Член 1
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
а) „помощ“ означава всяка мярка, изпълняваща всички критерии, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС;
б) „съществуваща помощ“ означава:
i) без да се засягат членове 144 и 172 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, точка 3 и допълнението към приложение IV към Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, точка 2 и точка 3, буква б) и допълнението към приложение V към Акта за присъединяване на България и Румъния, и точка 2 и точка 3, буква б) и допълнението към приложение IV към Акта за присъединяване на Хърватия, всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на ДФЕС, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на ДФЕС в съответната държава членка;
ii) разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;
iii) помощ, за която се счита, че е била разрешена съгласно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 или член 4, параграф 6 от настоящия регламент или преди Регламент (ЕО) № 659/1999, но в съответствие с настоящата процедура;
iv) помощ, която се счита за съществуваща съгласно член 17 от настоящия регламент;
v) помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и в последствие е станала помощ поради еволюцията на вътрешния пазар и без да е била изменяна от държавата-членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Съюза, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране;
в) „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ;
г) „схема за помощ“ означава всеки акт, на базата на който и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в акта по общ и абстрактен начин и всеки акт, на базата на който помощ, която не е свързана с конкретен проект, може да бъде предоставена на едно или няколко предприятия за неопределен период от време и/или в неопределен размер;
д) „индивидуална помощ“ означава помощ, която не се предоставя на базата на схема за помощи и предоставяне на помощ на базата на схема за помощ, което подлежи на уведомяване;
е) „неправомерна помощ“ означава нова помощ, която е въведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС;
ж) „неправилно използване на помощ“ означава помощ, която се използва от бенефициера в нарушение на решение, взето съгласно член 4, параграф 3 или член 7, параграфи 3 или 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 или член 4, параграф 3 или член 9, параграфи 3 или 4 от настоящия регламент;
з) „заинтересована страна“ означава всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения.
Член 2
Уведомяване за нова помощ
1.Освен когато е предвидено друго в нормативните актове, приети съгласно член 109 от ДФЕС или други релевантни разпоредби от него, за всички планове за предоставяне на нова помощ се отправя уведомление до Комисията в подходящ срок от съответните държави членки. Комисията незабавно информира съответната държава членка за получаването на уведомление.
2.В уведомлението си съответната държава членка предоставя цялата необходима информация, за да се даде възможност на Комисията да вземе решение съгласно членове 4 и 9 („пълно уведомление“).
Член 3
Отлагателна клауза
Помощ, за която се отправя уведомление съгласно член 2, параграф 1, не се въвежда в действие преди Комисията да вземе или да се счита, че е взела решение за разрешаването на такава помощ.
Член 4
Предварителна проверка на уведомлението и решения на Комисията
1.Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 10, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4 от настоящия член.
2.Когато Комисията след предварителна проверка установи, че мярката, за която е уведомена не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.
3.Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тя решава, че мярката е съвместима с вътрешния пазар („решение, което не повдига възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено.
4.Когато Комисията след предварителна проверка констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член 108, параграф 2 от ДФЕС („решение за започване на официална процедура по разследване“).
5.Решенията, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, се вземат в рамките на два месеца. Срокът започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. Уведомлението се счита за пълно, ако в рамките на два месеца от получаването му или от получаването на всяка допълнителна поискана информация, Комисията не изисква допълнителна информация. Срокът може да бъде удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава членка. Когато е подходящо, Комисията може да определи по-кратки срокове.
6.Когато Комисията не е взела решение в съответствие с параграфи 2, 3 или 4 в рамките на срока, определен в параграф 5, помощта се счита за разрешена от Комисията. Съответната държава членка може тогава да изпълни въпросните мерки, след като предварително уведоми Комисията за това, освен в случай че Комисията вземе решение в съответствие с настоящия член в рамките на срок от 15 работни дни след получаване на уведомлението.
Член 5
Искане за информация, отправено към държава членка, която отправя уведомление
1.Когато Комисията счита, че информацията, предоставена от съответната държава членка с оглед на мярка, за която е отправено уведомление съгласно член 2, е непълна, тя изисква цялата необходима допълнителна информация. Когато дадена държава членка отговори на такова искане, Комисията информира държавата-членка за получаването на отговора.
2.Когато съответната държава членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията или предостави непълна информация, Комисията изпраща напомнително писмо, като разрешава подходящ допълнителен срок, в рамките на който информацията трябва да бъде предоставена.
3.Уведомлението се счита за оттеглено, ако исканата информация не бъде предоставена в рамките на предписания срок, освен ако преди изтичането на този срок, срокът е бил удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава членка, или съответната държава членка чрез надлежно аргументирано изявление информира Комисията, че счита уведомлението за пълно, тъй като не разполага с исканата допълнителна информация или тъй като тя вече е била предоставена. В този случай срокът, посочен в член 4, параграф 5, започва да тече от деня след получаването на изявлението. Ако уведомлението се счита за оттеглено, Комисията информира държавата-членка за това.
Член 6
Официална процедура по разследване
1.Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар. Решението призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок.
2.Получените коментари се представят на съответната държава членка. Ако заинтересована страна поиска това, на основание за потенциална вреда, нейната самоличност не се съобщава на съответната държава членка. Съответната държава членка може да отговори на представените коментари в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок.
Член 7
Искане за информация, отправено към други източници
1.След откриване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 6, по-конкретно за технически сложни случаи, подлежащи на оценка по същество, Комисията може да поиска от дадена държава членка, предприятие или обединение от предприятия да предоставят цялата пазарна информация, необходима на Комисията за извършване на оценяването на съответната мярка, ако информацията, предоставена от засегнатата държава членка в хода на предварителната проверка, не е достатъчна, като взема надлежно под внимание принципа на пропорционалност, особено по отношение на малките и средните предприятия.
2.Комисията може да поиска информация единствено:
а) ако тя се ограничава до процедурите по официалното разследване, за които Комисията е констатирала, че до този момент са неефективни; и
б) ако съответната държава членка е съгласна с искането, доколкото са засегнати бенефициерите на помощ.
3.Предприятията или обединенията на предприятия, предоставящи информация в отговор на искане на Комисията за пазарна информация съгласно параграфи 6 и 7, изпращат своя отговор едновременно на Комисията и на засегнатата държава членка, доколкото предоставяните документи не съдържат информация от поверителен характер за тази държава членка.
Комисията води и наблюдава предаването на информация между засегнатите държави членки, предприятията или обединенията на предприятия и проверява декларираната поверителност на предаваната информация.
4.Комисията може да поиска единствено информация, която е на разположение на държава членка, предприятие или обединение от предприятия, засегнати от искането.
5.Държавите членки предоставят поисканата информация въз основа на обикновено искане и в рамките на посочения от Комисията срок, който обикновено не следва да надхвърля един месец. Ако държава членка не предостави исканата информация в рамките на посочения срок или предостави непълна информация, Комисията изпраща напомняне.
6.Комисията може да поиска от предприятие или обединение от предприятия да предостави информация чрез обикновено искане. Когато изпраща обикновено искане за информация до предприятие или обединение от предприятия, Комисията посочва правното основание и целта на искането, уточнява каква информация се иска и определя пропорционален срок, в който трябва да се предостави информацията. Тя също така се позовава на глобите, предвидени в член 8, параграф 1, за предоставяне на неточна или подвеждаща информация.
7.Комисията, с решение, може да поиска от предприятие или обединение от предприятия да предостави информация. Когато Комисията, с решение, иска от предприятие или обединение от предприятия да предостави информация, тя посочва правното основание, целта на искането, уточнява каква информация се иска и определя пропорционален срок, в който трябва да се предостави информацията. Тя също така се позовава на глобите, предвидени в член 8, параграф 1, и посочва или налага периодичните имуществени санкции, предвидени в член 8, параграф 2, както е уместно. В допълнение тя посочва правото на предприятието или обединението от предприятия решението да бъде преразгледано в Съда на Европейския съюз.
8.Когато прави искане по параграф 1 или 6 от настоящия член или приема решение по параграф 7, Комисията предоставя на засегнатата държава членка и копие от искането или решението. Комисията посочва критериите за избора на получателите на искането или решението.
9.Собствениците на предприятията или техните представители, или в случаите на юридически лица, дружества или обединения, които не са юридически лица — лицата, упълномощени да ги представляват по закон или по силата на техния учредителен акт, осигуряват от тяхно име поисканата или необходимата информация. Надлежно упълномощени лица могат да предават информацията от името на своите клиенти. Последните остават изцяло отговорни, в случай че предадената информация е неточна, непълна или подвеждаща.
Член 8
Глоби и периодични имуществени санкции
1.Комисията може — ако бъде преценено, че това е нужно и пропорционално — с решение да наложи на предприятия или обединения от предприятия глоби, които не надхвърлят 1 % от общия оборот през предходната финансова година, когато те умишлено или поради груба небрежност:
а) предоставят неточна или подвеждаща информация в отговор на искане, прието съгласно член 7, параграф 6;
б) предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на решение, прието съгласно член 7, параграф 7, или не предоставят информация в рамките на определения краен срок.
2.Комисията може с решение да наложи на предприятия или обединения от предприятия периодични санкционни плащания, когато дадено предприятие или обединение от предприятия не предостави пълна и точна информация съгласно искането на Комисията, отправено с решение, прието по силата на член 7, параграф 7.
Периодичните имуществени санкции не надхвърлят 5 % от средния дневен оборот на засегнатото предприятие или обединение през предходната финансова година, за всеки просрочен ден, изчислен от датата, установена в решението, докато то не предостави пълна и точна информация, поискана или изисквана от Комисията.
3.При определянето на размера на глобата или периодичните имуществени санкции се отчитат характерът, сериозността и продължителността на нарушението, като се вземат надлежно под внимание принципите на пропорционалност и целесъобразност, особено по отношение на малките и средните предприятия.
4.Когато предприятията или обединенията от предприятия са изпълнили задължението, с оглед на което са наложени периодичните имуществени санкции, Комисията може да намали окончателния размер на периодичните имуществени санкции в сравнение с определения в първоначалното решение за налагане на периодични имуществени санкции. Комисията може също да отмени всяка периодична имуществена санкция.
5.Преди да приеме решение в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, Комисията определя окончателен краен срок от две седмици за получаване на липсващата информация за пазара от засегнатите предприятия и обединения от предприятия и им предоставя възможността да изложат своите становища.
6.Съдът на Европейския съюз има неограничена компетентност по смисъла на член 261 от ДФЕС да преразглежда глоби или периодични имуществени санкции, наложени от Комисията. Той може да отмени, намали или увеличи наложените глоби или периодични имуществени санкции.
Член 9
Решения на Комисията за закриване на официалната процедура по разследване
1.Без да се засяга член 10, официалната процедура по разследване се закрива посредством решение, както е предвидено в параграфи от 2 до 5 от настоящия член.
2.Когато Комисията установи, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава членка, че мярката, за която е отправено уведомление, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.
3.Когато Комисията установи, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава членка, че съмненията за съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, са били отстранени, тя решава, че помощта е съвместима с вътрешния пазар („положително решение“). Това решение уточнява кое изключение съгласно ДФЕС е било приложено.
4.Комисията може да прибави към положителните решения условия, съгласно които дадена помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и може да определи задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на решенията („условно решение“).
5.Когато Комисията установи, че помощта, за която е отправено уведомление, не е съвместима с вътрешния пазар, тя решава помощта да не се въвежда в действие („отрицателно решение“).
6.Решенията, взети съгласно параграфи 2 — 5, се вземат веднага след като се отстранят съмненията, посочени в член 4, параграф 4. Комисията се стреми, доколкото е възможно, да приеме решение в рамките на 18 месеца от откриването на процедурата. Този срок може да бъде удължен чрез общо споразумение между Комисията и съответната държава членка.
7.След като срокът, посочен в параграф 6 от настоящия член, е изтекъл и ако съответната държава членка е поискала това, Комисията, в рамките на два месеца, взима решение на базата на информацията, с която разполага. Ако е подходящо, когато информацията, която е предоставена, не е достатъчна, за да се установи съвместимост, Комисията взима отрицателно решение.
8.Преди приемането на решение съгласно параграфи 2—5 Комисията предоставя на съответната държава членка възможността да изложи становището си във връзка с информацията, получена от Комисията и предоставена на съответната държава членка съгласно член 7, параграф 3, в рамките на срок, който по правило не надхвърля един месец.
9.Комисията не използва поверителна информация, предоставена от отговорилите, която не може да бъде агрегирана или другояче анонимизирана, в което и да е от решенията, взети в съответствие с параграфи 2—5 от настоящия член, освен ако не е получила тяхното съгласие за разкриване на тази информация на въпросните държави членки. Комисията може да приеме обосновано решение, което се нотифицира на въпросното предприятие или обединението от предприятия, с което се установява, че информацията предоставена от отговорилия и отбелязана като поверителна, не е защитена, и се определя дата, след която информацията ще бъде разкрита. Този срок не трябва да бъде по малък от един месец.
10.Комисията взема надлежно под внимание законния интерес на предприятията за опазването на техните търговски тайни и друга поверителна информация. Предприятие или обединение от предприятия, предоставящо информация по силата на член 7 и което не е бенефициер на държавна помощ по разглежданата мярка, може да поиска на основание за потенциална вреда неговата самоличност да не се съобщава на съответната държава членка.
Член 11
Анулиране на решение
Комисията може да анулира решение, взето съгласно член 4, параграфи 2 или 3 или член 9, параграфи 2, 3 или 4, след като е дала възможност на съответната държава членка да представи коментарите си, когато решението е било основано на неточна информация, която е била предоставена по време на процедурата и е била определящ фактор за решението. Преди да анулира дадено решение и да вземе ново решение, Комисията открива официалната процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4. Членове 6, 9 и 12, член 13, параграф 1 и членове 15, 16 и 17 се прилагат mutatis mutandis.
Член 12
Разглеждане, искане за информация и разпореждане за информация
1.Без да се засяга член 24, Комисията може по собствена инициатива да разглежда информация от всякакъв източник по отношение на твърдяна неправомерна помощ.
Комисията разглежда без неоправдано забавяне всяка жалба, подадена от всяка заинтересована страна съгласно член 24, параграф 2, и прави необходимото засегнатата държава членка да бъде информирана подробно и редовно за напредъка и резултата от разглеждането.
2.Ако е необходимо, Комисията иска информация от съответната държава членка. Член 2, параграф 2 и член 5, параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis.
След откриване на официалната процедура по разследване Комисията може също да поиска информация от всяка друга държава членка, предприятие или обединение от предприятия в съответствие с членове 7 и 8, които се прилагат mutatis mutandis.
3.Когато, въпреки напомнянето съгласно член 5, параграф 2, съответната държава членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията, или когато предостави непълна информация, Комисията с решение изисква информацията да бъде предоставена („разпореждане за информация“). Решението уточнява каква информация се изисква и предписва подходящ срок, в рамките на който тя трябва да бъде предоставена.
Член 13
Разпореждане за спиране или временно възстановяване на помощ
1.Комисията може, след като даде възможност на съответната държава членка да представи коментарите си, да приеме решение, с което изисква от държавата-членка да спре всяка неправомерна помощ, докато Комисията вземе решение за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар („разпореждане за преустановяване“).
2.Комисията може, след като даде възможност на съответната държава членка да представи своите коментари, да приеме решение, с което изисква от държавата-членка временно да възстанови всяка неправомерна помощ, докато Комисията вземе решение за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар („разпореждане за възстановяване“), ако е изпълнен всеки от следните критерии:
а) съгласно установената практика няма съмнения относно характера на помощта по съответната мярка;
б) има нужда от спешни действия;
в) има сериозен риск за нанасяне на съществени и непоправими вреди на даден конкурент.
Възстановяването се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграфи 2 и 3. След ефективното възстановяване на помощта, Комисията взема решение в рамките на сроковете, приложими по отношение на помощ, за която е отправено уведомление.
Комисията може да разреши на държавата-членка да съчетае възстановяването на помощта с изплащането на помощ за спасяване на съответното предприятие.
Разпоредбите от настоящия параграф се прилагат само по отношение на неправомерна помощ, приложена след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999.
Член 14
Неспазване на решение за разпореждане
Ако държавата-членка не се съобрази с разпореждане за преустановяване или с разпореждане за възстановяване, Комисията има право, докато проверява въпроса по същество на базата на информацията, с която разполага, да отправи въпроса директно до Съда на Европейския съюз и да поиска декларация за това, че несъобразяването представлява нарушение на ДФЕС.
Член 15
Решения на Комисията
1.Разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4. В случаите на решения за започване на официална процедура по разследване производството се закрива посредством решение съгласно член 9. Ако дадена държава членка не се съобрази с разпореждане за информация, това решение се взема въз основа на наличната информация.
2.В случаите на възможна неправомерна помощ и без да се засяга член 13, параграф 2, Комисията не е обвързана със срока, определен в член 4, параграф 5, член 9, параграф 6 и член 9, параграф 7.
3.Член 11 се прилага mutatis mutandis.
Член 16
Възстановяване на помощ
1.Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера („решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Съюза.
2.Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва лихва в подходящ размер, определен от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на бенефициера до датата на нейното възстановяване.
3.Без да се засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно член 278 от ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Съюза.
Член 17
Давностни срокове за възстановяване на помощта
1.Правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години.
2.Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. От всяко прекъсване тече нов срок. Давностният срок спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на производство, висящо пред Съда на Европейския съюз.
3.Всяка помощ, по отношение на която давностният срок е изтекъл, се счита за съществуваща помощ.
Член 18
Давностни срокове за налагане на глоби и периодични имуществени санкции
1.Правомощията, предоставени на Комисията в съответствие с разпоредбите в член 8, са предмет на давностен срок от три години.
2.Срокът, предвиден в параграф 1, започва да тече от деня на извършване на нарушението, посочено в член 8. При все това, в случай на продължаващи или повтарящи се нарушения, срокът започва да тече от деня, в който нарушението се прекратява.
3.Всяко действие, предприето от страна на Комисията за целите на разследването или производството по отношение на нарушението, посочено в член 8, прекъсва давностния срок за налагане на глоби или на периодични имуществени санкции, считано от датата, на която съответното предприятие или обединение от предприятия е уведомено за действието.
4.След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок. При все това давностният срок изтича най-късно на датата, на която е изтекъл период от шест години, без Комисията да е наложила глоба или периодична имуществена санкция. Този период се увеличава с времето, през което давностният срок е спрян в съответствие с параграф 5 от настоящия член.
5.Давностният срок за налагане на глоби или периодични имуществени санкции се спира, докато решението на Комисията е предмет на висящо производство пред Съда на Европейския съюз.
Член 19
Давностни срокове за налагане на глоби и периодични имуществени санкции
1.Правомощията на Комисията да привежда в изпълнение решения, приети съгласно член 8, са предмет на давностен срок от пет години.
2.Срокът, предвиден в параграф 1, започва да тече в деня, в който решението, взето съгласно член 8, става окончателно.
3.Давностният срок, предвиден в параграф 1 от настоящия член, се прекъсва:
а) с нотифициране за решение, с което се изменя първоначалният размер на глобата или на периодичната имуществена санкция или се отказва такова изменение;
б) с всяко действие на Комисията или на държава членка, действаща по искане на Комисията, имащо за цел привеждане в изпълнение на плащането на глоба или на периодично санкционно плащане.
4.След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок.
5.Давностният срок, предвиден в параграф 1, се спира, докато:
а) на отговорилия е разрешен срок за плащане;
б) изпълнението на плащането е спряно съгласно решение на Съда на Европейския съюз.
Член 21
Сътрудничество съгласно член 108, параграф 1 от ДФЕС
1.Комисията получава от съответната държава членка цялата необходима информация за прегледа, в сътрудничество с държавата-членка, по отношение на съществуващи схеми за помощ съгласно член 108, параграф 1 от ДФЕС.
2.Когато Комисията счита, че съществуваща схема за помощ не е или вече не е съвместима с вътрешния пазар, тя информира съответната държава членка за своето предварително мнение и дава на съответната държава членка възможността да представи коментарите си в рамките на срок от един месец. В надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи този срок.
Член 22
Предложение за подходящи мерки
Когато Комисията, в светлината на информацията, предоставена от държавата-членка съгласно член 21, заключи, че съществуващата схема за помощи не е или вече не е съвместима с вътрешния пазар, тя издава препоръка, предлагаща подходящи мерки на съответната държава членка. Препоръката може да предложи, по-специално:
а) съществено изменение на схемата за помощ; или
б) въвеждане на процедурни изисквания; или
в) премахване на схемата за помощ.
Член 23
Правни последици на предложение за подходящи мерки
1.Когато съответната държава членка приеме предложените мерки и информира Комисията за това, Комисията отбелязва тази констатация и информира държавата-членка за това. С приемането ѝ държавата-членка е задължена да приложи подходящите мерки.
2.Когато съответната държава членка не приеме предложените мерки и Комисията, след като е взела предвид аргументите на съответната държава членка, продължава да счита, че тези мерки са необходими, тя започва производство съгласно член 4, параграф 4. Членове 6, 9 и 11 се прилагат mutatis mutandis.
Член 24
Права на заинтересованите страни
1.Всяка заинтересована страна може да представи коментари съгласно член 6 след решение на Комисията да започне официална процедура по разследване. На всяка заинтересована страна, която е представила такива коментари, и на всеки бенефициер на индивидуална помощ се изпраща копие от решението, взето от Комисията съгласно член 9.
2.Всяка заинтересована страна може да подаде жалба, за да информира Комисията за твърдяна неправомерна помощ или за твърдяно неправилно използване на помощ. За тази цел заинтересованата страна надлежно попълва формуляр, установен с разпоредба за прилагане, посочена в член 33, и предоставя цялата задължителна информация съгласно формуляра.
Когато Комисията смята, че заинтересованата страна не е спазила задължителния формуляр за жалби или че фактите и правните въпроси, изтъкнати от заинтересованата страна, не предоставят достатъчни основания да се покаже въз основа на prima facie разглеждане на съществуването на неправомерна помощ или на неправилно използване на помощ, тя информира за това заинтересованата страна и я кани да предостави коментари в рамките на посочен срок, който обикновено не надхвърля един месец. Ако заинтересованата страна не успее да предостави становището си в рамките на посочения срок, се смята, че жалбата е била оттеглена. Когато дадена жалба бъде сметната за оттеглена, Комисията уведомява за това засегнатата държава членка.
Комисията изпраща до жалбоподателя копие от решението по даден случай, засягащо предмета на жалбата.
3.По свое искане всяка заинтересована страна получава копие от всяко решение съгласно членове 4 и 9, член 12, параграф 3 и член 13.
Член 25
Разследване по сектори на икономиката и по инструменти за помощ
1.Когато наличната информация поражда основателно подозрение, че мерките за държавна помощ в конкретен сектор или въз основа на конкретен инструмент за помощ могат да ограничат или нарушат конкуренцията на вътрешния пазар в няколко държави членки или че съществуващи мерки за помощ в конкретен сектор в няколко държави членки не са или вече не са съвместими с вътрешния пазар, Комисията може да извърши разследване на конкретен сектор на икономиката или използването на въпросния инструмент за помощ в различни държави членки. В хода на това разследване Комисията може да поиска от съответните държави членки и/или предприятия, или обединения от предприятия да предоставят необходимата информация за прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС, като взема надлежно под внимание принципа на пропорционалност.
Комисията излага основанията за разследването и за избора на адресати при всички случаи на искане на информация по настоящия член.
Комисията публикува доклад за резултатите от своето разследване на определени сектори от икономиката или на определени инструменти за помощ в различни държави членки и приканва държавите членки и всички засегнати предприятия или обединения от предприятия да предоставят своите коментари.
2.Информацията, предоставена в хода на разследвания на сектори, може да бъде използвана в рамките на процедури по настоящия регламент.
3.Членове 5, 7 и 8 от настоящия регламент се прилагат mutatis mutandis.
Член 26
Годишни доклади
1.Държавите членки представят на Комисията годишни доклади за всички съществуващи схеми за помощ, по отношение на които не са наложени никакви конкретни задължения за докладване в условно решение съгласно член 9, параграф 4.
2.Когато, въпреки напомняне, съответната държава членка не представи годишен доклад, Комисията може да процедира в съответствие с член 22 по отношение на съответната схема за помощ.
Член 27
Мониторинг на място
1.Когато Комисията има сериозни съмнения по отношение на това дали решенията повдигат възражения, дали положителните решения или условните решения по отношение на индивидуалната помощ са били спазени, съответната държава членка, след като ѝ е била дадена възможността да представи коментарите си, оправомощава Комисията да предприеме посещения за мониторинг на място.
2.Длъжностните лица, които са упълномощени от Комисията, имат право, с цел да проверят спазването на съответното решение:
а) да влизат във всички помещения и терени на съответното предприятие;
б) да искат устни обяснения на място;
в) да преглеждат счетоводните книги и другите търговски документи и да вземат или да искат копия от тях.
Комисията може да бъде подпомагана, ако е необходимо, от независими експерти.
3.Комисията информира съответната държава членка, в подходящ срок и в писмена форма, за посещението за мониторинг на място и за самоличността на упълномощените длъжностни лица и експерти. Ако държавата-членка има надлежно обосновани възражения срещу избора на експерти от Комисията, експертите се назначават по взаимно съгласие с държавата-членка. Длъжностните лица от Комисията и експертите, упълномощени да извършват мониторинга на място, представят пълномощно в писмена форма, уточняващо предмета и целта на посещението.
4.Длъжностни лица, упълномощени от държавата-членка, на чиято територия се извършва посещението за мониторинг, могат да присъстват при посещението за мониторинг.
5.Комисията предоставя на държавата-членка копие от всеки доклад, изготвен в резултат от посещението за мониторинг.
6.Когато дадено предприятие се противопостави на посещение за мониторинг, разпоредено с решение на Комисията съгласно настоящия член, съответната държава членка предоставя необходимото съдействие на длъжностните лица и на експертите, упълномощени от Комисията, за да им даде възможност да извършат посещението за мониторинг.
Член 28
Неспазване на решения и съдебни решения
1.Когато съответната държава членка не се съобразява с условни или отрицателни решения, по-специално в случаите, посочени в член 16 от настоящия регламент, Комисията може директно да сезира Съда на Европейския съюз в съответствие с член 108, параграф 2 от ДФЕС.
2.Ако Комисията счете, че съответната държава членка не се е съобразила с решение на Съда на Европейския съюз, Комисията може да изследва въпроса в съответствие с член 260 от ДФЕС.
Член 29
Сътрудничество с националните съдилища
1.За прилагането на член 107, параграф 1 и на член 108 от ДФЕС съдилищата на държавите членки могат да се обръщат към Комисията с искане да им бъде предадена информацията, с която тя разполага, или за нейното становище по въпроси, свързани с прилагане на правилата за държавна помощ.
2.Когато последователното прилагане на член 107, параграф 1 или на член 108 от ДФЕС изисква това, Комисията, действайки по собствена инициатива, може да внесе писмено коментарите си в съдилищата на държавите членки, които отговарят за прилагането на правилата за държавна помощ. С разрешение на съответния съд Комисията може да изложи и устно коментарите си.
Комисията уведомява засегнатата държава членка за намерението си да представи своите коментари, преди официално да направи това.
Единствено за целите на изготвянето на своите коментари Комисията може да поиска съответният съд на държавата-членка да предаде документи, с които съдът разполага и които са необходими на Комисията за оценка на случая.
Член 30
Професионална тайна
Комисията и държавите членки, техните длъжностни лица и други служители, включително независимите експерти, назначени от Комисията, не разкриват информацията, която са придобили посредством прилагането на настоящия регламент и която е обхваната от задължението за професионална тайна.
Член 31
Адресати на решения
1.Адресати на решенията, взети по силата на член 7, параграф 7, член 8, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 9, са засегнатите предприятия или обединения от предприятия. Комисията незабавно уведомява адресата за решението и дава възможност на адресата да посочи пред Комисията коя информация счита за обхваната от задължението за служебна тайна.
2.Адресат на всички други решения на Комисията, взети по силата на глави II, III, V, VI и IХ, е засегнатата държава членка. Комисията незабавно уведомява засегнатата държава членка за тези решения и дава възможност на тази държава членка да посочи пред Комисията коя информация счита за обхваната от задължението за служебна тайна.
Член 32
Публикуване на решения
1.Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз обобщено уведомление за решенията, които взема съгласно член 4, параграфи 2 и 3 и член 22 във връзка с член 23, параграф 1. В обобщеното уведомление се посочва, че копие от решението може да бъде получено на автентичната езикова версия или версии.
2.Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз решенията, които взема съгласно член 4, параграф 4, в тяхната автентична езикова версия. В Официален вестник, публикуван на езици, различни от автентичната езикова версия, автентичната езикова версия ще бъде придружена c пояснително резюме на езика на този Официален вестник.
3.Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз решенията, които взема съгласно член 8, параграфи 1 и 2 и член 9.
4.В случаите когато се прилагат член 4, параграф 6 или член 10, параграф 2, се публикува кратко уведомление в Официален вестник на Европейския съюз.
5.Съветът, като действа с единодушие, може да реши да публикува решенията в съответствие с член 108, параграф 2, трета алинея от ДФЕС в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 33
Разпоредби за прилагане
Комисията, като действа в съответствие с процедурата, установена в член 34, има правомощието да приеме разпоредби за прилагане относно:
а) формата, съдържанието и други подробности на уведомленията;
б) формата, съдържанието и други подробности на годишните доклади;
в) формата, съдържанието и други подробности на жалбите, подадени по силата на член 12, параграф 1 и член 24, параграф 2;
г) подробности относно сроковете и изчисляването на сроковете; и
д) размера на лихвата, посочена в член 16, параграф 2.
Член 34
Консултации с Консултативния комитет по държавна помощ
1.Преди да приеме всяка разпоредба за прилагане съгласно член 33 Комисията се консултира с Консултативния комитет по държавна помощ, създаден с Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета („Комитета“).
2.Консултациите с Комитета се провеждат на заседание, свикано от Комисията. Проектите и документите, които се разглеждат, се включват като приложение в уведомлението. Заседанието се провежда не по-рано от два месеца след изпращането на уведомлението. Този срок може да бъде съкратен при спешни случаи.
3.Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът представя становище по проекта в рамките на срока, който председателят може да определен в зависимост от спешността на въпроса, ако е необходимо чрез провеждане на гласуване.
4.Становището се записва в протокола. В допълнение всяка държава членка има право да поиска нейната позиция да се запише в протокола. Комитетът може да препоръча публикуването на становището в Официален вестник на Европейския съюз.
5.Комисията взема предвид в най-голяма степен становището, издадено от Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който неговото становище е било взето предвид.
Член 35
Отмяна
Регламент (ЕО) № 659/1999 се отменя.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.
Член 36
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.