Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

18 юни 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Директива 2003/6/ЕО — Член 3 — Регламент (EС) № 596/2014 — Член 10 — Незаконно разкриване на вътрешна информация — Злоупотреба с вътрешна информация и пазарна злоупотреба — Финансови услуги — Член 21 — Разкриване или разпространяване на информация в медиите — Разкриване от политик на вътрешна информация в медиите — Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. — Член 10 — Член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване — Член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права — Тълкуване и ограничаване на упражняването на тази свобода “

По дело C‑376/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) с акт от 8 май 2024 г., постъпил в Съда на 28 май 2024 г., в рамките на производство по дело

MT, срещу

Comité de direction de l’Autorité des Services et des Marchés Financiers (FSMA),

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, M. Condinanzi (докладчик), N. Jääskinen и R. Frendo, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: M. Siekierzyńska, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 май 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за MT, от J. Bourtembourg, J. Uyttendaele и M. Uyttendaele, адвокати,

–за Comité de direction de l’Autorité des Services и des Marchés Financiers (FSMA), от X. Dieux, адвокат,

–за Европейската комисия, от C. Auvret, G. Goddin и G. von Rintelen, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 септември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, от една страна, на член 3 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (ОВ L 96, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210), и от друга страна, на членове 10 и 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ L 173, 2014 г., стр. 1), във връзка с членове 11 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и принципа на равенство.

2 Запитването е отправено в рамките на спор между MT и Comité de direction de l’Autorité des Services et des Marchés Financiers (FSMA) (Управителен съвет на Надзорен орган за финансовите услуги и пазари), по повод на решението да се наложи на MT глоба за това, че е съобщил на журналисти вътрешна информация относно намерението на белгийската държава да продаде на PostNL, установено в Нидерландия, част от дяловото си участие в капитала на Bpost — публичноправно акционерно дружество и основен оператор в пощенския сектор в Белгия, над 50 % от чийто капитал се притежава от белгийската държава и чиито акции се търгуват на фондовата борса Euronext в Брюксел (Белгия).

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2003/6

3 Съображения 2, 12 и 44 от Директива 2003/6 гласят:

„(2)Един интегриран и ефективен финансов пазар изисква интегритет на пазара. Гладкото функциониране на пазарите на ценни книжа и доверието на обществеността в тези пазари са необходими предпоставки за икономически растеж и за благоденствие. Пазарните злоупотреби вредят на интегритета на финансовите пазари и разколебават доверието на обществеността в ценните книжа и в деривативните инструменти.

[…] (12)Понятието „пазарна злоупотреба“ обхваща търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара. Целта на законодателство, насочено срещу търговията с вътрешна информация, е същата като тази на законодателство, насочено срещу манипулирането на пазара: да се гарантира интегритетът на финансовите пазари на Общността и да се укрепи доверието на инвеститорите в тези пазари. […]

[…] (44)Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от [Хартата], по-конкретно от член 11 от нея, и от член 10 на [ЕКПЧ]. В това отношение настоящата директива по никакъв начин не е пречка държавите членки да прилагат техните конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите“.

4 Член 1 от тази директива предвижда:

„За нуждите на настоящата директива:

1)„Вътрешна информация“ означава точна информация, която не е била направена публично достояние, която се отнася пряко или косвено до един или повече емитенти на финансови инструменти или до един или повече финансови инструменти и която, ако бъде направена публично достояние, би могла да повлияе чувствително на курса на съответните финансови инструменти или на курса на деривативните финансови инструменти, които са свързани с тях.

[…]“.

5 Съгласно член 2 от посочената директива:

„1.Държавите членки забраняват на всяко от лицата, посочени във втора алинея, които разполагат с вътрешна информация, да използват тази информация, когато придобиват или продават или когато се опитват да придобият или да продадат за тяхна собствена сметка или за чужда сметка, или пряко или косвено, финансовите инструменти, за които се отнася тази информация.

Първа алинея се прилага по отношение на всяко лице, което разполага с такава информация:

а)поради качеството си на член на ръководните, управителните или надзорните органи на емитента; или

б)поради своето участие в капитала на емитента; или

в)поради достъпа до информация, който има поради работата си, професията си или функциите си; или

г)поради своята престъпна дейност.

[…]“.

6 Член 3 от същата директива предвижда:

„Държавите членки забраняват на всички лица, за които се отнася забраната по член 2:

а)да съобщават вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции;

б)да склоняват или препоръчват на друго лице да придобие или да продаде, или да придобие или да продаде чрез друго лице, въз основа на вътрешна информация финансовите инструменти, за които се отнася тази информация“.

7 Директива 2003/6 е отменена с Регламент № 596/2014, считано от 3 юли 2016 г.

Регламент № 596/2014

8 Съображения 2, 7, 23, 24 и 77 от Регламент № 596/2014 гласят:

„(2)Един интегриран, ефикасен и прозрачен финансов пазар изисква лоялни пазарни отношения. Безпроблемното функциониране на пазарите на ценни книжа и доверието на обществеността в тези пазари са необходими предпоставки за икономически растеж и благоденствие. Пазарната злоупотреба вреди на целостта на финансовите пазари и разколебава доверието на обществеността в ценните книжа и в дериватите.

[…] (7)Пазарната злоупотреба е понятие, което обхваща неправомерно поведение на финансовите пазари и за целите на настоящия регламент, следва да се приема като състоящо се от злоупотреба с вътрешна информация, незаконно разкриване на вътрешна информация и манипулиране на пазара. Подобно поведение възпрепятства пълната и подходяща прозрачност на пазара, което е необходима предпоставка за търговия при всички стопански субекти на интегрираните финансови пазари.

[…] (23)Основните характеристики на злоупотребата с вътрешна информация се състоят в получаването чрез вътрешна информация по несправедлив начин на предимство, което е в ущърб на трети страни, които не разполагат с тази информация, и следователно в подкопаването на целостта на финансовите пазари и разколебаването на доверието на инвеститорите. Следователно забраната за злоупотреба с вътрешна информация следва да се прилага, когато лице, което е в притежание на вътрешна информация, получава по нелоялен начин предимство от извлечената благодарение на тази информация полза, чрез сключване на сделки въз основа на тази информация, като придобива или се разпорежда с финансови инструменти, до които се отнася тази информация, като се опитва да ги придобие или да се разпореди с тях, като отменя или изменя или се опитва да отмени или измени нареждане за придобиване или разпореждане с такива финансови и инструменти, за собствена сметка или за сметка на трета страна, пряко или косвено. […]

(24)[…] Въпросът дали дадено лице е нарушило забраната за злоупотреба с вътрешна информация или извършва опит за злоупотреба с вътрешна информация следва да се анализира в контекста на целта на настоящия регламент, а именно защитата на целостта на финансовия пазар и укрепването на доверието на инвеститорите, което от своя страна се основава върху уверението, че инвеститорите са поставени на равна основа и са защитени срещу злоупотреба с вътрешна информация.

[…] (77)Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите, признати в [Хартата]. Съответно настоящият регламент следва да бъде тълкуван и прилаган в съответствие с тези права и принципи. По-специално когато настоящият регламент се позовава на правилата за свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, както и на правилата или кодексите, уреждащи журналистическата професия, тези свободи следва да се вземат предвид, както са гарантирани в [Европейския съюз] и в държавите членки и признати съгласно член 11 от Хартата и други приложими разпоредби“.

9 Член 1 от този регламент предвижда:

„Настоящият регламент установява обща регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), както и мерки за предотвратяване на пазарна злоупотреба, за да се гарантира целостта на финансовите пазари в Съюза и да се укрепи защитата на инвеститорите и доверието в тези пазари“.

10 Член 7 от посочения регламент е озаглавен „Вътрешна информация“ и предвижда в параграфи 1 и 4:

„1.За целите на настоящия регламент вътрешната информация се състои от следните видове информация:

а)точна информация, която не е била направена публично достояние, свързана пряко или косвено с един или повече емитенти или с един или повече финансови инструменти и която, ако бъде направена публично достояние, би могла да повлияе чувствително върху цената на тези финансови инструменти или на свързаните с тях дериватни финансови инструменти;

[…] 4.За целите на параграф 1 информация, която, ако бъде направена публично достояние, би могла да има значително въздействие върху цената на финансови инструменти, дериватни финансови инструменти, свързани спот договори за стоки или продавани на търг продукти, основани на квоти за емисии, означава информацията, която разумен инвеститор вероятно би използвал като част от мотивите за своите инвестиционни решения.

[…]“.

11 Член 10 от същия регламент е озаглавен „Незаконно разкриване на вътрешна информация“ и предвижда:

„1.За целите на настоящия регламент незаконното разкриване на вътрешна информация възниква, когато дадено лице разполага с такава информация и я разкрива на кое да е друго лице, освен когато разкриването е извършено при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения.

[…] 2.За целите на настоящия регламент последващото разкриване на препоръки или склоняване […], се счита за незаконно разкриване на вътрешна информация по настоящия член, когато лицето, разкриващо препоръката или склоняването, знае или е следвало да знае, че те се основават на вътрешна информация“.

12 Съгласно член 14 от Регламент № 596/2014, озаглавен „Забрана за злоупотреба с вътрешна информация и за незаконно разкриване на вътрешна информация“:

„Никое лице няма право:

а)да участва или да се опитва да участва в злоупотреба с вътрешна информация;

б)да препоръчва или склонява друго лице да участва в злоупотреба с вътрешна информация; или

в)незаконно да разкрива вътрешна информация“.

13 Член 21 от този регламент, озаглавен „Разкриване или разпространяване на информация в медиите“, гласи:

„За целите на прилагането на член 10, […] когато информацията се разкрива или разпространява и когато препоръките се изготвят или разпространяват за целите на журналистическата дейност или друга форма на публикуване в медиите, такова разкриване или разпространяване на информация се оценява, като се вземат предвид правилата за свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, и правилата или кодексите за журналистическата професия, освен ако:

а)засегнатите лица или лицата, тясно свързани с тях, извличат пряко или косвено предимства или печалба от разкриването или разпространяването на въпросната информация; или

б)разкриването или разпространяването е извършено с намерението да се въведе в заблуждение пазарът по отношение на предлагането, търсенето или цената на финансови инструменти“.

Белгийско право

14 Loi relative à la surveillance du secteur financier et aux services financiers (Закон за надзора върху финансовия сектор и финансовите услуги) от 2 август 2002 г. (Moniteur belge от 4 септември 2002 г., стр. 39121), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 2 август 2002 г.“), транспонира в белгийското право Директива 2003/6, както и Директива 2003/124/ЕО на Комисията от 22 декември 2003 година за прилагане на Директива № 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно определението и публичното оповестяване на вътрешна информация и относно определението за манипулиране на пазара (ОВ L 339, 2003 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 243).

15 Член 2, точка 14 от този закон определя „вътрешната информация“ по следния начин:

„[…] всяка информация, която не е била направена публично достояние, която има точен характер и е свързана пряко или косвено с един или повече емитенти на финансови инструменти или с един или повече финансови инструменти и която, ако бъде направена публично достояние, би могла да повлияе чувствително върху цената на тези финансови инструменти или на свързаните с тях дериватни финансови инструменти;

[…] Счита се, че дадена информация може да има значително въздействие върху цената на финансови инструменти или на свързани с тях дериватни финансови инструменти, когато разумен инвеститор вероятно би използвал тази информация като част от мотивите за своите инвестиционни решения.

Посочената в алинеи 1, 2 и 3 информация се смята, че е „точна“, ако тя посочва набор от обстоятелства, които съществуват или които основателно може да се очаква, че ще настъпят, или посочва събитие, което е настъпило или за което основателно може да се очаква, че ще настъпи и когато такава информация е дотолкова конкретна, че позволява да се направи заключение относно възможното въздействие на този набор от обстоятелства или на това събитие върху цените на съответните финансови инструменти или свързаните с тях дериватни финансови инструменти“.

16 Член 25, параграф 1 от посочения закон предвижда:

„1.Забранява се на всички лица:

1°които разполагат с информация, за която знаят или е трябвало да знаят, че представлява вътрешна информация:

а)да придобиват или продават, или да се опитват да придобият или да продадат за своя собствена сметка или за чужда сметка, пряко или косвено, финансовите инструменти, за които се отнася тази информация;

б)да съобщават такава информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции;

в)да склоняват или препоръчват на трето лице да придобие или да продаде, или да придобие или да продаде чрез друго лице, въз основа на вътрешна информация финансовите инструменти, за които се отнася тази информация;

[…] 4°да разпространяват информация или слухове чрез медиите, интернет или по какъвто и да е друг начин, които дават или могат да дадат фалшиви или измамни указания за финансови инструменти, когато лицата са знаели или е следвало да знаят, че информациите са били фалшиви или измамни.

Когато става въпрос за журналисти, действащи в изпълнение на техните професионални задължения, това разпространение на сведения трябва да бъде оценено като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

17 От акта за преюдициално запитване е видно, че MT, който е белгийски политик и член на социалистическата партия, е бил министър по въпросите на публичните предприятия в белгийското федерално правителство от януари 2013 г. до октомври 2014 г. Към момента на настъпване на фактите по главното производство MT е бил по-специално генерален секретар на Union nationale des Mutualités socialistes — Solidaris (UNMS) (Националния съюз на социалистическите взаимоспомагателни дружества — Solidaris (UNMS) и влиятелен член на социалистическата партия, която става опозиционна политическа партия след парламентарните избори от 25 май 2014 г.

18 През 2015 г. белгийското правителство изразява желанието си да намали дяловото участие на държавата в капитала на публичните предприятия на по-малко от 50 %, което е довело до парламентарен дебат и до приемането на Закон за изменение на Закона от 21 март 1991 г. за преструктуриране на определени публични предприятия, от 16 декември 2015 г. (Moniteur belge от 12 януари 2016 г., стр. 763), който позволява приватизацията на самостоятелни публични предприятия, търгувани на борсата, като Bpost.

19 В приложение на този закон на 11 май 2016 г. по време на редовните и извънредни общи събрания на акционерите на Bpost уставът на последното е изменен, за да позволи приватизацията на това предприятие. На 12 май 2016 г. коментирайки резултата от тези събрания на акционерите, един белгийски ежедневник се позовава на „приватизацията на Bpost“.

20 На 27 май 2016 г., в отговор на въпрос, поставен по време на радиопредаване на RTBF, МТ посочва, че предстои Bpost да загуби статута си на публично предприятие и обявява, че „държавата ще продаде част от акциите си“, че „наистина става въпрос за часове“ и че загубата на статута на публично предприятие ще настъпи в рамките на сделка по сливане с друг европейски пощенски оператор, тъй като се водят преговори за продажбата на 10 % от акциите на Bpost на нидерландския пощенски оператор PostNL.

21 MT потвърждава и допълва тази информация същия ден пред журналист от интернет портала www.lavenir.net и по време на интервю, публикувано във вестник „Le Soir“, като отново се позовава на проекта за прехвърляне от белгийската държава на част от дяловото ѝ участие в капитала на Bpost и като уточнява, че това участие след сделката по прехвърляне ще бъде от порядъка на 30—40 %.

22 Към 27 май 2016 г. според акта за преюдициално запитване е съществувала действителна вероятност за предстоящата приватизация на белгийската пощенска служба поради напредъка на текущите поверителни преговори с нидерландския пощенски оператор PostNL. Освен това съгласно графика на преговарящите страни се е предвиждало на 6 юни 2016 г. да се публикува прессъобщение, в което се обявява финализирането на разглежданата сделка.

23 След изявленията на MT обаче Bpost, чиито акции се търгуват на фондовата борса Euronext в Брюксел, незабавно е поискало от FSMA да преустанови търговията с акциите му, вследствие на което преговорите между Bpost и PostNL относно евентуалното им сливане са прекратени и това сливане не е осъществено.

24 В този контекст на 28 юли 2016 г. управителният съвет на FSMA решава да започне разследване във връзка с изявленията на MT в медиите. В резултат на това разследване Комисията по санкциите на FSMA приема няколко предварителни решения, които са били обжалвани от MT, като всички жалби са били отхвърлени.

25 С решение от 11 май 2023 г. Комисията по санкциите на FSMA установява, че в нарушение на член 25, параграф 1, точка 1°, буква b) от Закона от 2 август 2002 г. MT е съобщил вътрешна информация извън изпълнението на работата си, на професията си или на функциите си, и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 12 500 евро.

26 MT обжалва това решение пред Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия), който е запитващата юрисдикция, като изтъква главно, че е изразил мнение в медиите в качеството си на политик, за да защити бъдещето на публичния сектор и да инициира демократичен дебат в това отношение. По-специално той се позовава на изключението, предвидено в член 21 от Регламент № 596/2014 относно разпространяването или разкриването на информация в медиите, поддържа, че е действал в рамките на нормалните условия на изпълнение на функциите си като бивш министър по въпросите на публичните предприятия и че това разкриване е било необходимо за изпълнението на задачата му на член на опозиционна политическа партия. Освен това той поддържа, че не е извлякъл никакво предимство от посоченото разкриване и че не е имал намерение да манипулира пазарите. Накрая, той твърди, че всяко ограничение на свободата на изразяване на мнение и на свободата на печата, гарантирани в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ, трябва да се тълкува стриктно.

27 От своя страна управителният съвет на FSMA изтъква, че дори да се приеме, че член 21 от Регламент № 596/2014 не се прилага само за професионалните журналисти, възможността за прилагане на предвиденото в този член 21 изключение е ограничена до лицата, които упражняват дейност или професия, аналогична на журналистиката, и че такова изключение не може да се разпростре и по отношение на изказванията на политици. Управителният съвет на FSMA добавя, че във всеки случай въпросното разкриване не е било нито необходимо, нито пропорционално на целта да се предизвика публично обсъждане относно приватизацията на белгийските публични предприятия и че е било възможно да се предизвика такова обсъждане с други средства, различни от това разкриване. Освен това той счита, че за да се позове на изключението от забраната за разпространяване или разкриване на вътрешна информация в рамките на работа, професия или функция, трябва да съществува тясна връзка между това разпространяване или разкриване и разглежданата работа или функция, а настоящият случай не е такъв.

28 Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 3 от Директива 2003/6, така и член 10 от Регламент № 596/2014 предвиждат дерогация от общата забрана за разпространяване или разкриване на вътрешна информация, когато това разпространяване или разкриване се извършва „при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения“.

29 Тази юрисдикция иска да се установят границите на свободата на изразяване на политик като MT и отбелязва, че в случая последният не е извлякъл никакво финансово предимство от разкриването в пресата на вътрешна информация и е разкрил такава информация единствено с цел да предизвика публично обсъждане. Посочената юрисдикция поставя по-специално въпроса дали член 21 от Регламент № 596/2014 е приложим по отношение на MT като по-благоприятна разпоредба от предвидените в Директива 2003/6, доколкото той твърди, че е действал в рамките на функциите си на бивш министър и в качеството си на член на опозиционна партия, и при това с цел да предупреди обществеността за проект за приватизация на водещо публично предприятие. В по-общ план запитващата юрисдикция иска да се установи дали MT може да се позове на изключението от забраната за разкриване на вътрешна информация, когато такова разкриване е извършено в рамките на неговите функции, като се има предвид, че макар функциите му обичайно да не включват такова разкриване в медиите, то е извършено с цел да се предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес.

30 Поради това запитващата юрисдикция счита, че разрешаването на спора в главното производство зависи от тълкуването по-специално на член 3 от Директива 2003/6, както и на членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014.

31 При тези обстоятелства Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд, Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от [Хартата], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска […] публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?

2)Трябва ли член 21 от Регламент [№ 596/2014], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска […] публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?“.

По преюдициалните въпроси

32 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Може също да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (вж. в този смисъл решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 26 март 2026 г., Isergartler, C‑618/24, EU:C:2026:251, т. 24).

33 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, буква а) от Директива 2003/6, доколкото позволява съобщаването на вътрешна информация в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата, на професията или на функциите, във връзка с членове 11 и 52 от Хартата, член 10 от ЕКПЧ, както и принципа на равенство, трябва да се тълкува в смисъл, че забранява разкриването или разпространяването на вътрешна информация в медиите от политик с цел да критикува текуща сделка по приватизация на публично предприятие и да иска публично осъждане по въпрос от общ интерес. Член 3, буква а) от Директива 2003/6, приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, съответства на член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014.

34 Като се има предвид, че Директива 2003/6 е отменена и заменена с Регламент № 596/2014, считано от 3 юли 2016 г., и че последният въвежда, по-специално в член 21 от него относно разкриването или разпространяването на информация в медиите, специален режим, когато разкриването се извършва „за целите на журналистическата дейност или друга форма на публикуване в медиите“, който според запитващата юрисдикция е по-малко строг от предвидения в посочената директива, с втория си въпрос тази юрисдикция иска по същество да се прецени дали такъв по-благоприятен режим би могъл да се приложи към фактите по главното производство, дали този член 21 се прилага за разкриването или разпространяването на вътрешна информация в медиите от политик.

35 Що се отнася обаче до въпроса дали разпоредбите на член 21 от Регламент № 596/2014 са по-малко строги в посочената област от предвидените в Директива 2003/6, така че биха могли да са приложими към спора в главното производство поради прилагането с обратна сила на по-благоприятния закон (lex mitior), гарантирано в член 49, параграф 1 от Хартата, Съдът вече е постановил, че този въпрос зависи от начина, по който следва да се тълкува посоченият член 21. Съдът констатира и че член 10 от този регламент съответства на член 3, буква а) от Директива 2003/6 и поради това не може да се разглежда сам по себе си като предвиждащ по-леко правило от предвиденото в последната разпоредба, като добавя, че от препращането към член 10 в член 21 следва, че разпоредбите на тези членове са тясно свързани така че не могат да се прилагат отделно. При тези условия въпросът за приложимостта на членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014 в главното производство спада към разглеждането по същество на преюдициалните въпроси (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 59 и 60).

36 С оглед на гореизложеното не изглежда изключено делото в главното производство да попада в приложното поле на член 10 от Регламент № 596/2014, а не на член 3 от Директива 2003/6.

37 Ето защо следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, буква а) от Директива 2003/6, член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014 и член 21 от този регламент във връзка с членове 11 и 52 от Хартата, член 10 от ЕКПЧ и принципа на равенство, трябва да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация в медиите от политик, за да се критикува текуща сделка по приватизация на публично предприятие и да се иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, може да попада в рамките на нормалните условия на изпълнение (обичайното упражняване) на неговите функции по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2003/6 и на член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014, и дали посоченият член 21 може да се приложи към такова разкриване.

38 За да се отговори на този въпрос, е важно да се припомни, че член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014 предвижда, че незаконно разкриване на вътрешна информация, забранено съгласно член 14, буква в) от същия регламент, възниква, когато дадено лице, което разполага с такава информация, я разкрива на кое да е друго лице, освен когато разкриването е извършено при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения.

39 Както Съдът вече е констатирал, член 10, параграф 1 във връзка с член 14, буква в) от Регламент № 596/2014 по същество съответства на член 3, буква а) от Директива 2003/6, който задължава държавите членки да забранят съобщаването на вътрешна информация. По-специално, като предвижда, че разкриването на вътрешна информация не е незаконно, когато се извършва при обичайното упражняване на дейност, професия или служебни задължения, член 10 от Регламент № 596/2014 съдържа същото изключение от забраната за съобщаване на вътрешна информация като посочената разпоредба от тази директива (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 76).

40 За да се определи обхватът на това изключение, трябва да се припомни, че целта на Регламент № 596/2014, както следва по-специално както от съображения 2 и 24, така и от член 1 от него, е да се гарантира, както и предшестващата го директива, целостта на финансовите пазари в Съюза и да се укрепи доверието на инвеститорите в тези пазари, което се основава по-специално на обстоятелството, че те ще бъдат равнопоставени и защитени от неправомерно използване на вътрешна информация (вж. в този смисъл решения от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 77 и цитираната съдебна практика, и от 16 април 2026 г., Brännelius, C‑229/24, EU:C:2026:298, т. 51).

41 Поради това изключението по член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014, подобно на посоченото в член 3, буква а) от Директива 2003/6, по принцип трябва да се тълкува стриктно, което изисква да е налице „тясна връзка“ между разкриването на вътрешна информация и „обичайното“ упражняване на дейност, професия или служебни задължения, за да обоснове такова разкриване, като същото е законно само ако е строго необходимо за това упражняване и зачита принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 78 и цитираната съдебна практика).

42 При това положение Съдът вече е признал, че в светлината на член 21 от Регламент № 596/2014 изискването за тясна връзка по смисъла на член 10, параграф 1 от този регламент има особености, присъщи на естеството на разкриването „за целите на журналистическата дейност“, така че в подобен контекст членове 10 и 21 от посочения регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация за целите на журналистическата дейност е законно, когато трябва да се счита за необходимо за упражняването на дейност, професия или служебни задължения и за зачитащо принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 81 и 89).

43 В случая обаче, от една страна, не може изначално да се изключи, че разкриването на вътрешна информация от политик може да попадне в рамките на обичайното упражняване на неговите функции и че следователно е законно по смисъла на член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014.

44 Такъв е по-специално случаят, когато даден политик, независимо от упражняването на парламентарни функции, е активен и влиятелен член на опозиционна политическа партия, чиято роля е от съществено значение в едно демократично общество и когато чрез разкриването на вътрешна информация той цели да оспори или да денонсира политиките, водени от правителството или от парламентарното мнозинство, както и да защити интересите на част от избирателите, които не подкрепят това правителство и това мнозинство, като изрази техните искания и позиции в публичното обсъждане.

45 Освен това такъв политик има интерес да изложи пред обществеността гледната си точка относно актуалните събития и да изрази критиките си към изпълнителната власт в рамките на обсъждане от общ интерес (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 27 октомври 2020 г., Kiliçdaroğlu с/у Турция, CE:ECHR:2020:1027JUD001655818, § 48 и 49).

46 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че към момента на настъпване на фактите по главното производство MT е бил бивш министър и влиятелен член на опозиционна политическа партия и че именно в това си качество е разкрил по радиото и в печатните издания информацията относно предстоящата приватизация на основния пощенски оператор в Белгия. Макар според тази юрисдикция, както изрично е посочено в първия въпрос, функциите му обичайно да не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите, такова разкриване е извършено именно с цел да се предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес и да се критикува чувствителна и особено важна сделка по предстояща приватизация на публично предприятие.

47 При тези обстоятелства разкриването на разглежданата в главното производство вътрешна информация, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, може да попадне в рамките на обичайното упражняване на функциите на MT и по този начин да е извън обхвата на забраната, предвидена в член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014, стига да са спазени останалите условия, произтичащи от последната разпоредба, по смисъла на цитираната в точка 41 от настоящото решение съдебна практика.

48 От друга страна, като се има предвид, че разглежданото в главното производство разкриване е извършено в медиите, следва да се провери дали, както иска запитващата юрисдикция с втория си въпрос, такова разкриване може да попадне в приложното поле на член 21 от този регламент, който изрично урежда публикуването на вътрешна информация в медиите и изисква за целите на член 10 от посочения регламент да се вземат предвид по-специално правилата, уреждащи свободата на печата и свободата на изразяване.

49 В това отношение член 21 от Регламент № 596/2014 предвижда, че за целите по-специално на член 10 от този регламент, когато информацията се разкрива за целите на журналистическата дейност или друга форма на публикуване в медиите, това разкриване на информация се оценява, като се вземат предвид правилата за свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, и правилата или кодексите за журналистическата професия, освен ако лицето в основата на разкриването или лицата, тясно свързани с него, извличат пряко или непряко полза от разкриването или чрез разкриването това лице има намерение да въведе в заблуждение пазара.

50 Както Съдът вече е уточнил, член 21 от Регламент № 596/2014 не представлява самостоятелна основа, отклоняваща се от член 10 от този регламент, за да се определи дали разкриването на вътрешна информация за целите на журналистическата дейност или друга форма на публикуване в медиите, е законно или незаконно. Такова определяне трябва да се основава на член 10, като същевременно се вземат предвид уточненията, съдържащи се в посочения член 21 (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 75).

51 За целите на настоящото дело, за да се определи дали разкриването или разпространяването на вътрешна информация „за целите на журналистическата дейност“ или „друга форма на публикуване в медиите“ по смисъла на посочения член 21 се отнася до хипотезата на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от политик, независимо дали в печатни издания или в други медии, като например радиото, следва да се припомни, че тълкуването на разпоредба от правото на Съюза изисква да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 63).

52 Що се отнася до текста на член 21 от Регламент № 596/2014, следва да се констатира, че изразът „[за целите на] друга форма на публикуване в медиите“ се отнася общо и, както следва от самото заглавие на този член 21, до разкриването или разпространяването на информация в медиите и следователно не се отнася непременно само до разкриването на информация, състояща се в публикуване на информация от журналисти или за целите на журналистическата дейност, но и до това разкриване, което може да бъде извършено от други лица, чиито роля и функции все пак трябва да се преценяват за всеки отделен случай и като се вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай.

53 Що се отнася до контекста и целите на Регламент № 596/2014, от съображение 2 от него следва по-специално, че целта на този регламент е да се гарантира целостта на финансовите пазари, като се забрани пазарната злоупотреба, като например злоупотребата с вътрешна информация и незаконното разкриване на вътрешна информация. От съображение 77 от посочения регламент следва още, че тази цел трябва да се преследва при спазване на основните права и на принципите, признати в Хартата, и по-специално свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, така както са гарантирани в Съюза и в държавите членки, както и признати съгласно член 11 от Хартата и споменати в частност в член 21 от Регламент № 596/2014 (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 65).

54 За да се вземе предвид значението на тези основни свободи във всяко демократично общество, е необходимо да се даде широко тълкуване на изразите „за целите на журналистическа дейност“ и „[за целите на] друга форма на публикуване в медиите“, съдържащи се в този член 21 (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 66 и цитираната съдебна практика).

55 Следователно от текста на член 21 от Регламент № 596/2014, както и от контекста, в който той се вписва, и от целите, преследвани от този регламент, е видно, че разкриването на вътрешна информация в медиите от политик може да попада в обхвата на израза „или [за целите на] друга форма на публикуване в медиите“, поради което този член 21 може да се приложи в такъв случай.

56 Важно е обаче да се припомни също, че прилагането на този член 21 зависи и от това дали са изпълнени двете отрицателни условия, предвидени в него и припомнени в точка 49 от настоящото решение, а именно, от една страна, това лице или тясно свързаните с него лица да не извличат пряко или косвено предимство или печалба от това разкриване и от друга страна, посоченото лице да няма намерение чрез това разкриване да въведе в заблуждение пазара.

57 В това отношение следва да се уточни, на първо място, че въпросното предимство или печалба по принцип трябва да има икономически характер, в смисъл че трябва пряко или косвено да има положително въздействие, дори отложено такова, върху имущественото положение на лицето, което разпространява информацията, или върху това на лицата, тясно свързани с него. Всъщност, както следва от съображение 23 от този регламент, основната характеристика на злоупотребата с вътрешна информация се състои в получаването чрез вътрешна информация по несправедлив начин на предимство под формата на сключване на сделки. Следователно облага от изключително политическо естество, без каквато и да било облага от икономическо естество, евентуално получена от съответното лице или от политическата партия, към която то принадлежи, вследствие на такова разпространяване, не може да се квалифицира като „предимство“ или „печалба“ по смисъла на член 21 от Регламент № 596/2014.

58 Що се отнася, на второ място, до въпроса дали с изявленията си MT е имал намерение да въведе в заблуждение пазара, както от акта за преюдициално запитване, така и от представената на Съда преписка е видно, че настоящият случай не е такъв, което запитващата юрисдикция следва да провери.

59 Що се отнася до последиците, които следва да се изведат от прилагането на член 21 от Регламент № 596/2014 за целите на член 10 от него, следва да се припомни, че предвиденото в посочения член 21 изключение трябва да се тълкува така, че да се запази полезното действие на този член с оглед на неговата цел, посочена и в съображение 77 от този регламент, чието съдържание по същество е идентично с това на съображение 44 от Директива 2003/6, а именно зачитането на свободата на печата и свободата на изразяване в други медии, гарантирани по-специално от член 11 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 80 и цитираната съдебна практика).

60 Както обаче Съдът вече е постановил, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, признати в член 11 от Хартата, представляват един от основните стълбове на едно демократично и плуралистично общество, отразяващ ценностите, на които се основава Съюзът в съответствие с член 2 ДЕС. Следователно в такъв контекст намесата в правата и свободите, гарантирани от член 11, трябва да бъде ограничена до строго необходимото (решение от 4 октомври 2024 г., Real Madrid Club de Fútbol, C‑633/22, EU:C:2024:843, т. 49 и цитираната съдебна практика).

61 Освен това с оглед на тълкуването на член 11 от Хартата, съгласно член 52, параграф 3 от последната следва да се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека по член 10 от ЕКПЧ (решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 67 и цитираната съдебна практика).

62 В това отношение от постоянната практика на Европейския съд по правата на човека следва, че изключенията, на които се подчинява свободата на изразяване, трябва да се тълкуват стриктно и че член 10, точка 2 от ЕКПЧ не дава никаква възможност за ограничения на свободата на изразяване в областите на политическия дискурс и на въпросите от общ интерес. Въпроси от общ интерес са тези, които могат легитимно да представляват интерес за обществеността, и тези, които предизвикват нейното внимание или сериозно безпокойство, по-специално защото се отнасят до благосъстоянието на гражданите или до живота на общността (решение от 4 октомври 2024 г., Real Madrid Club de Fútbol, C‑633/22, EU:C:2024:843, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).

63 В този контекст Европейският съд по правата на човека подчертава и основната роля на печата в демократичното общество, така че гаранциите, които трябва да му бъдат дадени, имат особено значение. Въпреки че печатът не трябва да преминава определени граници, свързани по-специално със защитата на доброто име или на правата на други лица, той все пак трябва, при спазване на своите задължения и отговорности, да разпространява информация и идеи по всички въпроси от общ интерес. В противен случай печатът не би могъл да изпълнява основната си роля на public watchdog (обществен страж). Ето защо, когато трябва да се определи, както изисква член 10, точка 2 от ЕКПЧ, дали разглежданата намеса е пропорционална на преследваната легитимна цел, следва да се отдаде голямо значение на интереса на демократичното общество да гарантира и поддържа свободата на печата (решение от 4 октомври 2024 г., Real Madrid Club de Fútbol, C‑633/22, EU:C:2024:843, т. 55 и цитираната съдебна практика).

64 Изявленията, направени от политик с цел да се предизвика публично обсъждане по въпроси от общ интерес, като предстоящата приватизация на публично предприятие, обаче могат да попаднат в обхвата на свободата на изразяване на такова лице в областта на политическия дискурс и на въпросите от общ интерес по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 62 от настоящото решение.

65 При това положение, както Съдът многократно е уточнявал, правата и свободите, закрепени в член 11 от Хартата, не са абсолютни прерогативи, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната функция в обществото (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др., C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 120 и цитираната съдебна практика, и от 4 октомври 2024 г., Real Madrid Club de Fútbol, C‑633/22, EU:C:2024:843, т. 47).

66 Всъщност, както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, тя допуска ограничения на упражняването на тези права и свободи, стига тези ограничения да са предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на посочените права и свободи, и при спазване на принципа на пропорционалност да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

67 Така произтичащото от член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014 изискване такова разкриване да е необходимо за упражняването на функциите на политик, както и пропорционалният характер на това разкриване, трябва да се преценяват, като се вземе предвид фактът, че посоченият член 10, параграф 1, доколкото представлява ограничение на основното право, гарантирано в член 11 от Хартата, трябва да се тълкува в съответствие с член 52, параграф 1 от нея (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 81).

68 В случая, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 109 от заключението си, ограничението на свободата на изразяване на MT, произтичащо от забраната за разкриване на разглежданата в главното производство вътрешна информация, на първо място, е предвидено в закон, и по-точно както в Регламент № 596/2014, така и в Закона от 2 август 2002 г., на второ място, зачита основното съдържание на съответните права и свободи, доколкото такава забрана не е наложена абсолютно, като се имат предвид разпоредбите на членове 10 и 21 от този регламент, и на трето място, по принцип преследва целта от общ интерес за защита на целостта на финансовите пазари.

69 Освен това, макар запитващата юрисдикция да трябва да провери както необходимостта, така и пропорционалния характер на разглежданото в главното производство разкриване на информация, Съдът все пак е компетентен да ѝ даде насоки, за да ѝ позволи да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., MA.T.I. SUD и Duemme SGR, C‑523/16 и C‑536/16, EU:C:2018:122 т. 58 и цитираната съдебна практика).

70 В това отношение при преценката на необходимостта от такова разкриване за упражняването на функциите на даден политик, е важно да се вземе предвид необходимостта, за упражняването на тези функции, да може да се предизвика публично осъждане по въпрос от общ интерес, какъвто е проект за приватизация на национално пощенско предприятие.

71 В рамките на тази проверка запитващата юрисдикция трябва по-специално да вземе предвид контекста, в който е извършено това разкриване.

72 По-специално, доколкото според запитващата юрисдикция целта, която MT е искал да постигне с разкриването на информацията относно предстоящата приватизация на Bpost, е да предизвика публично осъждане по въпрос от общ интерес, следва да се провери дали, от една страна, това разкриване е било необходимо за тази цел, като се има предвид фактът, че по време на дискусиите, предхождащи приемането на посочения в точка 18 от настоящото решение Закон от 16 декември 2015 г., вече е имало обсъждане относно приватизацията на публичните предприятия в Белгия, и както бе посочено в точка 22 от настоящото решение, съгласно графика на преговарящите страни е било предвидено на 6 юни 2016 г. да се публикува прессъобщение, в което се обявява финализирането на приватизационната сделка, и от друга страна, дали посоченото разкриване на такава информация, което в случая уточнява самоличността на операторите, участващи в разглежданата сделка, както и новият дял, който белгийската държава ще притежава в капитала на Bpost след тази сделка, е най-подходящото средство за запознаване на общественото мнение със събитие, засягащо съответната държава членка, за да се предизвика публично обсъждане.

73 Що се отнася до въпроса дали разкриването на съответната вътрешна информация е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се провери дали ограничението на свободата на изразяване на мнение, до което би довела забраната за такова разкриване, би било прекомерно в сравнение с вредата, която такова разкриване може да нанесе на целостта на финансовите пазари (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 84).

74 Сред елементите, които запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид, за да извърши тази преценка, следва да се отчете, първо, потенциално възпиращото действие на такова ограничение за упражняването на функциите на съответния политик, и по-специално, за гарантирането на свободата му на изразяване в областта на политическия дискурс по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 62 от настоящото решение.

75 Второ, следва също да се провери дали разглежданото в главното производство разкриване на вътрешна информация е пропорционално на преследваната цел, която е да се предизвика публично обсъждане по въпроси от общ интерес, които могат легитимно да представляват интерес за обществеността или които предизвикват сериозно безпокойство, и дали такова разкриване не е прекомерно в сравнение с вредата, която то може да нанесе на целостта на финансовите пазари.

76 Трето, следва да се вземат предвид и отрицателните последици за целостта на финансовите пазари от разкриването на въпросната вътрешна информация. Запитващата юрисдикция следва да провери по-специално дали това разкриване е могло да доведе до търговия с вътрешна информация, която може да доведе до финансови загуби за инвеститорите, както и до загуба на доверие във финансовите пазари (вж. в този смисъл решение от 15 март 2022 г., Autorité des marchés financiers, C‑302/20, EU:C:2022:190, т. 87).

77 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 3, буква а) от Директива 2003/6, член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014 и член 21 от този регламент във връзка с членове 11 и 52 от Хартата, член 10 от ЕКПЧ и принципа на равенство, трябва да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация в медиите от политик, за да се критикува текуща сделка по приватизация на публично предприятие и да се иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, може да попада в рамките на нормалните условия на изпълнение (обичайното упражняване) на неговите функции по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2003/6 и на член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014, и че член 21 от този регламент може да се приложи към такова разкриване, доколкото това разкриване, преценено като се вземе предвид свободата на изразяване на този политик, е необходимо за изпълнението на тези функции и зачита принципа на пропорционалност.

По съдебните разноски

78 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 3, буква а) от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията, и член 21 от този регламент във връзка с членове 11 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и принципа на равенство,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

разкриването на вътрешна информация в медиите от политик, за да се критикува текуща сделка по приватизация на публично предприятие и да се иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, може да попада в рамките на нормалните условия на изпълнение (обичайното упражняване) на неговите функции по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2003/6 и на член 10, параграф 1 от Регламент № 596/2014, и че член 21 от този регламент може да се приложи към такова разкриване, доколкото това разкриване, преценено като се вземе предвид свободата на изразяване на този политик, е необходимо за изпълнението на тези функции и зачита принципа на пропорционалност.

Подписи

*Език на производството: френски.