РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
9 септември 2021 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Автомобилен транспорт — Хармонизация на някои разпоредби от социалното законодателство — Регламент (ЕО) № 561/2006 — Член 3, буква a) — Неприлагане на регламента за автомобилния транспорт, извършван от превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km — Превозно средство за смесена употреба — Член 19, параграф 2 — Извънтериториална санкция — Установено на територията на държава членка нарушение, извършено на територията на друга държава членка — Принцип за законоустановеност на престъплението и наказанието — Регламент (ЕИО) № 3821/85 — Контролни уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт — Член 15, параграф 2 — Задължение за поставяне на картата на водача — Член 15, параграф 7 — Задължение за представяне на картата на водача при всяко поискване на инспектора — Непоставяне на картата на водача в контролния уред за няколко от 28‑те дни преди деня на извършване на проверката“
По дело C‑906/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) с акт от 7 май 2019 г., постъпил в Съда на 11 декември 2019 г., в рамките на наказателно производство срещу
FO, СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, M. Ilešič, E. Juhász (докладчик), C. Lycourgos и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за френското правителство, от E. de Moustier и A. Ferrand, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от C. Vrignon и L. Malferrari, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 март 2021 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, буква а) и член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214), във връзка с Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370, 1985 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 234).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано от ministère public (прокуратура, Франция) срещу FO, ръководител на дружество за автомобилен транспорт, установено в Германия, поради невключването от един от водачите на автобуси, наети на работа от неговото дружество, на картата на водача в тахографа на управляваното от последния превозно средство.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 3821/85
3 Регламент № 3821/85 отменя и заменя Регламент (ЕИО) № 1463/70 на Съвета от 20 юли 1970 година за въвеждането на записващо оборудване в автомобилния транспорт (ОВ L 164, 1970 г., стр. 1). Регламент № 3821/85 от своя страна е отменен и заменен с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент № 3821/85 и за изменение на Регламент № 561/2006 (ОВ L 60, 2014 г., стр. 1). Предвид момента на настъпване на фактите в главното производство обаче следва да се вземе предвид Регламент № 3821/85.
4 Член 3, параграф 1, първо изречение от Регламент № 3821/85 гласи:
„Записващото устройство се монтира и използва в превозни средства, които са регистрирани в държава членка и които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари, с изключение на превозните средства, посочени в член 3 от Регламент [№ 561/2006]“.
5 Член 15 от Регламент № 3821/85 предвижда:
„[…]
2.Водачите използват тахографски листове или карта на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, започвайки от момента на приемането му. Тахографският лист или карта на водача не може да бъде изваждан преди края на дневното работно време, освен ако няма специално разрешение за това. Тахографският лист или карта на водача не може да бъде използван за по-дълъг период от време от този, за който е предназначен.
[…] 3.Водачите трябва да:
– осигурят съвпадане на часовото време, записано върху листа, с официалното време в страната на регистрация на превозното средство;
– задействат превключващите устройства, с които става възможно отделното и различимо записване на следните периоди от време:
а) […] „време на управление на автомобила“;
б) „друга работа“ означава всяка дейност, различна от управление, съгласно определението в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година относно организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт [(ОВ L 80, 2002 г., стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 125)], както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него[…];
[…] 7. а) Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I, водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора:
i) регистрационните листове за текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 дни;
ii) картата на водача, ако притежава такава, и
iii)
всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент [№ 561/2006].
Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точки i) и iii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни.
б) Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение IБ, водачът трябва да […] представи при всяко поискване на инспектора:
i) картата на водача, притежавана от него;
ii) всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент [№ 561/2006], и
iii)
регистрационните листове, отговарящи [н]а същия период като този, посочен в [точка ii)], през които той е управлявал превозно средство със записващо оборудване в съответствие с приложение I.
Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точка ii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни.
в) Упълномощеният инспектор може да проверява спазването на Регламент [№ 561/2006] чрез анализ на регистрационните листове, на показанията или разпечатаните данни, които са записани от записващото оборудване или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг подкрепящ документ, който доказва неспазването на разпоредба като тези, предвидени в член 16, параграфи 2 и 3“.
[…]“.
Регламент № 561/2006
6 Съображение 17 от Регламент № 561/2006, който отменя и заменя Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (ОВ L 370, 1985 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 45), гласи:
„(17)
Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. […]“.
7 Член 1 от Регламент № 561/2006 гласи следното:
„Настоящият регламент определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност. Настоящият регламент също така има за цел да насърчи подобряването на практиките на наблюдение и привеждане в изпълнение на държавите членки и подобряването на работните практики в [сектора на автомобилния транспорт]“.
8 В член 3, буква а) от този регламент се посочва, че той не се прилага към автомобилен превоз с „превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра“.
9 По силата на член 4, буква д) от посочения регламент и за целите му „друга работа“ означава „всички дейности, които са определени като работно време в член 3, буква а) от Директива [2002/15], с изключение на „управление“, включително всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него“.
10 В член 6 от Регламент № 561/2006, в който се определя максималното дневно, седмично и за две последователни седмици време за управление, уточнява в параграф 5:
„Водачът регистрира като друга работа всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д), както и всяко време, прекарано за управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, и регистрира всички периоди на разположение, съгласно определението в член 15, параграф 3, буква в) от Регламент [№ 3821/85], от неговата последна дневна или седмична почивка. Тези записи се вписват ръчно на регистрационен лист, на разпечатката или като се използват устройствата за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване“.
11 Глава V от Регламент № 561/2006 („Контролни процедури и санкции“), включва членове 16—25.
12 Член 19 от този регламент гласи:
„1.Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент и на Регламент [№ 3821/85], и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни, възпиращи и недискриминационни. Нарушенията на настоящия регламент и на [Регламент № 3821/85] не могат да бъдат подлагани на повече от една санкция или процедура. Държавата членка съобщава на Комисията тези мерки и правилата относно санкциите преди датата, посочена в член 29, втора алинея. Комисията уведомява своевременно другите държави членки.
2.Държавата членка оправомощава компетентните органи [д]а налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна.
[…] 4.Държавите членки [гарантират], че системата от пропорционални санкции, която може да включва финансови санкции, ще се прилага за нарушения на настоящия регламент [или] на [Регламент № 3821/85] от страна на предприятията, свързаните с тях изпращачи, туроператорите, основните изпълнители, подизпълнителите и агенциите за наемане на водачи“.
Френското право
13 Съгласно член L. 3315‑5, първа алинея от Сode des transports (Кодекс за транспорта, Франция) извършването на автомобилен превоз с карта на водач, която не отговаря на изискванията или не принадлежи на използващия я водач, или без карта, поставена в хронотахографа на превозното средство, се наказва с шест месеца лишаване от свобода и глоба от 3750 EUR.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
14 На 2 април 2013 г. във Версай (Франция) служители от отдела за предотвратяване и противодействие на престъпността по пътищата извършват пътна проверка на автобус, експлоатиран от предприятие със седалище в Зенгентал (Германия).
15 При проверката водачът е приканен да удостовери каква е била дейността му в текущия ден и предходните 28 дни. Установено е, че в продължение на 9 дни в периода от 5 до 16 март 2013 г. превозното средство се е движило, без картата на водача да е била поставена в тахографа.
16 Въз основа на тези факти срещу FO, ръководител на посоченото транспортно предприятие, е образувано производство по член L. 3315—5, първа алинея от Кодекса за транспорта за това, че е извършил девет пъти посоченото в тази разпоредба престъпление.
17 Tribunal correctionnel de Versailles (Наказателен съд Версай, Франция) приема фактите за установени и налага на подсъдимия глоба от 10125 EUR.
18 Пред Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция) FO повдига възражение за липса на териториална компетентност на френските наказателни съдилища. Всъщност нито френският закон, поради принципа на териториалност на наказателния закон, нито член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 позволявали на френските власти да преследват извършителя на наказуемите деяния, тъй като са осъществени на територията на друга държава — членка на Европейския съюз.
19 С решение от 2 май 2018 г. Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай) потвърждава първоинстанционното решение относно вината и наказанието. Що се отнася по-специално до повдигнатото от FO възражение за липса на компетентност, той констатира, че наказуемите деяния попадат в обхвата на разпоредбите на член L. 3315‑5 от Кодекса за транспорта, приети в приложение на Регламент № 3821/85, и подчертава, че изричната дерогация от принципа на териториалност на преследването, предвидена в член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006, се отнася не само до разпоредбите на последния регламент, но и до разпоредбите на Регламент № 3821/85.
20 FO подава касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), като иска от него да сезира Съда с преюдициално запитване по въпроса за териториалната компетентност на френските наказателни съдилища.
21 FO впрочем упреква Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай), че не е отговорил на доводите му за неприложимост на правната уредба за времето на управление и почивките в извънработно време по отношение на пътуванията по линии под 50 km. По-специално FO поддържа, че през деветте дни в рамките на периода от 28 дни преди деня на проверката водачът на разглежданото в главното производство превозно средство не е бил длъжен да постави картата на водача в тахографа, тъй като при извършените през тези дни пътувания превозното средство е било използвано за превоз на пътници по редовни линии, чийто маршрут не надвишава 50 km. Според FO задълженията, предвидени в член 15 от Регламент № 3821/85, не се прилагат за тези пътувания, тъй като посочените пътувания не попадат в обхвата на Регламент № 561/2006 по силата на член 3, буква a) от последния.
22 На първо място, Cour de cassation (Касационен съд) иска да се установи как следва да се тълкува член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006.
23 В това отношение този съд отбелязва, че дори FO да счита, че тази разпоредба позволява само на една държава членка да санкционира нарушенията на Регламент № 561/2006, установени на нейна територия и извършени на територията на друга държава членка, би било възможно посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че разрешава и санкционирането на нарушенията на Регламент № 3821/85, извършени на територията на друга държава членка, щом санкцията за такива нарушения би могла да се разглежда като необходима за санкционирането на нарушенията на Регламент № 561/2006. Освен това, и предвид факта, че дадена разпоредба трябва да се тълкува, като се отчита не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част, според този съд широкото тълкуване на член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 съответства на целта, преследвана с този регламент, а именно подобряването на условията на труд на работещите в сектора на автомобилния транспорт и като цяло на безопасността по пътищата.
24 Cour de cassation (Касационен съд) отбелязва също, че нарушението на предвиденото в член 15, параграф 7 от Регламент № 3821/85 задължение за представяне при всяко поискване на инспектора на контролните листове и всяка информация за текущия ден и за предходните 28 дни непременно се установява на територията на държавата членка, в която се осъществява проверката и която образува наказателното производство, поради което не се поставя въпросът дали нарушението е било извършено отчасти на територията на друга държава членка.
25 На второ място, Cour de cassation (Касационен съд) иска да се установи дали задълженията, предвидени в член 15 от Регламент № 3821/85, се налагат в случай на „смесена“ употреба на превозно средство, тоест когато в продължение на 28 дни превозното средство се използва едновременно за превоз на пътници по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km, по смисъла на изключението, предвидено в член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, и за транспорт, попадащ в приложното поле на този регламент.
26 При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Прилагат ли се разпоредбите на член 19, параграф 2 от Регламент [№ 561/2006] — съгласно които „[д]ържавата членка оправомощава компетентните органи [д]а налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна“ — само за нарушенията на разпоредбите от този регламент или също за нарушенията на разпоредбите от Регламент [№ 3821/85], заменен с Регламент [№ 165/2014]?
2) Трябва ли член 3, буква а) от Регламент [№ 561/2006] да се тълкува в смисъл, че е позволено на водач да се отклони от разпоредбите на член 15, параграфи 2 и 7 от Регламент [№ 3821/85], заменен с Регламент [№ 165/2014] — съгласно които водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора регистрационните листове и всеки запис за текущия ден и предходните 28 дни — при използване на превозно средство в период от 28 дни за пътувания, някои от които попадат в приложното поле на хипотезите в разпоредбите относно горепосоченото изключение, а при други не се допуска никакво отклонение от използването на контролен уред за регистриране на данните за движението?“.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
27 С втория си въпрос, на който следва да се отговори на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че водачът, който извършва автомобилен превоз в приложното поле на този регламент, е длъжен да представи при всяко поискване на инспектора картата на водача, регистрационните листове и всеки запис за периода, включващ деня на проверката и предходните 28 дни, съгласно член 15, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 3821/85, дори когато през този период посоченият водач е извършвал със същото превозно средство и превоз на пътници в рамките на редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km.
28 От акта за преюдициално запитване е видно, че този въпрос е поставен в контекста на спор, в рамките на който срещу ръководителя на разглежданото транспортно предприятие е образувано наказателно производство поради факта, че водач, нает на работа от това предприятие, не е поставял картата на водача в тахографа за период, през който е извършвал превоз на пътници по редовна линия с маршрут, който не надвишава 50 km.
29 Следва да се припомни, че Регламент № 561/2006, видно от неговия член 1, определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници, с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност, като същевременно има за цел да насърчи подобряването на практиките на държавите членки по наблюдение и привеждане в изпълнение, както и подобряването на работните практики в сектора на автомобилния транспорт. Що се отнася до Регламент № 3821/85, той определя по-специално изискванията, приложими към типовото одобрение, монтирането, проверките и употребата на контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилния транспорт, за да се провери спазването на някои разпоредби от социалното законодателство в областта на транспорта, по-специално предвидените в Регламент № 561/2006.
30 Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 3821/85 превозните средства, които са регистрирани в държава — членка на Съюза, и се използват за автомобилен превоз на пътници или товари, с изключение на превозните средства, посочени в член 3 от Регламент № 561/2006, трябва да са снабдени с контролен уред. Впрочем съгласно член 3, буква а) от последния регламент той не се прилага към автомобилен превоз с превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km.
31 Ето защо следва да се определи до каква степен това изключване от приложното поле на Регламент № 561/2006 може да има отражение върху задълженията, предвидени в член 15 от Регламент № 3821/85 по отношение на регистрирането на времето на управление и на контрола, в случай на смесена употреба на превозно средство като разглежданото в главното производство, изразяваща се в извършване отчасти на автомобилен превоз, попадащ в обхвата на разпоредбите на Регламент № 561/2006, и отчасти на превоз на пътници по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km.
32 Що се отнася до текста на член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, следва да се отбележи, че съдържащият се в тази разпоредба израз „превозни средства, използвани“ за превоз на пътници „по редовни линии“, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km, предполага, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 32 от заключението си, че той обхваща само превозните средства, които са предназначени изключително за такъв превоз, с изключение на превозните средства, които се използват само инцидентно за тази цел.
33 Освен това следва да се отбележи, че член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, доколкото въвежда изключение от приложното поле на този регламент, трябва да се тълкува стриктно. По-конкретно, такова изключение не може да се тълкува в смисъл, че действието му се разпростира отвъд необходимото за осигуряване защитата на интересите, които изключението цели да гарантира, и обхватът му трябва да се определя предвид целите на разглежданата правна уредба (вж. по аналогия решение от 3 октомври 2013 г., Lundberg, C‑317/12, EU:C:2013:631, т. 20 и цитираната съдебна практика).
34 Впрочем, що се отнася до целите, които преследва Регламент № 561/2006, следва да се припомни, че съгласно съображение 17 и член 1 от този регламент неговата цел е хармонизиране на условията за конкуренция между видовете сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд на заетите в този сектор, както и безопасността по пътищата, като посочените цели намират израз именно в задължението по принцип превозните средства, извършващи автомобилен превоз, да бъдат оборудвани с одобрен тахограф, позволяващ да се контролира спазването на изискванията относно времето за управление и за почивка на водачите (решение от 2 март 2017 г., Casa Noastră, C‑245/15, EU:C:2017:156, т. 28 и цитираната съдебна практика).
35 В това отношение е важно да се подчертае, че Съдът вече е приел, че задължението на водача да регистрира всички периоди, посочени в член 15, параграф 3, буква б) от Регламент № 3821/85, се отнася и за периодите, които е използвал за управление в рамките на превоз, който по силата на член 4, точка 3 от Регламент № 3820/85 и на член 3, параграф 1 от Регламент № 3821/85 не попада в приложното поле на Регламент № 3821/85. Всъщност такъв период представлява период на реална дейност на водача, през който той не разполага свободно с времето си и който, доколко ще се отрази върху състоянието на умора на водача, може да повлияе на управлението на последния (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2001 г., Skills Motor Coaches и др., C‑297/99, EU:C:2001:37, т. 10, 25 и 36—39).
36 Влиянието върху способността за управление може да се прояви дори ако дните, в които липсва регистриране, са различни от тези, в които регистрирането се извършва редовно. Всъщност неспазването на правилата за времето за управление и почивките в работно и извънработно време, което не е отчетено от контролния уред през дните, в които липсва регистриране, може да има отрицателно въздействие върху физическата и психологическата способност на водача в следващ период.
37 Това тълкуване се подкрепя от член 6, параграф 5 от Регламент № 561/2006, който налага на водача да регистрира като „друга работа“ всяко време, прекарано за управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент.
38 Ето защо възприемането на тълкуване на член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключване от приложното поле на този регламент не се ограничава до изключителното използване на съответното превозно средство за целите на специалния автомобилен превоз, посочен в тази разпоредба, би било в противоречие с целта на този регламент да се подобрят условията на труд и пътната безопасност, като прави Регламент № 561/2006 неприложим за някои видове използване на това превозно средство, които могат да засегнат управлението и като изключва отчитането на тези видове използване при контрола за спазването на член 15, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 3821/85.
39 При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че водачът, който извършва автомобилен превоз в приложното поле на този регламент, е длъжен да представи при всяко поискване на инспектора картата на водача, регистрационните листове и всеки запис за периода, включващ деня на проверката и предходните 28 дни, съгласно член 15, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент № 3821/85, дори когато през този период посоченият водач е извършвал със същото превозно средство и превоз на пътници в рамките на редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km.
По първия въпрос
40 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държава членка да могат да налагат на водача на превозно средство или на транспортно предприятие санкция за нарушение на Регламент № 3821/85, което е извършено на територията на друга държава членка или на трета страна, но е установено на нейната територия и за което не е наложена санкция.
41 В самото начало следва да се изтъкне, че съгласно самия недвусмислен текст на член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 държавата членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато това нарушение е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна, единствено когато се отнася за нарушение „на настоящия регламент“. В този смисъл употребата на последния израз ясно показва, че тази разпоредба се отнася за нарушенията само на Регламент № 561/2006, а не за нарушенията на Регламент № 3821/85.
42 Това буквално тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006.
43 Всъщност следва да се отбележи, че член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 от своя страна изрично задължава държавите членки да определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на този регламент „и“ на Регламент № 3821/85, като също така уточнява в параграф 4, че държавите членки трябва да гарантират, че системата от пропорционални санкции, която може да включва финансови санкции, ще се прилага за нарушения на Регламент № 561/2006 „[или]“ на Регламент № 3821/85.
44 Обстоятелството, че в този член 19, параграфи 1 и 4 се сочат нарушенията на Регламенти № 561/2006 и № 3821/85, а същевременно в параграф 2 се сочат само нарушенията на Регламент № 561/2006, обаче потвърждава, че последният параграф не може да се тълкува като посочващ нарушенията на Регламент № 3821/85.
45 От това следва, че при сегашното състояние на правото на Съюза компетентните органи на държава членка не могат да налагат санкции в случай на нарушения на Регламент № 3821/85, които са установени на територията на тази държава членка, но са извършени на територията на друга държава членка. Доколкото този аспект от действащата правна уредба на Съюза може да има отрицателно въздействие върху условията на труд на водачите и върху пътната безопасност, законодателят на Съюза следва да вземе решение за евентуално изменение (вж. по аналогия решение от 18 януари 2001 г., Skills Motor Coaches и др., C‑297/99, EU:C:2001:37, т. 34).
46 Това тълкуване впрочем е единственото, което съответства на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието, закрепен в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изисква законът ясно да определя престъпленията и налаганите за тях наказания, като това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда — чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия може да носи наказателна отговорност (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Vaditrans, C‑102/16, EU:C:2017:1012, т. 51 и цитираната съдебна практика).
47 Следователно на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държава членка да могат да налагат на водача на превозно средство или на транспортно предприятие санкция за нарушение на Регламент № 3821/85, което е извършено на територията на друга държава членка или на трета страна, но е установено на нейна територия и за което не е наложена санкция.
По съдебните разноски
48 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че водачът, който извършва автомобилен превоз в приложното поле на този регламент, е длъжен да представи при всяко поискване на инспектора картата на водача, регистрационните листове и всеки запис за периода, включващ деня на проверката и предходните 28 дни съгласно член 15, параграфи 2, 3 и 7 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, изменен с Регламент № 561/2006, дори когато през този период посоченият водач е извършвал със същото превозно средство и превоз на пътници в рамките на редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 km.
2) Член 19, параграф 2 от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държава членка да могат да налагат на водача на превозно средство или на транспортно предприятие санкция за нарушение на Регламент № 3821/85, изменен с Регламент № 561/2006, което е извършено на територията на друга държава членка или на трета страна, но е установено на нейна територия и за което не е наложена санкция.
Подписи
( *1 ) Език на производството: френски.