(6) Втората и третата категория следва да включват финансови контрагенти, които не са включени в първата категория, групирани в съответствие с техния правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати. Степента на активност с извънборсови деривати следва да служи за основа за диференциране на правния и оперативния капацитет на финансовите контрагенти, а за разграничаване между втората и третата категории следва да бъде определен количествен праг въз основа на общата средна условна стойност в края на месеца на дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг. Този праг следва да бъде определен на подходящо равнище, за да бъдат разграничени по-малките участници на пазара, но същевременно да успява да отразява значителното ниво на риск при втората категория. Прагът следва да бъде съобразен с прага, договорен на международно равнище, относно изискванията за допълнителни обезпечения за деривати, при които е извършен нецентрализиран клиринг, с цел по-тясно сближаване на нормативните уредби и ограничаване на разходите за контрагентите, свързани с привеждането в съответствие. Подобно на международните стандарти, съгласно които прагът по принцип се прилага на ниво група предвид евентуалните общи рискове в рамките на групата, за инвестиционните фондове прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като пасивите на фонда обикновено не са засегнати от задължения на други фондове или на лицето, което управлява инвестицията. По този начин прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност всеки инвестиционен фонд представлява напълно отделен и обособен пул от активи, които не са обезпечени, гарантирани или подкрепени от други инвестиционни фондове или от лицето, управляващо инвестициите.