ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

29 април 2020 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/20/ЕО — Член 12 — Административни такси, налагани на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги — Административни разходи на националния регулаторен орган, които може да бъдат покрити с такса — Годишен отчет за административните разходи и за общия размер на събраните такси“

По дело C‑399/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 11 април 2019 г., постъпил в Съда на 22 май 2019 г., в рамките на производство по дело

Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni,

срещу

BT Italia SpA,

Basictel SpA,

BT Enia Telecomunicazioni SpA,

Telecom Italia SpA,

Postepay SpA, по-рано PosteMobile SpA,

Vodafone Italia SpA,

в присъствието на:

Telecom Italia SpA,

Fastweb SpA,

Wind Tre SpA,

Sky Italia SpA,

Vodafone Omnitel BV,

Vodafone Italia SpA,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis (докладчик), председател на състава, E. Juhász и C. Lycourgos, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

– за BT Italia SpA, Basictel SpA и BT Enia Telecomunicazioni SpA, от R. Caiazzo, S. Fienga и F. Costantini, avvocati,

– за Telecom Italia SpA, от F. Cardarelli, F. Lattanzi и F. S. Cantella, avvocati,

– за Postepay SpA и Fastweb SpA, от F. Pacciani и V. Mosca, avvocati,

– за Vodafone Italia SpA, от V. Cerulli Irelli и M. Libertini, avvocati,

– за Wind Tre SpA, от B. Caravita di Toritto, R. Santi и S. Fiorucci, avvocati,

– за Sky Italia SpA, от O. Grandinetti, D. Majori и A. A. Di Todaro, avvocati,

– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от R. Guizzi, S. Fiorentino и P. G. Marrone, avvocati dello Stato,

– за белгийското правителство, от P. Cottin, J.‑C. Halleux и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от P. Vernet, S. Depré и M. Lambert de Rouvroit, avocats,

– за литовското правителство, от K. Dieninis и R. Dzikovič, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от L. Malferrari, G. Braun и L. Nicolae, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37 и поправка в ОВ L 241, 2013 г., стр. 8) (наричана по-нататък „Директивата за разрешение“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (Регулаторен орган в областта на съобщенията, Италия) (наричан по-нататък „регулаторният орган“), от една страна, и BT Italia SpA, Basictel SpA, BT Enia Telecomunicazioni SpA, Telecom Italia SpA, Postepay SpA, по-рано PosteMobile SpA, и Vodafone Italia SpA, от друга, относно таксата, която операторите, осъществяващи дейност в сектора на електронните съобщения и медийните услуги, дължат на посочения орган и която се изисква от тях за периода 2014—2016 г.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Член 3, параграф 3а от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140 (наричана по-нататък „Рамковата директива“), гласи:

„Без да се засягат разпоредбите на параграфи 4 и 5, националните регулаторни органи, отговарящи за регулирането на пазара ex ante или за разрешаването на спорове между предприятията съгласно членове 20 и 21 от настоящата директива, действат независимо и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на тези задачи, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на [Съюза] […]

[…]“.

4 Член 16 от Рамковата директива предвижда:

„1.Националните регулаторни органи извършват анализ на съответните пазари, като отчитат установените в препоръката пазари и се съобразяват в максимална степен с насоките. Държавите членки гарантират, че този анализ се провежда, при необходимост, в сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията.

2.Когато от национален регулаторен орган се изисква съгласно параграф 3 или 4 от настоящия член, съгласно член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), или съгласно член 8 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), да определи дали да наложи, запази, измени или отмени задължения на предприятия, той определя въз основа на направения от него пазарен анализ, посочен в параграф 1 от настоящия член, дали съответният пазар е ефективно конкурентен.

[…]“.

5 Съображение 30 от Директивата за разрешение гласи:

„Върху доставчиците на електронни съобщителни услуги могат да се налагат административни такси, с цел да се финансират дейностите на националните регулаторни органи във връзка с управлението на системата за разрешение и предоставянето на права за използване. Такива такси следва да бъдат ограничени, за да покриват настоящите административни разходи за тези дейности. За тази цел следва да бъде създадена прозрачност на приходите и разходите на националните регулаторни власти чрез годишно отчитане на общия размер на събраните такси и административните разходи. По такъв начин предприятията могат да проверяват дали административните разходи съответстват на таксите“.

6 Член 3 от тази директива предвижда общо разрешение, приложимо за електронните съобщителни мрежи и услуги. Съгласно определението в член 2, параграф 2 от посочената директива „общо разрешение“ означава „правна рамка, установена от съответната държава членка, която осигурява права за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и определя специфичните за сектора задължения, които може да се прилагат за всички или за някои видове електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с настоящата директива“.

7 Съгласно член 5 от същата директива държавите членки могат да предоставят индивидуални права за ползване на радиочестотите и номера, когато това е необходимо за определени цели.

8 Съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за разрешение:

„Специфичните задължения, които могат да бъдат наложени върху доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 и членове 6 и 8 от Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) и член 17 от Директива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“) или върху определените да предоставят универсална услуга в съответствие с гореупоменатата директива, са законово отделени от правата и задълженията съгласно общото разрешение. С цел постигане на прозрачност за предприятията критериите и процедурите за прилагане на специфични задължения върху отделни предприятия са посочени в общото разрешение“.

9 Член 12 от Директивата за разрешение, озаглавен „Административни такси“, предвижда:

„1.Всички административни такси, наложени върху предприятията, които предоставят услуга или мрежа по общото разрешение, или на които е било предоставено право на използване:

а) по размер покриват единствено административните разходи за управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема и правата за използване и специфичните задължения, както е посочено в член 6, параграф 2, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ на пазара, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и въвеждането в сила на вторичното законодателство и административните решения като например решенията за достъп и взаимосвързаност; и

б) се налагат на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което свежда до минимум допълнителните административни разходи и съпътстващите такси.

2.Когато налагат административни такси, националните регулаторни власти публикуват годишни прегледи на административните си разходи и общия размер на събраните такси. В светлината на разликата между общия размер на таксите и административните разходи се внасят съответните корекции“.

10 Член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), изменена с Директива 2009/140 (наричана по-нататък „Директивата за достъпа“), предвижда:

„1.Действайки за постигане на целите, посочени в член 8 от [Рамковата директива], националните регулаторни органи насърчават и при необходимост, гарантират в съответствие с разпоредбите на настоящата директива адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативната съвместимост на услугите, като изпълняват своите отговорности по начин, който утвърждава ефикасността, устойчивата конкуренция, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигурява максимална полза за крайните ползватели.

По-конкретно, без да се нарушават мерките, които могат да се предприемат по отношение на предприятията със значителна пазарна сила в съответствие с член 8, националните регулаторни органи могат да налагат:

а) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на връзка от край до край, на предприятия, които контролират достъпа до крайните потребители, включително по основателни причини — задължения да постигнат взаимосвързаност между своите мрежи, ако тя още не е изградена;

аб) в основателни случаи и до необходимата степен, задължения за предприятията, контролиращи достъпа до крайните ползватели, да направят техните услуги оперативно съвместими;

б) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните потребители до цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, определени от държавите членки, на оператори за предоставяне на достъп до друга инфраструктура, посочена в приложение I, част II, при справедливи, разумни и недискриминационни условия.

2.Задълженията и условията, наложени в съответствие с параграф 1, са обективни, прозрачни и пропорционални, не допускат дискриминация и се изпълняват по реда, предвиден в членове 6, 7 и 7а от [Рамковата директива]“.

11 Член 6 от Директивата за достъпа се отнася до предвидените за операторите задължения във връзка с условния достъп и другата инфраструктура, а член 8 от нея се отнася до налагането, промяната или оттеглянето на задълженията.

12 Член 17 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11) (наричана по-нататък „Директивата за универсалната услуга“), се отнася до регулаторния контрол върху предприятията, имащи значителна пазарна сила на пазара на дребно.

Италианското право

13 Член 1, параграф 65 от Legge n. 266 — Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (legge finanziaria 2006) (Закон № 266 — Разпоредби за формиране на годишния и многогодишния държавен бюджет (Закон за бюджета за 2006 г.) oт 23 декември 2005 г. (редовна притурка към GURI № 302 от 29 декември 2005 г.), гласи:

„Считано от 2007 г., оперативните разходи […] на [регулаторния орган] […] се финансират от референтния пазар за частта, която не се покрива с финансирането от бюджета на държавата, по ред и условия, предвидени в действащата правна уредба, като размерът на таксите се определя с решение на [този орган] при спазване на предвидените от закона максимални размери и същите се превеждат директно на [органа] […]“.

14 Член 1, параграф 66 от този закон предвижда, че за 2006 г. таксата, дължима от операторите от сектора на далекосъобщенията, се определя на 1,5 промила от приходите, посочени в последния одобрен отчет преди влизането в сила на споменатия закон, и че за следващите години регулаторният орган може да приеме евентуални промени в размера и в реда и условията за прилагане на таксата, като не се превишава горната граница от 2 промила от приходите, посочени в последния одобрен отчет преди приемането на решението.

15 Член 34 от decreto legislativo n. 259 — Codice delle comunicazioni elettroniche (Законодателен декрет № 259 — Кодекс за електронните съобщения) от 1 август 2003 г. (редовна притурка към GURI № 214 от 15 септември 2003 г.), в редакцията му, приложима към фактите по спора (наричан по-нататък „Кодексът за електронните съобщения“), предвижда:

„1.Освен таксите по член 35, на предприятията, които предоставят услуга или мрежа по общото разрешение или на които е било предоставено право на използване, могат да се налагат административни такси, които по размер покриват единствено административните разходи за управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема и правата за използване и специфичните задължения, както е посочено в член 28, параграф 2, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ на пазара, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и въвеждането в сила на вторичното законодателство и административните решения, като например решенията за достъп и взаимосвързаност. Административните такси се налагат на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което свежда до минимум допълнителните административни разходи и съпътстващите такси.

2.С оглед на покриване на административните разходи във връзка с дейностите, попадащи в обхвата на компетентност на министерството, размерът на административните такси по параграф 1 се определя в приложение 10.

2bis.С оглед на покриване на всички административни разходи във връзка с изпълнението на регулаторните, надзорните, санкционните функции и функциите за разрешаване на спорове, предоставени от закона на [регулаторния орган] в областите, посочени в параграф 1, размерът на административните такси, посочени в същия параграф 1, се определя съгласно член 1, параграфи 65 и 66 от Закон № 266 от 23 декември 2005 г. пропорционално на приходите на предприятията от дейностите, за които е дадено общото разрешение или са предоставени права за използване.

2ter.Министерството, съвместно с Министерство на икономиката и финансите (Ministero dell’economia e delle finanze), и [регулаторният орган] публикуват всяка година административните разходи, направени във връзка с дейностите, посочени в параграф 1, и общия размер на събраните такси по смисъла съответно на параграфи 2 и 2bis. Въз основа на евентуалните разлики между общия размер на таксите и административните разходи се внасят съответните корекции“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

16 С решения от 31 януари, 13 февруари, 1 и 17 март 2017 г. Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) уважава жалбите, подадени:

– от BT Italia, Basictel и BT Enia Telecomunicazioni срещу Решение 567/14 на регулаторния орган от 6 ноември 2014 г. за определяне на размера и реда и условията за плащане на таксата, дължима на този орган за 2015 г., и срещу Решение 87/15 на посочения орган за приемане на електронния образец и на указанията във връзка с плащането на таксата,

– от PosteMobile срещу Решение 547/13 на регулаторния орган за определяне на размера и реда и условията за плащане на таксата, дължима на този орган за 2014 г., срещу Решение 71/14 на посочения орган за приемане на електронния образец и на указанията във връзка с плащането на таксата за 2015 г. и срещу писмо от същия орган, с което той иска да бъде заплатена допълнителна сума във връзка с таксата за 2014 г.,

– от PosteMobile срещу решения 567/14 и 87/15 на регулаторния орган и срещу писмо, с което последният иска да бъде заплатена допълнителна сума във връзка с таксата за 2015 г.,

– от Telecom Italia срещу Решение 605/15 на регулаторния орган от 5 ноември 2015 г. за определяне на размера и реда и условията за плащане на таксата, дължима на този орган за 2016 г., и срещу Решение 34/16 на посочения орган от 24 февруари 2015 г. за приемане на електронния образец и на указанията във връзка с плащането на таксата за 2016 г., и

– от Vodafone Italia срещу решения 605/15 и 34/16 на регулаторния орган.

17 Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд, Лацио) приема изложените от тези дружества доводи и съответно с пет решения отменя решенията на регулаторния орган, посочени в предходната точка, като приема, че методът за определяне на облагаемата основа, използван от споменатия орган за изчисляване на размера на таксата, която трябва да му бъде заплатена, е неправилен, доколкото обхваща всички дейности, които регулаторният орган трябва да изпълнява в съответствие с правната уредба, и взема предвид всички приходи на задължените по таксата оператори, като по този начин включва и разходи, които не би следвало да бъдат включвани. В този контекст посоченият съд смята, че член 34, параграф 2bis от Кодекса за електронните съобщения, приет през 2015 г., не е приложим в главните производства, тъй като става въпрос за нови разпоредби, които не се прилагат с обратна сила. Поради това той приема, че в съответствие с решение от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), с дължимата на регулаторния орган такса трябва да се цели компенсирането само на понасяните от него общи разходи за регулаторната дейност, с уточнението, че става въпрос за изчерпателно уредените разходи във връзка с издаването на общо разрешение, с управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема.

18 Освен това Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд, Лацио) приема направеното пред него оплакване, че предвиденият в член 12, параграф 2 от Директивата за разрешение годишен отчет не е бил приет за 2014 г., като смята, че този отчет трябва да бъде публикуван, преди да се изисква плащането на дължимата на регулаторния орган такса.

19 Регулаторният орган обжалва посочените решения пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия). Той посочва, че член 34, параграф 2bis от Кодекса за електронните съобщения е приет, за да се избегне в рамките на образувано от Европейската комисия производство за нарушение да бъде предявен иск за неизпълнение на задължения поради лошо транспониране на членове 6 и 12 от Директивата за разрешение. След като обаче първоинстанционният съд приема, че тази нова разпоредба няма обратно действие, той не извършва проверка дали тя е съвместима с член 12 от посочената директива, при положение че последната най-малкото е приложима ratione temporis за таксата, дължима на регулаторния орган за 2016 г.

20 Според запитващата юрисдикция има съмнение относно съвместимостта с правото на Съюза на националните разпоредби, приети преди и след въвеждането на посочения член 34, параграф 2bis. Тя посочва, че вследствие на решение от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд, Лацио), сезиран с въпроса за определянето на дейностите, разходите за които може да бъдат взети предвид при финансирането на регулаторния орган, прави от това решение извода, че според Съда дейностите, изброени в член 12 от Директивата за разрешение, съответстват само на регулаторната дейност, извършвана от националния регулаторен орган (наричан по-нататък „НРО“), а според запитващата юрисдикция това не може да се заключи от посочената разпоредба, нито от посоченото съдебно решение. Запитващата юрисдикция смята, че в последното решение Съдът не е разгледал въпроса — който обаче е основен за спора в главното производство — относно дейностите по „регулиране ex ante“ и че практиката на Съда не е ясна, що се отнася до обхвата на съответните дейности на НРО.

21 Освен това запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на член 34, параграф 2ter от Кодекса за електронните съобщения с член 12, параграф 2 от Директивата за разрешение.

22 При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли член 12, параграф 1, буква а) от Директива[та за разрешение] национална разпоредба, съгласно която операторите, на които е издаден лиценз по силата на същата директива, понасят всички административни разходи на [НРО] във връзка с организацията и изпълнението на всички функции — включително регулаторните, надзорните, санкционните и функциите за разрешаване на спорове, предоставени му от европейската уредба в областта на електронните съобщения […], или посочените в член 12, параграф 1, буква a) от Директива[та за разрешение] дейности се изчерпват с дейността по „регулиране ex ante“, извършвана от [НРО]?

2) Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива[та за разрешение] да се тълкува в смисъл, че годишният отчет за административните разходи на [НРО] и за събраните такси:

а) може да се публикува след приключване на финансовата година — в съответствие с националното законодателство относно счетоводното отчитане на публичния сектор — през която са били събрани административните такси;

б) дава възможност на [НРО] да внесе „съответните корекции“ и по отношение на финансови години, които не са в непосредствена близост?“.

По преюдициалните въпроси

По допустимостта

23 Postepay, Fastweb SpA, Wind Tre SpA и Sky Italia SpA поддържат по същество, че поставените въпроси са недопустими с оглед на член 94 от Процедурния правилник на Съда, тъй като в акта за преюдициално запитване не са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, при положение че Съдът вече много ясно е посочил дейностите на НРО, чието финансиране може да се гарантира с такса от операторите, и вече два пъти е имал повод да се произнесе по италианското законодателство в решения от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), и от 28 юли 2016 г., Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (C‑240/15, EU:C:2016:608).

24 Освен това втората част от първия въпрос, отнасяща се до „регулирането ex ante“, повдигала въпрос, който бил главно от фактическо естество. Всъщност запитващата юрисдикция искала от Съда да се произнесе по реда и условията за прилагане в съответната държава членка на член 12 от Директивата за разрешение, при положение че това било нейна задача. Колкото до втория въпрос, запитващата юрисдикция не предоставяла никакви фактически данни относно приемането и съдържанието на въпросните годишни отчети, нито уточнявала причините за евентуална несъвместимост на член 34, параграф 2ter от Кодекса за електронните съобщения с член 12, параграф 2 от тази директива. В допълнение двата въпроса не били реално и конкретно от значение за разрешаването на спора в главното производство.

25 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, установено с член 267 ДФЕС, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да спазва стриктно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник. Така съгласно член 94, буква в) от този правилник по-специално е необходимо преюдициалното запитване да съдържа изложение на мотивите, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 19 април 2018 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑152/17, EU:C:2018:264, т. 21 и 22 и цитираната съдебна практика).

26 От друга страна, в рамките на това сътрудничество само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Ето защо, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 13 ноември 2018 г., Čepelnik, C‑33/17, EU:C:2018:896, т. 20).

27 Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 13 ноември 2018 г., Čepelnik, C‑33/17, EU:C:2018:896, т. 21).

28 В случая от преюдициалното запитване е видно, че във връзка с първия въпрос запитващата юрисдикция не намира в практиката на Съда, и по-специално в решение от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), поясненията, които са ѝ необходими, за да се произнесе по спора в главното производство, що се отнася до дейностите на НРО, разходите за които може да бъдат покрити с административни такси съгласно член 12 от Директивата за разрешение, и в частност до въпроса дали тези дейности съответстват само на дейността по „регулиране ex ante“. Колкото до втория въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че в спора по главното производство първоинстанционният съд е приел оплакването на жалбоподателите, като е сметнал, че годишният отчет трябва да бъде публикуван, преди да се изисква плащането на таксата, дължима на регулаторния орган, като последният орган оспорва това в производствата по обжалване на решенията на първоинстанционния съд.

29 При това положение следва да се приеме, че запитващата юрисдикция е изложила в достатъчна степен причините, поради които отправя въпроси до Съда, и че исканото тълкуване има връзка с предмета на спора в главното производство.

30 Следователно поставените въпроси са допустими.

По същество

31 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, по-специално когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

32 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

По първия въпрос

33 С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за разрешение трябва да се тълкува в смисъл, че с такса, налагана съгласно тази разпоредба на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, може да бъдат покрити всички административни разходи, понасяни от НРО във връзка с осъществяването на всичките му дейности, включително регулаторните, надзорните, санкционните функции и тези за разрешаване на спорове, или може да бъдат покрити само разходите за дейността по „регулиране ex ante“.

34 В това отношение следва да се припомни, че в отговор на аналогичен въпрос, поставен от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд, Лацио), пред който жалбоподатели оспорват размера на таксата, която им е наложена съгласно същата правна уредба като разглежданата в главното производство, с мотива че тази такса обхваща позиции, които не са пряко свързани с оперативните разходи на НРО за целите на регулирането ex ante на пазара, в решение от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), Съдът постановява, че член 12 от Директивата за разрешение трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, дължат такса, предназначена да покрива всички разходи на НРО, които не се финансират от държавата, размерът на която се определя в зависимост от приходите на тези предприятия, при условие че с тази такса се покриват единствено разходи, свързани с дейностите, посочени в параграф 1, буква а) от тази разпоредба, всички приходи от разглежданата такса не надвишават всички разходи, свързани с тези дейности, и същата такса се налага на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално.

35 В точка 38 от посоченото решение Съдът отбелязва, че от член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за разрешение следва, че държавите членки могат да налагат на предприятията, които предоставят услуга или мрежа по общото разрешение или на които е било предоставено право за използване на радиочестоти или номера, само административни такси, които покриват административните разходи за управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема и правата за използване и специфичните задължения, както е посочено в член 6, параграф 2 от тази директива, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ на пазара, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и въвеждането в сила на вторичното законодателство и административните решения, като например решенията за достъп и взаимосвързаност.

36 В точки 39 и 40 от решение от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), Съдът припомня, че тези такси могат да покриват единствено разходи, свързани с дейностите, припомнени в предходната точка от настоящото определение, в които не биха могли да попаднат разходи, свързани с други задачи, и следователно таксите, налагани по силата на член 12 от Директивата за разрешение, не са предназначени да покриват административните разходи от всякакво естество, които правят НРО. В точка 41 от посоченото решение Съдът уточнява, че от член 12, параграф 2 от тази директива във връзка със съображение 30 от нея е видно, че посочените такси трябва да покриват реалните административни разходи в резултат от тези дейности и да бъдат в съответствие с тези разходи. В този смисъл всички приходи на държавите членки от разглежданата такса не би трябвало да надвишават всички разходи, свързани с посочените дейности.

37 Съдът възпроизвежда тези съображения в решения от 28 юли 2016 г., Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (C‑240/15, EU:C:2016:608, т. 45 и 46), и от 30 януари 2018 г., X и Visser (C‑360/15 и C‑31/16, EU:C:2018:44, т. 64).

38 В точка 22 от решение от 27 юни 2013 г., Vodafone Malta и Mobisle Communications (C‑71/12, EU:C:2013:431), Съдът отбелязва също така, че административните такси, посочени в член 12 от Директивата за разрешение, имат характера на възнаграждение, тъй като, от една страна, могат да се налагат единствено за оказвани от НРО услуги в полза на операторите на електронни съобщителни услуги, във връзка по-специално с общото разрешение или предоставянето на право на ползване на радиочестоти или номера, и от друга страна, те трябва да покриват административните разходи, възникнали във връзка с посочените услуги.

39 Видно както от текста на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за разрешение, така и от тълкуването на тази разпоредба, дадено в съдебните решения, посочени в точки 34—38 от настоящото определение, с такса съгласно тази разпоредба не може да бъдат покрити всички оперативни разходи на НРО, а само общите административни разходи във връзка с три категории дейности, посочени в споменатата разпоредба, а именно:

– първо, дейностите по управление, контрол и изпълнение на уредената в член 3 от Директивата за разрешение обща лицензионна схема, която включва условията, които може да бъдат предвидени за общото разрешение, изброени в част А от приложението към тази директива,

– второ, дейностите по управление, контрол и изпълнение на правата на ползване на радиочестоти и номера, уредени в член 5 от Директивата за разрешение, и на условията, които може да бъдат предвидени за тези права, изброени в части Б и В от приложението към тази директива, и

– трето, дейностите по управление, контрол и изпълнение на уредените в член 6, параграф 2 от Директивата за разрешение специфични задължения, включващи задълженията, които може да бъдат предвидени за доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 и членове 6 и 8 от Директивата за достъпа или с член 17 от Директивата за универсалната услуга, както и задълженията, които може да бъдат предвидени за доставчиците, определени да предоставят универсална услуга съгласно последната директива.

40 В общите административни разходи, свързани с тези три категории дейности, може да бъдат включени разходите за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ на пазара, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и за регулаторната дейност по подготовката и въвеждането в сила на вторичното законодателство и административните решения, като например решенията за достъп и взаимосвързаност.

41 Що се отнася до регулаторните, надзорните, санкционните функции на НРО и функциите му за разрешаване на спорове, изтъкнати от запитващата юрисдикция, следва да се отбележи, че те произтичат от дейностите по управление, контрол и изпълнение на общата лицензионна схема, правата на използване или специфичните задължения, поради което свързаните с тях разходи може да бъдат покрити от административните такси, налагани съгласно член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за разрешение.

42 Що се отнася до дейността по „регулиране ex ante“, изтъкната от запитващата юрисдикция, следва да се отбележи, че последната не посочва какъв смисъл влага в този израз, който не е употребен в Директивата за разрешение, нито в Рамковата директива, Директивата за достъпа и Директивата за универсалната услуга. За сметка на това регулирането на пазара ex ante, за което отговаря НРО, както е посочено в член 3, параграф 3а от Рамковата директива, се изразява в налагането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги на задължения като предвидените в член 5, параграфи 1 и 2 или в член 6 от Директивата за достъпа и тези, налагани съгласно член 8 от тази директива или член 17 от Директивата за универсалната услуга на предприятията, определени като такива със значителна пазарна сила вследствие на процедурата за анализ на пазара, предвидена в член 16 от Рамковата директива. Налага се изводът обаче, че регулирането на пазара ex ante е неразделна част от третата категория дейности на НРО, посочена в точка 39 от настоящото определение, както и от някои задачи, посочени в точка 40 от нея. Следователно разходите, които може да бъдат покрити с административните такси, налагани съгласно член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за разрешение, не би могло да се свеждат само до разходите за дейността по регулиране на пазара ex ante.

43 С оглед на всички тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква а) от Директивата за разрешение трябва да се тълкува в смисъл, че с такса, налагана съгласно тази разпоредба на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, може да бъдат покрити само разходите, свързани с трите категории дейности на НРО, посочени в тази разпоредба, включително с регулаторните, надзорните, санкционните функции и с тези за разрешаване на спорове, като тези разходи не се свеждат до разходите за дейността по регулиране на пазара ex ante.

По втория въпрос

44 С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, параграф 2 от Директивата за разрешение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, от една страна, предвиденият в тази разпоредба годишен отчет се публикува след приключването на финансовата година, през която са били събрани административните такси, и от друга страна, съответните корекции са внесени през финансова година, която не следва непосредствено тази, през която са били събрани таксите.

45 В това отношение следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 36 от настоящото определение, видно от член 12, параграф 2 от Директивата за разрешение във връзка със съображение 30 от нея, административните такси, които може да бъдат налагани съгласно член 12 от посочената директива, трябва да покриват реалните административни разходи в резултат от дейностите, посочени в параграф 1, буква а) от тази разпоредба, и да бъдат в съответствие с тези разходи. В този смисъл всички приходи на държавите членки от разглежданата такса не би трябвало да надвишават всички разходи, свързани с посочените дейности.

46 Както следва от съображение 30 от Директивата за разрешение, предвиденият в член 12, параграф 2 от нея годишен отчет има за цел да се гарантира прозрачността на приходите и разходите на НРО, като по този начин съответните предприятия могат да проверяват дали административните разходи съответстват на таксите.

47 Както Съдът вече е отбелязал в точка 41 от решение от 18 юли 2013 г., Vodafone Omnitel и др. (C‑228/12—C‑232/12 и C‑254/12—C‑258/12, EU:C:2013:495), Директивата за разрешение не предвижда нито начина за определянето на размера на административните такси, които могат да бъдат налагани по силата на член 12 от тази директива, нито реда и условията за събирането им.

48 От това следва, че държавите членки трябва да определят реда и условията за публикуване на годишния отчет и за извършване на съответните корекции, предвидени в член 12, параграф 2 от Директивата за разрешение, като същевременно гарантират прозрачността, така че съответните предприятия да може да проверяват дали административните разходи съответстват на таксите.

49 При все това изпълнението на това изискване видимо не е препятствано нито от публикуването на годишния отчет след приключването на финансовата година, през която са били събрани административните такси, нито от внасянето на съответните корекции през финансова година, която не следва непосредствено тази, през която са били събрани таксите.

50 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Директивата за разрешение трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, от една страна, предвиденият в тази разпоредба годишен отчет се публикува след приключването на финансовата година, през която са били събрани административните такси, и от друга страна, съответните корекции са внесени през финансова година, която не следва непосредствено тази, през която са били събрани таксите.

По съдебните разноски

51 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:

1) Член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че с такса, налагана съгласно тази разпоредба на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, може да бъдат покрити само разходите, свързани с трите категории дейности на националния регулаторен орган, посочени в тази разпоредба, включително с регулаторните, надзорните, санкционните функции и с тези за разрешаване на спорове, като тези разходи не се свеждат до разходите за дейността по регулиране на пазара ex ante.

2) Член 12, параграф 2 от Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, от една страна, предвиденият в тази разпоредба годишен отчет се публикува след приключването на финансовата година, през която са били събрани административните такси, и от друга страна, съответните корекции са внесени през финансова година, която не следва непосредствено тази, през която са били събрани таксите.

Подписи

( *1 ) Език на производството: италиански.