Член 14

Общи изисквания

1.Когато контрагент използва модел за първоначален маржин, този модел може да бъде разработен от който и да е от контрагентите поотделно или и от двамата контрагенти заедно, или от агент — трета страна.

Когато контрагент използва модел за първоначален маржин, разработен от агент — трета страна, контрагентът носи отговорността за гарантиране, че този модел съответства на изискванията, посочени в настоящия раздел.

2.Моделите за първоначален маржин се разработват по начин, който обхваща всички значими рискове, произтичащи от сключването на договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, включени в нетиращата съвкупност, в това число естеството, мащаба и сложността на тези рискове, и отговарят на следните изисквания: а)моделът включва рисковите фактори, съответстващи на отделните валути, в които са деноминирани тези договори в нетиращата съвкупност; б)моделът включва лихвените рискови фактори, съответстващи на отделните валути, в които са деноминирани договорите: в)кривата на доходността се разделя на най-малко шест матуритетни съвкупности за експозиции към лихвен риск в основните валути и на основните пазари; г)моделът обхваща риска от движения между различните криви на доходност и между различните матуритетни съвкупности; д)моделът включва отделни рискови фактори най-малко за всеки капиталов инструмент, индекс върху капиталови инструменти, стока или индекс върху стоки, които са значими за тези договори; е)моделът обхваща риска от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност в рамките на реалистични пазарни сценарии; ж)моделът обхваща риска, който не е обхванат под една или друга форма в други негови части, който произтича от договори за деривати, когато базовият клас активи е кредит; з)моделът обхваща риска от движения между подобни, но нееднакви базови рискови фактори и експозицията към промените на стойностите, възникващи от несъответствия на матуритетите; и)моделът обхваща основни нелинейни зависимости; й)моделът включва методики, използвани за бек-тестване, които съдържат статистически тестове за функционалността на модела; к)моделът определя кои събития задействат промяна, калибриране или друго коригиращо действие в него.

3.Процедурите за управление на риска, посочени в член 2, параграф 1, подсигуряват непрекъснатоств на действието на модела, в това число посредством неговото бек-тестване най-малко на всеки три месеца.

За целите на първа алинея бек-тестването включва сравнение между получените от модела стойности и реализираните пазарни стойности на извънборсовите договори за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, в нетиращата съвкупност.

4.Процедурите за управление на риска, посочени в член 2, параграф 1, посочват методологиите, използвани за предприемане на бек-тестване, включително статистически тестове за функционалността на модела.

5.Процедурите за управление на риска, посочени в член 2, параграф 1, описват какви резултати от бек-тестването биха довели до промяна на модела, ново калибриране или друго коригиращо действие.

6.Процедурите за управление на риска, посочени в член 2, параграф 1, подсигуряват, че контрагентите съхраняват записи на резултатите от бек-тестването, посочено в параграф 3 от настоящия член.

7.Контрагентите предоставят цялата информация, необходима за разясняване на изчислението на дадена стойност в модела за първоначален маржин на другия контрагент, по начин, който би позволил на осведомена трета страна да провери това изчисление.

8.Моделът на първоначалния маржин благоразумно отразява несигурността на параметрите, корелацията, базовия риск и качеството на данните.