФЕС не се прилагат обаче към плащания, извършени от държави членки съгласно и в съответствие с настоящия регламент, които попадат в обхвата на член 42 ДФЕС.

3.Националните разпоредби, предвиждащи публично финансиране, което надхвърля предвиденото в разпоредбите на настоящия регламент относно плащания, посочени в параграф 2, се уреждат в тяхната цялост въз основа на параграф 1.

[…]“.

Регламент 2015/1589

5 Регламент 2015/1589 предвижда в член 4:

„1.Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 10, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4 от настоящия член.

2.Когато Комисията след предварителна проверка установи, че мярката, за която е уведомена не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя решава, че мярката е съвместима с вътрешния пазар […]. Решението уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено.

4.Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член 108, параграф 2 от ДФЕС […]

[…]“.

Обстоятелства, предхождащи спора

6 Обстоятелствата по спора, изложени в точки 2—14 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

7 Жалбоподатели са както рибари от Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, така и сдружението на малките европейски риболовни предприятия Low Impact Fishers of Europe (LIFE), които извършват риболовната си дейност във водите на Ламанша и Северно море.

8 През март 2021 г., като използват формуляра в приложение IV към Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), жалбоподателите подават жалби до Комисията (наричани по-нататък „жалбите до Комисията“).

9 В тях те изтъкват, на първо място, че нидерландските органи са предоставили разрешения за риболов в нарушение на правилото, съгласно което електроуловът е разрешен само в рамките на максимум 5 % от флотилията от бийм траулери на всяка държава членка, предвидено в правната уредба на Съюза (наричано по-нататък „правилото за 5 %“).

10 След това в една част от жалбите до Комисията, озаглавена „Незаконосъобразни и несъвместими с вътрешния пазар европейски субсидии“, жалбоподателите сигнализират, че от 2007 г. Кралство Нидерландия e предоставяло финансиране за нидерландски бийм траулери, извършващи електроулов, в нарушение по-специално на правилото за 5 % и на правилата за ЕФР и за ЕФМДР. Според жалбоподателите при това положение посочените траулери не са можели да ползват финансиране от тези два фонда, поради което финансирането трябвало да се квалифицира като незаконосъобразна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.

11 Накрая, в една част от жалбите до Комисията, озаглавена „Несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи“, жалбоподателите сигнализират, че Кралство Нидерландия предоставяло различни мерки за помощ на нидерландски бийм траулери, извършващи електроулов, които превишавали в голяма степен приложимите минимални прагове и при това положение трябвало да бъдат квалифицирани като несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи.

12 С писмо от 16 април 2021 г. Генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията уведомява жалбоподателите, че видно от жалбите им до нея случаите на финансиране, за които е подаден сигнал, попадат в рамките на ЕФР или на ЕФМДР и че във всеки от тези случаи правилата, уреждащи един от тези два фонда, имат предимство пред правилата в областта на държавните помощи. Според тази ГД, тъй като тези жалби до Комисията повдигат въпроси, свързани с правилата, уреждащи общата политика в областта на рибарството (ОПОР), разглеждането им трябва да продължи в съответствие със специфичните процедури по ОПОР. За тази цел посочената ГД съветва жалбоподателите да изпратят тези жалби до ГД „Морско дело и рибарство“ на Комисията.

13 С писмо от 4 август 2021 г. жалбоподателите изтъкват по същество, че специфичните механизми във връзка с ЕФР и с ЕФМДР не изключват нито приложимостта на правилата в областта на държавните помощи, нито възможността да се подаде жалба до Комисията на основание на Регламент 2015/1589. В това отношение те се позовават на член 7, параграф 2 от Регламент ЕФР и на член 8, параграф 2 от Регламент ЕФМД, въз основа на които според тях случаите на финансиране, предоставено в нарушение на последните два регламента, трябвало да бъдат разгледани предвид правилата в областта на държавните помощи. Поради това според тях Комисията е трябвало да установи с кои инструменти е предоставено финансирането, и да определи кои от тези случаи на финансиране е трябвало да се считат за държавна помощ, тъй като не попадат в рамките на ЕФР или на ЕФМДР.

14 С писмо от 22 ноември 2021 г., като приема, че Кралство Нидерландия е разрешило да се извършва електроулов в разрез с условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 година относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 4, стр. 60), ГД „Конкуренция“ посочва, че не може да се установи никаква връзка между извършването на този риболов и осъщественото в рамките на ЕФР и на ЕФМДР финансиране. Тя счита, че не може да установи елемент на потенциално незаконосъобразна държавна помощ, който да се нуждае от по-задълбочено разглеждане.

15 С писмо от 4 април 2022 г. жалбоподателите представят допълнителна информация, съдържаща по-специално списъци на нидерландските бийм траулери, извършващи електроулов, които са се възползвали от финансиране от ЕФР и ЕФМДР (наричано по-нататък „писмото от 4 април 2022 г.“). Те сигнализират и че има програма за инвестиционни помощи, финансирана изцяло от нидерландската държава, чиято цел била да бъдат оборудвани пет бийм траулера, извършващи този риболов.

16 В писмо от 9 септември 2022 г. ГД „Конкуренция“ сочи, че въз основа на тази допълнителна информация е разгледала отново подробно случаите на финансиране на нидерландските бийм траулери, извършващи електроулов, че няма никакво нарушение на правилата относно ЕФР и ЕФМДР и че на тази база тя не вижда никакъв елемент от фактическия състав на потенциално незаконосъобразна държавна помощ, който да се нуждае от по-задълбочено разглеждане.

17 С писмо от 8 ноември 2022 г. жалбоподателите приканват Комисията, в съответствие с член 265, втора алинея ДФЕС, както и с Регламент 2015/1589, по-специално членове 4, 12 и 15 от него, да приеме, в отговор на жалбите до нея, решение по член 4 от посочения регламент (наричано по-нататък „поканата за действие“).

18 С писмо от 14 февруари 2023 г., озаглавено „Писма за предстоящо приключване до подателите на жалбите, с което се уведомяват, че службите на Комисията имат намерение да прекратят преписката“, Комисията ги уведомява, че е приключила разглеждането на жалбите до нея (наричано по-нататък „писмото от 14 февруари 2023 г.“). В това отношение тя посочва, че не смята да предлага образуването на „процедура за нарушение поради неспазване на правото на Съюза от [Кралство Нидерландия]“. Тя уточнява, че отново е разгледала подробно случаите на финансиране на нидерландските бийм траулери, извършващи електроулов, с оглед на допълнителната информация, представена от жалбоподателите с писмото от 4 април 2022 г., и е заключила, че няма нарушение на приложимите към ЕФР и ЕФМДР правила. Въз основа на това тя уведомява жалбоподателите за намерението си да прекрати преписката, като същевременно ги приканва, ако разполагат с нова информация, която може да бъде релевантна за преразглеждането на преписката, да влязат във връзка с нея в срок от четири седмици — срок, след който преписката може да бъде прекратена.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

19 На 14 март 2023 г. с подадена в секретариата на Общия съд искова молба жалбоподателите искат, първо, да се установи, че Комисията неправомерно не е приела решение на основание Регламент 2015/1589, и второ, да се разпореди тя да приеме в двумесечен срок решение на основание на този регламент.

20 В подкрепа на този иск жалбоподателите изтъкват, че в съответствие с член 12, параграф 1, втора алинея и член 15, параграф 1 от Регламент 2015/1589 Комисията е била длъжна, от една страна, да разгледа в разумен срок и с необходимата грижа информацията, която са ѝ предоставили в жалбите до нея, както и в последващите контакти между тях, в които те са сигнализирали за наличието на различни мерки за помощ, и от друга страна, да приеме окончателно решение на основание член 4, параграф 2, 3 или 4 от този регламент, като се произнесе ясно по този въпрос. В частност според тях Комисията неправилно е приела, че финансирането, предоставено в рамките на ЕФР и на ЕФМДР за нидерландските бийм траулери, извършващи електроулов, е било освободено на основание член 7 от Регламент ЕФР и член 8 от Регламент ЕФМДР от прилагането на правилата в областта на държавните помощи.

21 В обжалваното съдебно решение Общият съд по същество, на първо място, е разгледал възражението за недопустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, повдигнато от Комисията в съответствие с член 265, втора алинея ДФЕС. Той е отбелязал, че в различни части на жалбите си до нея жалбоподателите са подали сигнал, от една страна, за наличието на „неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар европейски помощи“, предоставени в рамките на ЕФР и на ЕФМДР за нидерландските бийм траулери, извършващи електроулов, в нарушение по-специално на правилото за 5 % (наричани по-нататък „сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР“), и от друга страна, за предоставени от Кралство Нидерландия в полза на посочените траулери „национални субсидии“, които трябвало да бъдат квалифицирани като държавни помощи (наричани по-нататък „сигнализираните национални помощи“).

22 В това отношение Общият съд е счел, че този иск трябва да се обяви за недопустим, доколкото с него се цели да се установи неправомерно бездействие на Комисията, що се отнася до това, че не е взела решение по Регламент 2015/1589 относно сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР.

23 Той обаче е приел, че посоченият иск трябва да се обяви за допустим, доколкото цели да се установи неправомерно бездействие на Комисията, свързано с неспазване на задължението ѝ да действа на основание на Регламент 2015/1589 относно сигнализираните национални помощи, при положение че тази институция не се е произнесла ясно и окончателно по смисъла на член 265 ДФЕС относно поканата за действие.

24 На второ място, що се отнася до сигнализираните държавни помощи, Общият съд е счел, че тъй като е била надлежно сезирана с жалби до нея, уведомяващи я за наличието на предполагаеми неправомерни помощи или за предполагаемо неправилно използване на такива помощи, Комисията е била длъжна да предприеме действия в съответствие с член 12, параграф 1, втора алинея, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Общият съд е постановил, че тъй като Комисията не е предприела никоя от предвидените в тези разпоредби постъпки, нито е приела решение на това основание, към момента на изтичане на двумесечния срок от поканата за действие тази институция се е оказала в положение на неправомерно бездействие.

25 Така в точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение Общият съд е уважил иска за установяване на неправомерно бездействие, доколкото целта му е била да се констатира неправомерно бездействие на Комисията относно сигнализираните национални помощи, а в точка 2 от диспозитива на това съдебно решение е отхвърлил иска в останалата му част.

Исканията на страните в производството по обжалване

26 С настоящата жалба жалбоподателите искат от Съда:

–да отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,

–да уважи исканията им и да установи, че след като е разгледала жалбите до нея, Комисията неправомерно не е приела решение съгласно Регламент 2015/1589, и

–да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

27 Комисията иска от Съда:

–да отхвърли настоящата жалба и

–да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

По жалбата

28 В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват три основания.

29 Първото е грешка при прилагане на правото и изопачаване на фактите, тъй като Общият съд приел, че Комисията се е произнесла ясно и окончателно по поканата за действие, въз основа на погрешен критерий, състоящ се в преценка дали е налице произнасяне с оглед единствено на контактите, предшестващи писмото с поканата за действие.

30 Второто основание е грешка при прилагане на правото и изопачаване на фактите, доколкото Общият съд приел, че Комисията се е позовала на предишните си контакти, за да се произнесе в писмото от 14 февруари 2023 г. в отговор на поканата за действие.

31 Третото основание е липса на мотиви на обжалваното съдебно решение и във всички случаи грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд не се произнесъл по спазването на Регламент 2015/1589, което водело до нарушение на основното право на ефективна съдебна защита.

По първото основание

Доводи на страните

32 Първото основание се състои от две части.

33 В първата част на първото основание жалбоподателите поддържат, че новият критерий, въведен от Общия съд, за да може в рамките на иск за установяване на неправомерно бездействие да прецени дали е налице ясно и окончателно произнасяне от институция на Европейския съюз, не съответства на принципите, уреждащи правната квалификация на произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС. Те изтъкват, че съгласно тези принципи подобно произнасяне трябва да бъде ясно и окончателно, да не оставя място за никакво съмнение относно начина, по който тази институция е разгледала искането на съответното лице, и да отговаря на поканата за действие.

34 На първо място, самото наличие на осъществени преди поканата за действие контакти между отправилото я лице и съответната институция не би могло да отговори на изискването за яснота и категоричност, заложено в практиката на Съда относно отговора, който тази институция е длъжна да даде на такава покана. Освен това още по-неуместно било да се вземат предвид предходни контакти, когато, както в настоящия случай, съответната институция дори не се позовала изрично на тях, за да илюстрира, изясни или поне изрази позицията си в писмо в отговор на поканата за действие. По-нататък, необходимостта да се приеме решение по смисъла на член 4 от Регламент 2015/1589, произтичала не само от правото на жалбоподателите да получат такова решение по силата на този регламент, но и от изискването за добра администрация.

35 На второ място, произнасянето трябвало да бъде направено след поканата за действие. Като приел, че дадена институция може да се е произнесла преди такава покана и че прегледът на контактите преди поканата е достатъчен, за да се приеме, че тази институция се е произнесла по отправеното в нея искане, макар да не е направила това в своя отговор по поканата за действие, Общият съд изопачил самата същност на разпоредбите на член 265 ДФЕС. Подобен подход лишавал от смисъл същността на поканата да се предприеме действие преди евентуален иск за установяване на неправомерно бездействие, а именно да се конкретизират исканията към дадена институция и обстоятелствата, на които тя е длъжна да отговори.

36 В това отношение Общият съд изопачил съображенията на Съда в определение от 16 юни 2020 г., CJ/Съд на Европейския съюз (C‑634/19 P, EU:C:2020:474), като приел, че от практиката на Съда следвало, че за да се провери дали е налице ясно и окончателно произнасяне по покана за действие, може да се вземат предвид контактите преди тази покана.

37 С втората част на първото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) поради прилагането на новия критерий, използван от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

38 На първо място, този нов критерий представлявал явно нарушение на правото на ефективни правни средства за защита в разрез с член 47 от Хартата и с принципа на правната сигурност. Съгласно постоянната съдебна практика ефективността на съдебния контрол във връзка с принципа на правната сигурност изисквала заинтересованото лице да може да се запознае чрез прочита на самото решение с причините, на които се основава засягащото го решение. Според жалбоподателите обаче изводът, че Комисията се е произнесла ясно и окончателно въз основа на неясно формално препращане към предходна кореспонденция, чието съдържание тази институция изобщо не е споменала, не можел да отговори на изискванията на Хартата и на практиката на Съда.

39 На второ място, в нарушение на член 41 от Хартата посоченият нов критерий водел до неизпълнение на задължението на Комисията за добра администрация, и по-конкретно на задължението да изложи мотиви. Всъщност тази институция можела да се ограничи до неясно формално препращане към предходна кореспонденция, без да вземе предвид нито допълнителните забележки на подалото жалба до Комисията лице, които датират от периода след тази кореспонденция и преди поканата за действие, нито изрично формулираните в тази покана искания. Подобен подход би попречил на подалото такава жалба лице, както в настоящия случай, да разбере точно поради какви мотиви тази институция е отхвърлила искането му, и да узнае дали същата се е произнесла ясно и окончателно.

40 Комисията поддържа, че твърдението за наличие на първото основание е явно необосновано.

Съображения на Съда

–По първата част на първото основание

41 С първата част на първото основание жалбоподателите по същество упрекват Общия съд за това, че е приел, че наличието на ясно и окончателно произнасяне на Комисията в контекста на иск за установяване на неправомерно бездействие може да се прецени, от една страна, като се вземат предвид контактите преди поканата за действие и от друга страна, само с оглед на тези контакти, при положение че това произнасяне трябва да бъде направено след тази покана.

42 В самото начало следва да се приеме, че доводите на жалбоподателите относно положението, при което институцията не се позовава изрично на предишните контакти, за да илюстрира, изясни или поне изрази позицията си в писмо в отговор на поканата за действие, какъвто бил настоящият случай, се припокриват с доводите, развити в рамките на втората част на първото основание, и както впрочем посочват жалбоподателите, в рамките на второто основание, и ще бъдат разгледани заедно с тези доводи.

43 Освен това доводите на жалбоподателите относно необходимостта от приемане на решение по смисъла на член 4 от Регламент 2015/1589 се припокриват с доводите, развити в рамките на третото основание, и ще бъдат разгледани в този контекст.

44 На първо място, както по същество е посочил Общият съд в точка 34 от обжалваното съдебно решение, Съдът вече е приел, че за да се прецени дали е налице произнасяне на институция на Съюза по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС вследствие на отправена до нея покана за действие, могат да се вземат предвид контактите между отправилото я лице и въпросната институция, състояли се преди това произнасяне, както и контактите преди тази покана (вж. в този смисъл определения от 16 юни 2020 г., CJ/Съд на Европейския съюз, C‑634/19 P, EU:C:2020:474, т. 30 и 31, и от 5 октомври 2023 г., NO/Комисия, C‑221/23 P, EU:C:2023:754, т. 49—51).

45 В това отношение не могат да бъде приети доводите на жалбоподателите, които считат, че Общият съд е изопачил съображенията на Съда от определение от 16 юни 2020 г., CJ/Съд на Европейския съюз (C‑634/19 P, EU:C:2020:474), като изтъкват, че в точка 33 от това определение Съдът е анализирал текста на отговора на съответната институция на отправената до нея покана за действие, а не този на предхождащите я контакти. Всъщност в тази точка Съдът само е отговорил на довод на жалбоподателя, отнасящ се именно до съдържанието на този отговор.

46 На второ място, доколкото жалбоподателите оспорват позицията на Общия съд, от която може да се заключи, че съответната институция на Съюза се е произнесла по покана за действие само с оглед на контактите преди тази покана, следва да се констатира, че противно на поддържаното от Комисията, жалбоподателите са изложили това оплакване не само на етапа на писмената реплика, но и в жалбата си до Съда, макар това да става ясно само от краткото изложение на основанията. Следователно посоченото оплакване не е ново и е допустимо.

47 То обаче трябва да се отхвърли, тъй като се опира на погрешно схващане. Всъщност Общият съд не е приел, че Комисията се е произнесла по поканата за действие, що се отнася до сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, единствено с оглед на контактите преди тази покана, понеже, както е видно от точка 32 от обжалваното съдебно решение, той се е основал и на съдържанието на писмото от 14 февруари 2023 г. и е приел в точка 48 от това решение, че въпросното писмо представлява произнасяне от Комисията по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС.

48 Следователно първата част на първото основание трябва да се отхвърли по същество.

–По втората част на първото основание

49 С втората част на първото основание жалбоподателите по същество упрекват Общия съд, че е приел, че Комисията се е произнесла ясно и окончателно, при положение че тази институция направила само неясно формално препращане към предходна кореспонденция, чието съдържание не било посочено, което представлявало нарушение на членове 41 и 47 от Хартата, както и на принципа на правната сигурност.

50 На първо място, следва да се отбележи, че от доводите на жалбоподателите не става ясно по какъв начин препращането към предходна кореспонденция, дори то да е формално, би попречило на ефективното упражняване на предвидения в член 265 ДФЕС иск за установяване на неправомерно бездействие.

51 На второ място, макар условията за допустимост на иск или жалба до Съда да трябва да се тълкуват с оглед на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано в член 47 от Хартата, този член все пак не може да доведе до изменение на условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, посочени в член 265 ДФЕС (определение от 8 февруари 2018 г., CBA Spielapparate- und Restaurantbetrieb/Комисия, C‑508/17 P, EU:C:2018:72, т. 20).

52 Доколкото обаче по същество те поддържат, че подходът на Общия съд би възпрепятствал подателя на жалба до Комисията да разбере причините на съответната институция, довели до отхвърляне на неговото искане, и евентуално надлежно да оспори произнасянето на тази институция, тези доводи се основават на схващането, че подателят на такава жалба е разбрал, че посочената институция — произнесла се по отправената до нея от подателя на жалбата покана за действие — е отхвърлила искането му. Както поддържа Комисията, тези доводи на жалбоподателите са резултат от смесване на изискването за мотивиране на даден акт, посочено в член 296, втора алинея ДФЕС, и констатацията, че е налице „произнасяне“ по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС.

53 Освен това, за да се установи наличието на ясно и окончателно произнасяне на съответната институция, не може да се изисква тя систематично да възпроизвежда в отговора си на отправената до нея покана за действие съдържанието на предишните си контакти с отправилото я лице, на които тя се позовава в този отговор, нито в него да препраща изрично към предходните си изводи, съдържащи се в тези предишни контакти, особено когато това лице не оспорва и дори в контактите си с тази институция преди този отговор посочва, че е разбралo смисъла на тези изводи.

54 В случая е важно да се отбележи, че в точка 29 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена от жалбоподателите в настоящото производство по обжалване, Общият съд е уточнил, позовавайки се по-специално на жалбите до Комисията и на писмото от 4 април 2022 г., че в поканата за действие жалбоподателите са я приканили да приеме решение на основание член 4 от Регламент 2015/1589.

55 Както е отбелязал Общият съд в точка 14 от обжалваното съдебно решение, която също не е оспорена в рамките на настоящото производство по обжалване, в писмото от 14 февруари 2023 г. Комисията е посочила, че отново е разгледала подробно случаите на финансиране в полза на нидерландските плавателни съдове, въз основа на допълнителната информация, предоставена от жалбоподателите в писмото от 4 април 2022 г., и е уточнила, че се произнася с оглед на тази информация.

56 В това отношение в точки 30—32 от обжалваното съдебно решение, които също не са оспорени в настоящото производство по обжалване, Общият съд, както поддържа Комисията, е отбелязал по какъв начин предходната кореспонденция между нея и жалбоподателите отговаря на поканата за действие и на техните аргументи, като се е основал по-специално на факта, че някои от мотивите, съдържащи се в писмото от 14 февруари 2023 г., са идентични с мотивите, изложени в едно от писмата в тази кореспонденция, а именно писмото от 9 септември 2022 г. Той е уточнил по същество, че по време на контактите си с жалбоподателите Комисията е посочила, че според нея сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР не нарушават правилата относно ЕФР и ЕФМДР, както е видно от писмата от 22 ноември 2021 г. и от 9 септември 2022 г., и че не е компетентна на основание на Регламент 2015/1589 да приема решение относно това финансиране.

57 Освен това в точки 33—35 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че макар в писмото от 14 февруари 2023 г. Комисията да не е отказала изрично да приеме решение на основание на Регламент 2015/1589, нито е посочила, че не е компетентна да приеме такова решение, що се отнася до сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, в това писмо тя се е позовала на предходните си писма от 22 ноември 2021 г. и 9 септември 2022 г. и по същество е потвърдила позицията си, изложена в предходната точка от настоящото решение, изразена ясно по-рано.

58 Освен това жалбоподателите не оспорват съображенията в точка 41 от обжалваното съдебно решение, според които, от една страна, те не отричат, че „както се установява от писмото им от 4 август 2021 г., [те] наистина са разбрали, че Комисията e считала, че не е компетентна да приеме“ решение на основание член 4 от Регламент 2015/1589, що се отнася до сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, и от друга страна, в същото писмо са изложили мотивите, поради които според тях така изразената от Комисията позиция е погрешна.

59 Ето защо втората част на първото основание трябва да се отхвърли по същество.

60 Следователно първото основание трябва да се отхвърли в своята цялост.

По второто основание

Доводи на страните

61 Жалбоподателите твърдят, че Общият съд е изопачил фактите, като е приел, че препращането към две писма, предхождащи писмото от 14 февруари 2023 г., позволява да се изясни позицията, която Комисията е застъпила в това писмо. Всъщност с изключение на факта, че двете писма били споменати само чисто формално, във въпросното писмо нямало друго препращане към предходните изводи, до които стигнала Комисията. Подобно споменаване било явно двусмислено и второстепенно и не можело да се приравни, както приел Общият съд, на потвърждение „по същество“ на съдържанието на посочените две писма.

62 В писмената си реплика жалбоподателите подчертават, че според тях Общият съд е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, като е определил, че писмото от 14 февруари 2023 г. е произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС. Тази грешка се основавала на неточно тълкуване на съответната информация от преписката. В точка 35 от обжалваното съдебно решение Общият съд явно изопачил фактите, тъй като в това писмо Комисията в нито един момент не възпроизвела съдържанието на кореспонденцията преди това писмо, нито оставила впечатлението, че потвърждава нейното съдържание.

63 Според Комисията твърдението, че второто основание е налице, е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

Съображения на Съда

64 Следва да се констатира, че жалбоподателите не отричат, че в писмото от 14 февруари 2023 г. Комисията е споменала кореспонденцията си от 22 ноември 2021 г. и 9 септември 2022 г.; те не са съгласни, че това препращане е достатъчно, като изтъкват, че Комисията е трябвало да възпроизведе изводите, съдържащи се в тази кореспонденция.

65 Доводите им обаче се основават на неправилно схващане. Всъщност, както личи от анализа на втората част на първото основание, и по-специално от точка 53 от настоящото решение, подобно препращане към предходни контакти между въпросната институция и съответното лице може да е достатъчно, в зависимост от обстоятелствата по случая, за да се определи ясно и окончателно произнасяне на съответната институция на Съюза по смисъла на член 265 ДФЕС, без да се изисква съдържанието на предходните анализи и изводи на тази институция да бъде възпроизвеждано систематично в отговора ѝ на поканата за действие.

66 В това отношение се налага изводът, че от една страна, жалбоподателите не твърдят, че в точка 35 от обжалваното съдебно решение Общият съд е обобщил неправилно позицията на Комисията, изразена в кореспонденцията преди писмото от 14 февруари 2023 г. (вж. т. 56 и 57 от настоящото решение).

67 От друга страна, както бе констатирано в точка 58 от настоящото решение, жалбоподателите не оспорват съображенията в точка 41 от обжалваното съдебно решение, и по-специално факта, че са разбрали, че Комисията не се счита за компетентна да приеме решение на основание член 4 от Регламент 2015/1589, що се отнася до сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, и че са поставили под въпрос основателността на тази нейна позиция.

68 Следователно Общият съд не е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, като е приел в точка 48 от обжалваното определение, че писмото на Комисията от 14 февруари 2023 г. представлява произнасяне по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС.

69 Следователно второто основание трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.

По третото основание

Доводи на страните

70 В увода към третото си основание жалбоподателите твърдят, че в качеството си на заинтересовани страни са имали право да поискат и да получат решение на Комисията по смисъла на член 4 от Регламент 2015/1589. При липсата на такова решение те посочват, че официално са поискали от тази институция „в съответствие с член 265, втора алинея ДФЕС, както и с Регламент [2015/1589], и по-специално членове 4, 12 и 15 от него, да приеме решението, предвидено [в този] член 4“, тъй като не е необходимо да се доказва наличието на държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, за да бъде Комисията компетентна по силата на този регламент.

71 Третото основание се състои от две части.

72 В първата част на третото основание жалбоподателите твърдят, че обжалваното съдебно решение е опорочено от липса на мотиви и във всички случаи от грешка в правото, направена при преценката на допустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие, доколкото Общият съд не се е произнесъл по спазването на Регламент 2015/1589.

73 С първото оплакване жалбоподателите изтъкват, че Комисията била длъжна да приеме решение на основание на Регламент 2015/1589, и че подходът на Общия съд води до лишаване на подателите на жалба до Комисията от процесуалните права, предвидени в този регламент, и по-специално от правото да получат такова решение. Те подчертават, че макар плащанията, извършени от държавите членки по линия на ЕФР и на ЕФМДР, по принцип да са изключени от приложното поле на членове 107—109 ДФЕС, това изключване важи само доколкото съответните помощи се изплащат в съответствие с Регламента ЕФР или с Регламента ЕФМДР. В това отношение те се позовават на член 7, параграфи 2 и 3 от Регламента ЕФР, както и на член 8, параграфи 2 и 3 от Регламента ЕФМДР. Според жалбоподателите от това следва, че веднага щом възникне съмнение, Комисията трябва да извърши предвидената в Регламент 2015/1589 проверка и да приеме решение по смисъла на член 4 от последния регламент.

74 С второто оплакване жалбоподателите поддържат, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като нито писмото за предстоящо приключване, нито което и да е друго писмо на Комисията можело да се приравни на официално решение по смисъла на Регламент 2015/1589. Според тях Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не се произнесъл по приложимостта на този регламент към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР с мотива, че такъв въпрос можел да бъде разгледан едва след като се установи допустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие, докато квалифицирането на жалбата им до Комисията по член 24 от посочения регламент представлявало съществен предварителен въпрос за преценката на тази допустимост. Според тях иск срещу бездействие на Комисията относно мярка за помощ е допустим, ако ищецът докаже, че е пряко и лично засегнат от мярката, която тази институция не е приела.

75 С третото оплакване жалбоподателите упрекват Общия съд в непоследователност при анализа на предявения от тях пред него иск, що се отнася, от една страна, до сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР и от друга страна, до сигнализираните национални помощи. Всъщност в точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приел, че в писмото от 14 февруари 2023 г. Комисията не се е основала на член 24, параграф 2, втора алинея от Регламент 2015/1589, което го накарало да приеме, че тази институция не се е произнесла ясно и окончателно по поканата за действие във връзка с тези помощи. Според жалбоподателите тази непоследователност представлявала липса на мотиви на обжалваното съдебно решение и при всички положения била грешка при прилагане на правото. Всъщност поради тази грешка жалбоподателите били лишени от процесуалните си права и от официално обжалваемо решение, което водело до нарушение на основното право на страните на ефективен съдебен контрол, гарантирано в член 47 от Хартата.

76 С втората част на третото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран в член 47 от Хартата.

77 От една страна, те твърдят, че Комисията не се е произнесла ясно и окончателно. При положение обаче че в точка 35 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се произнесъл по приложимостта на Регламент 2015/1589 към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, жалбоподателите били лишени от правото си да получат официално решение от Комисията на основание на този регламент, въпреки че са поискали това.

78 Освен това „писмата от 2021 г.“, на които се позовава писмото от 14 февруари 2023 г., също не можели да се считат за отговарящи на изискванията на този регламент, тъй като имали подготвителен и предварителен характер спрямо решението, което Комисията е трябвало да приеме по силата на член 4 от същия регламент.

79 От друга страна, този подход на Общия съд ги лишавал от способ за защита срещу бездействието на Комисията. Всъщност писмото от 14 февруари 2023 г. можело да се счита само за подготвителен, а не за неокончателен акт и като такъв не било обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС. Подобен извод не можел да бъде поставен под въпрос от практиката на Съда, според която отхвърлянето на жалба до Комисията по смисъла на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 в някои случаи може да представлява обжалваем акт, тъй като тази съдебна практика се прилагала само за актовете, с които Комисията се произнася окончателно по подадената до нея жалба, какъвто не бил настоящият случай.

80 Според Комисията твърдението, че третото основание е налице, е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

Съображения на Съда

–По първата част на третото основание

81 С първата част на третото основание жалбоподателите по същество упрекват Общия съд, че не е мотивирал обжалваното съдебно решение и във всички случаи е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката си дали е допустим искът за установяване на неправомерно бездействие във връзка със сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, тъй като той не се произнесъл в това отношение по спазването на Регламент 2015/1589.

82 С първото и второто оплакване, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателите по същество поддържат, че неправомерното бездействие не е било преустановено, тъй като Комисията била длъжна да приеме решение на основание член 4 от Регламент 2015/1589, и по същество упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не се е произнесъл по въпроса дали Регламент 2015/1589 е приложим към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, тъй като такъв въпрос може да бъде разгледан едва след като се установи допустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие.

83 Следва да се отбележи, че Общият съд правилно е припомнил в точка 23 от обжалваното съдебно решение, че условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, определени в член 265 ДФЕС, не са изпълнени, когато институцията, поканена да действа, се произнася по поканата преди предявяването на иска, а приемането на акт, който е различен от желания или считан за необходим от заинтересованите лица, например надлежно мотивиран отказ да се предприемат действия в съответствие с поканата, представлява произнасяне, което слага край на неправомерното бездействие (вж. в този смисъл решение от 24 март 2022 г., Wagenknecht/Комисия, C‑130/21 P, EU:C:2022:226, т. 31, и определение от 11 октомври 2024 г., ST/Frontex, C‑62/24 P, EU:C:2024:882, т. 20).

84 Както бе посочено в рамките на анализа на второто основание, Общият съд е приел по същество, че в писмото от 14 февруари 2023 г., разгледано в светлината на контактите преди него, Комисията е потвърдила, от една страна, че сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР не нарушават правилата относно ЕФР и ЕФМДР, и от друга страна, че както са разбрали жалбоподателите, тя счита, че не е компетентна на основание на Регламент 2015/1589 да приеме решение относно това финансиране.

85 Както следва от анализа на второто основание, и по-конкретно от точка 68 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, като е приел, че писмото от 14 февруари 2023 г. представлява произнасяне на Комисията по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС.

86 Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато от това произнасяне е стигнал до извода, че искът за установяване на неправомерно бездействие е недопустим, доколкото се отнася до неспазването на задължението за действие по сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, тъй като обстоятелството, че това произнасяне не е удовлетворило жалбоподателите — понеже Комисията не е приела решение на основание член 4 от Регламент 2015/1589 — е ирелевантно, що се отнася до проверката дали Комисията се е произнесла по смисъла на член 265 ДФЕС.

87 В този контекст е без значение и въпросът за законосъобразността на произнасянето на Комисията, а именно дали тя неправилно, или правилно се е счела за некомпетентна съгласно Регламент 2015/1589 да приеме решение относно сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР. Следователно Общият съд не е допуснал грешка, като не се е произнесъл по приложимостта на Регламент 2015/1589 към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР.

88 Освен това, доколкото жалбоподателите считат, че иск срещу бездействието на Комисията относно мярка за помощ е допустим, когато ищецът докаже, че е пряко и лично засегнат от мярката, която тази институция не е приела, достатъчно е да се констатира, че подобно тълкуване противоречи на ясния текст на член 265 ДФЕС, от който по никакъв начин не следва, че това обстоятелство би довело до допустимостта на иска за установяване на неправомерно бездействие.

89 Ето защо първото и второто оплакване трябва да се отхвърлят.

90 С третото оплакване жалбоподателите, позовавайки се на точка 63 от обжалваното съдебно решение, упрекват Общия съд в непоследователност при анализа на техния иск, що се отнася, от една страна, до сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР и от друга страна, до сигнализираните национални помощи.

91 Това оплакване трябва да се отхвърли, тъй като почива на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

92 Всъщност Общият съд е приел, че Комисията не се е произнесла по сигнализираните национални помощи нито в писмото от 14 февруари 2023 г., нито в предходните си контакти с жалбоподателите. Тъй като тя твърди, че това писмо трябва да се счита за писмо, прието на основание член 24, параграф 2, втора алинея от Регламент 2015/1589, Общият съд е отговорил на този довод, като е подчертал, че счита доводите на Комисията в това отношение за непоследователни. В това отношение в точка 63 от обжалваното съдебно решение той е уточнил, че Комисията не се е основала на този член в посоченото писмо, а в точка 64 от това решение — че тази институция не би могла едновременно да твърди, че не е компетентна да приеме решение на основание на този регламент в отговор на жалбите, с които е била сезирана, а в същото време, при условията на евентуалност, да изтъква, че писмото от 14 февруари 2023 г. е трябвало все пак да се счита за писмо, основаващо се на посочения член 24, параграф 2, втора алинея.

93 Следователно Общият съд е обявил иска за установяване на неправомерно бездействие за допустим, доколкото се отнася до неспазване на задължението за действие по сигнализираните национални помощи, а не защото Комисията не се е позовала на същия член 24, параграф 2, втора алинея.

94 Ето защо не може да се твърди, както правят жалбоподателите, че Общият съд е бил непоследователен в своя анализ.

95 Освен това, доколкото с третото оплакване жалбоподателите се позовават и на нарушение на основното право на страните на ефективен съдебен контрол, гарантирано в член 47 от Хартата, тези доводи се припокриват с доводите, изтъкнати в рамките на втората част, и ще бъдат разгледани в този контекст.

96 Така първата част на третото основание трябва да се отхвърли по същество.

–По втората част на третото основание

97 С втората част на третото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, гарантиран в член 47 от Хартата, по същество поради това, че Комисията не е приела акт, срещу който може да бъде подадена жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, и поради това, че Общият съд не се е произнесъл по приложимостта на Регламент 2015/1589 към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР.

98 В това отношение, на първо място, от точка 87 от настоящото решение следва, че оплакването на жалбоподателите, че Общият съд е допуснал грешка, като не се е произнесъл по приложимостта на Регламент 2015/1589 към сигнализираните случаи на финансиране по линия на ЕФР и на ЕФМДР, трябва да се отхвърли.

99 На второ място, следва да се отбележи, че в точка 23 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, определени в член 265 ДФЕС, не са изпълнени, когато институцията, поканена да действа, се произнася по поканата преди предявяването на иска.

100 В случая, както следва от точка 68 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, като е приел по същество, че писмото от 14 февруари 2023 г. представлява произнасяне от Комисията по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС.

101 От това произтича, че като е отхвърлил иска за установяване на неправомерно бездействие като недопустим, Общият съд само е приложил в конкретния случай условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, посочени в съдебната практика, припомнена от Общия съд в точка 23 от обжалваното съдебно решение, както и в точка 83 от настоящото решение.

102 Както обаче бе отбелязано в точка 51 от настоящото решение, макар условията за допустимост на иск пред Съда да трябва да се тълкуват с оглед на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано в член 47 от Хартата, този член все пак не може да доведе до изменение на условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, посочени в член 265 ДФЕС.

103 Освен това изводът на Общия съд относно условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие не засяга различния въпрос дали срещу отказа на Комисията да предприеме действия по жалбите до нея, би могла да се подаде жалба за отмяна. В това отношение следва да се припомни, че въпросът относно допустимостта на иск за установяване на неправомерно бездействие е различен от въпроса дали актът, приет от сезираната институция на Съюза, с който се слага край на нейното бездействие, подлежи на отмяна (решение от 24 март 2022 г., Wagenknecht/Комисия, C‑130/21 P, EU:C:2022:226, т. 37 и цитираната съдебна практика).

104 Следователно доводът на жалбоподателите, че подаването на жалба по член 263 ДФЕС срещу писмото от 14 февруари 2023 г. е било невъзможно, е безпредметен.

105 Ето защо втората част на третото основание трябва да се отхвърли по същество.

106 Следователно третото основание трябва да се отхвърли в своята цялост.

107 С оглед на всички изложени по-горе съображения, тъй като нито едно от основанията за обжалване не е налице, жалбата следва да се отхвърли в своята цялост.

По съдебните разноски

108 В съответствие с член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

109 Съгласно член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

110 Тъй като в случая жалбоподателите са загубили по всички предявени от тях основания и Комисията е направила искане те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

1)Отхвърля жалбата.

2)Г‑н Laurent Merlin, г‑н Stéphane Pinto, г‑н Gaëtan Delsart, г‑н Gaëtan Baillet, г‑н Jean-Yves Noël, г‑н Christophe Lhomel, г‑н Jérémy Lhomel, г‑н Stéphane Fournier, г‑н Alexandre Fournier, г‑н Christian Dubois, г‑н Franck Nowe, г‑н Jean-Pierre Deparis, г‑н Frédéric Drogerys, г‑н Jean-Marie Baheu, г‑н Jonathan Delsart, г‑н José Pinto, Mathieu Pinto, г‑н Olivier Leprêtre, г‑н Josse Martin, г‑н Lionel Descharles, г‑н Loïc Merlin, г‑н Philippe Calone, г‑н Sébastien Leprêtre, г‑н Philippe Mahieu, г‑н Andries Visser, г‑н Charles Lines, г‑н Paul Lines и Low Impact Fishers of Europe (LIFE) понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

Подписи

*Език на производството: френски.