ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
17 януари 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 99 от Процедурния правилник на Съда — Потребителски кредит — Директива 93/13/ЕИО — Член 6, параграф 1 — Неравноправни клаузи — Отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в случай на претенция, основана на неравноправна клауза — Последици, свързани с неравноправния характер на договорна клауза — Указания на висшестоящ съд, които не са съобразени с посочените последици“
По дело C‑379/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г., в рамките на производство по дело
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: L. S. Rossi, председател на състав, J.‑C. Bonichot и O. Spineanu-Matei (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 и с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2Запитването е отправено в рамките на едностранно производство, образувано по почин на банкова институция, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с предмет заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен между тази институция и потребител.
Правна уредба
Директива 93/13
3Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
4Член 7, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Българското право
ГПК 5Член 278, алинея 3 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., наричан по-нататък „ГПК“) гласи:
„Постановеното определение по частната жалба [срещу определение] е задължително за долустоящия съд“.
6Член 414, алинея 1 от ГПК има следното съдържание:
„Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. […]
[…]“.
7Съгласно текста на член 415 от ГПК:
„(1)Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1.когато възражението е подадено в срок;
[…] 3.когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
[…] (3)Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 — осъдителен.
[…]“.
8Член 417 от ГПК предвижда:
„Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
[…] 2.документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
[…]“.
9Според текста на член 418 от ГПК:
„(1)Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
(2)Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
[…] (4)[…] Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя […] с частна жалба […]
[…]“.
10Член 422 от ГПК предвижда:
„(1)[…] Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
(2)Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.
(3)Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява […]
(4)[…] Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането“.
Закон за потребителския кредит
11Член 19, алинея 6 от Закона за потребителския кредит от 18 февруари 2010 г. (ДВ, бр. 18 от 5 март 2010 г., стр. 2), в редакцията му, приложима към спора по главното производство, гласи:
„При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12На 18 декември 2020 г. в рамките на едностранно производство ТИ БИ АЙ Банк подава заявление до Софийски районен съд (България) за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Това заявление се основава на един от документите, посочени в член 417, алинея 2 от ГПК, а именно на извлечение от счетоводните книги, отразяващо актуалното състояние към 3 декември 2020 г. на сметката по договор за потребителски кредит, сключен на 29 май 2019 г. между ТИ БИ АЙ Банк и потребител. Към заявлението е приложен договорът за кредит за сумата от общо 2 867,92 български лева (около 1 465 евро).
13С разпореждане от 6 януари 2021 г. този съд приема, от една страна, че приложените към преписката документи позволяват да се направи извод за вероятна неравноправност на клауза 7.1 от този договор, която предвижда плащането на сума в размер на 307,28 лева (около 157 евро), представляваща еднократна такса за оценка на риска (наричана по-нататък „спорната такса“).
14От друга страна, Софийски районен съд констатира, че спорната такса е била включена в главницата по вземането за целите на изчисляването на дължимите месечни вноски за погасяване на кредита, без да са уточнени компонентите на погасителните вноски, и че посочената такса също е била олихвена. От това той прави извод, че информацията за направените от потребителя плащания не му позволява да определи коя част от предявеното вземане е останала непогасена. Поради това Софийски районен съд решава да отхвърли заявлението изцяло.
15С определение от 7 юни 2021 г. Софийски градски съд (България) уважава частната жалба на ТИ БИ АЙ Банк срещу разпореждането на Софийски районен съд от 6 януари 2021 г. Вследствие на това Софийски градски съд постановява отмяната на посоченото разпореждане и връща делото на Софийски районен съд — запитващата юрисдикция, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по член 417 от ГПК, както и изпълнителен лист за цялата претендирана сума.
16В това отношение Софийски градски съд отбелязва, че съдът несъмнено е бил длъжен да провери служебно дали са налице неравноправни клаузи. Същевременно той приема, че представеното в настоящия случай извлечение от счетоводните книги е редовен от външна страна документ, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, и че в рамките на производството по член 418, алинея 2 от ГПК този съд би могъл да провери дали документът е редовен само от външна страна, а именно дали този документ удостоверява съществуването на претендираното вземане. Посоченият съд трябвало да се ограничи до това да разгледа пряко извлечените от счетоводните книги данни, без да може да използва други данни. Софийски градски съд добавя, че въпросът за определянето на сумата, която потребителят действително дължи както за главница, така и за разходи и лихви, може да бъде разгледан по реда на член 422 от ГПК като въпрос по същество, при условие потребителят да е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
17Запитващата юрисдикция посочва, че има съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на указанията, съдържащи се в диспозитива на определението на Софийски градски съд от 7 юни 2021 г., които са задължителни за нея. Доколкото последиците от неравноправния характер на клаузата следвало да бъдат отчетени служебно, в съответствие с решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM (C‑243/08, EU:C:2009:350, т. 35), запитващата юрисдикция иска да се установи по-конкретно дали тя е обвързана от указанията на висшестоящ съд, който изисква единствено упражняването на чисто формален контрол върху спорното вземане и я задължава да постанови съдебно решение, което по същество би довело до привеждането в действие на неравноправна клауза.
18В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи какво решение трябва да постанови съдът, когато установи, че в едностранно производство част от предявеното вземане се основава на неравноправна клауза, какъвто е случаят в спора по главното производство. Така, на първо място, запитващата юрисдикция предвижда възможността съдът да издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за цялата претендирана сума, въз основа на която да бъде издаден изпълнителен лист, представляващ основание за провеждането на производство по принудително изпълнение срещу длъжника потребител. Впоследствие същият можел да подаде възражение срещу този изпълнителен лист, което ще доведе до образуването на производство по член 422 от ГПК, позволяващо му да оспори основателността на вземането. На второ място, запитващата юрисдикция предвижда алтернативната възможност съдът изцяло да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с мотива, че в рамките на това производство не е възможно да се установи точният размер на вземането, което остава дължимо, произтичащо от клаузите на договора за кредит, които не са неравноправни. В този случай заявителят разполага с възможността да предяви иск по общия ред на основание член 415, алинея 1, точка 3 от ГПК, за да установи размера на вземането си. На трето място, отново като алтернативна възможност, запитващата юрисдикция отбелязва, че съдът би могъл частично да отхвърли заявлението и, прилагайки по аналогия член 19, алинея 6 от Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към спора по главното производство, да приспадне от дължимия остатък по договора за кредит сумите, изплатени по силата на неравноправните клаузи, което щяло да доведе до извършването на служебно прихващане. От това следвало, че длъжникът вече нямал нужда да подава възражение по член 414 от ГПК, нито да води допълнително производство, за да предяви правото си на прихващане. Във връзка с последното запитващата юрисдикция обаче подчертава, че по настоящото дело е невъзможно да се определи точният размер на вземането.
19При това положение Софийски районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Следва ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за незабавно плащане, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза, вкл. когато има само съмнения за това и е длъжен да не я приложи?
2)При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ незабавно плащане, когато само част от претенцията се основава на вероятно неравноправна договорна клауза, формираща размера на вземането, включително в случаите, когато в производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за незабавно плащане, не може да се установи конкретният размер на всички елементи на вземанията, формирани въз основа на клаузи, за които няма съмнения, че не са неравноправни?
3)При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория [въпрос], длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
4)При утвърдителен отговор на третия въпрос, длъжен ли е и [ако да,] при какви условия, националният съд служебно да зачете последиците свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, вкл. да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора, което се предвижда в други сходни случаи по националното право?
5)При утвърдителен отговор на втори—четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на договорна клауза в потребителски договор?“.
По преюдициалните въпроси
20По силата на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение. Съдът може да се произнесе по този начин в съответствие с член 99 от Процедурния правилник и когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика.
21Тези разпоредби следва да се приложат по настоящото дело.
По допустимостта на четвъртия въпрос
22С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, да отчете служебно последиците от неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит, когато въз основа на нея е извършено плащане, като бъде задължен служебно да извърши прихващане между това плащане и останалата дължима сума по този договор.
23Въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 20 и цитираната съдебна практика).
24В настоящия случай от информацията, предоставена в акта за преюдициално запитване и обобщена в точка 14 от настоящото определение, е видно, че запитващата юрисдикция не е в състояние да определи точния размер на вземането по делото в главното производство предвид факта, че спорната такса, която следва да бъде заплатена от потребителя въз основа на клаузата, за която се твърди, че е неравноправна, е била включена в месечните погасителни вноски, без да се посочат различните компоненти на тези вноски.
25При тези обстоятелства трябва да се констатира, че от материалите по делото следва, че запитващата юрисдикция не може да извърши прихващане между плащанията, направени във връзка със спорната такса, и остатъка от вземането, дължимо по договора за кредит.
26Следователно четвъртият въпрос, който се отнася до задължението на националния съд, установил наличието на плащания, извършени по силата на неравноправна клауза, служебно да извърши прихващане между тези плащания и остатъка от дължимо вземане, има чисто хипотетичен характер, поради което трябва да се приеме за явно недопустим.
По същество
По първия, втория и третия въпрос
27С първите си три въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на посочената заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от претендираното вземане, и дали в тази хипотеза, и по-конкретно когато не е възможно да се определи точният размер на посочената част от вземането, този съд разполага с възможността да отхвърли подобно заявление само частично.
28Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 държавите членки определят изискването включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
29Според постоянната съдебна практика тази разпоредба има за цел да възстанови действителното равновесие между установените в договора права и задължения на продавача или доставчика и на потребителя, което може да възстанови равенството между тях. Следователно именно с оглед на тази цел националният съд трябва служебно да прецени неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и в резултат от това да остави без приложение клаузите, които е квалифицирал като неравноправни, за да не породят задължителни последици за съответния потребител, освен ако последният се противопостави на това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).
30При условие че договорът може да продължи да се изпълнява без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция трябва да провери, същата следва да има възможността да отхвърли заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, само за частта от претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 37).
31Всъщност член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива, и следователно по принцип позволява запазването на съответния договор, доколкото съществува правна възможност за това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика). От това следва, че съдът може да уважи останалите искания, произтичащи от клаузите на този договор, които не са били квалифицирани като неравноправни.
32В настоящия случай от констатациите на запитващата юрисдикция е видно, че по делото в главното производство не е възможно тези претенции да се разграничат от претенциите, основани на клаузите, считани за неравноправни. Ако това действително е така, националният съд следва да отхвърли заявлението изцяло.
33Този извод се налага, тъй като, ако съдът действа по различен начин, той би приложил неравноправна клауза, което би противоречало на целта на императивната разпоредба на член 6 от Директива 93/13, както е посочена в точка 29 от настоящото определение, изразяваща се във възстановяване на равенството между съдоговорителите, като се гарантира, че потребителят не е обвързан от неравноправна клауза.
34Впрочем същият извод се налага, за да се гарантира постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13, която от своя страна се състои в преустановяване на употребата на неравноправните клаузи, като се запази възпиращият ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците в резултат чисто и просто от оставянето на тези клаузи без приложение (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2021 г., A. S.A., C‑212/20, EU:C:2021:934, т. 69).
35С оглед на всички гореизложени съображения на първите три въпроса следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.
По петия въпрос
36С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело след връщането му от висшестоящ съд, да бъде обвързана от направените правни изводи и от указанията на висшестоящия съд съгласно националното процесуално право, ако с оглед на тълкуването, което е поискала от Съда, тази юрисдикция счита, че споменатите изводи и указания не зачитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит.
37Според постоянната съдебна практика националният съд трябва, по силата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, да изведе всички последици, произтичащи съгласно националното право от констатацията за неравноправност на дадена клауза, за да гарантира, че тя не е обвързваща за потребителя (решение от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito, C‑488/11, EU:C:2013:341, т. 49 и цитираната съдебна практика). Такова задължение предполага, както беше припомнено в точка 29 от настоящото определение, че този съд трябва да остави без приложение считаната за неравноправна клауза, за да не породи тя задължителни последици за съответния потребител, освен ако последният се противопостави на това (вж. в този смисъл решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250, т. 52 и цитираната съдебна практика).
38От това следва, че с оглед на принципа на предимство на правото на Съюза националният съд трябва да остави без приложение съдебната практика на по-горна инстанция като разглежданата по главното производство, която го задължава да уважи изцяло претенцията във връзка с плащането и да издаде заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист срещу длъжника за предявените вземания, при положение че те отчасти се основават на неравноправни клаузи (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21, EU:C:2022:518, т. 52 и цитираната съдебна практика).
39Всъщност правото на Съюза не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не са в съответствие с правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов, C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 32).
40С оглед на гореизложените съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит.
По съдебните разноски
41С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) определи:
1)Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че:
националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.
2)Член 6, параграф 1 от Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че:
не допуска национална юрисдикция, която следва да се произнесе по дело, върнато от висшестоящ съд, да бъде обвързана съгласно националното процесуално право от изводите и указанията на висшестоящия съд, когато въз основа на тълкуването, което е поискала от Съда, намира, че тези изводи и указания не отчитат правните последици, свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит.
Съставено в Люксембург на 17 януари 2023 година.
Секретар
Председател на състав
A. Calot Escobar
L.S. Rossi
*Език на производството: български.