Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори петчленен състав)
17 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на ДДС — Случаи на освобождаване — Член 135, параграф 1, букви б) — г) от Директива 2006/112/ЕО — Управление на кредита от страна на лицето, което го отпуска — Всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства — Сделки, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове — Прехвърляне на кредити — Услуги за управление, които прехвърлителят фактурира на приобретателя “
По дело T‑184/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия) с акт от 28 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 28 февруари 2025 г., в рамките на производство по жалба на
Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö
срещу
A Oy,
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав),
състоящ се от: N. Półtorak, председател, G. Hesse, G. Steinfatt (докладчик), D. Petrlík и I. Dimitrakopoulos, съдии,
генерален адвокат: M. Brkan,
секретар: V. Di Bucci,
предвид това, че на 18 март 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква а) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за A, от L. Ahopelto, пълномощник на А,
–за финландското правителство, от A. Laine, в качеството на представител,
–за Европейската комисия, от P. Carlin и I. Söderlund, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 февруари 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 135, параграф 1, букви б)—г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Служба за правна защита на получателите на данъчни приходи, Финландия) и дружеството A Oy по повод на искане за издаване на предварително данъчно становище как следва да се третират за целите на ДДС продадените на трето дружество кредити и свързаните с продадените кредити услуги за управление на кредити и обезпечения.
Правна рамка
Правото на Съюза
3 Член 2 от Директивата за ДДС гласи:
„1.Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
[…] в)доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
[…]“.
4 Член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
5 Съгласно текста на член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС:
„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.
6 Член 135, параграф 1 от Директивата за ДДС има следния текст:
„1.Държавите членки освобождават следните сделки:
[…] б)отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска;
в)договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита;
г)сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;
[…]“.
Финландското право
7 Уредбата на ДДС във Финландия се съдържа в Arvonlisäverolaki (1501/1993) (Закон за данъка върху добавената стойност 1501/1993) от 30 декември 1993 г., в сила от 1 юни 1994 г., изменен (наричан по-нататък „Законът за ДДС“).
8 Съгласно член 1, алинея 1, точка 1 от Закона за ДДС този данък се събира в полза на държавата при всяка продажба на стоки или услуги, извършена във Финландия в рамките на търговска дейност.
9 Съгласно член 18, алинея 2 от Закона за ДДС „продажба на услуга“ означава доставка на услуга или всякаква друга форма на извършване на услуга.
10 От член 41 от Закона за ДДС следва, че не се дължи ДДС при продажба на финансова услуга.
11 Член 42, алинея 1, точки 2 и 3 от Закона за ДДС гласи, че отпускането на кредит и другите форми на финансиране, както и управлението на кредита от страна на кредитодателя се смятат за финансови услуги.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 Дружеството A е централата на банката X и представителят на ДДС групата във Финландия на групата дружества Y. Групата Y продава основно освободени от ДДС финансови и застрахователни услуги.
13 Дружеството B е изцяло притежавано дъщерно дружество на A, но двете не са част от една и съща ДДС група.
14 Голяма част от отпусканите от дружеството A имотни кредити се продават на дружеството B на пазарна цена след усвояването на кредита. Възнаграждението е равно на непогасената от кредитополучателя сума по кредита и неплатените кредитни лихви, изтекли по договора към момента на прехвърлянето на кредита. По-голямата част от кредитите се продават на дружеството B в деня на отпускането си, когато все още няма изтекли лихви. В този случай цената е направо номиналната стойност на кредита. Ако се усвоява на вноски, кредитът може да бъде продаден след усвояването на първата вноска. Самото дружество B не отпуска имотни кредити, а ги купува от A.
15 Всички права и задължения по въпросните кредити преминават заедно с тях у дружеството B, считано от датата на прехвърлянето, за което впрочем не са необходими действия от страна на кредитополучателя.
16 Самото дружество B не се занимава с привличането и обслужването на клиенти или с управлението на купените кредити. Въпреки че кредитите се прехвърлят на дружеството B, управлението им продължава да се осъществява от дружеството A. През целия срок на кредита дружеството A урежда всички въпроси, възникващи в отношенията между кредитополучателите и дружеството B.
17 Управлението на продаваните от A на B кредити и на свързаните с тях обезпечения включва обслужването на клиентите кредитополучатели, както и проследяването и администрирането на прехвърлените кредити, например изчисляването на вноски, лихви и такси, различните изменения на кредитите и евентуално услугите по събиране на кредитите. Дружеството A взема решенията по въпроси като подновяването на кредита или продължаването на срока на кредита. Съдържанието на продаваните от A на B услуги за управление на кредити е същото, каквото би било, ако кредитите бяха останали у A.
18 Дружеството B се финансира до голяма степен чрез обезпечени облигации и чрез предоставяните му от А кредити и обезпечения. Дружеството А изпълнява всички задачи, свързани с издаването на облигациите, като продава тези услуги на B. По-голямата част от продаваните на B кредити служат за обезпечение на облигациите поне през определена част от срока си.
19 Услугите за управление на кредитите и обезпеченията, продавани от A на B, се заплащат в зависимост от направените за тях действителни месечни разходи. Възнаграждението се състои от действителните разходи и договорения марж печалба върху тях. Дружеството A фактурира услугите си на B въз основа на направените действителни разходи, увеличени с марж печалба.
20 Дружеството A подава искане до Keskusverolautakunta (Централна данъчна комисия, Финландия) за издаване на предварително становище как следва да се третират за целите на ДДС кредитите, които то продава на B, както и свързаните с тях услуги за управление на кредити и обезпечения.
21 Според предварителното становище, което Централната данъчна комисия издава на дружеството А, продажбите на кредити от A на B представляват освободени от ДДС финансови услуги по смисъла на член 41 и член 42, алинея 1, точка 2 от Закона за ДДС. Продаваните от A на B услуги по събиране на кредити пък са облагаеми с ДДС услуги по смисъла на член 1, алинея 1, точка 1 от Закона за ДДС. Колкото до услугите за управление на кредити и обезпечения, свързани с продаваните на B кредити, те представлявали управление на кредита от страна на лицето, което го отпуска, поради което били освободени от ДДС финансови услуги по смисъла на член 41 и член 42, алинея 1, точка 3 от Закона за ДДС.
22 Службата за правна защита на получателите на данъчни приходи подава жалба до Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия), запитващата юрисдикция, като моли предварителното становище да бъде отменено, доколкото в него се приема, че продаваните от А на В услуги за управление не се облагат с ДДС.
23 Запитващата юрисдикция се съмнява дали доставяните от A услуги за управление на кредити и обезпечения във връзка с кредити, които то е отпуснало, но след това е продало на друго дружество, могат да се считат за освободено от ДДС управление на кредити от страна на лицето, което ги отпуска по смисъла на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС. Ако не е така, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали доставяните от А услуги трябва да са освободени от ДДС като операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства по смисъла на член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, когато предоставяните от дружеството услуги за управление се отнасят до кредити, които служат за обезпечение на облигация, издадена от друга финансова институция. Ако и това не е така, тя си поставя въпроса дали доставяните от А услуги трябва да са освободени от ДДС като финансови услуги по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата.
24 При тези условия Korkein hallinto oikeus (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Когато дружество с дейност по финансиране продава на друга финансова институция кредитите, които отпуска на клиентите си, а след продажбата самото то продължава да ги управлява срещу възнаграждение, трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, който предвижда освобождаване на управлението на кредити от страна на лицето, което ги отпуска, да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая, в който след продажбата на тези кредити на другата финансова институция първото дружество продължава да управлява такива отпуснати от самото него кредити?
2)При отрицателен отговор на първия въпрос и ако управлението на кредити от първото дружество се отнася до кредити, които служат за обезпечение на издадена от друга финансова институция облигация, трябва ли член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, който се отнася до освобождаването на всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства, да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая, в който първото дружество управлява кредити, които служат за обезпечение на издадена от друга финансова институция облигация?
3)При отрицателен отговор на втория въпрос трябва ли член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, който се отнася до освобождаването на сделки, засягащи дългове, да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая, в който първото дружество управлява прехвърлени на друга финансова институция вземания?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
25 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на управлението на кредити се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от лицето, което е отпуснало тези кредити, а след това ги е прехвърлило и продължава да ги управлява възмездно за приобретателя.
26 Съгласно член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС държавите членки освобождават сделките по „отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска“.
27 От постоянната съдебна практика следва, че разпоредбите на правото на Европейския съюз трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствие между текстовете на дадена разпоредба на Съюза на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общия разум и целта на правната уредба, от която е част (вж. решения от 26 септември 2013 г., Комисия/Франция, C‑296/11, непубликувано, EU:C:2013:612, т. 49 и цитираната съдебна практика, и от 8 октомври 2020 г., United Biscuits (Pensions Trustees) и United Biscuits Pension Investments, C‑235/19, EU:C:2020:801, т. 46 и цитираната съдебна практика).
28 Що се отнася до езиковата формулировка на условието „от страна на лицето, което го отпуска“ в член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, тя не дава ясен отговор на въпроса кои лица трябва да имат право на освобождаването за управлението на кредити.
29 Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 18 от заключението си, текстът на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС на някои езици, например на гръцки („που τις χορήγησε“), френски („qui les a octroyés“) и нидерландски („die deze heeft verleend“), описва отпускането на кредитите с глагол, спрегнат в минало време. Затова текстът на тези езици може да сочи, че право на предвиденото в тази разпоредба освобождаване има лицето, което е предоставило сумата на кредита на кредитополучателя в миналото, в началото на договорното отношение. За разлика от това, в текста на разпоредбата на някои други езици, например на английски („the person granting it“), хърватски („koja ga odobrava“), румънски („care le acordă“) и словенски („ki kredit odobri“), съответстващият на „отпускам“ глагол е използван като сегашно причастие или в сегашно време. Съответно текстът на тези езици може да се разбира като отпращащ към качеството на лицето като кредитодател, тоест лицето, на което кредитите са били прехвърлени от другиго. Освен това използваните термини на немски („Kreditgeber“) и фински („luotonantaja“) могат да имат на тези езици и двете упоменати по-горе значения.
30 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се взема предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 10 септември 2014 г., Ben Alaya, C‑491/13, EU:C:2014:2187, т. 22 и цитираната съдебна практика).
31 Що се отнася до контекста на условието „от страна на лицето, което го отпуска“, както и до целите на правната уредба, от която е част това условие, следва да се отбележи, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване в член 135, параграф 1 от Директивата за ДДС, подлежат на стриктно тълкуване — тъй като тези случаи на освобождаване са изключения от общия принцип, че с ДДС се облага всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице — стига това тълкуване да не лишава освобождаването от действие, да е в съответствие с целите на освобождаването и да е съобразено с изискванията на принципа на данъчна неутралност (вж. решение от 17 декември 2020 г., Franck, C‑801/19, EU:C:2020:1049, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика).
32 Следва също така да се отбележи, че член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС освобождава с една и съща разпоредба „отпускането и договарянето на кредит“, от една страна, и „управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска“, от друга. Обвързването им по този начин показва, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася до управлението на кредити, което е свързано с отпускането на тези кредити. Целта му е да се гарантира, че освободени от ДДС ще са всички услуги, предоставяни в рамките на кредитното правоотношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 35 от заключението си. Този контекст и ограничението на обхвата на това освобождаване до услугите, извършвани „от страна на лицето, което го отпуска“, показват, че става дума за правоотношението между отпусналото кредита лице и кредитополучателя и че освобождаването не обхваща доставките, извършвани извън това правоотношение. В този смисъл стриктното тълкуване на изключението по член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС не допуска освобождаването да се прилага в случаи, при които тази връзка е отпаднала.
33 Същевременно в разглеждания тук случай, след като първоначалният кредитодател прехвърля вземанията си на трето лице приобретател, управлението на тези кредити вече не е част от първоначалното правоотношение, което е давало право на освобождаването, въпреки че управлението фактически се извършва пак от първоначалния кредитодател. Следователно подобна дейност представлява доставка на услуги, извършвана възмездно пряко в полза на третото лице приобретател.
34 Също така, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 34 и 35 от заключението си, следва да се вземе предвид обстоятелството, че с ограничаването на персоналния обхват на освобождаването на управлението на кредити законодателят на Съюза не е искал да осигури по-благоприятно данъчно третиране за външното възлагане на това управление на трети лица. Оттук следва, че посоченото освобождаване трябва да се разбира като обхващащо управлението на кредити, което се осъществява в рамките на съществуващото кредитно правоотношение между първоначалния кредитодател и кредитополучателя.
35 Това тълкуване намира потвърждение в целите на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС. Тези цели не налагат предвиденото в разпоредбата освобождаване да се прилага по отношение на управлението на кредити, когато това управление се осъществява от лицето, което е отпуснало кредити, но след това ги е прехвърлило на друго лице.
36 Всъщност от практиката на Съда следва, че крайната цел на освобождаването на финансовите сделки по член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977, стр. 1), и по член 135, параграф 1, букви б)—ж) от Директивата за ДДС се състои в това да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, както и да се избегне повишаване на разходите по потребителските кредити (решения от 19 април 2007 г., Velvet & Steel Immobilien, C‑455/05, EU:C:2007:232, т. 24, и от 10 март 2011 г., Skandinaviska Enskilda Banken, C‑540/09, EU:C:2011:137, т. 21; вж. също в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., DPAS, C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 46).
37 Като се има предвид, че случаите на освобождаване, предвидени в член 135, параграф 1, букви б)—ж) от Директивата за ДДС, възпроизвеждат без същностна промяна случаите на освобождаване, предвидени преди това в член 13, Б, буква г), точки 1—6 от Шеста директива 77/388, съдебната практика относно последните разпоредби запазва своята релевантност и при тълкуването на съответстващите им разпоредби от Директивата за ДДС (решение от 26 май 2016 г., Bookit, C‑607/14, EU:C:2016:355, т. 32).
38 Що се отнася до първата цел, а именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, Европейската комисия правилно изтъква, че тази цел не се засяга в случаи като разглеждания в главното производство, при които управлението на кредита се осъществява от лицето, което е отпуснало кредита, но след това го е прехвърлило на друго лице.
39 Всъщност трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, в общия случай възникват в отношенията между първоначалния кредитодател и кредитополучателя, в рамките на които може да е трудно да се отличи възнаграждението за отпускането на кредита — което е освободено от данъка — от възнаграждението за свързаните с това сделки по управление. Такива трудности обаче не съществуват в случаи като разглеждания в главното производство, при които управлението на кредита представлява отделна доставка, фактурирана от дружеството A на дружеството B въз основа на действителните разходи и договорен марж печалба. Това обстоятелство подкрепя тълкуването, че освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, не се простира по отношение на подобни външно възложени услуги за управление.
40 Тези съображения намират подкрепа в тълкуването на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС с оглед на втората цел, а именно да се избегне повишаване на разходите по потребителските кредити.
41 Първо, в случаи като разглеждания в главното производство — при които прехвърлилото кредитите дружество предоставя услугите си за управление на тези кредити на придобилото ги дружество, а не на кредитополучателите — тези услуги не се фактурират пряко на кредитополучателите. Затова не може съответният ДДС върху тях да се плаща пряко от кредитополучателите, които не са получателите на тези услуги.
42 Второ, макар да не е възможно да се изключи всяко непряко отражение на начисляването на ДДС за предоставяните от прехвърлителя на приобретателя услуги за управление на кредита върху разходите на кредитополучателите за финансиране, това все пак не означава автоматично пренасяне на съответния размер на ДДС в тежест на кредитополучателите. Рискът от прехвърляне на тези разходи върху кредитополучателя зависи в частност от специфичните условия на кредита, от маркетинговата и финансовата стратегия на съответните дружества и от конкурентната обстановка на пазара.
43 При всички положения всяко външно възлагане на управлението на кредитите може да има за последица повишаване на разходите, независимо дали услугите за управление ще се облагат с ДДС, или не.
44 Освен това от постоянната съдебна практика следва, че Директивата за ДДС трябва да се тълкува в съответствие с присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчна неутралност, който изисква икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да не бъдат третирани по различен начин при събирането на ДДС. Всяко действие на държавите членки във връзка със събирането на ДДС трябва да е съобразено с този принцип (вж. решения от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C‑419/14, EU:C:2015:832, т. 41 и цитираната съдебна практика, и от 7 април 2016 г., Degano Trasporti, C‑546/14, EU:C:2016:206, т. 21 и цитираната съдебна практика).
45 Както подчертава генералният адвокат в точка 36 от заключението си, продаваните на приобретателя на кредитите услуги за управление на кредити не би трябвало да се третират различно за целите на ДДС в зависимост от това дали доставчик на тези услуги е прехвърлителят, който първоначално е отпуснал кредита, или друго лице. Същевременно е очевидно, че във втория случай услугите за управление са облагаеми с ДДС.
46 По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на управлението на кредити не се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от лицето, което е отпуснало тези кредити, а след това ги е прехвърлило и продължава да ги управлява възмездно за приобретателя.
По втория въпрос
47 С втория си въпрос, зададен за случай на отрицателен отговор на първия, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че услугите за управление, предоставяни от лицето, което е отпуснало кредита, трябва да са освободени от ДДС, доколкото представляват операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства по смисъла на тази разпоредба, когато се отнасят до кредити, които служат за обезпечение на облигация, издадена от друга финансова институция.
48 Съгласно текста на член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС държавите членки освобождават сделките по „договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита“.
49 От преюдициалното запитване личи, че то се отнася главно до първата част на тази разпоредба, а именно до въпроса дали разглежданите услуги могат да се квалифицират като операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства по смисъла на член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС.
50 В това отношение следва да се констатира, че услугите, състоящи се в управление на кредити в полза на придобилото ги лице, за каквито става дума в настоящия случай, като такива не биха могли да се квалифицират като операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства по смисъла на член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС. Всъщност тези операции не биха могли да се приравняват на управлението на представляващи обезпечение кредити, още повече че единствената дейност по управление, която е спомената в тази разпоредба като една от освободените от данъка доставки, обхваща управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита.
51 Освен това управлението на кредити е изрично посочено в член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС. Както подчертава генералният адвокат в точка 44 от заключението си, прилагането на член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС по отношение на управлението на кредити би лишило от полезно действие ограничението на обхвата на освобождаването на управлението на кредити от ДДС, за което член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС предвижда, че се прилага само за лицето, което отпуска кредита.
52 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 135, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на операциите с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства не се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от отпусналото кредитите лице и отнасящи се до кредити, които служат за обезпечение на облигация, издадена от друга финансова институция, на която са прехвърлени тези кредити.
По третия въпрос
53 С третия си въпрос, зададен за случай на отрицателен отговор на втория, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на сделките, засягащи дългове, се прилага по отношение на управлението на прехвърлени на друго дружество кредити от страна на прехвърлителя.
54 Съгласно член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС държавите членки освобождават сделките, „засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове“.
55 От практиката на Съда следва, че сделките по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС спадат към сферата на финансовите сделки и се отнасят по-специално до платежни инструменти, чийто начин на функциониране включва прехвърляне на парични суми (вж. решение от 1 август 2025 г., Határ Diszkont, C‑427/23, EU:C:2025:596, т. 68 и цитираната съдебна практика).
56 Затова критерият, който позволява сделката, като последица от която се прехвърлят парични средства и се стига до правни и финансови изменения и която съответно попада в обхвата на освобождаването по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, да се разграничи от сделката, която няма такива последици и следователно не попада в обхвата на освобождаването, се състои в това дали с разглежданата сделка се прехвърля действително или потенциално собствеността върху разглежданите средства или като последица от нея се изпълняват специфичните и съществени функции на подобно прехвърляне (вж. решение от 1 август 2025 г., Határ Diszkont, C‑427/23, EU:C:2025:596, т. 71 и цитираната съдебна практика).
57 В настоящия случай в преписката по делото няма данни, които да сочат, че услугите за управление, отговарящи на даденото от запитващата юрисдикция описание, се състоят в прехвърляне на собствеността върху парични средства или че като последица от тях се изпълняват специфичните и съществени функции на подобно прехвърляне, така че подобни услуги не са сред засягащите дългове сделки по член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС.
58 Освен това, както следва от точка 51 по-горе, за да не бъде лишено от полезно действие ограничението на обхвата на освобождаването на управлението на кредити от ДДС — за което член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС предвижда, че се прилага само за лицето, което отпуска кредита — член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС не би могъл да се смята за приложим по отношение на управлението на кредитите.
59 Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на сделките, засягащи дългове, не се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от отпусналото кредитите лице и отнасящи се до кредити, прехвърлени на друга финансова институция.
По съдебните разноски
60 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори петчленен състав)
реши:
1)Член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в него освобождаване на управлението на кредити не се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от лицето, което е отпуснало тези кредити, а след това ги е прехвърлило и продължава да ги управлява възмездно за приобретателя.
2)Член 135, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в него освобождаване на операциите с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства не се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от отпусналото кредитите лице и отнасящи се до кредити, които служат за обезпечение на облигация, издадена от друга финансова институция, на която са прехвърлени тези кредити.
3)Член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в него освобождаване на сделките, засягащи дългове, не се прилага по отношение на услуги за управление на кредити, предоставяни от отпусналото кредитите лице и отнасящи се до кредити, прехвърлени на друга финансова институция.
Półtorak
Hesse
Steinfatt
Petrlík
Dimitrakopoulos
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 юни 2026 година.
Подписи
*Език на производството: фински.