(6) Втората и третата категория следва да включват финансови контрагенти, които не са включени в първата категория, групирани в съответствие с техния правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати. За основа за диференциране на правния и оперативния капацитет на финансовите контрагенти следва да служи степента на активност с извънборсови деривати, а за разграничаване на втората от третата категория следва да бъде определен количествен праг въз основа на общата средна условна стойност в края на месеца на дериватите, на които се извършва нецентрализиран клиринг. Този праг следва да бъде определен на подходящо равнище, за да бъдат разграничени по-малките участници на пазара, но същевременно да успява да отразява значителното ниво на риск при втората категория. Прагът следва също така да бъде съобразен с договорения на международно равнище праг във връзка с изискванията за допълнително обезпечение за дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг, с цел по-тясно сближаване на нормативните уредби и ограничаване на разходите за контрагентите, свързани с привеждането в съответствие. Подобно на ситуацията при международните стандарти, макар прагът по принцип да се прилага на ниво група предвид евентуалните общи рискове в рамките на групата, за инвестиционните фондове прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като обикновено задълженията на даден фонд не се влияят от задълженията на другите фондове или на лицето, управляващо инвестициите. Поради това прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, доколкото в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност всеки инвестиционен фонд представлява напълно отделен и обособен пул от активи, които не са обезпечени, гарантирани или подкрепени от други инвестиционни фондове или от лицето, управляващо инвестициите.