Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

18 юни 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Член 5, точка 3 — Специална компетентност по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност — Място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие — Физически и юридически лица, които твърдят, че са накърнени техни права, свързани с личността, вследствие на предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията и в интернет — Международна компетентност на съдилищата на държава членка, различна от държавата, в която това съдържание е създадено — Място на настъпване на вредата — Център на интересите на тези лица — Съдържание, което включва елементи, позволяващи непряко идентифициране на лице в лично качество — Искане за приемане на мерки с цел отстраняване и предотвратяване на последиците от такова накърняване на права, както и за поправяне на неимуществените вреди “

По дело C‑232/25 [Idziski](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Najwyższy (Полша) с акт от 21 февруари 2025 г., постъпил в Съда на 27 март 2025 г., в рамките на производство по дело

Z.R.,

Ś. срещу

U., Z., при участието на:

Prokurator Regionalny w Krakowie,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin (докладчик), M. Gavalec и Z. Csehi, съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–за Z.R. и Ś., от M. Brzozowska-Pasieka, и J.A. Pasieka, radcowie prawni,

–за U. и Z., от P. Niezgódka, adwokat,

–за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–за Европейската комисия, от B. Ernst и J. Hottiaux, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 февруари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел I“) във връзка със съображения 11 и 12 от този регламент.

2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Z.R., физическо лице с местоживеене в Полша, и Ś., юридическо лице, установено в Полша, и от друга страна, U. и Z., установени в Германия съпродуценти на телевизионен сериал, по повод на твърдяно накърняване на права, свързани с личността, на Z.R. и Ś., вследствие на предаването на този сериал по телевизията и в интернет.

Правна уредба

Регламент „Брюксел I“

3 Съображения 11 и 12 от Регламент „Брюксел I“ гласят:

„(11)Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато основанието на спора или автономията на страните изисква или предполага различен свързващ фактор. […]

(12)Наред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие“.

4 Член 2, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5 Текстът на член 5, точка 3 от посочения регламент, съдържащ се в раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, от глава II, е следният:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…] 3)по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.

Регламент (ЕС) № 1215/2012

6 Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1) отменя и заменя Регламент „Брюксел I“.

7 Член 66 от Регламент № 1215/2012 гласи:

„1.Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани по отношение на автентични актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 10 януари 2015 г.

2.Независимо от член 80, разпоредбите на [Регламент „Брюксел I“] продължават да се прилагат към съдебни решения, постановени в рамките на образувани съдебни производства, към автентични актове, формално съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени или сключени преди 10 януари 2015 г., включени в приложното поле на посочения регламент“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

8 Z.R. е полски гражданин, който е бивш войник, участвал по време на Втората световна война в полска нелегална военна организация (наричана по-нататък „формированието X“), и бивш затворник в лагера Аушвиц-Биркенау. Той е отдаден на съхраняването на паметта на войниците от формированието X и на почитането на приноса на поляците за спасяването на еврейското население по време на тази война. Ś. е установено в Полша сдружение, което е юридическо лице и обединява бивши членове на това формирование. Неговият предмет на дейност е по-специално защитата на достойнството, доброто име, както и паметта на това формирование и на неговите членове.

9 U. и Z., са установени в Германия и са съпродуценти на телевизионен сериал в контекста на събитията от Втората световна война (наричан по-нататък „процесният сериал“). Този сериал е предаван по телевизията за първи път в Германия през 2013 г., а след това и в няколко други държави членки, включително в Полша. Достъпен е и в интернет.

10 Според Z.R. посоченият сериал представя войниците от формированието X като антисемити и националисти, които сътрудничат на нацистите по време на Холокоста. Представянето им по такъв начин накърнявало техните права, свързани с личността, по-специално правото на достойнство, на национална идентичност и на неподправена история.

11 На 19 ноември 2013 г. Z.R. и Ś. сезират Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков, Полша) с иск U. и Z. да бъдат осъдени да представят извинения по телевизионните канали в Полша и в другите държави членки, в които е предаван въпросният сериал, както и в интернет. Z.R. иска и да му бъде изплатено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 25 000 полски злоти (PLN) (около 5 750 евро).

12 U. и Z. повдигат възражение за липса на компетентност на полските съдилища, като поддържат, че само германските съдилища са компетентни да разгледат този иск. С определение от 18 юли 2016 г. Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков) отхвърля това възражение. Подадената срещу това определение жалба също е отхвърлена от Sąd Apelacyjny w Krakowie (Апелативен съд Краков, Полша).

13 Като се произнася по същество, с решение от 28 декември 2018 г. Sąd Okręgowy w Krakowie (Окръжен съд Краков) уважава частично искането на Z.R. и на Ś., като разпорежда по-специално да се представи извинение по полските и германските телевизионни канали, както и в интернет. Той разпорежда и да се заплати обезщетение на Z.R. в размер на 20 000 полски злоти (PLN) (около 4 700 евро) за претърпените от него неимуществени вреди.

14 Това решение е изменено с решение на Sąd Apelacyjny w Krakowie (Апелативен съд Краков) от 23 март 2021 г., с което частично се уважава искането на Ś., но се отхвърля изцяло искането на Z.R. Според този съд не е налице накърняване на честта на Z.R., тъй като липсва връзка, която да дава възможност той да бъде индивидуализиран като лицето, за което се отнасят сцените от посочения сериал, за които се твърди, че са клеветнически.

15 Всички страни сезират Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), който е запитващата юрисдикция, с касационни жалби срещу това решение на Sąd Apelacyjny w Krakowie (Апелативен съд Краков). Във връзка с това U и Z. изтъкват по-специално, че производството е опорочено, тъй като делото е разгледано по същество, въпреки че полските съдилища не са имали международна компетентност да го разгледат.

16 Запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува понятието за място, където е настъпило вредоносното събитие по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“.

17 На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи до каква степен даден съд може да има международна компетентност да разгледа иск за поправяне на цялата вреда, произтичаща от накърняване на права, свързани с личността, допуснато чрез предаването на сериал по телевизията. В това отношение, първо, тя иска да установи дали съдебната практика, произтичаща от решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685), относно накърняването на права, свързани с личността, допуснато чрез публикуването на информация в интернет, е релевантна и в случай на предаване на аудио-визуално съдържание по телевизията. Ако това е така, лицето, което счита, че е увредено от такова предаване, можело да предяви иск за отговорност за цялата твърдяна вреда пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.

18 Тя отбелязва по-специално, че предвид настоящото технологично развитие различните видове медии вече не се различават помежду си поради по обхвата на съответните си начини на предаване, доколкото едно и също съдържание често се публикува както по обичайния си начин на предаване, така и в интернет. Така например сериал, предаван по телевизията, бил достъпен и в интернет, и предаването на сериал по телевизията най-често било съпроводено от рекламна и информационна кампания в интернет. Освен това благодарение на развитието на технологиите за геоблокиране или геолокализиране, предаването на съдържание в интернет можело да се ограничи до определена територия и това съдържание можело е различно в зависимост от мястото, на което има достъп до него. Поради това запитващата юрисдикция изразява съмнения относно запазването на критерий, основан на техническата форма на предаването на съдържание в интернет или не, за да се определи международната компетентност на съдилищата на държавите членки. Да се приеме, че иск за поправяне на цялата вреда може да се предяви единствено в държавата членка, в която се намира центърът на интересите на ищеца, в единствената хипотеза, в която твърдяната вреда произтича от предаване в интернет, би означавало да се фрагментира спорът при наличието на едновременно онлайн и офлайн предаване. Подобно разрешение обаче не било съвместимо с изискванията за добро правораздаване.

19 Второ, в решение от 17 юни 2021 г., Mittelbayerischer Verlag (C‑800/19, EU:C:2021:489), Съдът уточнил, че съдът по местонахождението на центъра на интересите на ищеца, може да разгледа иск за отговорност за цялата твърдяна вреда само когато съдържанието обхваща „обективни и проверими елементи, позволяващи прякото […] или непряко идентифициране [на ищеца] в лично качество“. Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно начина, по който следва да се тълкуват тези критерии в положение като разглежданото по висящото пред нея дело. По-специално процесният сериал не позволявал да се установи индивидуално Z.R. и още по-малко Ś., доколкото ставало въпрос за фикция и не се отнасял пряко или косвено до съществуващи или съществували лица. Този сериал обаче описвал поведението на тясно определена група лица, която несъмнено се отнасяла до формированието X, на което Z.R. е бил член, а пък предметът на дейност на Ś. бил защитата на достойнството, доброто име и паметта именно на това формирование. По този начин можело да се счита, че Z.R. и Ś. са косвено идентифицирани.

20 Запитващата юрисдикция иска да се установи дали при липсата на идентифициране на ищеца в лично качество все пак би могло да се вземе предвид значението на съдържанието на посланието, което може да накърни неговите права, свързани с личността, в държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси. В този контекст запитващата юрисдикция счита, че когато това съдържание обективно е от голямо значение в дадена държава членка, създателят на това съдържание може разумно да очаква да бъде предявен иск пред съдилищата на тази държава членка. При това положение, като се има предвид целта, преследвана с член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“ във връзка със съображения 11 и 12 от него, последните съдилища биха могли да са компетентни по отношение на цялата твърдяна вреда.

21 На второ място, в случай че компетентността на полските съдилища е ограничена само до частта от твърдяната вреда, настъпила на полска територия, запитващата юрисдикция иска да се установи и дали някои от непаричните претенции на Z.R. и Ś. биха могли да попаднат в обхвата на тази компетентност. Всъщност в решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766), Съдът стеснил този вид компетентност, като приел, че искането за поправяне или заличаване на публикувано в интернет съдържание било неделимо, така че можело да бъде предявено само пред съдилищата на държавата, с която е свързана международната компетентност да се преценяват всички вреди, причинени от потенциалното накърняване на права, свързани с личността. Запитващата юрисдикция обаче посочва, че Z.R. и Ś. не искат процесният сериал да бъде заличен от интернет или повече да не се предава по телевизията. Те искат, от една страна, всяко предаване на този сериал да се предхожда от посочване на конкретна информация, и от друга страна, да се разпореди публикуването на подходящо изявление по полските и германските телевизионни канали, както и на уебсайтовете, на които се предава посоченият сериал.

22 При тези обстоятелства Sąd Najwyższy (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли член 5, точка 3 във връзка с съображения 11 и 12 от Регламент [„Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че по дело за накърняване на личностни права чрез съдържанието на филмово произведение съдилищата на държава членка, в която филмът е излъчен, различна от държавата членка, в която филмът е произведен, разполагат с международна компетентност да разгледат иск с предмет:

а)непарична престация с цел отстраняване на последиците от накърняването на личностните права, включително разпореждане да се направи съдържащо извинение изявление по телевизионните канали, на които филмът е излъчен, независимо от мястото на излъчване, и на интернет сайтове, а също и разпореждане преди всяко излъчване на филма, без значение от мястото на излъчване, да се помества изявление с подходящо съдържание, или

б)присъждане на парична сума (обезщетение) с цел поправяне изцяло на вредата, претърпяна във връзка с накърняването на личностните права, включително с разпространението (излъчването) на филма в други държави членки,

като се има предвид, че:

–центърът на интересите и местоживеенето (седалището) на ищците са в тази държава членка [на излъчване],

–ищците свързват накърняването на своите личностни права с начина на представяне във филма на войниците от войсково формирование на тази държава членка […], като единият от ищците е бивш войник от това войсково формирование, а другият е сдружение, което обединява бивши войници от същото войсково формирование и чиято цел по устав по-специално е съхраняването на паметта и историческата истина за формированието, както и на достойнството му,

–съдържанието на филма, включително начинът на представяне на войниците от посоченото войсково формирование […], в историческия, културния и обществения контекст има обективно значителна важност на територията на тази държава членка [на излъчване]?

2)При отрицателен отговор на [първия въпрос], трябва ли член 5, точка 3 във връзка със съображения 11 и 12 от Регламент [„Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че по дело за накърняване на личностни права чрез съдържанието на филмово произведение съдилищата на държава членка, в която филмът е излъчен, различна от държавата, в която филмът е произведен, разполагат с международна компетентност да разгледат иск с предмет:

а)непарична престация с цел отстраняване на последиците от накърняването на личностните права, извършено чрез излъчването на филма на територията на държавата членка, в която е предявен искът, включително разпореждане да се представи извинение в тази държава членка, както и разпореждане преди всяко излъчване на филма в тази държава да се помества изявление с подходящо съдържание, или

б)присъждане на парична сума (обезщетение) с цел поправяне на вредата, претърпяна във връзка с накърняването на личностните права вследствие на разпространението (излъчването) на филма в държавата членка, в която е предявен искът,

при отчитане, ако е необходимо, на обстоятелствата, посочени в първо, второ и трето тире от [първия въпрос]?“.

Производството пред Съда

23 Запитващата юрисдикция е поискала настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда или по реда на спешното преюдициално производство по член 107 от този процедурен правилник.

24 На 10 април 2025 г., по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, втори състав на Съда решава да не уважи искането за разглеждане на делото по реда на спешното преюдициално производство.

25 С определение от 22 май 2025 г., Idziski (C‑232/25, EU:C:2025:389), председателят на Съда решава да отхвърли искането на запитващата юрисдикция настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото производство по член 105 от Процедурния правилник. Същевременно, с оглед на естеството на делото и на значението на повдигнатите от него въпроси, със същото определение председателят на Съда постановява то да бъде разгледано с предимство съгласно член 53, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

26 Най-напред следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 80, първо изречение от Регламент № 1215/2012 той отменя и заменя Регламент „Брюксел I“, който от своя страна заменя Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последователните конвенции относно присъединяването на новите държави членки към тази конвенция. Следователно даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на някой от тези правни актове се отнася и за разпоредбите на останалите, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“. Впрочем такава еквивалентност съществува между, от една страна, член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“, и от друга страна, член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2025 г., Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, C‑34/24, EU:C:2025:936, т. 43 и цитираната съдебна практика).

27 От това следва, че изведеното от Съда тълкуване на последната разпоредба се отнася и за член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“.

28 На второ място, що се отнася до определянето на законодателството, приложимо ratione temporis към спора в главното производство, следва да се уточни, че член 66, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 предвижда, че Регламент „Брюксел I“ продължава да се прилага към съдебни решения, постановени в рамките на съдебни производства, образувани преди 10 януари 2015 г., които попадат в приложното поле на последния регламент.

29 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че ищците в главното производство са подали иска си пред полските съдилища на 19 ноември 2013 г. От това следва, както впрочем приема запитващата юрисдикция, че Регламент „Брюксел I“ е приложим ratione temporis към спора в главното производство.

По първия въпрос

30 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“ трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на физическо или юридическо лице, са компетентни да разгледат неговия иск за обезщетение за цялата вреда, която то твърди, че е претърпяло поради накърняване на права, свързани с личността, вследствие на предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията в няколко държави членки.

31 Тази юрисдикция иска да се установи и дали това се отнася и за положение, при което посоченото съдържание е предавано в интернет, но не дава възможност да се идентифицира, макар и непряко, това лице, въпреки че недвусмислено идентифицира тясно определена група, чиито членове представляват затворена категория лица, към която то може да бъде причислено.

32 Разпоредбата на член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“ предвижда, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

33 Следва да се припомни, че като дерогация от компетентността, предвидена в член 2, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, а именно тази на съдилищата на държавата членка, на територията на която е местоживеенето на ответника, която съставлява общото правило, правилото за специална компетентност по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност, залегнало в този член 5, точка 3, трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решения от 19 януари 1993 г., Shearson Lehman Hutton, C‑89/91, EU:C:1993:15, т. 14—16, и от 17 юни 2021 г., Mittelbayerischer Verlag, C‑800/19, EU:C:2021:489, т. 26).

34 Това правило за специална компетентност се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези съдилища за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса (решения от 16 юли 2009 г., Zuid-Chemie, C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 24, и от 21 декември 2021 г., Gtflix Tv, C‑251/20, EU:C:2021:1036, т. 24 и цитираната съдебна практика).

35 От практиката на Съда следва, че изразът „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, който се съдържа в член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“, се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда. При това положение това ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място. Тези две места могат да създадат съществена връзка от гледна точка на съдебната компетентност, тъй като всяко от тях може, в зависимост от обстоятелствата, да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация (вж. в този смисъл решения от 30 ноември 1976 г., Bier, 21/76, EU:C:1976:166, т. 15, 17, 24 и 25, и от 2 декември 2025 г., Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, C‑34/24, EU:C:2025:936, т. 47).

36 В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали при обстоятелства като тези по главното производство полските съдилища могат да приемат, че са компетентни въз основа на мястото на настъпване на твърдяната вреда.

37 В това отношение от постоянната практика следва, че що се отнася до искове за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от публикувана в печатно издание клеветническа статия, засегнатото лице може да предяви срещу издателя иск за обезщетение пред юрисдикциите на всяка държава членка, в която е била разпространена публикацията и където според засегнатото лице е било накърнено доброто му име. Всяко от тези съдилища обаче е компетентно само по отношение на вреди, причинени в неговата държава членка (вж. в този смисъл решения от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 33, и от 21 декември 2021 г., Gtflix Tv, C‑251/20, EU:C:2021:1036, т. 29).

38 Що се отнася обаче конкретно до интернет, Съдът е постановил, че в случай на твърдяно накърняване на права, свързани с личността, лицето, които счита, че е увредено, трябва и да може да сезира с иск за отговорност за поправянето на цялата причинена вреда съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси (вж. в този смисъл решения от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 52, и от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 32).

39 Съдът е уточнил, че като се има предвид, че възможността лицето, което счита, че е увредено, да сезира съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси, с иск за отговорност за цялата вреда, е обоснована в интерес на доброто правораздаване, а не за да се защити по-специално ищецът, не е от решаващо значение и въпросът дали последният е физическо или юридическо лице (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 38).

40 С оглед на така припомнената съдебна практика запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали изводите от решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685), припомнени в точка 38 от настоящото решение, са релевантни и по отношение на накърняване на права, свързани с личността, вследствие на предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията в няколко държави членки.

41 В това отношение следва да се припомни, че мястото на настъпване на вредата е мястото, където правопораждащият факт, който ангажира деликтната или квазиделиктната отговорност на извършителя, е породил вредоносните си последици по отношение на засегнатото лице (решение от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 28).

42 В случай обаче на накърняване на права, свързани с личността, на физическо или юридическо лице в международен план, свързано с предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията, накърняването на права се проявява в местата на предаване на това съдържание и където засегнатото лице твърди, че е било накърнено доброто му име (вж. по аналогия решение от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 29).

43 При тези обстоятелства физическо или юридическо лице трябва да може да предяви срещу продуцента на посоченото аудио-визуално съдържание иск за обезщетение пред съдилищата на всяка държава членка, в която то е било предавано и където засегнатото лице твърди, че е било накърнено доброто му име, като всяко от тези съдилища е компетентно само да разгледа иск за обезщетение за вредите, причинени в неговата държава членка.

44 При това положение телевизионното предаване на аудио-визуално съдържание в няколко държави членки трябва да се разграничава от предаването на такова съдържание в интернет. Всъщност онлайн публикуването на съдържание на уебсайт се различава по принцип от териториалното предаване на медия, тъй като по съществото си е насочено към повсеместното предаване на посоченото съдържание. Това съдържание може да бъде видяно незабавно от неограничен брой потребители навсякъде по света, независимо дали лицето, което го издава, е имало намерение то да бъде видяно извън държавата членка, в която това лице е установено, и извън неговия контрол (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 45).

45 Тези съображения не се прилагат по отношение на предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията. Всъщност такова предаване по принцип не е достъпно незабавно и в целия свят, а е териториално ограничено до географския район на приемане на телевизионния сигнал.

46 Изтъкнатото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че предаването и достъпността на произведение в интернет биха могли да се ограничат и до определена територия благодарение на развитието на технологиите за геоблокиране или геолокализиране, не може да постави под въпрос изложеното по-горе. Всъщност, дори да се предположи, че такова развитие на технологиите или друго подобно може да се окаже релевантно, за да се прецени дали е изпълнено условието аудио-визуалното съдържание, предавано в интернет, да е повсеместно, това развитие не засяга констатацията, че предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията не отговаря на това условие.

47 Посочените по-горе съображения не могат да бъдат поставени под въпрос и в посочената в акта за преюдициално запитване хипотеза, при която аудио-визуално съдържание се предава едновременно по телевизията и в интернет с мотива, че това би довело до фрагментиране на спора. Всъщност, макар произнасянето по различните аспекти на един и същ спор от различни съдилища да създава неудобства, ищецът все пак винаги може да предяви иск за отговорност за поправяне на цялата причинена вреда пред съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника или по мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, а именно седалището на продуцентите на процесния сериал (вж. по аналогия решения от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 32 и от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 43).

48 Следователно въз основа на критерия за привързване, отнасящ се до настъпването на вредата, в случай на твърдяно накърняване на личностни права на физическо или юридическо лице вследствие на предаване на съдържание по телевизията в няколко държави членки, съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на ищеца, не биха могли да са компетентни да разгледат искане за цялата твърдяна вреда. В замяна на това съдилищата на всяка държава членка, в която това съдържание е било предавано и където засегнатото лице твърди, че е било накърнено доброто му име, са компетентни да разгледат искане за обезщетение, предявено от това лице. Тази компетентност обаче е ограничена за всяко от тези съдилища до исковете за поправяне само на вредите, причинени съответно в тяхната държава членка.

49 На второ място, що се отнася до накърняване на права, свързани с личността, вследствие на предаване на аудио-визуално съдържание в интернет, запитващата юрисдикция иска да се установи дали съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на ищеца, са компетентни да разгледат искане за обезщетение за това накърняване на права, когато това съдържание не дава възможност да се идентифицира, макар и непряко, този ищец, въпреки че посоченото съдържание недвусмислено идентифицира тясно определена група, чиито членове представляват затворена категория лица, към която посоченият ищец може да бъде причислен.

50 В това отношение от практиката на Съда следва, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание включва обективни и проверими елементи, позволяващи прякото му или непряко идентифициране в лично качество (решение от 17 юни 2021 г., Mittelbayerischer Verlag (C‑800/19, EU:C:2021:489, т. 46).

51 Всъщност подобно изискване е необходимо, за да се осигури предвидимостта на предвидените в Регламент „Брюксел I“ правила за компетентност и правната сигурност, която той цели да гарантира, по-специално по отношение на издателя на съответното съдържание (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2021 г., Mittelbayerischer Verlag, C‑800/19, EU:C:2021:489, т. 37).

52 В случая процесният сериал, публикуван в интернет, разказва за поведението на тясно определена група лица, която според запитващата юрисдикция недвусмислено е групата, състояща се от членовете на формированието Х, сред които е и Z.R., а пък предметът на дейност на Ś. е защитата на достойнството, доброто име и паметта именно на това формирование, както тези и на членовете му.

53 Следва обаче да се отбележи, че обстоятелството, че това съдържание се отнася до тясно определена група лица, към която Z.R. би могъл да бъде причислен, не е достатъчно, за да даде възможност за непрякото му идентифициране в лично качество.

54 Всъщност, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че процесният сериал не дава възможност да се идентифицират индивидуално ищците в главното производство, доколкото става въпрос за фикция, която разказва за поведението на група от войници, членове на формированието Х, без да е възможно да се разпознае действителната самоличност на представените там членове.

55 С оглед обаче на целите за предвидимост на правилата за компетентност и правна сигурност, припомнени в точка 51 от настоящото решение, критерият, свързан с непрякото идентифициране на лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени с публикувано в интернет съдържание, изисква това лице да може да бъде идентифицирано със сигурност поради присъщи за него характеристики, които го отличават от всяко друго лице.

56 Да се приеме друго би означавало лицето, което публикува послание, накърняващо личностни права, да не е в състояние да установи кои са центровете на интереси на лицата, за които последното се отнася, нито да предвиди съответно пред кой съд може да бъде заведено дело срещу него. Всъщност, макар съдържанието на такова съобщение да се отнася само до тясно определена група лица, към която ищецът би могъл да бъде непряко причислен, съответните центрове на интереси на различните лица от тази група биха могли да се намират в различни държави членки.

57 За разлика от това, като тясно определена група, чиито членове представляват затворена категория лица, формированието X е недвусмислено пряко идентифицирано с процесния сериал, предаван в интернет. По този начин съдържанието на този сериал включва обективни и проверими елементи, които дават възможност пряко да се идентифицира тази група, като я отличават от всяка друга.

58 От това следва, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на юридическо лице, чиято основна задача е защитата на интересите на тясно определена група, чиито членове представляват затворена категория лица, е компетентен да разгледа предявен от това юридическо лице иск за отговорност за цялата твърдяна вреда, когато предаваното в интернет аудио-визуално съдържание включва обективни и проверими елементи, които дават възможност тази група да се идентифицира пряко или непряко, като я отличават от всяка друга.

59 Този извод отговаря на изискването за предвидимост, тъй като позволява както на ищеца, така и на ответника да идентифицира компетентните съдилища. В случая, що се отнася до U. и Z., продуценти на процесния сериал, доколкото този сериал е насочен конкретно към формированието Х, може да се предвиди, че иск за отговорност за поправяне на цялата причинена вреда ще бъде предявен пред съда по местонахождението на центъра на интересите на юридическото лице, чиято основна задача е да защитава интересите на това формирование.

60 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“ трябва да се тълкува в смисъл, че не е от компетентността на съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на физическо или юридическо лице, да разгледат неговия иск за обезщетение за цялата вреда, която то твърди, че е претърпяло поради накърняване на права, свързани с личността, вследствие на предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията в няколко държави членки. Това се отнася и за съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на физическо лице, когато посоченото съдържание е предавано в интернет, но не дава възможност да се идентифицира, макар и непряко, това лице, въпреки че недвусмислено идентифицира тясно определена група, чиито членове представляват затворена категория лица, към която то може да бъде причислено. За разлика от това съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на юридическо лице, чиято основна задача е да защитава интересите на тази група, са компетентни да разгледат неговия иск за обезщетение за цялата вреда, която то твърди, че е претърпяло поради накърняване на права, свързани с личността, вследствие на това предаване в интернет.

По втория въпрос

61 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“ трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държава членка, които са компетентни да разгледат само вредите, причинени в тяхната държава членка и произтичащи от твърдяно накърняване на права, свързани с личността, по повод на предаването на сериал в интернет и по телевизията, могат да разгледат иск срещу продуцента на този сериал, който има за предмет, от една страна, непарична престация с цел отстраняване и предотвратяване на последиците от такова накърняване на права и от друга страна, парично обезщетение с цел поправяне на неимуществените вреди, произтичащи от предаването на този сериал.

62 В случая запитващата юрисдикция посочва, че ищците в главното производство искат, от една страна, преди всяко предаване на процесния сериал да се посочи конкретна информация, независимо дали това предаване се извършва в интернет, или по телевизията. От друга страна, те искали да се разпореди публикуването на подходящо изявление по полските и германските телевизионни канали, както и в интернет. Освен това те искали на Z.R. да бъде изплатено обезщетение за поправяне на неимуществените вреди, претърпени вследствие на предаването на посочения сериал.

63 В това отношение следва да се припомни, че предвид повсеместния характер на публикуваните в уебсайт данни и информация, както и обстоятелството, че по принцип обхватът на тяхното разпространение е универсален, Съдът вече е постановил, че искането за поправяне на първите и за заличаване на втората е едно и неделимо. Следователно такова искане може да бъде отправено само до една юрисдикция, компетентна да разгледа искане за поправяне на цялата вреда, а не до юрисдикция, която няма такава компетентност (решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan, C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48, и от 21 декември 2021 г., Gtflix Tv, C‑251/20, EU:C:2021:1036, т. 32).

64 За разлика от това Съдът е приел, че доколкото искането за обезщетение не е единно и неделимо, ищецът може да предяви иск пред съдилищата на всяка държава членка, които са компетентни да разгледат част от вредата, причинена на територията на тяхната държава членка, с цел частично обезщетение, ограничено само до причинената в тази държава членка вреда (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Gtflix Tv, C‑251/20, EU:C:2021:1036, т. 35 и 43).

65 От изложеното по-горе следва, че съдилищата на всяка държава членка, които са компетентни да разгледат само вредата, причинена на територията на тяхната държава членка, могат да разглеждат само делими искания за обезщетение. В този смисъл такива искания могат да имат за цел да поправят или да предотвратят само вредата, причинена в държавата членка на сезирания съд, а последиците им трябва да се ограничат до територията на тази държава членка.

66 Следователно в случая, що се отнася само до вредите, произтичащи от твърдяно накърняване на права, свързани с личността, по повод на предаването на сериал по телевизията, искът, предявен от ищците в главното производство пред полските съдилища, може да е в съответствие с правилото за компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“, стига с иска си тези ищци да искат само обезщетение за вредите, които считат, че са претърпели единствено на полска територия, или да предотвратят настъпването им.

67 Що се отнася само до вредите, произтичащи от твърдяно накърняване на права, свързани с личността, по повод на предаването на сериал в интернет, с оглед на отговора на първия въпрос вторият преюдициален въпрос е релевантен само по отношение на физическо лице като Z.R. Искът, предявен от последния пред полските съдилища с предмет парично обезщетение, може да е в съответствие с правилото за компетентност, предвидено в член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“, стига предметът на този иск да е в съответствие с посочените в предходната точка граници. За разлика от това не е от компетентността на тези съдилища да разгледат иск, предявен от физическо лице като Z.R., с предмет непарична престация с цел поправяне на данни от посочения сериал, публикувани онлайн.

68 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент „Брюксел I“ трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държава членка, които са компетентни да разгледат само вредите, причинени в тяхната държава членка и произтичащи от твърдяно накърняване на права, свързани с личността, по повод на предаването на сериал по телевизията, могат да разгледат иск срещу продуцента на този сериал, който има за предмет, от една страна, непарична престация с цел отстраняване и предотвратяване на последиците от такова накърняване на права, и от друга страна, парично обезщетение с цел поправяне на неимуществените вреди, произтичащи от предаването на този сериал. Това се отнася и за иск срещу този продуцент с предмет парично обезщетение с цел поправяне на неимуществените вреди, произтичащи от предаването на този сериал в интернет. За разлика от това не е от компетентността на тези съдилища да разгледат иск срещу посочения продуцент с предмет непарична престация с цел поправяне на данни от посочения сериал, публикувани онлайн.

По съдебните разноски

69 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че

не е от компетентността на съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на физическо или юридическо лице, да разгледат неговия иск за обезщетение за цялата вреда, която то твърди, че е претърпяло поради накърняване на права, свързани с личността, вследствие на предаването на аудио-визуално съдържание по телевизията в няколко държави членки. Това се отнася и за съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на физическо лице, когато посоченото съдържание е предавано в интернет, но не дава възможност да се идентифицира, макар и непряко, това лице, въпреки че недвусмислено идентифицира тясно определена група, чиито членове представляват затворена категория лица, към която то може да бъде причислено. За разлика от това съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на юридическо лице, чиято основна задача е да защитава интересите на тази група, са компетентни да разгледат неговия иск за обезщетение за цялата вреда, която то твърди, че е претърпяло поради накърняване на права, свързани с личността, вследствие на това предаване в интернет.

2)Член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001

трябва да се тълкува в смисъл, че

съдилищата на държава членка, които са компетентни да разгледат само вредите, причинени в тяхната държава членка и произтичащи от твърдяно накърняване на права, свързани с личността, по повод на предаването на сериал по телевизията, могат да разгледат иск срещу продуцента на този сериал, който има за предмет, от една страна, непарична престация с цел отстраняване и предотвратяване на последиците от такова накърняване на права, и от друга страна, парично обезщетение с цел поправяне на неимуществените вреди, произтичащи от предаването на този сериал. Това се отнася и за иск срещу този продуцент с предмет парично обезщетение с цел поправяне на неимуществените вреди, произтичащи от предаването на този сериал в интернет. За разлика от това не е от компетентността на тези съдилища да разгледат иск срещу посочения продуцент с предмет непарична престация с цел поправяне на данни от посочения сериал, публикувани онлайн.

Подписи

*Език на производството: полски.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.