Член 3

Национални точки за достъп

1. Всяка държава членка определя национална точка за достъп. Националната точка за достъп представлява единна точка за достъп за потребителите на данни до статични данни, данни от предходни периоди, наблюдавани данни и/или динамични данни за пътувания и за трафик за различните видове транспорт, включително актуализации на данните, както е посочено в приложението, предоставяни от държателите на данни на територията на дадена държава членка.

2. Съществуващите национални точки за достъп, които са създадени в съответствие с други делегирани актове, приети съгласно Директива 2010/40/ЕС, могат да бъдат използвани като национални точки за достъп, ако държавите членки счетат за уместно.

3. Националните точки за достъп предоставят на потребителите на данни услуги за намиране.

4. Държавите членки постигат споразумение, в сътрудничество със съответните заинтересовани страни в областта на ИТС, относно изискванията за метаданни. Държателите на данни гарантират, че предоставят метаданните въз основа на тези изисквания.

5. Две или повече държави членки могат да създадат обща точка за достъп.

6. Всеки субект, предоставящ данни чрез националната точка за достъп, може да направи това чрез пълномощник в съответствие с приложимите договорености, включително чрез база данни на трета страна или агрегатор. Това не освобождава първоначалния държател на данни от задълженията, определени в членове 3—8.