Член 6

Специални канали за комуникация

1.Държавите членки гарантират, че компетентните органи създават независими и автономни канали за комуникация, които са сигурни и гарантират поверителност, и служат за приемане на съобщения за нарушения и предприемане на съответните последващи мерки („специални комуникационни канали“).

2.Специалните канали за комуникация се считат за независими и автономни, при условие че отговарят на всички изброени по-долу критерии:

а) отделени са от общите канали за комуникация на компетентния орган, включително тези, които компетентният орган обичайно ползва за вътрешна комуникация и комуникация с трети страни;

б) проектирани са, създадени са и се управляват по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията, като се възпрепятства достъпа на неупълномощени членове на персонала на компетентния орган;

в) дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация в съответствие с член 7, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания.

3.Чрез специалните комуникационни канали трябва да могат да се съобщават действителни или възможни нарушения по най-малко следните начини:

а) писмено съобщение за нарушение в електронен формат или на хартиен носител;

б) устно съобщение за нарушение чрез телефонни линии, независимо дали те се записват или не;

в) среща със специализираните служители на компетентния орган.

4.Компетентният орган трябва да предостави информацията, посочена в член 4, параграф 2, на подалото съобщението лице, преди да приеме съобщението за нарушение или най-късно в момента на приемането му.

5.Компетентните органи гарантират, че съобщението за нарушение, прието чрез средства, различни от специалните канали за комуникация, посочени в настоящия член, се препраща надлежно без изменение на специализираните служители на компетентния орган посредством специални канали за комуникация.