Член 6
Оценка на кредитното качество
1.Събиращият обезпечението контрагент оценява кредитното качество на активите, принадлежащи към класовете, посочени в член 4, параграф 1, букви в), г) и д), които или не са деноминирани или не са финансирани в местната валута на емитента, както и в член 4, параграф 1, букви е), ж), й)—н) и п), като използва някоя от следните методики: а)вътрешните рейтинги, посочени в параграф 3, на събиращия обезпечението контрагент; б)вътрешните рейтинги, посочени в параграф 3, на предоставящия обезпечението контрагент, когато той е установен в Съюза, или в трета държава, в която предоставящият обезпечението контрагент е обекта на консолидиран надзор, считан за еквивалентен на този по законодателството на Съюза в съответствие с член 127 от Директива 2013/36/ЕС; в)оценка на кредитното качество, направена от призната агенция за външна кредитна оценка (АВКО) съгласно определението в член 4, параграф 98 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или оценка на кредитното качество на агенция за експортно кредитиране, както е посочено в член 137 от същия регламент.
2.Събиращият обезпечението контрагент оценява кредитното качество на активите, принадлежащи към класа, посочен в член 4, параграф 1, буква о), като използва методиката, посочена в параграф 1, буква в) от настоящия член.
3.Контрагент, на когото е разрешено да използва вътрешнорейтинговия подход (ВРП) съгласно член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013, може да използва вътрешните си рейтинги, за да оцени кредитното качество на събраното за целите на настоящия регламент обезпечение.
4.Контрагент, който използва ВРП съгласно параграф 3, определя степента на кредитното качество на обезпечението в съответствие с приложение I.
5.Контрагент, който използва ВРП съгласно параграф 3, съобщава на другия контрагент посочената в параграф 4 степен на кредитното качество, свързана с активите, които следва да се разменят като обезпечение.
6.За целите на параграфи 1в) оценката на кредитното качество се съотнася към степените на кредитно качество, както е посочено в членове 136 или 270 от Регламент (ЕС) № 575/2013.