Член 137

Основа за входни цени

1.Входната цена, въз основа на която продуктите, фигуриращи в част А от приложение ХVI, се класират в Общата митническа тарифа, е равна на, по избор на вносителя:

а) цената FOB на продуктите в тяхната страна на произход, плюс разходите за застраховка и транспортните разходи до границите на митническата територия на Съюза, ако тази цена и тези разходи са известни към момента на изготвяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение. Ако посочените цени надвишават с повече от 8 % стандартната стойност, която е в сила за въпросния продукт по време на изготвяне на декларацията за допускане за свободно обращение, вносителят трябва да депозира гаранцията, посочена в член 248, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. За тази цел сумата на вносните мита, на които биха подлежали на облагане стоките, е сумата на митата, които вносителят би платил, ако класирането е било извършено въз основа на въпросната стандартна стойност; или

б) митническата стойност, изчислена в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, приложена само за въпросните внасяни продукти. В този случай приспадането на митата се извършва при условията, предвидени в член 136, параграф 1 от настоящия регламент. В този случай вносителят депозира гаранцията, посочена в член 248, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, равна на сумата на митото, което би подлежало на плащане, ако класирането на продуктите е извършено въз основа на стандартната стойност при внос, приложима за въпросната партида; или

в) стандартната стойност при внос, изчислена съгласно член 136 от настоящия регламент.

2.Входната цена, въз основа на която продуктите, фигуриращи в част Б от приложение ХVI, се класират в Общата митническа тарифа, е равна на, по избор на вносителя:

а) цената FOB на продуктите в тяхната страна на произход, плюс разходите за застраховка и транспортните разходи до границите на митническата територия на Съюза, ако тази цена и тези разходи са известни към момента на изготвяне на митническата декларация. В случай че митническите органи преценят, че се изисква гаранция съгласно член 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, вносителят трябва да депозира гаранция, равна на максималната стойност на прилаганите за въпросния продукт мита; или

б) митническата стойност, изчислена в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, приложена само за въпросните внасяни продукти. В този случай приспадането на митата се извършва при условията, предвидени в член 136, параграф 1 от настоящия регламент. В този случай вносителят трябва да депозира гаранцията, посочена в член 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, равна на максималната стойност на прилаганите за въпросния продукт мита.

3.Когато входната цена е изчислена на основата на FOB цената на продуктите в страната на произход, митническата стойност се изчислява на основата на съответната продажба на тази цена.

Когато входната цена е изчислена съгласно една от процедурите, предвидени в параграф 1, букви б) или в) или параграф 2, буква б), митническата стойност се изчислява на същата основа, както входната цена.

4.Вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, в рамките на четиримесечен срок от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, да докаже, че партидата е реализирана при условия, потвърждаващи коректността на цените, посочени в параграф 1, буква а) или параграф 2, буква а), или да определи митническата стойност, посочена в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б). Неспазването на един от тези крайни срокове води до загуба на депозираната гаранция, без това да засяга прилагането на параграф 5.

Депозираната гаранция се освобождава, доколкото е осигурено доказателство за условията на реализиране по удовлетворителен за митническите органи начин.

В противен случай гаранцията се задържа като плащане на вносните мита.

5.Срокът от четири месеца, посочен в параграф 4, може да бъде удължен от компетентните органи на държавата-членка с най-много три месеца по искане на вносителя, което трябва да бъде надлежно обосновано.

6.Ако при проверка компетентните органи установят, че изискванията на настоящия член не са спазени, те събират дължимото мито по член 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Размерът на митата, които следва да бъдат събрани или които остава да бъдат събрани, включва лихва от датата на допускане на стоката за свободно обращение до датата на събиране на дължимите мита. Прилаганият лихвен процент е този, който е в сила за операциите по събиране на вземания съгласно националното законодателство.