(27) Въздействието върху финансовата стабилност на ликвидирането на обезпечения, предоставени от контрагенти, които не са от системно значение, е ограничено. Освен това границите на концентрация върху първоначалния маржин може да бъдат натоварващи за контрагенти с малки портфейли от извънборсови деривати, тъй като те може да разполагат само с ограничен набор от допустими обезпечения, които са на разположение за предоставяне. Следователно, макар диверсифицирането на обезпеченията да е валидно средство за намаляване на риска, контрагентите, които не са от системно значение, не следва да бъдат задължавани да диверсифицират обезпеченията. От друга страна, системно значимите финансови институции и други контрагенти с големи портфейли от извънборсови деривати, които търгуват помежду си, следва да прилагат границите на концентрация поне спрямо първоначалните маржини, в това число по отношение на допустимите обезпечения, включващи емитираните от държавите членки дългови ценни книжа. Тези контрагенти са достатъчно усъвършенствани, за да преобразуват обезпечения или да използват достъп до множество пазари и емитенти, за да диверсифицират в достатъчна степен предоставеното обезпечение. В член 131 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда идентифицирането на институции като системно значими съгласно правото на Съюза. Въпреки това, предвид широкото приложно поле на Регламент (ЕС) № 648/2012, следва да се въведе количествен праг, за да може изискванията за граници на концентрация да се прилагат и спрямо контрагенти, които може да не попадат в тези съществуващи класификации на системно значимите институции, но които при все това следва да бъдат обект на граници на концентрация поради размера на портфейлите си от извънборсови деривати.