Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
18 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Стълкновение на закони — Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I) — Приложимо право — Потребителски договори — Изключения — Финансови договори за разлики (CFD) — Права и задължения, които съставляват финансов инструмент — Процес на определяне на цените при CFD — Разлика между отклонението на валутния курс, прието в направената от потребителя поръчка, и отклонението на валутния курс при изпълнената сделка “
По дело C‑346/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) с акт от 12 май 2025 г., постъпил в Съда на 22 май 2025 г., в рамките на производство по дело
FIBO Markets LTD
срещу
J.P.,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, N. Piçarra и N. Fenger, съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за J.P., от M. Hostinský, advokát,
–за Европейската комисия, от C. Auvret, J. Hradil и S. Noë, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6, наричан по-нататък „Регламент „Рим I“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между дружество FIBO Markets LTD (наричано по-нататък „FIBO“) и J.P. относно изплащането на печалба, която J.P. счита, че не е реализирала поради късното изпълнение от FIBO на поръчка за закупуване, направена в рамките на финансов договор за разлики (financial contract for differences) (наричан по-нататък „CFD“), и относно приложимото право към договорните отношения между тези страни.
Правна уредба
Регламент „Рим I“
3 Съображения 7, 23, 25, 26, 28 и 30 от Регламент „Рим I“ гласят:
„(7)Предметът и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [(ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15),] (Брюксел I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) [(ОВ L 199, 2007 г., стр. 40)].
[…] (23)По отношение на договорите, сключени със страни, които са смятани за по-слаби, тези страни следва да бъдат защитени чрез стълкновителни норми, които са по-благоприятни за техните интереси, отколкото общите норми.
[…] (25)Потребителите следва да се ползват от закрилата на такива разпоредби на държавата по тяхното обичайно местопребиваване, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение, при условие че потребителският договор е сключен в резултат на извършвана по занятие търговска или професионална дейност от професионалиста в съответната държава. Същата закрила следва да бъде гарантирана, ако професионалистът, въпреки че не упражнява търговската или професионалната си дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, по какъвто и да е начин насочва дейността си към тази държава или няколко държави, сред които е и тази държава, и договорът е сключен в резултат на тази дейност.
(26)За целите на настоящия регламент финансови услуги като инвестиционните услуги и дейности и допълнителните услуги, предоставяни от професионалист на потребител, както е предвидено в раздели А и Б от приложение I към Директива 2004/39/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (ОВ L 145, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247), изменена с Директива 2006/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 5 април 2006 г. (ОВ L 114, 2006 г., стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 278) (наричана по-нататък „Директива 2004/39“)], и договорите за продажба на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, независимо от това дали попадат в обхвата на Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) [(ОВ L 375, 1985 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 138)], следва да се уреждат съгласно член 6 от настоящия регламент. Следователно при позоваване на реда и условията за емитиране или публично предлагане на прехвърлими ценни книжа, или записване или откупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, това позоваване следва да включва всички аспекти, които обвързват емитента или предлагащата страна с потребителя, но не следва да включва онези аспекти, които са свързани с предоставянето на финансови услуги.
[…] (28)Важно е да се гарантира, че правата и задълженията, които съставляват даден финансов инструмент, не се обхващат от общата норма, приложима към потребителските договори, тъй като това би могло да доведе до прилагане на различни закони към всеки от използваните инструменти, променяйки по този начин естеството им и възпрепятствайки заменяемостта им при търгуване и предлагане. По същия начин, когато се емитират или предлагат такива инструменти, договорното отношение, установено между емитента или предлагащата страна и потребителя, не следва непременно да бъде подчинено на задължително прилагане на правото на държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, тъй като е необходимо да се осигури еднообразие в реда и условията на емитиране или предлагане. Същият принцип следва да се прилага и за многостранните системи, попадащи в обхвата на член 4, параграф 1, буква з), за които следва да се гарантира, че правото на държавата по обичайно местопребиваване на потребителя няма да възпрепятства нормите, приложими към договорите, сключени в рамките на тези системи или с оператора на такива системи.
[…] (30)За целите на настоящия регламент финансови инструменти и прехвърлими ценни книжа са инструментите, посочени в член 4 от Директива 2004/39/ЕО“.
4 Член 1 („Предмет“) от Регламент „Рим I“ предвижда в параграф 1, първа алинея:
„Настоящият регламент се прилага, в ситуации на стълкновение на закони, за договорни задължения от граждански и търговски характер“.
5 Член 6 („Потребителски договори“) от този регламент гласи:
„1.Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:
а)извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или
б)по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,
и договорът попада в обхвата на тази дейност.
2.Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.
[…] 4.Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:
[…] г)права и задължения, които съставляват финансов инструмент, и права и задължения, които съставляват реда и условията за емитирането или публичното предлагане и публичните предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа и записването и обратното изкупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, доколкото тези действия не съставляват предоставяне на финансова услуга;
[…]“.
Директива 2004/39
6 По силата на член 70, втора алинея от Директива 2004/39 тя се прилага от 1 ноември 2007 г. Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 2014 г., стр. 349), изменена с Директива (ЕС) 2016/1034 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2016 г. (ОВ L 175, 2016 г., стр. 8), отменя Директива 2004/39, считано от 3 януари 2018 г., и предвижда, че позоваванията на понятие, определено в последната директива, или на член от нея се считат за позовавания на еквивалентното понятие или на съответния член от Директива 2014/65. С оглед обаче на момента на настъпване на фактите по спора в главното производство Директива 2004/39 остава приложима към него.
7 Член 4 („Дефиниции“) от Директива 2004/39 предвижда в параграф 1:
„Следните дефиниции се прилагат за целите на настоящата директива:
[…] 17.„финансов инструмент“ означава инструментите, определени в раздел В от приложение I;
[…]“.
8 Раздел В („Финансови инструменти“) от приложение I към Директива 2004/39 съдържа списък на финансовите инструменти, визирани от тази директива, сред които в точка 9 от този раздел фигурират CFD.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
9 J.P. е физическо лице с местоживеене в Чешката република. FIBO е учредено по кипърското право дружество, което извършва дейност като брокер на ценни книжа и предлага услугите си по интернет, насочени по-специално към клиенти, които живеят в Чешката република.
10 На 2 октомври 2014 г. J.P. сключва дистанционно с FIBO рамков договор, наречен „Terms of Business“ (наричан по-нататък „рамковият договор“), чиято цел е J.P. да може да прави сделки на валутния пазар, наречен „FOREX пазар“, като прави поръчки за покупка и продажба, отнасящи се до базовата валута, които FIBO трябва да изпълнява чрез своята онлайн платформа за обмен. Клауза 8.10 от рамковия договор предвижда, че в случай на техническа неизправност на платформата FIBO си запазва правото да не изпълни дадената от J.P. поръчка, т.е. да не сключи съответния CFD или евентуално да го изпълни при различни условия, по-специално при курс, различен от указания в поръчката на J.P.
11 Рамковият договор предвижда сключването между J.P. и FIBO на индивидуални договори, квалифицирани като „CFD“, които представляват финансови инструменти и целят реализирането на печалба от разликата между обменните курсове, приложими съответно за покупката и продажбата на базовата валута, спрямо насрещната валута. Освен това J.P. използва възможността да извършва дейност чрез „лотове“, като един лот е на стойност 100 000 щатски долара (USD) (около 85 000 евро), използвайки т.нар. ливъридж ефект. Този механизъм е позволил на J.P. да търгува на пазара със суми, по-големи от средствата, с които тя реално разполага.
12 Клауза 30.2 от рамковия договор е клауза, която определя кипърското право като приложимо право както към този рамков договор, така и към всички сделки между J.P. и FIBO.
13 На 3 октомври 2014 г. J.P. сключва с FIBO CFD, въз основа на който прави поръчка за закупуване на 35 партиди по определен обменен курс на японската йена, като приема, че в случай на насрещно предложение на FIBO, FIBO не трябва да изпълнява поръчката за закупуване над определен курс. Тъй като това насрещно предложение е в рамките на така установеното отклонение, J.P. го приема, като потвърждава поръчката за закупуване.
14 Поради обработването на дълга опашка от поръчки в системата за търгуване на FIBO, дадената от J.P. поръчка е изпълнена от това дружество със закъснение от 16 секунди, през което е настъпила промяна в обменния курс на FOREX пазара. Вследствие на това покупката от FIBO на сумата щатски долари, поръчана от J.P., е извършена по обменен курс, различен от приетия от J.P. при потвърждаването на поръчката ѝ за закупуване.
15 Според J.P., ако поръчката ѝ за закупуване на базовата валута е била изпълнена без забавяне, тя е щяла да реализира допълнителна печалба от 8 927,90 USD (около 7 599 евро).
16 Тогава J.P. предявява иск пред Krajský soud v Ostravě (Окръжен съд Острава, Чешка република) за възстановяване на сумата, с която FIBO неоснователно се обогатило. С решение от 9 декември 2022 г. този съд осъжда FIBO да плати на J.P. сумата от 8 927,90 USD, ведно с лихви за забава. Що се отнася до определянето на приложимото право, този съд приема, че правоотношенията между J.P. и FIBO попадат в обхвата на чешкото право, защото процесният рамков договор трябва да се счита за потребителски договор по смисъла на член 6 от Регламент „Рим I“. Според същия съд изключението, предвидено в член 6, параграф 4, буква г) от този регламент, не се прилага.
17 Krajský soud v Ostravě (Окръжен съд Острава) всъщност приема, че следва да се прави разграничение според това дали предмет на договора е самият финансов инструмент, или са правата и задълженията, свързани със сделките с този инструмент. Според него във втората хипотеза разглежданите доставки представляват финансови услуги, които не попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 6, параграф 4, буква г) от посочения регламент. Ето защо тази разпоредба би довела до изключване от приложното поле на разпоредбите за защита на потребителите само на финансовите инструменти в тесен смисъл, а не на договорите, които уреждат придобиването им и сделките с тях. Така според този съд изключението, предвидено в цитираната разпоредба, се прилага само за сключените между страните CFD, които представляват финансови инструменти в тесен смисъл, а не за рамковия договор, където само се определят условията, при които могат да се сключват такива индивидуални договори.
18 С решение от 27 юли 2023 г. Vrchní soud v Olomouci (Висш съд Оломоуц, Чешка република) като въззивна инстанция потвърждава решението на Krajský soud v Ostravě (Районен съд Острава). Според въззивния съд рамковият договор не съдържа права и задължения, представляващи „финансов инструмент“, а определя набор от правила и процедури, които позволяват на J.P. да встъпи в договорни отношения с FIBO или, чрез FIBO, с други лица. Той отбелязва, че макар тези отношения да могат да доведат до сключването на финансов инструмент, последният все пак произтича от предоставената „финансова услуга“.
19 Впоследствие FIBO подава касационна жалба пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република), запитващата юрисдикция, като поддържа, че съдилищата, разглеждали делото по същество, са допуснали грешка при прилагане на правото, тъй като са постановили, че чешкото право е приложимо към спора в главното производство. Ето защо запитващата юрисдикция счита, че тя следва да определи кое — чешкото или кипърското — е приложимото право към правоотношенията между страните в главното производство.
20 В тази насока запитващата юрисдикция счита, че за да се определи приложимото право, следва по-специално да се провери дали правилата относно формирането на цената на CFD или признатото на FIBO право едностранно да промени цената на сделката в нарушение на правилата, съдържащи се в рамковия договор, спадат към правата и задълженията, „които съставляват финансов инструмент“ по смисъла на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“, или пък, напротив, спадат към права и задължения, свързани с „предоставяне на финансова услуга“, които могат да попадат в приложното поле на член 6 от този регламент.
21 Според запитващата юрисдикция естеството на CFD, съдържанието на рамковия договор и условията на изпълнение на сключения между страните CFD пораждат затруднения за тълкуване на посочените в предходната точка понятия, включително по отношение на условието да не се касае за предоставяне на финансова услуга. В тази насока тя отбелязва, че CFD са силно спекулативни, рискови и нестандартни продукти, чиято структура не позволява ясно да се разграничи кои са правата и задълженията, които ги характеризират като финансов инструмент, и кои са правата и задълженията, които могат да бъдат свързани с предоставянето на финансови услуги.
22 Запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът вече е приел, че CFD представлява финансов инструмент, по-специално в решения от 3 октомври 2019 г., Petruchová (C‑208/18, EU:C:2019:825), и от 2 април 2020 г., Reliantco Investments и Reliantco Investments Limassol Sucursala București (C‑500/18, EU:C:2020:264). Според нея обаче това тълкуване е изведено в рамките на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1). Тя посочва, че все пак този регламент не съдържа изключение, сравнимо с предвиденото в член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“. Ето защо запитващата юрисдикция смята, че практиката на Съда все още не позволява да се определи ясно кои са конкретните права и задължения, свързани със CFD, по-специално що се отнася до процеса на формиране на неговата цена или на ценовата разлика. Така, според нея се поставя и въпросът дали този процес попада в обхвата на предоставянето на финансови услуги, или се отнася до права и задължения, които съставляват финансов инструмент.
23 При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 6, параграф 4, буква г) от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията, които съставляват финансов инструмент, включват и правата и задълженията, свързани с процеса на определяне на цените на [CFD], или по-конкретно с процеса на формиране на разликата между цените на базовите активи, за които е сключен [CFD]?“.
По преюдициалния въпрос
24 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на CFD, сключен между професионалист и потребител, изразът „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“ по смисъла на тази разпоредба обхваща правата и задълженията, свързани с финансовите условия, при които се изпълнява поръчката на потребителя, и по-конкретно с определянето на разликата между референтните курсове, използвани за изчисляване на печалбата или загубата, резултат от този CFD. Тя иска по-специално да се установи дали в обхвата на този израз попадат клаузите на рамковия договор, сключен между потребителя и професионалиста, които позволяват на професионалиста да не изпълни такава поръчка или да я изпълни при условия, различни от първоначално определените от потребителя.
25 Най-напред следва да се припомни, че Регламент „Рим I“ цели да допринесе за съгласуваността на стълкновителните норми, действащи в държавите членки. За да се подобри предвидимостта на изхода на споровете и да се гарантира сигурността по отношение на приложимото право, този регламент установява единни стълкновителни норми, които определят едно и също приложимо право, без оглед на държавата на съда, в който е предявен искът.
26 Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент „Рим I“ договор, сключен от физическо лице — потребител — с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия, с друго лице — професионалист — което упражнява своето занятие или професия, се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава.
27 В съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент „Рим I“ страните по потребителски договор, т.е. договор, сключен между професионалист и потребител, могат да изберат приложимото право за договора, но този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на член 6, параграф 1.
28 Член 6, параграф 4 от Регламент „Рим I“ изброява случаите, в които параграфи 1 и 2 от посочения член 6 не са приложими.
29 По-специално член 6, параграф 4, буква г) от този регламент предвижда, че цитираните параграфи 1 и 2 не се прилагат за „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“, и за права и задължения, които съставляват реда и условията за емитирането или публичното предлагане и публичните предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа и записването и обратното изкупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, доколкото тези действия не съставляват предоставяне на финансова услуга.
30 В тази насока съгласно съображение 28 от Регламент „Рим I“ „[в]ажно е да се гарантира, че правата и задълженията, които съставляват даден финансов инструмент, не се обхващат от общата норма, приложима към потребителските договори, тъй като това би могло да доведе до прилагане на различни закони към всеки от използваните инструменти, променяйки по този начин естеството им и възпрепятствайки заменяемостта им при търгуване и предлагане“.
31 Регламент „Рим I“ не дава определение на понятието „финансов инструмент“ по смисъла на този регламент.
32 В съображение 30 от същия регламент все пак се уточнява, че за целите на прилагането на този регламент „финансови инструменти и прехвърлими ценни книжа са инструментите, посочени в член 4 от Директива 2004/39/ЕО“.
33 Съгласно член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39 „финансови инструменти“ са инструментите, определени в раздел В от приложение I към тази директива, който е озаглавен „Списък на услугите, дейностите и финансовите инструменти“. В този раздел В се споменават по-специално CFD, както и прехвърлими ценни книжа, опции, фючърси, суапове, форуърдни споразумения и всякакви други договори за деривати, свързани с ценни книжа, валути или лихвени проценти.
34 Както отбелязва Европейската комисия, финансовият инструмент може да бъде определен като набор от права и задължения, уредени от дружественото право, като акции в дружества или с договорен характер, каквито са облигациите, опциите или договорите за деривати. Що се отнася по-конкретно до CFD, те имат договорен характер. Те представляват договори за деривати с паричен сетълмент, чиято цел е на инвеститора да се прехвърли експозицията към колебанията в стойността на базов актив. Сделката между страните се основава на разликата между текущата стойност на базовия актив при сключването на договора и неговата стойност при продажбата.
35 В случая предмет на въпроса, поставен от запитващата юрисдикция, е определението на „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“ по смисъла на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“.
36 Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно клауза 8.10 от рамковия договор в случай на техническа неизправност на платформата за обмен или на други технически проблеми FIBO е имало право да не изпълни поръчката на J.P. или да я изпълни на цена, различна от първоначално приетата от J.P.
37 За да се отговори на поставения въпрос, член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ следва да се тълкува, като се вземат предвид не само неговият текст, но и контекстът му и целите на правната уредба, от която той е част (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2016 г., Огнянов, C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 31).
38 Най-напред, досежно формулировката на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ следва да се отбележи, че в текста на френски език на тази разпоредба в израза „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“ („droits et obligations qui constituent des instruments financiers“) е използван глаголът „constituer“, като употребата на този глагол може да доведе до извода, че изключването, предвидено в цитираната разпоредба, на финансовите инструменти от защитата на потребителите се отнася само до правата и задълженията, които съставляват финансовия инструмент в тесен смисъл.
39 Необходимо е да се отбележи обаче, че между текстовете на отделните езици на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ има разлика.
40 В текстовете на почти всички езици, а именно на 22 от тях, е използван глаголът „constituer“. Това е така в текстовете на български („съставляват“), испански „constituyan“), чешки („představují“), датски („udgør“), гръцки („συνιστούν“), английски („constitute“), френски („constituent“), ирландски („arb … iad“), хърватски („predstavljaju“), италиански („costituiscono“), латвийски („veido“), литовски („sudarančioms“), унгарски („megtestesített“), малтийски („jikkostitwixxu“), нидерландски („vormen“), полски („stanowiących“), португалски („constituam“), румънски („constituie“), словашки („predstavujú“), словенски („tvorijo“), фински („muodostavat“) и шведски („utgör“).
41 Текстът на цитираната разпоредба на естонски, без да използва този глагол, също е в смисъла като на текстовете на 22-та езика, споменати в предходната точка, защото в него се говори за правата и задълженията „под формата на финансов инструмент“ („finantsinstrumendi kujul esinevad“).
42 За сметка на това текстът на немски език се различава от текстовете на останалите езици, доколкото в него се използва изразът „във връзка с финансов инструмент“ („im Zusammenhang mit einem Finanzinstrument“), чийто обхват е по-широк от обхвата на глагола „constituer“.
43 В този контекст следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 1977 г., Bouchereau, 30/77, EU:C:1977:172, т. 14, и определение от 2 декември 2022 г., Compania Naţională de Transporturi Aeriene Tarom, C‑229/22, EU:C:2022:978, т. 21 и цитираната съдебна практика).
44 С оглед на формулировката на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ на 23 от 24‑те езика може да се констатира, че тази разпоредба не обхваща всички права и задължения, свързани с даден финансов инструмент, а правата и задълженията, които съставляват този инструмент в тесен смисъл.
45 Всъщност, що се отнася до CFD, особената му структура се свързва по-специално с механизма, чрез който страните се излагат на промените в стойността на даден базов актив и при изтичането на договора определят дължимата между тях разлика.
46 За сметка на това клаузите, където се уреждат условията, при които професионалистът получава, обработва, изпълнява или изменя поръчката на потребителя, не попадат — от гледна точка единствено на текста на член 6, параграф 4, буква г) — в обхвата на правата и задълженията, които съставляват самия финансов инструмент.
47 Това тълкуване на текста на цитираната разпоредба се потвърждава от контекстуалното ѝ тълкуване. В тази насока следва да се отбележи, че за понятието „финансови инструменти“ съображение 30 от този регламент препраща към инструментите, посочени в член 4 от Директива 2004/39. Всъщност в приложение I тази директива провежда разграничение между инвестиционните услуги и дейности, изброени в раздел А от същото приложение, и финансовите инструменти, изброени в раздел В от него, сред които са по-специално CFD. Раздел А от това приложение се отнася по-специално до получаването и предаването на поръчки във връзка с един или повече финансови инструменти, изпълнението на поръчки от името на клиенти, търгуването за собствена сметка и управлението на портфейл. Тези услуги се отнасят до финансови инструменти, но не бива да се смесват с правата и задълженията, които ги съставляват.
48 Следователно клаузите на рамков договор, където се определят условията, при които професионалист получава или изпълнява поръчка относно CFD, включително тези, които му позволяват в случай на технически трудности да не изпълни тази поръчка или да я изпълни при цена, различна от първоначално приетата от потребителя, се вписват в рамките на предоставянето на финансова услуга, а не на определението за самия финансов инструмент.
49 Накрая, това тълкуване е в съзвучие с целта, преследвана с член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“. От съображение 28 от този регламент следва, че изключването на правата и задълженията, които съставляват финансови инструменти, от приложното поле на защитните правила по член 6, параграфи 1 и 2 от него при потребителските договори, цели да се избегне прилагането на различни закони към емитираните инструменти, променяйки по този начин естеството им и възпрепятствайки заменяемостта им при търгуване и предлагане.
50 Тази цел обаче не обосновава включването в обхвата на това изключване на клаузите на рамков договор, които в индивидуализирано отношение между професионалист и потребител уреждат условията за получаване, обработване или изпълнение на поръчка относно CFD. Освен това подобно разширяване на обхвата трудно би могло да се съвмести с характера на член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ на дерогация, който трябва да се тълкува стеснително, защото изключва прилагането на защитните правила, предвидени в член 6, параграфи 1 и 2 от него.
51 Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, CFD са сложни, силно спекулативни и нестандартни инструменти, които създават значителни рискове за потребителя. Разширително тълкуване на израза „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“, което би включвало в него клаузите на рамков договор, позволяващ на професионалиста едностранно да променя условията за изпълнение на поръчката или за сключване на CFD, би лишило потребителя от защитата, която му гарантира правото на държавата членка по неговото обичайно местопребиваване, и дори — в случай че доведе до прилагане на правото на трета държава — от защитата, която произтича от правото на Съюза. Ето защо ограничаването на този израз до правата и задълженията, които определят CFD в тесен смисъл, е в съответствие с целта за защита на потребителите, преследвана с член 6, параграф 4 от Регламент „Рим I“.
52 С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 4, буква г) от Регламент „Рим I“ трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на CFD, сключен между професионалист и потребител, изразът „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“ по смисъла на тази разпоредба обхваща правата и задълженията, свързани с финансовите условия, при които се изпълнява поръчката на потребителя, и по-конкретно с определянето на разликата между референтните курсове, използвани за изчисляване на печалбата или загубата, резултат от този CFD, но не и клаузите на рамковия договор, сключен между потребителя и професионалиста, които позволяват на професионалиста да не изпълни такава поръчка или да я изпълни при условия, различни от първоначално определените от потребителя.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 6, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
трябва да се тълкува в смисъл, че
в случай на финансов договор за разлики (financial contract for differences), сключен между професионалист и потребител, изразът „права и задължения, които съставляват финансов инструмент“ по смисъла на тази разпоредба обхваща правата и задълженията, свързани с финансовите условия, при които се изпълнява поръчката на потребителя, и по-конкретно с определянето на разликата между референтните курсове, използвани за изчисляване на печалбата или загубата, резултат от този финансов договор за разлики (financial contract for differences), но не и клаузите на рамковия договор, сключен между потребителя и професионалиста, които позволяват на професионалиста да не изпълни такава поръчка или да я изпълни при условия, различни от първоначално определените от потребителя.
Подписи
*Език на производството: чешки.