Член 2
1. За целите на членове 3 и 4 контрагентите, за които се прилага задължението за клиринг, се разделят на следните категории:
а) категория 1, включваща контрагенти, които към датата на влизане в сила на настоящия регламент са клирингови членове по смисъла на член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за поне един от класовете извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент, на поне един от централните контрагенти, получили разрешение или признати преди тази дата да извършват клиринг на най-малко един от тези класове;
б) категория 2, включваща контрагенти, които не принадлежат към категория 1, които принадлежат към група, чиято обща остатъчна брутна условна стойност на дериватите, на които се извършва нецентрализиран клиринг, в края на месеца надхвърля средно 8 милиарда евро през януари, февруари и март 2016 г., и които попадат в някоя от следните категории:
i) финансови контрагенти;
ii) алтернативни инвестиционни фондове, както са определени в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета , които са нефинансови контрагенти;
в) категория 3, включваща контрагенти, които не принадлежат към категория 1 или категория 2, които попадат в някоя от следните категории:
i) финансови контрагенти;
ii) алтернативни инвестиционни фондове, както са определени в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, които са нефинансови контрагенти;
г) категория 4, включваща нефинансови контрагенти, които не принадлежат към категория 1, категория 2 или категория 3.
2. За целите на изчисляване на груповата обща средна стойност на остатъчната брутна условна стойност в края на месеца, посочена в параграф 1, буква б), са включени всички групови деривати, на които се извършва нецентрализиран клиринг, включително и валутни форуърди, суапове и валутни суапове.
3. Когато контрагентите са алтернативни инвестиционни фондове, както са определени в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, или предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, както са определени в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , прагът от 8 милиарда евро, посочен в параграф 1, буква б) от настоящия член, се прилага индивидуално на равнище фонд.